38,8 лекари се падат на 10 000 души у нас

30.05.2012 | 12:59
по статията работи: Ралица Стоянова
344 заведения за болнична помощ функционират у нас в края на 2011 г.
38,8 лекари се падат на 10 000 души у нас

В края на 2011 г. в страната функционират 344 заведения за болнична помощ с 47 391 легла в тях. От тях болниците са 315 с 44 811 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 1 770 с 924 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 150 с 4 546 легла. Това сочат данните на националната статистика.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове по психично здраве и комплексни онкологични центрове.

Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Многопрофилните болници са 167 с 31 546 легла в тях, а специализираните - 148 с 13 265 легла. В сравнение с 2010 г. легловият фонд на болниците намалява с 2.2% изцяло за сметка на намаления брой на леглата в многопрофилните болници.

Към 31 декември 2011 г. 167 болници са многопрофилни (53%), като в тях е съсредоточен 70.4% от легловия фонд на всички болници в страната. Броят на леглата в тези заведения варира в широки граници от 15 до 1 345 легла, като най-голям е броят им в университетските болници.

Специализираните болници за активно лечение са 92 с 5 534 легла. Специализираните болници за долекуване и продължително лечение са 5 с 241 легла. В края на годината в страната функционират 16 специализирани болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация с 1 469 легла и 23 специализирани болници за рехабилитация с 3 573 легла. Държавните психиатрични болници са 12 с 2 448 легла.

 

В съответствие с измененията в Закона за лечебните заведения (ДВ, бр. 59 от 31.07.2010 г.) през 2010 и 2011 г. диспансерите в страната бяха преобразувани в центрове или специализирани болници. Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар, които при регистрацията си като основна дейност са посочили болнична дейност. Разпределението на тези заведения по видове е, както следва:

  • Центрове за кожно-венерически заболявания - 10 заведения със 100 легла
  • Комплексни онкологични центрове - 7 заведения с 1 152 легла
  • Центрове за психично здраве - 12 заведения с 1 328 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2011 г. е 647 на 100 000 души от населението.

В края на 2011 г. броят на заведенията за извънболнична помощ е 1 770 с 924 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2010 г. броят на заведенията се увеличава с 9.7%, а броят на леглата в тях намалява с 1.5%. Увеличават се всички видове заведения за извънболнична помощ с изключение на денталните центрове, чийто брой остава непроменен към 31 декември 2011 година.

Сред заведенията, които се занимават с клинична медицина, най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 559 заведения с 617 легла. Диагностично-консултативните центрове са 121 с 263 легла, денталните центрове са 49 с 6 легла, медико-денталните центрове - 35 заведения с 38 легла.

В края на годината в страната функционират 302 самостоятелни медико-диагностични и 704 самостоятелни медико-технически лаборатории.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписи, национални центрове без легла, диализни центрове и центрове за трансфузионна хематология. В края на 2011 г. броят на тези заведения е 150 с 4 546 легла. В сравнение с края на 2010 г. броят на тези заведения намалява поради структурните промени, извършени в системата на здравеопазването в страната, и обединяването на регионалните центрове по здравеопазване и регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве.

Най-многобройни сред другите лечебни и здравни заведения са хосписите - 49 заведения със 790 легла. Броят на заведенията намалява в сравнение с предходната година, но се увеличава легловият им фонд (с 10.3%).

В края на 2011 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 28 411 лекари. Лекарите по дентална медицина са 6 655. Медицинските специалисти по здравни грижи са 47 427, от тях 31 609 са медицински сестри. В лечебните и здравните заведения на основен трудов договор работят и 37 378 души друг персонал с немедицинско образование.

Според практикуваната специалност лекарите в лечебните и здравните заведения се разпределят, както следва:

  • Специалности с преобладаваща терапевтична насоченост - 11 807 лекари;
  • Специалности с преобладаваща хирургична насоченост - 5 903 лекари;
  • Специалности с преобладаваща клинико-диагностична насоченост - 2 434 лекари;
  • Специалности с друга насоченост - 983 лекари;
  • Практикуващи лекари в практики за първична и специализирана медицинска помощ, сключили договор с НЗОК - 7 284 лекари.

Сред всички специалности в края на 2011 г. най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 4 697, или 16.5% от всички практикуващи лекари в страната. Специалистите, практикуващи по специалностите хирургия и вътрешни болести, са съответно 1 474 и 1 467 (по 5.2%). В структурата на лекарите по специалности следват: анестезиология и интензивно лечение (1 439, или 5.1%), детски болести (1 423, или 5%) и акушерство и гинекология (1 386, или 4.9%).

В зависимост от лечебното заведение, в което работят на основен трудов договор, медицинските специалисти в страната се разпределят, както следва:

  • В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват   15 264 лекари и 82 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 28 840, от които 20 651 са медицински сестри.
  • В заведенията за извънболнична помощ работещите на основен трудов договор лекари са 10 589, лекарите по дентална медицина - 6 239. Тук се включват и всички лекари (7 284) и лекари по дентална медицина (5 974), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в диагностично-консултативните центрове (1 558) и медицинските центрове (1 363). В самостоятелни медико-диагностични лаборатории в края на 2011 г. работят 249 лекари.
  • В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2011 г. на основен трудов договор работят 2 538 лекари и 334 лекари по дентална медицина.
  • В санаториални заведения към края на 2011 г. на основен трудов договор работят 20 лекари.

Осигуреността с лекари в края на 2011 г. е 38.8 на 10 000 души от населението. Осигуреността с лекари по дентална медицина е 9.1 на 10 000 души от населението.

При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достъпът до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват независимо от тяхното местонамиране обслужват населението на цялата страна.

Показателят за осигуреност с лекари по области варира от 25.6 до 50.2 на 10 000 души от населението. Най-висока е осигуреността на населението с лекари в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят за областите Плевен (50.2), София (столица) (45.1), Варна (45), Пловдив (43.8), Ловеч (43.7), Стара Загора (42.9) и София (39.0).

Най-ниски са стойностите на показателя в областите Разград (25.6 на 10 000 души от населението), Силистра (26.3), Перник (26.5) и Кърджали (26.6).

В края на 2011 г. осигуреността с общопрактикуващи лекари в страната е 6.4 на 10 000 души от населението. За 13 от областите показателят е по-висок от този за страната. Най-висока е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин и Добрич (по 7.3 на 10 000 души) и Стара Загора (7.1 на 10 000 души). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Търговище (4.9 на 10 000 души от населението), Кърджали и Разград (по 4.4 на 10 000 души).

Осигуреността с болнични легла (легла в болници и центрове със стационар) в ЕС-27 през 2009 г. е 550.9 на 100 000 души от населението. В сравнение с останалите страни членки, за които Евростат предоставя данни, показателят за България е по-висок от този на 17 страни. По-висока от тази в България е осигуреността с болнични легла на 100 000 души от съответното население в Германия, Австрия, Унгария, Чехия, Литва, Полша и Румъния.



 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
Иванчо пита вкъщи: - Тате, как разговарят змиите? Бащата поглежда тъщата и подхвърля: - Защо мълчиш? Детето се интересува!..
На този ден 19.06   1269 г. – кралят на Франция Луи IX постановява всички евреи, които не носят отличителния знак Звездата на Давид да заплащат глоба. 1829 г. – Руско-турската...