Върховният административен съд в състав:
председател - Светла Петкова, и
членове: Йордан Константинов, Иван Трендафилов, Галина Матейска и Диана Гърбатова,
разгледа административно дело № 1630 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2004 г., докладвано от съдията Йордан Константинов.

Производството е образувано по жалба на Съюза на фармацевтите в България - София, представляван от адв. Олег Пенков от САК, против § 3, т. 1, буква "в" от Постановление № 320 на Министерския съвет от 22 декември 2003 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират за издаване на лицензии за дейности по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, одобрена с Постановление № 2 на Министерския съвет от 2001 г. (ДВ, бр. 114 от 2003 г.).

В жалбата се съдържа искане по чл.15, ал. 1 ЗВАС за допускане на спиране на обжалваната норма на акта на Министерския съвет, тъй като при евентуално уважаване на жалбата няма да е налице възможност магистър-фармацевтите да получат обратно внесените такси.

Жалбата е изпратена от Министерския съвет на Република България до Върховния административен съд с писмо изх. № 08.02 - 12 от 23.II.2003 г.

Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, на основание на данните по делото и закона приема за установено следното:

Съгласно чл.15, ал. 1 ЗВАС жалбата или протестът срещу нормативен акт или общ административен акт не спира изпълнението му, освен ако съдът постанови друго. Цитираната правна норма съставлява установено от законодателя правило, чрез което се осъществява временната защита срещу незаконосъобразен административен акт.

С цитираната по-горе правна норма е увеличен размерът на дължимата държавна такса за издаване на лицензия за търговия на дребно и за съхраняване на наркотични вещества и на техните препарати от 50 лв. на 800 лв., или 16 пъти. Същата норма е в сила от 5.I.2004 г. и до решаването на въпроса за нейната законосъобразност следва да бъде внасян по-високият размер държавна такса. Предвид нормата на чл.27, ал. 1 ЗВАС следва да бъде направен изводът, че в случай на уважаване на жалбата внесените държавни такси за времето от влизане в сила на нормата до отмяната й не са недължимо платени и по този начин магистър-фармацевтите не могат да получат същите обратно, от което те несъмнено биха претърпели финансови загуби.

Посочените по-горе обстоятелства налагат извода, че съществува спор законосъобразно ли с атакуваната норма е увеличен размерът на дължимата държавна такса за издаване на съответната лицензия и изпълнението на същата би довело до настъпване на непоправими вреди за магистър-фармацевтите.

Поради това са налице условията по чл.15, ал. 1 ЗВАС за спиране изпълнението на атакуваната подзаконова нормативна разпоредба до приключването на спора с влязло в сила решение като обезпечителна мярка за защита на законните права и интереси на жалбоподателя.

На основание чл.31 ЗВАС това определение следва да бъде обнародвано в официалния раздел на "Държавен вестник".

Водим от горното и на основание чл.15, ал. 1 ЗВАС Върховният административен съд, петчленен състав,

О П Р Е Д Е Л И:

Спира изпълнението на § 3, т. 1, буква "в" от Постановление № 320 на Министерския съвет от 22 декември 2003 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират за издаване на лицензии за дейности по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, одобрена с Постановление № 2 на Министерски съвет от 2001 г. (ДВ, бр. 114 от 2003 г.).

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Определението да се обнародва в "Държавен вестник".

И.д. председател: Светла Петкова