Същност на съдебния процес по граждански дела [1]

Гражданският процес е средство за защита на изправната страна по гражданско правоотношение при незаконосъобразно развитие на това правоотношение, като същевременно е санкция за неизправната страна.

Съдебното производство по граждански дела започва по инициатива на заинтересуването лице или по искане на прокурора, в определени в закон случаи, след което производството протича под контрола на съда и завършва с постановяване на съдебно решение, което е задължително за страните по спора. Страните са равнопоставени, а решаващият орган има държавновластнически правомощия и неговите действия са задължителни за страните. Страните по гражданския процес са: ищец - този, който предяви иск пред съда, и ответник – този, който се защитава срещу иска. Съдът стои на равно отстояние от субектите на гражданското правоотношение, може да застане като трето незаинтересувано лице между и над срещупоставените страни и като изхожда само от закона (независимост на съда), да даде дължимата защита на накърненото право. В течение на съдебното производство се спазва състезателното начало – всяка от страните се стреми да докаже своите твърдения пред съда, като процесуалното правоотношение е между всяка от страните и защитния орган. Страните не влизат в процесуални правоотношения една с друга. Издаденото от съда решение винаги е неблагоприятно за една от страните - гражданският процес е организиран като защита спрямо правоимащия и санкция спрямо правонарушителя. Защитният орган е овластен да предприеме спрямо нарушителя действия на държавна принуда, които последният е длъжен да търпи.

Всеизвестен е фактът, че съдебното производство е бавно и неефективно. Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда и това води до продължаване на делата за неопределено време.

Производството е триинстанционно по принцип, което, от една страна е неблагоприятно за страната, в чиято полза е постановено съдебното решение, тъй като забавя влизането му в сила, понякога с години, но от друга страна е допълнителна защита за правата на страната, която е загубила делото на предходната/ите инстанция/и. От принципа на триинстанционност са предвидени изключения, изрично уредени в Гражданския процесуален кодекс.

Принципи на гражданския процес:

Законност в процесуалните действия на съда и на страните.

Диспозитивно начало – наличие на известна зависимост на инициирането, протичането и приключването на съдебното производство от волята на страните, въпреки че гражданският процес, веднъж започнал, се ръководи и направлява от съда.

Състезателно начало - правото на всяка страна да участва в производството и чрез процесуалните си действия да влияе върху крайният акт, с който ще се разреши спора – съдебното решение.

Служебно начало
Задължението на защитния орган да обезпечи по своя инициатива бързото, икономично и правилно развитие на ГП със сътрудничеството на страните, като им оказва съдействие при упражняване на техните процесуални права.

Равенство на страните
Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права, съобразно процесуалната роля, която заемат. Той е длъжен да прилага закона точно и еднакво спрямо всички.

Публичност
Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако законът предвижда това да стане в закрито заседание.

Устност
Всички процесуални действия на съда и страните по време на съдебното заседание се извършват в устна форма. Свидетелите и вещите лица дават своите показания, съответно заключения, в устна форма. Процесуалните действия, които се извършват вън от съдебното заседание, се извършват в писмена форма.

Непосредственост
Процесуалните действия на страните трябва да бъдат извършени непосредствено пред решаващия орган, за да може той лично да възприеме твърденията, доказванията и исканията на страните и да си състави собствена представа за тях. Съдът трябва да събере доказателствата по делото.

Принцип за установяване на истината
Съдът е длъжен да съобрази решението си не само въз основа на данните по делото, а да се стреми да установи действителните отношения между страните – т.е. да достигне извънпроцесуалната истина.

Правно положение на съдията. Независимост и безпристрастност

Неутралност
Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени. Съдиите, прокурорите и следователите нямат право да дават правни консултации.

Независимост и безпристрастност. Основания за отвод.
При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Не може да участвува в делото съдия, който е страна по делото или е съпруг или роднина на някоя от страните по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен или се намира в същите отношения с повереника на страната. В тези, както и в други, изрично уредени от закона хипотези, които са основание да се предполага заинтересуваност или пораждат съмнения относно неговата безпристрастност, съдията е длъжен да се отведе сам. Искане за това може да заяви и всяка от страните след като го обоснове

Несменяемост
Съдия, прокурор или следовател става несменяем след навършване на 5-годишен стаж и след положително атестиране с решение на Висшия съдебен съвет.

Несъвместимост
Съдиите, прокурорите и следователите, докато заемат длъжността си, не могат: да заемат изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи; да упражняват адвокатска професия и да извършват адвокатска дейност; да упражняват търговска дейност и да извършват услуги по граждански договор.

Неотговорност и ненаказуемост
При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Задължение за пазене на служебна тайна
Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието при решаването на делата.

