Чл. 1.
(1) С това постановление се определят условията и редът за защита на вътрешния пазар от дъмпингов или субсидиран внос на стоки.
(2) Защитата по ал. 1 се осъществява чрез прилагането на антидъмпингови или изравнителни мита, въвеждани при условията на чл.VI от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ 1994), в резултат на процедура по разследване, открита и проведена в свъответствие със:
1. Споразумението за прилагането на чл.VI от ГАТТ 1994, съответно Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки във връзка със Споразумението по селското стопанство по приложение 1А към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, подписано на 15 април 1994 г. в Маракеш; и
2. това постановление.

Чл. 2.
(1) Антидъмпингово мито може да се определи и да се прилага за всяка дъмпингова стока, чийто внос за потребление в Република България причинява вреда.
(2) Стоката се счита за дъмпингова, ако експортната й цена за Република България е по-ниска от сравнимата с нея цена за подобна стока при обичайни търговски условия, предназначена за потребление в страната на износа.
(3) "Страна на износа" е страна на произход на стоката. В определени слу чаи страна на износа може да бъде трета стана, различна от страната на произхода, освен ако стоките само се претоварват на нейна територия, такива стоки не се произвеждат в нея или няма сравнима цена за тях в тази трета страна.
(4) "Подобна стока" е стоката, която е идентична, т.е. еднаква във всяко отношение със стоката - предмет на разглеждане, или при липсата на такава стока - друга, чиито характеристики се доближават максимално до тези на разглежданата.

Чл. 3.
(1) Нормалната стойност се определя на основата на реално платената или подлежаща на плащане цена от независим купувач при обичайни търговски условия в страната на износа. Ако износителят в страната на износа не произвежда или не търгува с подобна стока, нормалната стойност се определя на основата на цените на други продавачи или производители. Цените по сделки между страни, които са свързани лица или прилагат компенсационни споразумения помежду си, не се считат за такива при обичайни търговски условия и не могат да служат като основа за определяне на нормалната стойност, освен ако се установи, че цените не са повлияни от връзката между тези лица.
(2) Продажбите на подобна стока, предназначена за вътрешния пазар на страните на износа, се използват за определяне на нормалната стойност, ако тези продажби съставляват 5 или повече на сто от обема на продажбите на тази стока за Република България. По-нисък обем на продажбите може да се ползва, в случай че цените при такъв обем са представителни за пазара на страната на износа.
(3) Когато на вътрешния пазар на страната на износа няма продажби на подобна стока при обичайни търговски условия или когато поради специфичната пазарна ситуация или нисък обем продажбите на вътрешния пазар на страната на износа не може да се направи точно сравнение, нормалната стойност на подобна стока се определя на основата на:
1. експортна цена на подобна стока при обичайни търговски условия при износ за съпоставима трета страна, при условие че тази цена е представителна; или
2. разходите за производство в страната на произхода и обосновани по размер административни, общи разходи и разходи за реализация и обоснована печалба.
(4) Продажбите на подобна стока на вътрешния пазар на страната на износа или продажбите за трета страна на цени под разходите (постоянни и променливи) за производство на единица продукция и административните, общите разходи и разходите за реализация могат да не се считат за сключени при обичайни търговски условия по ценови причини и могат да не бъдат взети предвид при определяне на нормалната стойност, ако тези продажби са правени за продължителен период, в значителни количества и на цени, които изключват покриване на разходите в разумен срок.
(5) В случай че цените по ал.4, макар и по-ниски от разходите по време на извършване на продажбите, са по-високи от среднопретеглените разходи за срока на разследването, се приема, че такива цени осигуряват покриване на разходите в разумен срок.
(6) По смисъла на ал. 4 за продължителен период обикновено се счита срок от 1 година, но не по-кратък от 6 месеца.
(7) По смисъла на ал. 4 продажбите за продължителен период на цени, по-ниски от разходите за единица продукция, се счита, че са в значителни количества, когато се установи, че:
1. среднопретеглената продажна цена е по-ниска от среднопретеглените разходи за единица продукция; или
2. обемът на продажбите на цени под разходите за единица продукция е не понисък от 20 на сто от продажбите, използвани за определяне на нормалната стойност.
(8) Разходите се определят въз основа на книгите, водени от производителя или износителя, по отношение на който се провежда разследване, при условие че тези книги са водени в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти на страната на износа и е видно, че те отразяват договорено разходите, свързани с производството и продажбата на стоката предмет на разследване.
(9) Вземат се предвид всички на лични доказателства за действителното разпределение на разходите, в това число и представените от износителя или производителя по време на разследването, при условие че тези разходи са вече усвоени. При липса на друг по подходящ метод с предимство се прилага разпределението на разходите на основата на оборота.
(10) Разходите следва да бъдат коригирани с извънредните разходи, направени във връзка с бъдещо или текущо производство, освен ако тези разходи вече не са включени в разпределението на разходите. Когато за част от периода, необходим за покриването им, разходите са повлияни от:
1. използването на нови производствени подобрения, изискващи значителни допълнителни инвестиции; и
2. ниския коефициент на използваемост на мощностите, които са резултат от операции по внедряване, извършени изцяло или отчасти по време на разследването, средните разходи за етапа на внедряване се определят по правилата за разпределение на разходите по ал. 9 към края на етапа на внедряване и се включват в размера им към този момент в среднопретеглените разходи по алинея 5 за разглеждания период. Продължителността на етапа на внедряване се определя в зависимост от обстоятелствата, характерни за производителя или износителя, но не може да превишава необходимия начален етап от срока за покриване на разходите. Информацията, необходима за коригиране на разходите за периода на разследване и отнасящ се до етап на внедряване, който продължава и след този период, може да бъде взета предвид, ако бъде предоставена преди проверките по чл. 23, ал. 2, т. 3 и в рамките на 3 месеца от образуване на разследването.
(11) Размерът на разходите за реализация, общите и административните разходи и размерът на печалбата се определят на основата на действителните данни на производителя или износителя, отнасящи се до производството и продажбата на подобна стока при обичайни търговски условия. Когато тези размери не могат да бъдат определени по този начин, те се определят на основата на:
1. среднопретеглените действителни разходи и печалба на други производители или износители, по отношение на които се провежда разследване за производството и продажбите на подобна стока на вътрешния пазар на страната на произхода;
2. действителните размери на тези разходи и печалба на такива износители или производители при производството и търговията със същата обща категория стоки на вътрешния пазар на страната на произхода при обичайни търговски условия;
3. всеки друг обоснован метод, при условие че размерът на определената чрез него печалба не превишава печалбата, обичайно реализирана от други износители или производители, при продажби на стоки от същата обща категория на вътрешния пазар на страната на произхода.

Чл. 4.
(1) Експортна цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане при продажба на стока, предназначена за износ от страната на износа за Република България.
(2) Когато няма експортна цена или тя е ненадеждна поради свързаност или компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трето лице, експортната цена се конструира на основата на:
1. цената, на която внесените стоки са препродадени за първи път на независим купувач; или
2. на друга пригодна за тази цел основа, ако стоките не се препродават на независим купувач или не се препродават във вида, в който са били внесени.
(3) В случаите по ал. 2 се вземат предвид всички разходи след вноса и преди продажбата и се отчита обоснована печалба, така че да се определи реална експортна цена до границата на Република България. Видовете разходи, които подлежат на коригиране, включват обичайните разходи, които са за сметка на вносителя, но се заплащат от трето местно или чуждестранно лице, което е свързано или има компенсационно споразумение с вносителя или износителя, в това число:
1. обичайните разходи за транспорт, застраховка, заготовка, товарене и допълнителни разходи;
2. митата, антидъмпинговите мита, данъците и таксите, дължими при внос или продажба на стоки в страната по вноса;
3. обоснована разлика за разходите за реализация, общите и административните разходи и обоснована печалба.

Чл. 5.

