Обн. ДВ. бр.58 от 27 Юли 2009г., изм. ДВ. бр.60 от 30 Юли 2009г., изм. ДВ. бр.98 от 11 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.100 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010г.
1. ръководството на Народното събрание;
2. ръководствата на комисиите към Народното събрание;
3. международните делегации на Народното събрание;
4. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика и отбрана, Комисията за контрол на Държавна агенция "Национална сигурност", Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
(2) Народните представители полагат предвидената в чл. 76, ал. 2 от Конституцията клетва устно, което се удостоверява с подписване на клетвен лист.
(2) Кандидатури за председател на Народното събрание могат да бъдат издигани от парламентарно представените партии и коалиции, регистрирани в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 5 юли 2009 г., и от народни представители.
(3) Избран е кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, се провежда второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.
(4) Народното събрание избира шест заместник-председатели - по един от всяка от парламентарно представените партии и коалиции, регистрирани в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 5 юли 2009 г.
(5) Всяка от парламентарно представените партии и коалиции, регистрирани в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 5 юли 2009 г., издига свой кандидат за заместник-председател на Народното събрание. Кандидатури могат да бъдат издигани и от народни представители.
(6) Заместник-председателите, избрани от квотата на ПП ГЕРБ, Коалиция за България, Движение за права и свободи, ПП "АТАКА", Синята коалиция, Ред, законност и справедливост, участват в ръководенето на парламентарните заседания на Народното събрание.
1. по тяхно искане;
2. по писмено искане най-малко на една трета от всички народни представители, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията или системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията в рамките на тяхната компетентност;
3. по писмено искане на парламентарната група, която ги е издигнала.
(2) Заместник-председателите на Народното събрание се освобождават предсрочно при напускане на парламентарната група, която ги е предложила, или при изключване от състава й.
(3) В случаите по т. 1 на ал. 1 и ал. 2 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува.
(4) В случаите по т. 2 и по т. 3 на ал. 1 искането се поставя на гласуване на първото заседание след деня на постъпването му, като се дава право на засегнатото лице да бъде изслушано. Искането е прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.
(5) При предсрочно освобождаване по предходните алинеи нов избор се произвежда в 14-дневен срок от приемането на решението. До произвеждането на нов избор за председател на Народното събрание то се председателства от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 5 юли 2009 г.
1. съобщава и разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според техния предмет;
2. удостоверява съдържанието на приетите от Народното събрание актове;
3. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители;
4. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база, след съгласуване с Председателския съвет;
5. организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание;
6. удостоверява с подписа си стенографските дневници от заседанията на Народното събрание;
7. упражнява контрол върху издаването на "Държавен вестник", както и другите правомощия по Закона за "Държавен вестник";
8. определя местата в пленарната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента;
9. след гласуване може да изисква от секретарите на Народното събрание информация за гласуването с чужди карти;
10. осигурява и следи за спазването на този правилник;
11. утвърждава единен класификатор на длъжностите в Народното събрание и щата на службите към него;
12. назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание, служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение;
13. утвърждава правилник за работата на администрацията на Народното събрание;
14. контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане;
15. назначава и освобождава квесторите на Народното събрание;
16. с писмена заповед определя заместник-председателите, които участват в ръководството на заседанията на Народното събрание за съответната седмица; места на президиума заемат определените със заповедта заместник-председатели;
17. изпълнява и други функции, които са му възложени от Конституцията, законите и този правилник.
(2) Председателят на Народното събрание може да създаде Консултативен съвет по законодателството. Организацията и дейността на съвета се уреждат с правила, утвърдени от председателя на Народното събрание.
(3) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените от него дейности.
(4) Когато председателят на Народното събрание реши да възложи на заместник-председателите постоянно извършването на дейности по ал. 1, той издава писмена заповед, с която разпределя тези дейности помежду им.
(5) При отсъствие председателят на Народното събрание възлага на някой от заместник-председателите да го замества, а когато това не е направено, той се замества от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в изборите на 5 юли 2009 г.
(6) При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. Той не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос.
(2) Председателският съвет:
1. провежда консултации по проектите за законодателната програма на Народното събрание и по дневния ред;
2. периодично, но не по-рядко от един път в месеца се информира за изпълнението на законодателната програма и за работата на комисиите по разпределените им законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения;
3. съдейства за постигане на съгласие при възникнали конфликти на интереси между различни парламентарни групи, както и по процедурни и организационни въпроси от дейността на Народното събрание.
(3) Председателският съвет се свиква от председателя на Народното събрание по негова инициатива или по искане на една трета от членовете му.
1. информират председателя за присъствието на народните представители на заседанията на Народното събрание и го подпомагат при извършване проверка на кворума;
2. предоставят в началото и прибират в края на пленарното заседание картите за гласуване по чл. 56, ал. 3, които не са на съхранение в народните представители;
3. по време на пленарното заседание осигуряват неприкосновеността на картите за гласуване, оставени без надзор от титулярите им, като ги отстраняват от пултовете и ги съхраняват до поискването им от титулярите;
4. при гласуване с компютризираната система съдействат за предотвратяване и санкциониране на гласуването с чужда карта;
5. при явно гласуване без електронна техника преброяват и съобщават на председателя резултата от гласуването;
6. при тайно гласуване подпомагат технически гласуването;
7. четат имената на народните представители при поименно гласуване;
8. проверяват и подписват стенографските протоколи от заседанията, на които са били дежурни;
9. осъществяват и други възложени им от председателя задачи, свързани с дейността на Народното събрание.
1. изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в пленарната зала и на балконите към нея;
2. подпомагат секретарите на Народното събрание при преброяване на гласовете при явно гласуване, при техническата организация при тайно гласуване и при гласуване с компютризираната система им съдействат за предотвратяване на гласуването с чужда карта;
3. следят в пленарната зала да присъстват само народни представители, министри и допуснати от Народното събрание длъжностни лица.
(2) Минималният брой народни представители за образуване на парламентарна група е 10.
(3) Когато броят на народните представители в една парламентарна група спадне под определения минимум, тя преустановява своето съществуване.
(4) При преустановяване съществуването на парламентарна група избраният по нейно предложение заместник-председател на Народното събрание се освобождава предсрочно от длъжност.
(5) Независимите народни представители не могат да образуват нови парламентарни групи.
(2) Председателят на Народното събрание обявява регистрираните парламентарни групи и техните ръководства на пленарно заседание.
(3) Парламентарните групи, техните ръководства, както и промените в тях се вписват в специален регистър на Народното събрание. Всяка промяна в състава на парламентарните групи се съобщава от председателя на Народното събрание на пленарно заседание.
(4) Постоянните сътрудници на парламентарните групи се назначават за служители на Народното събрание. Техният брой се утвърждава от председателя, съобразно числеността на парламентарните групи, в съотношение 1:10, но не по-малко от двама на парламентарна група.
(2) Условията за възникване, членуване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете, както и вътрешните правила на парламентарната група за съблюдаване разпоредбата на чл. 56, ал. 3 се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник.
(3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и до председателя на Народното събрание, което се съобщава в пленарната зала.
(4) При напускане на парламентарна група или изключване от състава й народният представител губи мястото си в постоянните комисии като представител на съответната парламентарна група, в делегациите на Народното събрание и други изборни длъжности в Народното събрание.
(5) Народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става независим народен представител и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група.
(6) В работата на парламентарните групи могат да участват с право на съвещателен глас и в съответствие с чл. 13, ал. 1 и членовете на Европейския парламент от Република България.
(2) Постоянните комисии на Народното събрание са:
1. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2009 г., в сила от 30.07.2009 г.) Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм;
2. Комисия по бюджет и финанси;
3. Комисия по правни въпроси;
4. Комисия по регионална политика и местно самоуправление;
5. Комисия по външна политика и отбрана;
6. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред;
7. Комисия по земеделието и горите;
8. Комисия по труда и социалната политика;
9. Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта;
10. Комисия по здравеопазването;
11. Комисия по околната среда и водите;
12. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2009 г., в сила от 30.07.2009 г.) Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения;
13. Комисия по културата, гражданското общество и медиите;
14. Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите;
15. Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика;
16. Комисия за контрол на Държавна агенция "Национална сигурност";
17. Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
(3) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове докладва на Народното събрание по изпълнение задължението на Министерския съвет за предварителна информираност при участието му в разработването и приемането на актове на Европейския съюз. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклади и по други актове на институциите на Европейския съюз.
(4) Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите представя годишен доклад пред Народното събрание.
(5) Комисията за контрол на Държавна агенция "Национална сигурност" се формира на паритетен принцип - по един народен представител от всяка парламентарна група, и се председателства на ротационен принцип на две последователни сесии от представители на парламентарните групи извън най-голямата парламентарна група.
(6) Комисията за контрол на Държавна агенция "Национална сигурност":
1. осъществява парламентарен контрол върху дейността на Държавна агенция "Национална сигурност";
2. приема с решение становище по бюджета на Държавна агенция "Национална сигурност" и го предлага за утвърждаване от Народното събрание;
3. взема решенията за осъществяване контрол върху приключили оперативни дела с мнозинство;
4. заседава само в своя основен състав, като заседанията й са закрити;
5. в 14-дневен срок от избирането й приема вътрешни правила за работа, които се утвърждават от Народното събрание.
(7) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и съставите на постоянните комисии.
(2) Всеки народен представител може да бъде избран за председател само на една постоянна комисия.
(2) Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика се формира на паритетен принцип - по един народен представител от всяка парламентарна група, и се председателства на ротационен принцип на две последователни сесии от представители на парламентарните групи извън най-голямата парламентарна група.
(3) Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до трима заместник-председатели. Ръководството на комисията организира работата й въз основа на информацията, постъпваща в комисията.
(4) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване в цялост, освен ако не е направено възражение срещу някой от предложените кандидати.
(5) Председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзки с председателите на другите комисии и с председателя на Народното събрание.
(6) При отсъствие на председателя той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи заседанието на комисията. При липса на упълномощаване председателят се замества от заместник-председателя от най-голямата парламентарна група.
1. по тяхно искане;
2. по искане на повече от половината от членовете на комисията - при обективна невъзможност да изпълняват своите задължения за срок от 6 месеца или при системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията.
(2) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията, по предложение на парламентарната група, след като им се даде правото да бъдат изслушани.
(3) В случаите по т. 1 на ал. 1 и на ал. 2 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува, а в случаите по т. 2 на ал. 1 - с решение на Народното събрание.
(4) В случаите по т. 2 на ал. 1 парламентарната комисия се произнася по искането с мнозинство повече от половината от членовете си.
(2) Разходите, необходими за дейността на постоянните комисии на Народното събрание, се утвърждават от председателя на Народното събрание по предложение на ръководствата на комисиите.
(2) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща подкомисия по отчетност на публичния сектор.
(3) Към Комисията по външна политика и отбрана се създава постоянно действаща подкомисия, която осъществява парламентарен контрол върху дейността на Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и служба "Военна информация" към Министерството на отбраната. Подкомисията се състои общо от шест народни представители, членове на комисията - по един от всяка парламентарна група. Подкомисията заседава само в своя състав и работи по утвърдени от комисията вътрешни правила, гарантиращи опазването на класифицирана информация и осъществяването на ефективен контрол.
1. процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства;
2. процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., в сила от 08.06.2010 г.) Народното събрание избира членовете на подкомисията от състава на Комисията по правни въпроси на паритетен принцип - по един народен представител от всяка парламентарна група, и се председателства на ротационен принцип на две последователни сесии от представителите на парламентарните групи. Подкомисията заседава само в своя състав и работи по свои правила, утвърдени от Народното събрание.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., в сила от 08.06.2010 г.) При осъществяване на своите правомощия членовете на подкомисията се подпомагат от служители в специализираната администрация към Народното събрание. В единния класификатор на длъжностите в администрацията на Народното събрание и във вътрешните правила за работа на подкомисията се определят броят на парламентарните служители, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и/или професионален опит, както и други специфични изисквания за работа към подкомисията. Председателят на подкомисията ръководи и осъществява контрол върху дейността на служителите към подкомисията, отнасящ се до осъществяване правомощията по ал. 1 на членовете на подкомисията.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., в сила от 08.06.2010 г.) Постоянната подкомисия ежегодно в срок до 30 април представя пред Комисията по правни въпроси доклади за извършената дейност по ал. 1, които съдържат обобщени данни:
1. за разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства;
2. за извършените проверки и предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения.
(5) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г., в сила от 08.06.2010 г.) Комисията по правни въпроси разглежда докладите по ал. 4 и в срок до 31 май ги представя пред Народното събрание.
(2) В заседанията на подкомисията участват първостепенният разпоредител, председателят на Сметната палата и министърът на финансите или техни заместници, както и други лица по покана на председателя на подкомисията.
(3) След обсъждането на отчета председателят на подкомисията изготвя доклад с оценка за изпълнението на бюджета, който се предоставя на Комисията по бюджет и финанси и на народните представители.
(2) Постоянните комисии правят оценка на прилагането и ефективността на законите.
(3) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, осъществяват периодичен контрол за степента на усвояване и за целесъобразното и законосъобразното изразходване на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз.
(4) Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, необходими за дейността на постоянните комисии.
(5) По искане на една трета от членовете на комисията председателят й е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на комисията. Поканените са длъжни да се явят пред комисията и да предоставят поисканата им информация, както и да отговарят на поставените им въпроси в срок до 7 дни от отправяне на поканата или на първото редовно заседание, ако то е след изтичането на тези 7 дни.
(6) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2009 г.) Държавните и общинските органи са длъжни да оказват пълно съдействие при осъществяване функциите на народния представител. Народният представител има право да посещава всички държавни и общински органи, министерства, ведомства, учреждения и организации.
(2) Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях.
(3) Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател, по искане най-малко на една трета от членовете й или от председателя на Народното събрание.
(2) Всеки член на ръководството на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията.
(3) Представители на граждански, синдикални, съсловни и браншови организации по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите, да представят свои писмени становища и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти за актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване режима на достъп до Народното събрание.
(4) Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити.
(5) Заседанията на Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и на техните подкомисии са закрити. По решение на тези комисии отделни заседания могат да бъдат открити.
(6) Участието на народни представители в закрити заседания на комисии, на които те не са членове, документите и тематиката, с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол и се подписват от същите.
(7) Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания без право да гласуват.
(8) Участващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията във връзка с опазване на класифицираната информация и информация по Закона за защита на личните данни, както и на сведения, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.
(9) При обсъждане на законопроекти и други въпроси вносителят или негов представител се изслушва на заседанията на комисиите.
(2) Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове.
(3) Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъстващите.
(2) При съвместни заседания всяка комисия взема поотделно своето решение по обсъждания въпрос. При различни становища всяка комисия прави свой отделен доклад пред Народното събрание.
(2) В доклада се отразяват взетото от комисията решение и различните становища с посочване на мнозинството, което ги е поддържало.
(3) Докладите на постоянните комисии от откритите заседания са публични и достъпни по установения ред, както и чрез интернет страницата на Народното събрание.
(2) За заседанията на водещата комисия по законопроектите се водят стенографски протоколи. Те се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола и се публикуват в 10-дневен срок от заседанието на интернет страницата на Народното събрание.
(3) Протоколите от закритите заседания на постоянните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп според изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или най-малко на една пета от народните представители.
(3) Задачите, числеността, съставът и срокът на действие на временните комисии се определят от Народното събрание.
(4) Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии.
(5) Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно - с решение на Народното събрание.
(2) При определяне на състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации се прилага принципът на пропорционално представителство.
(3) При преустановяване съществуването на парламентарна група избраният по нейно предложение представител в състава й се освобождава.
(4) Постоянните делегации отчитат своята дейност пред председателя на Народното събрание.
(2) Народното събрание е във ваканция от 22 декември до 10 януари, 10 дни по Великденските празници и от 1 до 31 август ежегодно.
(3) По изключение Народното събрание може да реши дните на ваканциите да бъдат променени.
(4) По време на парламентарните ваканции сроковете по този правилник спират да текат.
(2) В случаите по чл. 78, т. 2, 3 и 4 от Конституцията председателят е длъжен да насрочи заседание не по-късно от 7 дни след постъпване на искането, независимо от това, дали Народното събрание е във ваканция или не.
(3) Направилите искането по чл. 78 от Конституцията са длъжни да посочат дневния ред.
(2) Народното събрание може да промени времето за редовни заседания.
(3) Народното събрание може да реши да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред по време на сесия, но извън дните по ал. 1. Извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства.