Подведомственост

По отношение на съдилищата, подведомствеността е тяхната компетентност да правораздават по дадено дело, т.е. да разрешат даден граждански спор със сила на пресъдено нещо. На съдилищата са подведомствени всички граждански дела с изключение на онези, които по силата на специални закони са предоставени за разрешаване от други органи. Никой орган не може да приеме да разглежда дело, което вече се разглежда от съда, дори да счита, че делото е нему подведомствено. Подведомствеността на българските съдилища не обхваща тези дела, които са подведомствени на съдилищата на други държави по силата на правилата на международната подведомственост. Правилата за подведомственост са задължителни. Страните нямат право на избор на орган, който да разреши възникналия помежду им гражданско-правен спор, ако той не е съществуващ по силата на закона, съд.

Подсъдност. Задължителна подсъдност.

Подсъдността от гледна точка на съда е компетентността (властта) да правораздава по определена група дела, а от гледна точка на делата, е тяхното подчинение на правораздавателната власт на определен съд. Така всеки съд е овластен да правораздава само по ограничен кръг дела, като този кръг се определя съгласно предмета на делото, връзката с района на съда или съобразно с процесуалните действия, които следва да се извършат по тях. Съществува система от правила за определяне на кой съд е подсъдно точно определено дело. Във връзка с въпроса на кой съд е подсъдно дадено дело като първа инстанция, делата се разпределят между районните и окръжните съдилища съгласно правилата за родовата подсъдност. Така се оформят две големи групи дела – такива, подсъдни на районните съдилища и такива – подсъдни на окръжните съдилищакато първа инстанция. Принципът е, че на районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. В чл.80 от ГПК изчерпателно са изброени делата, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Правилата за местната подсъдност определят на кой от многото районни или окръжни съдилища е подсъдно конкретно дело по критерии връзка на делото с района на съответния районен или окръжен съд. Общият критерии за определяне на местната подсъдност на делото е местожителството / седалището на ответника – обща местна подсъдно/. Едно от най-важните изключение от общата местна подсъдност е подсъдността по местонахождението на недвижимия имот – искът се предявява пред съда, в чийто район се намира недвижимият имот. Функциите по разрешаване на едно дело се разпределят между съдилищата от първа, втора или трета инстанция по правилата за функционалната (институционалната) подсъдност. Съдилищата са първоинстанционни (районни и окръжни), второинстанционни (окръжни и апелативни) и третоинстанционни (ВАС и ВКС).

Подсъдността може да бъде предвидена с договор – договорна подсъдност. Това е вид процесуален договор, чрез който се изключва законовата подсъдност и страните определят компетентния съд. В този случай уговорената подсъдност трябва да бъде местна (не родова или функционална), да се отнася до имуществен спор и спорът трябва да бъде определен конкретно.

Страни и субекти на исковия процес

Субектите на съдебния исков процес са съдът и страните.

В исковия съдебен процес страни са ищецът и ответникът. Ищецът е лицето, от което, или от името на което, се предявява искът, а ответникът е лицето, срещу което се предявява искът.

Страните могат да бъдат представлявани от пълномощници. Съгласно чл. 20. от ГПК представители на страните по пълномощие могат да бъдат адвокатите; родителите, децата и съпругът; юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и другите обществени организации и юридически лица и др. лица, изчерпателно изброени в ГПК.

Препоръчиелно е пълномощното да бъде писмено, като нотариална заверка на подписа не се изисква. Съгласно рапоредбата на чл. 25, ал.2 от Закона за адвокатурата, упълномощаването може да бъде извършено и устно в съдебно заседание.

Пълномощното може да се отнася до всички граждански дела, до определено дело, до отделни негови фази или до отделни процесуални действия.

Производство пред първата инстанция

Започване на исков процес
Исковият процес започва по повод на правен спор. Искът поставя началото на исковия процес, като поражда процесуалното отношение. Искът определя спорния предмет и чрез него – кои са надлежните страни по делото.

Предявяване на иска
За да бъде действителен искът се предявява във формата на писмена искова молба. Исковата молба се предявява в съда или чрез пощата. За да бъде редовна исковата молба, тя трябва да бъде написана на български език, да има предписаното от закона съдържание (реквизити) и да бъде скрепена с предвидените от закона приложения – чл.98 и 99 от ГПК

-ИМ трябва да съдържа:

1. Посочване на съда, до който се подава. Много внимателно трябва да се определи компетентният съд по правилата за подсъдност. Ако в тази насока бъде допусната грешка, органът, който е сезиран неправилно е длъжен служебно да препрати исковата молба на компетентния съд.
2. Името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива.
3. Цената на иска, когато той е оценяем. Цената на иска представлява паричната стойност на оценимото в пари спорно право, което означава, че цена на иска могат да имат само исковете относно имуществени права. Тя е от значение в две насоки, първо – за определяне на родовата подсъдност, (т.е. дали делото е подсъдно на окръжните или районните съдилища като първа инстанция) и второ – за определяне на държавната такса.
   Цената на иска се определя:
     - по искове за парични вземания - от търсената сума;
     - по искове за собственост и за сключване на окончателен договор - 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава - 1/4 от пазарната цена на имота.
   Пожелателно е да се посочи правната квалификация на нарушението - конкретният текст на материалния закон, който е нарушен, въпреки че квалификацията на ищеца не обвързва съда. Определянето на спорния предмет става чрез фактическите и правни твърдения и петитума на иска.
4. Основание на иска - изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; обхваща фактите, от които произтича претендираното с ИМ материално право. Основанието на иска представлява подробно и ясно описание на фактическата обстановка – какво точно е станало в хронологическа последователност.
5. Петитум - в какво се състои искането към съда. Това е съдържанието на спорното право и вида на търсената искова защита. Той определя и съдържанието на диспозитива на бъдещото съдебно решение.
   Съдържанието на спорното право може да бъда например "вземане за .....лв.", "собственост върху недвижим имот" и т.н. Спорното право се конкретизира чрез носителите на правоотношението (например кредитор и длъжник). Обикновено страните по делото са носители и на спорното правоотношение, но има и изключения от това правило. Ищецът не е длъжен да дава правна квалификация на спорното материално право (например вземане от наем). Ако даде такава, тя демонстрира правната култура на ищеца или неговия пълномощник, но не обвързва съда.
   Видовете търсена защита са: установяване на съществуването или несъществуването на спорното право (установителен иск); осъждане на ответника да извърши или да не извършва дадено действие (осъдителен иск) или правна промяна (конститутивен иск). Петитумът при установителния иск може да бъде в следния смисъл: "Моля съда, след като се убеди във верността на твърдените от мен обстоятелства, да приема за установено по отношение на страните, че ………". Петитумът при осъдителен иск може да има следния смисъл: "Моля да бъде осъден ответникът да …………". Петитумът при конститутивен иск може да има примерно следната редакция: "Моля съда .... да обяви сключения предварителен договор за окончателен".
   Съдът ще присъди разноските по делото на ответника, ако решението е в полза на ищеца, само ако това е изрично поискано в исковата молба.
   В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът. Писмените доказателства трябва да се опишат в хронологическа последователност, съгласно описанието на фактите в основанието на иска. Ищецът може да посочи в ИМ своите доказателствени искания към съда – за допускане на определени лица за свидетели, за назначаване на експертиза, за изискване на определени документи, които се намират в другата страна или в държавен орган и др. Тези искания ищецът може да направи и по-късно в хода на процеса.
6. Подпис на лицето, което подава молбата. Ако исковата молба се подава от представител, тя се подписва от него.

Исковата молба има следните приложения:

1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
2. платежен документ за внсени държавни такси и разноските, когато се дължат такива (например, когато ищецът иска призоваване на свидетели, назначаване на вещи лица и в други случаи). Държавната такса се определя въз основа цената на иска. При искове, които не са изрично посочени в чл.55, ал.1 от ГПК, както и при неоценяемите в пари искове, държавната такса се определя от съда. Държавната такса се събира в случаите и в размери, определени в Закона за държавните такси и тарифите към него. В общия случай, при подаване на искова молба, се внася такса в размер на 4% от цената на иска, но не по-малко от 15лв. Така например, по иск за парично вземане в размер на 10 000лв., трябва да се внесе държавна такса в размер на 400лв. При обжалване пред по-горен съд, се събира такса в половин размер от първоначално внесената върху цената на обжалваната част. Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда служебно най-късно в първото заседание. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната, съдът определя цената на иска.
3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според числото на ответниците (в това число и преписи от представените писмени доказателства). Преписите от исковата молба и от приложенията към нея се връчват на ответника заедно с призовката за първото заседание.

Проверка за редовност на исковата молба
Ако исковата молба не съдържа всички необходими реквизити (което включва както съдържанието, така и приложенията), тя е нередовна. Непосочването на доказателствата и непредставянето на писмените доказателства не са нередовност на ИМ. Те могат да се посочат или представят по-късно. Ако ИМ е нередовна, тя се оставя без движение. Съдът изпраща съобщение на ищеца в какво се състоят нередовностите, като му предоставя 7-дневен срок, в който да ги отстрани Ако ищецът не ги отстрани в този срок, ИМ му се връща.

