Чл. 1. С правилника се уреждат устройството и дейността на университет с наименование Академия на Министерството на вътрешните работи (МВР), наричан по-нататък "академията".

Чл. 2. (1) Академията е държавно висше училище - университет, за подготовка на специалисти и извършване на научноизследователска дейност за нуждите на МВР.

(2) Академията провежда обучение и на служители от други ведомства.

(3) Академията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Чл. 3. (1) Предметът на дейност на академията включва:

1. обучение на български и чуждестранни граждани за придобиване на образователно-квалификационна и образователно-научна степен на висшето образование;

2. обучение в първоначална подготовка на новоназначени служители в МВР;

3. обучение за повишаване квалификацията на служителите от МВР и от държавната администрация;

4. обучение за преквалификация на служители от МВР;

5. извършване на научни и приложни изследвания по въпроси на сигурността и обществения ред;

6. други дейности, свързани със сигурността и обществения ред, които са възложени от министъра на вътрешните работи.

(2) Академията извършва и културна, иновационна, развойна, редакционно-издателска, социално-битова, спортна и международна дейност.

(3) Академията осъществява дейностите по ал. 1 и 2 във взаимодействие със службите и дирекциите на МВР и в сътрудничество с други висши училища и организации в страната и в чужбина.

Чл. 4. В сградите на академията и прилежащите им територии, както и в места, в които се осъществява обучението, не може да се извършва политическа и религиозна дейност.

Чл. 5. Академията издава диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, европейско дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация и други основни документи, определени с наредба на Министерския съвет.

Чл. 6. (1) Дейността на академията се основава на Закона за МВР, подзаконовите нормативни актове по прилагането му и правилника.

(2) За неуредените в правилника въпроси се прилагат Законът за висшето образование (ЗВО), Законът за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) и другите нормативни актове, отнасящи се до науката и образованието.

Чл. 7. (1) Основни структурни звена на Академията на МВР са факултетите.

(2) По реда на ЗВО в академията могат да се създават и други основни структурни звена.

(3) С решение на академичния съвет основните структурни звена могат да се сдружават за обучение по отделни специалности.

Чл. 8. (1) В съответствие със Закона за МВР към академията се създават центрове за специализация и професионална подготовка.

(2) Организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка към академията се определят от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора.

(3) За осъществяване дейността на академията се създават обслужващи звена.

Чл. 9. Структурата и щатното разписание на академията се утвърждават от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора.

Чл. 10. Органи за управление на академията са академичният съвет и ректорът.

Чл. 11. (1) Съставът на академичния съвет се определя със заповед от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора.

(2) Председател на академичния съвет е ректорът на академията.

(3) Структурата и числеността на академичния съвет се определят в съответствие с изискванията на ЗВО.

Чл. 12. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, който:

1. определя образователната политика на академията;

2. одобрява квалификационната характеристика и приема учебния план за всяка специалност и образователно-квалификационна степен и учебните програми по съответните дисциплини, изготвени от катедрите и одобрени от факултетните съвети;

3. приема план за научноизследователската и научно-приложната дейност и план за редакционно-издателската дейност на академията;

4. взема решения за обявяване на конкурси за асистенти и хабилитирани преподаватели;

5. провежда избор след проведен конкурс за асистенти и преподаватели;

6. избира нехабилитирани преподаватели за по-висока научна длъжност;

7. взема решение за ползване до една академична година за изпълнение на конкретна творческа задача от преподаватели по чл. 27, ал. 1;

8. избира преподаватели, научни сътрудници и специалисти от практиката и гост-преподаватели за осъществяване на преподавателска дейност за срок една година на хонорар или по трудов договор, като определя възнаграждението им;

9. приема система за оценяване и поддържане качеството на обучение и на академичния състав;

10. избира ръководството и състава на атестационната комисия;

11. избира ръководството и състава на университетската комисия по качеството на обучение;

12. присъжда почетното звание "доктор хонорис кауза";

13. взема решение за записване и отстраняване на докторанти;

14. утвърждава индивидуалния учебен план, определя и променя темата на дисертационния труд и избира научен ръководител на докторантите;

15. приема правилници за организиране на отделни направления от дейността на академията;

16. избира комисии и други помощни органи за изпълнение на определени задачи;

17. присъжда утвърдени от физически и юридически лица стипендии на курсанти редовно обучение;

18. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до науката и висшето образование, прилагани в съответствие със Закона за МВР и с актовете по прилагането му.

(2) Академичният съвет се свиква на заседание с писмена покана до неговите членове, изпратена не по-късно от 7 дни преди датата на провеждането му.

Чл. 13. (1) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи.

(2) Ректорът ръководи и отговаря за цялостната дейност на академията.

(3) Ректорът е пряк ръководител на личния състав на академията, на курсантите и на служителите, изпратени за обучение от други служби във връзка с изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията.

(4) Ректорът:

1. представлява академията;

2. свиква на заседания и определя дневния ред и материалите за разглеждане в академичния съвет;

3. утвърждава учебните планове, учебните програми и тематичните планове;

4. разпорежда се с бюджета на академията и контролира правилното използване на финансовите и материалните средства;

5. сключва и прекратява договори в съответствие със своите компетенции;

6. решава всички въпроси, свързани с приемането, преместването, отписването и отстраняването на курсантите, специализантите и докторантите;

7. решава особените случаи, свързани със статута на обучаваните, неуредени в нормативните актове или възложени му от министъра на вътрешните работи;

8. изпълнява и други функции, произтичащи от нормативните актове или възложени му от министъра на вътрешните работи.

Чл. 14. (1) Заместник-ректорите на академията са хабилитирани лица и се назначават от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора.

(2) Заместник-ректорите:

1. подпомагат дейността на ректора и го представляват в случаите, когато са упълномощени от него;

2. организират и носят отговорност за работата на отделни направления в дейността на академията, определени със заповед на ректора;

3. изпълняват и други функции, произтичащи от нормативните актове или възложени им от ректора.

Чл. 15. (1) Със заповед на ректора се създава консултативен орган - ректорски съвет, който го подпомага при осъществяване на неговите функции.

(2) Председател на ректорския съвет е ректорът.

Чл. 16. Органи за управление на факултета са факултетният съвет и деканът.

Чл. 17. (1) Съставът на факултетния съвет се утвърждава от ректора по предложение на декана на факултета.

(2) Председател на факултетния съвет е деканът.

(3) Структурата и числеността на факултетния съвет се определят в съответствие с изискванията на ЗВО.

Чл. 18. Факултетният съвет е орган за управление на учебната и научната дейност на факултета, който:

1. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на факултета;

2. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав на факултета;

3. обсъжда квалификационната характеристика и учебния план за всяка специалност и образователно-квалификационна степен и учебните програми по съответните дисциплини;

4. обсъжда привличането на учени и преподаватели от страната и чужбина за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели;

5. приема учебните планове и програми за обучение на специализантите;

6. взема решения и прави предложения до ректора за освобождаване на служители от преподавателския, научно-преподавателския и научноизследователския състав;

7. обсъжда ползването до една академична година за изпълнение на конкретна творческа задача от преподаватели по чл. 27, ал. 1 и приема отчета за извършената работа;

8. обсъжда основни въпроси на научната и научно-приложната дейност на факултета;

9. избира ръководството и състава на факултетската комисия по качеството на обучение;

10. обсъжда плановете за научноизследователската и научно-приложната дейност и плана за редакционно-издателската дейност на факултета;

11. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.

Чл. 19. (1) Деканът на факултета е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора.

(2) Деканът представлява факултета, ръководи и отговаря за цялостната му дейност.

(3) Деканът осъществява своите функции пряко и чрез заместник-деканите, ръководителите на катедри и ръководителите на курсове.

(4) Деканът изпълнява и други функции, произтичащи от нормативните актове или възложени му от ректора.

Чл. 20. (1) Заместник-деканите на факултети са хабилитирани лица и се назначават от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора.

