Чл. 1. С правилника се уреждат устройството, дейността, управлението и финансирането на Военномедицинската академия.

Чл. 2. Военномедицинската академия е лечебно заведение за извънболнична и болнична помощ и за военнонаучна, военноучебна и военноекспертизна дейност по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения към Министерството на отбраната.

Чл. 3. (1) Военномедицинската академия е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) Военномедицинската академия има свое знаме, печат и празник - 1 декември.

(3) Военномедицинската академия включва в структурата си:

1. Многопрофилната болнична база за активно лечение - София;

2. Болничната база за активно лечение - Варна;

3. Болничната база за активно лечение - Пловдив;

4. Болничната база за активно лечение - Плевен;

5. Болничната база за активно лечение - Сливен;

6. Болничната база по балнеология, рехабилитация и профилактика - Хисаря;

7. Болничната база по балнеология, рехабилитация и профилактика - Поморие;

8. Болничната база по балнеология, рехабилитация и профилактика - Банкя;

9. Центъра по военномедицинска експертиза и авиационна медицина - София;

10. Центъра по военна епидемиология и хигиена - София;

11. Научноизследователския център по радиологична, биологична и химическа защита - София;

12. Военномедицинския отряд за бързо реагиране - София;

13. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2008 г., в сила от 01.04.2008 г.) Медицински пунктове към служба "Военна информация", служба "Военна полиция" и Военната академия "Г. С. Раковски";

14. Медицинските пунктове във войсковите единици от Българската армия и във висшите военни училища;

15. (нова - ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г.) медицински пункт в Държавна агенция "Национална сигурност", намиращ се в София, бул. "Черковна" № 90.

(4) Числеността на персонала на Военномедицинската академия се определя с акт на Министерския съвет.

(5) Военномедицинската академия е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(6) Щатното разписание на Военномедицинската академия се утвърждава от министъра на отбраната по предложение на началника на академията.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г., в сила от 14.04.2009 г.) Структурата, организацията на дейността и вътрешният ред в звената по чл. 3, ал. 3, т. 2 - 15 се определят с правилници, както следва:

1. по ал. 3, т. 2 - 13 - утвърдени от началника на Военномедицинската академия;

2. по т. 14 - утвърден от началника на Генералния щаб на Българската армия съгласувано с началника на Военномедицинската академия;

3. по т. 15 - утвърден от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" съгласувано с началника на Военномедицинската академия.

Чл. 5. Военномедицинската академия извършва уникални за страната диагностично-лечебни и научноприложни дейности по прилагането на съвременни медицински технологии, за защита на Българската армия и населението от ядрени, химически и биологически фактори на поражение, подготовка на медицински кадри за ликвидиране на последици от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания, участие в международни мисии, военномедицинска подготовка на личния състав от Българската армия, поддържане в готовност за незабавно действие на Военномедицинския отряд за бързо реагиране и полеви подвижни болници, обучение по военномедицински специалности и на санитарни инструктори.

Чл. 6. Военномедицинската академия извършва профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация и за други български или чужди граждани, както и по договори с юридически лица срещу заплащане по ценоразпис, утвърден от началника на Военномедицинската академия.

Чл. 7. (1) Военномедицинската академия се ръководи от началник, който се подпомага от заместник-началник по ресурсите и планиране на медицинското осигуряване и от заместник-началник по лечебната дейност и превенция на здравето.

(2) Началникът и заместник-началниците на Военномедицинската академия са лекари с призната специалност - кадрови военнослужещи, които се назначават и освобождават от длъжност по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(3) За началник на Военномедицинската академия се назначава лице, което:

1. е хабилитирано или е завършило стратегически курс във Военната академия "Г. С. Раковски";

2. притежава квалификация по здравен мениджмънт.

(4) За заместник-началници на Военномедицинската академия се назначават лица, които притежават квалификация по здравен мениджмънт.

Чл. 8. (1) Началникът на Военномедицинската академия е пряко подчинен на министъра на отбраната.

(2) Началникът на Военномедицинската академия е пряк началник на целия личен състав на академията.

