Промените в Закона за Сребърния фонд целят създаването на нова инвестиционна възможност, а не променят статута на фонда. Това обясни вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков по време на парламентарния контрол.

В Сребърния фонд до края на януари 2012 г. са събрани 1,776 700 млрд. лв. Проектът на закон за сребърния фонд целят средствата да могат да бъдат инвестирани в различни нискорискови финансови инструменти у нас – държавни и местни ценни книжа.

В проектозакона не променят нито целите, за които могат да се използват средствата във фонда, нито срокът за трансферирането им към бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) - той остава 2018 г. Средствата от фонда не могат да бъдат използвани за изплащане на каквито и да било държавни задължения, посочи финансовият министър, цитиран от БТА.

Сега действащият закон не позволява парите във фонда да се инвестират в България, това е несправедливо, смята Дянков. Според него инвестицията в български ДЦК ще бъде антикризисна мярка. В последните три години фондът губи средно по 40 млн. лв. на година, съобщи още Дянков.

„Ние по принцип сме за инвестиране в България, но това не може да става със средства от пенсионни фондове. Това води до рискове. Пенсионните фондове винаги са обект на интереси. Те трябва да се управляват консервативно. Парите на фонда трябва да бъдат под контрол на БНБ, а не на правителството. Възстановяването на парите от „Сребърния фонд” е под въпрос”, заяви лидерът на „Атака“ Волен Сидеров.

Съгласно действащия закон за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система средствата на фонда могат да се инвестират единствено в чуждестранни активи. За допустими се считат депозити в банки, облигации и други дългови ценни книжа или акции на дружества-емитенти от държави-членки на Европейския съюз и трети държави, които отговарят на определени критерии, в инструменти на паричния пазар и други прехвърляеми ценни книжа. Изключение правят единствено инвестициите на фонда под формата на депозити в БНБ.

Тази законова рамка предопределя консервативен подход при управление средствата на фонда за периода от неговото създаване до настоящия момент. Този подход доведе до ниска номинална доходност, като не се допуснаха загуби от инвестиционен характер и намаляване на акумулираните във фонда публични средства, се посочва в мотивите на финансовото министерство към проектозакона.

Средствата на фонда са намалели в реално изражение, след корекция за инфлацията. Средствата на фонда са се обезценявали средногодишно с между 1 на сто и 5.5 на сто или около 40 млн. лв. Това създава необходимостта от по-активно управление на активите на фонда с цел постигане на по-висока доходност при запазване на ниска степен на риск.

Проектозаконът запазва забраните за инвестиции в акции и дялове на колективни инвестиционни схеми или други предприятия за колективно инвестиране, в недвижимо имущество (включително чрез акции или дялове на предприятия за колективно инвестиране), както и в ценни метали и сертификати върху тях.