(2) Заместник-деканите:

1. подпомагат дейността на декана и имат право да го представляват в случаите, когато са упълномощени от него;

2. организират и носят отговорност за работата на отделни направления в дейността на факултета, определени със заповед на декана;

3. изпълняват и други функции, произтичащи от нормативните актове.

Чл. 21. (1) Със заповед на декана се създава консултативен орган - декански съвет, който го подпомага при осъществяване на неговите функции.

(2) Председател на деканския съвет е деканът.

Чл. 22. Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и ръководителят на катедрата.

Чл. 23. (1) Съставът на катедрения съвет се определя в съответствие с изискванията на ЗВО.

(2) Председател на катедрения съвет е ръководителят на катедрата.

(3) Катедреният съвет се свиква на заседание от ръководителя на катедрата.

Чл. 24. (1) Катедреният съвет:

1. изготвя учебни програми по преподаваните учебни дисциплини и ги предлага на факултетния съвет;

2. обсъжда организацията и съдържанието на учебния процес и предприема мерки за тяхното усъвършенстване;

3. разпределя учебната заетост на преподавателския състав;

4. предлага обявяване на конкурси за заемане на научно-преподавателски длъжности и теми за докторантури;

5. предлага откриване на процедури за защита на дисертационни трудове;

6. предлага и избира рецензенти, обсъжда научни трудове и прави предложения за публикуването им в изданията на академията;

7. обсъжда индивидуалните планове на докторантите;

8. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на катедрата;

9. обсъжда и приема отчетите за научноизследователската работа на членовете на катедрата;

10. избира катедрен отговорник по качеството на обучение;

11. обсъжда и приема атестационните отчети и оценките на преподавателите от катедрата;

12. обсъжда и решава други въпроси във връзка с дейността на катедрата.

(2) При обсъждане на отделни въпроси на заседанията на катедрения съвет могат да се канят представители на служби на МВР и на обучаваните.

Чл. 25. (1) Ръководителят на катедрата е лице, хабилитирано в съответното научно направление, и се назначава от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора.

(2) Ръководителят на катедрата ръководи и отговаря за цялостната работа на катедрата.

(3) Ръководителят на катедрата изпълнява и други функции, произтичащи от нормативните актове или възложени му от декана.

Чл. 26. Академичната общност се състои от научно-преподавателски, преподавателски, научноизследователски състав и обучавани в академията.

Чл. 27. (1) Научно-преподавателският състав се състои от:

1. хабилитирани преподаватели - доценти и професори;

2. нехабилитирани преподаватели - асистенти, старши асистенти и главни асистенти.

(2) Преподавателският състав се състои от нехабилитирани лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по чуждоезиково обучение, спорт и други. Техните длъжности са преподавател и старши преподавател.

(3) За подпомагане на научноизследователската работа в академията се назначават специалисти и експерти.

Чл. 28. (1) Преподавателите по чл. 27, ал. 1 и 2 се избират и назначават при условията и по реда на ЗВО, ЗНСНЗ, подзаконовите нормативни актове по прилагането им, както и на Закона за МВР.

(2) При необходимост за провеждане на отделни учебни занятия могат да бъдат привличани служители от МВР.

Чл. 29. Преподавателите по чл. 27, ал. 1 и 2 изпълняват своите функции в съответствие със Закона за МВР, ЗВО, правилника, заповедите на министъра на вътрешните работи и на ректора на академията.

Чл. 30. Правата и задълженията на научноизследователския състав се уреждат съгласно действащото законодателство.

Чл. 31. (1) Преподавателите в академията имат следните права:

1. да участват в ръководните органи на академията, ако не са преподаватели по чл. 28, ал. 2;

2. да разработват и преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно в съответствие с учебния план и учебните програми;

3. да извършват научни изследвания и да публикуват резултатите от тях;

4. да ползват цялата база на академията за научното си развитие;

5. да осъществяват преподавателска и научноизследователска дейност извън академията по ред, определен от министъра на вътрешните работи;

6. да членуват в професионални общности, творчески съюзи и други сдружения, доколкото това не е забранено със Закона за МВР;

7. да специализират у нас и в чужбина;

8. да получават допълнително възнаграждение за научноизследователска, редакционна и рецензентска дейност.

(2) Преподавателите по чл. 27, ал. 1 имат право на всеки 7 години да ползват до една академична година за творческото си развитие, през която не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън академията с продължителност повече от 3 месеца.

(3) При обучение на специалисти за нуждите на други ведомства на преподавателите се заплаща допълнително възнаграждение.

(4) В почивни дни и в извънработно време преподавателската дейност в академията не се заплаща допълнително.

Чл. 32. Преподавателите от академията са длъжни:

1. да изпълняват своите задължения в съответствие с длъжностната си характеристика и с утвърдените планове за учебната, научноизследователската и научно-приложната дейност и за редакционно-издателската дейност;

2. да спазват научната и служебната етика;

3. да поддържат на необходимото равнище своята специална подготовка и професионална квалификация;

4. да провеждат учебните занятия на високо научно-теоретично и методическо равнище;

5. да разработват учебен фонд и материали за онагледяване на учебния процес;

6. да участват в разработването и усъвършенстването на учебните програми по преподаваните дисциплини;

7. да изготвят експертни заключения, становища, доклади и др. за нуждите на ръководството на академията и на МВР;

8. да участват в методическата дейност на катедрата и да прилагат нейните решения в учебния процес;

9. да проявяват взискателност към подготовката на обучаваните, да контролират вписването на отсъствията и реда по време на занятията;

10. да поддържат непрекъснат творчески и делови контакт с представители от структурните звена на МВР, чийто предмет на дейност е най-близо до преподаваната от тях дисциплина, и системно да информират ръководителя на катедрата за резултатите;

11. да съдействат за професионалното възпитание на обучаваните;

12. да пазят и развиват традициите на академията;

13. да допринасят със своята подготовка и гражданско поведение за издигане на престижа и авторитета на академията.

Чл. 33. Нормативът за учебната заетост на научно-преподавателския и преподавателския състав се определя със заповед на ректора.

Чл. 34. Работното време на състава се разпределя със заповед на ректора съгласно изискванията на учебния процес.

Чл. 35. Целта на системата за оценяване и поддържане качеството на обучение и на академичния състав е да контролира, поддържа и управлява качеството на образованието в предлаганите области на висшето образование и професионални направления, както и на академичния състав в академията.

Чл. 36. Функциите на системата включват всички дейности, които допринасят за осъществяването на образователната услуга, и периодичната им проверка за установяване изпълнението на изискванията на съответните образователни стандарти.

Чл. 37. Структурата на системата за поддържането на качеството включва университетска комисия по качеството, факултетска комисия по качеството и катедрени отговорници по качеството.

Чл. 38. (1) Университетската комисия по качеството е колективен орган по управление на системата за оценяване и поддържане качеството на обучение и на академичния състав, който се избира от академичния съвет.

(2) Председател на университетската комисия по качеството е заместник-ректор на академията.

(3) Членове на университетската комисия по качеството са заместник-декани на факултети.

Чл. 39. (1) Факултетската комисия по качеството е колективен орган по управление на системата за оценяване и поддържане качеството на обучение и на академичния състав във факултет, който се избира от факултетните съвети.

(2) Председател на факултетската комисия по качеството е заместник-декан на факултета.

(3) Членове на факултетска комисия по качеството са катедрените отговорници по качеството на обучение.

Чл. 40. Катедрените отговорници по качеството се избират от катедрените съвети.

Чл. 41. Органите по управление на системата за оценяване и поддържане качеството на обучение и на академичния състав периодично контролират състоянието на ресурсите, учебно-административните процеси и резултатите на обучаваните в академията чрез измерители на входа на системата за обучение, на протичането на процеса на обучение и на изхода на системата за обучение, като отчитат и мнението на обучаваните.