(1) Извършва се обективно сравнение между експортната цена и нормалната стойност. Това сравнение се прави на едно и също равнище на търговия, обикновено това, следващо непосредствено производството, по отношение на продажби, колкото е възможно по-близки по време, и ка то се вземат под внимание други разлики, които засягат сравнимостта на цените.
(2) Когато нормалната стойност и експортната цена не са определени на сравнима основа, във всеки конкретен случай и съобразно особеностите му се правят съответни намаления под формата на корекции за отчитане на разлики в онези фактори, за които се твърди или се установи, че засягат цените и тяхната сравнимост. Когато някои от тези фактори се припокриват, корекции, които дублират вече извършените, не се допускат.
(3) Корекциите по ал. 2 се правят за посочените по-долу фактори и при спазване на следните изисквания:
1. физически характеристики - при условие, че корекцията съответства на обоснована оценка на пазарната стойност на разликата;
2. вносни митни сборове и косвени данъци - нормалната стойност се намалява с размера на дължимите вносни митни сборове и косвени данъци за подобна стока и за съдържащите се в нея материали, предназначени за потребление в страната на износа, които не се събират или се възстановяват при износ на стоките за Република България;
3. отстъпки, рабати и количества - корекциите за разлики в отстъпките и рабатите, включително тези, предоставяни във връзка с разлики в количествата, се правят, ако са надлежно определени и са пряко свързани с продажбите - предмет на разглеждане. Корекции могат да се правят и за отложени отстъпки и рабати, ако искането за това се основава на подобна практика в предходни периоди, включително на съответствие с условията, изисквани за предоставяне на отстъпките и рабатите;
4. равнище на търговия - корекции за разлики в равнището на търговия се правят, като се отчитат особеностите на дистрибуторските мрежи на двата пазара, когато е видно, че експортната цена, включително конструираната експортна цена, е на различно равнище на търговия в сравнение с нормалната стойност, като и че тази разлика е повлияла сравнимостта на цените, което се установява от съществените и ясно изразени разлики във функциите и цените на продавача на различните равнища на търговия на вътрешния пазар на страната на износа. Размерът на корекцията следва да се основава на пазарната стойност на тази разлика;
5. разходи за транспорт, застраховка, заготовка, товарене и допълнителни разходи - корекции се правят за разлики в тези видове разходи, пряко свързани с доставката на стоката от помещенията на износителя до независим купувач, когато те са включени в дължимите цени;
6. опаковка - корекции за разлики в пряко свързаните с опаковката на стоките разходи;
7. кредити - корекции за разлики в стойността на всеки кредит, предоставят във връзка с разглежданите продажби, при условие че този кредит е фактор, отчетен при определяне на дължимите цени;
8. разходи след продажбата - корекции за разлики в преките разходи по предоставянето на обезпечения, гаранции, техническа помощ и сервизно обслужване, когато такива се изискват по силата на закон и/или договора за продажба;
9. комисионни възнаграждения - корекции за разлики в комисионните възнаграждения, заплащани във връзка с разглежданите продажби;
10. конвертиране на валути - когато сравняването на цените изисква конвертирането на валути, такова конвентиране се извършва при прилагане на валутния курс на датата на продажба, освен ако продажбата на чуждестранна валута, пряко свързана със сделката по износа, се извършва на форуърдни пазари, в който случай се прилага валутният курс "форуърд". Обикновено за дата на продажба се приема датата на договора, поръчката, потвърждението на поръчката или фактурата, т.е. документът, с който се определят съществените условия на продажбата. Колебанията във валутния курс се пренебрегват и на износителите се дават най-малко 60 дни да регулират експортните си цени спрямо основното движение на валутните курсове за срока на разследването.
(4) Когато стоката не се внася директно от страната на произхода, а се изнася за Република България през трета страна, цената, по която стоката се продава от тази страна на износа за Република България, се сравнява със сравнимата с нея цена в страната на износа. Сравнение може да се прави с цената в страната на произход, ако:
1. стоката само се претоварва в страната на износа; или
2. ако такава стока не се произвежда в страната на износа; или
3. няма сравнима цена за тази стока в страната на износа.

Чл. 6.
(1) При спазване изискванията на чл. 5 установяването на дъмпинговия марж през периода на разследването се определя по правило на основата на сравнение между:
1. среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглените цени по всички сделки за износ за Република България; или
2. конкретната нормална стойност и конкретната експортна цена за Република България сделка по сделка;
3. нормалната стойност, определена на среднопретеглена основа, и цените по всички конкретни сделки за износ за Република България, при условие че експортните цени се различават съществено между различните купувачи, региони и периоди и ако методите по т. 1 и 2 не отчитат в пълна степен съществуващия дъмпинг.
(2) Алинея 1 не изключва прилагането на чл. 36.
(3) Дъмпинговият марж е величината, с която нормалната стойност превишава експортната цена. Ако дъмпинговите маржове варират, дъмпинговият марж може да се определи на среднопретеглена основа.

Чл. 7.
(1) Изравнително мито може да се определя и прилага за компенсиране на всяка субсидия, предоставена пряко или косвено за изработката, производството, износа или транспорта на която и да е стока, чийто внос за потребление в Република България причинява вреда.
(2) Стоката се счита за субсидирана, когато се ползва от изравнителна субсидия, отговаряща на условията по член 8 и 9.
(3) Изравнителна субсидия може да бъде предоставена от:
1. правителството на страната на произхода на внасяната стока; или
2. правителството на трета страна,различна от страната на произхода, от която стоката се изнася за Република България, наричана по-нататък "страна на износа".
(4) Разпоредбите на това постановление се прилагат и в случаите, в които стоката не се внася в Република България пряко от страната на произхода, а се изнася за Република България от трета страна, като сделката или сделките, когато това е допустимо, се считат за извършени между страната на произхода и Република България.

Чл. 8.
(1) Субсидия се приема, че има, когато:
1. е налице финансова помощ от правителство или от други държавни или местни органи в страната на произхода или в страната на износа чрез:
а) правителствена практика, която включва пряко предоставяне на средства (безвъзмездни помощи, заеми, прехвърляне на дружествени дялове и др.), потенциален пряк трансфер на средства или поемането на задължения (гаранции по заеми и др.);
б) освобождаване или опрощаване на дължими по правило бюджетни приходи (например фискални облекчения като данъчни кредити);
в) предоставяне от правителството на стоки и услуги, различни от общата инфраструктура, или закупуване на стоки от правителството;
г) вноски на правителството във фондове или възлагане или нареждане на част на организация да изпълнява една или повече от функциите по букви "а", "б" и "в", които по правило се упражняват от правителството, при условие че практиката им не се отличава от правителствената; или 2. е налице каквато и да е форма на доход или ценова подкрепа по смисъла на чл. XVI от ГАТТ 1994.
(2) Субсидия е налице, когато в резултат на практика по ал. 1 е реализирана изгода.

