iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English

всичко статии право фирми речник връзки

За бизнеса / Фирми / Обяви / Справочник Галерии

Новини/Анализи/Интервюта/Как да/Научи за/Добри практики/Иновации/Econ пауза/

Региони

Сектори

Начало › За бизнеса › Нормативни актове

ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност, и въвежда принципите на ветеринарното законодателство на Европейския съюз и Световната организация за здравеопазване на животните (СОЗЖ).

Чл. 2. Ветеринарномедицинската дейност обхваща:

1. прилагането на ветеринарномедицинските изисквания за:

а) опазване здравето на животните и хуманното отношение към тях;

б) опазване здравето на хората от зоонози;

в) добив и съхранение на зародишни продукти;

г) безопасност на суровини и храни от животински произход при тяхното производство и транспортиране;

д) безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси при производство, пускане на пазара, търговия, внасяне, изнасяне, транзитно преминаване, съхранение и употреба;

е) обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях;

ж) опазване на околната среда от вредните въздействия на животновъдството и свързаните с него производства;

з) пускане на пазара, търговия и обмен на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

и) внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, специфични растителни продукти, фуражи, фуражни добавки и премикси;

к) производство, внасяне, търговия, съхранение и употреба на ветеринарномедицински продукти (ВМП);

2. контрола за спазване на изискванията по т. 1;

3. ветеринарномедицинската наука, лабораторна дейност, диагностика и експертиза;

4. условията и реда за упражняване на ветеринарномедицинска професия;

5. ветеринарномедицинската практика.

Глава втора.

УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ

Раздел I.

Органи за управление и контрол

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министърът на земеделието и храните чрез Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) осъществява държавната политика в областта на ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Министърът на земеделието и храните чрез Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) осъществява държавната политика в областта на ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и продоволствието чрез Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) осъществява държавната политика в областта на ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 3. Министърът на земеделието и горите чрез Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) осъществява държавната политика в областта на ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният компетентен орган за осъществяване, управление и контрол на ветеринарномедицинската дейност е Българската агенция по безопасност на храните.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Националната ветеринарномедицинска служба е административна структура към министъра на земеделието и храните. Тя е официалната компетентна служба за управление, осъществяване и контрол на ветеринарномедицинската дейност.

(2) Структурата, съставът и функциите на НВМС се уреждат с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Националната ветеринарномедицинска служба е административна структура към министъра на земеделието и продоволствието. Тя е официалната компетентна служба за управление, осъществяване и контрол на ветеринарномедицинската дейност.

(2) Структурата, съставът и функциите на НВМС се уреждат с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 4. (1) Националната ветеринарномедицинска служба е административна структура към министъра на земеделието и горите. Тя е официалната компетентна служба за управление, осъществяване и контрол на ветеринарномедицинската дейност.

(2) Структурата, съставът и функциите на НВМС се уреждат с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 5. (1) Националната ветеринарномедицинска служба е юридическо лице със седалище в гр. София, чиято структура включва Централно управление и поделения, изградени съобразно административно-териториалното деление на страната.

(2) Поделенията на НВМС са регионални ветеринарномедицински служби (РВМС) и специализирани звена за наука, диагностика и контрол, всяко от които се ръководи от директор.

(3) Поделенията на НВМС не са юридически лица.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ определя главен ветеринарен санитарен инспектор.

Чл. 6. Националната ветеринарномедицинска служба се ръководи и представлява от генерален директор, който е и главен ветеринарен санитарен инспектор.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните осъществява:

1. контрол по здравеопазване при:

а) отглеждане на животни;

б) добив и съхранение на зародишни продукти;

в) пускане на пазара, търговия, обмен и транспортиране на животни и зародишни продукти;

2. ветеринарно-санитарен контрол при производството, съхранението, пускането на пазара, търговията и транспортирането на суровини и храни от животински произход;

3. контрол при получаването и обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

4. контрол за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към животните;

5. контрол за безопасност на специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи;

6. контрол върху производството, внасянето, съхранението, търговията и употребата на ВМП;

7. граничен ветеринарномедицински контрол на обектите по т. 1 - 5;

8. лабораторна и научноизследователска дейност;

9. контрол на ветеринарномедицинската практика;

10. контрол на дезинфекцията, дезинсекцията, дератизацията и девастацията;

11. контрол върху пускането на пазара на генетично модифицирани организми като продукти или съставки на храни от животински произход, генетично модифицирани фуражи и фуражни добавки, както и ветеринарномедицински продукти, които се състоят или съдържат генетично модифицирани организми или комбинация от генетично модифицирани организми.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В БАБХ се водят публични регистри на:

1. животновъдните обекти;

2. търговците на животни;

3. търговците на зародишни продукти;

4. търговците на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

5. обектите за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, на обектите за търговия на едро с храни от животински произход, както и обекти за търговия на дребно, в които се предлагат само суровини и храни от животински произход, регистрирани по реда на Закона за храните;

6. обектите за обезвреждане и преработване на странични животински продукти;

7. лицата, получаващи пратки от суровини и храни от животински произход от държава - членка на Европейския съюз, наричана по-нататък "държава членка", предназначени за пускане на пазара и търговия, или лица, които по занятие разпределят такива пратки;

8. лицата, които превозват животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражи, фуражни добавки и премикси;

9. обектите за събиране или карантиниране на животни;

10. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., в сила от 26.06.2007 г.) центровете за трансплантация на ембриони, центровете за изкуствено осеменяване и центровете за съхранение на сперма;

11. местата за почивка на животни по време на транспортиране;

12. обектите, в които се осъществява ветеринарномедицинска практика, и ветеринарните лекари, работещи в тях;

13. производителите на ВМП;

14. лицензираните за употреба ВМП;

15. търговците на едро с ВМП;

16. ветеринарномедицинските аптеки;

17. лицата, получили разрешение за провеждане на опити с животни;

18. транспортните средства, с които се превозват животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражи, фуражни добавки и премикси;

19. лабораториите, осъществяващи ветеринарномедицинска дейност за целите на държавния контрол.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Регистрите по ал. 2 се публикуват на електронната страница на Министерството на земеделието и храните.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните поддържа компютризирани системи за ветеринарномедицинска информация и издава бюлетин.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните издава специализирани списания.

Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява:

1. контрол по здравеопазване при:

а) отглеждане на животни;

б) добив и съхранение на зародишни продукти;

в) пускане на пазара, търговия, обмен и транспортиране на животни и зародишни продукти;

3. контрол при получаването и обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

4. контрол за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към животните;

6. контрол върху производството, внасянето, съхранението, търговията и употребата на ВМП;

7. граничен ветеринарномедицински контрол на обектите по т. 1 - 5;

8. лабораторна и научноизследователска дейност;

9. контрол на ветеринарномедицинската практика;

10. контрол на дезинфекцията, дезинсекцията, дератизацията и девастацията;

(2) В НВМС се водят публични регистри на:

1. животновъдните обекти;

2. търговците на животни;

3. търговците на зародишни продукти;

4. търговците на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

6. обектите за обезвреждане и преработване на странични животински продукти;

9. обектите за събиране или карантиниране на животни;

11. местата за почивка на животни по време на транспортиране;

12. обектите, в които се осъществява ветеринарномедицинска практика, и ветеринарните лекари, работещи в тях;

13. производителите на ВМП;

14. лицензираните за употреба ВМП;

15. търговците на едро с ВМП;

16. ветеринарномедицинските аптеки;

17. лицата, получили разрешение за провеждане на опити с животни;

19. лабораториите, осъществяващи ветеринарномедицинска дейност за целите на държавния контрол.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа компютризирани системи за ветеринарномедицинска информация и издава бюлетин.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба издава специализирани списания.

Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява:

1. контрол по здравеопазване при:

а) отглеждане на животни;

б) добив и съхранение на зародишни продукти;

в) пускане на пазара, търговия, обмен и транспортиране на животни и зародишни продукти;

3. контрол при получаването и обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

4. контрол за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към животните;

6. контрол върху производството, внасянето, съхранението, търговията и употребата на ВМП;

7. граничен ветеринарномедицински контрол на обектите по т. 1 - 5;

8. лабораторна и научноизследователска дейност;

9. контрол на ветеринарномедицинската практика;

10. контрол на дезинфекцията, дезинсекцията, дератизацията и девастацията;

(2) В НВМС се водят публични регистри на:

1. животновъдните обекти;

2. търговците на животни;

3. търговците на зародишни продукти;

4. търговците на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

6. обектите за обезвреждане и преработване на странични животински продукти;

9. обектите за събиране или карантиниране на животни;

11. местата за почивка на животни по време на транспортиране;

12. обектите, в които се осъществява ветеринарномедицинска практика, и ветеринарните лекари, работещи в тях;

13. производителите на ВМП;

14. лицензираните за употреба ВМП;

15. търговците на едро с ВМП;

16. ветеринарномедицинските аптеки;

17. лицата, получили разрешение за провеждане на опити с животни;

19. лабораториите, осъществяващи ветеринарномедицинска дейност за целите на държавния контрол.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Регистрите по ал. 2 се публикуват на електронната страница на Министерството на земеделието и продоволствието.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба издава специализирани списания.

Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява:

1. контрол по здравеопазване при:

а) отглеждане на животни;

б) добив и съхранение на зародишни продукти;

в) пускане на пазара, търговия, обмен и транспортиране на животни и зародишни продукти;

3. контрол при получаването и обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

4. контрол за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към животните;

6. контрол върху производството, внасянето, съхранението, търговията и употребата на ВМП;

7. граничен ветеринарномедицински контрол на обектите по т. 1 - 5;

8. лабораторна и научноизследователска дейност;

9. контрол на ветеринарномедицинската практика;

10. контрол на дезинфекцията, дезинсекцията, дератизацията и девастацията;

(2) В НВМС се водят публични регистри на:

1. животновъдните обекти;

2. търговците на животни;

3. търговците на зародишни продукти;

4. търговците на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

6. обектите за обезвреждане и преработване на странични животински продукти;

9. обектите за събиране или карантиниране на животни;

11. местата за почивка на животни по време на транспортиране;

12. обектите, в които се осъществява ветеринарномедицинска практика, и ветеринарните лекари, работещи в тях;

13. производителите на ВМП;

14. лицензираните за употреба ВМП;

15. търговците на едро с ВМП;

16. ветеринарномедицинските аптеки;

17. лицата, получили разрешение за провеждане на опити с животни;

19. лабораториите, осъществяващи ветеринарномедицинска дейност за целите на държавния контрол.

(3) Регистрите по ал. 2 се публикуват на електронната страница на Министерството на земеделието и горите.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба издава специализирани списания.

Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява:

1. контрол по здравеопазване при:

а) отглеждане на животни;

б) добив и съхранение на зародишни продукти;

в) пускане на пазара, търговия, обмен и транспортиране на животни и зародишни продукти;

3. контрол при получаването и обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

4. контрол за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към животните;

6. контрол върху производството, внасянето, съхранението, търговията и употребата на ВМП;

7. граничен ветеринарномедицински контрол на обектите по т. 1 - 5;

8. лабораторна и научноизследователска дейност;

9. контрол на ветеринарномедицинската практика;

10. контрол на дезинфекцията, дезинсекцията, дератизацията и девастацията;

(2) В НВМС се водят публични регистри на:

1. животновъдните обекти;

2. търговците на животни;

3. търговците на зародишни продукти;

4. търговците на странични животински продукти и продукти, получени от тях;

6. обектите за обезвреждане и преработване на странични животински продукти;

9. обектите за събиране или карантиниране на животни;

10. организациите, центровете и екипите за добив и съхранение на зародишни продукти;

11. местата за почивка на животни по време на транспортиране;

12. обектите, в които се осъществява ветеринарномедицинска практика, и ветеринарните лекари, работещи в тях;

13. производителите на ВМП;

14. лицензираните за употреба ВМП;

15. търговците на едро с ВМП;

16. ветеринарномедицинските аптеки;

17. лицата, получили разрешение за провеждане на опити с животни;

19. лабораториите, осъществяващи ветеринарномедицинска дейност за целите на държавния контрол.

(3) Регистрите по ал. 2 се публикуват на електронната страница на Министерството на земеделието и горите.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба издава специализирани списания.

Чл. 8. (1) Контролът по чл. 7, ал. 1 се извършва от официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Лицата по ал. 1 нямат право да извършват или да участват в дейности, които са обект на контрол от БАБХ.

Чл. 8. (1) Контролът по чл. 7, ал. 1 се извършва от официални ветеринарни лекари, от инспектори и експерти.

(2) Лицата по ал. 1 нямат право да извършват или да участват в дейности, които са обект на контрол от НВМС.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалните ветеринарни лекари са служители на БАБХ, назначени по служебно правоотношение и определени със заповед на изпълнителния директор, които имат право да издават сертификати и други документи при търговия, обмен и изнасяне при спазване на изискванията по чл. 101 - 107, след извършване на:

1. контрол по здравеопазване на животните, хуманно отношение към тях и при получаване и обезвреждане на странични животински продукти;

2. ветеринарно-санитарен контрол;

3. граничен ветеринарномедицински контрол;

4. контрол по безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси.

(2) За официален ветеринарен лекар в едно от направленията на дейност по ал. 1 може да бъде определен лекар, който:

1. има най-малко три години практически опит в същото направление;

2. е преминал курс на обучение за дейността по т. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При издаване на документите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар поставя личен щемпел по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.

Чл. 9. (1) Официалните ветеринарни лекари са служители на НВМС, назначени по служебно правоотношение и определени със заповед на генералния директор, които имат право да издават сертификати и други документи при търговия, обмен и изнасяне при спазване на изискванията по чл. 101 - 107, след извършване на:

2. ветеринарно-санитарен контрол;

3. граничен ветеринарномедицински контрол;

4. контрол по безопасност на фуражи, фуражни добавки и премикси.

1. има най-малко три години практически опит в същото направление;

2. е преминал курс на обучение за дейността по т. 1.

(3) При издаване на документите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар поставя личен щемпел по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Органите на изпълнителната власт и местното самоуправление, обществените организации, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от БАБХ при изпълнение на служебните им задължения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Редът и начините на взаимодействие между органите на БАБХ и Министерството на вътрешните работи се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи.

Чл. 10. (1) Органите на изпълнителната власт и местното самоуправление, обществените организации, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от НВМС при изпълнение на служебните им задължения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Редът и начините на взаимодействие между органите на НВМС и Министерството на вътрешните работи се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Редът и начините на взаимодействие между органите на НВМС и Министерството на вътрешните работи се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието и министъра на вътрешните работи.

(2) Редът и начините на взаимодействие между органите на НВМС и Министерството на вътрешните работи се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При възникване на опасност за здравето на хората и/или животните БАБХ уведомява незабавно писмено министъра на земеделието и храните, министъра на здравеопазването, ръководителите на други заинтересовани ведомства и съответните органи на Европейската комисия и СОЗЖ.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) При възникване на опасност за здравето на хората и/или животните НВМС уведомява незабавно писмено министъра на земеделието и храните, министъра на здравеопазването, ръководителите на други заинтересовани ведомства и съответните органи на Европейската комисия и СОЗЖ.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) При възникване на опасност за здравето на хората и/или животните НВМС уведомява незабавно писмено министъра на земеделието и продоволствието, министъра на здравеопазването, ръководителите на други заинтересовани ведомства и съответните органи на Европейската комисия и СОЗЖ.

Чл. 11. При възникване на опасност за здравето на хората и/или животните НВМС уведомява незабавно писмено министъра на земеделието и горите, министъра на здравеопазването, ръководителите на други заинтересовани ведомства и съответните органи на Европейската комисия и СОЗЖ.

Чл. 12. Ветеринарномедицинската дейност в Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на транспорта се осъществява от ведомствени ветеринарномедицински звена в съответствие с този закон.

Раздел II.

Финансиране на дейността на БАБХ (Загл. изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За осъществяване на дейностите по този закон се заплащат такси съгласно тарифата по Закона за Българската агенция по безопасност на храните.

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) В случаите на масови епизоотии необходимите средства за прилагане на мерките срещу болестите, включени в държавната профилактична програма и списъка по чл. 118, ал. 1, се осигуряват допълнително от бюджетните средства, предвидени за предотвратяване и ликвидиране на последиците от бедствия.

Раздел II.

Финансиране на дейността на НВМС

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Националната ветеринарномедицинска служба е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните.

(2) Поделенията по чл. 5, ал. 2 са третостепенни разпоредители с бюджетни кредити.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Националната ветеринарномедицинска служба е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Поделенията по чл. 5, ал. 2 са третостепенни разпоредители с бюджетни кредити.

Чл. 13. (1) Националната ветеринарномедицинска служба е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и горите.

(2) Поделенията по чл. 5, ал. 2 са третостепенни разпоредители с бюджетни кредити.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Финансовите средства за дейността на НВМС се осигуряват ежегодно чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните, както следва:

1. субсидия (трансфери) от републиканския бюджет;

2. собствени приходи на НВМС от:

а) лабораторна дейност;

б) контрол на ВМП, фуражи, фуражни добавки и премикси;

в) клиничен преглед на животни;

г) ветеринарно-санитарен контрол на животни, предназначени за клане, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

д) граничен ветеринарномедицински контрол;

е) изпълнение на мониторингови програми;

ж) дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;

з) дезинфекция и дезинсекция на влизащи в страната превозни средства;

и) издаване на ветеринарномедицински и други документи, посочени в закона;

к) разработка на научноизследователски проекти, консултантска дейност и обучение;

л) дарения;

м) глоби и имуществени санкции, наложени с наказателни постановления, издадени за нарушения по този закон, както и за нарушения по Закона за храните, когато те са установени от органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол;

н) други източници.

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 2, букви "а" - "и" НВМС събира такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Финансовите средства за дейността на НВМС се осигуряват ежегодно чрез бюджета на Министерството на земеделието и продоволствието, както следва:

1. субсидия (трансфери) от републиканския бюджет;

2. собствени приходи на НВМС от:

а) лабораторна дейност;

б) контрол на ВМП, фуражи, фуражни добавки и премикси;

в) клиничен преглед на животни;

д) граничен ветеринарномедицински контрол;

е) изпълнение на мониторингови програми;

ж) дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;

з) дезинфекция и дезинсекция на влизащи в страната превозни средства;

и) издаване на ветеринарномедицински и други документи, посочени в закона;

к) разработка на научноизследователски проекти, консултантска дейност и обучение;

л) дарения;

н) други източници.

Чл. 14. (1) Финансовите средства за дейността на НВМС се осигуряват ежегодно чрез бюджета на Министерството на земеделието и горите, както следва:

1. субсидия (трансфери) от републиканския бюджет;

2. собствени приходи на НВМС от:

а) лабораторна дейност;

б) контрол на ВМП, фуражи, фуражни добавки и премикси;

в) клиничен преглед на животни;

д) граничен ветеринарномедицински контрол;

е) изпълнение на мониторингови програми;

ж) дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;

з) дезинфекция и дезинсекция на влизащи в страната превозни средства;

и) издаване на ветеринарномедицински и други документи, посочени в закона;

к) разработка на научноизследователски проекти, консултантска дейност и обучение;

л) дарения;

н) други източници.

Чл. 15. Финансовите средства по чл. 14 се разходват за:

1. изпълнение на мерките срещу болестите, включени в държавната профилактична програма и списъка по чл. 118, ал. 1;

2. обезщетение на собствениците на животни;

3. оборудване на лаборатории за диагностика, за изследвания на зародишни продукти, за контрол на суровини и храни от животински произход, ВМП, фуражи, фуражни добавки и премикси;

4. изпълнение на мониторингови програми;

5. разработване и изпълнение на научноизследователски проекти, консултантска дейност и обучение;

6. създаване и поддържане на регистрите по чл. 7, ал. 2;

7. създаване и поддържане на компютризирани системи за ветеринарномедицинска информация;

8. обезпечаване контролната дейност на НВМС;

9. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;

10. издателска и просветна дейност;

11. изпълнение на програми за обучение на служителите на НВМС;

12. членство на НВМС в международни организации и участие в международни мероприятия, програми и договори;

13. стипендии на редовни докторанти за придобиване на образователна и научна степен "доктор" по реда на Закона за висшето образование;

14. участия в международни и национални междулабораторни тествания;

15. други разходи.

Чл. 16. В случаите на масови епизоотии необходимите средства за прилагане на мерките срещу болестите, включени в държавната профилактична програма и списъка по чл. 118, ал. 1, се осигуряват допълнително от бюджетните средства, предвидени за предотвратяване и ликвидиране на последиците от кризи.

Глава трета.

УПРАЖНЯВАНЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА ПРОФЕСИЯ

Раздел I.

Условия за упражняване на ветеринарномедицинска професия

Чл. 17. Право да упражняват ветеринарномедицинска професия в Република България имат български граждани, които притежават диплома за ветеринарномедицинско образование, издадена от институции в системата на професионалното образование и обучение и акредитирани висши училища в страната, или български граждани, завършили в чужбина, чиито дипломи са признати по реда на Закона за висшето образование.

Чл. 18. (1) Право да упражняват ветеринарномедицинска професия в страната имат чужденци, придобили ветеринарномедицинско образование в Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Право да упражняват ветеринарномедицинска професия в Република България имат чужденци и граждани на държави - членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, на които е призната професионалната квалификация по професията "ветеринарен лекар" по реда на Закона за признаване на професионални квалификации.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

(2) На лице, придобило ветеринарномедицинско образование и право да упражнява ветеринарномедицинска професия в държава, с която Република България е сключила договор за взаимно признаване на документи за квалификация по ветеринарна медицина, се признава правоспособност за упражняване на ветеринарномедицинска професия по реда на договора.

(3) Извън случаите по ал. 2 правоспособност се признава на лице, придобило ветеринарномедицинско образование и/или правоспособност в държава - членка на Европейското икономическо пространство.

(4) Извън случаите по ал. 2 и 3 правоспособност може да бъде призната на чужденци, които притежават документ за професионална квалификация по ветеринарна медицина, признат по реда на Закона за висшето образование.

(5) Условията и редът за признаване на право да упражняват ветеринарномедицинска професия в Република България на граждани на държави - членки на Европейското икономическо пространство, и граждани на други държави се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на образованието и науката.

Раздел II.

Ветеринарномедицинска наука, следдипломно обучение и лабораторна дейност

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните планира и организира следдипломно обучение, което включва:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) начално краткосрочно обучение на служители при започване на работа в системата на БАБХ;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) периодично краткосрочно обучение на служители и на лица извън системата на БАБХ за прилагане на изискванията по този закон;

3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) дългосрочно обучение на служители от системата на БАБХ за получаване на специализация в областта на ветеринарната медицина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните заплаща разходите за обучението по ал. 1 на служителите си при наличие на средства в бюджета.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Служителите от БАБХ, завършили обучението по ал. 1, т. 3, са длъжни да работят в системата на БАБХ най-малко три години след завършване на обучението.

(4) При неизпълнение на задължението по ал. 3 служителите възстановяват разходите, направени за обучението им, пропорционално на срока на неизпълнение, освен ако неизпълнението е по независещи от тях причини.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Условията и редът за провеждане на следдипломното обучение по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на образованието, младежта и науката.

Чл. 19. (1) Националната ветеринарномедицинска служба планира и организира следдипломно обучение, което включва:

1. начално краткосрочно обучение на служители при започване на работа в системата на НВМС;

2. периодично краткосрочно обучение на служители и на лица извън системата на НВМС за прилагане на изискванията по този закон;

3. дългосрочно обучение на служители от системата на НВМС за получаване на специализация в областта на ветеринарната медицина.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба заплаща разходите за обучението по ал. 1 на служителите си при наличие на средства в бюджета.

(3) Служителите от НВМС, завършили обучението по ал. 1, т. 3, са длъжни да работят в системата на НВМС най-малко три години след завършване на обучението.

1. начално краткосрочно обучение на служители при започване на работа в системата на НВМС;

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Условията и редът за провеждане на следдипломното обучение по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието и министъра на образованието, младежта и науката.

1. начално краткосрочно обучение на служители при започване на работа в системата на НВМС;

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията и редът за провеждане на следдипломното обучение по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието и министъра на образованието и науката.

1. начално краткосрочно обучение на служители при започване на работа в системата на НВМС;

(5) Условията и редът за провеждане на следдипломното обучение по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на образованието и науката.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ съвместно с деканите на ветеринарномедицинските факултети определя звената от системата на БАБХ, в които се провежда практическото обучение на студентите.

Чл. 20. Генералният директор на НВМС съвместно с деканите на ветеринарномедицинските факултети определя звената от системата на НВМС, в които се провежда практическото обучение на студентите.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Към БАБХ се създава експертен съвет като консултативен орган за внедряване на научно-приложни разработки в системата й.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ утвърждава правилник за работата на съвета и със заповед определя поименния му състав.

Чл. 21. (1) Към НВМС се създава експертен съвет като консултативен орган за внедряване на научно-приложни разработки в системата й.

(2) Генералният директор на НВМС утвърждава правилник за работата на съвета и със заповед определя поименния му състав.

Чл. 22. Научноизследователска и лабораторна ветеринарномедицинска дейност се осъществява в институти, акредитирани висши училища и лаборатории.

Чл. 23. (1) Лабораторната ветеринарномедицинска дейност обхваща:

1. диагностични изследвания на проби от животни и зародишни продукти за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животните;

2. изследвания за:

а) безопасност на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

б) безопасност на фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки и премикси;

в) качество, ефикасност и безопасност на ВМП;

3. изследвания на зоохигиенни параметри при отглеждане на животни и за замърсяване на околната среда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Лабораторната дейност по ал. 1, свързана с държавния ветеринарномедицински контрол, се извършва в лаборатории на БАБХ по международно признати методи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При необходимост изпълнителният директор на БАБХ сключва договор с акредитирана лаборатория извън системата на БАБХ за осъществяване на дейностите по ал. 1.

Чл. 23. (1) Лабораторната ветеринарномедицинска дейност обхваща:

2. изследвания за:

б) безопасност на фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки и премикси;

в) качество, ефикасност и безопасност на ВМП;

3. изследвания на зоохигиенни параметри при отглеждане на животни и за замърсяване на околната среда.

(2) Лабораторната дейност по ал. 1, свързана с държавния ветеринарномедицински контрол, се извършва в лаборатории на НВМС по международно признати методи.

(3) При необходимост генералният директор на НВМС сключва договор с акредитирана лаборатория извън системата на НВМС за осъществяване на дейностите по ал. 1.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министърът на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на БАБХ утвърждава националните референтни лаборатории в системата на БАБХ.

(2) Лабораториите по ал. 1 трябва да отговарят на следните минимални изисквания:

1. да са определени за видовете изследвания и анализи, които извършват;

2. да отговарят на изискванията за добра лабораторна практика;

3. да имат възможност за бърза комуникация с лабораториите в страната, съответните референтни лаборатории на страните членки и съответната референтна лаборатория на Европейския съюз;

4. да прилагат действащите европейски и международни стандарти, необходими при осъществяване на дейността им;

5. да поддържат система за опазване в тайна на информацията, получена при осъществяване на дейността им.

(3) Националните референтни лаборатории:

1. координират научните изследвания за прилагане на нови аналитични методи за диагностика на болести по животните и за безопасност на суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни добавки и премикси;

2. осъществяват методическо ръководство на лабораториите за държавен ветеринарномедицински контрол чрез:

а) координиране прилагането на стандарти и методи за лабораторен контрол;

б) контрол на схемите за осигуряване качеството на анализите;

в) осигуряване и одобряване използването на стандартизирани методи за диагностика на болестите по животните и за безопасност на суровини и храни от животински произход;

г) осигуряване на стандартни референтни материали и стандартни образци;

д) оказване на техническа помощ;

3. извършват арбитражни изследвания на резултатите, получени от други лаборатории;

4. подготвят и организират сравнителни междулабораторни тествания за лабораториите от страната и участват в такива, провеждани от референтните лаборатории на Европейския съюз и СОЗЖ;

5. организират и провеждат курсове за повишаване квалификацията на персонала в лабораториите за държавен ветеринарномедицински контрол.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Министърът на земеделието и храните по предложение на генералния директор на НВМС утвърждава националните референтни лаборатории в системата на НВМС.

(2) Лабораториите по ал. 1 трябва да отговарят на следните минимални изисквания:

1. да са определени за видовете изследвания и анализи, които извършват;

2. да отговарят на изискванията за добра лабораторна практика;

5. да поддържат система за опазване в тайна на информацията, получена при осъществяване на дейността им.

(3) Националните референтни лаборатории:

2. осъществяват методическо ръководство на лабораториите за държавен ветеринарномедицински контрол чрез:

а) координиране прилагането на стандарти и методи за лабораторен контрол;

б) контрол на схемите за осигуряване качеството на анализите;

г) осигуряване на стандартни референтни материали и стандартни образци;

д) оказване на техническа помощ;

3. извършват арбитражни изследвания на резултатите, получени от други лаборатории;

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и продоволствието по предложение на генералния директор на НВМС утвърждава националните референтни лаборатории в системата на НВМС.

(2) Лабораториите по ал. 1 трябва да отговарят на следните минимални изисквания:

1. да са определени за видовете изследвания и анализи, които извършват;

2. да отговарят на изискванията за добра лабораторна практика;

5. да поддържат система за опазване в тайна на информацията, получена при осъществяване на дейността им.

(3) Националните референтни лаборатории:

2. осъществяват методическо ръководство на лабораториите за държавен ветеринарномедицински контрол чрез:

а) координиране прилагането на стандарти и методи за лабораторен контрол;

б) контрол на схемите за осигуряване качеството на анализите;

г) осигуряване на стандартни референтни материали и стандартни образци;

д) оказване на техническа помощ;

3. извършват арбитражни изследвания на резултатите, получени от други лаборатории;

Чл. 24. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС утвърждава националните референтни лаборатории в системата на НВМС.

(2) Лабораториите по ал. 1 трябва да отговарят на следните минимални изисквания:

1. да са определени за видовете изследвания и анализи, които извършват;

2. да отговарят на изискванията за добра лабораторна практика;

5. да поддържат система за опазване в тайна на информацията, получена при осъществяване на дейността им.

(3) Националните референтни лаборатории:

2. осъществяват методическо ръководство на лабораториите за държавен ветеринарномедицински контрол чрез:

а) координиране прилагането на стандарти и методи за лабораторен контрол;

б) контрол на схемите за осигуряване качеството на анализите;

г) осигуряване на стандартни референтни материали и стандартни образци;

д) оказване на техническа помощ;

3. извършват арбитражни изследвания на резултатите, получени от други лаборатории;

Глава четвърта.

УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ПРАКТИКА И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИТЕ ПО ДЪРЖАВНАТА ПРОФИЛАКТИЧНА ПРОГРАМА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 84 ОТ 2007 Г.)

Раздел I.

Условия и ред за упражняване на ветеринарномедицинска практика (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.)

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Ветеринарните лекари могат да упражняват ветеринарномедицинска практика във ветеринарно лечебно заведение, на територията на един ветеринарен участък, ако са вписани в регистъра по чл. 32 и членуват в Българския ветеринарен съюз (БВС).

(2) Изискването за осъществяване на ветеринарномедицинска практика в един ветеринарен участък не се прилага за лечение на домашни любимци, спортни коне, ловни кучета и декоративни животни, ако е съгласувано с областната колегия на БВС.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Ветеринарно лечебно заведение може да е:

1. ветеринарна клиника (лечебница);

2. ветеринарна амбулатория (кабинет);

3. ветеринарна лаборатория.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Изискванията към обектите по ал. 1, както и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях, се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Проектите за изграждане и реконструкция на ветеринарни лечебни заведения по ал. 1 се одобряват след представяне на становище за съответствието им с ветеринарномедицинските изисквания, издадено от директора на областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), на чиято територия се намира обектът.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Ветеринарно лечебно заведение може да е:

1. ветеринарна клиника (лечебница);

2. ветеринарна амбулатория (кабинет);

3. ветеринарна лаборатория.

(3) Проектите за изграждане и реконструкция на ветеринарни лечебни заведения по ал. 1 се одобряват след представяне на становище за съответствието им с ветеринарномедицинските изисквания, издадено от директора на РВМС, на чиято територия се намира обектът.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Ветеринарно лечебно заведение може да е:

1. ветеринарна клиника (лечебница);

2. ветеринарна амбулатория (кабинет);

3. ветеринарна лаборатория.

(2) Изискванията към обектите по ал. 1, както и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях, се определят с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Ветеринарно лечебно заведение може да се създава от физическо или юридическо лице.

(2) Управител на ветеринарно лечебно заведение може да е само ветеринарен лекар с професионален опит най-малко три години.

(3) Дейността на лечебното заведение - профилактика, клинична диагностика и лечение на болести по животните, се извършва от ветеринарни лекари и ветеринарни техници, наети от лицето по ал. 1.

(4) Във ветеринарно лечебно заведение могат да се наемат на работа и други лица съобразно нуждите и обема на дейността й при условия, определени с наредбата по чл. 26, ал. 2.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Когато обществените интереси изискват провеждане на действия при природни бедствия или епизоотии, ветеринарните лекари, упражняващи професията си в регистрирано ветеринарно лечебно заведение, са длъжни да оказват съдействие на компетентните органи, които възстановяват направените от тях разходи за труд и материали по сключено писмено споразумение.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министърът на земеделието и храните по предложение на БВС, съгласувано с изпълнителния директор на БАБХ, със заповед утвърждава списък на ветеринарните участъци.

(2) Списъкът по ал. 1 съдържа областта, седалището на ветеринарния участък и включените в него населени места.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Данните по ал. 2, данните на ветеринарните лекари, които упражняват професията си, и данните от личните им щемпели се вписват в публичен регистър на БАБХ.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Министърът на земеделието и храните по предложение на БВС, съгласувано с генералния директор на НВМС, със заповед утвърждава списък на ветеринарните участъци.

(2) Списъкът по ал. 1 съдържа областта, седалището на ветеринарния участък и включените в него населени места.

(3) Данните по ал. 2, данните на ветеринарните лекари, които упражняват професията си, и данните от личните им щемпели се вписват в публичен регистър на НВМС.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Министърът на земеделието и продоволствието по предложение на БВС, съгласувано с генералния директор на НВМС, със заповед утвърждава списък на ветеринарните участъци.

(2) Списъкът по ал. 1 съдържа областта, седалището на ветеринарния участък и включените в него населени места.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За регистрация на ветеринарно лечебно заведение лицата по чл. 27, ал. 1 подават заявление до директора на съответната ОДБХ по образец, което съдържа наименованието, седалището и адреса му на управление, имената на ветеринарните лекари, работещи във ветеринарното лечебно заведение, данните от документите им за самоличност, постоянния адрес, адреса и вида на лечебното заведение и седалището на ветеринарния участък.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. копие от диплома за ветеринарномедицинско образование на управителя и на ветеринарните лекари, работещи във ветеринарното лечебно заведение;

2. договор за възлагане на управление и документ, удостоверяващ професионалния опит на управителя;

3. декларации от управителя и ветеринарните лекари, работещи във ветеринарното лечебно заведение, че не са лишени от право да упражняват ветеринарномедицинската професия;

4. декларация, че лицето има право на собственост или право на ползване на обекта;

5. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) удостоверение за членство в БВС на ветеринарни лекари, работещи във ветеринарното лечебно заведение, издадено от председателя на националния съвет на БВС;

6. документ за платени такси в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) Чужденци от трети страни, които желаят да осъществяват ветеринарномедицинската професия в България, прилагат към документите по ал. 2 и копие от документа, с който им е разрешено пребиваване в Република България, както и документ, издаден по чл. 18, ал. 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Директорът на ОДБХ в тридневен срок от подаване на заявлението определя със заповед комисия, която проверява представените документи и съответствието на обекта, посочен в заявлението, с ветеринарномедицинските изисквания, определени с наредбата по чл. 26, ал. 2.

(5) В комисията по ал. 4 се включват и представители на БВС.

(6) В случай на непълноти в предоставените документи и/или несъответствие на обекта с ветеринарномедицинските изисквания комисията писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Комисията представя на директора на ОДБХ становище за резултатите от извършената проверка с предложение за регистрация или отказ.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) За регистрация на ветеринарно лечебно заведение лицата по чл. 27, ал. 1 подават заявление до директора на съответната РВМС по образец, което съдържа наименованието, седалището и адреса му на управление, имената на ветеринарните лекари, работещи във ветеринарното лечебно заведение, данните от документите им за самоличност, постоянния адрес, адреса и вида на лечебното заведение и седалището на ветеринарния участък.

(2) Към заявлението се прилагат:

2. договор за възлагане на управление и документ, удостоверяващ професионалния опит на управителя;

4. декларация, че лицето има право на собственост или право на ползване на обекта;

5. удостоверение за членство в БВС на ветеринарни лекари, работещи във ветеринарното лечебно заведение, издадено от председателя на националния съвет на БВС, и становище по заявлението за регистрация, издадено от съответната областна комисия по контрол и професионална етика;

6. документ за платени такси в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(4) Директорът на РВМС в тридневен срок от подаване на заявлението определя със заповед комисия, която проверява представените документи и съответствието на обекта, посочен в заявлението, с ветеринарномедицинските изисквания, определени с наредбата по чл. 26, ал. 2.

(5) В комисията по ал. 4 се включват и представители на БВС.

(7) Комисията представя на директора на РВМС становище за резултатите от извършената проверка с предложение за регистрация или отказ.

(2) Към заявлението се прилагат:

2. договор за възлагане на управление и документ, удостоверяващ професионалния опит на управителя;

4. декларация, че лицето има право на собственост или право на ползване на обекта;

6. документ за платени такси в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) Чужденци от трети страни, които желаят да осъществяват ветеринарномедицинската професия в България, прилагат към документите по ал. 2 и копие от документа, с който им е разрешено пребиваване в Република България, както и документ по чл. 18, ал. 4.

(5) В комисията по ал. 4 се включват и представители на БВС.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Директорът на БАБХ отказва регистрацията, когато:

1. (отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

2. нередностите не бъдат отстранени в срока по чл. 30, ал. 6.

(2) Отказът по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Директорът на РВМС отказва регистрацията, когато:

1. становището по чл. 30, ал. 2, т. 5 е отрицателно;

2. нередностите не бъдат отстранени в срока по чл. 30, ал. 6.

(2) Отказът по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 30, ал. 1 директорът на ОДБХ вписва ветеринарното лечебно заведение и ветеринарните лекари, работещи в него, в регистър и издава удостоверение за регистрация по образец. Срокът спира да тече в случаите по чл. 30, ал. 6.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:

1. името и постоянния адрес на ветеринарните лекари, които осъществяват професията си във ветеринарното лечебно заведение, и уникалния регистрационен номер на всеки от тях;

2. наименованието на ветеринарния участък, адреса и вида на лечебното заведение;

3. номера и датата на издаване на удостоверението за регистрация на ветеринарното лечебно заведение;

4. уникалния регистрационен номер на ветеринарното лечебно заведение;

5. промените във вписаните обстоятелства;

6. датата на заличаване на регистрацията.

(3) За лица, граждани на държави - членки на Европейския съюз, или на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Швейцария, документ по чл. 30, ал. 2, т. 5 не се изисква.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Директорът на ОДБХ в 7-дневен срок от регистрацията на лицата по ал. 3 писмено уведомява председателя на съответния областен съвет на БВС за служебно вписване в регистъра на БВС.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 30, ал. 1 директорът на РВМС вписва ветеринарното лечебно заведение и ветеринарните лекари, работещи в него, в регистър и издава удостоверение за регистрация по образец. Срокът спира да тече в случаите по чл. 30, ал. 6.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:

2. наименованието на ветеринарния участък, адреса и вида на лечебното заведение;

3. номера и датата на издаване на удостоверението за регистрация на ветеринарното лечебно заведение;

4. уникалния регистрационен номер на ветеринарното лечебно заведение;

5. промените във вписаните обстоятелства;

6. датата на заличаване на регистрацията.

(4) Директорът на РВМС в 7-дневен срок от регистрацията на лицата по ал. 3 писмено уведомява председателя на съответния областен съвет на БВС за служебно вписване в регистъра на БВС.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В Централното управление на БАБХ се води национален регистър, който съдържа данните от регистрите на ОДБХ по чл. 32.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) В Централното управление на НВМС се води национален регистър, който съдържа данните от регистрите на РВМС по чл. 32.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) При промяна на обстоятелство по чл. 32, ал. 2, т. 2 се извършва нова регистрация по реда на чл. 30.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При започване на работа на ветеринарен лекар в лечебно заведение, след регистрацията му, както и при прекратяване на договор за работа в лечебно заведение на ветеринарен лекар, лицето по чл. 27, ал. 1 в 7-дневен срок уведомява директора на съответната ОДБХ за вписване на промяната в регистъра по чл. 32. Директорът на ОДБХ вписва промяната в 7-дневен срок от уведомлението и информира БВС.

(3) За последващо вписване на ветеринарен лекар за упражняване на практика в регистрирано лечебно заведение се представя заявление по образец, копие от диплома за завършено ветеринарномедицинско образование и документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.

(4) При прекратяване на договора за работа в лечебното заведение ветеринарният лекар си запазва уникалния регистрационен номер.

(2) При започване на работа на ветеринарен лекар в лечебно заведение, след регистрацията му, както и при прекратяване на договор за работа в лечебно заведение на ветеринарен лекар, лицето по чл. 27, ал. 1 в 7-дневен срок уведомява директора на съответната РВМС за вписване на промяната в регистъра по чл. 32. Директорът на РВМС вписва промяната в 7-дневен срок от уведомлението и информира БВС.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Извън случаите по чл. 34 регистрацията се заличава и удостоверението за регистрация на ветеринарното лечебно заведение се обезсилва:

1. по писмено искане на лицето по чл. 27, ал. 1;

2. при груби или системни нарушения на изискванията на този закон и актовете по прилагането му.

(2) Ветеринарен лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика във ветеринарно лечебно заведение, се заличава от регистъра при:

1. смърт;

2. поставяне под запрещение;

3. лишаване от право да упражнява ветеринарномедицинска професия;

4. трайна невъзможност да осъществява професията си по предписание на здравните органи;

5. заличаване от регистъра на БВС;

6. прекратяване на договора за работа в лечебно заведение.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При наложено наказание по чл. 28, ал. 1, т. 3 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България директорът на ОДБХ в тридневен срок от налагането на наказанието издава заповед за спиране регистрацията за упражняване на професията на наказания ветеринарен лекар до изтичането на срока на наказанието и уведомява БВС.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) При наложено наказание по чл. 28, ал. 1, т. 3 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България директорът на РВМС в тридневен срок от налагането на наказанието издава заповед за спиране регистрацията за упражняване на професията на наказания ветеринарен лекар до изтичането на срока на наказанието и уведомява БВС.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните осъществява контрол върху дейността на ветеринарните лечебни заведения и ветеринарните лекари, работещи в тях, за спазване на изискванията на този закон и актовете по прилагането му.

(2) Контролът за спазване на изискванията на Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар се осъществява от БВС по реда на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол върху дейността на ветеринарните лечебни заведения и ветеринарните лекари, работещи в тях, за спазване на изискванията на този закон и актовете по прилагането му.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Ветеринарните лекари, които осъществяват ветеринарномедицинска практика, трябва да имат личен щемпел по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ и БВС.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Ветеринарният лекар представя отпечатък от личния щемпел в ОДБХ и БВС.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Ветеринарните лекари, които осъществяват ветеринарномедицинска практика, трябва да имат личен щемпел по образец, утвърден от генералния директор на НВМС и БВС.

(2) Ветеринарният лекар представя отпечатък от личния щемпел в РВМС и БВС.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Управителите на ветеринарните лечебни заведения:

1. поставят на видно място в лечебното заведение ценоразпис за ветеринарномедицинските услуги и график на работното време;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) уведомяват незабавно кмета на общината, кметството и ОДБХ за установени нарушения при трупосъбиране и загробване на животни;

3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) водят регистър по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, на обслужваните от ветеринарното лечебно заведение животновъдни обекти;

4. контролират изпълнението на мерките, възложени на лечебното заведение с договор по чл. 46г.

(2) Ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) предприемат ограничителни мерки и уведомяват незабавно ОДБХ, БВС и кмета на общината и кметството при съмнение или възникване на епизоотии и/или при проява на масова смъртност при животни;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) изпълняват разпорежданията на ОДБХ за профилактика, ограничаване и ликвидиране на епизоотии и други масови болести;

3. вписват в дневника на животновъдния обект:

а) датата на извършените манипулации с ВМП;

б) наименованието, партидния номер, срока на годност и карентния срок на ВМП;

4. уведомяват собствениците на животни за карентните срокове на ВМП или на медикаментозни фуражи за здравните последици при неспазването им;

5. водят на хартиен и електронен носител амбулаторен дневник по образец;

6. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) изпращат периодично в ОДБХ сведения и протоколи по образец;

7. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) представят водената от тях документация при поискване на ветеринарните лекари от БАБХ;

8. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) представят на БАБХ доклад по образец за предполагаеми и сериозни или неочаквани неблагоприятни реакции и неблагоприятни реакции при хората и животните след употребата на ВМП;

9. спазват изискванията при употреба на хормонални продукти, бета-агонисти и тиреостатици и/или други ВМП и субстанции върху продуктивни животни за терапевтични и зоотехнически цели;

10. извършват аутопсии на животни и изпращат материали за лабораторни изследвания при необходимост от уточняване на диагноза;

11. издават предписания;

12. спазват Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионалната етика на ветеринарния лекар;

13. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) издават ветеринарномедицински документи за придвижване на животни на територията на страната по образец на ОДБХ и БВС, след възлагане от ОДБХ.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Управителите на ветеринарните лечебни заведения:

2. уведомяват незабавно кмета на общината, кметството и РВМС за установени нарушения при трупосъбиране и загробване на животни;

3. водят регистър по образец, утвърден от генералния директор на НВМС, на обслужваните от ветеринарното лечебно заведение животновъдни обекти;

4. контролират изпълнението на мерките, възложени на лечебното заведение с договор по чл. 46г.

(2) Ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика:

1. предприемат ограничителни мерки и уведомяват незабавно РВМС, БВС и кмета на общината и кметството при съмнение или възникване на епизоотии и/или при проява на масова смъртност при животни;

2. изпълняват разпорежданията на РВМС за профилактика, ограничаване и ликвидиране на епизоотии и други масови болести;

3. вписват в дневника на животновъдния обект:

а) датата на извършените манипулации с ВМП;

б) наименованието, партидния номер, срока на годност и карентния срок на ВМП;

5. водят на хартиен и електронен носител амбулаторен дневник по образец;

6. изпращат периодично в РВМС сведения и протоколи по образец;

7. представят водената от тях документация при поискване на ветеринарните лекари от НВМС;

8. представят на НВМС доклад по образец за предполагаеми и сериозни или неочаквани неблагоприятни реакции и неблагоприятни реакции при хората и животните след употребата на ВМП;

11. издават предписания;

12. спазват Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионалната етика на ветеринарния лекар;

13. издават ветеринарномедицински документи за придвижване на животни на територията на страната по образец на РВМС и БВС, след възлагане от РВМС.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Ветеринарните техници имат право да извършват:

1. манипулации, предписани от ветеринарния лекар, под чийто контрол работят;

2. вземане на проби за лабораторно изследване;

3. нормално и ортопедично подковаване;

4. дезинфекция, дезинсекция, дератизация, дезодорация на обекти и девастация на пасищни терени - след завършен специализиран курс;

5. първични и вторични прегледи на животни без поставяне на окончателна диагноза.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват под контрола на ветеринарен лекар.

(3) Ветеринарните техници:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) уведомяват незабавно ветеринарния лекар, под чийто контрол работят, или съответната ОДБХ при съмнение или възникване на епизоотии и/или при проява на масова смъртност при животни;

2. спазват и изпълняват указанията на контролните органи в областта на селекцията и репродукцията при извършване на изкуствено осеменяване на селскостопански животни.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Ветеринарните техници имат право да извършват:

1. манипулации, предписани от ветеринарния лекар, под чийто контрол работят;

2. вземане на проби за лабораторно изследване;

3. нормално и ортопедично подковаване;

5. първични и вторични прегледи на животни без поставяне на окончателна диагноза.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват под контрола на ветеринарен лекар.

(3) Ветеринарните техници:

1. уведомяват незабавно ветеринарния лекар, под чийто контрол работят, или съответната РВМС при съмнение или възникване на епизоотии и/или при проява на масова смъртност при животни;

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Директорът на ОДБХ писмено уведомява кметовете на общините за регистрираните на територията на общината ветеринарни лечебни заведения и ветеринарните лекари, наети за работа в тях.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Директорът на РВМС писмено уведомява кметовете на общините за регистрираните на територията на общината ветеринарни лечебни заведения и ветеринарните лекари, наети за работа в тях.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) При отсъствие регистриран ветеринарен лекар е длъжен да постави уведомление на видно място за периода на отсъствието.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато във ветеринарен участък няма регистриран ветеринарен лекар, директорът на съответната ОДБХ разрешава на регистриран ветеринарен лекар от друг участък, предложен от БВС, да осъществява ветеринарномедицинска дейност в този участък.

(2) Когато в участъка по ал. 1 се регистрира ветеринарен лекар, разрешението по ал. 1 се прекратява.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Когато във ветеринарен участък няма регистриран ветеринарен лекар, директорът на съответната РВМС разрешава на регистриран ветеринарен лекар от друг участък, предложен от БВС, да осъществява ветеринарномедицинска дейност в този участък.

(2) Когато в участъка по ал. 1 се регистрира ветеринарен лекар, разрешението по ал. 1 се прекратява.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато се установят нарушения във ветеринарно лечебно заведение, в зависимост от вида и тежестта им директорът на ОДБХ предприема следните мерки:

1. дава предписания;

2. спира временно осъществяването на ветеринарномедицинската дейност на лечебното заведение до отстраняване на нарушенията.

(2) При установяване на нарушения на ветеринарномедицинските изисквания от ветеринарните лекари, работещи в лечебно заведение, се издава:

1. предписание;

2. заповед за заличаване от регистъра по чл. 32.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Актовете по ал. 2, т. 1 се издават от официалния ветеринарен лекар, а по ал. 2, т. 2 - от директора на ОДБХ.

(4) Актът, с който е наложена мярка по ал. 1 и 2, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

(5) Когато е издадена заповед по ал. 2, т. 2, ветеринарният лекар може да се регистрира по общия ред за упражняване на професията си в лечебно заведение след изтичане на 6 месеца от влизането в сила на заповедта, с която е наложена мярката.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Когато се установят нарушения във ветеринарно лечебно заведение, в зависимост от вида и тежестта им директорът на РВМС предприема следните мерки:

1. дава предписания;

1. предписание;

2. заповед за заличаване от регистъра по чл. 32.

(3) Актовете по ал. 2, т. 1 се издават от официалния ветеринарен лекар, а по ал. 2, т. 2 - от директора на РВМС.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да възлага на ветеринарни лекари извън системата й изпълнението на определени функции за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на болести по животните и за оказване на ветеринарномедицинска помощ при бедствия след съгласуване с БВС.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Националната ветеринарномедицинска служба може да възлага на ветеринарни лекари извън системата й изпълнението на определени функции за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на болести по животните и за оказване на ветеринарномедицинска помощ при бедствия след съгласуване с БВС.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Националната ветеринарномедицинска служба може да възлага на ветеринарни лекари извън системата й изпълнението на определени функции за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на болести по животните и за оказване на ветеринарномедицинска помощ при кризи след съгласуване с БВС.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Ветеринарните лекари членуват в БВС при условия и по ред, определени със Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България.

Раздел II.

Условия и ред за възлагане на изпълнението на мерките по държавната профилактична програма (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.)

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) За изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма ежегодно в срок до 31 юни председателят на националния съвет на БВС и министърът на земеделието и храните подписват годишен рамков договор за следващата календарна година.

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) За изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма ежегодно в срок до 31 юни председателят на националния съвет на БВС и министърът на земеделието и продоволствието подписват годишен рамков договор за следващата календарна година.

Чл. 46б. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Годишният рамков договор съдържа:

1. условията, на които трябва да отговарят лицата, които изпълняват мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

2. размера на общата сума, която се определя за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

3. отделните видове мерки по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

4. условията и реда за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

5. начините за възлагане на изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма за участъци, в които няма регистрирани ветеринарни лекари или няма сключен договор с регистрираните ветеринарни лекари;

6. обема, цените, методиката за определяне на цените и сроковете за заплащане по индивидуалните договори на ветеринарните лекари за възлагане на изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

7. качеството и достъпността на изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

8. документацията и документооборота при изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

9. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) списъците с видове ваксини, диагностикуми и консумативи, които се предоставят на БАБХ за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма и условията и реда за предоставянето им на ветеринарните лекари;

10. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация;

11. реда за контрол по изпълнението на договорите;

12. други въпроси от значение за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма;

13. отговорност за неизпълнение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Годишният рамков договор е задължителен за страните по него, БАБХ и изпълнителите на индивидуалните договори по чл. 46г.

(3) Годишният рамков договор не може да установява изисквания за извършване на дейности извън изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма.

Чл. 46б. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Годишният рамков договор съдържа:

9. списъците с видове ваксини, диагностикуми и консумативи, които се предоставят на НВМС за изпълнението на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма и условията и реда за предоставянето им на ветеринарните лекари;

10. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация;

11. реда за контрол по изпълнението на договорите;

13. отговорност за неизпълнение.

(2) Годишният рамков договор е задължителен за страните по него, НВМС и изпълнителите на индивидуалните договори по чл. 46г.

Чл. 46в. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) Изпълнители на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма могат да бъдат регистрирани в съответния участък ветеринарни лекари, предложени на основанието и в срока по чл. 17, ал. 4, т. 7 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България.

(2) Към предложението по ал. 1 БВС прилага списък на районите в съответния участък, в които предложеният ветеринарен лекар ще изпълнява мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма.

(3) В случай че БВС не предложи ветеринарен лекар съгласно ал. 1 и 2, договорът се сключва с друг ветеринарен лекар, регистриран в този участък.

Чл. 46г. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В срок до три месеца от подписването на годишния рамков договор между директора на съответната ОДБХ и изпълнителите по чл. 46в се сключват договори за изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма.

(2) Договорите по ал. 1 не могат да противоречат на условията на годишния рамков договор.

(3) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на годишния рамков договор.

(4) В договорите по ал. 1 се конкретизират изискванията и условията за изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма в съответния ветеринарен участък.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Директорът на ОДБХ не може да откаже сключване на договор с изпълнител, предложен от БВС, отговарящ на изискванията на закона и годишния рамков договор.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Отказът на директора на ОДБХ да сключи договор с изпълнителя може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 46г. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) В срок до три месеца от подписването на годишния рамков договор между директора на съответната РВМС и изпълнителите по чл. 46в се сключват договори за изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма.

(2) Договорите по ал. 1 не могат да противоречат на условията на годишния рамков договор.

(3) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на годишния рамков договор.

(5) Директорът на РВМС не може да откаже сключване на договор с изпълнител, предложен от БВС, отговарящ на изискванията на закона и годишния рамков договор.

(6) Отказът на директора на РВМС да сключи договор с изпълнителя може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 46д. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Договорите по чл. 46г се прекратяват предсрочно от директора на ОДБХ:

1. при неизпълнение на задълженията на изпълнителя;

2. в случаите по чл. 35.

Чл. 46д. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Договорите по чл. 46г се прекратяват предсрочно от директора на РВМС:

1. при неизпълнение на задълженията на изпълнителя;

2. в случаите по чл. 35.

Чл. 46е. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато във ветеринарен участък няма регистрирани лечебни заведения или няма сключен договор по чл. 46г, директорът на съответната ОДБХ може да възложи с граждански договор изпълнението на мерките по държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните на ветеринарен лекар, регистриран в съседен участък, на ветеринарен техник или на официален ветеринарен лекар.

Чл. 46е. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Когато във ветеринарен участък няма регистрирани лечебни заведения или няма сключен договор по чл. 46г, директорът на съответната РВМС може да възложи с граждански договор изпълнението на мерките по държавната профилактична програма и програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните на ветеринарен лекар, регистриран в съседен участък, на ветеринарен техник или на официален ветеринарен лекар.

Чл. 46ж. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните и ОДБХ информират изпълнителите за всички промени, произтичащи от решенията на ръководните им органи, свързани с мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма, или от промени в годишния рамков договор и дават необходимите указания за прилагането им. Условията, редът и сроковете за предоставяне на информация се уреждат в годишния рамков договор и в договорите с изпълнителите.

Чл. 46ж. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Националната ветеринарномедицинска служба и РВМС информират изпълнителите за всички промени, произтичащи от решенията на ръководните им органи, свързани с мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма, или от промени в годишния рамков договор и дават необходимите указания за прилагането им. Условията, редът и сроковете за предоставяне на информация се уреждат в годишния рамков договор и в договорите с изпълнителите.

Глава четвърта.

ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА ПРАКТИКА

Чл. 25. (1) Ветеринарномедицинска практика се осъществява от ветеринарни лекари, регистрирани от РВМС, на чиято територия практикуват.

(2) Изискванията за ветеринарномедицинска практика се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 26. (1) Ветеринарномедицинска практика се осъществява на територията на един ветеринарен участък във:

1. ветеринарна клиника (лечебница);

2. ветеринарна амбулатория (кабинет);

3. ветеринарна лаборатория.

(2) За лечение на животни компаньони, спортни коне, ловни кучета и декоративни животни не се прилага изискването за осъществяване на ветеринарномедицинска практика в един ветеринарен участък.

(3) Изискванията към обектите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 25, ал. 2.

Чл. 27. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС със заповед утвърждава списък на ветеринарните участъци.

(2) Списъкът по ал. 1 съдържа областта, седалището на ветеринарния участък и включените в него населени места.

(3) Данните по ал. 2, данните на ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика, и данните от личните им щемпели се вписват в регистър на НВМС.

Чл. 28. (1) Ветеринарните лекари, които искат да осъществяват ветеринарномедицинска практика, подават заявление до директора на съответната РВМС, което съдържа името на ветеринарния лекар, данните от документа за самоличност, постоянния адрес, адреса и вида на обекта по чл. 26, ал. 1 и седалището на ветеринарния участък.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. диплома за ветеринарномедицинско образование;

2. декларация, че лицето не е лишено от право да упражнява ветеринарномедицинска професия;

3. копие от документа за право на собственост или право на ползване на обекта;

4. копие от акта за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден по реда на Закона за устройство на територията.

(3) Чужденци от трети страни, които желаят да осъществяват ветеринарномедицинска практика в страната, прилагат към документите по ал. 2 и копие от документа, с който им е разрешено пребиваване в Република България, както и документ по чл. 18, ал. 4.

(5) В комисията по ал. 4 се включват и представители на професионалните организации на практикуващите ветеринарни лекари.

(6) В случай на непълноти в представените документи и/или несъответствие на обекта с ветеринарномедицинските изисквания комисията писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им.

(7) Комисията представя на директора на РВМС становище за резултатите от извършената проверка с предложение за регистрация или за отказ.

Чл. 29. (1) Когато в срока по чл. 28, ал. 6 нередностите не бъдат отстранени, директорът на РВМС мотивирано отказва регистрацията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Отказът по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 30. (1) В 14-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС вписва лицето в регистър и издава удостоверение за регистрация по образец. Срокът спира да тече в случаите по чл. 28, ал. 6.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:

1. име на лицето и постоянен адрес;

2. наименование на ветеринарния участък, адрес и вид на обекта, в който се осъществява ветеринарномедицинската практика;

3. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;

4. уникален регистрационен номер на ветеринарния лекар;

5. промени във вписаните обстоятелства по т. 1 и 2;

6. дата на заличаване на регистрацията.

Чл. 31. (1) В Централното управление на НВМС се води национален регистър, който съдържа данните от регистрите на РВМС по чл. 30.

(2) Промените в регистъра се извършват в 7-дневен срок от настъпването им.

Чл. 32. При промяна на обстоятелство по чл. 30, ал. 2, т. 1 ветеринарният лекар в 7-дневен срок писмено уведомява директора на РВМС, който отразява промяната в регистъра, обезсилва издаденото удостоверение и издава ново удостоверение за регистрация.

Чл. 33. (1) При промяна на обстоятелство по чл. 30, ал. 2, т. 2 ветеринарният лекар в едномесечен срок подава заявление за извършване на нова регистрация по реда на чл. 28, като прилага издаденото удостоверение.

(2) Когато промяната по ал. 1 не е свързана с регистрация в друга РВМС, директорът обезсилва удостоверението, издава ново и отразява промяната в регистъра.

(3) Когато промяната по ал. 1 води до регистрация в друга РВМС, директорът уведомява директора на РВМС, където е извършена предходната регистрация, за обезсилването на удостоверението.