Чл. 42. Органите по управление на системата за оценяване и поддържане качеството на обучение и на академичния състав ежегодно представят резултатите от осъществения контрол на съответните колективни органи за управление на академията и предлагат мерки за повишаване качеството на обучение.

Чл. 43. Атестирането има за цел чрез периодична комплексна оценка на приноса на всеки член на щатния академичен състав в учебната, научната и служебната дейност на академията да съдейства за:

1. подпомагане развитието на талантливите и перспективните научно-преподавателски кадри;

2. целесъобразно и ефективно използване на академичния състав;

3. пренасочване или освобождаване на кадрите, които не отговарят на изискванията за заеманата от тях щатна научно-преподавателска и преподавателска длъжност.

Чл. 44. (1) Атестирането на щатните нехабилитирани преподаватели от академичния състав се извършва веднъж на 3 години, а на хабилитираните - веднъж на 5 години.

(2) За начало на срока по ал. 1 се счита датата на заемане на съответната щатна длъжност от преподавателите.

(3) При наличие на обективни причини срокът по ал. 1 може да бъде удължен или съкратен от ректора на академията по предложение на ръководителя на съответното научно звено.

Чл. 45. Оценяването на учебната дейност се извършва по следните показатели:

1. изпълнение на норматива за учебна заетост, приет от академичния съвет;

2. разработване на нови семинарни и/или практически занятия, лабораторни упражнения, ситуативни игри и други интерактивни методи;

3. участие в разработването и усъвършенстването на учебния фонд;

4. мнението на обучаваните.

Чл. 46. Оценяването на научноизследователската дейност се извършва по следните показатели:

1. научна продукция;

2. участие в научни изследвания;

3. ръководство на дипломанти, докторанти и специализанти;

4. динамика на научното израстване.

Чл. 47. Служебната дейност на преподавателите се оценява и в съответствие с действащата в МВР нормативна уредба.

Чл. 48. Атестирането на щатните преподаватели се извършва индивидуално съобразно изискванията за различните длъжности на научно-преподавателския и преподавателския състав, установени в длъжностните им характеристики.

Чл. 49. Ректорът на академията ръководи организацията и провеждането на атестирането на преподавателите.

Чл. 50. В дейността си по чл. 49 ректорът се подпомага от:

1. атестационната комисия по чл. 12, ал. 1, т. 10;

2. ръководителят на звеното, в което работи атестираният преподавател.

Чл. 51. (1) Атестационната комисия, нейните председател и секретар се избират от академичния съвет за срок две години и се обявяват със заповед на ректора.

(2) В състава на атестационната комисия влизат от 5 до 7 хабилитирани лица, на които не предстои атестиране по време на мандата им.

(3) Едно лице може да бъде член на атестационната комисия не повече от два последователни мандата.

(4) Решенията на атестационната комисия се вземат с тайно гласуване и с обикновено мнозинство.

(5) По време на заседанията се води протокол, който се подписва от председателя и от секретаря на комисията.

Чл. 52. Атестационната комисия:

1. преценява спазена ли е процедурата по атестиране;

2. преценява обективността на оценките;

3. взема решение за определяне комплексните оценки на атестираните;

4. приема доклада на председателя на комисията за резултатите от атестирането на преподавателите.

Чл. 53. (1) В началото на учебната година ректорът на академията утвърждава график за атестиране на преподаватели.

(2) На основание на утвърдения график секретарят на атестационната комисия изготвя уведомителни писма до подлежащите на атестиране щатни преподаватели и копия от тях - до ръководителите на научните звена, в които работят, придружени с необходимите образци документи.

(3) Атестирането приключва до края на учебната година.

Чл. 54. (1) Процедура по атестиране се открива с връчването на уведомителните писма срещу подпис на щатните преподаватели съобразно графика.

(2) Лицата, на които е открита процедура по атестиране, представят в 14-дневен срок на ръководителя на научното звено писмен отчет и отчетен лист по образец, утвърден от ректора, за резултатите от своята учебна, научноизследователска и служебна дейност за периода на атестирането.

(3) Ръководителят на научното звено в 7-дневен срок от получаването на отчета изготвя писмена оценка за дейността на атестирания.

(4) Членовете на научното звено в 7-дневен срок от предоставянето на писмената оценка обсъждат на свое заседание отчета на атестирания и оценката на ръководителя. При обсъждането им се вземат под внимание и резултатите от предходното атестиране.

(5) Отчетът, оценката и протоколът от заседанието на научното звено се изпращат в 7-дневен срок на секретаря на атестационната комисия.

Чл. 55. Оценките на атестираните лица, заемащи ръководни длъжности в научните звена, се дават от техните непосредствени ръководители и се обсъждат на заседание на съответното научно звено заедно с писмените им отчети.

Чл. 56. (1) Атестационната комисия разглежда документите по атестирането в 30-дневен срок от постъпването им.

(2) При необходимост атестационната комисия събира допълнителни сведения за атестирания.

(3) Явяването на атестирания на заседанието на атестационната комисия не е задължително.

(4) При констатиране на нарушения в процедурата и в изискванията за атестиране атестационната комисия връща материалите на ръководителя на научното звено за повторно атестиране.

Чл. 57. (1) Резултатите от атестирането се оформят в решение на комисията, което се подписва от председателя и от секретаря.

(2) В решението се определя комплексната оценка от групите показатели за учебна, научноизследователска и служебна дейност на атестирания.

(3) Комплексните оценки са:

1. оценка "много добра" - означава, че оценяваният преподавател изпълнява задълженията си на или над нивото на съответните изисквания от длъжностната му характеристика, проявява инициативност и показва желание и възможности за справяне с по-трудни и отговорни задължения;

2. оценка "добра" - означава, че оценяваният преподавател изпълнява задълженията си на нивото на съответните изисквания от длъжностната му характеристика, а ако има пропуски в работата, те са несъществени;

3. оценка "незадоволителна" - означава, че оценяваният преподавател не изпълнява задълженията си съгласно съответните изисквания от длъжностната му характеристика и/или допуска съществени пропуски в своята работа.

(4) В 7-дневен срок от заседанието на атестационната комисия на атестирания се връчва атестационната карта за запознаване и подписване. Отказът на атестирания да подпише атестационната карта не спира процедурата за атестиране.

(5) Атестираното лице може да направи писмено възражение до академичния съвет в 7-дневен срок от връчването на атестационната карта.

(6) Академичният съвет се произнася с решение за потвърждаване на комплексната оценка или за повторното й преразглеждане от атестационната комисия.

(7) Решенията на академичния съвет са окончателни и не подлежат на обжалване.

Чл. 58. (1) След приключване на атестирането за съответната учебна година председателят на атестационната комисия внася в академичния съвет доклад за резултатите от атестирането на преподавателите.

(2) Когато комплексната оценка е "много добра", председателят може да направи предложения за повишаване в научна длъжност на атестирани нехабилитирани преподаватели.

(3) Когато комплексната оценка на атестирани преподаватели е "незадоволителна" при две последователни атестации, председателят прави предложения за освобождаването им от длъжност от щатния академичен състав.

Чл. 59. Документите по атестирането се прилагат в личните кадрови дела на преподавателите.

Чл. 60. (1) Обучаваните в академията са курсанти, докторанти и специализанти.

(2) Курсант е този, който се обучава за придобиване на образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър".

(3) Докторант е този, който притежава образователна степен "магистър" и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен "доктор".

(4) Специализант е този, който придобива или повишава професионалната си квалификация по специализиран учебен план, без да получава по-висока образователна степен или нова специалност.

Чл. 61. (1) Условията и редът за приемане на курсанти се определя ежегодно с наредба на министъра на вътрешните работи.

(2) При облекчени условия се приемат следните кандидат-курсанти, успешно участвали в конкурсните изпити:

1. класирани с еднакъв бал извън бройката на утвърдения прием;

2. кръгли сираци;

3. майки с 3 и повече деца;

4. близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също професионално направление и единият от тях е приет.