Разглеждане на делата
Разглеждането на делото обхваща съвкупността от процесуални действия на съда и страните, състоящи се в подготовка на делото, събиране на доказателства и устни състезания. Тези действия се извършват публично (в открити заседания), устно, непосредствено пред съда, на български език и се удостоверяват в съдебния протокол. Страната, която не владее български, извършва процесуални действия чрез преводач. Заседанията се откриват и ръководят от съдията, който председателства решаващия състав. Първоинстанционните дела на районните и окръжните съдилища се разглеждат в състав от един съдия. Заседанията могат да се проведат само ако страните са редовно призовани. Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Броят на заседанията по делото не е предопределен и по отделните дела е различен. Законът цели с оглед икономичността на исковата защита, да съсредоточи разглеждането на делото в най-много две заседания – по подготовка на делото (първо заседание) и заседание по решаване на делото (второ заседание). Заседанието може да бъде отсрочено, преди да се състои, и да бъде отложено, след като е било открито. На практика делата се отлагат многократно поради нередовно призоваване на някоя от страните, която не се явява или неявяване на страната и пълномощникът й поради препятствие, което страната не може да отстрани. Заседанието се отлага и поради неявяване на свидетели или вещи лица. Именно тези многобройни отлагания на делата се причина за бавността и липсата на ефективност на съдопроизводството по граждански дела.

Първо заседание по делото
На него делото не се решава, а се подготвя да бъде решено в следващото заседание. Подготовката на делото се състои в попълването му с целия отнасящ се до него фактически и доказателствен материал. Съществува възможност делото да се реши в първото заседание, ако ответникът признае иска или ако се събере целия необходим доказателствен материал, като не се оспорват доказателствата и не се правят други доказателствени искания. На практика обаче това рядко се случва.

Първото заседание започва с проверка по допустимостта на иска, т.е. дали правото на иск съществува, дали е надлежно упражнено.

Като установи, че процесът е надлежно учреден, съдът дава ход на делото.

Подготовката на делото започва с устен доклад от председателя или един от членовете на решаващия състав. Докладът цели да разясни на страните предмета на делото, като го квалифицира правно.

Изясняване на фактическата страна на спора
Съдът поставя въпроси на всяка от страните относно фактическите твърдения на другата страна. Всяка страна трябва да изчерпи своите фактически твърдения, като изнесе пред съда всички факти, които обосновават нейните искания, възражения, реплики и дуплики. На това заседание се отделя спорното от безспорното като се очертават фактите, които се нуждаят от доказване и тези, които не се нуждаят от доказване. В определение, което се вписва в протокола, съдът посочва фактите, които не се нуждаят от доказване.

Съдът напътва страните към спогодба.

Попълване на делото с доказателства
Ако спогодба не се постигне страните трябва да посочат всички доказателства, с които разполагат. Съдът поканва страните да изчерпят всичките им доказателствени искания. Страната може до посочи доказателства и по-късно, но ще понесе като санкция разноските, които ще предизвика за събиране на по-късно посочените доказателствени средства. Страните трябва да представят всички писмени доказателства, с които разполагат към момента.

Въз основа на направените доказателствени искания, съдът с определение допуска тези доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими. Определението се вписва в съдебния протокол.

Заседание за решаване на делото
На това заседание се събират допуснатите доказателства и се провеждат устните състезания. Събирането на доказателствата става с участието на страните и се състои в извличане на съдържащите се в тях сведения и възприемането им от съда. Затова на заседанието за решаване на делото се призовават както страните, така и свидетелите и вещите лица. Ако не се яви свидетел или вещо лице, делото се отлага, независимо дали призоваваенто му е било редовно или не, освен ако страната, която е поискала даказателственото средство се откаже от него или съдът го заличи като недопустмо или неотносимо.

Събиране на доказателствата:

• събирането на доказателства започва с приемането на документите с доказателсмвено значение;
• следва разпит на свидетелите, на вещите лица и
• оглед на веществените доказателства.

Устни състезания
Последователно устно излагане на фактически и правни доводи от страните по делото. От гледна точка на страната, целта на устните състезания е съдът да бъде убеден в правотата на нейното становище.

1. Първо излага становището си ищецът.
2. След това съдът дава думата на ответника.

Съдът обявява устните състезания за приключили, след като счете, че страните са изчерпали своите фактичекси и правни доводи. След този момент никоя страна не може да изтъква нови факти, да представя нови доказателства и фактически или правни доводи. Така, широко разпространената практика на представяне на писмени защити от страните е в нарушение на принципа на устността, според който всички процесуални действия се извършват в устна форма.

Съдебно решение

Съдебното решение е властническо изявление на съда, което разрешава правния спор, като установява какво е действителното правно положение между спорещите и ги задължава да се съобразяват с него.

Съдържание на съдебното решение

Съдът пристъпва към постановяване на решението след приключване на устните състезания. Съдебното решение съдържа дата, място, съд, страни и

диспозитив - установителен, осъдителен или конститутивен, (установяването на съда дали спорното право съществува или не съществува; осъждане; промяна на гражданските правоотношения между спорещите страни) според вида на търсената защита.

Решението се подписва от всички съдии от решаващия състав.