(2) Лица, които не са народни представители или министри, могат да присъстват по решение на Народното събрание и по ред, определен от председателя, като заемат специално определените за тях места. По време на заседанията те са длъжни да спазват установения ред и могат да се изказват само по покана на председателя.
(3) При безредие сред публиката председателят въдворява ред чрез квесторите и може да разпореди да бъдат отстранени отделни граждани или всички външни лица.
1. важни държавни интереси налагат това;
2. се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация.
(2) Предложение за закрито заседание могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители или Министерският съвет.
(3) При постъпило предложение за закрито заседание председателят разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито.
(4) Обсъжданията и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и други лица, които имат достъп до тях.
(5) Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично.
(2) Пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на пленарни заседания се излъчва по решение на Народното събрание.
(3) Акредитираните журналисти и други журналисти, на които е осигурен достъп, могат да присъстват на откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание.
(4) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., в сила от 08.06.2010 г.) Стенограмите от пленарните заседания, когато те не са закрити и разпечатка от гласуването чрез компютризираната система, се публикуват в срок до 7 дни на интернет страницата на Народното събрание.
(2) Проверка на кворум се извършва чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието и преди началото на гласуването по чл. 56.
(3) Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или до два пъти общо в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.
(4) Председателят прекратява или прекъсва заседанието, когато в залата няма необходимия кворум. В случаите на прекъсване председателят може да възобнови заседанието не по-късно от един час, в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум.
(2) В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото, както и дневния ред съгласно приетата програма.
(3) Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народните представители и парламентарните групи до 16,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. Всеки народен представител може да предлага по една точка от дневния ред на Народното събрание при едноседмична програма, а при двуседмична програма - до две точки от дневния ред. Като точки в предстоящата програма могат да бъдат предлагани и законопроекти и проекти за други актове на Народното събрание, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 68, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 са изтекли.
(4) Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване, без да се обсъждат, в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат.
(5) В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание.
(6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред.
(7) Законопроектите и проектите за решения, които се включват в дневния ред на редовното пленарно заседание на Народното събрание, провеждано през първата сряда на всеки месец, се предлагат от парламентарните групи извън най-голямата. Предложенията се правят до 16,00 ч. на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от дневния ред. Подреждането на точките от дневния ред става според големината на парламентарните групи. Всеки следващ месец подреждането на предложенията на парламентарните групи става на ротационен принцип. Народното събрание е длъжно да разгледа по същество направените предложения. Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма.
(2) Никой не може да се изказва, без да е получил думата от председателя.
(3) Думата се иска от място с вдигане на ръка или с предварителна писмена заявка.
(4) Председателят съставя списък на желаещите за изказване и определя реда на изказващите се:
1. в зависимост от поредността, представена от ръководствата на парламентарните групи за народните представители, които ще говорят от тяхно име, като се редуват представители на различни парламентарни групи;
2. в зависимост от поредността на заявките.
(5) Председателят дава думата на председателите на парламентарните групи, а при тяхното отсъствие - на заместниците им или на упълномощен от тях народен представител, когато я поискат в рамките на дискусиите по дневния ред и времето, определено на парламентарните групи.
(6) Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи, на техните заместници или на упълномощен от тях по време на заседанието народен представител по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Техните изказвания са до 10 минути.
(2) Процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за:
1. прекратяване на заседанието;
2. отлагане на заседанието;
3. прекратяване на разискванията;
4. отлагане на разискванията;
5. отлагане на гласуването.
(3) Процедурните въпроси се поставят в рамките на не повече от 2 минути, без да се засяга същността на главния въпрос.
(2) В случаи, когато народни представители са лица с физически увреждания, които не им позволяват достъп до трибуната, те говорят от мястото си, за което незабавно се създават необходимите технически условия.
(2) Народният представител не може да говори по същество повече от един път по един и същи въпрос.
(2) Всяка парламентарна група може да поиска удължаване на предварително определеното й по ал. 1 време, но с не повече от една трета. Останалите парламентарни групи имат право на съответно пропорционално удължаване на предвиденото за тях време.
(3) За време на парламентарните групи по ал. 1 се смята времето:
1. през което са говорили техните народни представители;
2. през което са говорили техните председатели;
3. за което народните представители от съответните парламентарни групи са правили реплики или са вземали думата по процедурни въпроси, с изключение на тези, които се отнасят до начина на водене на заседанието.
(4) Допускат се до три изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарната група, в която членуват. Времето за изказване на народен представител е до 3 минути.
(5) Ако народен представител превиши определеното по предходните алинеи време за изказване, председателят, след като го предупреди, му отнема думата.
(6) Предвиденият в предходните алинеи ред не се прилага при обсъждане на законопроектите при второто гласуване.
(2) Репликата е кратко възражение по съществото на приключило изказване. Тя се прави веднага след изказването и не може да бъде повече от 2 минути.
(3) По едно и също изказване могат да бъдат направени най-много до три реплики.
(4) Репликираният народен представител има право на отговор (дуплика) с времетраене до 3 минути след приключване на репликите.
(2) Народният представител има право за обяснение на своя отрицателен вот в рамките на 2 минути след гласуването.
(3) Право на обяснение на отрицателен вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не е изразил същото отрицателно становище или не се е изказвал.
(4) За обяснение на отрицателен вот думата се дава най-много на трима народни представители.
(5) Не се допуска обяснение на отрицателен вот след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси.
(2) Упражняването на правото по ал. 1 не може да засяга правата на парламентарните групи по чл. 48, ал. 1.
(2) Когато са постъпили предложения за прекратяване на заседанието или за отлагането му, първо се гласува предложението за прекратяване на заседанието.