(3) Военното обучение на курсантите наборници се урежда с отделна учебна програма, утвърдена от министъра на вътрешните работи.

(4) Обучението на специализантите се провежда въз основа на годишен план-график, изготвен от дирекция "Човешки ресурси" на МВР по предложение на органите по чл. 200 от Закона за МВР, съгласуван с ректора на академията и утвърден от главния секретар на МВР.

Чл. 62. (1) Курсантите редовно обучение имат право:

1. да получават квалифицирано ръководство и помощ по време на своето обучение;

2. да участват в научноизследователската работа на академията, като им се гарантират авторските, изобретателските и сродните им права;

3. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план;

4. да ползват ведомствено медицинско обслужване;

5. да ползват ваканция 30 дни в рамките на всяка учебна година съгласно утвърдения учебен план;

6. да ползват безплатно вещево доволствие;

7. да ползват общежитие и цялата база на академията за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност;

8. да получават издръжка, чийто размер е в зависимост от постигнатите резултати в обучението;

9. да получават стипендии, учредени от физически и юридически лица, които се определят с решение на академичния съвет;

10. да бъдат застраховани срещу злополука.

(2) Курсантите задочно обучение имат правата на редовните курсанти по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7.

Чл. 63. На курсантите редовно обучение се издават курсантски карти, удостоверяващи статута им на обучавани в академията.

Чл. 64. Курсантите редовно обучение могат да влизат в граждански и трудови правоотношения срещу възнаграждение в извънучебно време само с разрешение на ректора.

Чл. 65. (1) Курсантите редовно и задочно обучение са длъжни:

1. да усвояват системно теоретичните знания и практическите умения по избраната от тях специалност в установените срокове;

2. да спазват установените ред и дисциплина;

3. да изпълняват разпоредбите на правилника, нормативните актове, регламентиращи дейността на МВР, както и заповедите и разпорежданията на своите началници;

4. да участват редовно във всички занятия и мероприятия съгласно учебното разписание и графика на учебния процес;

5. да полагат изпитите си в определените срокове;

6. да не носят оръжие по време на изпити и занятия;

7. да изпълняват задачи, свързани с дежурствата и охраната на академията;

8. да носят униформа по време на учебни занятия и дежурства;

9. да спазват изискванията на нормативните актове, свързани със защитата на класифицирана информация;

10. да не членуват в политически партии, движения или коалиции с политически цели, да не предприемат действия, с които нарушават политическия неутралитет, както и да не участват в митинги, стачки и демонстрации с политическа или синдикална насоченост;

11. да не отказват изпълнение на своите задължения по религиозни мотиви;

12. да заплащат такса за ползване на социални услуги в размер, определен от академичния съвет;

13. да пазят имуществото на академията и да възстановяват причинените щети;

14. курсантите редовно обучение да не напускат гарнизона без разрешение на декана на факултета или на упълномощени от него длъжностни лица;

15. да поддържат необходимата хигиена в сградите на академията и в прилежащите им територии;

16. да пазят и развиват традициите на академията;

17. да допринасят със своята подготовка и гражданско поведение за издигане на престижа и авторитета на академията.

(2) Курсантите редовно обучение прекъсват при отсъствие от учебни занятия по майчинство, бременност или заболяване в случаите, когато отсъствията превишават 50 на сто от учебното време за семестър.

(3) Курсантите редовно обучение могат да отсъстват от учебни занятия само при уважителни причини с разрешение на декана, но не повече от 10 дни за една учебна година.

(4) За безпричинно отсъствие от учебни занятия на провинилите се курсанти редовно обучение се правят удръжки от месечната издръжка.

Чл. 66. (1) Докторантите редовно обучение имат правата по чл. 62, ал. 1, т. 1, 2, 4, 7 и 9 и задълженията по чл. 65, ал. 1, т. 2, 3, 5, 6, 9 - 17.

(2) Докторантите задочно обучение имат правата по чл. 62, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и задълженията по чл. 65, ал. 1, т. 2, 3, 5, 9, 10, 12, 13, 15, 16 и 17.

Чл. 67. (1) Специализантите имат правата по чл. 65, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и задълженията по чл. 65, ал. 1.

(2) Специализантите полагат изпитите по учебните дисциплини съгласно утвърдения учебен план. Те имат право на един поправителен изпит по всяка учебна дисциплина. При невзет един изпит след повторно явяване се допуска полагането му в едномесечен срок от завършването на курса.

Чл. 68. (1) Преместването на курсанти, обучаващи се в редовна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "бакалавър", от една специалност в друга и обратно се допуска, когато приемните изпити по тези специалности са еднакви и при наличие на свободни места в съответната специалност, преди записването в следващ курс и при показан общ успех не по-нисък от много добър (4,50). Когато броят на кандидатите превишава броя на свободните места, класирането се извършва съобразно общия успех. Преместилите се курсанти полагат допълнително изпити по дисциплините от учебния план на новата специалност, които не са изучавали, по индивидуален план, утвърден от декана на факултета.

(2) Преместването по ал. 1 се извършва със съгласието на двамата декани и със заповед на ректора на академията.

(3) Преминаването от редовна в задочна форма на обучение се допуска по изключение след завършването на втори курс преди началото на новата учебна година, при условие че курсантът постъпи на служба в системата на МВР.

(4) Преминаването по ал. 3 се извършва със заповед на ректора на академията по предложение на декана.

(5) Паралелно обучение на курсантите и докторантите по повече от една специалност не се допуска.

Чл. 69. Преместването на курсанти в друго висше училище се допуска по изключение след изтичане на предходната, но не по-късно от започването на новата учебна година. Този въпрос се решава от двамата ректори по взаимно съгласие.

Чл. 70. Режимът на обучение на бременните курсантки и курсантките майки с деца до 2-годишна възраст се избира от тях и може да се проведе по един от следните начини:

1. по индивидуален план, включващ посещение на не по-малко от 50 на сто от учебните занятия през семестъра, и индивидуален график за явяване на изпити, съгласувани с преподавателите по съответните дисциплини и утвърдени от декана;

2. с присъствие на очните занятия със задочните курсанти и изпълнение на учебните задължения съгласно учебния план за задочно обучение.

Чл. 71. Деканът може да разреши на задочни курсанти, завършили втори курс, които имат общ успех най-малко много добър (5,00) от предходната година, да завършат в съкратен срок. Те се обучават по индивидуални план и график за явяване на изпити, съгласувани с преподавателите по отделните дисциплини и утвърдени от декана, като им се създават благоприятни условия за обучение и полагане на изпитите. Курсантите могат да се явяват на изпити и извън редовните сесии.

Чл. 72. Всички служители, преподаватели и обучавани са длъжни в отношенията помежду си да спазват правилата на служебната етика.

Чл. 73. По служебни и лични въпроси обучаваните се обръщат към ръководителя на курса и чрез него - към по-горестоящия началник.

Чл. 74. За създаване на добра организация на учебния процес и спазване на установения вътрешен ред от състава на обучаваните се назначава старши на курса, старши на групата и секретчик.

Чл. 75. Взаимоотношенията в академията се уреждат и от правилата за поведение на служителите от МВР.

Чл. 76. Административното ръководство на академията се състои от ректора, заместник-ректорите, помощник-ректора, деканите, заместник-деканите, ръководителите на катедри, директорите на центровете за специализация и професионална подготовка, заместник-директорите на центровете, ръководителите на курсове и на други структурни звена, на които е възложено ръководството на дейността на академията.

Чл. 77. Административното ръководство е длъжно:

1. да организира работата на състава в съответствие със заеманите от служителите длъжности и длъжностната им характеристика за осъществяване дейността на академията;

2. да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на служителите.

Чл. 78. (1) Ръководителите на курсове отговарят за поддържането на реда и дисциплината в курса.