(3) Началникът на Военномедицинската академия:

1. представлява Военномедицинската академия;

2. непосредствено ръководи и отговаря за дейността на Военномедицинската академия;

3. разработва основни направления за развитието и ресурсното осигуряване на диагностично-лечебните и профилактичните дейности във Военномедицинската академия в съответствие със съвременните стандарти в извънболничната и болничната медицинска помощ, изискванията на провеждащия се в нея учебно-научен процес и пазара на здравни услуги;

4. съставя програма за развитие на Военномедицинската академия и ежегодно изготвя и представя на министъра на отбраната план за дейността на академията;

5. утвърждава икономическата програма на Военномедицинската академия и контролира изпълнението й;

6. ръководи годишното и месечното планиране на дейността на Военномедицинската академия и контролира изпълнението на плановете;

7. ръководи бойната и специалната подготовка на личния състав на Военномедицинската академия;

8. ръководи разработването на плана за бойна и мобилизационна готовност на Военномедицинската академия и поддържането й в определена степен на готовност;

9. предлага по установения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ред за назначаване, повишаване в звание и освобождаване на офицери и сержанти на кадрова военна служба от Военномедицинската академия;

10. сключва и прекратява трудовите договори с гражданските лица от Военномедицинската академия;

11. утвърждава длъжностните характеристики на личния състав на Военномедицинската академия;

12. организира подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на човешките ресурси;

13. приема вътрешни актове, осигуряващи изпълнението на задачите, включени в предмета на дейност на Военномедицинската академия;

14. предоставя при поискване информация за медицинските дейности и разходваните ресурси и анализ на дейността на академията по ред, определен от министъра на отбраната и министъра на здравеопазването;

15. сключва договори с физически и юридически лица за изпълнение на задачи, включени в предмета на дейност на Военномедицинската академия;

16. създава помощни и консултативни органи;

17. координира и контролира взаимодействието по медицинското осигуряване на Българската армия;

18. ръководи и организира взаимодействието с Министерството на здравеопазването и с Националната здравноосигурителна каса;

19. ръководи научното сътрудничество с други научни учреждения в Република България;

20. отговаря за стопанисването и управлението на недвижимите имоти и движимите вещи, предоставени на Военномедицинската академия;

21. изпълнява и други функции, произтичащи от законите и другите нормативни актове.

(4) Началникът на Военномедицинската академия разпределя функциите на заместник-началниците в определените им ресори.

(5) В отсъствие на началника на Военномедицинската академия той се замества от определен от него с писмена заповед заместник-началник.

Чл. 9. (1) Общото събрание е колективен орган на Военномедицинска академия, който се състои от всички хабилитирани лица и представители на нехабилитирания научно-преподавателски състав, които не могат да бъдат повече от 15 на сто от числения му състав. Последните се избират от общото събрание на нехабилитираните научно-преподавателски специалисти.

(2) Съставът на общото събрание се обявява със заповед на началника на Военномедицинската академия.

(3) Общото събрание на Военномедицинската академия се свиква най-малко веднъж годишно от председателя по негова инициатива, по искане на началника на академията или на една четвърт от списъчния състав на събранието.

(4) За свикването на общото събрание членовете му се уведомяват не по-късно от 7 дни преди датата на заседанието.

(5) Общото събрание е редовно, ако до 30 минути след обявеното начало са регистрирани не по-малко от две трети от списъчния му състав. При определяне на кворума от списъчния състав се изключват лицата в отпуск поради временна неработоспособност, бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.

(6) При липса на кворум по ал. 5 заседанието се отлага с един час. Ако и тогава няма кворум, заседанието се отсрочва с една седмица.

(7) Заседанията на общото събрание са открити за всички членове на академичната общност. Те се ръководят от неговия председател, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.

(8) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите с явно гласуване, а при избор на академичния съвет - с тайно гласуване.

(9) Общото събрание:

1. обсъжда и прави предложения по програмата за развитие на академията;

2. избира председател и заместник-председател на общото събрание измежду хабилитираните лица по предложение на началника на Военномедицинската академия;

3. определя числеността на академичния съвет и избира неговите членове;

4. обсъжда и приема годишния отчет на началника на Военномедицинската академия.

(10) За всяко заседание на общото събрание се съставя протокол, който се подписва от председателя и от водещия протокола.

