Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.1. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) С този правилник се уреждат условията и редът за прилагането на Закона за държавната собственост относно придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи - собственост на държавата, както и актуването и отписването от актовите книги на недвижимите имоти - държавна собственост.

Чл.2. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) По отношение на водите, земите от горския фонд, земеделските земи, находищата на подземни богатства, както и на обектите, свързани с отбраната и националната сигурност на страната, обществения ред и противопожарната сигурност и др., правилникът се прилага, ако не е установено друго в специални нормативни актове.

Чл.3. (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Управлението на недвижими имоти - държавна собственост, както и придобиването, ползването и разпореждането с тях се извършват под общото ръководство и контрол на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Управлението на движимите вещи - държавна собственост, както и придобиването, ползването и разпореждането с тях се извършват под общото ръководство и контрол на министъра на финансите.

Чл.4.
(1) Имотите - публична държавна собственост, се използват свободно съобразно тяхното предназначение.
(2) Стопанското използване на имотите - публична държавна собственост, и свързаните с него ограничения за ползване се осъществяват по реда, предвиден в Закона за концесиите, Закона за държавната собственост и в специалните закони.

Чл.5. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството определят реда за набиране и разходване на средствата, получени от предоставянето и разпореждането с държавно имущество, освен ако в закон или акт на Министерския съвет е предвидено друго.

Чл.6. Вещни права върху имоти и вещи - частна държавна собственост, се внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества по реда, установен в Търговския закон и в Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с Постановление No 7 на Министерския съвет от 1994 г. (обн.,ДВ,бр.10 от 1994 г.;изм. и доп.,бр.6, 31, 33, 36 и 59 от 1995 г.,бр.9 и 77 от 1996 г.).

Чл.7.
(1) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г., бр.70 от 2000 г.) Имотите - частна държавна собственост, които след предоставянето им за ползване от областния управител по реда на чл.17 от Закона за държавната собственост са придобили качеството на имоти - публична държавна собственост, се обявяват за такива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министърът на регионалното развитие и благоустройството прави предложението въз основа на доклад на областния управител и на акта за предоставянето на имота.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) При предоставяне на централните управления на органите на държавна власт на право на управление върху имоти - частна държавна собственост, които са били включени в капитала на еднолични търговски дружества с държавно имущество и които след предоставянето им придобиват качеството на имоти - публична държавна собственост, те се обявяват за такива в акта на Министерския съвет за намаляване на капитала и предоставяне на имота.
(3) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Имоти - публична държавна собственост, които са придобили качество на имоти - частна държавна собственост, се обявяват за такива с решение на Министерския съвет. Ръководителят на ведомството, стопанисващо имота, изготвя мотивиран доклад до министъра на регионалното развитие и благоустройството, придружен със становище на областния управител. Министърът на регионалното развитие и благоустройството внася предложението в Министерския съвет.

Глава втора
УПРАВЛЕНИЕ НА ИМОТИ И ВЕЩИ - ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ
(загл.изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.)

Чл.8.
(1) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г., бр.70 от 2000 г.) Предоставянето на недвижими имоти - държавна собственост, за управление на централната администрация на ведомствата, включително на областните управители, за изпълнение на техните функции се извършва с решение на Министерския съвет.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Предоставянето на недвижими имоти - публична държавна собственост, за управление на ведомствата за нуждите на регионалните им структури се извършва със заповед на съответния областен управител, съгласувана със съответния министър или ръководител на ведомство.
(3) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.70 от 2000 г.) Имотите - публична държавна собственост, предоставени за ползване на министерствата и ведомствата за нуждите на регионалните им структури, могат да се предоставят за нужди на други структури на съответното министерство или ведомство със заповед на министъра или ръководителя на ведомството, съгласувана със съответния областен управител. Копие от заповедта се изпраща на областния управител.

Чл.9.
(1) Дейността на Министерския съвет по чл. 8, ал. 1 се подпомага от Комисия за разпределяне и използване на административни сгради - държавна собственост.
(2) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г., бр.14 от 2000 г.) В състава на комисията по ал.1 се включват представители на Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на културата, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на правосъдието, Министерството на отбраната, Министерството на образованието и науката и на областния управител на област София.
(3) (отм.,пред. ал.4, ДВ,бр.24 от 1997 г.) Министър-председателят определя поименния състав на комисията и утвърждава правилата за нейната работа.
(4) (пред. ал.5,ДВ,бр.24 от 1997 г.; изм.,бр.62 от 1997 г.) Министерството на регионалното развитие и благоустройството осигурява необходимите условия за работата на комисията и средствата за нейната дейност.
(5) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Председател на комисията е министърът на регионалното развитие и благоустройството.

Чл.10. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Исканията за предоставяне на имоти на централната администрация на ведомствата и на областните управители се подават до председателя на Комисията за разпределяне и използване на административни сгради - държавна собственост. Към искането се прилагат подробна мотивировка и справка за ползваните от ведомството недвижими имоти в съответното населено място.

Чл.11.
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Комисията по чл. 9, ал. 1 разглежда исканията в едномесечен срок от получаването им. В случай че има свободни подходящи държавни имоти, комисията насрочва открито заседание, на което се поканват да присъстват упълномощени представители на заинтересуваните ведомства.
(2) Комисията може да възлага допълнителни проверки и да изисква допълнително данни от заинтересуваните ведомства.
(3) (изм.,ДВ,бр.24 от 1997 г.) При наличие на подходящи имоти комисията внася предложение до Министерския съвет за предоставяне на имота.
(4) Когато комисията прецени, че искането е неоснователно, нецелесъобразно или няма подходящи имоти, решението й заедно с мотивите за отказа се изпраща на заинтересуваното ведомство.

Чл.12.
(1) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Въз основа на решението на Министерския съвет по чл. 8, ал. 1 се извършва предаването и приемането на имота с протокол по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) Препис от решението на Министерския съвет се изпраща на областния управител по местонахождението на имота за извършване на отбелязване по актовите книги.

Чл.13. (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.,бр.70 от 2000 г.) Недвижимите имоти - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на държавни юридически лица и други организации на държавна бюджетна издръжка със заповед на областния управител след съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл.14.
(1) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г., бр.70 от 2000 г.) Движимите вещи - частна държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за ползване на държавни юридически лица и други организации на държавна бюджетна издръжка със заповед на ръководителя на ведомството, съответно на областния управител.
(2) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г., бр.70 от 2000 г.) Движимите вещи с балансова стойност над 800 лв. се предоставят по реда на ал.1 след съгласие на министъра на финансите. Искането до министъра на финансите за съгласие се прави от областния управител или ръководителя на ведомството, управляващо движимите вещи - частна държавна собственост, въз основа на получено при тях мотивирано искане от заинтересуваното лице или организация на държавна бюджетна издръжка.
(3) (отм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.; нова,бр.70 от 2000 г.) Искането по ал.2 до министъра на финансите съдържа становище на вносителя с приложени към него мотивираното искане на заинтересуваното лице или организация, удостоверение, че то е на държавна бюджетна издръжка, списък на движимите вещи - частна държавна собственост, с техните индивидуализиращи белези, количество и общата им балансова стойност.
(4) (нова,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Когато заинтересуваното лице или организация е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, се прилага и становището на съответния първостепенен разпоредител.

Чл.15.
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Предоставеното право на управление върху имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на държавното юридическо лице да ги ползва и владее от свое име за своя сметка и на своя отговорност.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Имотите и вещите, предоставени за ползване, не могат да се отдават под наем, да се обременяват с ограничени вещни права, както и да се осъществява стопанска дейност с тях. Забраната за осъществяване на стопанска дейност не се отнася за имоти и вещи с пряко стопанско и производствено предназначение освен в случаите, предвидени в закон или акт на Министерския съвет.
(3) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г., бр.70 от 2000 г.) Имоти - публична държавна собственост, могат да се предоставят безвъзмездно за управление на общини с решение на Министерския съвет само за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение.
(4) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) При нарушаване на забраните по ал.2 или когато нуждата от имота отпадне, правото на управление се отнема с решение на Министерския съвет, съответно със заповед на областния управител.

Глава трета
ОТДАВАНЕТО ПОД НАЕМ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ - ЧАСТНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

Чл.16.
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Свободните недвижими имоти или части от тях - частна държавна собственост, предназначени за административни, производствени или стопански нужди, се отдават под наем от съответния областен управител или ръководител на ведомство чрез търг или конкурс.
(2) (доп.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Търгът се открива със заповед на областния управител или ръководителя на ведомството, в която се определят:
1. обектът, който ще се отдава под наем, и срокът за неговото отдаване;
2. първоначалната наемна цена, която не може да бъде по-ниска от тази, определена съгласно чл. 49;
3. предназначението на обекта;
4. видът на търга - с тайно или явно наддаване;
5. датата, мястото и часът на провеждане на търга;
6. други специфични тръжни условия.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Търгът или конкурсът се провежда при условията и по реда на глава пета и приключва със заповед на областния управител или ръководителя на ведомството за определяне на лицето, спечелило търга или конкурса.
(4) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Въз основа на резултатите от проведения търг или конкурс ръководителят на ведомството или областният управител или определени от тях лица сключват договор за наем.
(5) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) По реда на ал.1-4 се извършва и отдаването под наем на имоти по чл.16, ал.2 от Закона за държавната собственост.

Чл.16а. (нов,ДВ,бр.70 от 2000 г.)
(1) Имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг или конкурс за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от областния управител или ръководителя на ведомството, към които заинтересуваните лица или организации отправят мотивирано искане.
(2) Областният управител или ръководителят на ведомството назначава с писмена заповед комисия. Комисията разглежда исканията по ал.1 и при наличие на подходящи свободни помещения предлага на областния управител или на ръководителя на ведомството проект на заповед.
(3) Въз основа на заповедта на областния управител или на ръководителя на ведомството се сключва договор за наем, като наемната цена се определя съгласно чл. 48.
(4) Предоставените помещения се използват само по предназначение. Наемателите не могат да ги пренаемат, да ги преотстъпват за ползване или да ги ползват съвместно по договор с трети лица.
(5) Правилата на ал.1-4 се прилагат и за имоти - публична държавна собственост, когато се отдават под наем на основание чл.16, ал.2 от Закона за държавната собственост за здравни, образователни и хуманитарни дейности.

Чл.17. На централните ръководства на политическите партии и коалиции, регистрирани при условията и по реда на Закона за политическите партии, се предоставят под наем помещения - частна държавна собственост, за задоволяване на административните им нужди.

Чл.18.
(1) Исканията за предоставяне на помещения на централните ръководства на партии и коалиции със седалище София се внасят в Комисията за разпределяне и използване на административни сгради - държавна собственост, която ги разглежда в едномесечен срок.
(2) Искането по ал.1 се придружава с данни за финансовото състояние на партията, установяващи възможността й за плащането на наема.
(3) При наличие на подходящи свободни помещения председателят на комисията внася в Министерския съвет предложение за решение.
(4) Помещенията се предоставят под наем с решение на Министерския съвет.

Чл.19.
(1) Исканията за предоставяне под наем на помещения за нуждите на централните ръководства на партии и коалиции със седалище извън София, както и на регионалните ръководства на партиите и коалициите се отправят до съответния областен управител при спазване изискванията на чл. 18, ал. 2.
(2) Областният управител разглежда исканията по ал.1 и при наличие на подходящи свободни помещения издава заповед.

Чл.20.
(1) Въз основа на решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител за предоставяне на помещенията се сключва договор за наем с областния управител или с упълномощено от него длъжностно лице от областната администрация.
(2) Наемната цена в договора за наем по ал.1 се определя съгласно чл. 48.
(3) Помещенията се предоставят в 14-дневен срок от сключването на договора за наем.

Чл.21.
(1) Не се предоставят помещения на централните ръководства на политическите партии и коалиции, ако те не са уредили задълженията си към държавата.
(2) Предоставените помещения се използват само по предназначение при спазване разпоредбите на чл.16, ал.1 от Закона за държавната собственост във връзка с чл.21, ал.2 и ал.3 от същия закон.