Чл. 34. (1) Извън случаите по чл. 32 и 33 регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва:

1. по писмено искане на ветеринарния лекар;

2. при смърт на лицето;

3. при поставяне под запрещение;

4. при лишаване на лицето от право да упражнява ветеринарномедицинска професия;

5. при трайна невъзможност на лицето да осъществява дейността по предписание на здравните органи;

6. при груби или системни нарушения на изискванията на този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) В случаите по ал. 1, т. 6 заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 34. (1) Извън случаите по чл. 32 и 33 регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва:

1. по писмено искане на ветеринарния лекар;

2. при смърт на лицето;

3. при поставяне под запрещение;

4. при лишаване на лицето от право да упражнява ветеринарномедицинска професия;

5. при трайна невъзможност на лицето да осъществява дейността по предписание на здравните органи;

6. при груби или системни нарушения на изискванията на този закон.

(2) В случаите по ал. 1, т. 6 заповедта може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 35. (1) Изпълнението на мерките по държавната профилактична програма по чл. 118, ал. 1 и издаването на ветеринарномедицински документи за придвижване на животни на територията на страната се осъществяват от регистрираните във ветеринарния участък ветеринарни лекари.

(2) За извършване на дейностите по ал. 1 директорът на РВМС ежегодно сключва договори с регистрираните ветеринарни лекари.

(3) Контролът върху дейността на ветеринарните лекари по ал. 1 се осъществява от ветеринарни лекари от НВМС, определени със заповед на генералния директор.

Чл. 36. (1) Ветеринарните лекари, които осъществяват ветеринарномедицинска практика, трябва да имат личен щемпел по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.

(2) Ветеринарният лекар представя отпечатък от личния щемпел в РВМС.

Чл. 37. (1) Ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика:

1. предприемат ограничителни мерки и уведомяват незабавно РВМС и кмета на общината и кметството при съмнение или възникване на епизоотии и/или при поява на масова смъртност на животни;

2. изпълняват разпорежданията на НВМС за профилактика, ограничаване и ликвидиране на епизоотии и други масови болести;

3. вписват в дневника на животновъдния обект:

а) дата на извършените манипулации с ВМП;

б) наименование, партиден номер, срок на годност и карентен срок на ВМП;

5. водят амбулаторен дневник по образец;

6. изпращат периодично до РВМС сведения и протоколи по образци;

7. представят при поискване на ветеринарните лекари от НВМС водената от тях документация;

8. представят в НВМС доклад по образец за предполагаеми и сериозни или неочаквани неблагоприятни реакции и неблагоприятни реакции при хората и животните след употреба на ВМП;

9. поставят на видно място в обектите по чл. 26, ал. 1 ценоразпис за ветеринарномедицинските услуги и работно време;

10. уведомяват незабавно кмета на общината, кметството и РВМС за установени нарушения при трупосъбиране и загробване на животни;

11. спазват изискванията при употреба на хормонални продукти, бета-антагонисти и тиреостатици и/или други ВМП и субстанции върху продуктивни животни за терапевтични и зоотехнически цели;

12. извършват аутопсии на животни и изпращат материали за лабораторни изследвания при необходимост от уточняване на диагноза;

13. използват като помощници при осъществяване на ветеринарномедицинската си практика само лица с ветеринарномедицинско образование;

14. издават предписания;

15. водят регистър по образец, утвърден от генералния директор на НВМС, на обслужваните от тях животновъдни обекти;

16. спазват изискванията за ветеринарномедицинска практика.

(2) Данните от регистъра по ал. 1, т. 15 се предоставят на НВМС.

Чл. 38. (1) Ветеринарните техници упражняват ветеринарномедицинска практика само под контрола на ветеринарен лекар.

(2) Ветеринарните техници имат право да извършват:

1. манипулации, предписани от ветеринарния лекар, под чийто контрол работят;

2. вземане на проби за лабораторно изследване;

3. нормално и ортопедично подковаване;

4. изкуствено осеменяване на животни;

5. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и дезодорация на обекти и девастация на пасища и терени - след завършен специализиран курс.

(3) Ветеринарните техници:

1. уведомяват незабавно ветеринарния лекар, под чийто контрол работят, или съответната РВМС при съмнение или възникване на епизоотии и/или при поява на масова смъртност на животни;

Чл. 39. Директорът на РВМС писмено уведомява кметовете на общините за ветеринарните лекари, регистрирани за упражняване на ветеринарномедицинска дейност на територията на общината.

Чл. 40. При отсъствие регистрираният ветеринарен лекар е длъжен да постави уведомление на видно място за периода на отсъствието си и за регистрирания ветеринарен лекар, който го замества.

Чл. 41. (1) Когато във ветеринарен участък няма регистриран ветеринарен лекар, генералният директор на НВМС сключва граждански договор с ветеринарен лекар или ветеринарен техник за осъществяване на ветеринарномедицинска дейност в този участък.

(2) Когато в участъка по ал. 1 се регистрира ветеринарен лекар, гражданският договор по ал. 1 се прекратява.

Чл. 42. При прилагане на задължителните мерки по чл. 118, ал. 1 НВМС осигурява необходимите средства за тяхното изпълнение в рамките на утвърдените за целта средства по бюджета.

Чл. 43. (1) Когато ветеринарните лекари по чл. 35, ал. 3 установят нарушения на регистрирания ветеринарен лекар, в зависимост от вида и тежестта им предприемат заедно или поотделно следните мерки:

1. дават предписания;

2. спират временно осъществяването на ветеринарномедицинската практика до отстраняване на нарушенията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Актът, с който е наложена мярка по ал. 1, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

1. дават предписания;

2. спират временно осъществяването на ветеринарномедицинската практика до отстраняване на нарушенията.

(2) Актът, с който е наложена мярка по ал. 1, може да се обжалва по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението.

Чл. 44. След изтичане на една година от влизането в сила на акта за заличаване на регистрацията ветеринарният лекар има право да подаде заявление за регистрация по общия ред.

Чл. 45. Националната ветеринарномедицинска служба може да възлага на ветеринарни лекари извън системата й изпълнението на определени функции за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на болести по животните и за оказване на ветеринарномедицинска помощ при кризи.

Чл. 46. Ветеринарните лекари членуват в национална съсловна организация, която се урежда с отделен закон.

Глава пета.

ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЖИВОТНИ, ЗАРОДИШНИ ПРОДУКТИ, СУРОВИНИ И ХРАНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД И СТРАНИЧНИ ЖИВОТИНСКИ ПРОДУКТИ

Раздел I.

Ветеринарномедицински изисквания за животни и зародишни продукти

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести, посочени в заповед на министъра на земеделието и храните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Мерките по ал. 1 се налагат със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и включват умъртвяване на животни, забрани за придвижване на хора, животни, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки, премикси и предмети, чрез които могат да бъдат пренесени заразни причинители.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по ал. 1, както и условията и редът за прилагането им, се определят с наредби на министъра на земеделието и храните.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ, извън случаите по ал. 2, със заповед забранява придвижването на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки и премикси на част или на цялата територия на страната, когато съществува опасност за здравето на хората и животните от поява и разпространение на заразна болест или за замърсяване на околната среда.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ отменя със заповед наложените забрани по ал. 2 и 4.

(6) Заповедите по ал. 2, 4 и 5 се обнародват в "Държавен вестник".

(7) Заповедите по ал. 2 и 4 не подлежат на обжалване.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Националната ветеринарномедицинска служба прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести, посочени в заповед на министъра на земеделието и храните.

(2) Мерките по ал. 1 се налагат със заповед на генералния директор на НВМС и включват умъртвяване на животни, забрани за придвижване на хора, животни, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки, премикси и предмети, чрез които могат да бъдат пренесени заразни причинители.

(4) Генералният директор на НВМС, извън случаите по ал. 2, със заповед забранява придвижването на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки и премикси на част или на цялата територия на страната, когато съществува опасност за здравето на хората и животните от поява и разпространение на заразна болест или за замърсяване на околната среда.

(5) Генералният директор на НВМС отменя със заповед наложените забрани по ал. 2 и 4.

(6) Заповедите по ал. 2, 4 и 5 се обнародват в "Държавен вестник".

(7) Заповедите по ал. 2 и 4 не подлежат на обжалване.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Националната ветеринарномедицинска служба прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести, посочени в заповед на министъра на земеделието и продоволствието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по ал. 1, както и условията и редът за прилагането им, се определят с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

(5) Генералният директор на НВМС отменя със заповед наложените забрани по ал. 2 и 4.

(6) Заповедите по ал. 2, 4 и 5 се обнародват в "Държавен вестник".

(7) Заповедите по ал. 2 и 4 не подлежат на обжалване.

Чл. 47. (1) Националната ветеринарномедицинска служба прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести, посочени в заповед на министъра на земеделието и горите.

(3) Мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по ал. 1, както и условията и редът за прилагането им, се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.

(5) Генералният директор на НВМС отменя със заповед наложените забрани по ал. 2 и 4.

(6) Заповедите по ал. 2, 4 и 5 се обнародват в "Държавен вестник".

(7) Заповедите по ал. 2 и 4 не подлежат на обжалване.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните изготвя план за действие (контингенс план), който се прилага при съмнение или възникване на болест по чл. 47, ал. 1.

Чл. 48. Националната ветеринарномедицинска служба изготвя план за действие (контингенс план), който се прилага при съмнение или възникване на болест по чл. 47, ал. 1.

Чл. 49. (1) Забраняват се профилактичните ваксинации срещу болестите по чл. 47, ал. 1, с изключение на ваксинацията срещу псевдочума (нюкясълска болест) по птиците.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При опасност от широко разпространение на някоя от болестите по чл. 47, ал. 1 министърът на земеделието и храните, по предложение на изпълнителния директор на БАБХ, след съгласуване с Европейската комисия, може да разпореди със заповед извършването на ваксинация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) При опасност от широко разпространение на някоя от болестите по чл. 47, ал. 1 министърът на земеделието и храните, по предложение на генералния директор на НВМС, след съгласуване с Европейската комисия, може да разпореди със заповед извършването на ваксинация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) При опасност от широко разпространение на някоя от болестите по чл. 47, ал. 1 министърът на земеделието и продоволствието, по предложение на генералния директор на НВМС, след съгласуване с Европейската комисия, може да разпореди със заповед извършването на ваксинация.

(2) При опасност от широко разпространение на някоя от болестите по чл. 47, ал. 1 министърът на земеделието и горите, по предложение на генералния директор на НВМС, след съгласуване с Европейската комисия, може да разпореди със заповед извършването на ваксинация.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Болестите по чл. 47, ал. 1, възникнали в страната, подлежат на задължително обявяване и регистрация от изпълнителния директор на БАБХ.

(2) Информацията за обявяването на болестите по ал. 1 се изпраща в Европейската комисия чрез специализирана информационна система за обявяване на болести по животните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Редът и начинът за обявяване и регистрация на болестите по чл. 47, ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 50. (1) Болестите по чл. 47, ал. 1, възникнали в страната, подлежат на задължително обявяване и регистрация от генералния директор на НВМС.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Редът и начинът за обявяване и регистрация на болестите по чл. 47, ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

(3) Редът и начинът за обявяване и регистрация на болестите по чл. 47, ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в БАБХ.

(2) На едрите преживни и еднокопитните животни след идентификацията се издава ветеринарномедицински паспорт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните е официалният компетентен орган за идентификацията на животните, който поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява достъп до базата данни по ал. 3 на представител на Европейската комисия при поискване.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Условията и редът за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и възможностите за достъп до информацията по ал. 3 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 51. (1) Животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в НВМС.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява достъп до базата данни по ал. 3 на представител на Европейската комисия при поискване.

Чл. 51. (1) Животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в НВМС.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията и редът за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и възможностите за достъп до информацията по ал. 3 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 51. (1) Животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в НВМС.

(5) Условията и редът за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и възможностите за достъп до информацията по ал. 3 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 52. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Придвижването и транспортирането на животни и зародишни продукти между Република България и държавите членки се извършва, при условие че:

1. произхождат от животновъден обект, център за добив и съхранение на зародишни продукти или район, чийто здравен статус отговаря на изискванията за профилактика, ограничаване и ликвидиране на определени болести по отделните видове животни;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) се превозват в механично почистени и дезинфекцирани специализирани транспортни средства, регистрирани в БАБХ;

3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) са били обект на ветеринарни проверки, извършени от органите на БАБХ;

4. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) търговците на животни и зародишни продукти са регистрирани в БАБХ;

5. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) зародишните продукти са добити от организации, центрове или екипи, регистрирани в БАБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Болестите по ал. 1, т. 1, по отношение на които се определя здравният статус на животновъден обект, център за добив и съхранение на зародишни продукти или район, се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.

2. се превозват в механично почистени и дезинфекцирани специализирани транспортни средства, регистрирани в НВМС;

3. са били обект на ветеринарни проверки, извършени от органите на НВМС;

4. търговците на животни и зародишни продукти са регистрирани в НВМС;

5. зародишните продукти са добити от организации, центрове или екипи, регистрирани в НВМС.

3. са били обект на ветеринарни проверки, извършени от органите на НВМС;

4. търговците на животни и зародишни продукти са регистрирани в НВМС;

5. зародишните продукти са добити от организации, центрове или екипи, регистрирани в НВМС.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Болестите по ал. 1, т. 1, по отношение на които се определя здравният статус на животновъден обект, център за добив и съхранение на зародишни продукти или район, се определят със заповед на министъра на земеделието и продоволствието.

3. са били обект на ветеринарни проверки, извършени от органите на НВМС;

4. търговците на животни и зародишни продукти са регистрирани в НВМС;

5. зародишните продукти са добити от организации, центрове или екипи, регистрирани в НВМС.

(2) Болестите по ал. 1, т. 1, по отношение на които се определя здравният статус на животновъден обект, център за добив и съхранение на зародишни продукти или район, се определят със заповед на министъра на земеделието и горите.

Чл. 53. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Министърът на земеделието и храните със заповед определя болести по отделни видове животни, за които при обмен Република България може да поиска от държава членка допълнителни гаранции за здравния статус на животновъдните обекти и районите, от които произхождат животните.

Чл. 53. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и продоволствието със заповед определя болести по отделни видове животни, за които при обмен Република България може да поиска от държава членка допълнителни гаранции за здравния статус на животновъдните обекти и районите, от които произхождат животните.

Чл. 53. (В сила от 01.01.2007 г.) Министърът на земеделието и горите със заповед определя болести по отделни видове животни, за които при обмен Република България може да поиска от държава членка допълнителни гаранции за здравния статус на животновъдните обекти и районите, от които произхождат животните.

Чл. 54. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Изискванията за определяне на здравния статус на обектите по чл. 52, ал. 1, т. 1, допълнителните гаранции по чл. 53 и другите здравни изисквания за придвижване или транспортиране на животни и зародишни продукти между Република България и държавите членки се уреждат с наредби на министъра на земеделието и храните.

Чл. 54. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Изискванията за определяне на здравния статус на обектите по чл. 52, ал. 1, т. 1, допълнителните гаранции по чл. 53 и другите здравни изисквания за придвижване или транспортиране на животни и зародишни продукти между Република България и държавите членки се уреждат с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 54. (В сила от 01.01.2007 г.) Изискванията за определяне на здравния статус на обектите по чл. 52, ал. 1, т. 1, допълнителните гаранции по чл. 53 и другите здравни изисквания за придвижване или транспортиране на животни и зародишни продукти между Република България и държавите членки се уреждат с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Собствениците, гледачите, превозвачите и търговците на животни са длъжни незабавно да уведомяват органите на БАБХ при съмнение за заразна болест по чл. 47, ал. 1, чл. 52, ал. 2 и чл. 53.

Чл. 55. Собствениците, гледачите, превозвачите и търговците на животни са длъжни незабавно да уведомяват органите на НВМС при съмнение за заразна болест по чл. 47, ал. 1, чл. 52, ал. 2 и чл. 53.

Чл. 56. (В сила от 01.01.2007 г.) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2006 г., в сила от 31.10.2006 г.) (1) Внасяне на животни и зародишни продукти в Република България се допуска, при условие че:

1. произхождат от трета страна, част от трета страна или регион, които са включени в списъка по видове животни и зародишни продукти на Европейската комисия;

2. произхождат от центрове за добив и съхранение на зародишни продукти, включени в списъка на Европейската комисия;

3. се придружават от сертификат по образец на Европейския съюз за всеки вид животни и зародишни продукти;

4. отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне в Европейския съюз.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Ветеринарномедицинските изисквания за внасяне на животни и зародишни продукти се определят с наредби на министъра на земеделието и храните.

3. се придружават от сертификат по образец на Европейския съюз за всеки вид животни и зародишни продукти;

4. отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне в Европейския съюз.

(2) Ветеринарномедицинските изисквания за внасяне на животни и зародишни продукти се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 56. (В сила от 01.10.2006 г.) (1) Внасяне на животни и зародишни продукти в Република България се допуска, при условие че:

3. се придружават от сертификат по образец на Европейския съюз за всеки вид животни и зародишни продукти;

4. отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне в Европейския съюз.

Раздел II.

Ветеринарномедицински изисквания за суровини и храни от животински произход

Чл. 57. (1) Суровини и храни от животински произход се пускат на пазара, ако отговарят на изискванията на този закон, Закона за храните и нормативните актове по прилагането им.

(2) Предназначените за пускане на пазара суровини и храни от животински произход трябва да са добити от животни:

1. които отговарят на здравните изисквания и са преминали през ветеринарномедицински контрол;

2. за които няма наложени забрани или ограничения поради съмнение или поява на болест по чл. 47, ал. 1.

(3) Изискването по ал. 2, т. 2 не се прилага, когато суровините и храните от животински произход са обозначени със специална маркировка или са обработени и преработени по методи, които гарантират унищожаване на причинителите на съответната болест.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Здравните изисквания към животните, от които се добиват суровините и храните, се определят в наредби на министъра на земеделието и храните.

1. които отговарят на здравните изисквания и са преминали през ветеринарномедицински контрол;

2. за които няма наложени забрани или ограничения поради съмнение или поява на болест по чл. 47, ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Здравните изисквания към животните, от които се добиват суровините и храните, се определят в наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

1. които отговарят на здравните изисквания и са преминали през ветеринарномедицински контрол;

2. за които няма наложени забрани или ограничения поради съмнение или поява на болест по чл. 47, ал. 1.

(4) Здравните изисквания към животните, от които се добиват суровините и храните, се определят в наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 58. (1) Предназначените за пускане на пазара суровини и храни от животински произход се маркират със здравна или идентификационна маркировка за обозначаване на техния произход.

(2) Във ветеринарномедицинските и/или други документи, които придружават суровините и храните от животински произход при транспортирането им, се вписва ветеринарният регистрационен номер на обекта за производство и съхранение, от който произхождат.

Чл. 59. (1) Общите изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на храните се уреждат с наредбата по чл. 17, ал. 2 от Закона за храните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход се уреждат с наредби на министъра на земеделието и храните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход се уреждат с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход се уреждат с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 60. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните предоставя информация на държавите членки и Европейската комисия за всички обекти, включени в регистъра по чл. 7, ал. 2, т. 5, както и за промените, настъпили в него.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните предоставя информацията по ал. 1 и на други страни при поискване.

Чл. 60. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя информация на държавите членки и Европейската комисия за всички обекти, включени в регистъра по чл. 7, ал. 2, т. 5, както и за промените, настъпили в него.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя информацията по ал. 1 и на други страни при поискване.

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2006 г., в сила от 31.10.2006 г.) (1) (В сила от 01.01.2007 г.) Внасяне на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, се допуска при спазване на следните изисквания:

1. да произхождат от трети страни, части или региони от тях, които са включени в списъци на Европейската комисия;

2. да са произведени в предприятия, които се намират на територията на страните, части от страните или регионите по т. 1 и са включени в списъците на предприятията, одобрени от компетентните власти на страната на произход за внасяне в Европейския съюз;

3. пратката да отговаря на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне на суровини и храни от животински произход в Европейския съюз;

4. всяка пратка да е придружена с ветеринарен сертификат и/или други документи по образци на Европейския съюз, издадени от компетентните власти на страната на произход.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Ветеринарномедицинските изисквания при внасяне, обмен и търговия на суровини, храни и продукти от животински произход се определят с наредби на министъра на земеделието и храните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Ветеринарномедицинските изисквания при внасяне, обмен и търговия на суровини, храни и продукти от животински произход се определят с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Ветеринарномедицинските изисквания за внасяне на суровини и храни от животински произход се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 61. (В сила от 01.10.2006 г.) (1) Внасяне на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, се допуска при спазване на следните изисквания:

Раздел III.

Общи ветеринарномедицински изисквания към обектите на контрол

Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните осъществява контрол на:

1. замърсителите от околната среда в животни, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани и медикаментозни фуражи, питейна вода, която влиза в контакт със суровини и храни от животински произход, и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми;

2. остатъците от ВМП в суровини и храни от животински произход и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Мерките за контрол на обектите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За осъществяване на контрола по ал. 1 БАБХ ежегодно разработва и изпълнява Национална мониторингова програма.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните представя програмата по ал. 3 за текущата година за одобряване от Европейската комисия.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните информира ежегодно Европейската комисия за резултатите от изпълнението на програмата от предходната година.

Чл. 62. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол на:

(3) За осъществяване на контрола по ал. 1 НВМС ежегодно разработва и изпълнява Национална мониторингова програма.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба представя програмата по ал. 3 за текущата година за одобряване от Европейската комисия.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба информира ежегодно Европейската комисия за резултатите от изпълнението на програмата от предходната година.

Чл. 62. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол на:

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Мерките за контрол на обектите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 62. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол на:

(2) Мерките за контрол на обектите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Нормите за максимално допустими стойности на остатъчни количества от ВМП в суровини и храни от животински произход се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Нормите за максимално допустими стойности на остатъчни количества от ВМП в суровини и храни от животински произход се определят с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 63. Нормите за максимално допустими стойности на остатъчни количества от ВМП в суровини и храни от животински произход се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 64. (1) Забранява се производството, пускането на пазара и търговията със суровини и храни от животински произход:

1. добити от животни, третирани с ВМП, преди изтичане на карентния им срок, с тиреостатици и бета-антагонисти;

2. добити от млекодайни крави, третирани със соматотропин;

3. в които е установено наличие на замърсители и остатъци от ВМП над максимално допустимите стойности.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Одобрените от Европейската комисия хормонални ВМП, тиреостатици и бета-антагонисти, които по изключение могат да се използват за терапевтични и зоотехнически цели, се определят със заповед на министъра на земеделието и храните, която се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Продуктите по ал. 2 се лицензират за употреба.

1. добити от животни, третирани с ВМП, преди изтичане на карентния им срок, с тиреостатици и бета-антагонисти;

2. добити от млекодайни крави, третирани със соматотропин;

3. в които е установено наличие на замърсители и остатъци от ВМП над максимално допустимите стойности.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Одобрените от Европейската комисия хормонални ВМП, тиреостатици и бета-антагонисти, които по изключение могат да се използват за терапевтични и зоотехнически цели, се определят със заповед на министъра на земеделието и продоволствието, която се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Продуктите по ал. 2 се лицензират за употреба.

1. добити от животни, третирани с ВМП, преди изтичане на карентния им срок, с тиреостатици и бета-антагонисти;

2. добити от млекодайни крави, третирани със соматотропин;

3. в които е установено наличие на замърсители и остатъци от ВМП над максимално допустимите стойности.

(2) Одобрените от Европейската комисия хормонални ВМП, тиреостатици и бета-антагонисти, които по изключение могат да се използват за терапевтични и зоотехнически цели, се определят със заповед на министъра на земеделието и горите, която се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Продуктите по ал. 2 се лицензират за употреба.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите.

Чл. 65. Националната ветеринарномедицинска служба прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите.

Чл. 66. (1) Странични животински продукти и продукти, получени от тях, се събират, транспортират, съхраняват, обработват, преработват или обезвреждат по начин, който гарантира пълна безопасност на крайния продукт и предотвратява възникването на опасност за здравето на хората и животните и за замърсяване на околната среда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Изискванията за извършване на дейностите по ал. 1, както и за употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на околната среда и водите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Изискванията за извършване на дейностите по ал. 1, както и за употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието, съгласувана с министъра на околната среда и водите.

(2) Изискванията за извършване на дейностите по ал. 1, както и за употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите, съгласувана с министъра на околната среда и водите.

Раздел IV.

Ветеринарномедицински проверки, свързани с обмена на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, с държавите - членки на Европейския съюз (В сила от 01.01.2007 г.)

Чл. 67. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Ветеринарните лекари по чл. 8, ал. 1 извършват клинични прегледи и проверки за контрол на здравеопазването при придвижване и транспортиране на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между държавите членки и Република България.

(2) Ветеринарните лекари по чл. 8, ал. 1 са длъжни да извършват клинични прегледи и ветеринарномедицински проверки на мястото на произход на животните, зародишните продукти, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, за:

1. спазване на ветеринарномедицинските изисквания за идентификация на животните;

2. изпълнение на държавната профилактична програма;

3. спазване на ветеринарномедицинските изисквания в центрове за добив и съхранение на зародишни продукти, на пазари и събирателни центрове за животни и в обекти за почистване и дезинфекция на транспортни средства;

4. спазване на ветеринарномедицинските изисквания при транспортиране на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

5. изпълнение на задълженията на собствениците на всеки етап от отглеждането, производството и търговията с животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях;

6. ветеринарни сертификати и други документи, придружаващи обектите по ал. 1.

(3) Ветеринарните лекари по чл. 8, ал. 1 имат право да извършват епизоотологично проучване, други допълнителни проверки и да спират придвижването на обектите по ал. 1, когато при извършването на проверките има съмнение или се установи, че:

1. не са спазени ветеринарномедицински изисквания;

2. издадените сертификати и други документи не отговарят на фактическото състояние на обектите по ал. 1.

(4) На мястото на доставка на обектите по ал. 1 ветеринарните лекари извършват проверки по един и същи начин, независимо дали пратката произхожда от Република България или от държава членка.

(5) При транзитно преминаване на обектите по ал. 1 ветеринарните лекари извършват проверки при съмнение за нарушаване на ветеринарномедицинските изисквания.

(6) При проверките ветеринарните лекари могат да вземат проби за лабораторни изследвания от животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях.

(7) Ветеринарните лекари имат право да поставят под карантина животни, които произхождат от държави членки и за които няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз.

Чл. 68. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато при проверка, извършена на мястото на пристигане на пратката или по време на транспортирането й, се установи болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните, или замърсяване със заразни причинители, органите на БАБХ извършват епизоотологично проучване и могат да разпоредят унищожаване на обектите по чл. 67, ал. 1 или тяхното оползотворяване след обезвреждане.

(2) Разходите по унищожаване на пратката са за сметка на изпращача или негов представител.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните уведомява компетентните ветеринарни власти на държавите членки и Европейската комисия за констатациите по ал. 1 и предприетите мерки.

Чл. 68. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато при проверка, извършена на мястото на пристигане на пратката или по време на транспортирането й, се установи болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните, или замърсяване със заразни причинители, органите на НВМС извършват епизоотологично проучване и могат да разпоредят унищожаване на обектите по чл. 67, ал. 1 или тяхното оползотворяване след обезвреждане.

(2) Разходите по унищожаване на пратката са за сметка на изпращача или негов представител.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява компетентните ветеринарни власти на държавите членки и Европейската комисия за констатациите по ал. 1 и предприетите мерки.

Чл. 69. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При обмен с други държави членки на обектите по чл. 67, ал. 1 изпълнителният директор на БАБХ разпорежда предприемането на спешни мерки, когато:

1. при проверката на мястото на доставка на обектите ветеринарният лекар:

а) има съмнение за болест по чл. 47, ал. 1, зооноза или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората и/или животните;

б) има съмнение, че обектите по чл. 67, ал. 1 произхождат от район, в който е установена болест по чл. 47, ал. 1;

в) установи, че обектите по чл. 67, ал. 1 не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания по този закон;

2. на територията на Република България се установи болест по чл. 47, ал. 1, зооноза или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората и/или животните;

3. Европейската комисия е предоставила информация за наличието на територията на държава членка на болест по чл. 47, ал. 1, зооноза или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората и/или животните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по ал. 1 изпълнителният директор на БАБХ уведомява Европейската комисия и държавите членки за предприетите мерки.

Чл. 69. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) При обмен с други държави членки на обектите по чл. 67, ал. 1 генералният директор на НВМС разпорежда предприемането на спешни мерки, когато:

1. при проверката на мястото на доставка на обектите ветеринарният лекар:

б) има съмнение, че обектите по чл. 67, ал. 1 произхождат от район, в който е установена болест по чл. 47, ал. 1;

в) установи, че обектите по чл. 67, ал. 1 не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания по този закон;

(2) В случаите по ал. 1 генералният директор на НВМС уведомява Европейската комисия и държавите членки за предприетите мерки.

Чл. 70. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите членки се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 70. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите членки се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 70. (В сила от 01.01.2007 г.) Изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите членки се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 71. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Търговци, които получават пратки животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, от държави членки, се регистрират в ОДБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Търговците по ал. 1 подават в ОДБХ заявление за регистрация по образец, към което прилагат:

1. удостоверение за актуално състояние;

2. копие от удостоверението за регистрация на обекта, в който се осъществява дейността;

3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на ОДБХ вписва лицето в съответния регистър по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 4 и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случай на непълноти в документите по ал. 2 директорът на ОДБХ в 7-дневен срок писмено уведомява заявителя за отстраняването им.

(5) До отстраняване на непълнотите срокът по ал. 3 спира да тече.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006, в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 3 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 71. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Търговци, които получават пратки животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, от държави членки, се регистрират в РВМС.

(2) Търговците по ал. 1 подават в РВМС заявление за регистрация по образец, към което прилагат:

1. удостоверение за актуално състояние;

2. копие от удостоверението за регистрация на обекта, в който се осъществява дейността;

3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС вписва лицето в съответния регистър по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 4 и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията.

(4) В случай на непълноти в документите по ал. 2 директорът на РВМС в 7-дневен срок писмено уведомява заявителя за отстраняването им.

(5) До отстраняване на непълнотите срокът по ал. 3 спира да тече.

(2) Търговците по ал. 1 подават в РВМС заявление за регистрация по образец, към което прилагат:

1. удостоверение за актуално състояние;

2. копие от удостоверението за регистрация на обекта, в който се осъществява дейността;

3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.

