България все още е на последно място по достъп до широколентов Интернет в Европа според официалната статистика. Този резултат обаче се смекчава от факта, че голям процент от хората, които разполагат с такъв Интернет, не се отчитат в официалните статистики. Това съобщи днес Пламен Вачков, председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), по време на представянето на изследване за достъпа до широколентов Интернет чрез LAN мрежи в България.

Проникването на широколентовия Интернет в ЕС е средно около 30%. За България този процент е около 8 на сто. Предвидено е до 2009 г. този дял да нарасне до около 15%. Задачата е амбициозна, тъй като тя касае осигуряването на широколентов Интернет и в по-отдалечените места на страната, отбеляза Вачков.

В момента ДАИТС изготвя Национална програма за развитие на широколентовия достъп до Интернет. Тя ще бъде внесена за разглеждане и одобрение от Министерския съвет, каза още Дачков. По думите му, осигуряването на широколентов достъп до Интернет на всички региони ще струва около 100-150 млн. лв. – средства, които могат да бъдат осигурени по ОП “Регионално развитие”.

Голяма част от интернет услугите у нас остават в „сивия” сектор. Причина за това е, че повечето фирми, които предлагат такава дейност, не се регистрират в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

Така например през миналата година само 468 фирми, предлагащи Интернет, са представили отчетите си пред КРС. Това съобщи Албена Мирошникова, съветник на председателя на КРС. По думите й общият брой на клиентите, които се обслужват от тези фирми, е 347.292 – показател, който представлява около 56% от пазара. Това означава, че 44% от пазара на интернет услуги е в сивия сектор.

От началото на годината до момента са били проверени 75 предприятия. 4 от тях не са подали заявление за регистрация до Комисията за регурлиране на съобщенията, а други 35 от тях не са предоставили информация за своята дейност на комисията.

Санкциите, които КРС може да налага на оператори, които не са подали заявления за регистрация, варират между 3 и 15 хил. лв. Тези суми за някои от операторите са нищожни. По тази причина мнението на КРС е, че е наложително да бъдат приети промени в Закона за електронните съобщения, които да регламентират по-високи санкции, съобщи още Мирошникова.

По думите й често правомощията на КРС се преплитат с тези на други агенции. Като пример тя даде висящите между блоковете интернет кабели, които влизат в правомощията на Дирекцията за национален строителен контрол.

Скорошно изследване на „Спектър нет” показва, че около 50% от домакинствата у нас използват Интернет. Другите 50% не искат да използват Интернет. В този дял влизат пенсионерите и ромите, съобщи също днес Теодор Захов, мениджър на интернет доставчика.

По думите му 60% от домакинства в страната, които използват Интернет, са клиенти на големи доставчици. Други 20 до 30% са клиенти на сравнително по-неизвестни LAN оператори и останалите 10% са клиенти на БТК.

Според направените от Захов разчети броят на домакинствата, които ползват Интернет у нас, варира между 385 и 400 хил. От своя страна БТК има около 190 хил. клиенти, които използват услугата му ADSL.

Сумирано това означава, че около 600 хил. домакинства у нас имат достъп до Интернет. Ако се приеме, че всяко домакинство се състои от около 2.6 човека, това означава че общият брой на хората, които имат достъп до Интернет у нас варира между 1.5 и 1.7 млн., посочи Захов.

По думите му, ако се имат предвид тези цифри това би означавало, че страната ни изобщо не е толкова назад е в европейската класация за достъп до Интернет. Той добави, че основа причина за този бум е липсата на регулация в сектора.

Висящите в момента интернет кабели трябва да се приберат под земята. Това трябва да стане основна задача и на ДАИТС, и на КРС. Друга мярка, която трябва да бъде предприета, е изкарването на оператори от „сивия” сектор на икономиката, призова Захов.