Чл.22.
(1) (нова,ДВ,бр.70 от 2000 г.) С договора за наем по чл. 16, ал. 4, чл. 16а, ал. 3 и чл. 20, ал. 1 се определят редът за предаване и приемане на имота, правата и задълженията на наемодателя и наемателя, наемната цена, срокът, отговорността при неизпълнение, поддържането (текущи и основни ремонти) и други условия по наемното правоотношение.
(2) (пред.чл.22,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Наемните отношения се прекратяват на основанията и по реда, установени в чл.24 от Закона за държавната собственост, както и на основанията, установени в наемния договор.

Чл.23.
(1) Настаняването под наем в жилищата, представляващи държавен ведомствен жилищен фонд, се извършва по наемни цени, определени съгласно глава четвърта.
(2) Държавният ведомствен жилищен фонд включва:
1. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) жилищата, включително и новопостроените, които са предоставени за управление на областния управител и на ведомствата;
2. жилищата, станали държавна собственост на основание чл.5, ал.3 от Закона за възстановяване собствеността върху някои имоти, отчуждени по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, и на чл.4, ал.4 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти;
3. жилищата, станали държавна собственост по силата на други нормативни актове или придобити чрез правни сделки.

Чл.24.
(1) Право да кандидатстват за настаняване във ведомствени жилища имат лицата, които са в трудовоправно отношение със съответното ведомство, ако те и членовете на техните семейства отговарят на следните условия:
1. да имат определена по надлежния ред жилищна нужда в населеното място, където работят и живеят постоянно;
2. да не притежават в същото населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване. Годността за постоянно обитаване на имота се установява по предвидения за това ред;
3. да не са прехвърляли жилищен имот на други лица след 13 март 1990 г., освен на държавата или на общината, или при прехвърляне на съсобственост.
(2) Обстоятелството по ал.1, т.1 се установява от съответната жилищна комисия, а по ал.1, т.2 и 3 - с декларация на лицето.
(3) Във ведомствени жилища могат да се настаняват за срока на мандата им и лица, които заемат изборна длъжност или са назначени като ръководители или заместник-ръководители на ведомство, ако те и членовете на семействата им не притежават в съответното населено място жилище или вила, годни за постоянно обитаване.

Чл.25.
(1) При определяне и степенуване на жилищните нужди нуждаещите се граждани се подреждат в следните групи:
1. незаемащи жилищна площ или ползващи за жилища нежилищни помещения, както и принудените да освободят заеманото жилище, собствеността върху което е възстановена по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и другите закони за възстановяване на собствеността;
2. живеещи в жилищни помещения, негодни за обитаване, вредни в санитарно-хигиенно отношение или застрашени от самосрутване, които са освидетелствани по съответния ред;
3. наематели на свободно договаряне;
4. заемащи недостатъчна жилищна площ съгласно нормите за жилищно задоволяване, установени в правилника.
(2) При подреждане на лицата и техните семейства в една и съща група предимство се дава на:
1. висококвалифицирани специалисти, както и работници и служители с по-голям трудов стаж във ведомството;
2. семейства с две или повече деца;
3. самотни родители на непълнолетни деца;
4. млади семейства;
5. (отм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.)
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 2000 г.) При равни други условия предимство се дава на семейства или лица, които са картотекирани по-рано.

Чл.26.
(1) Областният управител или ръководителят на ведомството назначава с писмена заповед жилищна комисия.
(2) Жилищната комисия има следните задачи:
1. завежда и съхранява подадените молби с приложени документи и декларации на нуждаещите се граждани;
2. определя степента на жилищната нужда;
3. изготвя проект за разпределение на свободните жилища при спазване на установените жилищни норми и го предлага за утвърждаване от областния управител или от ръководителя на ведомството.
(3) Проектът за разпределение на жилищата се обявява на определено за целта място в областната администрация или във ведомството. В 14-дневен срок от обявяването подалите молби за настаняване могат да правят възражения по обявения проект.
(4) Постъпилите възражения се разглеждат от областния управител или от ръководителя на ведомството в едномесечен срок. Утвърденият от областния управител или от ръководителя на ведомство списък е окончателен и не подлежи на обжалване.

Чл.27.
(1) Настаняването в свободните за разпределение жилища се извършва със заповед на областния управител или на ръководителя на ведомството.
(2) В едно жилище се настанява само едно семейство.
(3) Заповедта за настаняване се отнася за всички членове на семейството.
(4) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Влезлите в сила заповеди за настаняване се изпълняват от дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" към областния управител, а за ведомствата - от упълномощено от ръководителя на ведомството длъжностно лице.

Чл.28. Настанителната заповед се издава само за обектите, за които има издадено по установения ред писмено разрешение за ползване.

Чл.29. Въз основа на настанителната заповед се сключва писмен договор за наем, в който се определят: редът за предаване и приемане на имота; правата и задълженията на наемодателя; наемната цена; срокът; отговорността при неизпълнение; поддържането и други условия по наемното правоотношение - текущи и основни ремонти и др.

Чл.30. Наемните отношения се прекратяват на основанията, установени в чл.24 от Закона за държавната собственост и в договора за наем.

Чл.31.
(1) Установяват се следните норми на жилищно задоволяване при настаняване под наем в държавни жилища:
1. за едночленно семейство - до 25 кв.м жилищна площ;
2. за 2-членно семейство - до 40 кв.м жилищна площ;
3. за 3-членно и 4-членно семейство - до 55 кв.м жилищна площ;
4. за семейство с 5 и повече членове - до 15 кв.м. площ в повече за следващите членове на семейството.
(2) При определяне на необходимата жилищна площ се взема предвид и детето, което ще се роди.
(3) За задоволяване на специфични нужди може да се предостави допълнителна жилищна площ (стая) до 15 кв.м:
1. на хабилитирани научни работници, чиято специалност е свързана с дейността на ведомството, при условие че те не притежават кабинет или ателие за упражняване на научна и творческа дейност;
2. когато член на семейството страда от болест, която налага предоставянето на отделно помещение, или се нуждае от помощта на друго лице съгласно списък, утвърден от министъра на здравеопазването;
3. на семейство, с което живеят непрекъснато в продължение на 2 или повече години пълнолетни низходящи или възходящи, които не притежават жилищен имот в страната или вила, годна за постоянно обитаване.

Чл.32. При промяна в жилищната нужда, определена съгласно нормите на чл. 31, на настаненото семейство може да бъде предоставено под наем друго жилище съобразно наличния жилищен фонд.

Чл.33. При смърт на лицето, на чието име е издадена заповедта за настаняване, наемните отношения не се прекратяват, ако другите настанени лица отговарят на условията за настаняване по чл. 24, ал. 1 или това е уговорено в индивидуалния или в колективния трудов договор.

Чл.34.
(1) Право за настаняване в ателиета и кабинети за индивидуална творческа дейност имат работници и служители на ведомството, отговарящи на следните условия:
1. да са хабилитирани научни работници в област, свързана с функциите на ведомството;
2. да не притежават ателие или кабинет за творчески нужди или да не са получили допълнителна жилищна площ по чл. 31, ал. 3, т. 1;
3. да не притежават вила, годна за постоянно обитаване;
4. да не са закупували ателие от държавата или община;
5. да не са прехвърляли жилищен, вилен имот и ателие на трети лица след 13 март 1990 г. освен на държавата или община.
(2) Картотекирането, настаняването и освобождаването на ателиета и кабинети се извършва по реда, предвиден за картотекиране, настаняване и освобождаване на държавни жилища.

Чл.35.
(1) Определянето на наематели на гаражи и паркоместа - собственост на ведомства, в подблоковото пространство на жилищните сгради се извършва в следната поредност:
1. инвалиди - собственици или наематели на ведомствено жилище в сградата, в която са построени гаражите (паркоместата), при условие че притежават автомобил, не притежават гараж в същото населено място и работят във ведомството;
2. други наематели на жилище в сградата, собственост на ведомството, или собственици на жилище в същата сграда, при условие че притежават лек автомобил, не притежават гараж в същото населено място и са в трудово-правно отношение със съответното ведомство;
3. когато броят на гаражите и паркоместата е по-малък от броя на кандидатите по т.1 и 2, след изчерпване на лицата по т.1 наемателите се определят между лицата по т.2 след жребий;
4. ако след предоставянето на гаражи за лицата по т.1 и 2 останат свободни гаражи, в тях се настаняват служители на ведомството, които притежават лек автомобил и не притежават гараж в същото населено място;
5. ако след предоставянето на гаражи на лицата по т.1, 2 и 4 останат свободни гаражи, ръководителят на ведомството обявява за тях търг.
(2) Настаняването и освобождаването на гаражи се извършва по реда, предвиден за настаняване и освобождаване на държавни жилища.

Чл.36. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Настаняването в гаражи и паркоместа - собственост на държавата, които не са предоставени на ведомства, се извършва от областния управител след провеждане на търг по реда на тази глава.

Чл.36а. (нов,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Земи - частна държавна собственост, включени в границите на населените места, могат да се отдават под наем на български и чуждестранни физически и юридически лица по реда на тази глава.

Глава четвърта
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАЕМНИ ЦЕНИ

Чл.37. Наемната цена за жилищата по чл. 23, ал. 2, т. 1 и т. 3 се определя за 1 кв.м полезна площ съобразно функционалния тип на населеното място и зоната, в която жилището попада, конструкцията на сградата, разположението на жилището във височина, преобладаващото изложение и благоустройственото му съоръжаване, както и от качествата на околната среда.

Чл.38. (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г., бр.29,90 от 1998 г.) Основната наемна цена за 1 кв.м полезна площ е 0,30 лв. и се отнася за жилище със следните показатели:
1. местонахождение на жилището според функционалния тип на населеното място и зоната, в която попада:
а) първа зона - в населени места от III функционален тип;
б) втора зона - в населени места от II функционален тип;
в) трета зона - в населени места от I функционален тип;
г) четвърта зона - в населени места от нулев функционален тип - София;
2. конструкция на сградата - панелна;
3. разположение на жилището във височина - първи етаж;
4. изложение - преобладаващ изток или югозапад за жилищните (без сервизните) помещения;
5. благоустройствено съоръжаване - с водопровод, канализация и електрификация.

Чл.39.
(1) Ръководителите на ведомства коригират (намаляват или увеличават) основната наемна цена до размери, посочени за конкретните показатели съгласно приложението.
(2) Те могат да намаляват до 10 на сто и да увеличават до 40 на сто основната наемна цена за показатели, непосочени в приложението, свързани с качествата на обитаваното жилище и на средата около него.

Чл.40. Когато наетата жилищна площ от едно семейство е над нормите за жилищно задоволяване по чл. 31, разликата за всеки квадратен метър над тази норма се заплаща в двоен размер по установената наемна цена за квадратен метър полезна площ.

Чл.41. Месечната наемна цена за площта, ползвана общо от двама или повече наематели - членове на различни семейства, се разпределя помежду им пропорционално на броя на членовете на семействата.

Чл.42. Всички намаления или увеличения се изчисляват върху основната наемна цена.

Чл.43. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Наемната цена на жилищни помещения в общежития се определя от ректорите на висшите училища или ръководителите на ведомствата, на които са предоставени за управление.

Чл.44. При ползване на нежилищни помещения за жилищни нужди се прилагат цените за жилища.

Чл.45. Наемната цена на ателиета и кабинети за творческа дейност се определя в двоен размер спрямо наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели.

Чл.46. Наемната цена на гаражи се заплаща в троен размер спрямо основната наемна цена за 1 кв.м полезна площ за жилища, коригирана с показателите за функционален тип на населеното място, зоната, в която попадат, и благоустройственото им съоръжаване. Тази цена е и база за определяне на първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем.

Чл.47. Наемната цена за паркоместа в подблоковото пространство на жилищни сгради се определя по чл. 46, коригирана с коефициент Кпм=0,70.

Чл.48.
(1) (доп.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Наемната цена на помещения, предназначени за социални, културни, образователни, здравни и други подобни дейности, както и на помещения, предоставени за нуждите на централните и регионални ръководства на политическите партии, се определя в троен размер спрямо наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели. Наемната цена може да бъде намалявана или увеличавана в зависимост от местоположението на обекта и необходимостта от подобни помещения.
(2) Наемната цена на помещения, предоставени под наем на чужди организации за осъществяване на социални, здравни, културни, образователни и други подобни дейности, се определя чрез договаряне и на основата на взаимност с чуждата държава.