(2) Всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Председателят прекъсва заседанието веднага след като това бъде поискано и определя продължителността на прекъсването, което не може да бъде по-малко от 15 минути. Прекъсване на заседанието не може да се иска по-рано от един час след започването му и по-късно от един час преди приключване на работното време. Интервалът между две прекъсвания не може да е по-малък от един час.
(2) Явното гласуване се извършва чрез:
1. компютризирана система за гласуване;
2. вдигане на ръка;
3. ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне със "за", "против" и "въздържал се";
4. саморъчно подписване;
5. поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютризираната система за гласуване.
(3) При компютризираната система гласуването става чрез биометрични данни на всеки един народен представител или чрез система, задействана с биометрични данни на всеки един народен представител.
(4) Тайното гласуване се извършва с бюлетини.
(2) От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания.
1. предложения за отхвърляне;
2. предложения за отлагане на следващо заседание;
3. предложения за заместване;
4. предложения за поправки;
5. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече поправки;
6. предложения за допълнения;
7. основното предложение.
(2) Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.
(2) В случай на равенство на гласовете предложението се смята за отхвърлено.
(2) Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени веднага след приключването му, председателят разпорежда то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен.
(3) При гласуване чрез компютризираната система разпечатки от резултата се предоставят по искане на ръководството на парламентарна група.
(2) Към стенографския протокол се прилагат мотивите и текстът на законопроектите, решенията и другите актове на Народното събрание и предложенията по тях и когато не са четени в заседание, както и разпечатката от гласуването чрез компютризираната система.
(2) Председателят на Народното събрание обявява поправките пред Народното събрание на следващото заседание.
(2) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта.
(3) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране.
(2) Председателят на Народното събрание определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект.
(3) Председателят на всяко първо пленарно заседание през съответната седмица уведомява народните представители за новопостъпилите законопроекти, за техните вносители и за разпределението им по комисии.
(4) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от вносителя на законопроекта и заинтересованите постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от уведомяването по ал. 3, който се произнася по тях в двудневен срок.
(2) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., в сила от 08.06.2010 г.)
(4) (Отм. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., в сила от 08.06.2010 г.)
(2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му.
(3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(4) Липсата на становища по ал. 2 и 3 не спира обсъждането на законопроекта.
(5) Докладът на водещата комисия за първо четене съдържа и резюме на постъпилите предложения от заинтересованите обществени организации и граждани и обобщено становище на комисията.
(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.
(3) На първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша докладите на водещата комисия, становището на вносителя в рамките на 10 минути и доклади на други комисии, на които той е бил разпределен, ако такива са постъпили.
(4) При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.
(2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от тях един общ законопроект в срок от 14 дни, който се представя на председателя на Народното събрание и на народните представители за правене на писмени предложения по него.
(2) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1 водещата комисия внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;
2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията.
(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 73, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.
(3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение.
(4) Гласуването се извършва по реда на чл. 59. По време на гласуването не се допускат изказвания и нови предложения. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 73, предложенията на водещата комисия, редакционните поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отпадане или отлагане на текст.
(2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа.
(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 74, като се гласуват само текстовете, които са оспорени.
(2) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 67, ал. 3.
(3) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.
(4) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.
(5) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.
(2) Постоянната комисия обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.
(3) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от постъпването му.
(4) Докладът по ал. 1 се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори.
(5) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията. Предложенията се гласуват по реда на чл. 59. По доклада се приема решение.
(2) Водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд в 14-дневен срок. В този случай в становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.
(3) Председателят на Народното събрание подписва становището на Народното събрание и го изпраща на Конституционния съд.
(4) Ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или част от него за неконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизане в сила на решението.
(2) Към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството.
(2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за постъпилите въпроси и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори.
(3) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът, до когото е отправен въпросът, може да поиска отлагане на отговора, но с не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.
(4) Когато народният представител, задал въпроса, отсъства от заседанието по уважителни причини, отговорът се отлага.
(5) Когато се получи писмен отговор на въпроса, председателят съобщава за това на следващото заседание за парламентарен контрол и връчва екземпляр от него на народния представител. Въпросите за писмен отговор, както и самите писмени отговори, се прилагат към стенографския протокол на пленарното заседание.
(6) Народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до започване на заседанието за парламентарен контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това.
(7) Когато парламентарните групи са се възползвали от правото си по чл. 44, ал. 6, времето за парламентарен контрол се удължава със същия размер.
(2) Времето за изложение на въпросите е до 2 минути.
(3) Отговорът на министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът - на дуплика, също до 2 минути.
(2) Питанията трябва да се отнасят до основни страни от дейността на министър-председателя, заместник министър-председателя, отделните министри или на администрацията, за която те отговарят.
(3) Към министър-председателя се отправят питания, които се отнасят до общата политика на правителството.
(2) Министър-председателят, заместник министър-председателите или отделните министри могат да поискат продължаване на срока, но не повече от 7 дни от срока, определен по ал. 1.
(3) Министър-председателят, заместник министър-председател или министър, който не е отговорил в законния срок, е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.
(2) Председателят на Народното събрание уведомява своевременно министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър за постъпилите питания и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори.
(3) Министър-председателят, съответният заместник министър-председател или министър отговарят лично.
(4) Отговорът на питането се отлага, ако поставилият го народен представител отсъства от заседанието по уважителни причини.
(2) След отговора на питането народният представител, който го е направил, има право да зададе не повече от два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути общо, а министър-председателят, заместник министър-председател или министър - да отговори в рамките на 3 минути. При писмен отговор на питането уточняващи въпроси не се допускат.
(3) По отговора на питането не се провеждат разисквания и не се допускат реплики. Народният представител, отправил питането, може в рамките на 2 минути да изрази своето отношение към отговора. Не се допуска реплика от страна на министъра под никакъв предлог.