Решението съдържа мотиви. Това са писмените съображения на съда, обосноваващи решението. Мотивите не са част от решението, макар да са материализирани заедно с него в един и същи акт.

Решението трябва да се обяви. От обявяването то става неизменяемо и неотменяемо. Съдът обявява решението с мотивите най-късно в 30-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Въпреки изричната разпоредба на ГПК и становището на ВС, решенията се обявяват чрез вписването им в т.нар. срочна книга. Датата на вписването им в нея се счита за дата на обявяване. Тридесетдвеният срок се приема за инструктивен, неспазването му не е порок на решението.

Ако в течение на съдебния процес, страните постигнат спогодба, за нея се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

Правни последици на решението

Сила на пресъдено нещо (законна или мателиална сила)
Силата на пресъдено нещо е най-важната правна последица на съдебното решение. С нея се ползва всяко необжалваемо решение. Силата на пресъдено нещо се състои преди всичко в задължението на страните спрямо държавата да преустановят правния спор.

Една от най-важните съставки на СПН е непререшаемостта на разрешения спор. СПН погасява правото на иск. Не е възможно между същите страни да се повдига спор със същия предмет.

СПН действа едновременно като защита в полза на страната, чието правно твърдение съдът потвърждава, и като санкция спрямо страната, чието правно твърдение съдът отрича.

СПН важи по правило само между страните по делото.

Всеки държавен орган е длъжен да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани със СПН, като не преразглежда спора.

Изпълнителна сила
Докато СПН е последица, присъща на всички решения, изпълнителната сила е присъща само на осъдителните решения – тези, с които съдът осъжда ответника да извърши или да не извършва нещо, или да даде нещо в полза на ищеца (например да предаде държането или владението на имот на неговия собственик – чл.108 от Закона за собствеността). По правило ИС възниква от момента на влизане в сила на съдебното решение. С изпълнителна сила обаче се ползват и невлезлите в сила осъдителни решения на въззивната инстанция. С изпълнителна сила се ползват не само осъдителните решения, но и други несъдебни актове, които се наричат несъдебни изпълнителни основания. Тяхната изпълнителна сила произтича направо от закона, а не им се предава с нарочен акт на съда. Някои от тези основания са: арбитражни решения, както и сключените пред арбитражните съдилища спогодби, записи на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книжа на заповед, както и облигации и купони за лихви по тях, документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, държавните учреждения и общините, ако задължението не е изпълнено; нотариалните актове относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи.

ИС се състои в правото да се изисква принудително удовлетворяване на съдебно потвърденото право и в задължението да се понася принудително изпълнение.

Принудително изпълнение върху цялото или част от имуществото на длъжника се извършва в изпълнителен процес. Този процес се инициира от кредитора, при липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника. Кредиторът подава писмена молба за издаване на изпълнителен лист до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, а за решенията на арбитражните съдилища – до Софийски градски съд. Към молбата се прилага влязлото в сила съдебно или арбитражно решение или друг документ, посочен в ГПК като несъдебно изпълнително основание. Съдът разглежда молбата в закрито заседание в 7-дневен срок от постъпването и. Препис от молбата не се връчва на длъжника и той не се призовава. Съдът се произнася по молбата в закрито заседание. Изпълнителният лист задължава изпълнителния орган (държавен или частен съдия изпълнител) да предприеме принудително изпълнение в полза на кредитора. Държавният или частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересуваната страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

Конститутивно действие
КД имат само конститутивните съдебни решения. Тези решения създават, изменят или прекратяват гражданскоправни отношения. Например конститутивното съдебно решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД създава нови граждански правоотношения като обявява сключения предварителен договор между страните за окончателен. Конститутивното действие на решението е спрямо всички, а не само между страните по спора.

Отговорност за разноските по делото
Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. При спогодба разноските остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго. Тези разноски са: държавна такса, която ищецът внася при предявяването на иска; разноски за събиране от съда на посочени от страната доказателства, както и хонорар на адвокат, ако страната упълномощи такъв. Всички суми, платени на някое от тези основания, представляват разноски, които страната прави по повод на делото и които тя има право да иска от противната страна. По отговорността за разноски съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересуваната страна. Така в петитума на исковата молба е желателно ищецът да включи искане към съда за присъждане на направените разноски на ответника, в случай на уважаване на иска. Всяка страна може да поиска от съда да присъди разноските на другата в течение на висящ съдебен процес, не и с отделен иск.