Чл.49.
(1) (пред.чл.49, изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Първоначалната наемна цена при провеждане на търгове или конкурси за отдаване под наем на недвижими имоти, предназначени за административни нужди, не може да бъде по-ниска от размера на наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели, увеличена 8 пъти, а за производствени и стопански нужди - от 10 до 40 пъти, в зависимост от местоположението, целта на инвестиционната дейност, нивото на заетост и реалните пазарни наемни цени за съответния район.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Първоначалната наемна цена при провеждане на търгове или конкурси за отдаване под наем на земи, включени в строителните граници на населените места, се определя въз основа на оценка, направена по реда на глава седма.

Глава пета
РАЗПОРЕЖДАНЕ С НЕДВИЖИМИ ИМОТИ И ДВИЖИМИ ВЕЩИ - ЧАСТНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

Чл.50. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Продажбата на обекти - частна държавна собственост с балансова стойност до 500 хил. лв., се извършва от областния управител след провеждане на търг.

Чл.51.
(1) Областният управител открива процедурата по провеждането на търга със заповед, която съдържа:
1. описание на недвижимия имот;
2. вида на търга - с тайно или явно наддаване;
3. начална цена;
4. начина на плащане и евентуални обезпечения;
5. датата, мястото и часа на провеждане на търга;
6. специални изисквания към участниците, когато това се налага от вида на обекта;
7. размера на депозита;
8. други тръжни условия.
(2) Със заповедта по ал.1 се утвърждават и тръжната документация, условията за оглед на обекта, съставът на комисията по провеждането на търга и крайният срок за приемане на заявленията за участие.
(3) Комисията по провеждането на търга се състои от 3 до 5 членове, като задължително в нейния състав се включват юрист и икономист.
(4) В заповедта за назначаване на комисията се определят и двама резервни членове, както и възнаграждението на членовете на комисията.
(5) Определеният депозит не може да бъде по-малък от 0,5 на сто върху първоначално определената цена.

Чл.52. (доп.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Условията на търга по отношение на обекта, началната цена, специалните изисквания към участниците и срока за подаване на заявленията за участие се обнародват поне в един столичен и един местен ежедневник най-малко 30 дни преди крайния срок за подаване заявленията за участие. Извлечение от заповедта на областния управител по чл. 51, с изключение на състава на комисията, се обявява на видно място в сградата на областната администрация в 3-дневен срок от нейното издаване, а в случаите на продажба на имотите по чл. 66а - и в сградата на съответните ведомства.

Чл.53.
(1) Търгът може да се проведе само в случай че са се явили най-малко:
1. трима членове от комисията по чл. 51, ал. 3;
2. двама кандидати или са подадени 2 молби за участие.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Когато на търга се яви само един кандидат от подалите заявление за участие, търгът се отлага с 2 часа и ако след този срок не се яви друг, кандидатът се обявява за спечелил по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Когато на търга не се яви кандидат, той се обявява за непроведен и областният управител насрочва нов търг в едномесечен срок.
(4) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Когато на търга, провеждан повторно в случая по ал.3, се яви само един кандидат, той се обявява за спечелил по предложената от него цена, която не може да бъде по-ниска от началната тръжна цена.

Чл.54. При възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване, комисията съставя протокол, въз основа на който областният управител със заповед определя провеждането на нов търг.

Чл.55. При търг с явно наддаване председателят на комисията обявява първоначалната цена, от която да започне наддаването, и определя стъпката на наддаване. Тя не може да бъде по-малка от 1 на сто и по-голяма от 10 на сто от началната цена.

Чл.56. Наддаването се извършва чрез гласно обявяване от участниците на последователни суми над началната цена, разграничени от председателя на комисията със звуков сигнал. Всяко увеличение трябва да бъде равно на наддавателната стъпка.

Чл.57.
(1) Участниците обявяват високо и ясно предлаганите от тях суми. Обявената от участника сума го обвързва към комисията и другите участници в търга без право на позоваване на грешка.
(2) Преди третото обявяване на последната оферта се прави предупреждение, че е последна, и ако няма други предложения, наддаването приключва със звуков сигнал от председателя, който обявява спечелилия търга и предложената окончателна цена и закрива търга.

Чл.58. В случай че участниците в търга след изрична покана от председателя не изявят желание да купят, включително и по първоначално определената цена, внесените от тях депозити не се връщат. Не се връща и депозитът на участник, който е определен за спечелил търга, но откаже да заплати предложената от него цена.

Чл.59. Търг с тайно наддаване се провежда чрез предварително подаване на писмени предложения от всеки участник в запечатан плик.

Чл.60.
(1) В деня на провеждането на търга комисията разпечатва подадените пликове и се запознава с редовността на подадените документи.
(2) По преценка на председателя на комисията заседанието й може да бъде открито или закрито.

Чл.61. Комисията отбелязва върху всеки плик входящия номер на офертата на кандидата, името му, платежния документ за внесен депозит, предложената цена и другите обстоятелства по редовността на подадените документи.

Чл.62.
(1) Редовно подадените оферти се класират според размера на предложената цена за обекта. В случай че двама или повече кандидати са предложили еднаква най-висока цена, търгът завършва с явно наддаване между тях, като наддаването започва от предложената цена.
(2) Обстоятелствата по чл. 61 и чл. 62, ал.1 се констатират с протокол на комисията, който се подписва от всичките й членове.

Чл.63. Въз основа на резултатите от търга областният управител издава заповед, с която определя купувача, цената и условията на плащането.

Чл.64.
(1) Заповедта на областния управител по чл. 63 се издава в 7-дневен срок от датата на провеждането на търга и се обявява в сградата на областната администрация на място, достъпно за всички заинтересувани лица.
(2) Заповедта за определянето на купувача може да се обжалва от останалите участници в търга по реда на Закона за административното производство.

Чл.65.
(1) След като заповедта за определяне на купувача влезе в сила, тя се връчва на лицето по реда на Гражданския процесуален кодекс. Купувачът е длъжен да внесе цената, дължимите данъци, такси и режийни разноски в 14-дневен срок от връчването на заповедта.
(2) Ако купувачът не внесе цената в срока по ал.1, се приема, че се е отказал да заплати предложената цена.
(3) В случая по ал.2 за купувач се определя участникът, предложил следващата по размер цена, не по-късно от 14 дни от връчването на заповедта.
(4) Ако лицето по ал.3 не внесе цената в срока по ал.1, се насрочва нов търг.

Чл.66.
(1) Въз основа на влязлата в сила заповед по чл. 63 и надлежен документ за платена цена, представен от купувача, областният управител сключва договор за продажба на имота в 7-дневен срок.
(2) Собствеността се прехвърля на купувача от датата на сключването на договора.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Нотариалното вписване на договора се извършва от купувача, който представя екземпляр от вписания договор в дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" за отписване на имота и отбелязване на извършената промяна в актовите книги.

Чл.66а. (Изм., ДВ, бр. 80 от 2004 г.)
(1) По реда на тази глава се извършват и продажбите на обекти - частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, на държавните предприятия "Строителство и възстановяване", "Транспортно строителство и възстановяване", "Съобщително строителство и възстановяване", "Ръководство на въздушното движение" и "Фонд затворно дело" и на Национална компания "Железопътна инфраструктура".
(2) Процедурата за провеждане на търга се открива с решение съответно на:
1. министъра на отбраната;
2. министъра на вътрешните работи;
3. министъра на регионалното развитие и благоустройството относно имотите, предоставени на Държавно предприятие "Строителство и възстановяване";
4. (изм., ДВ, бр. 96 от 2005 г.) министъра на транспорта относно имотите, предоставени на държавните предприятия "Транспортно строителство и възстановяване" и "Съобщително строителство и възстановяване";
5. (изм., ДВ, бр. 96 от 2005 г.) Управителния съвет на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение", съответно на Национална компания "Железопътна инфраструктура", след разрешение от министъра на транспорта;
6. министъра на правосъдието относно имотите, предоставени на Държавно предприятие "Фонд затворно дело".
(3) Решението съдържа реквизитите по чл. 51, като в комисията задължително се включва поне един представител на областната администрация по местонахождението на имота.
(4) Въз основа на резултатите от търга органът по ал. 2 издава решение, с което определя купувача, цената и условията на плащането. Решението се издава в 7-дневен срок от датата на провеждането на търга и се обявява в сградата на съответното ведомство или държавно предприятие на място, достъпно за всички заинтересувани лица.
(5) Влезлият в сила акт по ал. 4 заедно с приложенията се изпраща на областния управител, който издава заповед и сключва договор за продажба по реда на чл. 65 и 66 в срок 30 дни от получаването на преписката от съответния министър или от съответното държавно предприятие.
(6) Приходите от продажбата на обектите по ал. 1 постъпват по бюджетите на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи, а за държавните предприятия - по разплащателните им сметки.

Чл.67.
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Ограничени вещни права върху недвижими имоти - частна държавна собственост: право на ползване; право на строеж, право на надстрояване и пристрояване, се учредяват след провеждане на търг или конкурс при условията и по реда на тази глава.
(2) В случаите на учредяване на ограничените вещни права - право на строеж, право на надстрояване и право на пристрояване, ако съгласно условията на търга се извършва непарично плащане, вещното право се учредява съгласно условията и сроковете, определени в договора.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Правото на пристрояване или надстрояване върху нежилищна сграда се учредява на собственика на тази сграда без търг или конкурс, когато не се обособява самостоятелен обект.

Чл.68.
(1) Замяната на имот - частна държавна собственост, с недвижим имот - собственост на физически или юридически лица, се извършва от областния управител по местонахождението на държавния имот.
(2) Въз основа на постигнатите предварителни договорености областният управител подготвя проект на заповед за замяна на двата имота, в която се определят:
1. цената на всеки от имотите - предмет на замяната;
2. точното описание на имотите и документите, удостоверяващи правото на собственост;
3. разликата в стойността на имотите и начинът на нейното плащане;
4. размерът на режийните разноски, държавната такса и дължимият данък, които се плащат от физическото или от юридическото лице, с което се извършва замяната.
(3) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Проектът на заповед по ал.2 заедно с преписката се изпращат на министърът на регионалното развитие и благоустройството, който дава писмено съгласие за извършване на замяната при посочените условия или отказва извършването й.
(4) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) В случаите по чл.46 от Закона за държавната собственост проектът на заповед се изпраща и до съответния ръководител на ведомството, стопанисващо държавния имот.
(5) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Въз основа на полученото съгласие по ал.3 областният управител издава заповед за замяна на имотите.

Чл.69.
(1) Заповедта по чл. 68, ал. 5 се връчва на физическото или на юридическото лице - страна по замяната.
(2) Физическото или юридическото лице - страна по замяната, декларира писмено съгласието си тя да бъде извършена при условията на заповедта.
(3) В едномесечен срок от писменото съгласие по ал.2 лицето заплаща данъци, такси, 2 на сто режийни разноски и разликата в стойността на имотите, ако държавният имот е по-скъп. В случай че държавният имот е с по-ниска стойност, областният управител или ведомството, стопанисващо имота, в едномесечен срок превежда дължимата разлика в стойностите по сметка на лицето в ДСК, след като бъдат платени другите задължения по заповедта.

Чл.70. Въз основа на влязлата в сила заповед и извършени плащания по чл. 69, ал. 3 областният управител сключва договор за замяна на двата имота.

Чл.71.
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Договорът влиза в сила от датата на сключването му.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Нотариалното вписване на договора за замяна се извършва от физическото или от юридическото лице, което представя в дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" екземпляр от вписания договор за отбелязване промяната на собствеността в актовите книги. Областният управител в 7-дневен срок отписва имота от актовите книги и извършва фактическото му предаване.
(3) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Фактическото предаване и приемане на имотите се извършва с протокол-опис по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството, след отписването на държавният имот от актовите книги.
(4) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Придобитият чрез замяната имот се предоставя на съответното ведомство или областен управител.