(5) До отстраняване на непълнотите срокът по ал. 3 спира да тече.

(6) Отказът по ал. 3 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 72. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Регистрацията по чл. 71, ал. 1 се заличава, а издаденото удостоверение се обезсилва при прекратяване дейността на търговеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При промяна на обстоятелствата в документите по чл. 71, ал. 2, т. 1 и 2 лицето в 14-дневен срок уведомява писмено директора на ОДБХ за отразяване на промените в регистъра.

(2) При промяна на обстоятелствата в документите по чл. 71, ал. 2, т. 1 и 2 лицето в 14-дневен срок уведомява писмено директора на РВМС за отразяване на промените в регистъра.

Чл. 73. (В сила от 01.01.2007 г.) Регистрите по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 4 съдържат:

1. наименование, адрес на управление и седалище на лицето;

2. местонахождение и вид на обекта;

3. номер и дата на удостоверението за регистрация;

4. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;

5. промени на вписани обстоятелства.

Чл. 74. (В сила от 01.01.2007 г.) Лицата по чл. 71, ал. 1:

1. водят дневник, в който записват всяка получена пратка;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) уведомяват ОДБХ за пристигането на пратките с цел извършване на ветеринарномедицински проверки;

3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) съхраняват най-малко една година от датата на получаване на пратката сертификатите и другите документи, които я придружават, и ги представят на органите на БАБХ при поискване.

Чл. 74. (В сила от 01.01.2007 г.) Лицата по чл. 71, ал. 1:

1. водят дневник, в който записват всяка получена пратка;

2. уведомяват РВМС за пристигането на пратките с цел извършване на ветеринарномедицински проверки;

3. съхраняват най-малко една година от датата на получаване на пратката сертификатите и другите документи, които я придружават, и ги представят на органите на НВМС при поискване.

Чл. 75. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните поддържа компютризирана система за обмен на информация с ветеринарните служби на държавите членки за издадените ветеринарни сертификати и други документи.

Чл. 75. (В сила от 01.01.2007 г.) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа компютризирана система за обмен на информация с ветеринарните служби на държавите членки за издадените ветеринарни сертификати и други документи.

Раздел V.

Ветеринарномедицински проверки при търговия със суровини и храни от животински произход с държавите - членки на Европейския съюз

Чл. 76. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Суровините и храните от животински произход, които са предназначени за търговия между Република България и държави членки, се проверяват по реда на този раздел.

(2) При търговията се предлагат суровини и храни от животински произход, които:

1. са произведени съгласно изискванията по този закон, Закона за храните, нормативните актове по прилагането им, както и решения на Европейския съюз, отнасящи се до Република България;

2. се придружават до крайния получател от сертификати и/или други документи, свързани с пратката.

(3) В обектите, от които произхождат суровините и храните от животински произход, трябва да има въведени добри практики за производство и/или търговия с храни и процедури, основани на системата за самоконтрол на суровините и храните.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Централното управление на БАБХ осъществява контрол върху дейността на ветеринарните лекари, като извършва периодични проверки в обектите, от които произхождат суровините и храните, за спазване на изискванията по ал. 2, т. 1.

(2) При търговията се предлагат суровини и храни от животински произход, които:

2. се придружават до крайния получател от сертификати и/или други документи, свързани с пратката.

(4) Централното управление на НВМС осъществява контрол върху дейността на ветеринарните лекари, като извършва периодични проверки в обектите, от които произхождат суровините и храните, за спазване на изискванията по ал. 2, т. 1.

Чл. 77. (1) Когато с едно и също превозно средство по едно и също време се транспортират суровини и храни от животински произход за няколко получатели, суровините и храните трябва да са обособени най-малко в толкова на брой отделни пратки, колкото е броят на получателите.

(2) Всяка пратка по ал. 1 трябва да се придружава от отделен сертификат и/или други документи, посочени в наредбите по чл. 59.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Когато суровините и храните от животински произход са предназначени за изнасяне в трета страна, пратката остава под митнически надзор до напускане на територията на Европейския съюз.

Чл. 78. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните незабавно информира Европейската комисия и държавите членки, когато в Република България се извършва внасяне при специални условия на суровини и храни от животински произход от трета страна.

(2) Когато в Република България е осъществено внасяне при специални условия, ветеринарните лекари разрешават изпращането на внесените суровини и храни от животински произход на територията на друга държава членка само в случай че тя е въвела същите специални условия, при които е осъществено внасянето в Република България.

(3) Когато през територията на Република България транзитно преминават суровини и храни от животински произход, които са предназначени за друга държава членка и се внасят при специални условия, граничните ветеринарни лекари извършват проверка само на документите, придружаващи пратката.

Чл. 78. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно информира Европейската комисия и държавите членки, когато в Република България се извършва внасяне при специални условия на суровини и храни от животински произход от трета страна.

Чл. 79. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато от Република България се изпраща пратка до друга държава членка, БАБХ извършва проверки и гарантира пред компетентните власти на държавата членка, че пратката отговаря на ветеринарномедицинските изисквания за производство, транспортиране и пускане на пазара на суровините и храните от животински произход.

(2) Проверките по ал. 1 на суровини и храни от животински произход, за които има изисквания на Европейския съюз, се извършват по един и същи начин, независимо дали тези суровини и храни са предназначени за търговия в Европейския съюз или за търговия на националния пазар.

(3) Суровини и храни от животински произход, за които няма изисквания на Европейския съюз, могат да се изпращат на територията на друга държава членка, ако отговарят на изискванията за производство и пускане на пазара в Република България и на държавата членка, за която са предназначени.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При извършване на проверките по ал. 1 БАБХ предприема съответните административни, административнонаказателни или други законови мерки, когато установи, че:

1. не са спазени изискванията на този раздел;

2. издадените сертификати и/или други документи не отговарят на фактическото състояние на суровините и храните от животински произход;

3. върху суровините и храните от животински произход, които не отговарят на изискванията по т. 1, е поставена здравна или идентификационна маркировка.

Чл. 79. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато от Република България се изпраща пратка до друга държава членка, НВМС извършва проверки и гарантира пред компетентните власти на държавата членка, че пратката отговаря на ветеринарномедицинските изисквания за производство, транспортиране и пускане на пазара на суровините и храните от животински произход.

(4) При извършване на проверките по ал. 1 НВМС предприема съответните административни, административнонаказателни или други законови мерки, когато установи, че:

1. не са спазени изискванията на този раздел;

Чл. 80. (В сила от 01.01.2007 г.) Когато в Република България пристигнат пратки суровини и храни от животински произход от други държави членки, ветеринарните лекари извършват на мястото на получаване на пратките проверки за спазването на изискванията по чл. 76 - 78 по същия начин, както за суровини и храни от животински произход, произведени в Република България.

Чл. 81. (В сила от 01.01.2007 г.) По време на транспортирането на пратки суровини и храни от животински произход, предназначени за Република България или които преминават транзитно, ветеринарните лекари извършват проверки на пратките и на транспортните средства, когато има съмнение, че не са спазени ветеринарномедицинските изисквания.

Чл. 82. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато суровините и храните произхождат от друга държава членка и са предназначени за обект под ветеринарен контрол, ветеринарните лекари допускат в обекта само тези, които отговарят на изискванията за маркировка и са придружени от сертификати и/или други документи.

(2) Когато за суровините и храните няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз, ветеринарните лекари ги допускат в обекта само ако са придружени с ветеринарен сертификат по образец.

Чл. 83. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Физически или юридически лица, които получават пратки суровини и храни от животински произход от друга държава членка, предназначени за пускане на пазара и за търговия или които разпределят такива пратки, се вписват в списък, който се води в ОДБХ, на чиято територия се намира обектът.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За вписване в списъка лицата по ал. 1 подават заявление по образец до директора на ОДБХ.

(3) Списъкът по ал. 1 съдържа:

1. наименование, адрес на управление и седалище на заявителя;

2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;

3. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;

4. номер и дата на акта за заличаване на регистрацията;

5. промени по вписани обстоятелства.

Чл. 83. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Физически или юридически лица, които получават пратки суровини и храни от животински произход от друга държава членка, предназначени за пускане на пазара и за търговия или които разпределят такива пратки, се вписват в списък, който се води в РВМС, на чиято територия се намира обектът.

(2) За вписване в списъка лицата по ал. 1 подават заявление по образец до директора на РВМС.

(3) Списъкът по ал. 1 съдържа:

1. наименование, адрес на управление и седалище на заявителя;

2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;

3. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;

4. номер и дата на акта за заличаване на регистрацията;

5. промени по вписани обстоятелства.

Чл. 84. (В сила от 01.01.2007 г.) При осъществяване на дейността си лицата по чл. 83, ал. 1:

1. водят дневник, в който записват данните от документите, придружаващи пратките;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) в случаите по чл. 82 уведомяват незабавно ОДБХ за пристигането на такива пратки с цел извършване на ветеринарномедицински контрол;

3. съхраняват в продължение най-малко на 6 месеца от датата на доставка сертификатите или документите, които придружават пратката, и ги представят на ветеринарните лекари при поискване.

Чл. 84. (В сила от 01.01.2007 г.) При осъществяване на дейността си лицата по чл. 83, ал. 1:

1. водят дневник, в който записват данните от документите, придружаващи пратките;

2. в случаите по чл. 82 уведомяват незабавно РВМС за пристигането на такива пратки с цел извършване на ветеринарномедицински контрол;

Чл. 85. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Лица, които разпределят пратки суровини и храни от животински произход от друга държава членка, са длъжни преди разпределянето на пратките да проверяват здравната маркировка и придружаващите документи и при несъответствие да информират незабавно съответната ОДБХ.

Чл. 85. (В сила от 01.01.2007 г.) Лица, които разпределят пратки суровини и храни от животински произход от друга държава членка, са длъжни преди разпределянето на пратките да проверяват здравната маркировка и придружаващите документи и при несъответствие да информират незабавно съответната РВМС.

Чл. 86. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Лица, които получават пратки суровини и храни от животински произход от друга държава членка в обект, който не е под постоянен ветеринарен контрол, са длъжни преди пускането на пратките на пазара да проверяват здравната или идентификационната маркировка и придружаващите документи и при несъответствие да информират незабавно съответната ОДБХ.

Чл. 86. (В сила от 01.01.2007 г.) Лица, които получават пратки суровини и храни от животински произход от друга държава членка в обект, който не е под постоянен ветеринарен контрол, са длъжни преди пускането на пратките на пазара да проверяват здравната или идентификационната маркировка и придружаващите документи и при несъответствие да информират незабавно съответната РВМС.

Чл. 87. (В сила от 01.01.2007 г.) Когато пратките суровини и храни от животински произход от друга държава членка са предназначени за получатели, различни от тези по чл. 85 и 86, както и в случаите, когато пратката се разтоварва частично по време на транспортирането й, всяка част от нея се придружава от оригинален сертификат.

Чл. 88. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните извършва внезапни проверки за изпълнение на задълженията по чл. 85 и 86.

Чл. 88. (В сила от 01.01.2007 г.) Националната ветеринарномедицинска служба извършва внезапни проверки за изпълнение на задълженията по чл. 85 и 86.

Чл. 89. (В сила от 01.01.2007 г.) Когато суровините и храните произхождат от обект в държава членка, за който няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз, се прилагат ветеринарномедицинските изисквания, предвидени в българското законодателство.

Чл. 90. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Ветеринарният лекар разпорежда унищожаване на пратката или използването й след преработване по начин, гарантиращ нейната безопасност, когато при проверка, извършена на мястото на получаване на пратката или по време на транспортирането й през страната, установи:

1. наличие на зооноза, друга болест или друга причина, която представлява опасност за здравето на хората или животните;

2. че суровините или храните от животински произход идват от район с установена заразна болест, която подлежи на задължително обявяване и регистрация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните уведомява компетентните органи на другите държави членки и Европейската комисия за констатациите по ал. 1, предприетите мерки и причините за тяхното налагане.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява компетентните органи на другите държави членки и Европейската комисия за констатациите по ал. 1, предприетите мерки и причините за тяхното налагане.

Чл. 91. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато при проверка, извършена на мястото на получаване на пратката или по време на транспортирането й през територията на Република България, ветеринарният лекар установи, че суровините и храните от животински произход не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания на Европейския съюз, а когато липсват такива - са нарушени изисквания на българското законодателство, и ако няма опасност за здравето на хората и животните, той предлага писмено на изпращача или на негов представител да избере една от следните възможности:

1. унищожаване на пратката;

2. използване на пратката за други цели;

3. връщане на пратката, ако е получено разрешение от компетентните органи на страната по произход.

(2) Изпращачът или негов представител писмено уведомява ветеринарния лекар в срок до 7 дни от получаване на предложението за избраната възможност по ал. 1.

Чл. 92. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато ветеринарният лекар установи, че сертификатът и/или другите документи, които придружават пратката, съдържат неточности, определя на изпращача на пратката или негов представител срок, не по-дълъг от 14 дни, за отстраняването им.

(2) Когато в определения срок неточностите не бъдат отстранени и ветеринарният лекар прецени, че няма опасност за здравето на хората и животните, писмено предлага на изпращача на пратката или негов представител да избере една от възможностите по чл. 91, ал. 1.

Чл. 93. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по чл. 91, ал. 1 и чл. 92, ал. 2 БАБХ писмено уведомява компетентните органи на държавата членка на произход за предприемане на мерки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато БАБХ прецени, че предприетите мерки от компетентните органи на държавата членка на произход са неефективни, съвместно с тези органи взема решение за промяна на мерките, а при необходимост - и за извършване на проверки на мястото на произход.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато в случаите по чл. 90 и 91, независимо от предприетите мерки от органите на страната на произход, се установят повтарящи се нарушения, БАБХ информира Европейската комисия и компетентните органи на другите държави членки.

Чл. 93. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) В случаите по чл. 91, ал. 1 и чл. 92, ал. 2 НВМС писмено уведомява компетентните органи на държавата членка на произход за предприемане на мерки.

(2) Когато НВМС прецени, че предприетите мерки от компетентните органи на държавата членка на произход са неефективни, съвместно с тези органи взема решение за промяна на мерките, а при необходимост - и за извършване на проверки на мястото на произход.

(3) Когато в случаите по чл. 90 и 91, независимо от предприетите мерки от органите на страната на произход, се установят повтарящи се нарушения, НВМС информира Европейската комисия и компетентните органи на другите държави членки.

Чл. 94. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните писмено уведомява изпращача на пратката или негов представител и компетентните органи на държавата членка на произход за предприетите мерки по чл. 90, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 и причините за вземането им и посочва реда за обжалване по българското законодателство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато изпращачът или негов представител и компетентните органи на държавата членка на произход не са съгласни с решението на БАБХ и при съгласие на спорещите страни в едномесечен срок от издаване на решението, те отнасят спора за решаване от Европейската комисия.

(3) Решението на Европейската комисия е задължително за спорещите страни.

Чл. 94. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба писмено уведомява изпращача на пратката или негов представител и компетентните органи на държавата членка на произход за предприетите мерки по чл. 90, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 и причините за вземането им и посочва реда за обжалване по българското законодателство.

(2) Когато изпращачът или негов представител и компетентните органи на държавата членка на произход не са съгласни с решението на НВМС и при съгласие на спорещите страни в едномесечен срок от издаване на решението, те отнасят спора за решаване от Европейската комисия.

(3) Решението на Европейската комисия е задължително за спорещите страни.

Чл. 95. (В сила от 01.01.2007 г.) Разходите по връщане, съхранение, използване за други цели или унищожаване на пратката са за сметка на изпращача.

Чл. 96. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните незабавно информира държавите членки и Европейската комисия при възникване на незаразни болести или други причини, които могат да представляват опасност за здравето на хората или животните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по ал. 1 БАБХ незабавно предприема мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите, за отстраняване на причините, а при необходимост - и други мерки.

Чл. 96. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно информира държавите членки и Европейската комисия при възникване на незаразни болести или други причини, които могат да представляват опасност за здравето на хората или животните.

(2) В случаите по ал. 1 НВМС незабавно предприема мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите, за отстраняване на причините, а при необходимост - и други мерки.

Чл. 97. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато през Република България се извършва транзитно преминаване на суровини и храни от животински произход и при проверката по чл. 80 се установи опасност за здравето на хората или животните, БАБХ предприема мерките, предвидени във ветеринарното законодателство на Европейския съюз.

Чл. 97. (В сила от 01.01.2007 г.) Когато през Република България се извършва транзитно преминаване на суровини и храни от животински произход и при проверката по чл. 80 се установи опасност за здравето на хората или животните, НВМС предприема мерките, предвидени във ветеринарното законодателство на Европейския съюз.

Чл. 98. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато Република България е държава получател и при проверката на пратката по чл. 80 се установи опасност за здравето на хората или животните, БАБХ незабавно информира Европейската комисия и държавите членки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) До произнасяне на Европейската комисия БАБХ предприема временни защитни мерки по отношение на обектите, в които получените суровини и храни от животински произход се преработват, съхраняват и пускат на пазара, а в случай на заразна болест определя ограничителни зони, предвидени в българското законодателство.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните незабавно информира Европейската комисия и държавите членки за предприетите мерки по ал. 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по ал. 2 БАБХ може да поиска или Европейската комисия по своя инициатива може да изпрати свои представители на място за съвместно проучване на предприетите мерки и представяне на становище по тях.

(5) Мерките, одобрени от Европейската комисия, са задължителни.

Чл. 98. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато Република България е държава получател и при проверката на пратката по чл. 80 се установи опасност за здравето на хората или животните, НВМС незабавно информира Европейската комисия и държавите членки.

(2) До произнасяне на Европейската комисия НВМС предприема временни защитни мерки по отношение на обектите, в които получените суровини и храни от животински произход се преработват, съхраняват и пускат на пазара, а в случай на заразна болест определя ограничителни зони, предвидени в българското законодателство.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно информира Европейската комисия и държавите членки за предприетите мерки по ал. 2.

(4) В случаите по ал. 2 НВМС може да поиска или Европейската комисия по своя инициатива може да изпрати свои представители на място за съвместно проучване на предприетите мерки и представяне на становище по тях.

(5) Мерките, одобрени от Европейската комисия, са задължителни.

Чл. 99. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните уведомява Европейската комисия и държавите членки за вида на контрола, който осъществява върху суровини и храни от животински произход, за които няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните изпраща информация до Европейската комисия и държавите членки за изискванията, които се прилагат при търговията със суровините и храните по ал. 1.

Чл. 99. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява Европейската комисия и държавите членки за вида на контрола, който осъществява върху суровини и храни от животински произход, за които няма ветеринарномедицински изисквания на Европейския съюз.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба изпраща информация до Европейската комисия и държавите членки за изискванията, които се прилагат при търговията със суровините и храните по ал. 1.

Чл. 100. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Когато пратки от суровини и храни от животински произход, произведени в държави членки, преминават през граничен инспекционен ветеринарен пункт (ГИВП), официалните ветеринарни лекари извършват проверка само на документите за произход на пратката.

(2) При редовно осъществявани директни доставки на пратки от суровини и храни от животински произход, транспортирани директно между две държави членки, не се извършва проверка на документите.

Раздел VI.

Издаване на ветеринарномедицински документи за животни, зародишни продукти и суровини и храни от животински произход

Чл. 101. (1) Ветеринарномедицинските документи, чрез които се удостоверява спазването на ветеринарномедицинските изисквания за придвижване, транспортиране, обмен, търговия, изнасяне или пускане на пазара на животни, зародишни продукти и суровини и храни от животински произход, се издават от официални ветеринарни лекари.

(2) Официалните ветеринарни лекари трябва да:

1. нямат интерес, пораждащ съмнение в тяхната безпристрастност по отношение на животните, суровините или храните от животински произход при издаване на ветеринарномедицински документи;

2. познават спецификата на всеки ветеринарномедицински документ, който издават;

3. имат необходимите познания по здравеопазване на животните, ветеринарно-санитарен и граничен ветеринарномедицински контрол;

4. са запознати с изискванията, процедурите и изследванията, които се извършват преди попълването на ветеринарномедицинските документи и които се изискват от българското ветеринарно законодателство или от законодателството на държавата получател.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалните ветеринарни лекари трябва да са преминали обучение, организирано от БАБХ за придобиване на познанията по ал. 2, т. 3 и 4.

(2) Официалните ветеринарни лекари трябва да:

2. познават спецификата на всеки ветеринарномедицински документ, който издават;

(3) Официалните ветеринарни лекари трябва да са преминали обучение, организирано от НВМС за придобиване на познанията по ал. 2, т. 3 и 4.

Чл. 102. Официалните ветеринарни лекари могат да издават ветеринарни документи въз основа на информация, получена от ветеринарни лекари или ветеринарни техници, които:

1. отговарят на изискванията по чл. 101, ал. 2, т. 3 и 4;

2. могат да удостоверят чрез издадени от тях документи достоверността на предоставената информация.

Чл. 103. (1) При издаване на ветеринарномедицинските документи официалният ветеринарен лекар е длъжен:

1. да не удостоверява данни, за които няма познания или истинността на които не би могъл да установи;

2. да не подписва:

а) непопълнени или частично попълнени формуляри;

б) документи за животни, зародишни продукти, суровини или храни от животински произход, които не са инспектирани от него или инспекцията не е извършена под негов контрол.

(2) Когато официалният ветеринарен лекар издава ветеринарномедицински документ въз основа на друг документ, той е длъжен да се запознае със съдържанието му преди подписването.

Чл. 104. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният ветеринарен лекар може да издаде ветеринарномедицински документ въз основа на данни, които е получил от мониторингови програми, добри практики за производство и търговия с храни, процедури, основани на системи за самоконтрол на суровините и храните от животински произход и/или от система за епизоотичен надзор, одобрени от БАБХ.

Чл. 104. Официалният ветеринарен лекар може да издаде ветеринарномедицински документ въз основа на данни, които е получил от мониторингови програми, добри практики за производство и търговия с храни, процедури, основани на системи за самоконтрол на суровините и храните от животински произход и/или от система за епизоотичен надзор, одобрени от НВМС.

Чл. 105. Преди издаване на сертификати и други документи за придвижване или транспортиране на животни и зародишни продукти на територията на Европейския съюз официалните ветеринарни лекари извършват проверките по чл. 67, ал. 2.

Чл. 106. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните създава и поддържа система за проследяване и контрол на издадените ветеринарномедицински документи въз основа на:

1. идентификационен номер на документа;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) подпис на ветеринарния лекар, личен щемпел и печат на съответната ОДБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Копие от всеки ветеринарномедицински документ се съхранява в съответната ОДБХ за срок три години от датата на издаването му.

Чл. 106. (1) Националната ветеринарномедицинска служба създава и поддържа система за проследяване и контрол на издадените ветеринарномедицински документи въз основа на:

1. идентификационен номер на документа;

2. подпис на ветеринарния лекар, личен щемпел и печат на съответната РВМС.

(2) Копие от всеки ветеринарномедицински документ се съхранява в съответната РВМС за срок три години от датата на издаването му.

Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните извършва проверки на издадените ветеринарномедицински документи за спазване на изискванията, свързани с издаването им.

Чл. 107. Националната ветеринарномедицинска служба извършва проверки на издадените ветеринарномедицински документи за спазване на изискванията, свързани с издаването им.

Раздел VII.

Финансиране на дейности за обезпечаване на епизоотични рискове

Чл. 108. (1) Средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотични рискове, ежегодно се осигуряват целево от републиканския бюджет.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 и чл. 120, ал. 1;

2. оборудване на лаборатории за диагностика на болестите по чл. 47, ал. 1 и чл. 120, ал. 1;

3. разработване и изпълнение на национални програми за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1;

4. прилагане на мерките по чл. 120, ал. 3 и чл. 123, ал. 1;

5. прилагане на мерките от държавната профилактична програма;

6. поддръжка и развитие на компютризираната информационна система по чл. 51, ал. 3;

7. прилагане на мерките по чл. 117, ал. 1, т. 11;

8. обезвреждане на странични животински продукти при ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1.

Чл. 109. Условията и редът за разходване на средствата по чл. 108, ал. 1 се уреждат с наредба на Министерския съвет.

Раздел VIII.

Финансиране на ветеринарномедицинските проверки и инспекции

Чл. 110. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 110. Таксите, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2, се събират за извършване на ветеринарномедицински проверки, инспекции и лабораторни изследвания:

1. на животни и зародишни продукти;

2. на суровини и храни от животински произход;

3. свързани с изпълнението на националната мониторингова програма за контрол на остатъци от ВМП и замърсители от околната среда;

4. на фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани и медикаментозни фуражи;

5. на ВМП.

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 111. Размерът на таксите по чл. 110 се определя от действително направените разходи от контролните органи на НВМС.

Чл. 112. (В сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 112. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за размера на събираните такси и методите за тяхното изчисляване.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява заинтересованите национално представителни браншови организации за методите за изчисляване на таксите по чл. 110.

Чл. 113. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 113. Таксите по чл. 110 се заплащат от:

1. собствениците на животни, зародишни продукти и странични животински продукти, предназначени за обмен между Република България и други държави членки;

2. собствениците на обекти за производство на суровини и храни от животински произход;

3. вносителите или лицата, отговорни за пратки от животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход;

4. собствениците на животни, предназначени за клане.

Чл. 114. (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.)

Чл. 114. Таксите по чл. 110 постъпват като приход в бюджета на НВМС.

Раздел IX.

Сътрудничество между Република България и държавите членки във ветеринарномедицинската област

Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните си сътрудничи с ветеринарните служби на държавите членки и Европейската комисия при осъществяване на дейността си по този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните оказва съдействие на представители на Европейската комисия при извършване на проверки в Република България.

Чл. 115. (1) Националната ветеринарномедицинска служба си сътрудничи с ветеринарните служби на държавите членки и Европейската комисия при осъществяване на дейността си по този закон.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на представители на Европейската комисия при извършване на проверки в Република България.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Условията и редът за осъществяване на сътрудничеството по чл. 115, ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията и редът за осъществяване на сътрудничеството по чл. 115, ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 116. Условията и редът за осъществяване на сътрудничеството по чл. 115, ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Глава шеста.

КОНТРОЛ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ

Раздел I.

Мерки за контрол на здравеопазването на животните

Чл. 117. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При осъществяване на контрол по здравеопазването на животните БАБХ прилага следните мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните:

1. клинични прегледи, диагностични изследвания и епизоотологични проучвания;

2. лабораторни изследвания;

3. имунопрофилактика и химиопрофилактика;

4. химиотерапия и имунотерапия;

5. карантина;

6. изолация;

7. възбрана;

8. унищожаване на животни и зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, който не може да бъде дезинфекциран;

9. обезвреждане или унищожаване на странични животински продукти;

10. диагностично клане;

11. санитарно клане;

12. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;

13. създаване на предпазни зони за ограничаване разпространението на болестите по животните;

14. санитарен отстрел на диви животни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Условията и редът за прилагане на мерките за отделните болести се определят с наредби на министъра на земеделието и храните.

Чл. 117. (1) При осъществяване на контрол по здравеопазването на животните НВМС прилага следните мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните:

1. клинични прегледи, диагностични изследвания и епизоотологични проучвания;

2. лабораторни изследвания;

3. имунопрофилактика и химиопрофилактика;

4. химиотерапия и имунотерапия;

5. карантина;

6. изолация;

7. възбрана;

9. обезвреждане или унищожаване на странични животински продукти;

10. диагностично клане;

11. санитарно клане;

12. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;

13. създаване на предпазни зони за ограничаване разпространението на болестите по животните;

14. санитарен отстрел на диви животни.

1. клинични прегледи, диагностични изследвания и епизоотологични проучвания;

2. лабораторни изследвания;

3. имунопрофилактика и химиопрофилактика;

4. химиотерапия и имунотерапия;

5. карантина;

6. изолация;

7. възбрана;

9. обезвреждане или унищожаване на странични животински продукти;

10. диагностично клане;

11. санитарно клане;

12. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;

13. създаване на предпазни зони за ограничаване разпространението на болестите по животните;

14. санитарен отстрел на диви животни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията и редът за прилагане на мерките за отделните болести се определят с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

1. клинични прегледи, диагностични изследвания и епизоотологични проучвания;

2. лабораторни изследвания;

3. имунопрофилактика и химиопрофилактика;

4. химиотерапия и имунотерапия;

5. карантина;

6. изолация;

7. възбрана;

9. обезвреждане или унищожаване на странични животински продукти;

10. диагностично клане;

11. санитарно клане;

12. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;

13. създаване на предпазни зони за ограничаване разпространението на болестите по животните;

14. санитарен отстрел на диви животни.

(2) Условията и редът за прилагане на мерките за отделните болести се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 118. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните ежегодно изготвя държавна профилактична програма и списък на заразните болести, срещу които ветеринарномедицинските органи провеждат мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране.

(2) Програмата и списъкът по ал. 1 се изготвят до 31 юли на текущата година, преди изготвяне на държавния бюджет на Република България, и се прилагат през следващата календарна година.

(3) Програмата и списъкът по ал. 1 се обнародват в "Държавен вестник".

(4) Изпълнението на мерките по ал. 1 е задължително за физическите и юридическите лица, за които се отнасят.

Чл. 118. (1) Националната ветеринарномедицинска служба ежегодно изготвя държавна профилактична програма и списък на заразните болести, срещу които ветеринарномедицинските органи провеждат мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране.

(3) Програмата и списъкът по ал. 1 се обнародват в "Държавен вестник".

(4) Изпълнението на мерките по ал. 1 е задължително за физическите и юридическите лица, за които се отнасят.

Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Програмата по чл. 118, ал. 1 се утвърждава от министъра на земеделието и храните и съдържа:

1. брой на животните, подлежащи на идентификация по видове;

2. вид и схеми за прилагане на профилактичните мерки и сроковете за тяхното изпълнение.

Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Програмата по чл. 118, ал. 1 се утвърждава от министъра на земеделието и продоволствието и съдържа:

1. брой на животните, подлежащи на идентификация по видове;

2. вид и схеми за прилагане на профилактичните мерки и сроковете за тяхното изпълнение.

Чл. 119. Програмата по чл. 118, ал. 1 се утвърждава от министъра на земеделието и горите и съдържа:

1. брой на животните, подлежащи на идентификация по видове;

2. вид и схеми за прилагане на профилактичните мерки и сроковете за тяхното изпълнение.

Чл. 120. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и храните ежегодно утвърждава разходите за идентификация съобразно броя на животните, подлежащи на идентификация по видове, и списъка на заразните болести по чл. 118, ал. 1.