Обжалване на решенията - обща характеристика на обжалването [2]

Обжалването на порочни решения в общия съдебен исков процес е редовно средство за защита срещу нищожни, недопустими или неправилни първоинстанционни и второинстанционни решения. За разлика от извънредното средство за контрол – отмяна на влезли в сила решения, обжалването е насочено срещу невлезли в сила решения. Крайна цел на всяко обжалване е постигане на законосъобразно и отговарящо на истината решение по съществото на правния спор. Във връзка с начините за постигане на тази крайна цел, съществуват два основни вида обжалване – въззивно и контролно-отменително (чиито основен подвид е касационното обжалване). Разликата между двата вида обжалване се състои в това, че при въззивното обжалване съдът повторно разглежда и решава правния спор по същество, а при контролно-отменителното – осъществява контрол върху решаващата дейност на предходната инстанция, т.е. върху постановеното съдебно решение. Дейността на въззивната инстанция е идентична с тази на първоинстанционния съд – събиране и преценка на доказателства, установяване истинността на фактическите твърдения на страните. Така, въззивната инстанция осъществява пряка преценка на доказателствата и фактите по материалноправния спор и затова въззивният съд образно се нарича "втора първа" инстанция. У нас е възприет моделът на пълното въззивно обжалване с възможност на страните да попълват делото с нови факти и доказателства. То се развива пред второинстанционните съдилища – окръжни и апелативни. Така решенията на районните съдилища подлежат на въззивно обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред съответния апелативен съд. Обжалването пред ВКС е касационно по своя характер. ВКС оглавява йерархията на съдебната система. Той е висшата съдебна инстанция по граждански дела. За разлика от въззивното, триинстанционното разглеждане на делата е централизирано - ВКС е единствена касационна инстанция по граждански дела и осъществява контрол за закнососъобразност на решенията на въззивните съдилища. Предметът на контролно-отменителното обжалване е законосъобразността и валидността на обжалваното решение, без да се събират и преценяват нови доказателства. Така, осъществяваната контролно-отменителна дейност се състои в преценка върху законосъобразността на преките фактически и правни изводи на предишната инстанция. Обособяването на отменителна фаза при контролно-отменителното обжалване е свързано с уредбата в ГПК на т.нар "основания за отмяна" на порочните решения. По време на тази фаза е недопустимо събирането на доказателства относно релевантните за спорното материално отношение факти.

Въззивно обжалване

Въззивна жалба
Въззивна жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите за страната, която е присъствувала. За страната, която не е присъствувала на заседанието, както и в случаите, когато решението с мотивите е обявено след последното заседание по делото, срокът за обжалване тече от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

Съдържание на жалбата
Жалбата трябва да съдържа:

• името и адреса на страната, която я подава;
• означение на обжалваното решение;
• указание в какво се състои порочността на решението; Бланкетно подадената въззивна жалба не е нередовна;
• в какво се състои искането;
• новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция;
• подпис на жалбоподателя.

Приложения
Към жалбата се прилагат:

• преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участвуват в делото като противна страна;
• пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, и
• държавната такса - ако се дължи такава;

жалбоподателят е длъжен да представи новите писмени доказателства, на които основава жалбата.

Нередовности на жалбата
Ако жалбата не отговаря на изискванията, а също и ако не е подписана, на страната се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности.

Жалбата се връща:
а) когато е подадена след изтичане на срока за обжалване и
б) когато не се отстранят в срок нередовностите.

Връщането на жалбата отразява невъзможността да бъде образувано въззивно производство, тъй като са налице неотстраними или неотстранени в дадения срок пороци при нейното подаване.

След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 7-дневен срок от получаването им може да направи писмени възражения и да посочи доказателства за тях, като представи писмените.

След изтичането на срока делото заедно с жалбата и възраженията се изпращат на по-горния съд.

Момент на подаване на жалбата
Жалбата се счита подадена в деня на постъпването й в канцеларията на съответния съд, което се удостоверява с подпис на длъжностното лице, а при подаване на жалбата по пощата с препоръчано писмо – това е датата, отбелязана на пощенското клеймо.

Последици от подаването на жалбата.

• Суспенсивен ефект. Невъзможност да настъпят действията на обжалваното решение.
• Сезиращо действие. Сезиране на компетентния съд – но само редовната и допустима жалба.

Производство пред въззивната инстанция
Пред въззивния съд се допускат само нови доказателства. Той може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.

Ако делото е разгледано по реда на бързото производство, въззивният съд решава спора до един месец.

Въззивният съд в състав от трима съдии разглежда жалбата в открито заседание, събира доказателства, изслушва страните и оставя в сила (т.е. потвърждава) или отменя изцяло или частично постановеното решение. Ако отмени решението, съдът решава делото по същество.

Съдът ограничава дейността си само до обжалваната част на решението (страната може да обжалва само отделни части на съдебното решение).

Положението на жалбоподателя не може да се влошава, когато решението е неправилно. Страната, която не е обжалвала тази част от решението, която е неблагоприятна за нея, не може чрез жалбата на противната страна да постигне изгодни за себе си резултати. Решението в необжалваната му част е влязло в сила и не подлежи на касационно обжалване.