Чл.72. (доп.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Правилата за замяна се прилагат и при извършване на доброволна делба на съсобствен между държавата и физически или юридически лица недвижим имот, както и в случаите на изкупуване по реда на чл.36 от Закона за собствеността.

Чл.73.
(1) Право на ползване върху недвижим имот - частна държавна собственост, се учредява безвъзмездно на централните ръководства на синдикалните организации за изпълнение на техните функции с решение на Министерския съвет.
(2) Исканията по ал.1 се внасят и разглеждат в Комисията за разпределяне и използване на административни сгради - държавна собственост, по реда на чл. 10 и чл. 11.
(3) (пред.ал.4,изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) При наличие на свободни помещения областният управител издава заповед за учредяване безвъзмездно право на ползване върху държавен имот на регионалните ръководства на синдикалните организации за изпълнение на техните функции.
(4) (пред.ал.3,изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Въз основа на решението на Министерския съвет по ал.1 и на влязлата в сила заповед по ал.3 областният управител сключва писмен договор за ползване, в който се определят редът за предаване и приемане на имота, правата и задълженията на страните, цената (когато е учредено възмездно право на ползване), срокът, отговорността при неизпълнение, поддържането (текущи и основни ремонти), застраховане, прекратяване на договора и други условия по договора.
(5) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) При предаването на имота се съставя предавателно-приемателен протокол. При липса на такъв протокол се счита, че имотът е предаден в добро състояние, до доказване на противното.

Чл.74.
(1) Безвъзмездно прехвърляне право на собственост върху движими вещи - държавна собственост, на общини и други юридически лица и организации на бюджетна издръжка се извършва със заповед на областния управител, съответно на ръководителя на ведомството.
(2) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г., бр.70 от 2000 г.) Движимите вещи - държавна собственост, с балансова стойност над 800 лв. се прехвърлят безвъзмездно по реда на ал.1 след съгласие на министъра на финансите. Искането до министъра на финансите за съгласие се прави от областния управител или от ръководителя на ведомството, управляващо движимите вещи - държавна собственост, въз основа на получено при тях мотивирано искане на заинтересуваната община или на други юридически лица и организации на бюджетна издръжка.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Искането по ал.2 до министъра на финансите съдържа становище на вносителя с приложени към него мотивираното искане на заинтересуваната община или на други юридически лица и организации на бюджетна издръжка, списък на движимите вещи с техните индивидуализиращи белези, количество и общата им балансова стойност.

Чл.75. (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Продажбата на излишни и негодни движими вещи - частна държавна собственост, както и на придобити материали от разчистване на строителни площадки, се извършва от областния управител, съответно от ръководителя на ведомството, при условия и по ред, определени от министъра на финансите.

Глава шеста
ПРОДАЖБА И ЗАМЯНА НА ДЪРЖАВНИ ЖИЛИЩА, АТЕЛИЕТА ЗА ИНДИВИДУАЛНА ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ И ГАРАЖИ
(загл.изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.)

Чл.76. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) При условията и по реда на тази глава се извършват:
1. продажба на жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност и гаражи - частна държавна собственост, на настанените в тях наематели;
2. замяна на държавни жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност и гаражи с жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност и гаражи - собственост на юридически или физически лица;
3. продажба на парцели - частна държавна собственост, предназначени по застроителния и регулационен план за жилищно строителство.

Чл.77. В случаите по чл. 76 базисните цени са основа за договаряне на пазарната цена при извършване на сделките.

Чл.78.
(1) Продажба на държавни жилища се извършва за задоволяване на жилищни, професионални и здравни нужди на настанени в тях наематели, които отговарят на следните условия:
1. не притежават друго жилище или вила, годни за постоянно обитаване, или идеалната част от такъв имот;
2. не са прехвърляли жилищен имот на други лица след 13 март 1990 г., освен на държавата или общината, или при прекратяване на собственост;
3. не притежават имущество в налични пари или средства по влогове, акции, облигации и други ценни книжа, моторни превозни средства, земеделски земи, жилищни, вилни имоти и парцели извън тези по т.1, фабрики, работилници, магазини, складове за търговска и стопанска дейност, ателиета и други основни и оборотни фондове и средства на обща стойност, по-голяма от базисната цена на жилището, съответстващо на жилищните им нужди.
(2) На условията по ал.1 трябва да отговарят и членовете на семейството на наемателя.
(3) Стойността на притежаваното имущество по ал.1, т.3 се определя, както следва:
1. за моторни превозни средства, селскостопански машини и други - по застрахователната им стойност;
2. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) за земеделските земи - по Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи; за жилищни и вилни имоти извън тези по ал.1, т.1 - по глава седма;
3. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) за дялово участие в търговски дружества - в размер 50 на сто от цената на придобиването;
4. за фабрики и други обекти с производствено предназначение и за прилежащите към тях терени и съоръжения - по оценки, извършени от лицензирани експерти съгласно Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация;
5. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) за акции, котирани на фондовата борса - по пазарната им цена.
(4) Оценките на притежаваното недвижимо имущество по ал.3 се извършват от съответните служби на областната администрация по местонахождение на имота, за което гражданите заплащат режийни разноски в размер 0,5 на сто от стойността на имота.
(5) В притежаваното имущество се включват и наличните парични средства, включително и тези по жилищноспестовните влогове и дивидентите.

Чл.79.
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Когато кандидат-купувачите не отговарят на някое от условията по чл. 78, продажбата може да се извърши по действителни пазарни цени.
(2) Продажбата по ал.1 не може да се извърши, ако кандидат-купувачите притежават друго жилище или вила, годни за постоянно обитаване.

Чл.80. Държавни жилища, в които са настанени като наематели две или повече семейства, не се продават.

Чл.81.
(1) Ако жилището е реално поделяемо съгласно строителните правила и норми, на всеки от наемателите може да бъде продадена заеманата от него реална част от жилището като отделен жилищен имот. Продажбата се извършва след преустройството на жилището по установения ред.
(2) Искането за преустройство по ал.1 се подава от името на собственика, като разходите са за сметка на наемателите.

Чл.82.
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Продажбата се извършва въз основа на предложение за закупуване, подадено от лицата, отговарящи на условията по чл. 78 и обстоятелствата по чл. 79, до областния управител чрез дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост".
(2) Към предложението за закупуване се прилагат следните документи:
1. заповед за настаняване, надлежно заверена, че е в сила към датата на подаване на предложението за закупуване;
2. декларация за гражданско, семейно и имотно състояние;
3. декларация за наличие на условията по чл. 78 и обстоятелствата по чл. 79;
4. разрешение от ръководителя на ведомството, което има срок на действие 6 месеца от издаването му.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" прилага служебно към преписката план на жилището и скица на мястото, когато това е необходимо, и протокол за оценка на жилището, изготвен съгласно разпоредбите на глава седма.
(4) След приемането на предложението при необходимост от кандидат-купувача може да се изискат и допълнителни документи, удостоверяващи факти и обстоятелства, които са от значение за продажбата.

Чл.83.
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Подадените предложения за закупуване в едномесечен срок от подаването се докладват от дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" на областния управител или на определено от него длъжностно лице.
(2) В случаите по чл. 82, ал. 4 едномесечният срок започва да тече от датата, на която е предоставен допълнителният документ.

Чл.84. Областният управител може да назначи постоянна комисия от длъжностни лица в областната администрация, която разглежда преписките по продажба и замяна на държавни имоти и дава становище по тяхната законосъобразност и целесъобразност.

Чл.85.
(1) Областният управител със заповед определя купувача на имота, цената и другите дължими плащания. В заповедта могат да се посочат и допълнителни условия за извършване на продажбата.
(2) Заповедта на областния управител по ал.1 се връчва по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс, и не подлежи на обжалване.

Чл.86.
(1) След връчването на заповедта по чл. 85 купувачът е длъжен да извърши плащането.
(2) Ако в едномесечен срок от връчването на заповедта купувачът не внесе дължимите суми, счита се, че се е отказал от покупко-продажбата и преписката се прекратява.

Чл.87.
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Въз основа на представен от купувача надлежен документ за извършено плащане дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" в едномесечен срок изготвя договор за продажба в 3 екземпляра.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Договорът се подписва от купувача и от областния управител и влиза в сила от датата на сключването му.
(3) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Трите подписани екземпляра от договора за продажба се вписват от купувача в нотариалните книги по местонахождението на имота. Един екземпляр от нотариално вписаните договори се представя в дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост.

Чл.88. Продажбата на държавните ателиета се извършва на настанени в тях наематели, които към датата на подаване на молбата за закупуване на ателие отговарят на условията за настаняване по чл. 34, ал. 1.

Чл.89. Продажбата на държавни гаражи се извършва на настанени в тях наематели, които към датата на подаване на молбата за закупуване отговарят на условията по чл. 35, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4.

Чл.90. Продажбите на държавни ателиета и гаражи се извършват по реда, установен за продажба на държавни жилища.

Чл.91.
(1) Замяната на държавни жилища, ателиета и гаражи с имоти - собственост на физически и юридически лица, се извършва по взаимно договаряне.
(2) Ако държавният имот се стопанисва от ведомство, замяната се извършва след съгласие на ръководителя на ведомството.

Чл.92.
(1) Въз основа на предварителните преговори и издаденото въз основа на тях съгласие на ръководителя на ведомството областният управител издава заповед за замяна, в която определя заменителя, обектите на замяна и техните цени, начина на разплащане между страните и други условия в резултат на постигнатите между страните договорености.
(2) Заповедта по ал.1 се връчва по реда на Гражданския процесуален кодекс на лицето, с което се извършва замяната. То е длъжно е едномесечен срок да заплати разликата в цените, ако държавният имот е по-скъп, и другите дължими плащания, като представи надлежен документ за това.
(3) В срока по ал.2 областният управител, съответно ведомството, превежда дължимата разлика в цените по сметка на лицето в ДСК, ако държавното жилище, ателие или гараж е с по-ниска стойност.

Чл.93.
(1) Замяната приключва със сключването на договор за замяна, който се вписва в нотариалните книги по местонахождението на държавния имот.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Въз основа на вписания договор дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" извършва съответните отбелязвания по актовите книги, като новопридобития от държавата имот се предоставя на съответното ведомство или от областния управител по местонахождението на имота.
(3) Ако новопридобитият от държавата имот се намира в друга област, копие от договора за замяна се изпраща на съответния областен управител за съставяне на акт за държавна собственост.

Чл.94. (отм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.)

Чл.95. (изм.,ДВ,бр.8 от 1997 г.)
(1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 2000 г., бр. 80 от 2004 г.) Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи - чрез служба "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване", и държавните предприятия "Строителство и възстановяване", "Транспортно строителство и възстановяване" и "Съобщително строителство и възстановяване" изграждат и продават (заменят) жилища, ателиета и други обекти, като сключват предварителни договори за финансиране и продажба с граждани и с юридически лица чрез свободно договаряне.
(2) Купувачите придобиват собствеността върху реално изградените обекти заедно с правото на собственост върху земята или с идеални части от правото на строеж върху нея, съответно с припадащите се идеални части от правото на собственост или от правото на строеж.
(3) (Доп., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 80 от 2004 г.) Договорите за обектите по ал. 1 се сключват от министъра на отбраната или от упълномощен от него заместник-министър, от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него длъжностно лице и от главния директор на съответното държавно предприятие.
(4) Договорът се сключва в писмена форма и се вписва от купувача в службата по вписванията, в чийто район е местонахождението на недвижимия имот.

Глава седма
БАЗИСНИ ЦЕНИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПАЗАРНИТЕ ЦЕНИ НА НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ

Чл.96.
(1) Цените по правилника са база за определяне на пазарната цена при:
1. продажба и замяна на държавни недвижими имоти;
2. учредяване право на строеж върху държавна земя;
3. прехвърляне от граждани на държавата право на собственост и учредяване право на строеж върху недвижими имоти;
4. доброволни делби на съсобствени с държавата недвижими имоти;
5. учредяване право на надстрояване, право на пристрояване и право на ползване.
(2) Цените по правилника са база за определяне оценката на придаваеми части по дворищнорегулационни планове.
(3) Когато определената базисна цена и пълната строителна стойност на обекта са различни, прилага се по-високата стойност.

