Гражданки и граждани,

На 12 юли ни предстои да отбележим седемнадесетата годишнина от приемането на нашата Конституция - основният закон, закрепил принципите и нормите на демократичното устройство и прогласил страната ни за парламентарна република.
Учредителното събрание от 1879 г., чиято 130-годишнина предстои да честваме в началото на следващата година, с Търновската конституция заложи темелите на съвременна България като европейска държава с всеобщо за времето си избирателно право и Народно събрание с широки правомощия. Решаващото условие за достойно изпълнената от него мисия бе способността на тогавашните представители в Събранието да надмогнат избликналите противоборства и вражди, да обединят воля и умения като израз на общата грижа да докажат способността на възкръсналия за самостоятелен живот български народ успешно да се самоуправлява.
Прогласяването на Независимостта на България преди 100 години на 22 септември е пореден израз на волята за равноправно и пълноценно място на България в Европа и света. Този исторически акт и неговото успешно утвърждаване стават възможни благодарение на отговорното взаимодействие между тогавашните държавни институции - правителство, държавен глава и парламент, подчинени на общонационалния интерес!
Ето защо, обръщайки се към нашия Основен закон, можем с убеденост да заявим, че той е органичен продукт на 130-годишното развитие на българската държавност, в основите на която, при всички превратности и драматични изпитания, принципът за конституционен ред остава крайъгълният камък за държавен градеж. Днес Конституцията ни неумолимо предпоставя същината на държавата като парламентарна република; оттук произтича и универсалната й значимост за управлението, развитието и бъдещето на държавата ни.
Ние, народните представители в 40-то Народно събрание, ясно съзнаваме особената си отговорност парламентарната република на практика да отстоява и потвърждава конституционните принципи и норми. Същевременно ние всички сме изправени пред предизвикателството да утвърдим в живота ни върховенството на Закона, правовия ред като необходимата основа за напредъка на България, на всеки неин гражданин.
Конституцията ни предполага и налага нетърпимост и непримиримост към всякакви закононарушения, но сама не е в състояние да възпре корупционните практики, фалшификациите, злоупотребите и лицемерието в нашия политически и обществен живот. Ако истински желаем да се противопоставим на произвола и беззаконието, е нужно преди всичко едно - обща и твърда воля на граждани и институции да пресечем купуването на гласове, да ликвидираме "политическите чадъри", влиянието на съмнителни групировки, без което не можем да разчитаме нито на нормален политически процес, нито на реален живот на Конституцията.
Нека пред прага на предстоящата годишнина отправим израз на благодарствена почит към всички онези, допринесли с живот и дела за развитието на българския конституционализъм, независимо от убеждения и превратности в дейността им.
Гражданки и граждани,
Нека отбележим, че наред с културните и историческите си приоритети България засвидетелства общоевропейска същност и с духа и съдържанието на своята Конституция.
Нека потвърдим решимостта си да утвърждаваме Конституцията, усъвършенствана, но не и преиначавана, като онзи гарант на парламентарната Република, който ни разкрива магистралния път за достойно бъдеще в новите времена, в които живеем!
-------------------------
Обръщението е прието от 40-то Народно събрание на 11 юли 2008 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.