Доколкото няма особени правила за производството пред въззивната инстанция, прилагат се съответно правилата за производството пред първата инстанция.

Касационно обжалване

Предмет на касационно обжалване
На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат:

• въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по: искове за издръжка, брачни искове, искове за парични вземания по граждански и търговски дела с цена на иска до 5000 лв.; някои искове относно собствеността и ползуването на земеделските земи и за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд;
• решенията на апелативните съдилища, освен въззивните им решения по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 хил. лв. и решенията по колективни трудови спорове;
• някои определения на въззивните съдилища - по правило тези, които преграждат по-нататъчния ход на производството;

Не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията на въззивните съдилища по трудови спорове с изключение на:

• решенията по искове за защита срещу незаконно уволнение;
• решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение с цена на иска над 5000 лв.

Касационни основания
Касационната жалба се подава:
а) когато решението е нищожно;
б) когато решението е недопустимо;
в) когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Върховният касационен съд се произнася в закрито заседание по искането за спиране на изпълнението и по размера на обезпечението.

Касационна жалба
Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението в 30-дневен срок.

Съдържание на касационната жалба
Жалбата трябва да отговаря на изискванията и да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Жалбоподателят е длъжен да посочи всички пороци, които според него водят до нищожността, недопустимостта или неправилността на решението на въззивната инстанция. Касационната инстанция е обвързана от изложените в жалбата касационни основания относно проверката за правиност на обжалваното решение. Тя няма властта и задължението да разглежда такива нарушения на съдопроизводствените правила, на които страната не се е позовала точно и мотивирано в касационната жалба. Касационният съд може да излезе извън пределите на жалбата само когато порокът на обжалваното решение касае валидността на обжалваното решение.

Нередовност на жалбата
Ако жалбата не отговаря на изискванията, което включва и липса на надлежно изложение на касационните основания, се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок.

Жалбата се връща:
а) когато е подадена след срока на обжалване;
б) когато не са отстранени в срок нередовностите.

Насрочване на делото и отговор
След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването й може да даде писмен отговор, след което делото заедно с жалбата и отговора се изпраща на Върховния касационен съд.

До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонение от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение.

Производство пред касационната инстанция
Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито съдебно заседание, в което страните могат да обосноват правните си твърдения до приключване на заседанието по делото.

Доказателства и доказателствени средства
Пред касационната инстанция не могат да се представят обстоятелства и доказателства по същество на материалния спор, а само такива доказателствени средства, които съдържат информация относно касационните основания. Обикновено като доказателствени средства за пороците на обжалваното решение се използват протоколите от заседанията и мотивите на въззивната инстанция.

Решения на ВКС и техните правни последици
Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Той оставя в сила или отменя частично или изцяло обжалваното решение, като при отмяна поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В последната хипотеза касационният съд не може да възстанови отмененото първоинстанционно решение. При връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, ВКС може да дава задължителни указания относно тълкуването и прилагането на материалния закон. Актът на касационната инстанция оглавява йерархията на правораздавателните актове, поради което не може да бъде отменен от никоя инстанция и не може да бъде квалифициран като порочен. Тези актове са окончателният правен регулатор на материалноправните отношения между страните. Това правило не важи само при нищожност на касационното решение, когато може да се предяви установителен иск или възражение по висящ процес, и неправилност на касационното решение, когато са налице основанията за извънредния способ - отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.231 от ГПК. Неправилността на касационното решение не може да бъде компенсирана при ново въззивно разглеждане на делото. Тогава може да се приложи единствено производството по отмяна на касационното решение и възстановяване на касационното производство, за да постанови ВКС правилно контролиращо решение, но само в изрично предвидените в закона хипротези.

Отмяна на влезли в сила решения

Отмяната е средство за защита срещу порочни влезли в сила решения. Затова отмяната не е фаза на исковия процес, а самостоятелно извънинстанционно производство. Отмяната може да се определи като самостоятелно извънредно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от причините, посочени в чл.231 или 233 от ГПК.

Основания
Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение на точно определени в закона основания. Тези основания не могат да се прилагат разширително. Отмяната се прилага:

• когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; Фактите трябва да са нови - да не са били включени във фактическия материал на делото, докато е било висящо, т.е. да са новооткрити юридически или доказателствени факти, но да не са новосъздадени, т.е. възникнали след приключване на устните състезания.
• когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото;
• когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
• когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи; когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
• когато страната е била призована чрез назначен от съда представител по реда на чл.16, ал.5, макар да е имала установено местожителство;
• когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.

Производство за отмяна. Компетентен орган.
Върховният касационен съд действа като отменителен орган независимо от това дали се касае за решение на районен, окръжен съд или на ВКС.