Раздел I
Цени на земите

Чл.97.
(1) Базисните цени на земите, включени в строителните граници на населените места, се определят за един квадратен метър съобразно функционалния тип на населеното място и зоната, в която попадат, както следва:
1. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) населени места от 0 функционален тип - София:

2. (изм.,ДВ,бр.29, 90 от 1998 г.) населени места от I функционален тип:
а) за Варна:

б) за Пловдив и Бургас:

в) за останалите населени места:

3. (изм.,ДВ,бр.29, 90 от 1998 г.) населени места от II функционален тип:

4. (изм.,ДВ,бр.29, 90 от 1998 г.) населени места от III функционален тип:

5. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) населени места от IV и V функционален тип:

6. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) населени места от VI, VII и VIII функционален тип:

(2) Функционалният тип се определя с Единия класификатор на населените места (ЕКНМ) в Република България.
(3) (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.; отм.,бр.90 от 1998 г.)

Чл.98. Базисните цени на земите, включени във вилните зони на населените места с одобрени застроителни и регулационни планове, се определят за един квадратен метър съобразно категорията, в която попадат, както следва:
1. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) земи на територията на Столичната община и на териториите до 10 км от морската брегова ивица, както и на териториите на националните курорти и вилните зони към тях:

2. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) земи на териториите на населени места от I и II функционален тип (без включените в т.1):

3. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) земи на териториите на населените места от III и IV функционален тип:

4. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) земи на териториите на населените места от V до VIII функционален тип включително:

Чл.99. Базисните цени на земите, включени в строителните граници на населените места и селищните територии, определени с околовръстен полигон, се определят за един квадратен метър както следва:
1. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) земи, включени в границите на Столичната община, както и земи на териториите на национални курорти и населени места от I и II функционален тип, които са:
а) на разстояние до 10 км - 3 лв.
б) на разстояние над 10 км - 2,40 лв.;
2. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) за останалите населени места и селищни територии 0,60 лв.

Чл.99а. (нов,ДВ,бр.29 от 1998 г.)
(1) Базисните цени на застроени земи, върху които държавата запазва собствеността си по чл.24 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, на земи, които са застроени със сгради на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в нормативно необходими размери, както и на земи, които са извън регулация и върху тях са изградени предприятия от юридически или физически лица, се определят по реда на чл. 97 за последната, най-ниска зона в населеното място.
(2) По реда на ал.2 се определят и базисните цени на земите, които при отчуждаване се изключват от строителните граници на населените места съгласно чл.26 от Закона за териториално и селищно устройство, както и на земите, които се включват в строителните граници на населените места.
(3) Базисните цени на земите по чл.53 и чл.54 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, приет с Постановление No 240 на Министерския съвет от 1996 г. (обн.,ДВ,бр. 84 от 1996 г.; изм., бр.100 от 1997 г.), се определят съгласно чл. 97, чл. 98 и чл. 99 в зависимост от местоположението на имота, като от определената базисна цена се приспада заплатената такса по чл.30, ал.1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ).
(4) Стойността на земята по ал.3 се заплаща по оценка, приета от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и се внася в извънбюджетната сметка по чл.31 ЗОЗЗ.

Чл.100.
(1) (изм.,ДВ,бр.29, 90 от 1998 г.) Базисните цени на земите по чл. 97, чл. 98 и чл. 99 се коригират с коефициенти, стойностите на които се определят по следния начин:
1. коефициент за инженерната инфраструктура - Кк1:
а) при наличие и добро състояние на елементите на инженерната инфраструктура в близост до парцела - от 0,00 до + 0,15;
б) при отдалеченост на мрежите на инженерната инфраструктура - от 0,00 до - 0,20;
2. коефициент за транспортна достъпност - Кк2:
а) до 800 л.м. от спирка на масов обществен пътнически транспорт с честота на движение не по-голяма от 60 мин. в едната посока - от 0,00 до + 0,20;
б) над 800 л.м. от спирка на масов обществен пътнически транспорт с честота на движение в едната посока над 60 мин. - от 0,00 до - 0,30;
3. коефициент за екологични условия в селищната територия - Кк3:
а) в населени места, обявени за национални курорти - + 0,20;
б) в населени места или зони, попадащи в региони с тежки екологични условия, по списък, определен от Министерския съвет във връзка с чл.10, ал.10 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - - 0,20;
в) в останалите населени места или зони - 0,00.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Корекционните коефициенти по ал.1 се определят за всеки конкретен случай от дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" при областния управител.
(3) За изпълнение на задълженията по ал.1 и 2 областният управител изисква писмени данни и сведения от съответните органи, които са длъжни да изпратят информацията в 14-дневен срок от поискването.
(4) (нова,ДВ,бр.29 от 1998 г.) Коригираната базисна цена на земята (Цз кор) се определя, като се вземат предвид конкретните стойности на корекционните коефициенти от ал.1 по следната формула:

Цз кор=Цзб (1 + Кк1 + Кк2 + Кк3),

където:
Цзб е базисната цена на земята по чл. 97, чл. 98 и чл. 99.

Чл.101.
(1) Границите на зоните в населените места по чл. 97 и категориите на вилните зони по чл. 98 се определят, както следва:
1. в Столичната община и в градовете с районно деление - от кмета на общината по предложение на кмета на района;
2. в останалите общини - със заповед на кмета на общината.
(2) Недвижими имоти, намиращи се на границата между две зони, се оценяват по цената на по-високата зона.

Раздел II
Цена на правото на строеж

Чл.102. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.)
(1) Цената на правото на строеж върху държавна земя се определя по цената на земята за един квадратен метър, определена съгласно чл. 100, ал. 4 по следната формула:

Цпс = 0, 25 х Цз кор [1 + (F : 2S)],

където:
Цпс е цената на правото на строеж;
Цз кор - цената на земята по чл. 100, ал. 4;
F - разгънатата застроена (бруто) площ на сградата, определена съобразно размера на застрояване и етажността, съгласно застроителния и регулационен план;
S - площта на парцела или на земята, върху която е застроена сградата при комплексно застрояване в жилищните зони.
(2) При разлика между определената по ал.1 разгъната застроена (бруто) площ и площта, определена по одобрения проект на сградата, цената на правото на строеж се коригира, като разликата се доплаща, съответно се връща.
(3) Ако цената на правото на строеж, определена съгласно ал.1 и 2, е по-висока от цената на земята, определена по реда на чл. 100, ал. 4, цената на правото на строеж се приема за равна на цената на земята.
(4) (отм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.)

Чл.103. (отм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.)

Чл.104. Разгънатата застроена (бруто) площ на жилищните сгради се определя в съответствие с Наредба No 5 на Министерството на териториалното развитие и строителството от 1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (ДВ,бр.48 от 1995 г.) и БДС 163-86.

Раздел III
Цени на сградите и на отделните обекти в тях

Чл.105.
(1) (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) Жилищните сгради и жилищата в тях се оценяват на квадратен метър застроена (бруто) площ със съответното овехтяване, както следва:
1. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) паянтови сгради - 7 лв. с овехтяване 1 на сто годишно;
2. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) полумасивни сгради - 13 лв. с овехтяване 0,8 на сто годишно;
3. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) масивни сгради:
а) сгради от готови сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала) - 17,50 лв. с овехтяване 0,7 на сто годишно;
б) с дървен гредоред на подовите конструкции - 18,50 лв. с овехтяване 0,7 на сто годишно;
в) с железен гредоред, стоманени греди или ферми на подовите конструкции - 20,00 лв. с овехтяване 0,6 на сто годишно;
г) с частични стоманенобетонни елементи: стоманенобетонни полета (части), единични стоманенобетонни колони и греди, пояси, щурцове и др. - 21,50 лв. с овехтяване 0,6 на сто годишно;
д) сгради с носещи стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманенобетонни подови конструкции без противоземетръсни шайби и колони - 23,50 лв. с овехтяване 0,5 на сто годишно;
4. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) сгради строени по системите едропанелен и пълзящ кофраж - 26 лв. с овехтяване 0,5 на сто годишно;
5. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) сгради строени по системите с монолитни или сглобяеми скелети и рамкови стоманобетонни конструкции, пакетоповдигани плочи, скелетно-безгредови конструкции и едроплощен кофраж (всички разновидности), с противоземетръсни шайби и колони - 36 лв. с овехтяване 0,5 на сто годишно.
(2) По цените на ал.1 се оценяват и самостоятелни обекти в жилищните сгради - ателиета, помещения за творческа дейност, гаражи, административни помещения, клубове, детски заведения, летни кухни и други подобни с обслужващо предназначение извън жилищните сгради.
(3) Когато части или етажи от една сграда са построени с различни конструкции, отделните етажи или части от сградата се оценяват съобразно тяхната конструкция.
(4) (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) Когато подовите и таванските конструкции на отделните етажи, включително на жилища, ателиета и стаи по чл. 119, ал. 2, изградени в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, са различни, етажите се оценяват по средноаритметични цени, съответно и със средноаритметичен коефициент на овехтяване на двете конструкции, като се имат предвид и наличните стоманенобетонни елементи.
(5) Складовите помещения за лично ползване в подземни и полуподземни етажи (избени помещения) се оценяват, като се взема предвид таванската конструкция над тях.
(6) Складовите помещения за лично ползване в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив (тавански сервизни помещения) се оценяват според конструкцията на пода им.
(7) Застроената (бруто) площ за помещение и за жилищен етаж се определя в съответствие с Наредба No 5 на Министерството на териториалното развитие и строителството от 1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство и с БДС 163-86.

Чл.106.
(1) Самостоятелни сгради с културно предназначение - кина, театри, салони, галерии, читалища, библиотеки и др., административни сгради, както и сгради и помещения със стопанско и производствено предназначение - навеси, леки постройки за отоплителни материали, обори, ферми за селскостопански животни, работилници, хангари, халета, сервизи за услуги, магазини, складове, фабрично-заводски помещения, цехове, маслобойни, мандри, винарски изби, мелници, воденици, тухларни, керемидарни (цигларни) и други от подобен характер, се оценяват според застроения (бруто) обем на 1 куб. метър, както следва:
1. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) навеси:
а) без оградни стени - 2500 лв. с овехтяване 1 на сто годишно;
б) с до 3 оградни стени - 3500 лв. с овехтяване 1 на сто годишно;
2. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) паянтови сгради - 5800 лв. с овехтяване 1 на сто годишно;
3. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) полумасивни сгради - 8500 лв. с овехтяване 0,9 на сто годишно;
4. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) масивни сгради по чл. 105, ал. 1,т. 3:
а) по буква "а" - 13 500 лв. с овехтяване 0,9 на сто годишно;
б) по буква "б" - 15 000 лв. с овехтяване 0,8 на сто годишно;
в) по буква "в" - 16 500 лв. с овехтяване 0,7 на сто годишно;
г) по буква "г" - 21 500 лв. с овехтяване 0,6 на сто годишно;
д) по буква "д" - 24 500 лв. с овехтяване 0,5 на сто годишно;
5. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) масивни сгради по чл. 105, ал. 1, т. 4 - 28 500 лв. с овехтяване 0,5 на сто годишно;
6. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) масивни сгради по чл. 105, ал. 1, т. 5 - 41 500 лв. с овехтяване 0,5 на сто годишно.
(2) Изпълнените в сградите по ал.1 подобрения - отоплителни инсталации, вентилационни инсталации, асансьорни уредби и др., се оценяват отделно по пазарни цени.
(3) По цените по ал.1 се оценяват и припадащите се към отделните обекти идеални части от общите части на сградите, както и принадлежащите им сервизни помещения, коригирани с коефициентите по чл. 116 и чл. 117.
(4) Застроеният (бруто) обем на сгради се определя в съответствие с БДС 163-86.