Чл. 9.
(1) Субсидиите по чл. 8 могат да бъдат предмет на изравнителни мерки, ако са специфични по смисъла на ал. 2, 3 и 4.
(2) За да се определи субсидията като специфична, т.е. предназначена за определено предприятие или индустрия или за група предприятия или индустрии, подведомствени на предоставящия субсидията орган, се прилагат следните принципи:
1. субсидията е специфична, когато предоставящият субсидията орган или законодателството, съгласно което той действа, изрично ограничава достъпа на някои предприятия до субсидия;
2. когато предоставящият субсидията орган или законодателство, съгласно което той действа, установява обективни критерии или условия за кандидатстването и размера на субсидията, тя не е специфична, ако възможността за предоставянето й е автоматична и съответните условия и критерии се спазват стриктно. Критериите и условията са обективни, ако са неутрални, не облагодетелстват определени предприятия за сметка на други и са икономически по характер и общо действие (като брой на заетите лица или размер на предприятието). Тези критерии и условия следва да се съдържат в закон, подзаконов нормативен акт или в друг офицален документ, така че да е възможно тяхното установяване;
3. в случай че независимо от прилагането на методите или принципите по т. 1 и 2 субсидията е определена като неспецифична, но са налице основания да се счита, че тя в действителност може да е специфична, могат да бъдат отчетени други фактори, като:
а) използване на програма за субсидиране на ограничен кръг определени предприятия;
б) преобладаващо използване на субсидията от определени предприятия;
в) предоставяне на непропорционално големи суми от субсидията на определени предприятия; и
г) начина, по който е упражнена оперативната самостоятелност на предоставящия субсидията орган при вземането на решение за нейното предоставяне;
4. в случаите по т. 3 се държи сметка за степента на диверсификация на стопанската дейност, подведомствена на предоставящия субсидията орган, както и за продължителността на периода, през който е действала програмата за субсидиране. (3) Субсидията е специфична, когато е ограничена до определени предприятия, разположени в определен географски регион, подведомствени на предоставящия субсидията орган. Субсидията не е специфична, ако се изразява в определянето на или в изменянето на общоприложими данъчни ставки от компетентните за това органи.
(4) Независимо от ал. 2 и 3 за специфични се считат:
1. субсидиите, зависещи нормативно или фактически от извършването на износ, включително тези по приложение N: 1 към Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки, както и субсидиите, които, без да зависят нормативно от извършването на износ, са всъщност свързани с действителен или предполагаем износ или с постъпления от износ;
2. субсидиите, зависещи от използването на местни стоки вместо стоки от внос.
(5) Заключението за специфичност на субсидията трябва да бъде подкрепено от доказателства.

Чл. 10.
(1) Не могат да бъдат предмет на изравнителни мерки:
1. субсидии, които не са специфични съгласно чл. 9, ал. 2 и 3;
2. субсидии, които са специфични по смисъла на чл. 9, ал. 2 и 3, но отговарят на условията по ал. 2, 3 и 4;
3. субсидии, които представляват елемент на мерки, включени в приложение N: 2 към Споразумението по селското стопанство. (2) Субсидии за изследователски дейности, извършени от търговци или от висши учебни заведения или изследователски институти на договорна основа с търговци, не са предмет на изравнителни мерки, ако субсидиите покриват не повече от 75 на сто от разходите за промишлено изследване или 50 на сто от разходите за предварителна развойна дейност. Тези субсидии не са специфични, при условие че са ограничени изключително до:
1. разходи за персонал (изследователи, технически и друг помощен персонал, зает изключително в изследователската дейност); 2. разходи за инструменти, оборудване, земя и постройки, използвани изключително или постоянно за изследователска дейност, с изключение на предоставените на търговска основа;
3. разходи за консултантски и аналогични на тях услуги, използвани изключително за изследователската дейност, включващи обратно изкупувани изследвания, техническо познание, патенти и др.;
4. допълнителни извънредни разходи, пряко свързани с изследователската дейност;
5. други текущи разходи, като тези за материали, доставчици и др., пряко свързани с изследователската дейност.
(3) Няма да бъдат предмет на изравнителни мерки субсидиите за изостанали региони от територията на страната на произход и/или страната на износа, предоставяни в рамките на обща програма за регионално развитие, които не са специфични, ако критериите по чл. 9, ал. 2 и 3 са приложени по отношение на всеки регион и отговарят на следните условия:
1. всеки изостанал регион следва да е от обособена географска област с определима икономическа и административна идентичност;
2. регионът се определя като изостанал на основата на обективни критерии, сочещи, че затрудненията му са резултат от обстоятелства, които не са временни, и се съдържат в закон, в подзаконов нормативен акт или в друг официален документ;
3. критериите включват оценка на икономическото развитие за 3-годишен период, която се прави на основата на поне един от следните фактори, отчетени самостоятелно или в комбинация с други:
а) доход на глава от населението, доход на домакинство или брутен вътрешен продукт на глава от населението не по-ви соки от 85 на сто от средните за територията на страната на произхода или страната на износа;
б) процент на безработица - минимум 110 на сто от този за страната на произхода или страната на износа.
(4) Няма да бъдат предмет на изравнителни мерки субсидии за ускоряване приспособяването на съществуващи съоръжения към нови изисквания за опазване на околната среда, предвидени в закон и/ или в подзаконов нормативен акт, свързани с по-големи ограничения и финансови тежести за търговците, при условие че субсидиите:
1. са еднократни мерки;
2. са ограничени до 20 на сто от стойността на приспособяването;
3. не покриват разходите за смяна и експлоатация на субсидираната инвестиция, които следва да са изцяло за сметка на търговците;
4. пряко пропорционално са свързани с планираното от търговеца намаляване на вредното въздействие и замърсяването на околната среда и не покриват евентулни икономии на производствени разходи; и
5. са достъпни за всички търговци, които могат да внедрят новото оборудване и/или производствени процеси.

Чл. 11.
(1) Размерът на субсидията, подлежаща на изравняване, се определя чрез изгодата на получателя на субсидията, ако се установи,че такава съществува през разследвания период на субсидиране. Този период следва да е последната счетоводна година на бенефициента, но може да бъде и всеки друг период не по-кратък от шестте месеца, непосредствено предхождащи образуването на разследването, за който има надеждна финансова и друга информация.
(2) При изчисляване изгодата на получателя на субсидията се прилагат следните правила:
1. предоставянето на дружествени дялове от държавата се счита, че не води до изгода, освен ако инвестицията може да се разглежда като несъвместима с обичайната инвестиционна практика, включитиелно тази по предоставянето на рисков капитал на частните инвеститори в страната на произхода и/или страната на износа;
2. правителствен заем не се разглежда като водещ до изгода, освен ако има разлика между стойността на заема, която търговецът заплаща на правителството, и стойността, която би следвало да плати за подобен заем, отпуснат при пазарни условия, в който случай изгодата съставлява разликата между тези две стойности;
3. правителствена гаранция по заем няма да се разглежда като водеща до изгода, освен ако има разлика между стойността, която търговецът, ползващ гаранцията, плаща за заема, гарантиран от правителството, и стойността, която търговецът би платил за подобен заем, отпуснат при пазарни условия, при липсата на правителствена гаранция, в който случай изгодата е равна на разликата между тези две стойности, коригирани с евентуални разлики в разноските;
4. предоставянето на стоки и услуги или покупката на стоки от правителството не се счита, че води до изгода, освен ако са извършени при по-ниско или по-високо от адекватното възнаграждение. Адекватността на възнаграждението се определя в зависимост от обичайните пазарни условия за предоставянето или покупката на стоката или услугата (включително цена, качество, наличност, пласмент, транспорт и др.).
(3) Размерът на субсидиите подлежащи на изравняване, се определя при спазвне на следните изисквания:
1. размерът се определя на единица субсидирана стока, изнесена за Република България;
2. размерът може да бъде намален със следните елементи, ако заинтересуваната от това страна докаже, че искането за намаление е оправдано:
а) апликационни такси или други разходи, необходими за кандидатстване и получаване на субсидията;
б) експортните такси, мита и други сборове събирани при износ за Република България с цел неутрализиране на субсидията;
3. когато субсидията не е обвързана с изработените, произведените, транспортираните или изнесените количества, размерът на субсидията, подлежаща на изравняване, се определя чрез отнасяне на общата стойност на субсидията към равнището на производство, реализация или износ на съответната стока през разследвания период на субсидиране;
4. когато субсидията е свързана с настоящо или бъдещо придобиване на дълготрайни активи, размерът на субсидията, подлежаща на изравняване, се изчислява чрез разпределянето й за период, който съответства на нормалното обезценяване на такива активи. Така изчисленият размер в частта, в която се отнася до периода на разследване, включително размерът, който се формира за дълготрайни активи, придобити преди този период, се разпределя съгласно т. 3. Ако активите не подлежат на обезценяване, субсидията се оценява като безлихвен заем и се определя съгласно ал.2, т.2;
5. когато субсидията не е свързана с придобиването на дълготрайни активи, размерът на изгодата за разследвания период се отнася по правило към този период и се разпределя съгласно т. 3, освен ако не съществуват обстоятелства, оправдаващи отнасянето й за друг период.