Молба за отмяна. Срок.
Сезирането на ВКС става с молба на заинтересуваната страна. Молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението. Срокът е преклузивен. Във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. Ето защо едногодишният срок не започва да тече, преди решението да е влязло в сила.

Съдържание на молбата
Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията за искова молба и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, се изпраща съобщение за отстраняването им в 7-дневен срок. Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на противната страна. Тя може да даде отговор в 7-дневен срок от получаване на преписа. Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението. Но съдът, по искане на жалбоподателя, може да спре изпълнението след представяне на надлежно обезпечение. Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира.

Съдебна процедура
Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание. ВКС е обвързан от изтъкнатото в искането основание за отмяна, но не и от неговата правна квалификация. Ако намери молбата за основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото. ВКС никога не решава делото по същество. До връщане не се стига само в случая на чл.231, б."г" - когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две различни влезли в сила решения, които си противоречат. Тогава ВКС отменя не това, което е постановено по-късно, а това, което е неправилно. Само ако и двете са неправилини, ще се стигне до връщане на делото за ново разглеждане. При по-нататъшното разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила.

Бързо производство

Бързо съдебно производство се провежда по изчерпателно изброени в ГПК видове дела, (като цяло, това са дела с не голяма правна сложност) и при изрично направено искане от ищеца в този смисъл. При бързото производство са предвидени преклузивни срокове за всяко съдопроизводствено действие. Доколкото няма особени правила за бързото производство, прилагат се правилата на общото исково производство.

Дела, подлежащи на разглеждане по реда на бързото съдебно производство:
а) по искове за сключване на окончателен договор по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
б) по искове, произтичащи от договор за заем, включително заем за послужване, както и по искове, произтичащи от договор за стоков кредит;
в) по искове, произтичащи от договор за наем на недвижими имоти или движими вещи, както и по искове за освобождаването или предаването на отдадени под наем и аренда имущества;
г) по искове, произтичащи от договор за влог;
д) по искове, произтичащи от договори за изработка и за извършване на определена работа с цена до 1000 лв.;
е) по искове за издръжка и за нейното увеличаване;
ж) по искове за упражняване на родителски права при разногласия между родителите;
з) по владелчески искове и по искове за определяне на граници;
и) по искове за ограничаване и за лишаване от родителски права по чл. 74 и 75 от Семейния кодекс;
к) по искове за спиране на съдебното изпълнение по чл. 252, 254 и 255 от ГПК;
л) по искове за промяна на име по чл. 19 от Закона за гражданската регистрация;
м) по искове за оспорване на законнността на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда;
н) за парични вземания по трудови правоотношения;
о) по искове за установяване на нарушение на регистрирана марка, географско означение, промишлен дизайн, авторско и сродно на него право;
п) по искове по чл. 302 и 306 от Кодекса на търговското корабоплаване;
р) по искове за оспорване на преобразуването на търговски дружества по чл. 263о и чл. 264к от Търговския закон;
с) по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;
т) по искове за преустановяване на нарушения и за обезщетение на потребителите по чл. 186 от Закона за защита на потребителите.
у) делата по чл. 87, ал. 2 от Закона за събиране на държавните вземания и
ф) по искове за отмяна на решенията на възложителя на обществена поръчка по чл. 120 от Закона за обществените поръчки.

Искова молба
В деня на постъпването на исковата молба съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията за връчване на ответника, който е длъжен да отговори писмено и да посочи и представи всички доказателства в 7-дневен срок.

Съдебна процедура
В 5-дневен срок след изтичането на срока за отговор в закрито заседание съдът се произнася по допускане на посочените и представените от страните доказателства и насрочва делото за след 15 дни. Размяната на книжа между страните и действията на съда в закрито заседание играят ролята на първо открито съдебно заседание по събиране и допускане на доказателствата, а заседанието за решаване на делото е заседанието, в което страните излагат становището си по съществото на спора и приключва разглеждането на делото.

Характерна особеност на бързото производство е неспазването на срока за призоваване по чл. 41, ал.5 от ГПК - съдът не е длъжен да призове страната най-късно 7 дни преди заседанието, както и 5-дневния срок преди съдебното заседание за представяне на заключението на вещото лице.

Сроковете за произнасяне на съда по допускане на доказателствата и за насрочване се спазват и при отлагане на делото, както и във въззивната инстанция.

По реда на това производство се ускорява значително постигането на целения резултата, в сравнение с общото производство - съдът обявява решението с мотивите в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Възможност за разглеждане на делото по общия ред
Съдът може да постанови по искане на ответната страна разглеждане на делото по общия ред, ако установи фактическа или правна сложност на делото или ако събирането или проверката на допустимите по закона доказателства изискват продължително време. Определението, с което се преминава към общото производство, подлежи на обжалване.