(2) Питанията с писмен отговор и писмените отговори към тях се прилагат към стенографския протокол.
(2) Разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. След насрочване на разискванията от председателя на Народното събрание народни представители не могат да оттеглят подписите си от предложението. Разискванията се провеждат в присъствието на съответния министър по реда, установен в глава шеста, и продължават един час. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката е 5 минути, а за независимите народни представители е общо до 5 минути.
(3) Проекти за решение могат да предлагат и народните представители. Когато има повече от едно предложение, те се гласуват по реда на постъпването им, като предложението на вносителя се смята за основно по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 7.
(2) Първи отговаря министър-председателят, след него - заместник министър-председателите и министрите, като при отговорите на министрите се прилага ротационен принцип.
(3) Въпросите и питанията към министър-председателя, заместник министър-председател или министър се задават по реда на тяхното постъпване.
(2) В случаите, когато въпросите и питанията не съответстват на изискванията на този правилник или не са зададени към член на Министерския съвет, в чийто ресор на управление е предметът на въпроса или питането, председателят уведомява народния представител да отстрани в тридневен срок несъответствията.
(2) Разискванията започват на следващото заседание след постъпване на искането за вот на доверие.
(3) След приключване на разискванията Народното събрание приема решение на същото заседание.
(4) Решението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители.
(2) По време на разискванията не могат да бъдат правени промени и допълнения в текста на проекта за решение.
(3) Гласуването на проекта за решение се провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията.
(4) Проектът за решение се смята за приет, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.
(2) Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението прави изложение на въпросите в рамките на 10 минути. Изслушваното лице информира Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването. По двама народни представители от парламентарна група и един независим народен представител, всеки в рамките на 2 минути, могат да зададат допълнителни въпроси. Изслушваното лице отговаря след задаването на всички допълнителни въпроси.
(3) Парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. В 7-дневен срок след провеждане на изслушването съответната комисия представя на председателя на Народното събрание доклад за изслушването, който се раздава на народните представители.
(2) Поканата за явяване се връчва чрез службите на Народното събрание.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., в сила от 08.06.2010 г.) Председателят на Народното събрание изпраща Годишната програма по ал. 1 на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на другите постоянни комисии. Постоянните комисии изработват своите предложения за Годишната работна програма в триседмичен срок.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., в сила от 08.06.2010 г.) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, предлага проект за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз в двуседмичен срок след изтичане на срока по ал. 2. Годишната работна програма съдържа списък на проектите за актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът за Годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.
(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата Годишна работна програма по ал. 3.
(5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда на ал. 3.
(2) Проектите за актове по ал. 1 се придружават от становище, което съдържа кратко описание на акта, първоначална позиция, въз основа на оценка на интересите на страната и отражението на акта върху тях, информация за процедурата по приемането и датите на обсъждане на проекта от институциите на Европейския съюз и друга информация.
(3) При настъпване на обстоятелства, които налагат промени в първоначалната българска позиция, Министерският съвет своевременно информира Народното събрание за тези обстоятелства и за промените в позицията.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г., в сила от 08.06.2010 г.) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове по своя инициатива или по предложение на постоянна комисия може да наложи парламентарна резерва по проектите на актове на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма по чл. 103, ал. 3. Парламентарната резерва задължава правителството за определен срок да не изразява становище в Съвета на Европейския съюз до произнасяне на Народното събрание.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г., в сила от 08.06.2010 г.) Народното събрание се произнася в осемседмичен срок за спазване на принципа на субсидиарност по проектите на законодателни актове на институциите на Европейския съюз, включени в Годишната работна програма на Народното събрание.
(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г., в сила от 08.06.2010 г.) Когато установи неспазване на принципа на субсидиарност в проект на законодателен акт на институциите на Европейския съюз, Народното събрание изпраща мотивирано становище до председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Комисията. В мотивираното становище Народното събрание посочва причините, поради които смята, че проектоактът нарушава принципа на субсидиарност.
(4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г., в сила от 08.06.2010 г.) Министерският съвет по искане на Народното събрание внася в Съда на Европейския съюз иск за неспазване на принципа на субсидиарност в даден законодателен акт.
(2) При съвместни заседания се изготвя съвместен доклад на двете комисии.
(2) Народното събрание участва в процедурите по преразглеждане на Договорите.
(3) Народното събрание разглежда молбите за присъединяване към Европейския съюз.
(4) Народното събрание участва активно в процеса на междупарламентарно сътрудничество в Европейския съюз.
(2) Кандидатите по ал. 1 са длъжни да се явят на заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да отговарят на поставените от членовете й въпроси.
(2) На всеки две седмици Народното събрание и Министерският съвет обменят информация за актовете по ал. 1, като Министерският съвет текущо предоставя разработваните по тези актове становища.
(2) Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания на Европейския съвет.
(3) В заседанията на Народното събрание по ал. 1 и 2 могат да участват без право да гласуват членовете на Европейския парламент от Република България.
(2) Когато за възстановяване на заеманата длъжност е необходим акт на държавен орган, съответният държавен орган е длъжен да го издаде.
(2) Народният представител може да получава хонорар или възнаграждение по граждански правоотношения.
(2) Народният представител няма право да участва в управителни или надзорни органи на търговски дружества и кооперации.
(3) Народните представители могат да продължат участието си в колективни управителни органи и научни органи на висшите училища и Българската академия на науките с изключение на еднолични ръководни длъжности.
(4) Народният представител няма право да дава съгласие или да използва служебното си положение за рекламна дейност.
(2) Народният представител няма право на неплатен отпуск.