(2) Ръководителите на курсове са длъжни:

1. да следят за успеха и да контролират присъствието в учебния процес, дисциплината и спазването на изискванията за носене на униформата от обучаваните;

2. да поддържат тясна връзка с преподавателския състав по въпросите на обучението и възпитанието на курсантите и специализантите;

3. да предлагат на декана за назначаване старши на курса, на групите и секретчици;

4. да контролират спазването на реда за ползване на сградите на академията и поддържането на хигиена в тях и в прилежащите им територии;

5. да провеждат веднъж седмично строеви преглед на курсантите;

6. да съставят ежегодно служебни характеристики на курсантите редовно обучение, които се прилагат към личните им дела.

(3) Със заповед на ректора и на деканите на ръководителите на курсове могат да се възлагат и други функции.

Чл. 79. Обучението в академията се осъществява върху принципите на научност, системност, достъпност, нагледност, активност, индивидуален подход към обучаваните, единство на обучението и възпитанието и изискването за оптимално съотношение между теорията и практиката.

Чл. 80. (1) Основните форми на обучение в академията са:

1. редовна;

2. задочна;

3. дистанционна.

(2) На курсантите, завършили различните форми на обучение, се признава еднаква степен на висше образование и професионална квалификация, при условие че са изпълнили учебния план на съответната специалност.

(3) Специализанти могат да се обучават в редовна и дистанционна форма на обучение.

Чл. 81. (1) Обучението за придобиване на степени от висшето образование в академията се провежда по учебна документация за всяка специалност и образователно-квалификационна степен, която обхваща: квалификационни характеристики, учебни планове, учебни програми и тематични планове на изучаваните дисциплини, ежегоден график на учебния процес и разписания на учебните занятия.

(2) Квалификационните характеристики за всяка специалност се подготвят от факултетите, съгласуват се с националните служби на МВР, обсъждат се от академичния съвет и се утвърждават от министъра на вътрешните работи.

(3) Учебният план за всяка специалност на висшето образование се изготвя от факултетите, съгласува се със съответните национални служби на МВР, приема се от академичния съвет и се утвърждава от ректора.

(4) Учебните програми се изготвят от катедрите, одобряват се от факултетните съвети, приемат се от академичния съвет и се утвърждават от ректора.

(5) Учебните планове на курсовете за професионална подготовка се изготвят от факултетите, съгласуват се със съответните национални служби на МВР и се утвърждават от ректора.

Чл. 82. (1) Учебните планове, по които се провежда обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени от висшето образование, са основни документи, които съдържат в себе си: областта на висшето образование и професионалното направление; специалността; професионалната квалификация; образователно-квалификационната степен; срока и формата на обучение; наименованието, хорариума и кредитите на дисциплините и курса, в който ще се изучават; учебните форми; формата на контрол при проверка на знанията; разпределението на учебното време по семестри, сесии и учебен стаж; годишната ваканция; държавните изпити и начина и срока за дипломиране.

(2) Учебните планове, по които се провежда обучение в курсове за професионална подготовка, са основни документи, които съдържат: вида на курса; срока и формата на обучение; наименованието на модулите и хорариума на дисциплините, които ще се изучават; учебните форми; формата на контрол при проверка на знанията и разпределението на учебното време.

Чл. 83. Учебните програми по съответните дисциплини съдържат: хорариума и кредитите; темите; подробен план на учебното съдържание по всяка тема; необходимото учебно време; формите за проверка на знанията и литературните източници.

Чл. 84. По всяка учебна дисциплина се разработва тематичен план, който се утвърждава от ректора и съдържа наименованието на темите и необходимото учебно време за всяка от тях.

Чл. 85. Ежегодният график на учебния процес за редовна и задочна форма на обучение за придобиване на степени от висшето образование се изготвя за всяка учебна година по семестри съгласно учебния план и се утвърждава от ректора на академията.

Чл. 86. (1) Разписанията на учебните занятия се изготвят за всеки семестър и за всеки курс за професионална подготовка по учебни дисциплини и часове и се утвърждават от деканите.

(2) Промени на разписанията на учебните занятия се допускат с разрешение на съответния декан.

Чл. 87. Учебният процес се осъществява чрез: лекции, семинари, упражнения, практически занятия, ситуативни игри и учения, лабораторни занятия, учебна практика и стаж, разработване на реферати, курсови работи, дипломни работи и проекти, консултации, самостоятелна работа и други, предвидени в учебните планове и програми.

Чл. 88. (1) Основна форма за оценяване на знанията е писменият изпит.

(2) За проверка и оценка на знанията се използват и други форми на контрол, предвидени в учебните планове и програми.

Чл. 89. (1) Изпитите се провеждат в сесиите, които се определят от учебния план и ежегодния график на учебния процес. Промяна на графика за провеждане на изпитните сесии се прави по изключение с разрешение на ректора.

(2) Изпитните сесии на курсантите са редовна и поправителна.

(3) За всеки семестър за курсантите редовно обучение се определят по една редовна и една поправителна сесия, които се провеждат съгласно ежегодния график на учебния процес.

(4) На курсантите задочно обучение се определят 3 редовни и една поправителна сесия за всеки семестър, като по всяка дисциплина те се явяват на една редовна и една поправителна сесия.

(5) Явяването на поправителни изпити на редовни сесии не се разрешава освен в случаите, определени с правилника.

(6) При един невзет изпит през текущата учебна година се разрешава полагането му до началото на следващата учебна година.

(7) Курсантите, освободени от физическо натоварване с медицинско удостоверение, присъстват на учебните занятия, като покриват нормативите или полагат изпити след възстановяването си.

Чл. 90. Изпитите, положени в други висши училища, се признават при условията и по реда за прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити, определени с наредба на министъра на образованието и науката.

Чл. 91. (1) Курсантите се допускат до изпити само при заверен семестър.

(2) Заверката на семестъра се прави от съответния декан въз основа на курсантските книжки. В тях по всяка дисциплина преподавателите удостоверяват с подпис редовното участие на курсантите в учебния процес и изпълнението на учебните задачи.

(3) Семестърът не се заверява при:

1. допуснати през семестъра повече от 3 отсъствия от занятията без уважителна причина по една и съща задължителна или избираема учебна дисциплина;

2. неизпълнени учебни задачи по учебна дисциплина;

3. отсъствия по уважителни причини за срок над 50 на сто от учебното време.

(4) Деканът на факултета може да разреши административна заверка веднъж по време на целия курс на обучение на курсант, неполучил подпис от един преподавател.

Чл. 92. (1) На курсантите редовно обучение с продължителност на заболяването до 10 дни се разрешава явяване на изпит в рамките на сесията или в удължен срок в съответствие с продължителността на заболяването. При продължителност на заболяването повече от 10 дни срокът на явяването на изпит може да бъде удължен от декана, но в рамките на учебната година.

(2) Заверката на болничния лист при отпуск по болест се извършва в здравната служба при академията. Болничният лист се представя на ръководителя на курса най-късно 3 дни след края на заболяването.

(3) Промяната на датата на изпита се разрешава от декана въз основа на заверен болничен лист.

Чл. 93. С разрешение на ректора курсантите, които имат общ успех не по-малък от много добър (4,50) от положените изпити за съответния курс, включително оценка слаб (2,00), при един невзет изпит или получена слаба комплексна текуща оценка, предвидена по учебния план, полагат изпита в срок един месец след започване на новата учебна година. До полагането на изпита те са длъжни да посещават всички учебни занятия и да изпълняват задълженията, произтичащи от учебния план за по-горния курс на обучение. Онези от тях, които положат успешно изпита, се записват в по-горен курс.

Чл. 94. (1) За провеждане на изпит по дадена учебна дисциплина се разработват и приемат от катедрените съвети: въпросници, изпитни билети, изпитни тестове и други.

(2) Въпросниците за семестриалните изпити се раздават на обучаваните не по-късно от 30 дни преди началото на изпитната сесия.

(3) Предварителното запознаване на обучаваните с изпитните тестове и задачи е забранено.