Чл.107.
(1) Цените по чл. 105 включват:
1. разходите за изграждане на жилищните сгради в груб строеж, нулев цикъл, бетон и стоманобетон (готови панели и други бетонни елементи), кофраж, арматура, зидарии, гредоред и покривна конструкция;
2. разходите за довършителни работи:
подови настилки, вътрешни мазилки или обикновени тапети (когато няма вътрешна мазилка) и боядисване, външна обикновена и варо-циментна пръскана мазилка, дограма и остъкляване; железарски работи, включително по парапети, балкони, стълбища и др.; тенекеджийски работи; вентилационни, гръмоотводни, домофонни, телефонни и звънчеви инсталации; съоръжения в помещенията на Гражданската отбрана (мивки, клозети, резервоари за вода и др.); противорадиационни укрития и съоръженията към тях; пощенски кутии, железни изтривалки пред входовете, различни видове изолации по покривите на сградите с плосък покрив;
3. разходите за вътрешна инсталация - електрическа, водопроводна (за студена и топла вода) и канализация;
4. стойността на припадащата се част от отклоненията от главната инженерна мрежа на канализацията, водопровода, топлопровода и електрическата връзка до сградата;
5. разходите за геоложки и хидроложки проучвания, за проучвателни и проектни работи, инвеститорски контрол, организация и възлагане на строителството, авторски надзор, приемателни комисии.
(2) Цените се отнасят съответно за:
1. подови настилки, състоящи се от:
а) дюшеме;
б) линолеум, рувилит, рувитекс, мокет или тъфтинг и др. по цените на рувитекс първо качество;
2. обикновена монолитна мозайка или обикновени мозаични плочи;
3. обикновени тапети (ако под тях няма мазилка) или постна боя по стени и тавани;
4. блажна боя по стените и таваните в санитарни възли (бани, тоалетни, перални);
5. обикновена или варо-циментна пръскана външна мазилка.
(3) (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) Ако жилищната сграда не е завършена напълно (няма мазилка, настилки, инсталации, врати, прозорци и др. от посочените в ал.1 видове строителни работи), цената по чл. 105 се намалява със стойността, съответстваща на относителния дял на неизпълнените видове работи от брутната цена на квадратен метър застроена площ, като отделните стойности се извличат от стойностните сметки на проекта.
(4) (нова,ДВ,бр.29 от 1998 г.) В цените на сградите и помещенията по чл. 105 не се включват направените подобрения и други видове работи, които се оценяват допълнително:
1. отоплителни инсталации;
2. асансьорни уредби;
3. вградени шкафове или шкафове - преградни стени, кухненски шкафове и други вградени мебели;
4. други видове работи, невключени в ал.2 или изпълнени по различен от посочения в нея начин.
(5) (нова,ДВ,бр.29 от 1998 г.) Работите по ал.4, т.3 и 4 се оценяват по пазарната им цена към датата на оценката.
(6) (нова,ДВ,бр.29 от 1998 г.) Цената на подобренията, които се ползват само от отделни обекти в сградата, се включва в цената на тези обекти.

Чл.108.
(1) Цената на жилищните сгради се намалява със съответно овехтяване по посочения в чл. 105, ал. 1 годишен процент. Овехтяването започва да тече от следващата година след завършването на сградата, като се включва и годината, в която се извършва оценката. За овехтяване цената на сградата може да бъде намалена най-много с 60 на сто за паянтовите и полумасивните сгради и най-много с 50 на сто за всички останали сгради. Максималният процент на овехтяване е в зависимост от физическото състояние и износеност на сградата и нейните елементи, а не само от броя на изминалите години от построяването й. Същото се отнася и до отделни обекти (жилища, ателиета и др.) в сградата.
(2) Състоянието на сградата или на отделните обекти се установява от комисия, назначена от областния управител.

Чл.109.
(1) (отм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.)
(2) (отм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.)
(3) (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) В дворните места отделно се оценяват по пазарни цени към датата на оценката:
1. подпорните зидове и други работи, наложили се поради особеностите на терена, когато не са извършени със средства на държавата;
2. трайните насаждения;
3. дворните настилки, включително настилките около сградата;
4. дворните чешми, кладенците, септичните и попивните ями, каналите и водомерните шахти и други подобрения.

Чл.110.
(1) (нова,ДВ,бр.29 от 1998 г.) Цената на отоплителните инсталации в сгради, които са в експлоатация преди 4 март 1991 г., се определя съобразно застроената площ на отделните обекти в тях, като за един квадратен метър тя е 20 на сто от цената на един квадратен метър застроена площ, определена съгласно чл. 105.
(2) (нова,ДВ,бр.29 от 1998 г.) Цената на асансьорните уредби в сгради, които са в експлоатация преди 4 март 1991 г., се определя съобразно застроената площ на отделните обекти в тях, като за един квадратен метър е 15 на сто от цената за един квадратен метър застроена площ, определена съгласно чл. 105.
(3) (нова,ДВ,бр.29 от 1998 г.) В сгради, които са в експлоатация след 4 март 1991 г., цената на отоплителните инсталации и асансьорните уредби се определя по пазарни цени, като се приспадне овехтяване по правилата на чл. 108 в размер 2 на сто годишно.
(4) (нова,ДВ,бр.29 от 1998 г.) В цената на отоплителните инсталации не се включват парните котли и съоръженията към тях, абонатните станции, топлопроводните магистрали и главните мрежи от котелните помещения до други захранващи се от тях сгради.
(5) (нова,ДВ,бр.29 от 1998 г.) Ако отоплителната инсталация не е завършена напълно, стойността на неизпълнените работи се приспада по правилото на чл. 107, ал. 3.
(6) (пред.чл.110,изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) В сгради, които са в експлоатация, цената на отоплителните инсталации и на асансьорните уредби се определя, като се приспадне овехтяване по правилата на чл. 108 в размер 2 на сто годишно, но не повече от 50 на сто.

Чл.111.
(1) (нова,ДВ,бр.29 от 1998 г.) При определяне на базисните цени на жилищните сгради и на жилищата в тях се прилагат корекционни коефициенти за функционалния тип на населеното място (Кфт), както следва:
1. за София - 3,0;
2. за населените места от I функционален тип:
а) за Варна - 2,8;
б) за Пловдив и Бургас - 2,3;
в) за останалите населени места - 1,5;
3. за населените места от II функционален тип - 0,9;
4. за населените места от III и IV функционален тип - 0,4;
5. за населените места от V до VIII функционален тип - 0,2;
(2) (нова,ДВ,бр.90 от 1998 г.) При определяне на базисните цени на сградите по чл. 106, ал. 1 се прилагат корекционни коефициенти за функционален тип на населеното място (Кфт), както следва:
1. за населени места от III и IV функционален тип - 0,7;
2. за населени места от V до VIII функционален тип - 0,5.
(3) (пред.чл.111,ДВ,бр.29 от 1998 г.; пред.ал.2,бр.90 от 1998 г.) За индивидуалните качества на оценяваните жилища се прилагат корекционни коефициенти.

Чл.112.
(1) Съобразно разположението на жилищните стаи, дневните (холовете), кабинетите, библиотеките и трапезариите в жилищата се прилагат следните коефициенти за изложението им (Ки):

(2) За жилищата се определя осреднен коефициент за изложение съобразно изложението на отделните стаи, дневните, кабинетите и трапезариите независимо от тяхната площ. При различно изложение на помещенията коефициентите им се сумират и се разделят на броя на помещенията. Когато едно помещение има прозорци с различни изложения, се взема под внимание най-благоприятното изложение независимо от големината на прозорците.
(3) За кухните, вестибюлите, санитарните възли, антретата, балконите, лоджиите и други подобни помещения не се определят коефициенти за изложение и те не се вземат предвид при определяне на осреднения коефициент за изложение на жилището.

Чл.113.
(1) За жилищни сгради на 2 и повече етажи се прилагат следните коефициенти за разположение на жилищата във височина (Кв):
1. при двуетажни жилищни сгради:
а) за първия етаж - 0,95;
б) за втория етаж - 1,05;
2. при жилищни сгради от 3 до 5 етажа включително:
а) за първия етаж - 0,94;
б) за втория, третия и четвъртия етаж, когато не е последен - 1,03;
в) за последния етаж - 0,97;
3. при жилищни сгради на 6 до 9 етажа включително:
а) за първия етаж - 0,93;
б) за втория до осми етаж включително, когато не е последен -1,02;
в) за последния етаж - 0,96;
4. при жилищни сгради на 10 и повече етажи:
а) за първия етаж - 0,92;
б) за втория и следващите етажи, когато не са последни - 1,01;
в) за последния етаж - 0,95.
(2) Коефициентите за разположение на жилищата във височина за първия етаж се прилагат при височина на пода на първия етаж над средното ниво на терена от 0,30 до 1,0 м. Ако височината на пода на етажа е над 1,0 м или под 0,30 м, коефициентите се увеличават или се намаляват на всеки пълни 10 см с 0,005, но не повече от коефициента за втория етаж.
(3) Когато под жилищата има гаражи или складови помещения за лично ползване, разположени над нивото на прилежащия терен на 2,40 м и повече, за първи етаж се приема етажът на гаражите или складовите помещения за лично ползване.
(4) Когато в подпокривното пространство на жилищна сграда със скатен покрив са изградени жилища, ателиета и стаи по чл. 119, ал. 2, те се считат за последен етаж и етажността на сградата се определя, като се броят и те. В този случай за етажа под тези помещения не се прилага коефициент за последен етаж по ал.1 на този член.
(5) При различна височина на терена от различните страни на сградата се взема за меродавна височината на терена към страната, към която са ориентирани помещенията по чл. 112, ал.1. Ако тези помещения са разположени на две или повече страни на сградата с различна височина на терена пред тях, се определя осреднен коефициент.
(6) Коефициентът за височина на жилища в полуподземни (сутеренни) етажи се определя, като се взема под внимание коефициентът за първия етаж, и за всеки пълни 10 см под нивото на терена коефициентът се намалява с 0,03, но не повече от 50 на сто от коефициента за първия етаж.
(7) Когато под жилището има магазини, работилници, складове или други обекти, разположени над нивото на терена (освен гаражи и складови помещения за лично ползване), приема се, че то е на втория етаж.
(8) При оценяване на обекти и помещения, посочени в чл. 105, ал. 2, не се прилагат коефициентите по този член и по чл. 112.

Чл.114. Цените на жилищата или на части от тях, разположени непосредствено над магазини, клубове, гаражи, работилн ици и проходи и в съседство (отдолу, отгоре и отстрани) с трафопостове, помпени агрегати, асансьорни машинни помещения, абонатни станции и други източници на шум, топлина и пр., се коригират със следните допълнителни коефициенти (Км):
1. над магазини и клубове - 0,98;
2. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) над гаражи, работилници и проходи - 0,96;
3. в съседство с трафопостове, помпени агрегати, асансьорни машинни помещения, абонатни станции и други източници на шум, топлина и др. - 0,94.

Чл.115.
(1) За жилище с височина, по-голяма от 2,70 м, измерена от горните нива на готовите подови конструкции на отделните етажи, цената се увеличава с 0,5 на сто за всеки 5 или части от 5 см в повече, но не повече от 5 на сто (Кив).
(2) Същият допълнителен коефициент (Кив) се прилага за гаражи с конструктивна височина, по-голяма от 2,40 метра, и за магазини, работилници, складове и други подобни в жилищни сгради с конструктивна височина, по-голяма от 3,20 м.
(3) Коефициентът по ал.1 се прилага и за ателиета с прав таван с конструктивна височина, по-голяма от 2,50 метра.
(4) (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) За обекти с особени качества (положителни или отрицателни) като: изложение към паркове и градини, намалени отстояния, с неправилна геометрична форма на помещенията и др., се прилага корекционен коефициент (Кок) от 0,98 до 1,02.
(5) За жилища и ателиета с различни нива на помещенията в тях се прилага корекционен коефициент (Кк) = 1,05.

Чл.116.
(1) Цената на складовите помещения за лично ползване (мазета) към жилищата и другите обекти в сградата, изградени в подземни и полуподземни етажи, се определя според тяхната светла площ, като за цена на 1 кв.м се приема цената на 1 кв.м застроена площ на жилищата от съответната категория конструкция по чл. 105, ал. 1, коригирана със следните коефициенти (Ксп):
1. за помещения без пряко осветление - 0,30;
2. за помещения с пряко осветление - 0,40.
(2) Корекционните коефициенти (Ксп) по ал.1 се прилагат за всички складови помещения, независимо в какъв етаж са изградени (подземен или полуподземен).
(3) Цената на складови помещения за лично ползване, разположени в надземни етажи, се определя според тяхната светла площ, като за цена на 1 кв.м се приема цената на 1 кв.м застроена площ на жилищата от съответната категория конструкция по чл.10, ал.1, коригирана със следните коефициенти (Ксп):
1. за помещения без пряко осветление - 0,50;
2. за помещения с пряко осветление - 0,60.