(2) Списъкът съдържа заразните болести, мерките за профилактиката, ограничаването и ликвидирането им, както и разпределението на финансовите средства за тяхното обезпечаване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Мерките срещу болестите от списъка и разходите за идентификация се финансират със средства от републиканския бюджет, разчетени по бюджета на БАБХ.

(4) Разходите за профилактиката на болестите, които не са включени в списъка по ал. 1, се заплащат от собствениците на животни.

(3) Мерките срещу болестите от списъка и разходите за идентификация се финансират със средства от републиканския бюджет, разчетени по бюджета на НВМС.

Чл. 120. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и продоволствието ежегодно утвърждава разходите за идентификация съобразно броя на животните, подлежащи на идентификация по видове, и списъка на заразните болести по чл. 118, ал. 1.

Чл. 120. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите ежегодно утвърждава разходите за идентификация съобразно броя на животните, подлежащи на идентификация по видове, и списъка на заразните болести по чл. 118, ал. 1.

Чл. 121. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При опасност или възникване на заразна болест, която не е включена в програмата и списъка по чл. 118, ал. 1, изпълнителният директор на БАБХ предлага на министъра на земеделието и храните допълнение в тях.

(2) Предложението съдържа и допълнителните средства за обезпечаване на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта.

Чл. 121. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) При опасност или възникване на заразна болест, която не е включена в програмата и списъка по чл. 118, ал. 1, генералният директор на НВМС предлага на министъра на земеделието и храните допълнение в тях.

Чл. 121. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) При опасност или възникване на заразна болест, която не е включена в програмата и списъка по чл. 118, ал. 1, генералният директор на НВМС предлага на министъра на земеделието и продоволствието допълнение в тях.

Чл. 121. (1) При опасност или възникване на заразна болест, която не е включена в програмата и списъка по чл. 118, ал. 1, генералният директор на НВМС предлага на министъра на земеделието и горите допълнение в тях.

Чл. 122. Разходите за извършване на диагностични изследвания на животни, предназначени за обмен, внасяне или изнасяне, са за сметка на собствениците на животните.

Чл. 123. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните изготвя национални програми за епизоотологичен надзор на определени заразни болести.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Министърът на земеделието и храните утвърждава програмите по ал. 1 по предложение на изпълнителния директор на БАБХ.

Чл. 123. (1) Националната ветеринарномедицинска служба изготвя национални програми за епизоотологичен надзор на определени заразни болести.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Министърът на земеделието и храните утвърждава програмите по ал. 1 по предложение на генералния директор на НВМС.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и продоволствието утвърждава програмите по ал. 1 по предложение на генералния директор на НВМС.

(2) Министърът на земеделието и горите утвърждава програмите по ал. 1 по предложение на генералния директор на НВМС.

Чл. 124. Заразните болести по животните, установени в страната, подлежат на задължителна регистрация и обявяване по ред, определен с наредбата по чл. 50, ал. 3.

Чл. 125. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Създава се Комисия по зоонозите като постоянно действащ консултативен орган към министъра на земеделието и храните и министъра на здравеопазването за координиране прилагането на мерките при осъществяване на епизоотичен и епидемиологичен контрол.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Министърът на земеделието и храните и министърът на здравеопазването утвърждават правилник за работата на комисията и определят състава й със съвместна заповед.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Министърът на земеделието и храните и министърът на здравеопазването издават съвместни наредби за профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите.

Чл. 125. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Създава се Комисия по зоонозите като постоянно действащ консултативен орган към министъра на земеделието и продоволствието и министъра на здравеопазването за координиране прилагането на мерките при осъществяване на епизоотичен и епидемиологичен контрол.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и продоволствието и министърът на здравеопазването утвърждават правилник за работата на комисията и определят състава й със съвместна заповед.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и продоволствието и министърът на здравеопазването издават съвместни наредби за профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите.

Чл. 125. (1) Създава се Комисия по зоонозите като постоянно действащ консултативен орган към министъра на земеделието и горите и министъра на здравеопазването за координиране прилагането на мерките при осъществяване на епизоотичен и епидемиологичен контрол.

(2) Министърът на земеделието и горите и министърът на здравеопазването утвърждават правилник за работата на комисията и определят състава й със съвместна заповед.

(3) Министърът на земеделието и горите и министърът на здравеопазването издават съвместни наредби за профилактика, ограничаване и ликвидиране на зоонозите.

Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При поява на заразна болест изпълнителният директор на БАБХ издава заповед, с която определя мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При особено опасни заразни болести, включително болестите по чл. 47, ал. 1, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, мерките по ал. 1 се въвеждат на част от територията или на цялата територия на страната по предложение на изпълнителния директор на БАБХ със заповед на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на вътрешните работи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При възникване на болести, при които няма опасност от бързо и масово разпространение и причиняване на значителни икономически загуби, заповедта по ал. 1 се издава от директора на съответната ОДБХ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Заповедите по ал. 1 и 2 се изпращат до директорите на ОДБХ и съответните областни управители.

Чл. 126. (1) При поява на заразна болест генералният директор на НВМС издава заповед, с която определя мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) При особено опасни заразни болести, включително болестите по чл. 47, ал. 1, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, мерките по ал. 1 се въвеждат на част от територията или на цялата територия на страната по предложение на генералния директор на НВМС със заповед на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на вътрешните работи.

(3) При възникване на болести, при които няма опасност от бързо и масово разпространение и причиняване на значителни икономически загуби, заповедта по ал. 1 се издава от директора на съответната РВМС.

(4) Заповедите по ал. 1 и 2 се изпращат до директорите на РВМС и съответните областни управители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) При особено опасни заразни болести, включително болестите по чл. 47, ал. 1, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, мерките по ал. 1 се въвеждат на част от територията или на цялата територия на страната по предложение на генералния директор на НВМС със заповед на министъра на земеделието и продоволствието, съгласувана с министъра на вътрешните работи.

(4) Заповедите по ал. 1 и 2 се изпращат до директорите на РВМС и съответните областни управители.

(2) При особено опасни заразни болести, включително болестите по чл. 47, ал. 1, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, мерките по ал. 1 се въвеждат на част от територията или на цялата територия на страната по предложение на генералния директор на НВМС със заповед на министъра на земеделието и горите, съгласувана с министъра на вътрешните работи.

(4) Заповедите по ал. 1 и 2 се изпращат до директорите на РВМС и съответните областни управители.

Чл. 127. (1) За организиране, координиране и финансово осигуряване на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на особено опасни заразни болести, включително и болести по чл. 47, ал. 1, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, към Министерския съвет се създава Централен епизоотичен съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Съветът се ръководи от заместник министър-председател, заместник-председател е министърът на земеделието и храните, а секретар - изпълнителният директор на БАБХ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) В състава на съвета се включват представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на земеделието и храните.

(4) Министър-председателят утвърждава правилник за работата на съвета.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Съветът се ръководи от заместник министър-председател, заместник-председател е министърът на земеделието и храните, а секретар - генералният директор на НВМС.

(4) Министър-председателят утвърждава правилник за работата на съвета.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Съветът се ръководи от заместник министър-председател, заместник-председател е министърът на земеделието и продоволствието, а секретар - генералният директор на НВМС.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) В състава на съвета се включват представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на земеделието и продоволствието.

(4) Министър-председателят утвърждава правилник за работата на съвета.

(2) Съветът се ръководи от заместник министър-председател, заместник-председател е министърът на земеделието и горите, а секретар - генералният директор на НВМС.

(3) В състава на съвета се включват представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на земеделието и горите.

(4) Министър-председателят утвърждава правилник за работата на съвета.

Чл. 128. (1) Към областните управители и кметовете на общини се създават постоянно действащи епизоотични комисии за прилагане на мерките по здравеопазване на животните.

(2) Областният управител, съответно кметът на общината, определя със заповед поименния състав на комисията и правилата за работата й.

Чл. 129. (1) Контролът по здравеопазването се извършва в следните обекти с епизоотично значение:

1. животновъдни обекти;

2. обекти за преработване и обезвреждане на странични животински продукти;

3. депа за отпадъци;

4. трупосъбирателни площадки и трупни ями за животни;

5. центрове за добив и съхранение на зародишни продукти;

6. обекти за производство, търговия и съхранение на фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи;

7. пасища и места за водопои;

8. пазари и обекти, в които се провеждат изложби и състезания с животни;

9. транспортни средства, с които се превозват животни, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи;

10. места, където се отглеждат диви животни;

11. обекти за добив, преработка и съхранение на суровини и храни от животински произход.

(2) Контролът по здравеопазване се извършва и върху дейността на ветеринарните лекари, регистрирани за ветеринарномедицинска практика.

Чл. 130. Контролът по здравеопазването се извършва чрез:

1. ветеринарномедицински проверки в обектите по чл. 129 и на документацията в тях;

2. клинични прегледи, умъртвяване и аутопсии на животни с диагностична цел;

3. вземане и изпращане на материали за лабораторни изследвания;

4. издаване на ветеринарномедицински документи;

5. налагане на мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните и уведомяване на заинтересованите физически и юридически лица;

6. прилагане на принудителни административни мерки;

7. провеждане на епизоотологично проучване за установяване на причините за възникването на болестта.

Чл. 131. (1) Когато при извършване на проверки в обектите по чл. 129, ал. 1 контролните органи установят нарушения, в зависимост от вида и тежестта им те предприемат една или няколко от следните мерки:

1. дават указания, в които определят срокове за отстраняване на нарушенията;

2. налагат забрани;

3. разпореждат унищожаване или насочване за термична или химична преработка на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи.

(2) Мерките по ал. 1 се прилагат:

1. по т. 1 - с предписание;

2. по т. 2 и 3 - с разпореждане.

(3) Екземпляр от актовете по ал. 2 се връчва на собственика или ползвателя на обекта или на негов представител.

(4) В тридневен срок след изтичане на срока за отстраняване на нарушенията, посочени в предписанието, ветеринарният лекар, който го е издал, извършва проверка и в случай че нарушенията са отстранени, отразява това в предписанието, като поставя дата, подпис и щемпел.

(5) Когато нарушенията, посочени в разпореждането по ал. 2, т. 2, са отстранени преди изтичане на определения срок, собственикът или ползвателят на обекта уведомява ветеринарния лекар, който в тридневен срок извършва проверка и в случай че нарушенията са отстранени, отменя забраната.

(6) При изпълнение на разпореждането по ал. 1, т. 3 ветеринарният лекар отбелязва това в разпореждането, като поставя дата, подпис и щемпел.

Раздел II.

Задължения на органите на местното самоуправление, физическите и юридическите лица

Чл. 132. (1) Собствениците на селскостопански животни:

1. уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за настъпилите промени в числеността на животните, както следва:

а) в срок до три дни - за новопостъпилите и напусналите обекта животни;

б) в срок до 7 дни - за новородени свине, едри преживни, дребни преживни и еднокопитни животни;

2. представят в тридневен срок на ветеринарния лекар, който обслужва животновъдния обект, ветеринарномедицинско свидетелство за придобитите животни, а за едрите преживни и еднокопитни животни - и ветеринарномедицински паспорт;

3. предоставят животните си за идентификация, ваксинация и диагностични изследвания;

4. съхраняват дневник, в който ветеринарният лекар, обслужващ обекта, записва проведените лечебно-профилактични мероприятия; дневникът се съхранява за срок 5 години от прекратяването на дейността на обекта, включително и в случаите, когато животното е заклано в този срок;

5. съхраняват регистър, в който ветеринарният лекар вписва:

а) идентификационните номера на животните;

б) умрелите, закланите и продадените животни;

в) новопостъпилите животни;

г) регистрационния номер на животновъдния обект, от който са придобити или в който са продадени животните;

6. удостоверяват с подписа си в дневника по т. 4, че са запознати с карентните срокове на ВМП или на медикаментозните фуражи, с които са третирани животните им;

7. представят при поискване от ветеринарния лекар ветеринарномедицинските паспорти, регистъра на животновъдния обект и дневника по т. 4;

8. уведомяват незабавно ветеринарния лекар, който обслужва животновъдния обект, за промени в здравословното състояние на животните, за извършено неотложно клане и за умрели животни;

9. осигуряват достъп до животновъдния обект и животните на ветеринарния лекар, който ги обслужва;

10. изграждат и поддържат животновъдния обект в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания;

11. спазват изискванията за придвижване и транспортиране на животни;

12. спазват изискванията за защита и хуманно отношение към животните;

13. изпълняват предписанията на ветеринарните лекари, свързани с прилагане на мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните;

14. водят и съхраняват регистър на работниците в обекта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти се определят с наредби на министъра на земеделието и храните.

Чл. 132. (1) Собствениците на селскостопански животни:

а) в срок до три дни - за новопостъпилите и напусналите обекта животни;

б) в срок до 7 дни - за новородени свине, едри преживни, дребни преживни и еднокопитни животни;

3. предоставят животните си за идентификация, ваксинация и диагностични изследвания;

5. съхраняват регистър, в който ветеринарният лекар вписва:

а) идентификационните номера на животните;

б) умрелите, закланите и продадените животни;

в) новопостъпилите животни;

г) регистрационния номер на животновъдния обект, от който са придобити или в който са продадени животните;

9. осигуряват достъп до животновъдния обект и животните на ветеринарния лекар, който ги обслужва;

10. изграждат и поддържат животновъдния обект в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания;

11. спазват изискванията за придвижване и транспортиране на животни;

12. спазват изискванията за защита и хуманно отношение към животните;

14. водят и съхраняват регистър на работниците в обекта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти се определят с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 132. (1) Собствениците на селскостопански животни:

а) в срок до три дни - за новопостъпилите и напусналите обекта животни;

б) в срок до 7 дни - за новородени свине, едри преживни, дребни преживни и еднокопитни животни;

3. предоставят животните си за идентификация, ваксинация и диагностични изследвания;

5. съхраняват регистър, в който ветеринарният лекар вписва:

а) идентификационните номера на животните;

б) умрелите, закланите и продадените животни;

в) новопостъпилите животни;

г) регистрационния номер на животновъдния обект, от който са придобити или в който са продадени животните;

9. осигуряват достъп до животновъдния обект и животните на ветеринарния лекар, който ги обслужва;

10. изграждат и поддържат животновъдния обект в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания;

11. спазват изискванията за придвижване и транспортиране на животни;

12. спазват изискванията за защита и хуманно отношение към животните;

14. водят и съхраняват регистър на работниците в обекта.

(2) Ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 133. Кметовете на общини, райони и кметства:

1. съдействат при изпълнението на мерките за профилактика при регистрацията на животновъдните обекти по чл. 137, ал. 1, както и за ограничаване и ликвидиране на заразните болести по животните;

2. районират пасищата и водопоите в зависимост от епизоотичната обстановка, а при необходимост забраняват използването им;

3. предприемат мерки за недопускане на животни на територията на депата за отпадъци;

4. организират събирането на труповете на животни и изграждането на трупни ями и трупосъбирателни площадки.

Чл. 134. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Физическите и юридическите лица, които организират изложби и състезания, писмено уведомяват директора на съответната ОДБХ, като посочват мястото и времето на провеждане и вида на животните за участие.

(2) Уведомлението по ал. 1 се подава най-малко 7 дни преди датата на провеждане на изложбата или състезанието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Директорът на ОДБХ определя със заповед ветеринарен лекар за осъществяване на контрол върху здравословното състояние на животните, които участват в изложбата или състезанието.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При неблагоприятна епизоотична обстановка директорът на ОДБХ писмено уведомява лицата по ал. 1 за отлагането на изложбата или състезанието.

Чл. 134. (1) Физическите и юридическите лица, които организират изложби и състезания, писмено уведомяват директора на съответната РВМС, като посочват мястото и времето на провеждане и вида на животните за участие.

(2) Уведомлението по ал. 1 се подава най-малко 7 дни преди датата на провеждане на изложбата или състезанието.

(3) Директорът на РВМС определя със заповед ветеринарен лекар за осъществяване на контрол върху здравословното състояние на животните, които участват в изложбата или състезанието.

(4) При неблагоприятна епизоотична обстановка директорът на РВМС писмено уведомява лицата по ал. 1 за отлагането на изложбата или състезанието.

Чл. 135. (1) Проектите за изграждане или реконструкция на животновъдни обекти се оценяват по реда на чл. 142 от Закона за устройство на територията.

(2) Оценяването на проектите по ал. 1 се извършва в съответствие с наредбите по чл. 132, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Представители на ОДБХ участват в състава на експертните съвети по устройство на територията при оценката на обектите по ал. 1.

(2) Оценяването на проектите по ал. 1 се извършва в съответствие с наредбите по чл. 132, ал. 2.

(3) Представители на РВМС участват в състава на експертните съвети по устройство на територията при оценката на обектите по ал. 1.

Чл. 136. (1) Въвеждането в експлоатация на животновъдни обекти се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато обектът подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, в нейния състав се включва представител на съответната ОДБХ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато обектът не подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, въвеждането му в експлоатация се извършва след представяне на становище от съответната ОДБХ.

(2) Когато обектът подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, в нейния състав се включва представител на съответната РВМС.

(3) Когато обектът не подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, въвеждането му в експлоатация се извършва след представяне на становище от съответната РВМС.

Чл. 137. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Собствениците на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на ОДБХ, към което прилагат документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В срок до 7 дни от подаване на заявлението директорът на ОДБХ със заповед назначава комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. В състава на комисията се включва и ветеринарен лекар по чл. 46в, ал. 1, в чийто район се намира обектът.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Комисията в тридневен срок представя на директора на ОДБХ становище с предложение за регистрация или отказ.

(4) Когато при проверката се установи, че обектът не отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава писмено предписание на заявителя, в което определя и срок за отстраняване на пропуските.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато заявителят е отстранил пропуските преди изтичане на посочения в предписанието срок, той писмено информира директора на ОДБХ, който в 7-дневен срок изпраща комисията за извършване на повторна проверка на обекта. Комисията съставя протокол за резултатите от проверката и го представя на директора на ОДБХ.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В тридневен срок от представяне на становището по ал. 3 или протокола по ал. 5 директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени с наредбите по чл. 132, ал. 2.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 6 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна.

(9) Регистърът по ал. 6 съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение;

2. ветеринарния регистрационен номер на обекта;

3. име и постоянен адрес на собственика на обекта;

4. адрес/местонахождение и вид на обекта;

5. капацитет на обекта;

6. вид, категория и предназначение на животните в обекта;

7. технология на отглеждане на животните;

8. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;

9. промени във вписаните обстоятелства.

Чл. 137. (1) Собствениците на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на РВМС, към което прилагат документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) В срок до 7 дни от подаване на заявлението директорът на РВМС със заповед назначава комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. В състава на комисията се включва и ветеринарен лекар по чл. 46в, ал. 1, в чийто район се намира обектът.

(3) Комисията в тридневен срок представя на директора на РВМС становище с предложение за регистрация или отказ.

(5) Когато заявителят е отстранил пропуските преди изтичане на посочения в предписанието срок, той писмено информира директора на РВМС, който в 7-дневен срок изпраща комисията за извършване на повторна проверка на обекта. Комисията съставя протокол за резултатите от проверката и го представя на директора на РВМС.

(6) В тридневен срок от представяне на становището по ал. 3 или протокола по ал. 5 директорът на РВМС вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени с наредбите по чл. 132, ал. 2.

(8) Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна.

(9) Регистърът по ал. 6 съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение;

2. ветеринарния регистрационен номер на обекта;

3. име и постоянен адрес на собственика на обекта;

4. адрес/местонахождение и вид на обекта;

5. капацитет на обекта;

6. вид, категория и предназначение на животните в обекта;

7. технология на отглеждане на животните;

8. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;

9. промени във вписаните обстоятелства.

(2) В срок до 7 дни от подаване на заявлението директорът на РВМС със заповед назначава комисия за извършване на проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. В състава на комисията се включва и ветеринарен лекар по чл. 35, в чийто район се намира обектът.

(8) Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна.

(9) Регистърът по ал. 6 съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение;

2. ветеринарния регистрационен номер на обекта;

3. име и постоянен адрес на собственика на обекта;

4. адрес/местонахождение и вид на обекта;

5. капацитет на обекта;

6. вид, категория и предназначение на животните в обекта;

7. технология на отглеждане на животните;

8. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;

9. промени във вписаните обстоятелства.

(7) Отказът по ал. 6 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

(8) Регистрацията на животновъдния обект е безсрочна.

(9) Регистърът по ал. 6 съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение;

2. ветеринарния регистрационен номер на обекта;

3. име и постоянен адрес на собственика на обекта;

4. адрес/местонахождение и вид на обекта;

5. капацитет на обекта;

6. вид, категория и предназначение на животните в обекта;

7. технология на отглеждане на животните;

8. номер и дата на заповедта за заличаване на регистрацията;

9. промени във вписаните обстоятелства.

Чл. 138. (1) Регистрацията се заличава, а удостоверението се обезсилва:

1. по молба на лицето, получило удостоверение за регистрация;

2. при груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 заповедта на директора на ОДБХ може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 138. (1) Регистрацията се заличава, а удостоверението се обезсилва:

1. по молба на лицето, получило удостоверение за регистрация;

2. при груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) В случаите по ал. 1, т. 2 заповедта на директора на РВМС може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 138. (1) Регистрацията се заличава, а удостоверението се обезсилва:

1. по молба на лицето, получило удостоверение за регистрация;

2. при груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 заповедта на директора на РВМС може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 138а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Редът по чл. 137, ал. 1 - 8 се прилага и за одобрение на организациите и центровете за трансплантация на ембриони, центровете за изкуствено осеменяване и центровете за съхранение на сперма.

(2) В регистъра на обектите по ал. 1 се вписват обстоятелствата по чл. 137, ал. 9, т. 1 - 4, 8 и 9.

Чл. 138б. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Добив и съхранение на ембриони и яйцеклетки се извършва само от екипи, одобрени от БАБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За одобрение на екипите по ал. 1 ръководителят на екипа подава заявление до директора на ОДБХ, към което прилага:

1. копие от диплома за висше ветеринарномедицинско образование на ръководителя на екипа или документ за признато право за упражняване на ветеринарномедицинска професия в Република България, когато ръководителят е чужденец;

2. копие от дипломата за висше или средно животновъдно или ветеринарномедицинско образование на членовете на екипа;

3. декларации за преминало обучение от членовете на екипа в областта на контрола на болестите и процедурите за работа в стерилни условия;

4. декларации, че членовете на екипа не са лишени от право да упражняват професията по т. 2;

5. описание на оборудването в лабораторията (подвижна или стационарна) за преглед, обработка и пакетиране на ембриони, включително описание на помещенията за стационарните лаборатории;

6. документ, удостоверяващ правото на ползване или договор/договори за работа на екипа в лабораторията по т. 5;

7. копие от договор за осигуряване на необходимите материали и стерилизиране на инструментите и оборудването със стационарна лаборатория, когато дейността се извършва в подвижна лаборатория;

8. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Директорът на ОДБХ със заповед определя комисия за проверка на представените документи и за съответствието на лабораторията с изискванията на наредбата по чл. 54 и чл. 56, ал. 2, която съставя протокол.

(4) При непълнота или нередовност на документите по ал. 2 и/или несъответствие на лабораторията с ветеринарномедицинските изисквания комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 20-дневен срок от подаване на заявлението или от изтичане на срока по ал. 4 директорът на ОДБХ вписва екипа в регистър и издава заповед за одобрение по образец или прави мотивиран отказ.

(6) Отказът по ал. 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Регистърът по ал. 5 съдържа:

1. номер и дата на заповедта за одобрение;

2. ветеринарен регистрационен номер на екипа;

3. имена, единен граждански номер и постоянен адрес на ръководителя и членовете на екипа;

4. адрес на стационарната лаборатория, в която ще се извършва дейността;

5. номер и дата на заличаване на регистрацията;

6. промени във вписаните обстоятелства.

Чл. 138б. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) Добив и съхранение на ембриони и яйцеклетки се извършва само от екипи, одобрени от НВМС.

(2) За одобрение на екипите по ал. 1 ръководителят на екипа подава заявление до директора на РВМС, към което прилага:

4. декларации, че членовете на екипа не са лишени от право да упражняват професията по т. 2;

6. документ, удостоверяващ правото на ползване или договор/договори за работа на екипа в лабораторията по т. 5;

8. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) Директорът на РВМС със заповед определя комисия за проверка на представените документи и за съответствието на лабораторията с изискванията на наредбата по чл. 54 и чл. 56, ал. 2, която съставя протокол.

(5) В 20-дневен срок от подаване на заявлението или от изтичане на срока по ал. 4 директорът на РВМС вписва екипа в регистър и издава заповед за одобрение по образец или прави мотивиран отказ.

(6) Отказът по ал. 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Регистърът по ал. 5 съдържа:

1. номер и дата на заповедта за одобрение;

2. ветеринарен регистрационен номер на екипа;

3. имена, единен граждански номер и постоянен адрес на ръководителя и членовете на екипа;

4. адрес на стационарната лаборатория, в която ще се извършва дейността;

5. номер и дата на заличаване на регистрацията;

6. промени във вписаните обстоятелства.

Чл. 138в. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Регистрацията по чл. 138 се заличава и заповедта за одобрение се обезсилва при:

1. груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания;

2. прекратяване дейността на екипа по молба на ръководителя му;

3. прекратяване на договора за ползване със стационарната лаборатория, в която се извършва дейността.

Чл. 138г. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) При установяване на нарушения на изискванията в центровете за добив и съхранение на зародишни продукти и в обектите по чл. 138а, ал. 1 официалните ветеринарни лекари:

1. предприемат мерките по чл. 131, ал. 1, т. 1 и 2;

2. разпореждат унищожаване на зародишните продукти.

(2) При прилагане на мерките по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 131, ал. 2 - 5.

Чл. 139. (1) Забранява се:

1. придвижването или транспортирането на неидентифицирани животни и животни, на които не са извършени мероприятията, предвидени в държавната профилактична програма;

2. отстраняването на индивидуални ушни марки и други средства за идентификация и заличаване на маркери на кошери;

3. транспортирането на животни без ветеринарномедицинско свидетелство, а за едрите преживни и еднокопитните животни - и без ветеринарномедицински паспорт;

4. отглеждането на животни на депа за отпадъци;

5. изхранването на животни с отпадъци от депа за отпадъци;

6. придвижването или транспортирането на болни или контактни животни, освен в случаите, когато е по разпореждане на ветеринарен лекар;

7. изхранването с кухненски отпадъци на животни, отглеждани във ферми, с изключение на животни, отглеждани за добив на кожи;

8. използването на общински пасища и водопои от неидентифицирани животни и такива, които не са обхванати от държавната профилактична програма;

9. пасищното отглеждане на свине, с изключение на Източнобалканска порода и нейните кръстоски;

10. наторяването на пасища с преработени животински протеини, добити от специфичнорискови животински материали;

11. извършването на ветеринарномедицински манипулации върху животни от лица, които нямат ветеринарномедицинско образование;

12. клането на болни или дрането и аутопсията на умрели от бяс или антракс животни;

13. употребата при животни на активни субстанции, предназначени за производство на ВМП, или други субстанции, които могат да се използват като ВМП;

14. добивът, внасянето и изнасянето на кожи от кучета и котки;

15. (нова - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) отглеждането на свине с цел търговия в обекти, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Условията и редът за пасищно отглеждане на свине от Източнобалканска порода и нейните кръстоски се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 139. (1) Забранява се:

4. отглеждането на животни на депа за отпадъци;

5. изхранването на животни с отпадъци от депа за отпадъци;

9. пасищното отглеждане на свине, с изключение на Източнобалканска порода и нейните кръстоски;

12. клането на болни или дрането и аутопсията на умрели от бяс или антракс животни;

14. добивът, внасянето и изнасянето на кожи от кучета и котки;

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията и редът за пасищно отглеждане на свине от Източнобалканска порода и нейните кръстоски се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 139. (1) Забранява се:

4. отглеждането на животни на депа за отпадъци;

5. изхранването на животни с отпадъци от депа за отпадъци;

9. пасищното отглеждане на свине, с изключение на Източнобалканска порода и нейните кръстоски;

12. клането на болни или дрането и аутопсията на умрели от бяс или антракс животни;

14. добивът, внасянето и изнасянето на кожи от кучета и котки;

(2) Условията и редът за пасищно отглеждане на свине от Източнобалканска порода и нейните кръстоски се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 139. (1) Забранява се:

4. отглеждането на животни на депа за отпадъци;

5. изхранването на животни с отпадъци от депа за отпадъци;

9. пасищното отглеждане на свине, с изключение на Източнобалканска порода и нейните кръстоски;

12. клането на болни или дрането и аутопсията на умрели от бяс или антракс животни;

14. добивът, внасянето и изнасянето на кожи от кучета и котки.

Чл. 139а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) (1) При установяване на нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1, 4 и 5 официалните ветеринарни лекари разпореждат умъртвяване на място на животните и ги насочват за обезвреждане в обект за обезвреждане на странични животински продукти.

(2) Извън случаите по ал. 1, при установяване на нарушения на забрана по чл. 139, ал. 1, официалните ветеринарни лекари в зависимост от вида и тежестта на нарушението издават:

1. предписание с посочване на срок за отстраняване на нарушението;

2. разпореждане за затваряне на животновъден обект.

(3) При прилагане на мярката по ал. 2, т. 2 животните в животновъдния обект се насочват за санитарно клане.

(4) Обжалването на актовете по ал. 1 - 3 не спира изпълнението им.

Раздел III.

Ред за обезщетяване

Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ или определени от него длъжностни лица разпореждат със заповед:

1. унищожаването на болни, съмнително болни или контактни животни;

2. унищожаването на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар в епизоотичното огнище, които представляват опасност за здравето на хора и животни.

(2) Заповедта по ал. 1 се изпълнява след писмено уведомяване на кмета на общината или определено от него лице.

Чл. 140. (1) Генералният директор на НВМС или определени от него длъжностни лица разпореждат със заповед:

1. унищожаването на болни, съмнително болни или контактни животни;

(2) Заповедта по ал. 1 се изпълнява след писмено уведомяване на кмета на общината или определено от него лице.

Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Собствениците на животни се обезщетяват със средства от бюджета на БАБХ и по чл. 108, ал. 1 за:

1. животни, умрели от болести по чл. 47, ал. 1 и чл. 120, ал. 1;

2. животни, умъртвени за поставяне на диагноза;

3. заразени и контактни животни, унищожени с цел ликвидиране на болестите по т. 1;

4. животни, третирани с имунологични ветеринарномедицински препарати срещу болестите по т. 1:

а) умрели вследствие на непредвидим риск;

б) неотложно заклани преди изтичане на карентния срок;

5. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) умрели или неотложно заклани животни след налагане на възбрана от БАБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Собствениците на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, унищожени при ликвидиране на болести по ал. 1, т. 1, се обезщетяват със средства от бюджета на БАБХ и от държавния бюджет.

Чл. 141. (1) Собствениците на животни се обезщетяват със средства от бюджета на НВМС и по чл. 108, ал. 1 за:

1. животни, умрели от болести по чл. 47, ал. 1 и чл. 120, ал. 1;

2. животни, умъртвени за поставяне на диагноза;

3. заразени и контактни животни, унищожени с цел ликвидиране на болестите по т. 1;

4. животни, третирани с имунологични ветеринарномедицински препарати срещу болестите по т. 1:

а) умрели вследствие на непредвидим риск;

б) неотложно заклани преди изтичане на карентния срок;

5. умрели или неотложно заклани животни след налагане на възбрана от НВМС.

(2) Собствениците на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, унищожени при ликвидиране на болести по ал. 1, т. 1, се обезщетяват със средства от бюджета на НВМС и от държавния бюджет.

Чл. 142. (1) Не се изплаща обезщетение на собственици на животни, които:

1. не са предоставили животните си за идентификация и изпълнение на мерки по държавната профилактична програма;

2. са нарушили забрани, наложени от ветеринарномедицинските органи;

3. са нарушили ветеринарномедицинските изисквания при отглеждане на животни.

(2) Нарушенията по ал. 1 трябва да са установени с наказателно постановление, с което е наложена глоба или имуществена санкция в размер над 100 лв., влязло в сила не по-късно от една година от унищожаване на животните или обектите по чл. 141.

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Унищожаването на животни и на обекти по чл. 141, ал. 2 се извършва в присъствието на комисия, определена със заповед на директора на съответната ОДБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В комисията по ал. 1 се включват трима служители от съответната ОДБХ, представител на общинската администрация и ветеринарният лекар по чл. 46в, ал. 1, в чийто район се намира животновъдният обект.

(3) При унищожаване на племенни животни в комисията се включва и представител на териториалното звено на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, а при унищожаване на пчелни семейства - представител на Националната развъдна асоциация по пчеларство.

(4) Комисията по ал. 1 в присъствието на собственика съставя протоколи по образци за унищожаването на животните и/или обектите по чл. 141, ал. 2.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Протоколите се подписват от комисията и се подпечатват с печатите на ОДБХ и щемпела на ветеринарния лекар по ал. 2.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Протоколите се съставят в 4 еднообразни екземпляра, от които един за Централното управление на БАБХ, два за ОДБХ и един за собственика.

(7) В случаите, когато труповете на животни се предават в обект за обезвреждане на странични животински продукти, се издава потвърдителен документ.

(8) Документът по ал. 7 съдържа:

1. име/наименование на собственика на животните;

2. ветеринарен регистрационен номер на животновъдния обект;

3. идентификационен номер за животните, подлежащи на идентификация;

4. вид, брой и общо тегло на животните от един вид.

Чл. 143. (1) Унищожаването на животни и на обекти по чл. 141, ал. 2 се извършва в присъствието на комисия, определена със заповед на директора на съответната РВМС.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) В комисията по ал. 1 се включват трима служители от съответната РВМС, представител на общинската администрация и ветеринарният лекар по чл. 46в, ал. 1, в чийто район се намира животновъдният обект.

(5) Протоколите се подписват от комисията и се подпечатват с печатите на РВМС и щемпела на ветеринарния лекар по ал. 2.

(6) Протоколите се съставят в 4 еднообразни екземпляра, от които един за Централното управление на НВМС, два за РВМС и един за собственика.

(8) Документът по ал. 7 съдържа:

1. име/наименование на собственика на животните;

2. ветеринарен регистрационен номер на животновъдния обект;

3. идентификационен номер за животните, подлежащи на идентификация;

4. вид, брой и общо тегло на животните от един вид.

(2) В комисията по ал. 1 се включват трима служители от съответната РВМС, представител на общинската администрация и ветеринарният лекар по чл. 35, в чийто район се намира животновъдният обект.

(8) Документът по ал. 7 съдържа:

1. име/наименование на собственика на животните;

2. ветеринарен регистрационен номер на животновъдния обект;

3. идентификационен номер за животните, подлежащи на идентификация;

4. вид, брой и общо тегло на животните от един вид.

Чл. 144. (1) Обезщетението за животни се определя по средна пазарна цена по вид животни за килограм живо тегло за съответната област, определена от Националния статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта, а за племенни животни от националния генофонд на страната - по оценка, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

(2) В случаите, когато продуктите, добити от заклани животни, подлежат на реализация, получените средства се приспадат от размера на обезщетението.

Чл. 145. (1) Обезщетението за инвентар, чиято обща пазарна стойност към момента на унищожаването е над 500 лв., се заплаща след определянето й от лицензиран оценител, а под тази стойност - по пазарни цени.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Възнаграждението на лицензирания оценител е за сметка на БАБХ.

(2) Възнаграждението на лицензирания оценител е за сметка на НВМС.

Чл. 146. Обезщетението за зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки и комбинирани фуражи се определя по средната пазарна цена за съответната област, определена от Националния статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта.

Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За изплащане на обезщетение собствениците в срок до три работни дни от датата на унищожаването на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи подават заявление до директора на съответната ОДБХ, към което прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) документ, издаден от месопреработвателно и/или млекопреработвателно предприятие, когато суровините от животински произход са насочени от ОДБХ за преработване;

2. ветеринарномедицински паспорт за едри преживни и еднокопитни животни;

3. документът по чл. 143, ал. 7.

(2) Към документите по ал. 1 служебно се прилагат:

1. документите по чл. 143, ал. 1 и 4;

2. писмо с резултата от лабораторно-диагностичното изследване;

3. наказателното постановление по чл. 142, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите, когато не са приложени някои от документите по ал. 1 или са констатирани пропуски в тях, директорът на ОДБХ в тридневен срок от подаване на документите писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняване на нередовността.

(4) Уведомлението по ал. 3 се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато нередовността не бъде отстранена в определения срок, директорът на ОДБХ прекратява процедурата по изплащане на обезщетение с мотивирана заповед.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 147. (1) За изплащане на обезщетение собствениците в срок до три работни дни от датата на унищожаването на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи подават заявление до директора на съответната РВМС, към което прилагат:

1. документ, издаден от месопреработвателно и/или млекопреработвателно предприятие, когато суровините от животински произход са насочени от РВМС за преработване;

2. ветеринарномедицински паспорт за едри преживни и еднокопитни животни;

3. документът по чл. 143, ал. 7.

(2) Към документите по ал. 1 служебно се прилагат:

1. документите по чл. 143, ал. 1 и 4;

2. писмо с резултата от лабораторно-диагностичното изследване;

3. наказателното постановление по чл. 142, ал. 2.

(3) В случаите, когато не са приложени някои от документите по ал. 1 или са констатирани пропуски в тях, директорът на РВМС в тридневен срок от подаване на документите писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняване на нередовността.

(5) Когато нередовността не бъде отстранена в определения срок, директорът на РВМС прекратява процедурата по изплащане на обезщетение с мотивирана заповед.

2. ветеринарномедицински паспорт за едри преживни и еднокопитни животни;

3. документът по чл. 143, ал. 7.

(2) Към документите по ал. 1 служебно се прилагат:

1. документите по чл. 143, ал. 1 и 4;

2. писмо с резултата от лабораторно-диагностичното изследване;

3. наказателното постановление по чл. 142, ал. 2.

(6) Заповедта по ал. 5 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Въз основа на документите по чл. 147 директорът на ОДБХ:

1. съставя акт за обезщетение по образец и изплаща обезщетението в срок до 30 дни от датата на унищожаването;

2. не се произнася до приключване на висящото административнонаказателно производство за нарушения по чл. 142;

3. отказва изплащане на обезщетение с мотивирана заповед в случаите по чл. 142.

Чл. 148. Въз основа на документите по чл. 147 директорът на РВМС:

1. съставя акт за обезщетение по образец и изплаща обезщетението в срок до 30 дни от датата на унищожаването;

2. не се произнася до приключване на висящото административнонаказателно производство за нарушения по чл. 142;

3. отказва изплащане на обезщетение с мотивирана заповед в случаите по чл. 142.

Глава седма.

ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ

Раздел I.

Изисквания за защита и хуманно отношение към животните

Чл. 149. (1) Животните се отглеждат и използват по начин, който съответства на тяхното развитие и предназначение и е съобразен с физиологичните им нужди и етологични особености.

(2) Манипулации или хирургически интервенции, които причиняват или могат да причинят значителни болки на животните, се извършват с прилагане на упойка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане, използване, продажба, клане и умъртвяване на различни видове животни се уреждат с наредби на министъра на земеделието и храните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане, използване, продажба, клане и умъртвяване на различни видове животни се уреждат с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

(3) Минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане, използване, продажба, клане и умъртвяване на различни видове животни се уреждат с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 150. (1) Собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да:

1. се грижат за животните и да не ги изоставят;

2. осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му:

а) място за обитаване и условия, съобразени с нуждите му;

б) необходимото пространство и свобода на движение;

в) достатъчно количество храна и вода;

г) свободен достъп до местата за хранене и поене;

д) подходящ микроклимат;

е) редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при заболяване или нараняване;

ж) подходящи съдове за хранене и поене, поставени по начин, който не позволява замърсяването им и намалява до минимум агресивната конкуренция между животните;

3. предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на животните.

(2) Гледачите на животни проверяват най-малко един път дневно състоянието им.

Чл. 151. Забранява се:

1. причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в случаите, посочени в чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита;

2. използването на животни за боеве или представления, водещи до болка, наранявания, увреждания или смърт на животното;

3. насъскването на животни едно срещу друго;

4. дресурата на животни по начин, който им причинява болка или страдание;

5. подлагането на животни на натоварвания, които не са съобразени с анатомичните и физиологичните им възможности;

6. връзването на животни по начин, който им причинява болка, страдание или нараняване;

7. отглеждането на животни при постоянна тъмнина или постоянно вързани;

8. разхождането по улиците на диви животни с цел представления или търговия;

9. извършването на ветеринарномедицински манипулации и прилагането на ВМП от лица без необходимата квалификация;

10. прилагането на упойващи вещества или вещества, които увреждат здравето на животните, с изключение на случаите, които са медицински оправдани, или на манипулации в рамките на разрешен опит;

11. употребата на стимулиращи средства за животни с цел повишаване на спортните резултати;

12. естественото или изкуственото осеменяване, което води до или създава опасност за увреждане здравето на животните;

13. намесата в процеса на раждане чрез прилагане на манипулации, които са несъвместими с ветеринарномедицинската наука и практика;

14. храненето на животни с храни, които съдържат вредни субстанции, или храни, неподходящи за вида, възрастта и здравословното им състояние;

15. настаняването на едно и също място на несъвместими видове животни или на животни от един вид, когато това може да породи агресивност;

16. ампутацията на опашката на едри преживни и еднокопитни животни;

17. извършването на следните манипулации без упойка:

а) ампутация на опашката на агнета, ярета, прасета, телета и кучета над 7-дневна възраст;

б) отстраняване на допълнителните пръсти на кучета над 8-дневна възраст;

в) обезроговяване на телета под 8-седмична възраст при каутеризация или екстирпация по оперативен начин;

г) обезроговяване на телета над 8-седмична възраст;

д) кастриране на прасета над двуседмична възраст;

е) кастриране на телета над 4-седмична възраст;

ж) кастриране на агнета и зайци над 8-седмична възраст.

Раздел II.

Животни, използвани за опити

Чл. 152. (1) (Предишен текст на чл. 152 - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) Опити с животни се провеждат, когато не е възможно да се приложат алтернативни методи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) Опити с животни се извършват с цел:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) разработване и производство на безопасни лекарствени продукти за ветеринарната и хуманната медицина, на храни и хранителни добавки и на фуражи и фуражни добавки;

2. диагностика на болести и изпитване на нови методи за лечение на болести;

3. проучване, регулиране или промяна на физиологични функции при хора, животни и растения;

4. обучение в професионални гимназии и висши училища;

5. защита на околната среда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) Опити с животни се извършват с цел:

1. разработване и производство на безопасни лекарствени продукти за ветеринарната и хуманната медицина и на храни и хранителни добавки за хора и животни;

2. диагностика на болести и изпитване на нови методи за лечение на болести;

3. проучване, регулиране или промяна на физиологични функции при хора, животни и растения;

4. обучение в професионални гимназии и висши училища;

5. защита на околната среда.

Чл. 152. Опити с животни се провеждат, когато не е възможно да се приложат алтернативни методи.

Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Опити с животни се извършват в опитни бази на научноизследователски институти, производствени предприятия, лаборатории, средни и висши училища след получаване на разрешение от изпълнителния директор на БАБХ.

(2) Опитните бази по ал. 1 се регистрират по реда на чл. 137.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Изискванията при използване на животни за опити към обектите, в които се провеждат опити с животни, и обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 153. (1) Опити с животни се извършват в опитни бази на научноизследователски институти, производствени предприятия, лаборатории, средни и висши училища след получаване на разрешение от генералния директор на НВМС.

(2) Опитните бази по ал. 1 се регистрират по реда на чл. 137.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Изискванията при използване на животни за опити към обектите, в които се провеждат опити с животни, и обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Опитните бази по ал. 1 се регистрират по реда на чл. 137.

(3) Изискванията при използване на животни за опити към обектите, в които се провеждат опити с животни, и обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 154. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Към изпълнителния директор на БАБХ се създава Комисия по етика към животните като постоянно действащ консултативен орган.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор със заповед определя поименния състав на комисията по предложение на заинтересованите ведомства и организации и утвърждава правилник за нейната работа.

Чл. 154. (1) Към генералния директор на НВМС се създава Комисия по етика към животните като постоянно действащ консултативен орган.

(2) Генералният директор със заповед определя поименния състав на комисията по предложение на заинтересованите ведомства и организации и утвърждава правилник за нейната работа.

Чл. 155. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Собствениците или управителите на обекти, в които се провеждат опити с животни, подават до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец за издаване на разрешение да използват животни в опити, към което прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) удостоверение за регистрация на опитната база, издадено от БАБХ;

2. списък на видовете и броя животни, които ще се използват, и обосновка на избора им, мястото и начина за полагане на грижи за животните след приключване на опитите;

3. списък на лицата, участващи в провеждане на опита, и копие от документ за тяхната професионална квалификация;

4. копие от документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи.

(3) При констатиране на непълноти в документите в 14-дневен срок от постъпването им комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.

(4) След представяне на необходимите документи комисията ги изпраща до Комисията по етика към животните.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В едномесечен срок от подаване на заявлението Комисията по етика към животните представя становище до изпълнителния директор на БАБХ за издаване на разрешение за провеждане на опита или отказ.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 7-дневен срок от получаване на становището изпълнителният директор на БАБХ издава разрешение за провеждане на опита или мотивирано отказва издаването му.

(7) Разрешението за използване на животни в опити се издава за срок 5 години.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 6 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Собствениците или управителите на обекти, в които се провеждат опити с животни, са длъжни да уведомят в тридневен срок БАБХ за промяна в първоначално посочените обстоятелства. При промяна се издава ново разрешение.

Чл. 155. (1) Собствениците или управителите на обекти, в които се провеждат опити с животни, подават до генералния директор на НВМС заявление по образец за издаване на разрешение да използват животни в опити, към което прилагат:

1. удостоверение за регистрация на опитната база, издадено от НВМС;

4. копие от документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) Генералният директор на НВМС със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи.

(4) След представяне на необходимите документи комисията ги изпраща до Комисията по етика към животните.

(5) В едномесечен срок от подаване на заявлението Комисията по етика към животните представя становище до генералния директор на НВМС за издаване на разрешение за провеждане на опита или отказ.

(6) В 7-дневен срок от получаване на становището генералният директор на НВМС издава разрешение за провеждане на опита или мотивирано отказва издаването му.

(7) Разрешението за използване на животни в опити се издава за срок 5 години.

(9) Собствениците или управителите на обекти, в които се провеждат опити с животни, са длъжни да уведомят в тридневен срок НВМС за промяна в първоначално посочените обстоятелства. При промяна се издава ново разрешение.

1. удостоверение за регистрация на опитната база, издадено от НВМС;

4. копие от документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(4) След представяне на необходимите документи комисията ги изпраща до Комисията по етика към животните.

(7) Разрешението за използване на животни в опити се издава за срок 5 години.

(8) Отказът по ал. 6 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Издадените разрешения по чл. 155, ал. 6 се вписват в регистър на БАБХ, който съдържа:

1. име и адрес на притежателя на разрешението;

2. вид и местонахождение на обекта;

3. вид на опитните животни;

4. наименование на опита.

Чл. 156. Издадените разрешения по чл. 155, ал. 6 се вписват в регистър на НВМС, който съдържа:

1. име и адрес на притежателя на разрешението;

2. вид и местонахождение на обекта;

3. вид на опитните животни;

4. наименование на опита.

Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ със заповед отнема издаденото разрешение:

1. когато се установи, че данните от подадените документи са неверни;

2. при констатирани груби или системни нарушения на закона.

(2) Заповедта по ал. 1 се изпраща на притежателя на разрешението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 157. (1) Генералният директор на НВМС със заповед отнема издаденото разрешение:

1. когато се установи, че данните от подадените документи са неверни;

2. при констатирани груби или системни нарушения на закона.

(2) Заповедта по ал. 1 се изпраща на притежателя на разрешението.

Чл. 157. (1) Генералният директор на НВМС със заповед отнема издаденото разрешение:

1. когато се установи, че данните от подадените документи са неверни;

2. при констатирани груби или системни нарушения на закона.

(2) Заповедта по ал. 1 се изпраща на притежателя на разрешението.

(3) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 158. Забранява се:

1. използването на безстопанствени и домашни кучета и котки като опитни животни;

2. принуждаването на ученици и студенти да извършват опити с животни, при които се причинява травма или трайно увреждане на животните, ако това противоречи на моралните или религиозните им убеждения, освен ако целта на опита е усвояване на конкретни практически умения.

Раздел III.

Клане и умъртвяване на животни

Чл. 159. (1) Клането на животни се извършва по най-бързия начин, след зашеметяване, което осигурява пълна загуба на съзнание и чувствителност за целия период на обезкръвяване.

(2) Забранява се разчленяването и извършването на манипулации с трупа на животното преди пълното му обезкръвяване.

(3) Допуска се клане на селскостопански животни:

1. които се отглеждат за добив на месо и суровини;

2. които са лекувани от незаразни болести, но лечението е безрезултатно или е стопански неизгодно;

3. за ликвидиране на заразни болести;

4. за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания.

Чл. 160. (1) Умъртвяването на животни се извършва по начин, който не допуска причиняване на излишна болка и страдание.

(2) Умъртвяването на животни се допуска при:

1. ликвидиране на заразни болести;

2. дератизация;

3. нападение на хора от животно и самозащита;

4. практикуване на лов по реда на Закона за лова и опазване на дивеча и на риболов по Закона за рибарството и аквакултурите.

Раздел IV.

Транспортиране на животни

Чл. 161. (1) Животните се транспортират при условия, гарантиращи здравето, физиологичните и поведенческите им нужди, в специално оборудвани превозни средства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При продължително транспортиране на животните се осигурява почивка на пунктове, определени от БАБХ.

(2) При продължително транспортиране на животните се осигурява почивка на пунктове, определени от НВМС.

Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Всички сухопътни транспортни средства, използвани за продължително транспортиране, както и контейнери и плавателни съдове за превоз на животни, се одобряват от БАБХ, за което се издава сертификат по образец.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Сертификатът за одобрение се издава за срок 5 години и информацията от него се въвежда от БАБХ в електронна база данни по начин, позволяващ използването й от компетентните органи на държавите членки.

Чл. 162. (1) Всички сухопътни транспортни средства, използвани за продължително транспортиране, както и контейнери и плавателни съдове за превоз на животни, се одобряват от НВМС, за което се издава сертификат по образец.

(2) Сертификатът за одобрение се издава за срок 5 години и информацията от него се въвежда от НВМС в електронна база данни по начин, позволяващ използването й от компетентните органи на държавите членки.

Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Транспортирането на животни се осъществява от превозвачи, получили от БАБХ лиценз за превоз, за кратки или продължителни пътувания.

Чл. 163. Транспортирането на животни се осъществява от превозвачи, получили от НВМС лиценз за превоз, за кратки или продължителни пътувания.

Чл. 164. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Водачи на транспортни средства, в които се превозват животни, и придружители на животни при транспортиране могат да бъдат лица, получили удостоверение за правоспособност от директора на ОДБХ, на чиято територия се намира седалището на превозвача.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Лицата по ал. 1 подават заявление до директора на ОДБХ, към което прилагат копие от удостоверение за завършен курс за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В тридневен срок от подаване на заявлението директорът на ОДБХ издава удостоверение по образец.

Чл. 164. (1) Водачи на транспортни средства, в които се превозват животни, и придружители на животни при транспортиране могат да бъдат лица, получили удостоверение за правоспособност от директора на РВМС, на чиято територия се намира седалището на превозвача.

(2) Лицата по ал. 1 подават заявление до директора на РВМС, към което прилагат копие от удостоверение за завършен курс за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране.

(3) В тридневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС издава удостоверение по образец.

Чл. 165. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За получаване на лиценз за превоз лицата по чл. 163 подават заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ, към което прилагат:

1. копие от регистрационния талон на транспортното средство;

2. копие от сертификата за одобрение на транспортното средство;

3. копие от лиценза за извършване на международен превоз на товари или копие от лиценза за извършване на вътрешен превоз на товари, издаден от Министерството на транспорта;

4. копие от удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача и придружителя на животните;

5. план за спешни действия при влошаване здравословното състояние на животните и инциденти при транспортирането;

6. декларация за осигурена постоянна връзка между превозвача и водача - когато лицензът се издава за продължителни пътувания;

7. копие от документ за собственост или договор за наем на транспортното средство;

8. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В тридневен срок от подаване на заявлението изпълнителният директор на БАБХ със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи и на транспортното средство за съответствието му с изискванията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Комисията в 10-дневен срок представя становище до изпълнителния директор на БАБХ с предложение за издаване на лиценз или отказ.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 20-дневен срок от подаване на заявлението изпълнителният директор на БАБХ издава лиценз за превоз на животни по образец или мотивирано отказва издаването му.

(5) Лицензът е безсрочен.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 165. (1) За получаване на лиценз за превоз лицата по чл. 163 подават заявление по образец до генералния директор на НВМС, към което прилагат:

1. копие от регистрационния талон на транспортното средство;

2. копие от сертификата за одобрение на транспортното средство;

4. копие от удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача и придружителя на животните;

7. копие от документ за собственост или договор за наем на транспортното средство;

8. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) В тридневен срок от подаване на заявлението генералният директор на НВМС със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи и на транспортното средство за съответствието му с изискванията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране.

(3) Комисията в 10-дневен срок представя становище до генералния директор на НВМС с предложение за издаване на лиценз или отказ.

(4) В 20-дневен срок от подаване на заявлението генералният директор на НВМС издава лиценз за превоз на животни по образец или мотивирано отказва издаването му.

(5) Лицензът е безсрочен.

1. копие от регистрационния талон на транспортното средство;

2. копие от сертификата за одобрение на транспортното средство;

4. копие от удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача и придружителя на животните;

7. копие от документ за собственост или договор за наем на транспортното средство;

8. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(5) Лицензът е безсрочен.

(6) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 166. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В БАБХ се води регистър на издадените лицензи по чл. 165, който съдържа:

1. вид, номер и дата на издадения лиценз;

2. име/наименование или адрес/седалище на превозвача;

3. име/наименование или адрес/седалище на собственика на транспортното средство;

4. вид, товароподемност и регистрационен номер на транспортното средство;

5. номер на сертификата за одобрение на транспортното средство;

6. номер и дата на удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя на животните;

7. вида и броя животни, които могат да се транспортират с транспортното средство;

8. дата на прекратяване или отнемане на лиценза;

9. промени на вписаните обстоятелства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Издаденият лиценз се представя при проверка на органите на БАБХ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Издаденият лиценз се прекратява със заповед на изпълнителния директор на БАБХ:

1. по искане на превозвача;

2. при прекратяване дейността на превозвача;

3. при промяна на собствеността или прекратяване на договора за наем на транспортното средство.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При системни или груби нарушения на правилата за защита и хуманно отношение към животните изпълнителният директор на БАБХ:

1. временно спира дейността на превозвача или ползването на транспортното средство;

2. отнема лиценза;

3. отнема сертификата за одобрение на транспортното средство;

4. временно забранява дейността на водача или придружителя;

5. отнема удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането им се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на транспорта.

Чл. 166. (1) В НВМС се води регистър на издадените лицензи по чл. 165, който съдържа:

1. вид, номер и дата на издадения лиценз;

2. име/наименование или адрес/седалище на превозвача;

3. име/наименование или адрес/седалище на собственика на транспортното средство;

4. вид, товароподемност и регистрационен номер на транспортното средство;

5. номер на сертификата за одобрение на транспортното средство;

6. номер и дата на удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя на животните;

7. вида и броя животни, които могат да се транспортират с транспортното средство;

8. дата на прекратяване или отнемане на лиценза;

9. промени на вписаните обстоятелства.

(2) Издаденият лиценз се представя при проверка на органите на НВМС.

(3) Издаденият лиценз се прекратява със заповед на генералния директор на НВМС:

1. по искане на превозвача;

2. при прекратяване дейността на превозвача;

3. при промяна на собствеността или прекратяване на договора за наем на транспортното средство.

(4) При системни или груби нарушения на правилата за защита и хуманно отношение към животните генералният директор на НВМС:

1. временно спира дейността на превозвача или ползването на транспортното средство;

2. отнема лиценза;

3. отнема сертификата за одобрение на транспортното средство;

4. временно забранява дейността на водача или придружителя;

5. отнема удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя.

Чл. 166. (1) В НВМС се води регистър на издадените лицензи по чл. 165, който съдържа:

1. вид, номер и дата на издадения лиценз;

2. име/наименование или адрес/седалище на превозвача;

3. име/наименование или адрес/седалище на собственика на транспортното средство;

4. вид, товароподемност и регистрационен номер на транспортното средство;

5. номер на сертификата за одобрение на транспортното средство;

6. номер и дата на удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя на животните;

7. вида и броя животни, които могат да се транспортират с транспортното средство;

8. дата на прекратяване или отнемане на лиценза;

9. промени на вписаните обстоятелства.

(2) Издаденият лиценз се представя при проверка на органите на НВМС.

(3) Издаденият лиценз се прекратява със заповед на генералния директор на НВМС:

1. по искане на превозвача;

2. при прекратяване дейността на превозвача;

3. при промяна на собствеността или прекратяване на договора за наем на транспортното средство.

1. временно спира дейността на превозвача или ползването на транспортното средство;

2. отнема лиценза;

3. отнема сертификата за одобрение на транспортното средство;

4. временно забранява дейността на водача или придружителя;

5. отнема удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането им се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието, съгласувана с министъра на транспорта.

Чл. 166. (1) В НВМС се води регистър на издадените лицензи по чл. 165, който съдържа:

1. вид, номер и дата на издадения лиценз;

2. име/наименование или адрес/седалище на превозвача;

3. име/наименование или адрес/седалище на собственика на транспортното средство;

4. вид, товароподемност и регистрационен номер на транспортното средство;

5. номер на сертификата за одобрение на транспортното средство;

6. номер и дата на удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя на животните;

7. вида и броя животни, които могат да се транспортират с транспортното средство;

8. дата на прекратяване или отнемане на лиценза;

9. промени на вписаните обстоятелства.

(2) Издаденият лиценз се представя при проверка на органите на НВМС.

(3) Издаденият лиценз се прекратява със заповед на генералния директор на НВМС:

1. по искане на превозвача;

2. при прекратяване дейността на превозвача;

3. при промяна на собствеността или прекратяване на договора за наем на транспортното средство.

1. временно спира дейността на превозвача или ползването на транспортното средство;

2. отнема лиценза;

3. отнема сертификата за одобрение на транспортното средство;

4. временно забранява дейността на водача или придружителя;

5. отнема удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача или придружителя.

(5) Условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането им се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите, съгласувана с министъра на транспорта.

Чл. 167. Водачите на транспортните средства и придружителите на животните са длъжни да осигурят възможно най-бързо ветеринарномедицинска помощ на животните, заболели по време на транспортирането.

Чл. 168. Изискванията по чл. 162 и 166 не се прилагат при транспортиране:

1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) на домашни любимци и ловни кучета от собственика им с лично превозно средство;

2. на единични селскостопански животни за лични нужди;

3. до 65 км.

Чл. 168. Изискванията по чл. 162 и 166 не се прилагат при транспортиране:

1. на животни компаньони и ловни кучета от собственика им с лично превозно средство;

2. на единични селскостопански животни за лични нужди;

3. до 65 км.

Чл. 169. Забранява се:

1. транспортирането на животни в нерегистрирани превозни средства и при условия, причиняващи им болка, наранявания и страдания;

2. по време на товарене, разтоварване и придвижване:

а) животните да бъдат удряни, блъскани и ритани;

б) да се притискат чувствителни части на тялото на животното;

в) да се мачкат, усукват или чупят опашките на животните;

г) да се използват приспособления, които причиняват болка на животните;

д) животните да се преместват с механични устройства, както и да се повдигат или влачат за главата, рогата, ушите, краката, опашката или космената покривка.

Раздел V.

Контрол за спазване на изискванията за защита и хуманно отношение към животните

Чл. 170. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите съдействат на БАБХ за осъществяване на контрола по чл. 7, ал. 1, т. 4.

(2) Представител на организация за защита на животните има право да присъства при извършване на проверката, когато сигналът за нарушение на изискванията за защита и хуманно отношение към животните е подаден от тази организация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В случаите по ал. 2 БАБХ уведомява организацията за времето на извършване на проверката.

Чл. 170. (1) Организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите съдействат на НВМС за осъществяване на контрола по чл. 7, ал. 1, т. 4.

(3) В случаите по ал. 2 НВМС уведомява организацията за времето на извършване на проверката.

Чл. 171. Собствениците или управителите на зоопаркове, зоомагазини и други животновъдни обекти и организаторите на дейности с участието на животни са длъжни да осигурят условия за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към тях.