Чл. 95. (1) Изпитът се провежда от преподавателя, изнесъл лекционния курс по съответната дисциплина.

(2) Преподавателите, провеждали упражненията, семинарните занятия и учебните практики, са длъжни да присъстват и участват в изпита.

(3) По предложение на ръководителя на катедрата или на декана и с разрешение на ректора обучаван може да се яви по изключение на изпит и при друг преподавател, изнасящ лекционен курс по същата учебна дисциплина.

Чл. 96. (1) Знанията и уменията на обучаваните се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00).

(2) За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00).

(3) Критериите за оценка на знанията и уменията на обучаваните се определят със заповед на ректора.

(4) За преписване на изпит се поставя слаба оценка.

(5) При неявяване на изпит без уважителна причина се поставя административно слаба оценка.

(6) Не се разрешава явяване на изпит за повишаване на оценката.

Чл. 97. (1) Оценката от изпита или комплексната текуща оценка се обявява на обучавания и се вписва и подписва собственоръчно от изпитващия преподавател в изпитен протокол и в курсантската книжка непосредствено след изпита, а за текущата оценка - в края на семестъра.

(2) Изпитните протоколи се предават в канцеларията на академията непосредствено след приключването на изпита.

(3) Оценките от изпитните протоколи се вписват в главната книга лично от преподавателя, провел изпита, не по-късно от 5 дни след изпита.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., в сила от 19.10.2007 г.) Главната книга и изпитните протоколи се съхраняват в канцеларията на академията в съответствие със Закона за Националния архивен фонд и свързаните с него подзаконови актове.

Чл. 98. Курсантите се отписват от академията със заповед на ректора в следните случаи:

1. при успешно завършване курса на обучение;

2. по собствено желание;

3. по здравословни причини въз основа на медицинско удостоверение, издадено от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на МВР;

4. при психологична несъвместимост за работа в МВР, установена от Института по психология на МВР;

5. при закриване на специалността;

6. при прекратяване на служебното или трудовото правоотношение с МВР.

Чл. 99. Курсантите се отстраняват от академията със заповед на ректора преди завършване срока на обучение в следните случаи:

1. при незаверен семестър;

2. поради слаб успех;

3. при неявяване за повече от два последователни работни дни за провеждане на учебен стаж или неизпълнение на програмата за учебния стаж с изключение на случаите по чл. 110;

4. при представяне на неверни данни и документи, въз основа на които са приети в академията;

5. при осъждане с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер;

6. при извършени дисциплинарни нарушения, предвидени в чл. 156.

Чл. 100. Курсантите се отстраняват поради слаб успех при 3 и повече слаби оценки от семестриалните изпити и комплексни текущи оценки, получени след приключването на редовна сесия, или при две и повече слаби оценки, получени общо след приключването на поправителните сесии.

Чл. 101. Учебните права на курсантите, отписани по здравословни причини, и на отстранените по чл. 99, т. 4, 5 и 6 не се възстановяват и те не могат да бъдат приемани за повторно обучение.

Чл. 102. (1) Отстранените от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напусналите по собствено желание по време на обучението, както и отказалите се след дипломиране да заемат определената им длъжност в МВР възстановяват съответните разходи за обучението им съгласно чл. 146, ал. 2 от Закона за МВР.

(2) Отстранените и отписаните курсанти могат да получат академична справка след заплащане на разходите по ал. 1.

Чл. 103. (1) Специализантите, отсъствали по уважителни причини повече от 25 на сто от учебното време, се отписват.

(2) Специализантите, които са допуснали повече от 3 отсъствия без уважителна причина, не са положили успешно изпитите или са извършили дисциплинарни нарушения по чл. 156, се отстраняват от академията.

(3) За всички отписани и отстранени курсанти и специализанти се уведомява Дирекция "Човешки ресурси" на МВР.

Чл. 104. (1) По преценка на ректора курсантите, предложени за отстраняване по чл. 99, т. 2 и 3, могат да прекъснат обучението си за срок една година само веднъж през целия курс на обучение.

(2) Курсантите, на които не е заверен зимният семестър и не са отстранени, прекъсват обучението за времето на летния семестър на текущата учебна година, а тези, на които не е заверен летният семестър, прекъсват обучението за времето на зимния семестър на следващата учебна година.

(3) Прекъсване на същия курс на обучение или на летния семестър се извършва при продължително боледуване, бременност и майчинство, когато са направени отсъствия повече от 50 на сто от учебното време в семестъра.

(4) Временно прекъсване на курсанти редовно обучение се прилага в случаите, когато срещу тях е започнало наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер по искане на органите на досъдебното производство.

(5) Курсантите, които са прекъснали по реда на ал. 2, 3 и 4, изпълняват повторно всички задължения, произтичащи от обучението по съответните дисциплини. За това време те не получават издръжка.

(6) Курсантите, на които е разрешено прекъсване на обучението за една година, преминават в следващ семестър или курс след успешно полагане на невзетите изпити на една редовна и една поправителна сесия или успешно проведен учебен стаж.

(7) Срокът на обучение на курсантките майки може да се удължи до 2 години след раждането на всяко дете.

Чл. 105. При тежко и продължително боледуване и по други уважителни причини ректорът може да разреши прекъсване на обучението, но за не повече от 3 години. В тези случаи прекъсналите курсанти не могат да се явяват на изпити и през това време не се считат за курсанти и не получават издръжка.

Чл. 106. Курсантите от последния курс, които не са положили успешно всички изпити на последната поправителна сесия съгласно учебния план, не могат да прекъснат. Те могат да положат невзетите изпити на съответните сесии, но не по-късно от една година след последната поправителна сесия, след което нередовните се отписват.

Чл. 107. (1) Възстановяването на учебните права на курсантите, прекъснали обучението си на основание чл. 99, т. 1 - 3 за определен срок, се извършва със заповед на ректора след извършване на проверка от сектор "Човешки ресурси" на академията.

(2) В началото на всяка учебна година или при възстановяване след прекъсване задочниците представят удостоверение от службата, че продължават да служат в системата на МВР. При непредставяне на такова удостоверение обучението им се прекратява.

Чл. 108. (1) По време на обучението курсантите и специализантите провеждат учебен стаж в съответните основни структурни звена на МВР или във ведомството, за което се обучават.

(2) Учебният стаж се провежда по програма, утвърдена от главния секретар на МВР.

(3) Директорите на основните структурни звена на МВР организират изпълнението на програмата. Непосредственото ръководство на дейността на курсантите по време на учебния стаж се осъществява от служители, назначени с техни заповеди.

(4) В 7-дневен срок след приключването на учебния стаж директорите на основните структурни звена на МВР или упълномощени от тях длъжностни лица изпращат в академията справка за изпълнението на програмата от всеки обучаван.

(5) Не се допуска използването на курсанти не по предназначение и освобождаването им от учебния стаж по-рано от установения срок.

Чл. 109. Обучаваните, които имат насрочени поправителни изпити по време на стажа, се освобождават от преките си ръководители за не повече от два дни за всеки изпит.

Чл. 110. При непроведен стаж поради болест, бременност или майчинство курсантите не се отстраняват.

Чл. 111. Обучението за придобиване на образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър" за всяка специалност завършва с държавни изпити или със защита на дипломна работа. До тях се допускат курсанти, изпълнили задълженията си по учебния план.

Чл. 112. (1) За провеждане на държавните изпити или защита на дипломните работи ректорът назначава държавни изпитни комисии съгласно действащото законодателство, в които се включват и представители на основните структурни звена на МВР.

(2) Председател на държавна изпитна комисия е хабилитирано лице от съответната научна област.

(3) Графикът за провеждане на държавните изпити се утвърждава от ректора на академията.

Чл. 113. (1) Ръководителите и темите на дипломните работи се предлагат от ръководителите на катедри и се утвърждават от декана.

(2) Темите за дипломните работи се обявяват в началото на последната учебна година.