Чл. 12.
(1) Вредата, причинена от дъмпингов или субсидиран внос, може да се изрази във:
1. имуществена вреда на българското производство;
2. опасност от причиняване на имуществена вреда на българското производство;
3. обективно забавяне процеса на създаване на българско производство на подобна стока.
(2) Установяването на вреда при дъмпингов или субсидиран внос трябва да се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на следните фактори:
1. обема на дъмпинговия, съответно субсидирания, внос и ефекта на този внос върху цените на вътрешния пазар на подобни стоки; и
2. последвалото от този внос въздействие върху българското производство.

Чл. 13.
(1) При изследване на факторите по чл. 12, ал. 2, т. 1 следва да се установи наличието на:
1. значително увеличение на дъмпинговия или субсидирания внос в абсолютен размер или по отношение на производство или потреблението в Република България;
2. дъмпингов или субсидиран внос на стоки на цени, значително по-ниски в сравнение с цените на подобни стоки в Република България, или ефект от този внос, изразяващ се в значително потискане на цените по друг начин, или в значително препятстване увеличението на тези цени, което иначе би настъпило.
(2) Един или повече от факторите по ал. 1 не могат да бъдат от решаващо значение при вземане на решение.
(3) Когато дъмпинговият или субсидираният внос на определена стока от повече от една страна е едновременно предмет на разследване, ефектът на такъв внос се оценява кумулативно само ако се установи, че:
1. дъмпинговият марж, съответно размерът на субсидията, подлежаща на изравняване, определен спрямо вноса от всяка страна, е по-висок от минималния марж по чл. 30, ал. 1, т. 2, буква "д", съответно размерът на субсидията е по-висок от минималния размер по чл. 30, ал. 1, т. 2, буква "д", и обемът на този внос от всяка страна не е несъществен; и
2. кумулативната оценка на ефекта на вноса е допустима от гледна точка на условията за конкуренция между стоките от внос и тези между стоките от внос и подобните на тях стоки с български произход.
(4) Изследването на въздействието на дъмпинговия или субсидарния внос върху съответното българско производство включва оценка на всички фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на това производство, включително на:
1. факта, че определено производство е в процес на възстановяване от ефекта на минал дъмпинг или субсидиране;
2. значението на действителния дъмпингов марж и значението на размера на субсидията, подлежаща на изравняване;
3. действителния или потенциалния спад на продажбите, печалбите, продукцията, пазарния дял, производителността, възвръщаемостта на инвестициите, натоварването на мощностите;
4. фактори, отразяващи се върху цените на вътрешния пазар;
5. действителното или потенциалното отрицателно влияние върху паричния поток, наличностите, заетостта, заплатите, ръста, способността за привличане на капитали или инвестиции.
(5) Един или повече от факторите по ал. 4 не могат да бъдат от решаващо значение при вземане на решение.

Чл. 14.
(1) От доказателствата по чл. 12, ал. 2 следва да се установява по недвусмислен начин, че дъмпинговият или субсидарният внос чрез ефекта на дъмпинга или субсидирането причинява вреда на българското производство. Специално следва да се установи причинна връзка между обема и/или ценовите равнища по чл. 13, ал. 1 и предвиденото в чл. 13, ал. 4 въз действие върху българското производство, както и че това въздействие е в степен, която позволява да бъде определено като имуществено.
(2) Изследват се всички известни фактори, различни от дъмпинговия или субсидирания внос, които по същото време причиняват вреда на българското производство, за да се установи дали вредата, причинена от тях, не се приписва на дъмпинговия или субсидирания внос. Такива фактори са: обемът и цените на вноса, който не е дъмпингов или субсидиран; свиване на търсенето или промени в потреблението; ограничителни търговски практики и конкуренция между чуждестранните и българските производители; развитие на технологиите; експортният потенциал и производителността на българското производство.
(3) Ефектът на дъмпинговия или субсидирания внос спрямо българското производство на подобна стока се оценява тогава, когато наличните данни правят възможно отделното идентифициране на това производство на основата на критерии, като производствени процеси, продажби и печалби на производителите.
(4) Ако идентифицирането по ал. 3 не е възможно, ефектът на дъмпинговия или субсидирания внос се оценява чрез изследване производството на възможно най-тясната група или категория стоки, включващи подобната стока, за които може да се осигури необходимата информация.

Чл. 15.
(1) Установяването на опасност от причиняването на имуществена вреда следва да се основава на факти и доказателства, а не само на твърдения или предположения. Промяната в обстоятелствата, която може да доведе до ситуация, при която дъмпингът или субсидията да причини вреда, трябва да е предвидима и непосредствена.
(2) При установяването на опасност от имуществена вреда следва да бъдат разгледани фактори, като:
1. значителен темп на нарастване на дъмпинговия или субсидирания внос на вътрешния пазар, указващ вероятност за съществено увеличаване на вноса;
2. достатъчно свободен капацитет на износителя или непосредствено значително увеличаване на този капацитет, указващ вероятност за съществено увеличаване на дъмпинговия или субсидирания износ за Република България, като се отчита наличието на други пазари, които да поемат евентуален допълнителен износ;
3. осъществяване на вноса по цени, които потискат цените или препятстват увеличението им, което иначе би настъпило, и дали това може да доведе до нарастване търсенето на допълнителен внос;
4. наличието на стоката - предмет на разследване.
(3) Освен факторите по ал. 2 при установяването на опасност от субсидиран внос се отчитат и видът на субсидията или субсидиите и последиците за търговията, които могат да произлязат от тях.
(4) Нито един от факторите по ал. 2 и 3 няма решаващо значение при вземане на решение, но всичките, взети заедно, следва да водят до заключение, че по-нататъшният дъмпингов или субсидиран износ е предстоящ, така че, ако не се предприеме защитно действие, ще настъпи имуществена вреда.

Чл. 16.
(1) "Българско производство" по смисъла на постановлението означава:
1. националните производители на подобни стоки като цяло; или
2. тези от тях, чието съвкупно производство на подобни стоки съгласно чл.18, ал.2 съставлява преобладаваща част от общото българско производство на такива стоки.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато:
1. производителите са лица, свързани с износителите и вносителите, или самите те са вносители на стоката, твърдяна като дъмпингова или субсидирана, в който случай българското производство включва останалите производители;
2. поради изключителни обстоятелства територията на Република България може да се раздели по отношение на разглежданото производство на два или повече конкурентни пазара, като производителите във всеки от тях се счита за отделно производство, при условие че:
а) производителите в рамките на такъв пазар реализират цялата или почти цялата си продукция на този пазар; и
б) търсенето на такъв пазар не се задоволява в съществената му част чрез доставки от производители на тази стока от други части на територията на Република България.
(3) В случаите по ал. 2, т. 2 вреда може да бъде установена, дори ако преобладаващата част от българското производство не е увредена, стига дъмпинговият или субсидираният внос да е концентриран в такъв обособен пазар и да причинява вреда на производителите на цялата или почти на цялата продукция в рамките на този пазар.
(4) Производителите са лица, свързани с износителите или вносителите по смисъла на ал. 2, т. 1, когато:
1. едно от тях пряко или косвено контролира другото; или
2. двете лица са пряко или косвено контролирани от трето лице; или
3. тези лица съвместно, пряко или косвено, контролират трето лице, при условие че има основания да се приеме или предположи, че връзката помежду им е причина производителят да действа по начин, различен от несвързаните производители. (5) По смисъла на ал. 4 се счита, че едно лице контролира друго, когато първото притежава или управлява другото лице на правна или фактическа основа.
(6) Когато като "българско производство" са означени производителите от определен регион, износителите имат право да предложат гаранция по член 29 по отношение на този регион. В тези случаи при оценяване интереса на българското производство от съответните мерки специално се отчита интересът на този регион. Ако своевременно не бъде предложена достатъчна гаранция или се прилагат ситуациите, посочени в чл. 29, ал. 9, може да се определи временно или окончателно мито, като действието на тези мита се ограничи до определени производители или износители.
(7) Алинеи 3 и 4 на чл. 14 се прилагат съответно за този член.
(8) Интересът на българското производство се определя, като:
1. се отчитат в тяхната цялост интересите на българските производители, търговци и потребители;
2. се вземат предвид необходимостта от премахване на отрицателните последици за търговията от дъмпинга или субсидирането и необходимостта да бъдат възстановени условията за конкуренция.
(9) Антидъмпингови или изравнителни мерки се прилагат само ако са в интерес на българското производство.