Чл. 10. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на Военномедицинската академия.

(2) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове, избрани от общото събрание, като не по-малко от три четвърти от членовете му са хабилитирани лица.

(3) Академичният съвет се избира за срок 4 години.

(4) Академичният съвет:

1. обсъжда и прави предложения по основни въпроси в приоритетни направления на научноизследователската и учебната работа във Военномедицинската академия;

2. прави предложения за подготовката и развитието на научно-преподавателския състав;

3. взема решения за обявяване на конкурси и избиране на научно-преподавателски кадри; предлага на началника на Военномедицинската академия тяхното освобождаване, повишаване или понижаване на научно-преподавателска длъжност;

4. организира и отчита работата на докторантите и специализантите;

5. предлага реда за повишаване квалификацията на докторантите, специализантите и научно-преподавателските кадри в чужбина;

6. избира началниците на департаменти, катедри, клиники и лаборатории и катедрените съвети с тайно гласуване с обикновено мнозинство от присъстващите; в случай че никой от предложените за съответната длъжност не получи необходимото мнозинство, в 7-дневен срок се провежда нов избор между двама от кандидатите с най-много гласове;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избора на неговите членове;

8. избира извънредни професори и извънредни доценти;

9. присъжда на български и чуждестранни специалисти с принос към диагностично-лечебната и научната дейност на Военномедицинската академия почетното звание "доктор хонорис кауза".

(5) Началникът на Военномедицинската академия ръководи дейността на академичния съвет и по право е негов член и председател.

(6) Академичният съвет провежда редовни заседания най-малко веднъж на 2 месеца.

(7) За свикването на заседание на академичния съвет членовете му се уведомяват не по-късно от 7 дни преди датата на заседанието, като им се съобщава и дневният ред.

(8) Заседанието на академичния съвет е редовно, ако присъстват не по-малко от две трети от списъчния му състав. При определяне на кворума от списъчния състав се изключват лицата в отпуск поради временна неработоспособност, бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една пета от броя на лицата в списъчния състав.

(9) При липса на кворум по ал. 8 заседанието се отлага с един час. Ако и тогава няма кворум, заседанието се отсрочва с 3 работни дни.

(10) Заседанията на академичния съвет се ръководят от неговия председател, а в негово отсъствие - от избрано от членовете на академичния съвет лице.

(11) Академичният съвет приема решения с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието чрез явно гласуване освен в случаите по ал. 4, т. 6.

(12) За всяко заседание на академичния съвет се съставя протокол, който се подписва от председателя на съвета и от водещия протокола.

Чл. 11. (1) Военномедицинският съвет е консултативен орган на Военномедицинската академия.

(2) Началникът на Военномедицинската академия ръководи военномедицинския съвет, определя неговия състав и начина на функционирането му.

(3) Военномедицинският съвет подпомага началника на Военномедицинската академия при организирането и вземането на решения по:

1. въпросите, отнасящи се до бойната готовност и мобилизацията;

2. изпълнението на плана за диагностично-лечебната дейност и неговата икономическа ефективност;

3. предложенията на началниците на болнични бази, департаменти, катедри, клиники, лаборатории и отделения за подобряване дейността на техните структури;

4. информационната дейност на Военномедицинската академия и повишаването на ефективността й;

5. въвеждането на нови медицински методи и технологии, повишаващи ефективността и качеството на медицинските услуги;

6. други въпроси от дейността на Военномедицинската академия.

Чл. 12. (1) Многопрофилната болнична база за активно лечение - София, се ръководи от началник, който се подпомага от заместник-началник по диагностично-лечебната дейност, от заместник-началник по учебно-научната дейност и от главна медицинска сестра.

(2) За началник на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София, се назначава лице, което:

1. е кадрови военнослужещ;

2. е лекар с призната специалност;

3. притежава квалификация по здравен мениджмънт;

4. е хабилитирано или е завършило стратегически курс във Военната академия "Г. С. Раковски".

(3) Началникът на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София, се назначава и освобождава от длъжност по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(4) Заместник-началниците на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София, са лекари с призната специалност и квалификация по здравен мениджмънт, които се назначават и освобождават от длъжност по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или на Кодекса на труда.