Раздел VI.

Домашни любимци и кучета за служебни, ловни и други цели (Загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.)

Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Собствениците на домашни любимци са длъжни:

1. да вземат мерки животните да не замърсяват обществени места, като почистват мястото след дефекация;

2. да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни;

3. да вземат мерки за предотвратяване на нежелано размножаване на животните;

4. при използването им за размножаване да се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите им характеристики и да не допускат застрашаване на тяхното здраве.

Чл. 173. Собствениците на кучета са длъжни:

1. при извеждането на кучетата да носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и да го представят за проверка на общинските и ветеринарномедицинските органи;

2. да представят ветеринарномедицинския паспорт при посещение при ветеринарен лекар;

3. ежегодно да представят кучетата за ваксинация срещу бяс;

4. когато ги отглеждат в затворени помещения, ежедневно да им осигуряват необходимата разходка;

5. когато ги отглеждат вързани на открито, да им осигурят подслон и площ за свободно движение.

Чл. 174. (1) Собствениците на кучета, навършили 6-седмична възраст, ги представят на ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, за издаване на паспорт по образец, ваксинация и обезпаразитяване.

(2) При навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар, като представя документ за платена такса по чл. 175, ал. 1.

(3) При регистрацията на кучето ветеринарният лекар поставя татуировка или микрочип, които съдържат идентификационен код по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици на населеното място и индивидуален номер на животното.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Ветеринарният лекар изпраща ежемесечно данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче в ОДБХ и в съответната община.

(5) Собствениците на кучета заплащат стойността на ветеринарномедицинския паспорт и на манипулацията поставяне на татуировката или микрочипа.

(4) Ветеринарният лекар изпраща ежемесечно данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче в РВМС и в съответната община.

Чл. 175. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) За притежаване на куче ежегодно се заплаща такса по Закона за местните данъци и такси.

(2) Освобождават се от такса собствениците на:

1. кучета на инвалиди;

2. служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка;

3. кучета, използвани за опитни цели;

4. кучета, използвани от Българския червен кръст;

5. кастрирани кучета;

6. ловни кучета.

(3) Приходите от събраните такси постъпват в общинския бюджет и се използват за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета.

Чл. 176. (1) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Собствениците на обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, на пансиони, изолатори и приюти за животни ги регистрират по реда на чл. 137, като към заявлението прилагат и удостоверение за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Изискванията към обектите по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Изискванията към обектите по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

(2) Изискванията към обектите по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 177. (1) Забранява се:

1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) извършването на следните хирургически интервенции на домашни любимци:

а) рязане на опашка;

б) рязане на уши;

в) изрязване на гласни струни;

г) отстраняване на нокти и зъби;

2. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) отглеждането и развъждането на домашни любимци за добив на месо и кожи от тях;

3. извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник;

4. разхождането на кучета на детски площадки и на места, обозначени от общините със забранителни знаци.

(2) Интервенциите по ал. 1, т. 1 се допускат по изключение по преценка на ветеринарен лекар.

Чл. 178. Кметовете на общини, райони и кметства организират контрола за спазване изискванията по чл. 172, т. 1 и 2, чл. 173, т. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 3 и 4.

Раздел VI.

Животни компаньони и кучета за служебни, ловни и други цели

Чл. 172. Собствениците на животни компаньони са длъжни:

1. да вземат мерки животните да не замърсяват обществени места, като почистват мястото след дефекация;

2. да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни;

3. да вземат мерки за предотвратяване на нежелано размножаване на животните;

Чл. 173. Собствениците на кучета са длъжни:

2. да представят ветеринарномедицинския паспорт при посещение при ветеринарен лекар;

3. ежегодно да представят кучетата за ваксинация срещу бяс;

4. когато ги отглеждат в затворени помещения, ежедневно да им осигуряват необходимата разходка;

5. когато ги отглеждат вързани на открито, да им осигурят подслон и площ за свободно движение.

(2) Освобождават се от такса собствениците на:

1. кучета на инвалиди;

2. служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка;

3. кучета, използвани за опитни цели;

4. кучета, използвани от Българския червен кръст;

5. кастрирани кучета;

6. ловни кучета.

Чл. 176. (1) Собствениците на обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат животни компаньони с цел търговия, на пансиони, изолатори и приюти за животни ги регистрират по реда на чл. 137, като към заявлението прилагат и удостоверение за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните.

(2) Изискванията към обектите по ал. 1 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 177. (1) Забранява се:

1. извършването на следните хирургически интервенции на животни компаньони:

а) рязане на опашка;

б) рязане на уши;

в) изрязване на гласни струни;

г) отстраняване на нокти и зъби;

2. отглеждането и развъждането на животни компаньони за добив на месо и кожи от тях;

3. извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник;

4. разхождането на кучета на детски площадки и на места, обозначени от общините със забранителни знаци.

(2) Интервенциите по ал. 1, т. 1 се допускат по изключение по преценка на ветеринарен лекар.

Раздел VII.

Евтаназия на животни

Чл. 179. (1) Евтаназия на животни се извършва от ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, с лицензиран ВМП.

(2) При евтаназия ветеринарният лекар вписва в амбулаторния дневник причините за извършването й и използвания ВМП.

(3) Евтаназия се допуска при:

1. неизлечимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болки и страдания;

2. ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните;

3. приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания;

4. животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните.

Чл. 180. (1) Подготовката и провеждането на евтаназия се организира по начин, който намалява до минимум стреса на животното.

(2) Евтаназията се провежда в отделно помещение, което не позволява на останалите животни да наблюдават извършването й.

(3) Евтаназията се извършва с продукти, които предизвикват пълна загуба на съзнание и чувствителност към болка, последвана от сигурна смърт.

(4) След извършването на евтаназия ветеринарният лекар констатира настъпването на смъртта.

Чл. 181. Забранява се при евтаназия:

1. самостоятелното прилагане на ВМП, които парализират мускулите, без да предизвикват загуба на чувствителност към болка;

2. използването на ВМП, които не водят до загуба на чувствителност.

Раздел VIII.

Диви животни

Чл. 182. (1) Диви животни могат да се отглеждат извън естествената им среда само в зоопаркове, аквариуми, терариуми, циркове, ферми, волиери и вивариуми.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Обектите, в които се отглеждат диви животни, се регистрират в съответната ОДБХ по реда на чл. 137.

(2) Обектите, в които се отглеждат диви животни, се регистрират в съответната РВМС по реда на чл. 137.

Чл. 183. Декоративни животни могат да се отглеждат при домашни условия при спазване на изискванията за защита и хуманно отношение към животните.

Глава осма.

ГРАНИЧЕН ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ КОНТРОЛ

Чл. 184. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните осъществява граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на:

1. животни;

2. зародишни продукти;

3. суровини и храни от животински произход;

4. странични животински продукти и продукти, получени от тях;

5. специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи.

(2) На граничен ветеринарномедицински контрол подлежат и транспортните средства, в които се превозват обектите по ал. 1.

Чл. 184. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на:

1. животни;

2. зародишни продукти;

3. суровини и храни от животински произход;

4. странични животински продукти и продукти, получени от тях;

5. специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, премикси и комбинирани фуражи.

Чл. 185. (1) Контролът на обектите по чл. 184 се осъществява чрез ветеринарни проверки на граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове се одобряват от Европейската комисия по предложение на изпълнителния директор на БАБХ, при условие че отговарят на изискванията за:

1. сграден фонд и техническо оборудване;

2. персонал, процедури и документация.

(3) Списъкът на одобрените ГИВП се обнародва в "Държавен вестник".

(2) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове се одобряват от Европейската комисия по предложение на генералния директор на НВМС, при условие че отговарят на изискванията за:

1. сграден фонд и техническо оборудване;

2. персонал, процедури и документация.

(3) Списъкът на одобрените ГИВП се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 186. (1) Контролът на ГИВП се извършва от официални ветеринарни лекари.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният ветеринарен лекар в своята дейност може да се подпомага от помощници - ветеринарни техници или лица, завършили курс на обучение, организиран от БАБХ.

Чл. 186. (1) Контролът на ГИВП се извършва от официални ветеринарни лекари.

(2) Официалният ветеринарен лекар в своята дейност може да се подпомага от помощници - ветеринарни техници или лица, завършили курс на обучение, организиран от НВМС.

Чл. 187. При изпълнение на служебните си задължения служителите от граничния инспекционен ветеринарен контрол (ГИВК) носят униформено облекло, отличителни знаци и се легитимират със служебна карта.

Чл. 188. (1) Граничният инспекционен ветеринарномедицински контрол на обектите по чл. 184, ал. 1 обхваща:

1. проверка на документацията;

2. проверка за идентичност;

3. физическа проверка;

4. дезинфекция и дезинсекция на влизащи в страната превозни средства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Изискванията към ГИВП и условията и редът за провеждане на ГИВК се уреждат с наредби на министъра на земеделието и храните.

Чл. 188. (1) Граничният инспекционен ветеринарномедицински контрол на обектите по чл. 184, ал. 1 обхваща:

1. проверка на документацията;

2. проверка за идентичност;

3. физическа проверка;

4. дезинфекция и дезинсекция на влизащи в страната превозни средства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Изискванията към ГИВП и условията и редът за провеждане на ГИВК се уреждат с наредби на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 188. (1) Граничният инспекционен ветеринарномедицински контрол на обектите по чл. 184, ал. 1 обхваща:

1. проверка на документацията;

2. проверка за идентичност;

3. физическа проверка;

4. дезинфекция и дезинсекция на влизащи в страната превозни средства.

(2) Изискванията към ГИВП и условията и редът за провеждане на ГИВК се уреждат с наредби на министъра на земеделието и горите.

Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Животни за разплод и доотглеждане, внасяни в Република България, подлежат на задължителна карантина в карантинни помещения, регистрирани от БАБХ по реда на чл. 137.

(2) Когато е необходимо, при транспортирането на животните до карантинното помещение те се съпровождат от ветеринарен лекар, определен със заповед на директора на съответната ОДБХ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Условията и редът за провеждане на карантина на животните при внасяне се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 189. (1) Животни за разплод и доотглеждане, внасяни в Република България, подлежат на задължителна карантина в карантинни помещения, регистрирани от НВМС по реда на чл. 137.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията и редът за провеждане на карантина на животните при внасяне се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

(3) Условията и редът за провеждане на карантина на животните при внасяне се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 190. (1) Влизащите в страната превозни средства подлежат на профилактична дезинфекция и дезинсекция на граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) при обявена епизоотична обстановка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Дезинфекцията на превозните средства се извършва по схема, утвърдена от изпълнителния директор на БАБХ.

(2) Дезинфекцията на превозните средства се извършва по схема, утвърдена от генералния директор на НВМС.

Чл. 191. Физическите и юридическите лица, които осъществяват внасяне, изнасяне или транзитно преминаване на обектите по чл. 184, ал. 1:

1. транспортират пратките до мястото за граничен ветеринарномедицински контрол и ги предоставят за извършване на ветеринарните проверки;

2. превозват пратките в специализирани транспортни средства;

3. спазват ветеринарномедицинските изисквания по чл. 56 и чл. 61, ал. 1;

4. осигуряват достъп на официалните ветеринарни лекари до пратките и придружаващите ги документи;

5. изпълняват разпорежданията на официалните ветеринарни лекари;

6. заплащат такси за внасяне и транзитно преминаване в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2;

7. спазват наложените забрани за внасяне, изнасяне и транзитно преминаване;

8. изпращат на ГИВП най-малко един работен ден преди внасянето на пратката сертификат по образец, попълнен в съответната част.

Чл. 192. (В сила от 01.10.2006 г.) (1) След извършване на проверките по чл. 188, ал. 1 официалният ветеринарен лекар допуска внасянето, като попълва съответната част, вписва датата, подписва и подпечатва сертификата по чл. 191, т. 8 след заплащане на таксите за извършване на ГИВК, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) Сертификатът по ал. 1 придружава пратките, докато:

1. са под митнически надзор;

2. пристигнат до първия склад или първото предприятие получател, когато пратките са поставени под митнически режим внос.

(3) Когато пратката се разделя на части, всяка част се придружава от отделен сертификат по ал. 1.

(4) Митническите органи на ГКПП не разрешават вдигането на пратката преди извършване на ГИВК.

(5) Митническите органи дават митническо направление на пратката в съответствие със сертификата по ал. 1.

Чл. 193. (1) Когато при граничните ветеринарни проверки се установи, че всички или някои от животните в пратката или придружаващите я документи не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, официалният ветеринарен лекар задържа пратката и след консултация с вносителя или лицето, отговорно за пратката:

1. определя срок за изясняване на случая, настанява животните и им осигурява необходимите грижи, а при съмнение ги поставя под карантина;

2. връща пратката животни при спазване на здравните изисквания и на изискванията за хуманно отношение към тях.

(2) Мерките по ал. 1 се налагат с разпореждане.

(3) Официалният ветеринарен лекар е длъжен при необходимост да оказва медицинска помощ на животните.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният ветеринарен лекар вписва причините за връщане на пратката в разпореждането по ал. 2, поставя на оригиналния ветеринарен сертификат, който я придружава, щемпел с надпис "невалиден", информира директора на съответната ОДБХ за предприетите мерки и уведомява всички ГИВП.

(5) Копие от разпореждането и от оригиналния сертификат се съхраняват в ГИВП за срок три години.

(6) Разходите за задържане на пратката са за сметка на вносителя.

(2) Мерките по ал. 1 се налагат с разпореждане.

(3) Официалният ветеринарен лекар е длъжен при необходимост да оказва медицинска помощ на животните.

(4) Официалният ветеринарен лекар вписва причините за връщане на пратката в разпореждането по ал. 2, поставя на оригиналния ветеринарен сертификат, който я придружава, щемпел с надпис "невалиден", информира директора на съответната РВМС за предприетите мерки и уведомява всички ГИВП.

(5) Копие от разпореждането и от оригиналния сертификат се съхраняват в ГИВП за срок три години.

(6) Разходите за задържане на пратката са за сметка на вносителя.

Чл. 194. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато връщането на пратката животни е невъзможно и причините за задържането й не представляват опасност за здравето на хората и животните, официалният ветеринарен лекар незабавно информира директора на ОДБХ за необходимостта от клане на животните.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Директорът на ОДБХ определя кланица, в която да се извърши клането.

(3) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП извършва предкланичен преглед и издава разпореждане за клане, в което вписва определената кланица, начина на транспортиране на животните и реализацията на добитите суровини за:

1. консумация от хора;

2. други цели, като посочва условията, при които те се реализират.

(4) Вносителят или лицето, отговорно за пратката, заплаща разходите за изпълнение на разпореждането по ал. 3.

Чл. 194. (1) Когато връщането на пратката животни е невъзможно и причините за задържането й не представляват опасност за здравето на хората и животните, официалният ветеринарен лекар незабавно информира директора на РВМС за необходимостта от клане на животните.

(2) Директорът на РВМС определя кланица, в която да се извърши клането.

1. консумация от хора;

2. други цели, като посочва условията, при които те се реализират.

(4) Вносителят или лицето, отговорно за пратката, заплаща разходите за изпълнение на разпореждането по ал. 3.

Чл. 195. (1) Когато при проверките по чл. 188, ал. 1 официалният ветеринарен лекар установи, че пратката животни представлява опасност за здравето на хората и животните, той издава разпореждане за отнемане в полза на държавата и унищожаване на пратката, в което определя мястото и начина на унищожаването й.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният ветеринарен лекар незабавно уведомява директора на ОДБХ и изпълнителния директор на БАБХ за предприетите мерки по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ незабавно уведомява за предприетите мерки по ал. 1:

1. граничните инспекционни ветеринарни пунктове на Република България;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) граничните инспекционни пунктове на Европейския съюз;

3. (в сила от 01.01.2007 г.) Европейската комисия;

4. (в сила от 01.01.2007 г.) страната на произход на пратката.

(2) Официалният ветеринарен лекар незабавно уведомява директора на РВМС и генералния директор на НВМС за предприетите мерки по ал. 1.

(3) Генералният директор на НВМС незабавно уведомява за предприетите мерки по ал. 1:

1. граничните инспекционни ветеринарни пунктове на Република България;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) граничните инспекционни пунктове на Европейския съюз;

3. (в сила от 01.01.2007 г.) Европейската комисия;

4. (в сила от 01.01.2007 г.) страната на произход на пратката.

Чл. 196. (1) Когато при граничните ветеринарни проверки се установи, че пратката от обектите по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 или придружаващите я документи не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, официалният ветеринарен лекар задържа пратката до изясняване на случая, като съставя констативен протокол.

(2) При необходимост официалният ветеринарен лекар може да извърши допълнителни проверки, като до получаване на резултатите от тях пратката остава под негов надзор.

Чл. 197. След отстраняване на причините за задържане на пратката от обектите по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 официалният ветеринарен лекар допуска внасянето по реда на чл. 192.

Чл. 198. (1) В случай че причините за задържането не бъдат отстранени, официалният ветеринарен лекар не допуска внасянето и след консултация с вносителя или негов представител вписва в сертификата по чл. 191, т. 8 разпореждане за:

1. връщане на пратката;

2. унищожаване на пратката.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 официалният ветеринарен лекар посочва причините за връщането и поставя на оригиналния ветеринарен сертификат и/или на другите документи, които придружават пратката, щемпел с надпис "невалиден".

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 официалният ветеринарен лекар насочва пратката за унищожаване в предприятие за обезвреждане на странични животински продукти след получаване на писмено съгласие от вносителя или негов представител.

(4) Копие от оригиналния сертификат и/или от другите документи се съхранява в ГИВП за срок три години.

Чл. 199. (1) Когато при проверките по чл. 188, ал. 1 официалният ветеринарен лекар установи, че пратката от обекти по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 представлява опасност за здравето на хората и животните, той издава разпореждане за унищожаване на пратката, в което определя мястото и начина на унищожаването й.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) За унищожаването по ал. 1 обектът за обезвреждане на странични животински продукти издава потвърдителен документ, който изпраща на ГИВП, от който пратката е насочена за унищожаване. Копие от документа се изпраща и на съответната митница.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Официалният ветеринарен лекар незабавно уведомява директора на ОДБХ, Централното управление на БАБХ и останалите ГИВП за предприетите мерки по ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Централното управление на БАБХ незабавно уведомява за предприетите мерки по ал. 1:

1. граничните инспекционни ветеринарни пунктове на Република България;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) граничните инспекционни пунктове на Европейския съюз;

3. (в сила от 01.01.2007 г.) Европейската комисия;

4. (в сила от 01.01.2007 г.) страната на произход на пратката.

(3) Официалният ветеринарен лекар незабавно уведомява директора на РВМС, Централното управление на НВМС и останалите ГИВП за предприетите мерки по ал. 1.

(4) Централното управление на НВМС незабавно уведомява за предприетите мерки по ал. 1:

1. граничните инспекционни ветеринарни пунктове на Република България;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) граничните инспекционни пунктове на Европейския съюз;

3. (в сила от 01.01.2007 г.) Европейската комисия;

4. (в сила от 01.01.2007 г.) страната на произход на пратката.

(2) За унищожаването по ал. 1 обектът за обезвреждане на странични животински продукти издава потвърдителен документ, който изпраща на ГИВП, от който пратката е насочена за унищожаване. Копие от документа се изпраща и на съответната регионална митническа дирекция.

(4) Централното управление на НВМС незабавно уведомява за предприетите мерки по ал. 1:

1. граничните инспекционни ветеринарни пунктове на Република България;

2. (в сила от 01.01.2007 г.) граничните инспекционни пунктове на Европейския съюз;

3. (в сила от 01.01.2007 г.) Европейската комисия;

4. (в сила от 01.01.2007 г.) страната на произход на пратката.

Чл. 200. (1) Когато официалният ветеринарен лекар установи, че физически лица пренасят продукти от животински произход за лична консумация над количествата, определени в наредбата по чл. 188, ал. 2, той ги изземва.

(2) Продуктите по ал. 1 се обезвреждат в инсталация за изгаряне на отпадъци на територията на ГКПП.

Чл. 201. (1) Официалният ветеринарен лекар допуска внасяне на пратки от обекти по чл. 184, ал. 1, т. 3 - 5, предназначени за свободна зона, свободен или митнически склад само ако лицето, отговарящо за пратките, предварително е изпратило до ГИВП попълнена съответната част на сертификата по чл. 191, т. 8 и уведомление, че пратките:

1. са предназначени за свободно обръщение на територията на Република България или за друга конкретна крайна употреба;

2. отговарят или не отговарят на изискванията за внасяне.

(2) Когато в уведомлението по ал. 1 не е посочена конкретна крайна употреба, пратката се смята предназначена за свободно обръщение.

(3) Пратките по ал. 1 се придружават от:

1. оригинален ветеринарен сертификат;

2. оригинални ветеринарни или други документи, идентифициращи пратката.

(4) Когато пратките по ал. 1, т. 1 отговарят на изискванията за внасяне, официалният ветеринарен лекар извършва проверка на документацията, проверка за идентичност и физическа проверка.

(5) Когато пратките, предназначени за конкретна крайна употреба, не отговарят на изискванията за внасяне, официалният ветеринарен лекар извършва проверка на документацията и проверка за идентичност.

(6) Когато при извършване на документална проверка в случаите по ал. 5 възникне съмнение за опасност за здравето на хората и животните, официалният ветеринарен лекар извършва и физическа проверка.

(7) Когато след извършване на проверките официалният ветеринарен лекар установи, че изискванията са спазени, той допуска внасянето, като попълва съответната част, подписва и подпечатва сертификата по чл. 191, т. 8.

(8) Когато при проверките по ал. 4 официалният ветеринарен лекар установи, че пратките не отговарят на изискванията за внасяне, той отбелязва тези обстоятелства в сертификата по чл. 191, т. 8 и разрешава влизане на пратките в свободна зона, митнически или свободен склад, при условие че пратките идват от страни, за които няма наложена забрана за внасяне, и целостта на митническите пломби не е нарушена.

Чл. 202. (1) В случаите по чл. 201, ал. 8 пратките могат да напуснат свободната зона, свободния или митническия склад при едно от следните условия:

1. когато се изпращат в друга страна при спазване изискванията за транзитно преминаване;

2. когато се прехвърлят в друг свободен или митнически склад, чието наименование и местонахождение е посочено в митническия документ, който придружава пратката.

(2) Когато при престоя в свободна зона, митнически или свободен склад пратките станат негодни за употребата, свързана с първоначалното им предназначение, те се транспортират до място за унищожаване.

Чл. 203. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Складовете в свободните зони, свободните или митническите складове се регистрират в БАБХ по реда на чл. 231.

Чл. 203. Складовете в свободните зони, свободните или митническите складове се регистрират в НВМС по реда на чл. 231.

Чл. 204. Изискванията към свободните зони, свободните или митническите складове се уреждат с наредбите по чл. 188, ал. 2.

Чл. 205. (1) Изискванията за внасяне не се прилагат за:

1. суровини и храни от животински произход, за които са изпълнени едновременно следните условия:

а) част са от личния багаж на пътниците и са предназначени за лична консумация;

б) произхождат от страни или райони на страни, от които внасянето не е забранено;

2. суровини и храни от животински произход на борда на самолети или кораби, които са предназначени за консумация от екипажа и от пътниците и не се въвеждат на територията на страната;

3. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) предварително разрешени от БАБХ мостри за изложби и търговски мостри;

4. обекти по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5, предназначени за специални изследвания;

5. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) предварително разрешени от БАБХ суровини и храни от животински произход, предназначени за дипломатически представителства.

(2) Когато продуктите по ал. 1, т. 2 или отпадъци от тях се разтоварват, те се унищожават или се прехвърлят директно от едно в друго превозно средство под митнически надзор на същото пристанище или летище.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато изложбите и изследванията по ал. 1, т. 3 и 4 приключат, неизползваните продукти се унищожават под контрола на органите на БАБХ.

Чл. 205. (1) Изискванията за внасяне не се прилагат за:

1. суровини и храни от животински произход, за които са изпълнени едновременно следните условия:

а) част са от личния багаж на пътниците и са предназначени за лична консумация;

б) произхождат от страни или райони на страни, от които внасянето не е забранено;

3. предварително разрешени от НВМС мостри за изложби и търговски мостри;

4. обекти по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5, предназначени за специални изследвания;

5. предварително разрешени от НВМС суровини и храни от животински произход, предназначени за дипломатически представителства.

(3) Когато изложбите и изследванията по ал. 1, т. 3 и 4 приключат, неизползваните продукти се унищожават под контрола на органите на НВМС.

Чл. 206. Преминаващите през ГКПП суровини и храни от животински произход, предназначени за лична консумация, носещи епизоотичен риск, се изземват от официалния ветеринарен лекар, след което се унищожават на територията на същия ГКПП.

Чл. 207. Транзитно преминаване на животни и зародишни продукти през територията на Република България се допуска от официалния ветеринарен лекар, при условие че:

1. идват от страна, от която внасянето и транзитното преминаване не са забранени;

2. са извършени проверките по чл. 188, ал. 1, т. 1 - 3;

3. пратката е придружена от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от компетентните ветеринарни органи на страната на произход, в който е посочена страна по местоназначение, различна от Република България;

4. е получено писмено потвърждение за приемане на пратката от компетентните ветеринарни органи на страната, през която пратката ще премине веднага след напускане територията на Република България;

5. са заплатени такси за извършения ГИВК в размери, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2.

Чл. 208. (1) Транзитно преминаване на обектите по чл. 184, ал. 1, т. 3 - 5 през територията на Република България се допуска, при условие че:

1. идват от страна, от която внасянето и транзитното преминаване не са забранени;

2. са извършени проверките по чл. 188, ал. 1, т. 1 и 2;

3. пратките се придружават от оригинален ветеринарен сертификат, оригинални ветеринарни или други документи, издадени от компетентните органи на страната на произход, към които е приложен легализиран превод на български език, в който е посочена страна по местоназначение, различна от Република България;

4. са заплатени ветеринарни такси за извършения ГИВК, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) Когато при извършване на документалната проверка възникне съмнение за опасност за здравето на хората и животните, официалният ветеринарен лекар извършва и физическа проверка.

(3) Когато при проверките по ал. 2 ветеринарният лекар установи, че изискванията са спазени, той допуска транзитното преминаване на пратката.

(4) Когато при проверките по ал. 2 ветеринарният лекар установи нарушения на изискванията, той не допуска транзитното преминаване и връща пратката обратно.

Чл. 209. (1) Официалният ветеринарен лекар на входящия ГИВП уведомява ГИВП, през който пратката ще напусне територията на Република България, че е допуснал транзитното й преминаване.

(2) Официалният ветеринарен лекар на изходящия ГИВП уведомява официалния ветеринарен лекар, допуснал транзитното преминаване, когато пратката напусне територията на страната.

(3) Ако в срок 24 часа официалният ветеринарен лекар на входящия ГИВП не бъде уведомен за напускането на пратката, той уведомява митническите органи на входящия ГКПП.

Чл. 210. (1) Митническите органи не допускат транзитно преминаване на обектите по чл. 184, ал. 1 преди извършване на ГИВК.

(2) Транзитно преминаване на обектите по ал. 1 се извършва в пломбирани превозни средства или контейнери.

Чл. 211. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него лице издава незабавно заповед за забрана на внасянето и транзитното преминаване на обектите по чл. 184, ал. 1, когато:

1. е получена официална информация, че на цялата територия на определена страна или от регион, съответно региони от нея, ветеринарните власти са установили наличие на особено опасна заразна болест по животните;

2. са констатирани физически или химически замърсители над установените норми, които представляват опасност за здравето на хората и животните.

(2) Заповедта по ал. 1 не подлежи на обжалване.

(3) Забраната по ал. 1 се отменя със заповед въз основа на:

1. нормативни актове на Европейската комисия;

2. информация от СОЗЖ на основание изискванията на Международния зоосанитарен здравен код.

(4) Заповедите по ал. 1 и 3 се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 211. (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и продоволствието или оправомощено от него лице издава незабавно заповед за забрана на внасянето и транзитното преминаване на обектите по чл. 184, ал. 1, когато:

(2) Заповедта по ал. 1 не подлежи на обжалване.

(3) Забраната по ал. 1 се отменя със заповед въз основа на:

1. нормативни актове на Европейската комисия;

2. информация от СОЗЖ на основание изискванията на Международния зоосанитарен здравен код.

(4) Заповедите по ал. 1 и 3 се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 211. (1) Министърът на земеделието и горите или оправомощено от него лице издава незабавно заповед за забрана на внасянето и транзитното преминаване на обектите по чл. 184, ал. 1, когато:

(2) Заповедта по ал. 1 не подлежи на обжалване.

(3) Забраната по ал. 1 се отменя със заповед въз основа на:

1. нормативни актове на Европейската комисия;

2. информация от СОЗЖ на основание изискванията на Международния зоосанитарен здравен код.

(4) Заповедите по ал. 1 и 3 се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 212. (1) Изнасяне на обектите по чл. 184, ал. 1 се разрешава, при условие че на ГИВП, през който пратката напуска страната:

1. е представен един от следните документи:

а) (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) за животни и зародишни продукти - ветеринарномедицинско разрешение за изнасяне, издадено от изпълнителния директор на БАБХ;

б) за суровини и храни от животински произход, странични животински продукти, продукти, получени от тях, специфични растителни продукти, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и премикси - писмено уведомление от ветеринарния лекар, който е издал ветеринарния сертификат, и/или друг документ, придружаващ пратката;

2. пратката се придружава от оригинален ветеринарен сертификат, а за обектите по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 - и/или от друг оригинален документ;

3. е извършена документална проверка.

(2) Ветеринарният сертификат при изнасяне на обекти по чл. 184, ал. 1 е по образец на страната, за която се изнасят, като текстът в сертификата е и на български език.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато страната, за която се изнася пратката, няма одобрен образец, изнасянето се извършва със сертификат по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ.

1. е представен един от следните документи:

а) за животни и зародишни продукти - ветеринарномедицинско разрешение за изнасяне, издадено от генералния директор на НВМС;

3. е извършена документална проверка.

(3) Когато страната, за която се изнася пратката, няма одобрен образец, изнасянето се извършва със сертификат по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.