Чл. 17.
(1) Процедура по разследване на съществуването, степента и ефекта на твърдян дъмпинг или субсидия се образува въз основа на писмено заявление от българското производство или от физическо или юридическо лице, или от сдружение, което не е юридическо лице, действащо от негово име, освен в случаите по чл. 18, ал.2.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45/97 г.) Заявлението по ал. 1 се подава до министъра на търговията и туризма и трябва да сочи доказателства за съществуването на дъмпинг или субсидия, подлежаща на изравняване, вреда и причинна връзка между твърдяния дъмпингов или субсидиран внос и твърдяната вреда.
(3) Заявлението по ал. 1 съдържа:
1. името и адреса на заявителя;
2. обема и стойността на производството на заявителя спрямо българското производство на подобна стока;
3. когато заявлението е от името на българското производство - списък на всички известни български производители на подобна стока или сдружения на такива производители и по възможност обема и стойността на производството на тези производители спрямо българското производство на подобна стока;
4. пълно описание на стоката, за която се твърди, че е дъмпингова или субсидирана, страната или страните на произхода или износа на тази стока, името и адреса на известните износители или чуждестранни производители и списък на лицата, които внасят стоката;
5. информация за промени в обема на вноса, за който се твърди, че е дъмпингов или субсидиран, за ефекта на този внос върху цените на подобна стока на българския пазар и произтичащото от тях въздействие на вноса върху българското производство, така както то е доказано чрез факторите и показателите за състоянието на българското производство по чл. 13, ал. 1, 2, 4 и 5. (4) В случаите на твърдян дъмпинг заявлението по ал. 1 трябва да съдържа и:
1. информация за цените, по които съответната стока се продава, когато е предназначена за потребление на вътрешния пазар на страната или страните на произход или износ; или
2. информация за цените, по които стоката се продава от страната или страните на произход или износ за трета страна или страни, или за конструираната стойност на стоката; и
3. информация за експортните цени или за цените, по които стоката се препродава за първи път на независим купувач на територията на Република България.
(5) В случаите на твърдяна субсидия, подлежаща на изравняване, заявлението по ал. 1 трябва да съдържа и доказателства за съществуването, размера и вида на съответната субсидия.
(6) Процедура по разследване се образува при достатъчно доказателства след проверка на тяхната достоверност и относимост.

Чл. 18.
(1) Процедура по разследване не се образува, освен ако не се установи след проверка на степента, в която искането се поддържа или отхвърля от българските производители на подобна стока, че заявлението е направено от или от името на българското производство.
(2) Заявление се приема като подадено от името на българското производство, ако то се подкрепя от българските производители, чието съвкупно производство представлява повече от 50 на сто от общото българско производство на подобна стока, произвеждана от онази част на българското производство, която изразява подкрепа или несъгласие със заявлението.
(3) Процедура по разследване не се образува, ако българските производители, които изрично поддържат заявлението, съставляват по-малко от 25 на сто от общото българско производство на подобна стока.

Чл. 19.
(1) Процедура по разследване може да се образува:
1. за да се определи дали твърдените субсидии са специфични по смисъла на чл. 9, ал. 1, 2 и 3;
2. по отношение на субсидия, която не подлежи на изравняване съгласно чл. 10, ал. 2, 3 и 4, за да се определи дали условията, предвидени в тях, са спазени;
3. по отношение на мерки, включени в приложение N: 2 към Споразумението по селското стопанство, доколкото съдържат елемент на субсидия по смисъла на чл.8, за да се определи дали тези мерки съответстват на условията по това приложение.
(2) Ако субсидията е предоставена в рамките на програма за субсидиране, която е нотифицирана преди прилагането й пред Комитета по субсидиите и изравнителните мерки на Световната търговска организация в съответствие с чл.8 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки и по отношение на която комитетът не е установил нарушаване на чл.8 от споразумението, процедура по разследване не се образува.
(3) Алинея 2 не се прилага, когато нарушение на чл.8 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки е установено от органа за решаване на спорове на Световната търговска организация или чрез арбитраж по реда на член 8, ал. 5 от споразумението.

Чл. 20.
(1) До вземането на решение за образуване на процедура по разследване заявлението за образуването й не следва да се разгласява. След приемане на надлежно документирано заявление и преди образуването на процедура по разследване се уведомява:
1. правителството на страната на износа в случаите на твърдян дъмпингов внос;
2. в случаите на твърдян субсидиран внос - правителството на страната на произхода и/или страната на износа, като с него започват консултации за изясняване на ситуацията и постигане на взаимно приемливо решение.
(2) Ако в особени случаи се реши процедура по разследване да се образува, без да е получено писмено заявление, това може да бъде направено на основата на достатъчно доказателства за съще ствуването на дъмпинг или субсидия, вреда и причинна връзка по смисъла на член 17, ал. 2 и 3, които да послужат като основание за образуване на процедура.
(3) Доказателствата за дъмпинг или субсидия и за вредата от тях се разглеждат едновременно при вземане на решението за образуване на процедура.

Чл. 21.
(1) Ако заявлението не отговаря на изискванията по чл. 17, ал. 2, 3 и 4, на заявителя се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 30-дневен срок. Ако те не бъдат отстранени в срок, заявлението не се разглежда и се връща на заявителя.
(2) Заявлението се отхвърля при липса на достатъчно доказателства за дъмпинг или субсидиране или за вреда от тях, за което заявителят се уведомява в срок не по-дълъг от 45 дни от датата на подаване на заявлението.
(3) Процедура не се образува срещу страна, дъмпинговият или субсидираният внос от която е несъществен, тъй като е под 3 на сто от общия внос на подобна стока в Република България, с изключение на страните, вносът от всяка от които е под 3 на сто, но вносът от всички тях е над 7 на сто от общия внос на подобна стока в Република България.
(4) Заявлението може да бъде оттеглено преди образуване на процедурата по разследване, в който случай се счита, че такова заявление не е подавано.

Чл. 22.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 45/97 г.) Процедурата по разследването на дъмпингов или субсидиран внос, наричана по-нататък "процедура", се образува не по-късно от 45 дни от постъпване на заявлението с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на търговията и туризма.
(2) В "Държавен вестник" се обнародва съобщение за взетото решение, с което се:
1. обявява образуването на процедурата;
2. посочват стоката и страната, за които се отнася;
3. (изм. - ДВ, бр. 45/97 г.) дава обобщение на получената информация и се указва, че отнасящата се до процедурата информация следва да се представя в Министерството на търговията и туризма;
4. определят сроковете, в които съответните лица могат да заявят, че са заинтересувани от участие в процедурата, да представят писмени становища и информация, които да бъдат взети предвид при разследването;
5. определя срок, в рамките на който заинтересуваните лица могат да поискат да бъдат изслушани в съответствие с член 25, ал. 5.
(3) След обнародване на съобщението по ал. 2 и при спазване на изискването за конфиденциалност на информацията пълният текст на заявлението по чл. 17, ал. 1 се предоставя задължително на известните износители и органите на страната на износа и/или на произхода, а по изрично искане - и на други заинтересувани лица.
(4) Процедурата по разследване не е пречка за митническото освобождаване на стоките.

