46% от българите никога не са използвали интернет и в същото време  става ясно, че 46% от сънародниците ни редовно използват интернет. Това показва изследване на Европейската комисия в сферата на цифровите технологии. Данните са от 2011 година и според тях с 4% нарастват хората, които използват интернет, като средното ниво за ЕС е 68%.

Едва 7% от българското население пазарува онлайн. През 2011 година използването от гражданите на електронното правителство е било третото най-ниско в ЕС – едва 25%.

Увеличаващата се консумация на данни и преминаването към технологии за мобилна връзка (като например чрез смартфони) и мобилни услуги (като трето поколение (3G) интернет, пряко излъчване на музика в интернет и уеб базирана поща) са най-важните тенденции в сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), където в момента има 8 милиона работни места и който генерира 6 % от БВП на ЕС.

Заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус заяви: „Европейците са жадни за цифрови технологии и по-голям цифров избор, но правителствата и промишлеността не са в крак с тях. Придържането към политическото мислене и бизнес моделите от 20-и век ощетяват икономиката на Европа. Срамота е! Сами си вредим, като инвестираме твърде малко. Европа ще бъде пометена от глобалните си конкуренти, ако продължаваме да сме самонадеяни“.

Положително развитие
Широколентов достъп до интернет е осигурен почти навсякъде в Европа. 95% от европейците имат достъп по фиксирана широколентова линия. Потребителите и предприятията бързо преминават към мобилна връзка. Използването на мобилен интернет се увеличи с 62 %, като броят на абонатите на мобилна широколентова връзка достигна 217 милиона.

В момента 68 % от европейците редовно са включени в интернет. 170 милиона европейци са в социалните мрежи. Все още обаче един от всеки четирима европейци никога не е използвал интернет.
Гърция, Португалия и Ирландия се насочиха към електронното управление, което ще допринесе за поддържане на качеството на обществените услуги.

Проблемни области
Половината от работната ръка в Европа не разполага с достатъчни умения в областта на информационните технологии, които да им помогнат да сменят работата си или да си намерят нова. Докато 43 % от населението на ЕС имат средни или добри умения за работа с интернет, почти половината от работната сила не е убедена, че разполага с достатъчни компютърни и интернет умения за настоящия пазар на труда.

Почти 25% нямат умения в областта на ИКТ. Тези проблеми затрудняват заемането на свободните работни места в областта на ИКТ, които ще наброяват 700 000 към 2015 г.

Пазаруването в интернет все още е ограничено в националните граници. Въпреки че 58% от потребителите пазаруват онлайн, само един от всеки десет е пазарувал от уебсайт, установен в друга държава от ЕС. Езиковите пречки и бюрокрацията (като например отказът да доставят и усложненията във връзка с авторското право) са най-големите проблеми.

Използването на електронната търговия от малки и средни предприятия (МСП) е в застой. По-голямата част от МСП нито купуват, нито продават онлайн, което ограничава износа им и възможните им приходи.

Въпреки че националното финансиране на научноизследователския сектор не беше засегнато от ограничителните мерки, неговият годишен растеж е значително по-малък от 6%, необходими за удвояване на публичните инвестиции до 2020 г. Търговските инвестиции в научноизследователската дейност намаляват.

Телекомуникационните дружества продължават да се възползват за сметка на потребителите от завишените цени на международния роуминг. През 2011—2012 г. повече дружества се отказаха от измамния подход, като предложиха ценови пакети или тарифи за роуминг, които са съобразени със цените на националния пазар. Въпреки това потребителите все още плащат средно три и половина пъти повече за разговори в роуминг отколкото за национални разговори.