На 16 април 1879 г. в старопрестолния град Велико Търново Учредителното събрание на свободните български граждани прие първата модерна конституция на България, останала под името Търновска конституция. Тя възвести на света появата на възкресената българска държавност.
Това велико историческо събитие не е еднократен акт, а начална стъпка в цялостната история на новата българска държава. От тази дата започва не само историята на българския конституционализъм и парламентаризъм, а и на многопартийната политическа система, на прилагането на принципите и ценностите на европейската демокрация.
Раждането на Третата българска държава не е нито историческа случайност, нито незаслужен подарък на капризите на тогавашната европейска политика и дипломация. То е естествен резултат от нашето културно-историческо и социално-политическо развитие. През дългите векове на тежки изпитания съзнанието, че никога не е прекъсвана тъканта на българската държавност, бе най-важният фактор за нашето оцеляване, спасение и възраждане.
Строителите на съвременна България вплетоха в устройството на бъдещата държава преки приложения на исторически опит от нашето самостоятелно културно-политическо наследство, превърнало България в държава на духа даже в условията на бездържавност. В основите на Третата българска държава те вградиха европейските идеи и идеали за държавата, народовластието, толерантността и прогреса на възрожденските ни отци, намерили израз в паметното Оборище, както и държавническата традиция от времената на Първото и Второто българско царство. Така намери своето въплъщение пророчеството на Апостола на свободата Васил Левски за свободната българска държава: Да бъде "място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било, всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере".
Първите народни представители на България, прозрели истината, че нищо в държавата не става без хора, но нищо не оцелява без институции, започват постепенното изграждане на държавните органи.
С конституцията от 16 април 1879 г. са създадени първите шест министерства в страната: Министерството на външните работи и вероизповеданията, Министерството на войната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието и Министерството на народното просвещение. С Указа на княз Александър I за назначаването на първото българско правителство и с Указа за назначаването на първия български дипломатически представител в чужбина започва пълноценното функциониране на държавното управление.
Структурата на държавната система бе замислена така, че въпреки националните крушения и трагичните вътрешни противопоставяния съхрани държавата и не позволи отрицанието на самата държавност.
Идеята за българска държава бе един от факторите, които запазиха у българите онова чувство за общност, което наричаме българска идея. Тя оцеля както през многовековните изпитания, така и въпреки историческите катаклизми на ХХ век, често причинени от различни, понякога противоположни и враждебни политически цели и виждания за бъдещето на българската държава.
Тази 125-годишнина е празник за всички български граждани, за всички държавни и религиозни институции, които имат своя дял в изграждането на държавността.
Днес българската държава, вярна на общочовешките ценности - свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, издигнала в неотменими принципи върховенството на закона, правата на личността, нейното достойнство и сигурност, в условията на свободно и толерантно гражданско общество е в състояние да отговори на новите повели на времето. Всичко това изпълва нас, гражданите на единната и неделима българска държава, с волята да бъдем равноправни участници в Европейския съюз и НАТО. Процесите на интеграция и глобализация в света ни изправят пред дълга да съхраним нашето национално самочувствие, достойнство и идентичност.
За да пребъде България!
Обръщението е прието от ХХХIХ Народно събрание на 16 април 2004 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