Чл. 23.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 45/97 г.) Процедурата по разследването се провежда от междуведомствена комисия в състав, определен от министъра на търговията и туризма по предложение на съответните министри и ръководители на ведомства, нарича на по-нататък "комисия".
(2) Комисията:
1. събира доказателства и информация, които счита за необходими за провеждането на разследването;
2. проучва и проверява данните, предоставени от заинтересуваните лица;
3. при необходимост провежда проверки и инспекции, в това число тези по чл.25, ал. 8;
4. извършва проверки на книгите, водени от вносителите, износителите, търговците, агентите, производителите, сдруженията и организациите на търговци;
5. проверява достоверността на информацията за дъмпинг или субсидиране и за вреда от тях.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 45/97 г.) Решенията на комисията, с които се предлага определяне на временно или окончателно мито, приемане на гаранциите по чл. 29 или прекратяване на процедурата по чл. 30, се утвърждават със заповед на министъра на търговията и туризма.
(4) Длъжностните лица от съответните държавни и местни органи са длъжни да оказват съдействие на комисията при изпълнение на функциите й по ал. 2.

Чл. 24.
(1) Предмет на едновременно разследване са дъмпингът или субсидиране то и вредата от тях.
(2) За да бъде представителен резултатът от разследването, следва да се определи период на разследване, който в случаите на: 1. дъмпинг е не по-кратък от шестте месеца, непосредствено предхождащи образуването на процедурата;
2. субсидиране е този по чл.11, ал.1.
(3) Не се взема предвид информация, отнасяща се до период, следващ периода на разследване.
(4) Министерският съвет може да въведе специален регистрационен режим по вноса във връзка с провеждането на процедура по разследване на дъмпингов или субсидиран внос.

Чл. 25.
(1) Заинтересуваните лица се уведомяват за информацията, която се изисква от тях, като им се дава възможност да предствят писмени доказателства, които считат за относими към разследването.
(2) На износителите и чуждестранните производители, а при субсидиран внос и на съответната страна се дава най-малко 30-дневен срок за попълване на използваните в процедурите въпросници. Срокът се брои от получаването им, като те се считат за получени една седмица след датата на тяхното изпращане на износителя или връчването им на дипломатическото представителство на страната на износа и/или страната на произхода. Този срок може да бъде продължен с 30 дни,ако се посочат уважителни причини за това.
(3) Писмените доказателства, представени от заинтересувано лице, се предоставят незабавно на другите участници в разследването, освен ако няма изисквания за конфиденциалност на информацията.
(4) По искане на заинтересувано лице, заявило интерес за участие съгласно чл. 22, ал. 2, т. 4, се провежда заседание, в което могат да участват заинтересувани лица с противоречиви интереси, за да изложат противоположни мнения и възражения, опровергаващи обвинението. Присъствието на тези заседания не е задължително и отсъствието на страна не следва да се тълкува в нейна вреда. Устната информация, изложена на заседанието, се взема предвид, ако впоследствие бъде потвърдена писмено.
(5) Разпит на лицата, които са заявили, че са заинтересувани от участие в процедурата в съответствие с чл. 22, ал. 2, т. 4, се провежда, ако в рамките на определения срок са направили писмено искане за това.
(6) Заинтересуваните лица имат право да се запознаят с информацията, предоставена от друг участник, при условие че тя е различна от вътрешнослужебните документи, не е конфиденциална, включена е в материалите по случая и ще помогне на съответното лице да подготви защитата си. По тази информация те могат да направят възражения, които се вземат предвид, ако са подкрепени с достатъчно доказателства.
(7) С изключение на случаите по ал. 9 и 10 предоставена от заинтересуваните страни информация, на която се основава заключението от разследването, подлежи на проверка за достоверност.
(8) За проверка на събраните доказателства и получаване на допълнител на информация могат да се извършват проверки и инспекции на територията на трета страна, при условие че е получено съгласието на съответните лица и правителството на тази страна е уведомено и не възразява.
(9) В случай че заинтересувано лице откаже достъп или по друг начин не предостави в срок необходима информация или възпрепятства разследването, предварителните или окончателните заключения могат да бъдат направени въз основа на наличните факти. Невярна или подвеждащата информация се изключва от материалите по случая.
(10) Заинтересуваните лица трябва да бъдат предупредени за последиците от неоказване на съдействие на разследването. Ако такова лице не оказва съдействие или оказва недостатъчно съдействие, поради което фактическият и доказателственият материал по случая не са пълни, резултатът от разследването за такова лице можа да бъде по-малко благоприятен от този, ако то бе сътрудничило.
(11) Ако констатациите, включително тези за нормалната стойност или размера на субсидията, се правят при условията на ал. 9 и 10 и въз основа на информацията, предоставена от заявителя, данните се проверяват чрез справки с други налични независими източници, като публикувани ценови листи, официална статистика по вноса, митнически данни или информация, получена от другите заинтересувани лица по време на разследването.
(12) Заинтересуваните лица имат право да бъдат запознати с основните факти и изводи, на основата на които са взети решенията за определяне на временни или окончателни мерки или за прекратяване на процедурата по разследване.
(13) Процедурата се предявява на заинтересуваните лица в писмена форма не по-късно от 1 месец преди датата на определяне на митото или прекратяване на процедурата без налагане на мито.

Чл. 26.
(1) Заинтересувани лица са:
1. износител, чуждестранен производител или вносител на разследвана стока, браншова или търговска асоциация, мнозинството от чиито членове са производители, износители или вносители на такава стока;
2. български производител на подобна стока или браншова или търговска асоциация, мнозинството от чиито членове произвеждат подобна стока в Република България.
(2) При процедура по разследване на дъмпингов внос за заинтересувано лице се счита и правителството на страната на износа.

Чл. 27.
(1) Процедурата трябва да бъде завършена най-късно до 1 година от датата на нейното образуване по реда на чл. 22, ал. 1.
(2) В изключителни случаи Министерският съвет може да продължии срока по ал. 1 до 18 месеца.

Чл. 28.
(1) Временни антидъмпингови и изключителни мерки могат да се приложат, ако:
1. е образувана процедура в съответствие с чл. 22, ал. 1;
2. е обнародвано съобщението по член 22, ал. 2;
3. на заинтересуваните лица е дадена възможност да представят информация и изразят становища;
4. направено е предварително положително заключение за наличието на дъмпинг или субсидия и вреда от тях за българското производство; и
5. тези мерки са необходими за предотвратяване причиняването на вреда по време на процедурата.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45/97 г.) Временно антидъмпингово или изравнително мито се определя с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на търговията и туризма.
(3) Временното мито се обезпечава с паричен депозит или банкова гаранция. Размерът му не може да надвишава:
1. предварително определения дъмпингов марж, като може да е по-малък от този размер, ако той е достатъчен да отстрани причинената на българското производство вреда;
2. предварително определения общ размер на субсидиите, подлежащи на изравняване, но може да бъде и с по-нисък размер, ако той е достатъчен да отстрани причинената на българското производство вреда.
(4) Вносът в Република България на стока, за която е определено временно антидъмпингово или изравнително мито, се допуска след обезпечаването му.
(5) Временните мерки могат да се прилагат не по-рано от 60 дни от датата на образуване на процедурата.
(6) Временни антидъмпингови мита се прилагат за срок до 4 месеца, а при искане на значителна част от износителите - за срок от 6 месеца. Когато временното антидъмпингово мито е в размер, по-нисък от предварително определения дъмпингов марж, тези срокове са съответно 6 и 9 месеца.
(7) Временни изравнителни мита се прилагат за срок до 4 месеца.

