"(1) Местни лица могат да изнасят чуждестранна валута по банков път за извършване на плащания към чужбина срещу представяне на съответни документи, доказващи необходимостта от такива плащания, в следните случаи:

1. за внос на стоки и услуги по установения ред - срещу представяне на фактура или друг документ - носител на информация за регистриране на тези стопански операции за първи път, с който се установява задължението за плащане. В случаите на внос на стоки в 7-дневен срок от датата на митническото оформяне за първи път се представя и митническата декларация, документираща вноса;

2. за транспортни и други разходи, свързани с превоза на стоки и пътници, осъществявани от чуждестранни лица - срещу представяне на фактура или друг документ - носител на информация за регистриране на тези стопански операции за първи път, с който се установява задължението за плащане, както и на други съпроводителни транспортни документи, доказващи извършването на транспортната услуга;

3. за лихви и главници по кредити, разрешени от Министерството на финансите - срещу представяне на разрешителния акт, договора за кредит и банков документ, удостоверяващ получаването на конвертируемата валута;

4. по решение на местни правораздавателни органи - срещу представяне на влязло в сила решение;

5. за плащания от застрахователни и презастрахователни дружества по застрахователни и презастрахователни договори - срещу представяне на съответния договор или друг документ, установяващ задължението за плащане;

6. за банкови комисиони, дължими от местни на чуждестранни банки;

7. за обучение и квалификация - срещу представяне на документ от чуждестранно учебно заведение за размера на дължимите такси;

8. за лечебни цели - срещу представяне на протокол от Комисията за лечение в чужбина към Министерството на здравеопазването и документ от чуждестранното лечебно заведение;

9. за издръжка на дипломатически и консулски представителства на Република България, както и на други представителства на министерства или други ведомства в чужбина - срещу план-сметка за административно-стопанските разходи, представена от съответното министерство или друго ведомство;

10. за издръжка на търговски представителства на български търговци в чужбина - срещу представяне на решение на компетентния орган за управление на търговеца за откриване на представителство и план-сметка за административно-стопанските разходи за издръжка на представителството;

11. за заплащане на комисиони, такси и реклами, свързани със стопанската дейност на търговците, както и за участие в панаири и изложби в чужбина - срещу представяне на договор или друг документ, установяващ задължение за плащане;

12. за заплащане на членски внос в международни организации - срещу представяне на документ, издаден от съответната международна организация;

13. за участие в международни конкурси, фестивали, симпозиуми, конференции, бригади - срещу документ от съответния чуждестранен организатор;

14. за заплащане на визови такси на държави, които нямат дипломатически и консулски представителства на територията на страната - срещу документ, издаден от органи на Министерството на външните работи на съответната държава."

2. В ал. 2 думата "легализиран" се заличава.

3. Създават се нови ал. 3 и 4:

"(3) Когато в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 е договорено авансово плащане, към нареждането за превод се представят договор и предварителна (проформа) фактура. Платецът е длъжен да представи в банката в 7-дневен срок след получаване на стоката или услугата фактура или друг документ - носител на информация за регистриране на стопанската операция за първи път. В случаите на внос на стоки в 7-дневен срок от датата на митническото оформяне за първи път се представя и митническата декларация, документираща вноса.

(4) В случаите по ал. 1, т. 7 може да се превежда чуждестранна валута и за покриване на разходи за издръжка в чужбина в размер до равностойността на 10 000 щатски долара за една календарна година срещу предоставяне на разрешение от Министерството на финансите."

4. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 5, 6 и 7.

5. В ал. 6 думите "ал. 3, т. 1 и 2" се заменят с "ал. 5, т. 1 и 2".

6. В ал. 7 думите "ал. 3" се заменят с "ал. 5".

§ 2. Създава се чл. 3б:

"Чл. 3б. Реализираните вземания на юридически лица и еднолични търговци в чуждестранна валута, произтичащи от износ на стоки, услуги, валутни ценности и инвестиции, се превеждат по техни валутни сметки в местни банки."

§ 3. Измененията и допълненията в наредбата са приети с Решение № 502 на Управителния съвет на Българската народна банка от 22 август 1996 г.

§ 4. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Ciela