Чл.117. Цената на складовите помещения за лично ползване, изградени в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, се определя според тяхната светла площ, като за 1 кв.м се приема цената на 1 кв.м застроена площ на жилищата от съответната категория конструкция по чл. 105, ал. 1 съобразно конструкцията на пода им, коригирана със следните коефициенти (Ксп):
1. за помещения с наклонен таван:
а) без пряко осветление - 0,25;
б) с пряко осветление - 0,30;
2. за помещения с прав таван:
а) без пряко осветление - 0,40;
б) с пряко осветление - 0,60.

Чл.118. (отм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.)

Чл.119.
(1) Цената на жилищата и ателиетата, изградени в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, които са с прави или частично наклонени тавани, се определя съобразно застроената площ, като за цена на 1 кв.м се приема цената на 1 кв.м застроена площ на жилищата от съответната категория конструкция по чл. 105, ал. 1, коригирана с коефициент за подпокривно пространство (Кпп) = 0,90.
(2) Алинея 1 се прилага и за самостоятелни стаи, изградени в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив, определени за ползване от обитателите на жилища в сградата (за творчески нужди - работни кабинети). Застроената им площ представлява неразделна част от застроената площ на съответните жилища.
(3) При оценяване на обектите по ал.1 и 2 по цените по чл. 105, ал. 1 се взема предвид само площта, която е с височина от пода до тавана 1,50 м или повече. Разликата до пълната застроена площ на жилището, ателието или стаята с височина под 1,50 м се оценява като складова по реда на чл. 117, т. 1.
(4) Цената на подземни гаражи с общо маневрено хале се определя по чл. 105, ал. 2, коригирана с коефициент Кпг = 0,80.

Чл.120.
(1) (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) Цената на отделните обекти в сградата се определя по следната формула:

С = С1 + С2 + С3 + Ип + Пс

С1 = F1 х Ц х Кфт х Ки х Кв х Км х Кив х Кпп х Кок х Кк х Кпг
С2 = F2 х Ц х Ксп х Кфт
С3 = F3 х Ц х Кич х Кфт
Ип = а + б + в + ...
Пс=Кич х Цпс х S,
където:
С е пълната цена на отделния обект (жилище, ателие, гараж, магазин и др.), включително припадащите се складови помещения, общи части на сградата и правото на строеж;
С1 - цената на отделния обект без складовите помещения, общите части и без правото на строеж;
С2 - цената на складовите помещения, припадащи се към отделния обект (жилище, ателие, гараж, магазин и др.);
С3 - цената на припадащите се към съответния обект (жилище, ателие, гараж, магазин и др.) идеални части от общите части на сградата;
Ип - общата стойност на подобренията за отделния обект, включително съответната част от подобренията в общите части;
а, б, в ... са стойностите на отделните подобрения в обекта;
Пс - общата стойност на правото на строеж;
F1 - застроената (бруто) площ на отделния обект без общите части от сградата и без складовите помещения;
F2 - светлата площ на складовите помещения, припадащи се към съответния обект (жилище, ателие, гараж, магазин и др.);
F3 - разгънатата застроена (бруто) площ на общите помещения на сградата - стълбища и площадки, и цялата площ на лоджии, балкони и веранди към същите помещения, асансьорни шахти и др., без стопанската площ на сградата;
S - площта на парцела или на земята, върху която е застроена сградата при комплексно застрояване в жилищните зони;
Ц - цената на 1 кв. м застроена площ, определена по чл. 105;
Цпс - цената на правото на строеж, определена по чл. 102;
Кфт - коефициент за функционалния тип на населеното място;
Ки - коефициент за изложение на жилището;
Кв - коефициент за разположение на жилището във височина;
Км - коефициент за жилища над магазини, гаражи и работилници;
Кив - коефициент за конструктивна височина на жилища - по-голяма от 2,70 м; за ателиета - по-голяма от 2,50 м; за гаражи - по- голяма от 2,40 м, и за магазини, работилници, складове и други подобни - над 3,20 м;
Кок - коефициент за особени качества;
Кк - коефициент за различни нива на помещенията;
Кпг - коефициент за подземни гаражи;
Кпп - коефициент за жилища и ателиета в подпокривното пространство на сгради със скатен покрив;
Ксп - коефициент за складови помещения;
(изм.,ДВ,бр.90 от 1998 г.) Кич - коефициент, определящ идеалната част от общите части на сградата и земята, върху която е построена, припадаща се на отделния обект.
(2) Данните за сгради с много обекти в тях се обобщават в табличен вид пообектно.

Чл.121. Общата цена на цялата сграда е сборът от всички обекти в нея (жилища, ателиета, гаражи, магазини и др.).

Чл.122. (изм.,ДВ,бр.90 от 1998 г.) Коефициентът (Кич) се определя, като цените на отделните обекти в сградата, включително цените на припадащите се към тях складови помещения, се разделят на сбора от цените на всички обекти в сградата без правото на строеж, без подобренията и без цената на общите части на сградата по следната формула:

Кич,I = (С1,i + С2,i) : Сума(i=1 до n)(С1,i + С2,i)

където:
i е отделният обект в сградата;
n - общият брой на обектите в сградата.

Чл.123. При оценяване на съществуващи сгради от С1, С2 и С3 се приспада и съответното овехтяване по правилата на чл. 108.

Чл.124.
(1) Отделно ползвани тераси извън очертанията на обектите се заплащат по цена за 1 кв.м застроена площ в размер 100 на сто за първите 10 кв.м; 50 на сто - за площта над 10 до 20 кв.м, и 25 на сто - за площта над 20 кв.м.
(2) Отделно ползвани тераси към обектите, които се явяват покрив на долния етаж, се продават като правоползване. Редуцираната им площ не се включва в застроената площ на обекта и се заплащат по цена съгласно чл. 105.
(3) Отделно ползвани сушилни се оценяват като складови по реда на чл. 117.

Раздел IV
Цена на правото на надстрояване, правото на пристрояване и правото на ползване

Чл.125. (изм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.) Цената на правото на надстрояване или пристрояване на сграда, построена върху държавна земя, съответно цената на правото на строеж за изграждане на други сгради в парцела, се определя по формулата на чл. 102 за разгънатата застроена (бруто) площ на новопридобиваните обекти.

Чл.126. (отм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.)

Чл.127. (отм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.)

Чл.128. (отм.,ДВ,бр.29 от 1998 г.)

Чл.129.
(1) Всички разходи за надстрояване или пристрояване на заварени сгради, включително разходите за укрепване на сградата (на основите, носещите конструкции и др.) във връзка с надстрояването или пристрояването, са за сметка на инвеститора.
(2) Разходите за изграждане на допълнителни помещения за общо ползване са за сметка на всички собственици на обекти в сградата след надстрояването (пристрояването).
(3) Разходите за изграждане на допълнителни помещения към жилищата на заварените собственици в надстрояваната или пристрояваната сграда и съответната част от разходите за общите части, както и разходите за ремонт на жилищата във връзка с тях или с другите обекти в заварената сграда са за сметка на съответните собственици на заварените жилища.

Чл.130. Базисната цена на възмездно учреденото право на ползване върху държавен имот не може да бъде по-ниска от наемната цена, определена по реда на глава четвърта, за срока на ползването на имота.

Глава осма
ДЪРЖАВНИ ИМОТИ ИЗВЪН СТРАНАТА

Чл.131. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Действията по придобиване, ползване и разпореждане с недвижими имоти - собственост на българската държава извън страната, се извършват по правилата на тази глава, доколкото в международен договор, закон или акт на Министерския съвет не е предвидено друго.

Чл.132.
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Министерството на външните работи упражнява правото на ползване върху всички държавни имоти извън страната, освен ако е установено друго в акт на Министерския съвет.
(2) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Недвижимите имоти - собственост на българската държава извън страната, се ползват от ведомствата, на които са предоставени с акт на Министерския съвет.

Чл.133.
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Придобиването на недвижими имоти извън страната от българската държава, предоставянето им за управление и разпореждането с тях се извършват въз основа на решение на Министерския съвет.
(2) Дейността на Министерския съвет по ал.1 се подпомага от Междуведомствената комисия за държавните имоти извън страната.
(3) (изм.,ДВ, бр.45, 62 от 1997 г., бр.2 от 1998 г.) В състава на междуведомствената комисия се включват представители на Министерския съвет, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на търговията и туризма, Министерството на културата и Министерството на външните работи. Председател на комисията е главният секретар на Министерството на външните работи.
(4) Със заповед на министър-председателя се определя поименният състав на комисията и се утвърждават правилата за нейната работа.
(5) Министерството на външните работи предоставя необходимите условия за работа на Междуведомствената комисия за държавните имоти извън страната и осигурява средствата за нейната дейност.

Чл.134.
(1) Всички предложения за предоставяне на държавни имоти извън страната, както и за придобиване и разпореждане с тях се внасят в Междуведомствената комисия за държавните имоти извън страната с мотивиран доклад от ръководителя на заинтересуваното ведомство.
(2) Договорите за наем на недвижим имот зад граница за срок до 3 години се сключват от ръководителя на ведомството, стопанисващо имота, или от упълномощено от него длъжностно лице. В този случай ръководителят на ведомството уведомява междуведомствената комисия, като изпраща екземпляр от сключения договор.
(3) Договорите за наем по ал.2 със срок, по-дълъг от 3 години, но не по-дълъг от 10 години се сключват въз основа на решение на междуведомствената комисия.
(4) Междуведомствената комисия на свое заседание преценява законосъобразността и целесъобразността на предложението по ал.1 и при наличие на подходящи имоти се произнася с решение. Съобразно решението на комисията министърът на външните работи изготвя доклад до Министерския съвет, придружен от проект на решение на Министерския съвет, или уведомява ръководителя на заинтересуваното ведомство за отказа на междуведомствената комисия.

Чл.135.
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Държавно юридическо лице, на което е предоставено управлението върху държавен имот извън страната, може да сключи договор за наем на имота с друго държавно юридическо лице, при условие че това е допустимо от законодателството на държавата по местонахождението на имота. Договорът се сключва след предварително разрешение на министъра на финансите и въз основа на решението на междуведомствената комисия.
(2) В случаите по ал.1 министърът на финансите дава разрешение за сключването на договора само при условие, че наемателят е предвидил необходимите за тази цел средства.

Глава девета
ЗАВЗЕМАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ, СТОПАНИСВАНЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С КОНФИСКУВАНИ И ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ И ДВИЖИМИ ВЕЩИ
(гл.отм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.)

Чл.136-143. (отм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.)

Глава десета
НАДЗОР, АКТУВАНЕ НА ИМОТИТЕ - ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, И ОТПИСВАНЕТО ИМ ОТ АКТОВИТЕ КНИГИ

Чл.144.
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Надзорът по придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи - държавна собственост, както и актуването и отписването на недвижимите имоти от актовите книги се извършват от областния управител по местонахождението на имота чрез дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост".
(2) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г., бр.70 от 2000 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството упражнява общо ръководство върху дейността на областните управители при изпълнение на техните правомощия по придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти - държавна собственост, както и по актуването и отписването от актовите книги на недвижимите имоти.
(3) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.70 от 2000 г.) Управлението и разпореждането с движими вещи - държавна собственост, се извършва от областните управители или от ръководителите на ведомства под общото ръководство и контрол на министъра на финансите.

Чл.145. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" е на пряко подчинение на областния управител.

Чл.146.
(1) (пред.чл.146,изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.;изм., бр.70 от 2000 г.) Актовете за недвижимите имоти - държавна собственост, се съставят от дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(2) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.70 от 2000 г.) Лицата, придобили право на управление върху държавен имот, за който няма съставен акт за държавна собственост, са длъжни в едномесечен срок да поискат неговото съставяне.