Чл. 114. (1) Завършената дипломна работа се представя на ръководителя на катедрата не по-късно от 15 дни преди датата на защитата.

(2) Катедрените съвети могат да определят рецензенти на дипломните работи, които се обявяват със заповед на ректора на академията не по-късно от 10 дни преди началото на работата на държавната изпитна комисия.

(3) Рецензентите представят рецензиите си не по-късно от два дни преди защитата.

(4) Дипломантът се запознава предварително с рецензията на дипломната работа.

Чл. 115. (1) Курсантите, придобили право да положат държавен изпит или да защитят дипломна работа, имат право да се явят на две сесии - редовна и поправителна.

(2) Поправителна сесия на държавен изпит или защита на дипломна работа се провежда не по-късно от 6 месеца след редовната.

(3) Когато по време на редовната или поправителната сесия курсантите са били тежко болни и заболяването е установено с медицинско удостоверение, издадено от Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на МВР, им се дава възможност да се явят на държавен изпит или защита на дипломна работа един или два пъти в зависимост от пропуснатите сесии по време на боледуването.

(4) Курсантите, неиздържали успешно държавния изпит на определените сесии, имат право да се явят на една редовна и една поправителна сесия, като за целта подават молба до ректора на академията. Курсантите могат да се явят на държавен изпит не по-късно от 3 години от полагане на последния семестриален изпит.

(5) Курсантите, незащитили успешно дипломна работа, избират нова тема за дипломна работа, която могат да защитят при условията и по реда на ал. 4.

Чл. 116. (1) Жалбите на випускниците по въпроси, свързани с държавните изпити или със защитата на дипломните работи, се разглеждат от държавната изпитна комисия.

(2) Жалбите се подават до председателя на държавната изпитна комисия не по-късно от 3 дни от датата на изпита или защитата на дипломната работа. Решенията по тях се вземат в 7-дневен срок от датата на постъпване на жалбата.

Чл. 117. (1) Издържалите държавните изпити или защитили дипломна работа получават диплома за завършена образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" и европейско дипломно приложение при заявено искане.

(2) Завършилите курс за първоначална подготовка получават свидетелство за професионална квалификация.

(3) Завършилите курс за повишаване на квалификацията и за преквалификация получават документ за професионална квалификация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2007 г., в сила от 19.10.2007 г.) Книгите за регистриране на издадените дипломи, европейски дипломни приложения, свидетелства и удостоверения се съхраняват от канцеларията на академията в съответствие със Закона за Националния архивен фонд и свързаните с него подзаконови актове.

Чл. 118. Научноизследователската и научно-приложната дейност в академията имат за цел създаването на нови научни знания и научно-приложни продукти за учебния процес и практическата дейност в МВР и други ведомства.

Чл. 119. (1) Провеждането на научни и приложни изследвания е основна и неделима част от дейността на научно-преподавателския състав и докторантите, която се взема предвид при атестацията им.

(2) Научноизследователска и научно-приложна дейност могат да извършват и обучаваните, както и специално назначени за целта лица.

Чл. 120. (1) Планът за научноизследователската и научно-приложната дейност на академията се изготвя ежегодно на основата на плановете на факултетите и центровете за специализация и професионална подготовка.

(2) Планът за научноизследователската и научно-приложната дейност на академията за календарната година се приема от академичния съвет до края на предходната календарна година и се утвърждава от ректора.

(3) Научноизследователската и научно-приложната дейност се отчитат ежегодно на заседание на академичния съвет въз основа на отчетите на факултетите.

Чл. 121. (1) За подпомагане и координиране на научноизследователската и научно-приложната дейност със заповед на ректора могат да се създават център за научноизследователска работа на курсантите, звена за развойна дейност и други форми за организация.

(2) Организацията и дейността на звената по ал. 1 се уреждат със заповедта за създаването им.

Чл. 122. Академията на МВР организира и провежда научни конференции, симпозиуми, семинари и др., посветени на проблемите и задачите на учебния процес, научноизследователската и практическата дейност на службите в МВР.

Чл. 123. Академията на МВР насърчава и подпомага патентната дейност. За целта ректорът може да сключва договори със заявителите, в които страните се договарят за правата и задълженията по заявяването, експертизата, издаването и поддържането на патента по реда, установен в действащото законодателство.

Чл. 124. Редакционно-издателската дейност се осъществява от редакционно-издателско звено при академията.

Чл. 125. (1) Условията и редът за осъществяване на редакционно-издателската дейност в академията се уреждат с правилник, изготвен в съответствие със Закона за авторското право и сродните му права, другите нормативни актове, регламентиращи издаването на печатна продукция, и нормативните актове на МВР.

(2) Правилникът по ал. 1 се приема от академичния съвет и се обявява със заповед на ректора.

Чл. 126. Академията издава:

1. учебници, учебни помагала и други материали, необходими за учебния процес;

2. монографии, студии и друга научна литература за нуждите на научноизследователския и учебния процес;

3. годишник, научни бюлетини на отделните факултети и други периодични издания на академията;

4. вътрешноакадемични нормативни актове и други документи, свързани с дейността на академията;

5. рекламно-информационни материали за дейността на академията.

Чл. 127. Планът за редакционно-издателската дейност на академията се изготвя за следващата календарна година по заявки на учебните звена и се приема до края на предходната календарна година от академичния съвет.

Чл. 128. (1) Международната дейност на академията има за цел осъществяване на международно сътрудничество между нея и сродни образователни институции на страните от Европейския съюз и други държави за издигане нивото на учебния процес, научноизследователската и научно-приложната дейност.

(2) Международната дейност на академията се осъществява от ректора съгласувано с министъра на вътрешните работи.

Чл. 129. Международното сътрудничество се осъществява чрез:

1. подготовка и реализация на проекти за обучение на служители от МВР по международни програми;

2. сътрудничество с аналогични международни образователни институции;

3. сътрудничество с представители на неправителствения сектор - неправителствени организации и международни организации в областта на обучението по проблемите на сигурността и обществения ред;

4. участие в международни конференции, симпозиуми, семинари, образователни стажове и други международни прояви;

5. обмен на научно-преподавателски и научноизследователски кадри;

6. участие в съвместни международни научни разработки по актуални въпроси на сигурността и обществения ред;

7. обмен на добри практики и новости в обучението по проблемите на сигурността и обществения ред.

Чл. 130. Културно-информационната дейност на академията има за цел да формира и поддържа необходимата обща култура и професионална етика на служителите и обучаваните, като запазва и развива националните традиции и ги приобщава към ценностите на съвременното общество.

Чл. 131. Културно-информационната дейност се осъществява чрез:

1. събиране, поддържане и обмен на библиотечен фонд;

2. изграждане и поддържане на културно-информационни фондове в съответствие със задачите на академията и действащите вътрешноведомствени нормативни актове;

3. културно-просветна и разяснителна работа сред обществото;

4. създаване на условия за развитие на курсантското творчество;

5. подпомагане на клубната културна дейност;

6. поддържане на контакти с творчески съюзи, организации и институции.

Чл. 132. Спортната дейност в академията има за цел поддържане на необходимата физическа годност на служителите и обучаваните в съответствие с установените нормативи.

Чл. 133. Академията насърчава и подпомага развитието на физическата култура и спорта, като:

1. изгражда и поддържа спортната база на академията;

2. осигурява ползването от преподавателите и обучаваните на спортните зали и съоръжения;

3. подпомага дейността на изградените спортни клубове и секции;

4. организира състезания, турнири и други спортни мероприятия.

Чл. 134. Социално-битовата дейност има за цел създаването на подходяща инфраструктура за осъществяване на дейностите в академията, както и на необходимите условия за работа и живот на обучаваните и служителите.

Чл. 135. Социално-битовата дейност се осъществява чрез:

1. изграждане и поддържане на сградния фонд и прилежащите територии на академията;

2. изграждане и поддържане на обекти със социално-битово предназначение;

3. подпомагане на социално слаби служители и обучавани.