Чл. 213. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Ветеринарномедицинското разрешение за изнасяне по чл. 212, ал. 1, т. 1, буква "а" се издава след подаване на заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 10-дневен срок от подаване на заявлението изпълнителният директор на БАБХ издава разрешение за изнасяне или мотивирано отказва издаването му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.06.2006 г.) Отказът по ал. 2 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 213. (1) Ветеринарномедицинското разрешение за изнасяне по чл. 212, ал. 1, т. 1, буква "а" се издава след подаване на заявление по образец до генералния директор на НВМС.

(2) В 10-дневен срок от подаване на заявлението генералният директор на НВМС издава разрешение за изнасяне или мотивирано отказва издаването му.

(3) Отказът по ал. 2 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 214. Ветеринарномедицинско разрешение за изнасяне на животни не се издава:

1. при забрана за внасяне, наложена от ветеринарните органи на страната, за която е предназначено изнасянето;

2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) при забрана за изнасяне, наложена със заповед на министъра на земеделието и храните или упълномощено от него лице;

3. когато не са представени документите по чл. 212, ал. 1.

Чл. 214. Ветеринарномедицинско разрешение за изнасяне на животни не се издава:

1. при забрана за внасяне, наложена от ветеринарните органи на страната, за която е предназначено изнасянето;

2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) при забрана за изнасяне, наложена със заповед на министъра на земеделието и продоволствието или упълномощено от него лице;

3. когато не са представени документите по чл. 212, ал. 1.

Чл. 214. Ветеринарномедицинско разрешение за изнасяне на животни не се издава:

1. при забрана за внасяне, наложена от ветеринарните органи на страната, за която е предназначено изнасянето;

2. при забрана за изнасяне, наложена със заповед на министъра на земеделието и горите или упълномощено от него лице;

3. когато не са представени документите по чл. 212, ал. 1.

Чл. 215. Ветеринарномедицинско разрешение не се изисква при изнасяне на:

1. (изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г.) единични домашни любимци и декоративни животни;

2. животни, предназначени за научни цели, изложби и дарения.

Чл. 215. Ветеринарномедицинско разрешение не се изисква при изнасяне на:

1. единични животни компаньони и декоративни животни;

2. животни, предназначени за научни цели, изложби и дарения.

Чл. 216. (1) Когато официалният ветеринарен лекар установи несъответствие на пратката с данните в придружаващите я документи, липса на документи и/или нарушения на изискванията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране, той задържа пратката до изясняване на случая и съставя констативен протокол по образец.

(2) В случай че износителят или негов представител не отстрани причините за задържането на пратката, официалният ветеринарен лекар издава разпореждане за връщането й в мястото на натоварването и прилага копие от протокола по ал. 1.

(3) При отстраняване на причините за задържане на пратката официалният ветеринарен лекар поставя на сертификата, който я придружава, щемпел, с който удостоверява, че е разрешил изнасянето на пратката.

Чл. 217. При осъществено изнасяне на обекти по чл. 184, ал. 1, т. 2 - 5 връщането им обратно в Република България се разрешава, при условие че:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) на ГИВП е получено писмено потвърждение от изпълнителния директор на БАБХ за приемането им;

2. се придружават от ветеринарния сертификат и/или другите документи, с които са били изнесени, и от сертификата, издаден от компетентните органи на страната, от която се връща пратката, в който се:

а) гарантира, че пратката не е претърпяла ръчна обработка, не е разтоварвана и условията за съхранението и транспортирането й са били спазени;

б) посочват причините за връщането на пратката.

1. на ГИВП е получено писмено потвърждение от генералния директор на НВМС за приемането им;

б) посочват причините за връщането на пратката.

Чл. 218. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните не носи отговорност за претърпени вреди и пропуснати ползи, причинени от задържането на пратките, при осъществяване на ГИВК.

Чл. 218. Националната ветеринарномедицинска служба не носи отговорност за претърпени вреди и пропуснати ползи, причинени от задържането на пратките, при осъществяване на ГИВК.

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Изпълнителният директор на БАБХ със заповед забранява изнасянето на обектите по чл. 184, ал. 1 при усложнена епизоотична обстановка или възникнала опасност за здравето на хората и/или животните.

(2) Заповедта по ал. 1 и заповедта за отмяната й се обнародват в "Държавен вестник".

(3) Заповедта по ал. 1 не подлежи на обжалване.

Чл. 219. (1) Генералният директор на НВМС със заповед забранява изнасянето на обектите по чл. 184, ал. 1 при усложнена епизоотична обстановка или възникнала опасност за здравето на хората и/или животните.

(2) Заповедта по ал. 1 и заповедта за отмяната й се обнародват в "Държавен вестник".

(3) Заповедта по ал. 1 не подлежи на обжалване.

Глава девета.

ДЪРЖАВЕН ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРЕН КОНТРОЛ

Раздел I.

Условия и ред за осъществяване на държавен ветеринарно-санитарен контрол

Чл. 220. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните осъществява държавен ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) на:

1. животните, предназначени за клане;

2. суровините и храните от животински произход;

3. страничните животински продукти;

4. продуктите, получени от странични животински продукти;

5. генетично модифицираните организми като продукти или съставка на храни от животински произход.

(2) Държавният ветеринарно-санитарен контрол по ал. 1 има за цел да:

1. предотврати възникването на опасност за здравето на хората, свързана с консумация на суровини и храни от животински произход;

2. контролира вида, състава и безопасността на суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях;

3. предотврати разпространението на заразни болести по животните.

Чл. 220. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява държавен ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) на:

1. животните, предназначени за клане;

2. суровините и храните от животински произход;

3. страничните животински продукти;

4. продуктите, получени от странични животински продукти;

5. генетично модифицираните организми като продукти или съставка на храни от животински произход.

(2) Държавният ветеринарно-санитарен контрол по ал. 1 има за цел да:

3. предотврати разпространението на заразни болести по животните.

Чл. 221. Държавният ветеринарно-санитарен контрол се осъществява:

1. в обектите за производство, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход;

2. по отношение на условията за транспортиране и превозните средства, с които се транспортират обектите по чл. 220, ал. 1;

3. в обектите за производство на продукти, получени от странични животински продукти;

4. в местата за провеждане на изложби на суровини и храни от животински произход.

Чл. 222. (1) Държавният ветеринарно-санитарен контрол се извършва от ветеринарни лекари по чл. 8, ал. 1 чрез:

1. проверки и анализ на:

а) информацията от хранителната верига на база на ветеринарните и/или други документи за съответствие с обектите по чл. 220, ал. 1, които придружават;

б) резултатите от предкланичния и следкланичния преглед;

2. проверка на:

а) спазването на изискванията за защита и хуманно отношение към животните;

б) идентификацията и здравословното състояние на животните, предназначени за клане;

3. инспекции:

а) за спазване на ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производство, транспортиране, търговия и пускане на пазара на обектите по чл. 220, ал. 1, т. 2 - 4;

б) на суровини и храни от животински произход за наличие на остатъци от опасни за здравето на хората и животните ВМП, растежни стимулатори и на замърсители от околната среда;

4. вземане на официални проби от суровини и храни от животински произход, от продукти, получени от странични животински продукти, и от производствената среда за лабораторни изследвания за микробиологично замърсяване;

5. извършване на експертиза на суровини и храни от животински произход.

(2) Освен дейностите по ал. 1 официалните ветеринарни лекари извършват и:

1. одити на изпълнението на въведените добри практики за производство и търговия с храни от животински произход в обектите по чл. 7, ал. 2, т. 5 и на процедурите, основани на системата за самоконтрол;

2. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) изпращане на пробите по ал. 1, т. 4 в акредитирани лаборатории на БАБХ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Честотата на инспекциите по ал. 1, т. 3 и ал. 2 се определя от официален ветеринарен лекар, определен от директора на ОДБХ, в зависимост от:

1. вида и количеството на произвежданите и/или съхраняваните в контролирания обект суровини и храни от животински произход и продукти, получени от странични животински продукти;

2. оценката на степента на риска на всички етапи от производството и пускането на пазара на произвежданите суровини и храни от животински произход и продукти, получени от странични животински продукти;

3. представените гаранции от собственика на контролирания обект или негов представител по изпълнението на добрите практики за производство и търговия с храни от животински произход в обектите по чл. 7, ал. 2, т. 5 и процедурите, основани на системата за самоконтрол.

(4) Официалните ветеринарни лекари отразяват резултатите от проверките и инспекциите по ал. 1 в протоколи, а от одитите по ал. 2, т. 1 - в доклади.

(5) Ветеринарните инспектори отразяват резултатите от проверките и инспекциите по ал. 1 в протоколи и ги представят на официалните ветеринарни лекари.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Централното управление на БАБХ при поискване уведомява управителните съвети на съответните браншови организации за резултатите от проверките по ал. 1.

Чл. 222. (1) Държавният ветеринарно-санитарен контрол се извършва от ветеринарни лекари по чл. 8, ал. 1 чрез:

1. проверки и анализ на:

б) резултатите от предкланичния и следкланичния преглед;

2. проверка на:

а) спазването на изискванията за защита и хуманно отношение към животните;

б) идентификацията и здравословното състояние на животните, предназначени за клане;

3. инспекции:

5. извършване на експертиза на суровини и храни от животински произход.

(2) Освен дейностите по ал. 1 официалните ветеринарни лекари извършват и:

2. изпращане на пробите по ал. 1, т. 4 в акредитирани лаборатории на НВМС.

(3) Честотата на инспекциите по ал. 1, т. 3 и ал. 2 се определя от официален ветеринарен лекар, определен от директора на РВМС, в зависимост от:

(6) Централното управление на НВМС при поискване уведомява управителните съвети на съответните браншови организации за резултатите от проверките по ал. 1.

Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.) Специфичните изисквания за осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход се уреждат с наредба на министъра на земеделието и храните.

Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Специфичните изисквания за осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието.

Чл. 223. Специфичните изисквания за осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 224. (1) При осъществяване на ДВСК ветеринарните лекари имат право:

1. на свободен достъп в обектите, които контролират;

2. на достъп до необходимата документация, която се отнася до произхода, вида и количеството на суровините и готовия продукт, до всички документи, които придружават суровините и готовия продукт, както и да получават копие от документите, свързани с дейността, която контролират;

3. да изискват съдействие от собствениците или ползвателите на обектите или техни представители;

4. да предприемат незабавно, дори и без съгласието на лицата по т. 3, необходимите мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животните, зоонози и токсикоинфекции при хората;

5. да вземат безвъзмездно в необходимите количества официални проби.

(2) Официалните ветеринарни лекари, освен правата по ал. 1:

1. издават ветеринарномедицински документи по образец;

2. разпореждат унищожаване на негодни за консумация суровини и храни от животински произход;

3. определят и контролират начините на обезвреждане, оползотворяване или унищожаване на условно годни суровини и храни от животински произход;

4. удължават или намаляват при необходимост срока на годност на суровини и храни от животински произход;

5. спират дейността на обектите по чл. 221, т. 1, 3 и 4 при неплащане на таксите, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2.

Чл. 225. (1) При осъществяване на ДВСК ветеринарните инспектори:

1. уведомяват незабавно официалния ветеринарен лекар при съмнение за поява на заразна болест;

2. водят документация, свързана с осъществяване на дейността им;

3. пазят в тайна информацията, получена при осъществяване на дейността им;

4. поставят или контролират поставянето на здравната маркировка върху труповете на закланите животни;

5. участват в обучение за повишаване на квалификацията.

(2) Официалните ветеринарни лекари, освен задълженията по ал. 1, т. 2 - 5:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) уведомяват незабавно директора на съответната ОДБХ при съмнение за поява на заразна болест;

2. съдействат на органите на Министерството на здравеопазването при възникване на опасност за здравето на хората;

3. поставят личния си щемпел при издаване на ветеринарномедицински документи;

4. одобряват и контролират изпълнението на програмите за обучение на персонала в обектите, подлежащи на техен контрол.

Чл. 225. (1) При осъществяване на ДВСК ветеринарните инспектори:

1. уведомяват незабавно официалния ветеринарен лекар при съмнение за поява на заразна болест;

2. водят документация, свързана с осъществяване на дейността им;

3. пазят в тайна информацията, получена при осъществяване на дейността им;

4. поставят или контролират поставянето на здравната маркировка върху труповете на закланите животни;

5. участват в обучение за повишаване на квалификацията.

(2) Официалните ветеринарни лекари, освен задълженията по ал. 1, т. 2 - 5:

1. уведомяват незабавно директора на съответната РВМС при съмнение за поява на заразна болест;

3. поставят личния си щемпел при издаване на ветеринарномедицински документи;

Чл. 226. Оценяването на проектите за изграждане или реконструкция на обектите по чл. 7, ал. 2, т. 5 и обектите по чл. 229, ал. 1 се извършва по реда на чл. 142 от Закона за устройство на територията и в съответствие с изискванията към тях, определени с наредбите по чл. 59 и чл. 66, ал. 2.

Чл. 227. (1) Ползването на обектите по чл. 226 се разрешава по реда на чл. 177 от Закона за устройство на територията.

(2) Когато обектът подлежи на приемане от държавна приемателна комисия, в нейния състав се включва представител на ДВСК.

Чл. 227. (1) Ползването на обектите по чл. 226 се разрешава по реда на чл. 177 от Закона за устройство на територията.

Чл. 228. Производството и търговията със суровини и храни от животински произход, предназначени за консумация от хора, се извършват в обекти, регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните.

Чл. 229. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Производството, търговията и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени от странични животински продукти, се извършват в обекти, регистрирани в ОДБХ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Лице, което иска да осъществява дейност по ал. 1, подава до директора на ОДБХ заявление по образец, към което прилага:

1. удостоверение за актуално състояние на заявителя;

2. копие от акта за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден по реда на Закона за устройство на територията;

3. копие от документа за правото на собственост или правото на ползване за обекта;

4. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на ОДБХ определя със заповед комисия, която проверява документите по ал. 2 и извършва проверка на обекта за съответствието му с представената документация и с ветеринарномедицинските изисквания, определени с наредбата по чл. 66, ал. 2, както и на технологичната документация за производството и системата за самоконтрол, и изготвя протокол по образец.

(4) При непълнота или нередовност на документите по ал. 2 комисията писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняването им.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от изтичане на срока по ал. 4 директорът на ОДБХ регистрира обекта и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът по ал. 5 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 229. (1) Производството, търговията и пускането на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени от странични животински продукти, се извършват в обекти, регистрирани в РВМС.

(2) Лице, което иска да осъществява дейност по ал. 1, подава до директора на РВМС заявление по образец, към което прилага:

1. удостоверение за актуално състояние на заявителя;

3. копие от документа за правото на собственост или правото на ползване за обекта;

4. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(3) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС определя със заповед комисия, която проверява документите по ал. 2 и извършва проверка на обекта за съответствието му с представената документация и с ветеринарномедицинските изисквания, определени с наредбата по чл. 66, ал. 2, както и на технологичната документация за производството и системата за самоконтрол, и изготвя протокол по образец.

(5) В 30-дневен срок от подаване на заявлението или от изтичане на срока по ал. 4 директорът на РВМС регистрира обекта и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията.

1. удостоверение за актуално състояние на заявителя;

3. копие от документа за правото на собственост или правото на ползване за обекта;

4. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(6) Отказът по ал. 5 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 230. За регистрация на обекти по чл. 229, ал. 1, в които се извършва само съхранение и/или пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени от странични животински продукти, не се изисква технологична документация за производство.

Чл. 231. (1) Обектите по чл. 229, ал. 1 получават ветеринарен регистрационен номер, който се вписва в удостоверението за регистрация.

(2) Регистрацията на обектите по ал. 1 е безсрочна.

Чл. 232. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Обектите по чл. 229, ал. 1 се вписват в регистър на ОДБХ, който съдържа:

1. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;

2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;

3. име/наименование и адрес/седалище на собственика или ползвателя на обекта;

4. вид, предмет на дейност, капацитет и местонахождение на обекта;

5. промени в обстоятелствата по т. 3 и 4;

6. номер и дата на акта за заличаване на регистрацията.

Чл. 232. Обектите по чл. 229, ал. 1 се вписват в регистър на РВМС, който съдържа:

1. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;

2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;

3. име/наименование и адрес/седалище на собственика или ползвателя на обекта;

4. вид, предмет на дейност, капацитет и местонахождение на обекта;

5. промени в обстоятелствата по т. 3 и 4;

6. номер и дата на акта за заличаване на регистрацията.

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В БАБХ се води национален регистър на обектите по чл. 229, ал. 1, който се състои от регистрите на ОДБХ.

Чл. 233. В НВМС се води национален регистър на обектите по чл. 229, ал. 1, който се състои от регистрите на РВМС.

Чл. 234. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Областните дирекции по безопасност на храните изготвят и съхраняват досиета на регистрираните обекти по чл. 229, ал. 1.

(2) Досиетата се съхраняват за срок три години от датата на прекратяване на дейността на обекта.

Чл. 234. (1) Регионалните ветеринарномедицински служби изготвят и съхраняват досиета на регистрираните обекти по чл. 229, ал. 1.

(2) Досиетата се съхраняват за срок три години от датата на прекратяване на дейността на обекта.

Чл. 235. (1) При въвеждане на нови дейности, промяна на технологията на производството, оборудването или при основно преустройство на сградния фонд в обект по чл. 229, ал. 1 собственикът или ползвателят на обекта в 7-дневен срок подава заявление по реда на чл. 229, ал. 2 - 5.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При промяна на собственика или ползвателя на обекта новият собственик или ползвател в 7-дневен срок подава заявление до директора на ОДБХ, към което прилага документа, удостоверяващ промяната.

(3) В случаите по ал. 2 се издава ново удостоверение за регистрация, без да се прилага процедурата по чл. 229, ал. 2 - 5.

(2) При промяна на собственика или ползвателя на обекта новият собственик или ползвател в 7-дневен срок подава заявление до директора на РВМС, към което прилага документа, удостоверяващ промяната.

Чл. 236. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Регистрацията на обектите по чл. 229, ал. 1 се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на ОДБХ:

1. по искане на собственика или ползвателя на обекта;

2. при промяна на предназначението на обекта;

3. при груби или системни нарушения на нормативните изисквания;

4. при системни нарушения на хигиенните изисквания и на системата за самоконтрол, констатирани от органите на ДВСК;

5. при неизпълнение на принудителна административна мярка;

6. при системно възпрепятстване на ветеринарните лекари при осъществяване на контролната им дейност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Когато в срок до три месеца от издаването на удостоверението за регистрация по чл. 229, ал. 5 ветеринарните лекари установят, че не се прилагат процедурите, основани на системата за самоконтрол, директорът на ОДБХ заличава регистрацията на обекта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1, т. 3 - 6 и ал. 2 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 236. (1) Регистрацията на обектите по чл. 229, ал. 1 се заличава и удостоверението се обезсилва със заповед на директора на РВМС:

1. по искане на собственика или ползвателя на обекта;

2. при промяна на предназначението на обекта;

3. при груби или системни нарушения на нормативните изисквания;

5. при неизпълнение на принудителна административна мярка;

6. при системно възпрепятстване на ветеринарните лекари при осъществяване на контролната им дейност.

(2) Когато в срок до три месеца от издаването на удостоверението за регистрация по чл. 229, ал. 5 ветеринарните лекари установят, че не се прилагат процедурите, основани на системата за самоконтрол, директорът на РВМС заличава регистрацията на обекта.

1. по искане на собственика или ползвателя на обекта;

2. при промяна на предназначението на обекта;

3. при груби или системни нарушения на нормативните изисквания;

5. при неизпълнение на принудителна административна мярка;

6. при системно възпрепятстване на ветеринарните лекари при осъществяване на контролната им дейност.

(3) Заповедта по ал. 1, т. 3 - 6 и ал. 2 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 237. Изнасяне за трети страни на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, се извършва само от обекти:

1. получили ветеринарен регистрационен номер;

2. които отговарят на изискванията на страната, за която е предназначена пратката.

Чл. 238. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За издаване на сертификат или друг документ износителят подава заявление до директора на ОДБХ, в което посочва:

1. страната, за която е предназначена пратката;

2. вида и количеството на суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях;

3. ветеринарния регистрационен номер и наименованието на обекта, от който се изнася пратката;

4. граничния контролно-пропускателен пункт, през който се осъществява изнасянето;

5. допълнителни изисквания към продукта на страната, за която се изнася.

(2) Официалният ветеринарен лекар, контролиращ обекта, или негов помощник присъства при товаренето на пратките, предназначени за изнасяне.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) След натоварването на пратката ветеринарният лекар по ал. 2 издава сертификат и/или друг документ, върху който се поставят печатът на съответната ОДБХ, щемпелът на официалния ветеринарен лекар и печатът с ветеринарния регистрационен номер на обекта.

(4) След издаване на документите по ал. 3 официалният ветеринарен лекар уведомява официалния ветеринарен лекар на ГИВП, през който пратката напуска страната.

Чл. 238. (1) За издаване на сертификат или друг документ износителят подава заявление до директора на РВМС, в което посочва:

1. страната, за която е предназначена пратката;

3. ветеринарния регистрационен номер и наименованието на обекта, от който се изнася пратката;

4. граничния контролно-пропускателен пункт, през който се осъществява изнасянето;

5. допълнителни изисквания към продукта на страната, за която се изнася.

(3) След натоварването на пратката ветеринарният лекар по ал. 2 издава сертификат и/или друг документ, върху който се поставят печатът на съответната РВМС, щемпелът на официалния ветеринарен лекар и печатът с ветеринарния регистрационен номер на обекта.

Чл. 239. Вредите, причинени от непълна или невярна информация по чл. 238, ал. 1, са за сметка на износителя.

Чл. 240. (1) При извършване на експертиза на партида суровини и храни от животински произход или продукти, получени от странични животински продукти, ветеринарният лекар:

1. проверява съответствието на съдържанието на партидата с информацията във ветеринарните и/или други документи, които я придружават;

2. проверява физическото състояние на партидата;

3. при необходимост взема проби;

4. при необходимост налага временна забрана за реализация на партидата.

(2) Официалният ветеринарен лекар издава акт за експертиза на партидата, който в зависимост от резултатите от действията по ал. 1 съдържа разпореждане за:

1. реализация;

2. преработка за гарантиране на безопасността на получения краен продукт;

3. унищожаване.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 официалният ветеринарен лекар посочва в акта и:

1. начина на преработка на партидата и обекта, в който се извършва;

2. обекта за обезвреждане на странични животински продукти или друг подходящ начин за унищожаване.

(4) Официалният ветеринарен лекар връчва екземпляр от акта по ал. 2 на собственика на партидата или на негов представител.

(5) Приемането на партидата в обект за обезвреждане на странични животински продукти се удостоверява с документ.

(6) Когато унищожаването не се извършва в обект по ал. 5, се съставя протокол, който се подписва от официалния ветеринарен лекар, представител на общината, на чиято територия то се извършва, и собственика на партидата или негов представител. Копие от протокола се връчва на представителя на общината и на собственика на партидата или на неговия представител.

Чл. 241. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За нанесени щети от неправилно издаден акт за експертиза собственикът на партидата има право да търси обезщетение от БАБХ по общия ред.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Българската агенция по безопасност на храните има право на обратен иск срещу ветеринарния лекар, издал акта за експертиза.

Чл. 241. (1) За нанесени щети от неправилно издаден акт за експертиза собственикът на партидата има право да търси обезщетение от НВМС по общия ред.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба има право на обратен иск срещу ветеринарния лекар, издал акта за експертиза.

Чл. 242. (1) При експертиза на внесени суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, официалният ветеринарен лекар налага забрана за реализация на пратката с акт за забрана и предприема действията по чл. 240, ал. 1, т. 1 - 3.

(2) Официалният ветеринарен лекар издава акт за експертиза на партидата, който в зависимост от резултатите по ал. 1 съдържа разпореждане:

1. по чл. 240, ал. 2;

2. за връщане в страната на издаване на сертификата;

3. за изнасяне за трета страна.

(3) Връщането по ал. 2, т. 2 се допуска при спазване на следните изисквания:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) собственикът на пратката или упълномощено от него лице е представил в Централното управление на БАБХ писмено потвърждение за приемането на пратката от компетентния орган, издал сертификата;

2. пратката се придружава от оригиналния сертификат, с който е внесена, и сертификат по образец, издаден от официален ветеринарен лекар, който:

а) гарантира, че пратката не е претърпяла обработка и условията за съхранение и транспортиране са били спазени;

б) съдържа причините за връщането на пратката.

(4) Изнасянето по ал. 2, т. 3 се допуска, при условие че:

1. пратката отговаря на ветеринарномедицинските изисквания на страната, за която се изнася;

2. пратката е придружена от:

а) сертификат по образец, издаден от официален ветеринарен лекар, който удостоверява, че изискванията на третата страна са спазени;

б) копие от оригиналния сертификат, с който е внесена;

3. официалният ветеринарен лекар на ГИВП, през който пратката ще напусне страната, е получил писмено уведомление от ветеринарния лекар по т. 2, буква "а".

(5) Когато собственикът на пратката или упълномощено от него лице писмено декларира, че не може да изпълни условията по ал. 3 или ал. 4, т. 1, официалният ветеринарен лекар разпорежда унищожаване на пратката в обект за обезвреждане на странични животински продукти.

1. по чл. 240, ал. 2;

2. за връщане в страната на издаване на сертификата;

3. за изнасяне за трета страна.

(3) Връщането по ал. 2, т. 2 се допуска при спазване на следните изисквания:

1. собственикът на пратката или упълномощено от него лице е представил в Централното управление на НВМС писмено потвърждение за приемането на пратката от компетентния орган, издал сертификата;

б) съдържа причините за връщането на пратката.

(4) Изнасянето по ал. 2, т. 3 се допуска, при условие че:

1. пратката отговаря на ветеринарномедицинските изисквания на страната, за която се изнася;

2. пратката е придружена от:

б) копие от оригиналния сертификат, с който е внесена;

Чл. 243. Всички разходи, свързани с транспортирането и унищожаването на пратката по чл. 242, ал. 3 и 5 са за сметка на собственика на пратката.

Чл. 244. Внесените суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, се транспортират, съхраняват и реализират в сроковете и при условията, определени от производителя.

Чл. 245. (1) Транспортирането на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, се извършва със специализирани транспортни средства в съответствие с изискванията, определени с наредбите по чл. 59.

(2) При транспортирането суровините и храните от животински произход, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, се придружават с ветеринарномедицински и/или друг документ, в който е вписан и ветеринарният регистрационен номер на обекта, от който произхождат.

Чл. 246. (1) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) За регистрация на транспортно средство за превозване на суровини и храни от животински произход собственикът подава заявление по образец до директора на ОДБХ, към което прилага:

1. копие от регистрационния талон на транспортното средство;

2. копие от лиценза за извършване на международен превоз на товари или копие от лиценза за извършване на вътрешен превоз на товари, издаден от Министерството на транспорта;

3. договор с млекопреработвателно предприятие - за транспортните средства за превозване на сурово мляко;

4. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на ОДБХ със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи и на транспортното средство за съответствието му с изискванията, определени с наредбите по чл. 59.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) Комисията представя становище до директора на ОДБХ с предложение за регистрация или отказ за регистрация на транспортното средство.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В 30-дневен срок от подаване на заявлението директорът на ОДБХ вписва транспортното средство в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията при нередовност на представените документи или когато транспортното средство не отговаря на изискванията, посочени в наредбите по чл. 59.

(5) Регистрацията е безсрочна.

Чл. 246. (1) За регистрация на транспортно средство за превозване на суровини и храни от животински произход собственикът подава заявление по образец до директора на РВМС, към което прилага:

1. копие от регистрационния талон на транспортното средство;

3. договор с млекопреработвателно предприятие - за транспортните средства за превозване на сурово мляко;

4. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи и на транспортното средство за съответствието му с изискванията, определени с наредбите по чл. 59.

(3) Комисията представя становище до директора на РВМС с предложение за регистрация или отказ за регистрация на транспортното средство.

(4) В 30-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС вписва транспортното средство в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията при нередовност на представените документи или когато транспортното средство не отговаря на изискванията, посочени в наредбите по чл. 59.

(5) Регистрацията е безсрочна.

1. копие от регистрационния талон на транспортното средство;

3. договор с млекопреработвателно предприятие - за транспортните средства за превозване на сурово мляко;

4. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(5) Регистрацията е безсрочна.

(6) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 247. (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) В ОДБХ се води регистър на транспортните средства за превозване на суровини и храни от животински произход, който съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение;

2. име/наименование или адрес/седалище на собственика;

3. вид, товароподемност и регистрационен номер;

4. вид на суровините и храните от животински произход, които могат да се превозват с транспортното средство.

Чл. 247. В РВМС се води регистър на транспортните средства за превозване на суровини и храни от животински произход, който съдържа:

1. номер и дата на издаденото удостоверение;

2. име/наименование или адрес/седалище на собственика;

3. вид, товароподемност и регистрационен номер;

4. вид на суровините и храните от животински произход, които могат да се превозват с транспортното средство.

Чл. 248. Лицата, които извършват производство, транспортиране, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход в обектите по чл. 7, ал. 2, т. 5 и обектите по чл. 229, ал. 1:

1. (изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) уведомяват писмено директора на съответната ОДБХ за спирането на дейността им и последващото й възобновяване;

2. в тримесечен срок от регистрацията на обекта въвеждат и поддържат процедури, основани на системата за самоконтрол за:

а) суровини и храни от животински произход;

б) продукти, получени от странични животински продукти;

3. маркират с идентификационна маркировка и етикетират обектите по чл. 220, ал. 1, т. 2 - 4;

4. спазват ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при осъществяване на дейността си;

5. предоставят на ветеринарните лекари за безвъзмездно ползване помещения и оборудване, необходими за осъществяване на дейността им;

6. уведомяват своевременно официалните ветеринарни лекари за промени на дейността в обектите им;

7. оказват съдействие на ветеринарните лекари при осъществяване на дейността им;

8. при извършването на дезинфекция, дезинсекция и дератизация използват препарати, одобрени от Министерството на здравеопазването;

9. спазват изискванията за съхранение на страничните животински продукти от производствения процес и ги предават за унищожаване;

10. осигуряват на ветеринарните лекари достъп по всяко време до:

а) местата, в които се намират животните, предназначени за клане, суровините и храните от животински произход и продуктите, получени от странични животински продукти;

б) средствата, с които се транспортират обектите по буква "а";

11. при поискване представят на ветеринарните лекари необходимите документи;

12. уведомяват ветеринарните лекари за възникнала опасност за здравето на хората или животните;

13. спазват издадените разпореждания и наложените забрани от ветеринарните лекари.

1. уведомяват писмено директора на съответната РВМС за спирането на дейността им и последващото й възобновяване;