(2) Народен представител, на когото се налага да напусне заседанието, преди да е завършило, или да закъснее за заседание, уведомява дежурните секретари или ръководството на съответната комисия.
(3) Народен представител, на когото се налага да отсъства по уважителни причини от заседание на Народното събрание или от заседание на комисия, предварително уведомява председателя на Народното събрание, респективно председателя на съответната комисия.
(2) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител. Народният представител представя лично писменото си съгласие на председателя на Народното събрание, който уведомява незабавно главния прокурор и информира Народното събрание на първото пленарно заседание след постъпване на съгласието. Даденото писмено съгласие не може да бъде оттегляно от народния представител.
(3) Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, като в този случай незабавно се уведомява Народното събрание, а когато то не заседава (чл. 36, ал. 2) - неговият председател.
(4) Когато са налице достатъчно данни, че народен представител е извършил престъпление от общ характер, главният прокурор отправя мотивирано искане до Народното събрание, а когато то не заседава - до неговия председател, с което се иска разрешение за възбуждане на наказателно преследване. Към искането се прилагат достатъчно данни.
(5) Искането на главния прокурор и приложените към него данни се разглеждат от Народното събрание, което се произнася с решение, не по-рано от 14 дни след постъпване на искането. При поискване и явяване народният представител се изслушва от Народното събрание.
(6) Когато Народното събрание не заседава (чл. 36, ал. 2), разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава от неговия председател. Разрешението, дадено от председателя на Народното събрание, се внася за одобрение от народните представители на първото заседание на Народното събрание.
(7) Когато наказателното преследване завърши с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено, Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител.
(8) В случаите, когато главният прокурор е направил искане за задържане на народния представител, Народното събрание се произнася с отделно решение, взето по реда на предходните алинеи. То може да отмени дадено от него разрешение.
(9) Разпоредбите на чл. 70 от Конституцията се прилагат и в случаите, когато наказателно преследване срещу народен представител е възбудено преди избирането му.
(2) Когато бъде освободен като министър, пълномощията на народен представител се възстановяват, а на заместващия го се прекратяват. Когато от една избирателна листа е извършено повече от едно заместване, при възстановяване на пълномощията на народен представител се прекратяват пълномощията на последния от листата, който ги е придобил по заместване.
1. напомняне;
2. забележка;
3. порицание;
4. отнемане на думата;
5. отстраняване от заседание;
6. отстраняване до три заседания.
(2) Забележка се прави и на народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или със заплаха.
1. по време на изказването си има наложени две от предвидените в чл. 127, т. 1 - 3 дисциплинарни мерки;
2. след изтичане на времето за изказване продължава изложението си въпреки поканата на председателя да го прекрати.
1. възразява против наложената дисциплинарна мярка по груб и непристоен начин;
2. продължително не дава възможност за нормална работа в пленарната зала;
3. гласува с чужда карта.
1. оскърбява Народното събрание или държавния глава;
2. призовава към насилие в залата или в сградата на Народното събрание;
3. повторно е гласувал с чужда карта.
(2) Отстраненият от заседанието народен представител по ал. 1 и по чл. 132 не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.
(3) Народният представител има право да оспорва наложената дисциплинарна мярка пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от налагането й. Председателят може да потвърди, отмени или промени мотивирано наложената дисциплинарна мярка.
(2) Предложението се разглежда от Комисията по правни въпроси в 14-дневен срок.
(3) Становището на комисията се изпраща на председателя на Народното събрание, който го предоставя в писмен вид на всеки народен представител.
(2) Служителите в администрацията на Народното събрание са парламентарни служители, чийто статут се определя в правилника по чл. 9, ал. 1, т. 13.
(3) С Единния класификатор на длъжностите в администрацията на Народното събрание се определят: броят на парламентарните служители, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и/или професионален опит, видът правоотношение, други изисквания за заемане на длъжността, както и минималният и максималният размер на възнаграждението за всяка длъжност.
(4) Главният секретар на Народното събрание осъществява неотложни административни функции на председателя на Народното събрание по този правилник и по закон, когато мандатът на Народното събрание е изтекъл или е предсрочно прекратен, до избора на председател на Народното събрание.
-------------------------
Правилникът е приет от 41-то Народно събрание на 23 юли 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрани.
Заключителни разпоредби
КЪМ РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
§ 2. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Заключителни разпоредби
КЪМ РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
§ 8. Решението влиза в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Финансови правила по бюджета на Народното събрание
Чл. 1. (1) Самостоятелният бюджет на Народното събрание е част от държавния бюджет на Република България.
(2) Бюджетът на Икономическия и социален съвет е част от бюджета на Народното събрание.
(3) Бюджетът на Народното събрание включва всички приходи от дейността на неговите второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, административните и стопанските разходи, издръжката на парламентарните групи, разходите на комисиите, на народните представители, за международната дейност и интерпарламентарните организации.
(4) От бюджета на Народното събрание могат да се финансират и конкретни проекти и програми, свързани с формиране на демократична гражданска култура, лидерски умения и демократични практики в процеса на вземане на решения, както и курсове за квалификация на народни представители и лидери от всички парламентарно представени политически сили с оглед членството на Република България в Европейския съюз.
(5) Второстепенните разпоредители с бюджетни кредити по бюджета на Народното събрание са ръководителите на Икономическия и социален съвет, на редакцията на "Държавен вестник", на Националния център за изучаване на общественото мнение, на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа към Народното събрание на Република България, на Лечебно-възстановителната база на Народното събрание - Велинград, на Издателската дейност и на Хранителния комплекс.
(6) В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвиждат средства за Програма "Студентска програма за законодателни проучвания в Народното събрание".
