Ако през следващата година се готвите да се излежавате на плажа на българския курорт Бургас на източното крайбрежие на Европа, сега не особено популярно, неочаквано и за самия себе си можете да се окажете в центъра на един от най-широките и зловещи конфликти, който ще обхване десетина страни, включително ядрени държави от Студената война и който вероятно през 2008 г. ще повлече след себе си няколко взрива, се казва в материал на The Globe and mail.

Хвърлете поглед по крайбрежието малко по на север и ще видите как от българските и румънските крайбрежни бази във въздуха се издигат все повече и повече американски бомбардировачи и самолети-шпиони – армиите на САЩ и НАТО преместват военните си обекти от Германия по бившето комунистическо черноморско крайбрежие. През 2008 г., година след влизането в ЕС на България и Румъния, някога членки на Варшавския пакт, НАТО полага най-агресивните усилия, за да придобие на своя страна останалата част от региона. В Румъния ще се състои годишната конференция на НАТО и най-взривоопасният въпрос в дневния ред ще бъде предполагаемото членство в Алианса на Грузия - черноморската страна, която, ако бъде приета в НАТО, ще разшири територията на този военен блок от епохата на Студената война до дълбокия тил на бившия СССР.

Москва вече озлобено реагира на разширяващото се присъствие на НАТО по тези брегове, които преди бяха изцяло и напълно в сферата на влияние на Русия /член на НАТО по традиция беше само Турция/. Половин дузина замразени конфликти в Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова са готови през следващата година да се превърнат в пълномащабни войни за отделяне. Във всеки случай въстаническите движения изглежда се ползват от подкрепата на Москва.

Жителите по черноморското крайбрежие, които са 100 милиона, през 2008 г. може да бъдат изправени пред връщане към Студената война. Този път обаче не е ясно коя страна, кой регион и кой народ на чия страна се намират – както Южна Америка или Югоизточна Азия по време на предишното противопоставяне между Вашингтон и Москва, черноморският регион стана постоянно оспорвана територия, подложена на различни влияния, като парите и оръжието отиват в нищо неподозиращите страни.

През последните години този конфликт най-видимо се разиграваше в Украйна – украинските избори демонстрираха драматичната конфронтация между силите, поддържани от Русия и демократичните движения, поддържани от Запада. Годината приключи с това, че прозападният премиер Юлия Тимошенко, която встъпи в длъжност на 18 декември, обвини Москва в активно финансиране на опозиционните партии. През следващата година борбата между Изтока и Запада може да обхване целия черноморски регион и не е изключено да има военни последици.

Схватката вероятно ще започне още следващата събота, когато 5 милиона граждани на Грузия ще отидат пред избирателните урни, за да изберат нов президент и да гласуват на референдума за предложеното членство на Грузия в НАТО, се казва в материала. Избирателите в Грузия, както и в Украйна като че са поделени на две части – едните подкрепят ЕС и НАТО, а другите предпочитат връщане в сферата на влияние на Москва. Има и още по-дълбоки случаи на разкол между Грузия и редица нейни черноморски съседи.

Метежните региони, които се надяват да създадат свои държави – основно, защото техните народи са по-предани на Русия, в продължение на години преживяват умерени конфликти, съпроводени от време на време от бомбардировки и актове на насилие. През 2008 г. всеки от тях може да прерасне в пълномащабна война. В неспокойните региони на Грузия – Абхазия и Южна Осетия, през последните месеци се наблюдава все повече насилие, местните движения за независимост провеждат все по-жестоки атаки срещу правителствени обекти.

В съседен Азербайджан нарастват разногласията в Нагорни Карабах. А от другата страна на Черно море нараства напрежението в метежния молдовски регион Приднестровие, който е лоялен на Русия. Тези територии от черноморския регион могат да се превърнат през тази година в зони на конфликти, като причините трябва да бъдат търсени на друга страна, по-близо до Адриатическо море.

В края на януари или началото на февруари сръбската провинция Косово най-вероятно ще провъзгласи независимост и тази стъпка се подкрепя както от ЕС, така и от САЩ. Междувременно руският президент Владимир Путин предупреди, че ако Сърбия, която е славянска страна, изгуби своята спорна провинция, в която албанците са мнозинство и тя премине под влиянието на Запада, то е крайно сложно да се гарантира териториалната цялост на Грузия и Молдова.

Мнозина наблюдатели смятат това за почти незавоалирана заплаха – ако се отдели Косово, ще се отделят Абхазия, Южна Осетия, Нагорни Карабах и Приднестровието. Някои наблюдатели отбелязват, че в тези метежни региони вече се стича оръжие. “Шансовете за някакъв въоръжен взрив най-малкото в една от тези конфликтни зони през следващата година са тревожно високи. Последиците могат да бъдат катастрофални”, казва Томас де Ваал, експерт за Кавказ в Института по журналистика на войната и мира. Защо Брюксел, Вашингтон и Москва хвърлят толкова много пари, време и въоръжения за парче от крайбрежието, което преди беше напълно неизвестно?

Отчасти това е обусловено от географията – Грузия, Турция, Армения, Азербайджан са до иранската граница и имат силно желание за получаване на лоялна на Запада буферна зона и отбранителни инсталации около този постоянен източник на конфликти. Още една причина ще стане очевидна, ако поседите повече време на плажа в Бургас. Навътре в морето може би ще видите руски кораби, които прокарват подводния тръбопровод “Южен поток”, по който от Русия към България и изпитващата остра нужда от енергия Западна Европа ще тръгнат милиарди куб. м. природен газ. А точно пред вас, по българското крайбрежие, ще преминава опашката на конкурента на “Южен поток” – финансирания от запада тръбопровод “Набуко”, по който през Грузия, Азербайджан, Армения и Турция към Европа вървят също толкова големи количества газ от Иран и Централна Азия.

Тези тръбопроводи, по които към Европа минават руските енергийни доставки и тяхната иранска алтернатива са икономическият фон на серията разрастващи се черноморски конфликти. Европа е в голяма степен зависима от природния газ и петрола от Русия. Зависимостта на някои страни като Германия и Италия е толкова голяма, че ако тръбопроводите от Русия бъдат спрени, те са заплашени от незабавна криза, се казва в материала. От гледна точка на Москва, която иска да запази господството си в региона /и добрите цени на своите доставки/, тръбопроводите трябва да преминават през западната, северната и източната част на Черно море. Някои страни и по-точно България и Румъния печелят във всеки случай – и адриатическо-иранският нефтопровод, и новите руски тръби ще преминават към Европа през техните обеднели територии.

Докато се отпускате на златния пясък в Бургас – все по-популярен курорт и сред жителите на Централна Европа, и сред руснаците, това нарастващо напрежение става все по-забележимо и на брега, и във водата. То обаче ще ви се стори много странно, когато се върнете в хотела си. Пред входа му почти със сигурност се веят знамена на ЕС – той обаче е собственост на руски магнати.