Чл. 13. (1) Началникът на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София, е пряко подчинен на началника на Военномедицинската академия.

(2) Началникът на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София:

1. непосредствено ръководи и отговаря за дейността на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София;

2. разработва направления за развитието на диагностично-лечебните дейности в Многопрофилната болнична база за активно лечение - София, в съответствие със съвременните стандарти в болничното дело, изискванията на провеждащия се в нея учебно-научен процес и пазара на здравни услуги;

3. съставя програма за развитие на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София; ежегодно изготвя и представя на началника на Военномедицинската академия план за дейността на болничната база;

4. организира и контролира изпълнението на икономическата програма на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София;

5. ръководи и организира годишното и месечно планиране на дейността на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София, и контролира изпълнението на плановете;

6. организира и ръководи бойната и специалната подготовка на личния състав на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София;

7. участва в разработването на плана за бойна и мобилизационна готовност в касаещия го обем;

8. предлага на началника на Военномедицинската академия назначаването и освобождаването на граждански лица от Многопрофилната болнична база за активно лечение - София;

9. разработва длъжностните характеристики на личния състав на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София, и ги представя на началника на Военномедицинската академия за утвърждаване;

10. организира изготвянето на тримесечни и годишни анализи на диагностично-лечебната дейност;

11. отговаря за стопанисването и управлението на недвижимите имоти и движимите вещи, предоставени на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София;

12. изпълнява и други функции, произтичащи от законите и другите нормативни актове.

(3) Началникът на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София, разпределя функциите на заместник-началниците в определените им ресори.

(4) В отсъствие на началника на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София, той се замества от определен от него с писмена заповед заместник-началник.

Чл. 14. (1) Главната медицинска сестра на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София, е гражданско лице с образователно-квалификационна степен "бакалавър" и се назначава с конкурс, проведен при условията и по реда на Кодекса на труда.

(2) Главната медицинска сестра:

1. организира, координира и отговаря за качеството на здравните грижи в лечебното заведение;

2. проверява разпределението, изразходването, съхраняването и отчета на медикаментите и превързочните материали в лечебното заведение;

3. планира, координира и контролира следдипломното обучение на медицинските специалисти с образователно-квалификационна степен по-ниска от "магистър";

4. отговаря за хигиенното състояние, за дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията в лечебното заведение;

5. ръководи съвета по здравни грижи;

6. представя на началника на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София, анализ и информация за състоянието на здравните грижи в лечебното заведение.

Чл. 15. (1) Лечебно-контролната комисия е контролен орган по диагностично-лечебния процес. Съставът й се определя със заповед на началника на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София.

(2) Лечебно-контролната комисия се състои от председател и членове - началници на катедри, клиники, лаборатории и отделения.

(3) Лечебно-контролната комисия:

1. извършва проверки по ефективността и качеството на диагностично-лечебните дейности в структурните звена;

2. произнася се по трудни за диагностика и лечение случаи;

3. контролира спазването на правилата за добра медицинска практика;

4. анализира несъвпадането на клиничната с патолого-анатомичната диагноза на починали пациенти в структурните звена;

5. дава становища и следи за спазване изискванията на здравното законодателство;

6. извършва проверки при значителни усложнения на здравето на пациенти, при или след оказване на медицинска помощ, както и по повод постъпили от тях жалби за нарушаване на правата им.

(4) Констатациите и заключенията на лечебно-контролната комисия по ал. 3, т. 6 при необходимост се представят в комисията по професионална етика на Районната колегия на Българския лекарски съюз, съответно на Съюза на стоматолозите в България.

(5) Членовете на лечебно-контролната комисия нямат право по какъвто и да е начин да разгласяват данни от извършени проверки, отнасящи се за личността на пациента или медицинското лице.

(6) При извършване на проверки и обсъждания на констатации, отнасящи се за дейността на лекар, могат да участват само лекари и юрист.

(7) Лечебно-контролната комисия се свиква от нейния председател. Заседанието е редовно, ако на него присъстват най-малко половината плюс един от членовете на комисията.

(8) За заседанията на лечебно-контролната комисия се води протокол, който се подписва от нейния председател.

