След като в края на юни България поиска разрешение от Брюксел да подкрепи банковата система с 3,3 млрд. лева, днес стана ясно какви са условията по споразумението между страната ни и ЕК.

В документа, адресиран до бившия външен министър Кристиан Вигенин с дата 29 юни, става ясно, че банките, които са получили ликвидна помощ под формата на депозит на държавни средства, ще трябва да представят в двумесечен срок план за преструктуриране. Никъде в текста обаче не се споменава към коя или към кои банки ще бъдат насочени тези 3,3 млрд. лв. 

От Българска народна банка (БНБ) обясниха, че тези пари не са използвани и не са насочени към някоя конкретна финансова институция. Те са като резерв, който може да бъде използван в случай на нужда. "Финансовата помощ ще бъде използвана само ако е необходимо, такава е договорката с ЕК", обясниха от централната банка пред Econ.bg.

"Част от парите могат да бъдат използвани за изплащане на част от влоговете в Корпоративна търговска банка (КТБ), ако тя бъде обявена в несъстоятелност", допълниха от институцията. Причината за това е, че наличните средства във Фонда за гарантиране на влоговете не са достатъчни, за да покрият всички депозити до 100 хил. евро в поставената под специален надзор финансова институция. 

Освен това в условията е включено и това, че България може да подкрепя само платежоспособни институции, които имат недостиг на ликвидност, но не и недостиг на капитал.

В документа се посочва още, че банките, които са се възползвали от подкрепата, не трябва да рекламират агресивно това с цел привличане на нови клиенти.

Според споразумението България се задължава да забрани изплащането на дивиденти, както и да наложи бан на придобиванията на банки, докато получателите на средствата не върнат депозитите изцяло.

Страната ни е поела и ангажимента да се отчита пред Брюксел в срок от три месеца след всяко предоставяне на ликвидна подкрепа за банковата система под формата на депозити.

В документа ЕК посочва, че внасянето на депозити на държавата в избрани банки не е в съответствие с правилата на ЕС. В случая обаче това е допустимо като адекватна мярка за поправяне на сериозен дисбаланс в икономиката на страната.