Чл. 29.
(1) Процедурата може да бъде спряна или прекратена без налагането на временно или окончателно мито при достатъчна доброволна гаранция, приета от комисията, с която:
1. при дъмпингов внос всеки износител се задължава да ревизира цените си или да преустанови износа на дъмпингови цени за съответната територия, ако комисията приеме, че така вредоносният ефект от дъмпинга се премахва;
2. при субсидиран внос:
а) правителството на страната на износа се задължава да премахне или ограничи субсидията или да вземе други мерки срещу ефекта от нея; или
б) износителят се съгласи да ревизира цените си, ако комисията приеме, че така вредоносният ефект от субсидията се премахва.
(2) Увеличението на цените по ал. 1, т. 1 и ал. 1, т.2, буква "б" не следва да е по-голямо от необходимото за елиминиране на дъмпинговия марж, съответно размера на субсидията, като може да бъде и по-малко от тях, ако въпреки това е достатъчно да отстрани вредата за българското производство.
(3) Поемането на гаранции може да бъде предложено от комисията, но никой износител не е длъжен да даде такава гаранция. Фактът, че износител не предлага гаранция или отказва да приеме предложението за учредяването й, не предопределя изхода от разследването. Комисията обаче има право да приеме, че опасността от причиняването на вреда е по-вероятна, ако дъмпинговият или субсидираният внос продължи.
(4) Гаранции не могат да бъдат искани или приемани от износители освен след предварително положително установяване на дъмпинг или субсидия и на вреда, причинена от тях.
(5) Предложените гаранции могат и да не се приемат като нецелесъобразни, ако броят на действителните или потенциалните износители е твърде голям или по други причини, свързани с общата политика.
(6) В случаите по ал. 5 износителят се уведомява за мотивите на отказа.
(7) Въпреки учредяването на гаранция разследването на дъмпингов или субсидиран внос може да продължи по искане на износителя или по решение на комисията. В този случай при:
1. отрицателно заключение относно съществуването на дъмпинг или субсидия и вреда от тях гаранцията отпада по право, освен ако то не е в голяма степен резултат от самата гаранция; ако това е така, комисията може да изиска гаранцията да бъде поддържана за определен от нея срок;
2. положително заключение действието на гаранцията се продължава при условията, предвидени в нея и в това постановление. (8) Комисията може да изиска от износител, чиято гаранция е приета, да предоставя периодична информация относно изпълнението й и да разрешава проверка на данните, свързани с нея. Неспазването на тези изисквания съставлява неизпълнение на гаранцията.
(9) При неизпълнение на гаранцията може незабавно да се наложи временно мито на основата на фактите, установени в рамките на прекратената процедура по разследване. В тези случаи окончателни мита могат да се наложат и за стоки, чийто внос за потребление е оформен до 90 дни преди въвеждането на временно мито, но не и за тези, внесени преди неизпълнението на гаранцията.

Чл. 30.
(1) Процедурата по разследване приключва без налагане на временни или окончателни антидъмпингови или изравнителни мита в случаите на:
1. приемане на гаранцията по чл. 29; или
2. прекратяване в случаите на:
а) установена в хода на разследването липса на предпоставки за образуване на процедура;
б) оттегляне на заявлението, освен когато прекратяването не е в интерес на българското производство;
в) липса на достатъчно доказателства по чл. 21, ал. 2;
г) неоснователност на искането, поради която не се налага предприемането на защитни действия;
д) дъмпингов марж или размер на субсидията de minimis - дъмпингов марж в размер по-малък от 2 на сто, изразен като процент от експортната цена, съответно размер на субсидията - под 1 на сто ad valorem;
е) несъществен обем на действителния или потенциалния внос в случаите на член 21, ал. 3.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45/97 г.) В случаите по ал. 1 процедурата се прекратява по предложение на министъра на търговията и туризма с решение на Министерския съвет, съобщение за което се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 31.
(1) Процедурата приключва с налагане на окончателно антидъмпингово или изравнително мито, когато разследването установи съществуването на дъмпинг или субсидия и на причинена от тях вреда на българското производство.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 45/97 г.) Антидъмпинговото или изравнителното мито се въвеждат с постановление на Министерския съвет по предложение на министъра на търговията и туризма и на министъра на финансиите.
(3) С постановлението се определят видът и размерът на митото, стоката, тарифният й код, страната на произхода и/или страната на износа, срокът на действие на митото. Постановлението определя размера на митото, приложим за:
1. всеки доставчик или доставчици, а
2. при множество доставчици от една страна или повече страни и невъзможност те да бъдат посочени - за страната или страните на доставката.
(4) Ако се прилагат временни мита, предложение за определяне на окончателно мито се прави не по-късно от един месец преди изтичане срока на действие на временното мито.
(5) Размерът на окончателното мито не трябва да превишава дъмпинговия марж, съответно размера на субсидията, подлежаща на изравняване, като може да бъде и по-малък от тях, ако се прецени, че този размер е достатъчен за отстраняване на вредата за българското производство.
(6) Антидъмпинговото или изравнителното мито се събира в съответните размери във всеки конкретен случай на недискриминационна основа по вноса на такава стока от всички източници, които осъществяват дъмпинг или са субсидирани и причиняват вреда, с изключение на тези, за които са приети гаранции по чл. 29.
(7) Ако разследването е проведено при условията на чл. 36, се спазват следните изисквания:
1. размерът на антидъмпинговото или изравнителното мито по внос, осъществяван от износители или производители, за които то не е проведено, не следва да надвишава:
а) среднопретегления дъмпингов марж или среднопретегления размер на субсидиите, подлежащи на изравняване, установени за подбраните лица; или
б) ако дължимото от тях мито се изчислява по предполагаемата нормална стойност - разликата между среднопретеглената нормална стойност на избраните износители или производители и експортната цена на износителите или производителите, за които разследване не е произведено;
2. размерът на митото се определя индивидуално за вноса, осъществяван от износители или производители, различни от подбраните, за които са налице условията по чл. 36, ал. 3;
3. не се вземат предвид дъмпинговият марж и субсидията, които са de minimis или равни на нула, и тези, установени по реда на чл. 25, ал. 9 и 10.
(8) Временните и окончателните антидъмпингови или изравнителни мита се събират независимо от митата, данъците и другите митни сборове, дължими по вноса.
(9) Не се допуска едновременното налагане на антидъмпингово и изравнителното мито за една и съща стока.

Чл. 32.
(1) Временните и окончателните антидъмпингови и изравнителни мита се прилагат за стоки, чийто внос за потребление в Република България е оформен митнически след датата на влизане в сила на постановлението за определянето им, с изключение на случаите по ал. 2 - 6.
(2) В случаите на прилагано временно мито и установяване на дъмпинг или субсидии, подлежащи на изравняване, и вреда, причинена от тях, Министерският съвет определя частта от временното мито,която подлежи на събиране, независимо дали процедурата приключва със или без налагането на окончателни антидъмпингови или изравнителни мита.
(3) Алинея 2 не се прилага при опастност от причиняване на вреда или забавяне процеса на създаване на българско производство на подобна стока, в които случаи обезпечените суми за временни мита се освобождават и окончателните мита се събират занапред, освен ако се установи, че без прилагането на временни мерки би се стигнало до имуществена вреда за българското производство.
(4) Ако размерът на окончателното мито е по-висок от този на временното, разликата не се събира. Ако окончателното мито е по-ниско от временното, разликата се възстановява или митото се преизчислява. Обезпеченията за временни мита се освобождават при прекратяване на процедурата без налагане на окончателни мита.
(5) Окончателно мито може да се приложи с обратна сила за стоки, внесени за потребление в Република България не по-късно от 90 дни преди датата на въвеждане на временни мерки, но не и преди датата на образуване на процедура, при условие че: 1. при дъмпингов внос:
а) има данни за дъмпинг, осъществяван за продължителен период от време, или вносителят е знаел или е бил длъжен да знае, че износителят практикува дъмпинг и че този дъмпинг причинява вреда; и
б) вредата се причинява от масов дъмпингов внос за кратък период от време, който с оглед времетраенето и обема на дъмпинговия внос и други фактори, например, бързата обращаемост на стоките от внос, съществено ще намали ефекта от окончателното мито, което предстои да се приложи;
2. при субсидиран внос:
а) са налице критични обстоятелства, при които трудно поправима вреда се причинява от масов внос в относително кратък период от време на стока, субсидирана с подлежащи на изравняване субсидии; и
б) за да се изключи повторение на такава вреда, изравнителното мито следва да се приложи ретроактивно.
(6) При неизпълнение или оттегляне на гаранция окончателни мита могат да се налагат за стоки, внесени не по-късно от 90 дни преди датата на прилагане на временни мерки, но не и преди датата на неизпълнение или оттегляне на гаранцията.