Чл. 16. (1) Комисията за борба с вътреболничните инфекции се състои от председател и най-малко четирима членове. Съставът й се определя със заповед на началника на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София.

(2) Комисията за борба с вътреболничните инфекции:

1. разработва, обсъжда и приема планове за профилактика на вътреболничните инфекции въз основа на извършени проверки и проучване;

2. упражнява системен контрол върху състоянието на болничната хигиена и противоепидемичния режим;

3. анализира заболеваемостта от вътреболнични инфекции и предлага решения на ръководството на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София;

4. разработва антибиотичната и дезинфекционната политика на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София, и контролира изпълнението й;

5. контролира регистрацията на вътреболничните инфекции и организира проверки за активното им издирване;

6. разработва програми за повишаване квалификацията на кадрите за недопускане на вътреболнични инфекции.

(3) Комисията за борба с вътреболничните инфекции се свиква от председателя й най-малко два пъти месечно. Заседанието е редовно, ако на него присъстват най-малко половината плюс един от членовете на комисията.

(4) За заседанията на комисията за борба с вътреболничните инфекции се води протокол, който се подписва от нейния председател.

Чл. 17. (1) Местната комисия по етика:

1. обсъжда предложения и дава становища за изпитване на лекарствени средства в клинични условия;

2. осъществява непосредствен контрол върху клиничните изпитвания, за които е дала положително становище.

(2) Съставът на комисията по ал. 1 се определя със заповед на началника на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София.

(3) При необходимост председателят на комисията може да привлича и други специалисти в качеството им на експерти по въпроси, които подлежат на обсъждане.

(4) Условията и редът за работа на местната комисия по етика се определят с правилник, утвърден от началника на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София.

Чл. 18. (1) Съветът по здравни грижи е консултативен орган на главната медицинска сестра. Той се състои от старшите сестри (акушерки, лаборанти) на клиниките, лабораториите и отделенията. Председател на съвета по здравни грижи е главната медицинска сестра.

(2) Съветът по здравни грижи изпълнява следните функции:

1. организира, координира и оценява качеството на сестринските грижи;

2. планира и организира провеждането на следдипломно обучение на сестринските кадри.

(3) Съветът по здравни грижи се свиква от неговия председател най-малко веднъж месечно. Заседанието е редовно, ако на него присъстват най-малко половината плюс един от членовете на съвета.

(4) За заседанията на съвета по здравни грижи се водят протоколи, които се подписват от председателя.

Чл. 19. Многопрофилната болнична база за активно лечение - София, включва:

1. диагностично-консултативен блок, състоящ се от:

а) консултативно-приемно отделение;

б) лаборатории;

2. звено за спешна медицинска помощ;

3. стационарен блок, състоящ се от департаменти, катедри, клиники, лаборатории, отделения и сектори;

4. болнична аптека;

5. административно-стопански блок.

Чл. 20. (1) Основните болнични диагностично-лечебни и учебно-научни структури на Многопрофилната болнична база за активно лечение - София, са:

1. департаменти, катедри, клиники и лаборатории;

2. отделения и сектори.

(2) Към клиниките и отделенията, в които се извършват оперативни дейности, могат да се създават операционни зали.

(3) Координацията на диагностично-лечебния процес в клиниките и/или лабораториите в състава на департамента или катедрата се осъществява от съответния ръководител.

Чл. 21. (1) Департаментът е звено, състоящо се от катедри за провеждане на учебно-научна дейност по специфични военномедицински направления.

(2) Катедрата е звено, състоящо се от клиники и/или лаборатории за осъществяване на учебно-научна дейност по сходни военномедицински специалности и база за специализация на кадри.

Чл. 22. (1) Началникът на департамента или катедрата е хабилитирано лице в съответното научно направление.

(2) Началникът на департамента или катедрата организира провеждането на учебния процес и изпълнението на научноизследователския план, методически ръководи диагностично-лечебната дейност и отговаря за цялостната дейност на звеното.

(3) Началникът на департамент или катедра е председател на научния съвет.

Чл. 23. (1) Стационарният блок осигурява цялостно диагностично и лечебно поведение при всеки пациент и включва клиники и/или отделения с легла и лаборатории.

