Близо 55% от работещите българи не познават трудовите си права и изобщо не знаят какво да искат от работодателя заради длъжностната си характеристика. Това показва проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), направено в десет от основните сектори на производството. Според него над 40% от работниците нямат дори идея как може да ги защити Главна инспекция по труда и какво представлява тя.
Особено фрапиращо е положението при младите хора до 29 г., които не могат да разберат кога работодателите ги лъжат и кога следват законите в страната, коментира Александър Димитров, експерт в БТПП, който е и един от авторите на проучването. Една пета от работещите българи не знаят кой и как може да защити правата им, като в Североизточния и Югозападния район на страната неинформираните достигат 32%, информира в днешния си брой вестник "Монитор".
Парадоксално е, но за нарушения на нормативната уредба признават повече работодатели, докато наемните работници са по-склонни да ги приемат за нещо естествено. Само и само да запазят работата си, хората преглъщат каквито и да са условия, коментира експертът.
Според проучването най-малко се спазва трудовото право в Силистра Добрич, Варна и Шумен, следвани от Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора. Там близо една пета от хората твърдят, че нормите се погазват. В Северния централен район обаче за нарушения говорят 13% от работодателите и едва 9% от работниците. В подобна ситуация бизнесът може лесно да прокарва каквито иска практики.
Близо 47% от хората, заети в легалната икономика, се осигуряват на минималния задължителен праг. Само че 30% от работещите българи изобщо не знаят какво представляват праговете и съответно не знаят каква част от заплатата им отива за осигуровки и каква им се полага, твърди Олга Чугунова от БТПП.
В текстилната промишленост над 56% от хората не знаят какво предвижда колективният трудов договор. Според проучването най-малко се работи на трудов договор в хотелиерството и ресторантьорството, където и най-често се плаща под масата. С най-изрядни документи са заетите в транспорта.
Въпреки това обаче всеки четвърти признава, че допълнителният или извънредният труд не се плаща или се плаща под предвидения от закона размер. Проучването показва още, че делът на плащанията под масата е почти два пъти по-голям в трите района от Северна България, отколкото в Южна България.