МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

§ 1. В думите "Злополука" - на пътниците в обществения транспорт" се заменят с "Гражданска отговорност на превозвачите", които извършват обществени превози, спрямо пътниците в превозните средства".

§ 2. В думите "трудово-експертна лекарска комисия" се заменят с "териториална експертна лекарска комисия".

§ 3. В се създава т. 7:

"7. за причинени на лице или лица вреди, покрити от задължителната застраховка "Гражданска отговорност на превозвачите", които извършват обществени превози, спрямо пътниците в превозните средства."

§ 4. Наименованието на раздел III се изменя така:

"Задължителна застраховка "Гражданска отговорност на превозвачите", които извършват обществени превози, спрямо пътниците в превозните средства".

§ 5. се изменя така:

"Чл. 23. Задължителната застраховка "Гражданска отговорност на превозвачите" покрива гражданската отговорност на превозвачите за причинени имуществени и неимуществени вреди на пътниците в средствата за обществен превоз, настъпили по време на превоза, когато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него."

§ 6. В се изменя така:

"(1) Задължителната застраховка "Гражданска отговорност на превозвачите" е в сила само когато обстоятелствата, за които превозвачът отговаря по силата на разпоредбите на специални закони, уреждащи съответния вид транспорт, са настъпили на територията на Република България."

§ 7. В думата "Злополука" се заменя с "Гражданска отговорност на превозвачите".

§ 8. се изменя така:

"Чл. 27. Отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение се поражда в случаите, когато в резултат на обстоятелствата по чл. 25, ал. 1 е причинена смърт или трайна загуба на трудоспособност на пътник."

§ 9. се отменя.

§ 10. се изменя така:

"Чл. 29. Не са включени в обсега на застрахователното покритие на застраховката "Гражданска отговорност на превозвачите" и не се плаща за вредите на пътник, причинени в резултат на:

1. непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което превозвачът въпреки проявената грижа според особеностите на случая не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати;

2. опит за извършване или извършване на престъпление от общ характер или опит за самоубийство или самоубийство от пострадалия пътник;

3. болести от каквото и да е естество, включително епилептични припадъци или припадъци от други заболявания, кръвоизливи, парализи, стомашно-чревни инфекции и др., освен в случаите, когато в резултат на обстоятелства, за които превозвачът отговаря, се породят болестни страдания и те причинят смърт или телесно увреждане;

4. преждевременно раждане или аборт на пътник, освен ако те са предизвикани от настъпилото събитие;

5. температурни влияния (простуда, измръзване, слънчев или топлинен удар), операции, облъчване, инжекции и други лечебни действия, доколкото те не са следствие от възникнала злополука;

6. алкохолни отравяния и пряко причинените от тях увреждания, употреба на опиати, наркотици или други упойващи вещества;

7. виновно поведение на трето лице; не се счита за трето лице водачът на средството за обществен превоз."

§ 11. В думата "Злополука" се заменя с "Гражданска отговорност на превозвачите".

§ 12. думата "Злополука" се заменя с "Гражданска отговорност на превозвачите".

§ 13. В думата "Злополука" се заменя с "Гражданска отговорност на превозвачите".

§ 14. В думата "Злополука" се заменя с "Гражданска отговорност на превозвачите".

§ 15. се изменя така:

"Чл. 33. (1) Застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност.

(2) В случай на предявен иск към застрахования за доказване на събитието и неговата отговорност, както и на размера на вредите той е длъжен да уведоми застрахователя най-късно 7 дни преди първото по делото съдебно заседание. Уведомлението трябва да съдържа данни за датата, годината и номера на делото, размера на иска и съда, образувал и насрочил делото. Застрахованият е длъжен да поиска привличане на застрахователя в процеса."

§ 16. се изменя така:

"Чл. 34. (1) При смърт или при телесни увреждания на пътник обезщетението се определя от застрахователна медицинска комисия към застрахователя или по съдебен ред.

(2) Застрахователят назначава комисията по ал. 1 и определя реда и начина на нейното функциониране. При необходимост от доказване на събитието или при определяне размера на вредите в зависимост от характера на уврежданията комисията използва и други експерти.

(3) При определяне на застрахователното обезщетение по съдебен ред се прилагат разпоредбите на чл. 15, 16 и 17.

(4) Застрахователното обезщетение се изплаща на увреденото лице, а при смърт - на законните му наследници.

(5) Ако пострадалото лице, съответно неговите наследници, са поставени под пълно или ограничено запрещение или са непълнолетни, или малолетни, застрахователното обезщетение се внася на тяхно име в българска търговска банка, за което застрахователят писмено уведомява лицето или неговите законни представители."

§ 17. се изменя така:

"Чл. 35. За изплащане на застрахователното обезщетение на застрахователя се представят следните документи:

1. писмено искане;

2. билет, карта или друг документ, доказващ, че пострадалият е бил пътник;

3. документ, издаден от компетентен за съответния вид транспорт орган или лице, удостоверяващ настъпването на събитието;

4. препис от акта за смърт и удостоверение за наследници или протокол на ТЕЛК;

5. болнични листове, протоколи на ЛКК и други документи, както и обяснения, поискани от застрахователя."

§ 18. В думите "дължимата застрахователна сума" се заменят с "дължимото застрахователно обезщетение", а думата "Злополука" се заменя с "Гражданска отговорност на превозвачите".

§ 19. се изменя така:

"Чл. 37. По задължителната застраховка "Гражданска отговорност на превозвачите" застрахователят може да предяви регресен иск, когато уврежданията на пътниците при настъпило събитие са причинени:

1. умишлено от застрахования или от водача на превозното средство;

2. след употреба от водача на превозното средство на алкохол или други упойващи вещества."

§ 20. За сключените до 31 декември 2001 г. договори за задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в обществения транспорт се прилагат разпоредбите на раздел III от Наредбата за задължителното застраховане, които са били в сила при сключването им.

§ 21. При застрахователен интерес, възникнал след 31 декември 2001 г., превозвачите, които извършват обществени превози, сключват застраховка "Гражданска отговорност на превозвачите" спрямо пътниците в превозните средства.

§ 22. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2002 г.