Чл. 2. (1) Председателят на Народното събрание или упълномощено от него лице определя реда и сроковете за съставянето на проект на средносрочна бюджетна прогноза и проект на бюджет на Народното събрание въз основа на решението на Министерския съвет за приемане на бюджетната процедура по съставянето на тригодишна бюджетна прогноза и държавен бюджет за съответната година.
(2) Дирекция "Парламентарен бюджет и финанси" координира и изготвя проекта на бюджет на Народното събрание и проекта на придружаващия го доклад. Обобщеният проект на бюджет се изготвя въз основа на проектите на първостепенния и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. Постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси обсъжда изготвения проектобюджет и се произнася със становище по него. Проектобюджетът, проектодокладът и становището на подкомисията се предоставят на председателя на Народното събрание.
Чл. 3. Използването на резерва за неотложни непредвидени разходи по бюджета на Народното събрание се извършва със заповед на председателя на Народното събрание.
Чл. 4. (1) Дирекция "Парламентарен бюджет и финанси" изготвя годишния касов отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание въз основа на отчетите на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и го представя на председателя на Народното събрание, който го предоставя за становище на постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.
(2) Отчетът за изпълнението на бюджета се приема от Народното събрание по доклад на председателя не по-късно от 6 месеца след приключване на годината.
Чл. 5. Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.
Чл. 6. (1) Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 5, заместник-председателите на Народното събрание - с 45 на сто, председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи по чл. 10 от правилника - с 35 на сто, заместник-председателите на комисии - с 25 на сто, членовете на постоянна комисия - с 15 на сто, и парламентарните секретари - с 10 на сто.
(2) При съпредседателство на парламентарната група се полага възнаграждение за един председател.
(3) Народен представител, който заема повече от една ръководна длъжност, получава само по-високото възнаграждение измежду тях.
(4) За участие в подкомисии, временни комисии, както и за работни групи, избрани от постоянните комисии, народните представители получават възнаграждение пропорционално на времето на работа, но не по-голямо от 5 на сто от основното месечно възнаграждение. При удължаване на срока на дейността на временните комисии и работните групи се решава дали участващите в тях получават допълнително възнаграждение.
Чл. 7. (1) Към основните месечни възнаграждения, определени в чл. 5 и 6, се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит - 1 на сто за всяка прослужена година, за научна степен "доктор" - 10 на сто, и за "доктор на науките" - 15 на сто от основното месечно възнаграждение за народен представител.
(2) Народните представители могат да получават допълнителни възнаграждения при реализиране на приоритетни за страната задачи.
(3) От начислените възнаграждения се правят удръжки съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, както и други удръжки, определени със закон, които са за сметка на осигурените.
Чл. 8. Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент на трета категория труд и се застраховат по рискова застраховка "Живот".
Чл. 9. Всички допълнителни разходи на народен представител за придружител и помощник поради инвалидност се поемат от бюджета на Народното събрание.
Чл. 10. Народният представител не може в това си качество да получава подаръци на стойност над една пета от основното му месечно възнаграждение за съответния месец. Подаръците над тази стойност се предават в Народното събрание.
Чл. 11. (1) Народният представител има право на безплатно пътуване по държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт - първа класа, и спално място за цялата вътрешна мрежа.
(2) Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители.
(3) Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка и отстоящи на повече от 250 километра от София, до 40 самолетни билета годишно - отиване и връщане, а на останалите - до 12 самолетни билета годишно - отиване и връщане, във връзка с дейността им като народни представители.
(4) На народните представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София от мандатния жилищен фонд на Народното събрание, като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на Народното събрание.
(5) Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в избирателните райони. Размерът на квартирните и лимитът на пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание. Този въпрос се регламентира от вътрешен акт, издаден от председателя на Народното събрание.
(6) Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства, както и на лична уеб страница в интернет до 15 мегабайта, поддържана на сървъра на Народното събрание.
(7) Народното събрание осигурява на членовете на Европейския парламент от Република България работно помещение в София с необходимите технически и комуникационни средства, като финансирането на разходите се поема от съответния член на Европейския парламент.
Чл. 12. Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на независимите народни представители, в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумата се предоставя на парламентарните групи, които определят начина на разпределението й, и на независимите народни представители. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони.
Чл. 13. Бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание.
Чл. 14. (1) При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се удържа сума, равна на възнаграждението му за това заседание.
(2) При неоправдано отсъствие от заседание на парламентарна комисия, подкомисия и работна група на народния представител се удържа сума, равна на съответната добавка за участие в заседанието.
(3) При неоправдано отсъствие от 3 поредни или общо 5 пленарни заседания за съответния месец на народния представител се удържат две трети от месечното му възнаграждение.
(4) Данните за удръжки по ал. 1, 2 и 3 се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, справки от председателите на парламентарни комисии, подкомисии и работни групи и от стенографските протоколи.
Чл. 15. Сумите, набирани по чл. 14, се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание.
Чл. 16. (1) Възнагражденията по чл. 5 и 7 се начисляват от изборния ден, а за встъпилите допълнително народни представители - от деня, в който народният представител е обявен за избран от Централната избирателна комисия. По чл. 6 възнагражденията се начисляват от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии.
(2) Министри, избрани за народни представители в следващо Народно събрание, декларират от кой държавен орган желаят да получават полагащото им се възнаграждение за периода до избор на нов Министерски съвет.
Чл. 17. (1) Парламентарен служител, работещ по трудово правоотношение, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в Народното събрание, но не повече от 10 брутни месечни възнаграждения.
(2) На парламентарните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
Чл. 18. При необходимост настоящото приложение, отнасящо се до финансовите правила по бюджета на Народното събрание, се актуализира ежегодно.