(2) Лабораторията е болнично звено без болнични легла, в което се извършват дейности, пряко свързани с диагностично-лечебния процес.

(3) В стационарния блок могат да се създават и други звена.

Чл. 24. Клиниката или лабораторията е болнично звено по определена специалност, ръководено от хабилитирано лице по съответната специалност, в което се извършва диагностично-лечебна дейност и се провежда обучение на докторанти, специализанти и/или продължителна квалификация.

Чл. 25. Отделението е болнично звено по определена специалност, ръководено от лекар с призната медицинска и/или военномедицинска специалност, в което се извършва диагностично-лечебна дейност. В отделението може да се извършва следдипломно обучение на специализанти и/или продължителна квалификация.

Чл. 26. Броят на леглата в клиниката, отделението или сектора се определя от началника на лечебното заведение в зависимост от профила на звеното, вида и тежестта на лекуваните заболявания.

Чл. 27. Видът и броят на клиниките, лабораториите, отделенията и секторите на параклиничните звена, както и броят на леглата може да се променя на основата на обосновани разчети за медицинска, учебна и икономическа ефективност.

Чл. 28. (1) Болничната аптека осигурява снабдяването с медикаменти, медицински консумативи и други необходими за дейността материали, пособия и други консумативи.

(2) Болничната аптека осигурява приготвянето на лекарствени продукти по лекарско предписание, както и на екстемпорални форми.

Чл. 29. Административно-стопанският блок осъществява административното и стопанското обслужване на лечебното заведение.

Чл. 30. Военномедицинската академия осъществява дейността си самостоятелно, както и във взаимодействие със структури и звена от Министерството на отбраната, Българската армия, Министерството на здравеопазването, лечебни и здравни заведения, ведомства и организации в страната и в чужбина.

Чл. 31. Военномедицинската академия поддържа постоянно взаимодействие с командирите (началниците) по:

1. мероприятия, свързани с изпълнението на задачи в мирно време и при военновременни условия, с природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания;

2. организацията на медицинското осигуряване, профилактика, диспансеризация и други съвместни мероприятия;

3. медицинското осигуряване на военнослужещите, свързано с учебно-бойната дейност (военнополеви учения, пеши маршове, стрелби, спортни състезания и други);

4. дейността на личния състав от медицинските пунктове във войсковите единици от Българската армия и във висшите военни училища.

Чл. 32. Военномедицинската академия осъществява международната си дейност и сътрудничество чрез началника на Военномедицинската академия по ред, определен от министъра на отбраната.

Чл. 33. В свободни помещения на територията на Военномедицинската академия могат да се разкриват лечебни заведения за извънболнична помощ, създадени от юридически лица или от физически лица, работили в Министерството на отбраната или в Българската армия, аптеки, както и търговски обекти за продажба на печатни издания, хранителни продукти и предмети за битово обслужване чрез конкурс за отдаване под наем по ред, определен от началника на Военномедицинската академия.

Чл. 34. Финансовите средства за осъществяване на специфичните функции на Военномедицинската академия се осигуряват от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на отбраната.

Чл. 35. (1) Бюджетът на Военномедицинската академия се формира от:

1. субсидията от републиканския бюджет, ежегодно определяна със Закона за държавния бюджет на Република България;

2. целеви субсидии;

3. собствени приходи.

(2) Целеви субсидии, одобрени със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, се предоставят за:

1. придобиване на дълготрайни материални активи;

2. основни ремонти;

3. изграждане на информационни системи.

(3) Военномедицинската академия набира приходи от:

1. договори с Националната здравноосигурителна каса;

2. договори с доброволни здравноосигурителни фондове;

3. медицинска помощ, оказана на български и/или чужди граждани, както и по договори с юридически лица срещу заплащане;

4. отдаване под наем на оборудване, помещения и площи съгласно действащата нормативна уредба;

5. дарения, завещания, помощи и други източници в съответствие с действащата нормативна уредба.

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения.

(ОБН. - ДВ, БР. 34 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.04.2008 Г.)

§ 9. Постановлението влиза в сила от 1 април 2008 г.

(ОБН. - ДВ, БР. 28 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 14.04.2009 Г.)

§ 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".