Чл.147. Актове за държавна собственост се съставят за всички недвижими имоти и вещни права - собственост на държавата:
1. за сградите заедно с прилежащия към тях терен, ако е възможно да се определи такъв, намиращи се извън границите на населените места и селищните образувания, включително сградите, построени в земи от държавния горски фонд. Ако със специална правна норма е въведена забрана за определяне на прилежащ терен, сградата се актува заедно с правото на строеж върху терена;
2. (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г., бр.70 от 2000 г.) за земеделските земи и сградите в тях - собственост на държавата, след влизането в сила на плановете за земеразделяне. В този случай Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа уведомява в едномесечен срок дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" по местонахождението на имотите;
3. за отчуждените в полза на държавата недвижими имоти заедно със сградите, дори и ако те са предвидени за събаряне поради ново строителство или по други причини; след събарянето на сградите това обстоятелство се отбелязва в съставения акт за държавна собственост;
4. за земята, върху която са разположени обектите на железопътната инфраструктура, предоставена на Националната компания "БДЖ", като публична държавна собственост, при условие че е отредена специално за осъществяване на основната й дейност;
5. за недвижимите имоти - държавна собственост, които имат постоянен статут и се намират в границите на населеното място, определени от действащите застроителни и регулационни планове (околовръстния полигон);
6. за недвижимите имоти, придобити от държавата по силата на закон, правна сделка, конфискация или отнемане в полза на държавата;
7. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) за всички обекти с национално значение, представляващи находища на подземни богатства, язовири, езера, минерални извори и паркове, както и крайбрежната плажна ивица на естествените и изкуствените водоеми и минералните извори - държавна собственост;
8. за недвижимите имоти, придобити на името на българската държава извън пределите на страната.
9. (нова,ДВ,бр.70 от 2000 г.) за имоти, на които държавата е станала собственик въз основа на специални разпоредби в други закони.

Чл.148. (Отм. с Решение № 3677 от 25.04.2005 г. по адм. д. № 180 от 2005 г., ДВ, бр. 39 от 2005 г.).

Чл.149. Не се съставят актове за държавна собственост за следните обекти:
1. имотите, които са общинска собственост;
2. коритата на реките и другите естествени водоеми, пътната мрежа, мостовете, подлезите, инженерната инфраструктура и други обекти, които не са прикрепени трайно към земята и нямат характер на недвижим имот;
3. временните постройки.

Чл.150.
(1) След съставянето на всеки акт за държавна собственост данните, констатирани в него, се записват в следните книги:
1. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Главен входящ регистър, в който се отбелязват поредният номер на съставения акт за държавна собственост, поредният номер на преписката, в която се съхраняват документите по актуването, описанието на актувания имот, неговата стойност (придобивна или балансова), лицето, което упражнява правото на управление (правото на собственост при търговските дружества с държавно имущество), извършените разпоредителни действия с имота, в резултат на които той е престанал да бъде държавна собственост;
2. Азбучна картотека на държавните имоти, която се съставя по адресите на имотите; отбелязва се и поредният номер на акта за държавна собственост, името на бившия собственик и на лицето, което стопанисва имота.
3. Спомагателен регистър на имотите, които са престанали да бъдат държавни. Той се води по адреси, като в него се отбелязват: поредният номер на акта за държавна собственост; преписката по одържавяването на имота, към която е прибавена и преписка по разпореждането с имота, ако има такава; лицето-приобретател на държавния имот, и основанието за неговото право. В този регистър се вписват и имотите, които по сила на закони или актове на Министерския съвет са преминали в собственост на общини.
(2) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Областният управител може да въведе спомагателни книги и регистри за отразяване на обстоятелствата по държавната собственост (конфискации, предадени държавни имоти на общини или получени от тях и пр.) по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл.151.
(1) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) По реда на чл. 150 се съставят и актови книги от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от другите компетентни органи по чл.70 от Закона за държавната собственост, които съставят актове за държавна собственост.
(2) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобрява образците на актовите книги за държавна собственост.

Чл.152. Недвижими имоти, които са престанали да бъдат държавна собственост, неправилно са били актувани като такива, както и тези, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги и се връщат на собственика със заповед на областния управител по местонахождението на имота.

Чл.153.
(1) (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Отписването се извършва въз основа на писмено искане на собственика, подадено до дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" при областния управител.
(2) Към искането си собственикът прилага писмени доказателства, удостоверяващи, че имотът е негова собственост.

Чл.154. (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г., бр.70 от 2000 г.) Когато актът за държавна собственост е утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от ръководител на ведомство по чл.70, ал.2 от Закона за държавната собственост, отписването от актовите книги се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството след становище на съответното ведомство.

Чл.155. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Във всички случаи, когато искането за отписване от актовите книги е за имот, предоставен на държавно юридическо лице, отписването се извършва, след като се поиска неговото мнение.

Чл.156.
(1) Ако областният управител въз основа на представените доказателства и други източници установи, че имотът не е държавна собственост, със заповедта по чл. 152 той нарежда имотът да бъде отписан от актовите книги и владението върху него да се предаде на собственика.
(2) Когато областният управител установи, че няма достатъчно доказателства за наличие от някое от условията за отписване от актовите книги по чл. 152 или собственикът не може да докаже по безспорен начин правото си на собственост, той издава заповед за отказ от отписване.
(3) (отм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Заповедта за отписване на имота от книгите за държавна собственост или за отказ за отписване се издава от областния управител в 3-месечен срок от деня на искането. Ако заповедта не бъде издадена в 3-месечен срок, приема се, че е направен мълчалив отказ.

Чл.157.
(1) (изм.,ДВ,бр.24, 62 от 1997 г.) В случаите, когато министърът на регионалното развитие и благоустройството или областният управител откаже да издаде заповед за отписване, собственикът може да оспори доказателствената сила на акта за държавна собственост по съдебен ред.
(2) До решаването на спора по съдебен ред върху имота не се предоставят права на трети лица.

Чл.158.
(1) Обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното.
(2) Общините и другите лица, които претендират за права върху имот, за който има съставен акт за държавна собственост, могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване, а в случаите на чл. 157 - след влизането в сила на решението на съда.
(3) Общините могат да установяват правото си на собственост с образци на актове за държавна собственост за имоти, които не са отписани като държавни по съответния ред.
(4) (отм.,ДВ,бр.24 от 1997 г.)

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. (изм.,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Разпоредбите на правилника се отнасят и за юридически лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, когато в закона или в акта за създаването им е определено, че имуществото, което им се предоставя, е държавна собственост.

§ 2. "Семейство" по смисъла на правилника са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.

§ 3. "Младо семейство" по смисъла на правилника е семейство, в което съпрузите не са навършили 35 години към датата на решението на комисията по чл. 26, ал.1.

§ 4. "Самотни родители на непълнолетни деца" по смисъла на правилника са родители, които поради вдовство, развод или несключване на брак се грижат сами за отглеждане на непълнолетните си деца.

§ 5. "Полезна площ на жилището" по смисъла на правилника е сумарната площ на всички помещения в него, мерена по вътрешните зидарски очертания на стените, и цялата площ на балкони, лоджии, веранди и тераси, с изключение на площта, заета от ограждащите и разпределителните стени на жилището, и площта на складовите помещения - мазе, барака или таван.

§ 6. "Жилищна площ" по смисъла на правилника е сборът от площите на помещенията в жилището с основно предназначение - дневни, спални, детски стаи и столови (без кухни-столови), измерени по контура на съответните вертикалните елементи - стени и колони.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 7. (отм.,ДВ,бр.13 от 1999 г.)

§ 8.
(1) При прехвърляне на собственост и при учредяване на ограничени вещни права върху държавен имот се заплащат режийни разноски в размер 2 на сто върху цената на правото.
(2) (Изм., ДВ, бр. 70 от 2000 г.; отм., бр. 11 от 2003 г.).
(3) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.; отм.,бр.13 от 1999 г.)
(4) (нова,ДВ,бр.44 от 2001 г.) Режийните разноски по ал. 1 не се заплащат при закупуване чрез търг на земеделски земи от държавния поземлен фонд и на гори и земи от държавния горски фонд срещу поименни компенсационни бонове по чл.35, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и по чл.8 от Правилника за прилагане на Закона за горите, приет с Постановление No 80 на Министерския съвет от 1998 г. (ДВ,бр.48 от 1998 г.), както и при оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез прехвърляне правото на собственост по чл.20 ЗСПЗЗ.
(5) (нова,ДВ,бр.44 от 2001 г.) При замяна на земи от държавния поземлен фонд и при продажба на земи в случаите по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ и чл.45, ал.8 ППЗСПЗЗ се събират режийни разноски в размер 0,5 на сто върху цената на имота.

§ 9. Областните управители да приемат в 3-месечен срок от кметовете на общините на територията на съответната област цялата документация по държавните имоти, а за Столичната община и за градовете с районно деление - в 6-месечен срок.

§ 10. Актовете за държавна собственост, съставени по установения ред до влизането в сила на правилника, запазват правната си сила.

§ 11.
(1) (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) В случаите, когато областен управител придобива права върху държавен имот като физическо лице, заповедта се издава и договорът се сключва с министъра на регионалното развитие и благоустройството при спазване разпоредбите на правилника.
(2) (Изм., ДВ, бр. 53 от 2003 г., бр. 83 от 2005 г.) В случаите, когато министри и ръководители на ведомства по чл.19, ал. 4 от Закона за администрацията придобиват права по ал. 1, заповедта се издава и договорът се сключва от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а когато министърът на регионалното развитие и благоустройството придобива права по ал. 1, заповедта се издава и договорът се сключва от министъра на държавната администрация и административната реформа.

§ 12.
(1) Незавършените преписки по продажба, замяна, учредяване на ограничени вещни права и делба на държавни имоти, образувани в общините, за които има извършено плащане до 31 май 1996 г. включително, се приключват в 3-месечен срок по реда, установен в Наредбата за държавните имоти, като договорите се сключват от датата на извършеното плащане.
(2) Неприключените в срока по ал.1 преписките се предават на областния управител. Договорите се сключват от областния управител от датата на извършеното плащане.
(3) (нова,ДВ,бр.70 от 2000 г.) Незавършените преписки по продажба на държавни жилища, строителството на които е завършило по реда на Постановление No 181 на Министерския съвет от 1992 г. за изменение и допълнение на Постановление No 21 на Министерския съвет от 1991 г. за отменяне и изменение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ,бр.82 от 1992 г.), се приключват съобразно клаузите, залегнали в предварителните договори с бъдещите собственици. Режийните разноски по § 8 се изчисляват по цените, определени по глава седма.

§ 13.
(1) Преписките по § 12, за които не е извършено плащане до 31 май 1996 г., се предават на съответния областен управител за приключване по реда, предвиден в Закона за държавната собственост и в правилника.
(2) В случаите, когато е налице надлежно издадено писмено разрешение по чл. 111, ал.4 и по чл.129 от Наредбата за държавните имоти - за ведомствените жилища, и преписката е образувана в общината или е издадена заповед на кмета по чл. 120 - за държавните жилища, стопанисвани от общините, преписката се приключва от областния управител по цени, действащи към датата на влизането в сила на правилника.
(3) Когато в акт на Министерския съвет е установено друго, продажбата се извършва по цени съгласно специалните му разпоредби.

§ 14. (изм.,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството дават указания по прилагането на правилника.

§ 15. Правилникът се приема на основание § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавната собственост.

§ 16. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.; изм.,бр.70 от 2000 г.)
(1) Незавършените производства по отдаване под наем и по разпореждане с имоти - държавна собственост, преминаващи по силата на преходните и заключителните разпоредби от Закона за общинската собственост в собственост на общините, се завършват от общините по местонахождението на имотите.
(2) Образуваните преписки се изпращат в едномесечен срок на съответните общински администрации.

§ 17. (нов,ДВ,бр.62 от 1997 г.) В срок до 3 месеца от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ДВ,бр.55 от 1997 г.) да се извърши предаване на архивните документи за държавните имоти от Министерството на финансите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Приложение към чл. 39, ал.1