Обемът на световния дълг възлиза на 243 трилиона долара. Това е рекорд, превишаващ три пъти глобалния БВП, т.е. цената на всички продукти и услуги на планетата. Икономистите предупреждават, че когато тази мулти-трилионна бомба, заредена под световната икономика, експлодира, ще се разрази криза, по-лоша от тази през 2008 година.
Откъде идва този дълг
Както следва от доклада на Института за международни финанси, световният дълг миналата година се е увеличил с 3,3 трилиона долара – до 243 трилиона. От тях 65 трилиона се дължат на кумулативните дългове на държавите, което е почти един и половина пъти повече, отколкото при криза от 2009 година.
Изключително висок е делът на дълга спрямо БВП в развитите страни – 390%. Повечето този параметър се е увеличил в Япония, Франция и Австралия. На развиващите се пазари, напротив, растежът на дълга се забави до най-ниското си равнище от 2001 г. насам.
Анализатори констатират, четолкова огромен и неконтролируем дълг е резултат от безотговорната политика на западните централни банки, пристрастени към печатане на пари и даване на заеми.
Правителствата, компаниите и физическите лица взичмат дългове за финансиране на икономическото развитие. Растежът не се случва – задлъжнявате още повече.. “Класическото поведение на наркозависимите”, каза инвестиционният анализатор Джон Молдин. “Световните централни банки създават дългове, а не се интересуват от това какво ще се случи с тях в бъдеще.”
В края на миналата година икономистите от Международния валутен фонд посочиха огромния глобален дълг като основна заплаха за световната икономика. Ръководителят на МВФ Кристин Лагард припомни в тази връзка неправилните политически решения, които последваха фалита на Lehman Brothers.
Правителствата на повечето страни са провалили почти всички реформи, необходими за защита на банковата система: на първо място, от рисковите и необмислени действия на финансистите, които предизвикаха мощна верижна реакция на колапса през 2008 г., констатират от МВФ. И макар регулаторите да са успели да извлекат някои поуки през последното десетилетие – това е увеличение на банковите резерви и по-строг надзор на финансовия сектор – взетите мерки очевидно не са достатъчни.
Критичен дълг на САЩ
Истинската машина за производство на дълг са САЩ. Общият дълг на страната (включително на правителството, местните власти, финансовата система, бизнеса и домакинствата) почти се е утроил от 2000 г. насам и сега надхвърля 73,6 трилиона долара. Само миналата година държавата, банките и нефинансовият сектор са взели назаем 2.9 трилиона долара, което е най-високото ниво от 2007 г. насам. Нефинансови корпоративни дългове в Съединените щати са близки до предкризисните върхове на 2008 г. Не е изненадващо, че през първото тримесечие на тази година американските компании бяха изправени пред понижаване на кредитните рейтинги.
Още по-голям страх вдъхва огромен и постоянно нарастващ държавен дълг на САЩ. Счупен е поредният рекорд – 22 трилиона.
Под Доналд Тръмп процесът на затъване в дългове се ускори. И въпреки че през 2016 г. по време на предизборната кампания той обеща да се справи с този проблем в продължение на осем години, се случи обратното. За две години държавата задлъжня с още почти два трилиона и в следващите две, според оценки на Блумбърг, ще добави още 4,4 трилиона.
Сега Тръмп се готви да се отърве от прекомерното дългово бреме “до края на втория президентски мандат”. Но икономистите са сигурни: тенденцията няма да бъде обърната, тъй като бюджетната ситуация само се влошава.
За 2018-та фискална година дефицитът на американския федерален бюджет се увеличи със 17% и достигна 779 млрд. долара – максимум от 2012 г. насам. Това е резултат от данъчната реформа на Тръмп. В краткосрочен план – едно и също нещо, поради намаляването на данъчните приходи и увеличените разходи за отбрана. Възможно е спад в кредитоспособността на страната. Според прогнозата на бюджетното управление на Конгреса, тази година дефицитът ще добави още 15,1% – до 897 млрд. долара. И през 2022 г. ще надхвърли трилионния белег и повече няма да падне надолу.
Бомбата ще се взриви по-рано
Според прогнозите на инвестиционните банки до 2024 г. американският държавен дълг ще достигне 140% от БВП. Правителството ще трябва да заеме още нови трилиони, за да поддържа финансовия балон и да стимулира икономиката. В резултат на това структурният дефицит ще създаде “ефект на коловоза” – и икономиката ще се плъзне в бездната.
Според експерти на САЩ им остават не повече от десет години, за да решат проблема. В противен случай страната ще се сблъска с пълна криза, сравнима с Голямата депресия от 30-те години на миналия век.
Но катастрофата може да се случи по-рано: в някакъв момент световната икономика няма да може да усвоява огромен и неконтролируем дълг. Според анализаторите на Блумбърг последвалата криза ще създаде огромна бедност, водеща до силна геополитическа нестабилност, безредици и войни.
Независимо от това колко опустошителен да беше финансовият колапс от 2008 г., следващият ще бъде още по-страшен: просто защото оттогава още 70 трилиона дългове натежаха на глобалната икономика. Това означава, че както правителствата, така и централните банки сега имат далеч по-малко сили и възможности за стабилизиране на икономиката при разгара на поредния срив.