Чл. 136. Социално-битовата дейност на академията се осъществява в съответствие с действащото законодателство и вътрешноведомствената нормативна уредба, регламентираща тази дейност в МВР.

Чл. 137. (1) Настаняването и ползването в общежитията се уреждат с правилник, приет от академичния съвет и обявен със заповед на ректора.

(2) Ползването на останалите обекти със социално предназначение се урежда със заповеди на ректора на академията.

Чл. 138. Имуществото, предоставено за ползване на академията, се състои от: сграден фонд, комунални съоръжения, всички видове техника, въоръжение и друго имущество, осигуряващо дейността й.

Чл. 139. Поддържането на имуществото се извършва от обслужващите звена на академията.

Чл. 140. Академията е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на вътрешните работи.

Чл. 141. В приходната част на бюджета на академията постъпват собствени приходи от научноизследователска и развойна дейност, такси, услуги, наеми, дарения, завещания, спонсорство и други дейности.

Чл. 142. (1) Разходната част на бюджета на академията осигурява средства за:

1. издръжка на обучението;

2. научни изследвания;

3. социално-битова, културна и спортна дейност на курсантите, специализантите и докторантите;

4. капиталови разходи.

(2) Издръжката на обучението се определя на базата на утвърдени от Министерския съвет диференцирани нормативи и броя на обучаваните в академията.

Чл. 143. (1) Наградите са лични и колективни, морални и материални.

(2) Видът на наградата се определя съобразно конкретния личен или колективен принос за изпълнението на служебните задължения от служителите и обучаваните и със значимостта на постигнатите от тях резултати.

Чл. 144. Служителите на академията, докторантите, специализантите и курсантите задочно обучение се награждават с наградите по реда, установен в МВР.

Чл. 145. (1) На курсантите редовно обучение се дават следните награди:

1. писмена похвала;

2. обявяване на благодарност;

3. парична или предметна награда.

(2) Наградите по ал. 1 се дават по реда, определен в МВР.

Чл. 146. Награждаването на курсантите редовно обучение се извършва въз основа на мотивирано предложение до органа, който има право да даде съответната награда.

Чл. 147. Курсантите наборници могат да бъдат награждавани и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

Чл. 148. (1) За извършени дисциплинарни нарушения на служителите от академията, докторантите, специализантите и курсантите задочно обучение се налагат дисциплинарни наказания по реда, установен в МВР.

(2) Курсантите редовно обучение и обучаваните по ал. 1 за времето на обучението им в академията носят дисциплинарна отговорност за нарушения на ЗВО, правилника и другия нормативно установен ред в академията.

(3) За нарушения на военната дисциплина курсантите наборници носят и дисциплинарна отговорност съгласно ЗОВСРБ.

Чл. 149. Дисциплинарната отговорност е лична.

Чл. 150. Дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 148, ал. 2 са:

1. неизпълнение или отказ за изпълнение на заповед на началник;

2. закъснение или отсъствие без уважителна причина от учебни занятия;

3. други нарушения, свързани с учебния процес;

4. неизпълнение или нарушаване на задълженията, свързани с дежурствата и охраната на академията;

5. нарушаване на дисциплината и нормативно установения ред в академията;

6. нарушаване на правилата за опазване на класифицираната информация;

7. напускане на гарнизона без разрешение на декана;

8. повреждане или унищожаване на имущество на академията;

9. действия, нарушаващи политическия неутралитет;

10. грубо поведение спрямо граждани или служители на МВР;

11. морална разпуснатост, злоупотреба с алкохол и употреба на упойващи вещества;

12. уронване престижа на академията.

Чл. 151. На обучаваните се налагат следните дисциплинарни наказания:

1. "мъмрене";

2. "писмено предупреждение";

3. "порицание";

4. "отстраняване" от академията.

Чл. 152. (1) Дисциплинарното наказание "мъмрене" се изразява в отправяне на предупреждение с посочване на обстоятелства, за които то се налага.

(2) Наказанието се налага за срок до 3 месеца.

Чл. 153. (1) Дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" се изразява в отправяне на предупреждение, че повторно извършване на подобно деяние ще бъде санкционирано с по-тежко наказание.

(2) Наказанието се налага за срок от 3 до 6 месеца.

Чл. 154. (1) Дисциплинарното наказание "порицание" се изразява в обявяване на наложеното наказание и предупреждаване, че при извършване на друго подобно или по-тежко дисциплинарно нарушение ще бъде наложено наказание "отстраняване" от академията.

(2) Наказанието се налага за срок от 6 месеца до една година.

Чл. 155. (1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата, при които е извършено, вината и цялостното поведение.

(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

(3) Дисциплинарно нарушение, извършено в срока на наложено дисциплинарно наказание, се санкционира със следващо по тежест наказание.

Чл. 156. Отстраняване от академията може да бъде наложено в следните случаи:

1. при допуснати общо 18 и повече отсъствия без уважителна причина по различни учебни дисциплини или отсъствие от учебни занятия в два последователни дни;

2. демонстративно неподчинение, неизпълнение или отказ да се изпълни заповед на началник;

3. нерегламентиран достъп до класифицирана информация;

4. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание";

5. уронване престижа на академията;

6. извършване на други особено тежки дисциплинарни нарушения, характерът и последиците от които са несъвместими с продължаване на обучението за служба в МВР.

Чл. 157. Дисциплинарните нарушения се установяват от преките началници на обучаваните, които задължително ги изслушват или приемат писмените им обяснения.

Чл. 158. Наказанията се налагат със заповеди, както следва:

1. от ректора - за всички дисциплинарни наказания;

2. от декана - за наказанията по чл. 151, т. 1-3.

Чл. 159. Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

Чл. 160. (1) Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание могат да се обжалват по административен ред само пред висшестоящ орган.

(2) Жалба може да подаде само наказаният обучаван.

Чл. 161. Жалбата се подава в писмена форма в 7-дневен срок от връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание до висшестоящия орган чрез началника, който я е издал.

Чл. 162. (1) Знакът на академията е сребърна звезда с осем лъча. В средата върху червен щит е изобразен изправен златен коронован лъв. Зад щита са кръстосани факел и меч. Над щита има надпис "МВР", а под щита-"Академия".

(2) Редът за удостояване и носене на знака се определя със заповед на ректора.

Чл. 163. На печата на академията е изобразен знакът на академията. Около него има надписи "Академия на МВР" и "София". Печатът се съхранява съгласно установения в МВР ред и се поставя на официалните документи на академията.

Чл. 164. (1) Знамето на академията е пурпурночервено с размери 120 см на 120 см. Върху него двустранно е извезан цветният вариант на знака на академията, разположен във венец от лаврови клонки. В горната част на венеца е изписано "МВР", а под венеца - "Академия".

(2) Знамето се съхранява в кабинета на ректора.

(3) Знамето на академията се изнася в тържествени случаи и се носи от определени със заповед на ректора знаменосец и двама асистенти.

Чл. 165. (1) Празник на академията е 1 октомври - денят на създаването на университета. Той се чества с академично тържество, на което ректорът чете академично слово и обявява имената на получилите през предходната година научни степени и научни звания и на курсантите отличници.

(2) Празникът на академията и 8 декември са свободни от учебни занятия дни.

§ 1. В срок една година от влизането в сила на правилника ректорът на академията предлага за утвърждаване от министъра на вътрешните работи правилник за устройството и дейността на центровете за специализация и професионална квалификация към Академията на МВР.

§ 2. В срок една година от влизането в сила на правилника ректорът на академията утвърждава приетите от академичния съвет правилници, регламентиращи отделните дейности на академията.

§ 3. Правилникът се приема на основание чл. 19, ал. 2 от Закона за МВР.

§ 4. Изпълнението на правилника се възлага на ректора на академията.

§ 5. Контролът по прилагането на правилника се възлага на министъра на вътрешните работи.

(ОБН. - ДВ, БР. 84 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 19.10.2007 Г.)

§ 23. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".