Чл. 33.
(1) Антидъмпинговите и изравнителни мита са в сила в степентта и за времето, които са необходими, за да се неутрализират дъмпингът или субсидиите, подлежащи на изравняване, които причиняват вреда.
(2) Срокът на действие на антидъмпинговите или изравнителните мита изтича 5 години след датата на налагането им или 5 години от датата на приключване на последното по ред общо преразглеждане, освен ако се установи, че изтичането на този срок ще доведе до продължаване или повиторение на дъмпинга или субсидирането и на вредата от тях.
(3) Съобщение за предстоящото изтичане на срока на действие на митата се обнародва в "Държавен вестник" през последната година от прилагането им, но не по-късно от 6 месеца преди крайния срок.
(4) Преразглеждане с оглед изтичане срока на действие на митата (expire review) се предприема служебно или по искане на или от името на българското производство, подадено след съобщението по ал. 3, но не по-късно от три месеца преди крайния срок и придружено със съответните до казателства. Митата остават в сила до приключване на преразглеждането.
(5) В "Държавен вестник" се обнародва съобщение за изтичане на срока на действие на антидъмпинговото или изравнителното мито.
(6) Необходимостта от по-нататъшното прилагане на митата при условията, при които те са въведени, може да е предмет на междинно преразглеждане (interim review).
(7) Преразглеждането по ал. 6 се предприема служебно, а при условие че е изминала 1 година от налагането на митата, и по искане на износител, вносител или българските производители, подкрепено с достатъчно доказателства.
(8) Процедура по междинно преразглеждане се образува, когато искането съдържа достатъчно доказателства, че:
1. продължаване действието на митото не е необходимо; и/или
2. няма вероятност причиняването на вреда да продължи или да се повтори, ако митото бъде отменено или изменено; или
3. действащото мито не е или вече не е достатъчно за неутрализиране на дъмпинга или субсидирането, които причиняват вреда. (9) Преразглеждане се извършва за определяне на индивидуален дъмпингов марж за новоизносители от страната на износа, които не са изнасяли стоката през периода на разследване, ако:
1. те не са свързани лица с износителите или производителите в страната на износа, по отношение на които се прилага антидъмпинговото мито; и
2. осъщественият от тях износ за Република България е след периода на разследване; или
3. докажат, че са поели неотменимо договорно задължение за износ на голямо количество от съответната стока за Република България.
(10) С образуване на процедура по преразглеждане по ал. 9 Министерският съвет приема постановление за изменение на постановлението за определяне на антидъмпинговото мито, като го отменя по отношение на новоизносителите по алинея 9.
(11) (Изм. - ДВ, бр.45/97 г.) Процедурите по преразглеждане се образуват с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на търговията и туризма и се провеждат по общия ред. Съобразно резултатите от тях актовете на Министерския съвет за определяне на антидъмпингови или изравнителни мита могат да бъдат изменени, допълнени или отменени.
(12) Преразглеждането следва да се проведе във възможно най-кратък срок и да завърши до 12 месеца от датата на образуването му.

Чл. 34.
(1) Антидъмпингово или изравнително мито може да се наложи по вноса на подобни стоки или части от тях от трети страни, когато действащите мита се за обикалят. Заобикаляне е налице, когато:
1. настъпи промяна в условията за търговия между тези страни и Република България, която се дължи изключително на налагането на съответното мито;
2. ефектът на митото, изразен като цени и/или количества на подобни стоки, се намалява;
3. дъмпингът или субсидирането на подобни стоки, внасяни от тези трети страни, продължава.
(2) Процедурата за разширяване действието на прилагано антидъмпингово или изравнително мито спрямо трети страни се образува с решение на Министерския съвет при достатъчно доказателства за заобикаляне по смисъла на ал. 1. Разследването се извършва по общия ред и следва да завърши в срок до 9 месеца.

Чл. 35.
(1) При прилагането на антидъмпингови или изравнителни мита се прилагат общите непреференциални правила за произход, действащи в Република България, освен ако с постановлението за определяне на съответното мито не са определени специални правила за произход.
(2) Ако това е в интерес на българското производство, временните или окончателните антидъмпингови или изравнителни мита могат да бъдат суспендирани:
1. за срок до 9 месеца, който може да бъде продължен с една година;
2. ако пазарните условия са се променили временно така, че е малко вероятно вредата да бъде подновена в резултат на суспендиране на митото.
(3) Действието на митото може да бъде възобновено винаги когато отпаднат предпоставките за суспендиране по ал. 2.

Чл. 36.
(1) Когато броят на заявителите, износителите или вносителите, видове те стоки и броят на сделките е голям, разследването може да се ограничи до:
1. приемлив брой лица, стоки и сделки чрез използването на представителни статистически извадки; или
2. най-големия представителен обем на производство, продажби или износ, чието изследване е възможно в рамките на наличното време.
(2) Окончателният подбор на износители, производители, вносители или видове стоки се прави от комисията, като е желателно подборът да се извърши след консултации със заинтересуваните лица.
(3) В случаите по ал. 1 може да бъде определен индивидуален дъмпингов марж и изчислен индивидуален размер на субсидирането, подлежащо на изравняване, за онези износители или производители, различни от първоначално подбраните, които са представили в срок необходимата за целите на разследването информация.
(4) Алинея 3 не се прилага, ако броят на износителите или производителите е толкова голям, че индивидуалните разследвания неоправдано биха затруднили разследването и биха забавили приключването му в срок.

Чл. 37.
(1) Информацията, получена при условията на това постановление, се ползва само за целите, за които е изискана.
(2) Информацията е конфиденциална:
1. ако разгласяването й ще даде значително сравнително преимущество на конкурент или ще има значителен отрицателен ефект за лицето, предоставило информация та, или за лицето, неин източник; или
2. когато е предоставена от заинтересуваното лице на конфиденциална основа, ако са посочени уважителни причини за това.
(3) От заинтересуваните лица, които предоставят информация на конфиденциална основа, се изисква да представят неконфиденциални обобщения, достатъчно подробни, за да позволят разбиране смисъла на информацията. В изключителни слу чаи заинтересуваното лице можа да декларира, че информация не подлежи на обобщаване, като посочи причините за това.
(4) Ако се установи, че искането за конфиденциалност не е обосновано, заинтересуваното лице не желае да предостави информацията или да разреши разгласяването й в обощен вид, такава инфоромация може да не бъде взета предвид, освен ако чрез подходящи източници бъде доказано, че тя е точна. Исканията за конфиденциалност няма да бъдат произволно отхвърляни. (5) Алинеи 1 - 4 не изключват разгласяване от компетентните държавни органи на информация или събрани доказателства за целите на съдебно производство. При такова разгласяване трябва да се държи сметка за законния интерес на съответните лица да не бъдат разкрити търговските им тайни.
(6) Информацията по ал. 2, точ ка 2 не може да бъде разгласявана без изрично писмено разрешение на лицето, което я е предоставило.

Чл. 38.
(1) Административните актове и действия във връзка с процедурите, образувани и провеждани при условията на това постановление, се обжалват по реда на Закона за административното производство.
(2) Нормативните актове на Министерския съвет, приети при условията на това постановление, подлежат на обжалване за тяхната законосъобразност по общия ред.

Заключителни разпоредби

& 1. Отменя Постановление N: 181 на Министерския съвет от 1993 г. за защита на вътрешния пазар от внос на стоки на дъмпингови или субсидирани цени (ДВ, бр. 81 от 1993 г.).

& 2. (Изм. - ДВ, бр. 45/97 г.) Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на търговията и туризма и на министъра на финансите.

& 3. Постановлението влиза в сила 14 дни след обнародването му в "Държавен вестник".