Чл. 1.
(1) С правилника се уреждат критериите и условията за оценка съвместимостта на държавните помощи с принципите на свободната конкуренция по смисъла на Закона за държавните помощи, наричан по-нататък "закона", производството пред Комисията за защита на конкуренцията, наричана по-нататък "комисията", по разглеждането и оценяването на помощите, както и правомощията на министъра на финансите във връзка с наблюдението и осигуряването на прозрачност на държавните помощи, разработването на регионална карта на държавните помощи, установяването на референтен лихвен процент за изчисляване елемента на държавна помощ и определянето на фактор за преобразуване за целите на държавните помощи.
(2) Правилникът се прилага и по отношение на държавните помощи, предоставяни на предприятията, на които държавата или общината е възложила извършването на услуги от обществен интерес.

Раздел II
Държавна помощ за регионално развитие

Чл. 2. Държавна помощ за регионално развитие се оценява съгласно приложение № 1.

Чл. 3. Държавна помощ за регионално развитие за големи инвестиционни проекти се оценява съгласно приложение № 2.

Раздел III
Държавни помощи с хоризонтални цели

Чл. 4. Държавна помощ за малки и средни предприятия е допустима, при условие че се предоставя съгласно приложение № 3.

Чл. 5. Държавна помощ за обучение е допустима, при условие че се предоставя съгласно приложение № 4.

Чл. 6. Държавна помощ за насърчаване на заетостта е допустима, при условие че се предоставя съгласно приложение № 5.

Чл. 7. Държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност се оценява съгласно приложение № 6.

Чл. 8. Държавна помощ за защита и опазване на околната среда се оценява съгласно приложение № 7.

Чл. 9. Държавна помощ за оздравяване или преструктуриране на предприятия в затруднение се оценява съгласно приложение № 8.

Чл. 10. Държавни помощи за рисков капитал се оценяват съгласно приложение № 9.

Чл. 11. Държавни помощи под формата на дялово участие на държавен орган или орган на местното самоуправление в капитала на дружества се оценяват съгласно приложение № 10.

Чл. 12. Държавни помощи под формата на държавни гаранции се оценяват съгласно приложение № 11.

Чл. 13. Държавни помощи за застраховане на краткосрочни експортни кредити се оценяват съгласно приложение № 12.

Чл. 14. Държавни помощи, свързани с прякото данъчно облагане, се оценяват съгласно приложение № 13.

Чл. 15. Държавна помощ при продажбата на земя и сгради се оценява съгласно приложение № 14.

Чл. 16. Държавна помощ, свързана с извършването на услуги от обществен интерес от организациите, които осъществяват радио- и телевизионно разпространение, се оценява съгласно приложение № 15.

Раздел IV
Държавни помощи за отделни отрасли

Чл. 17. Държавни помощи, предоставяни на предприятия от отрасъл въгледобив, се оценяват съгласно приложение № 16.

Чл. 18. Държавни помощи, свързани с невъзстановяеми разходи в електроенергетиката, се оценяват съгласно приложение № 17.

Чл. 19. Държавни помощи, предоставяни на предприятия от отрасъл корабостроене, се оценяват съгласно приложение № 18.

Чл. 20. Държавни помощи за оздравяване, преструктуриране и закриване на предприятия от отрасъл стоманодобив се оценяват съгласно приложение № 19.

Чл. 21. Държавни помощи, предоставяни в областта на морския транспорт, се оценяват съгласно приложение № 20.

Чл. 22. Държавни помощи, свързани с извършването на превозни услуги в обществен интерес в областта на шосейния, железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища, се оценяват съгласно приложение № 21.

Чл. 23. Държавни помощи за предприятия от областта на шосейния, железопътния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища се оценяват съгласно приложение № 22.

Чл. 24. Държавни помощи за кинематографични и други аудио-визуални произведения се оценяват съгласно приложение № 23.

Раздел V
Минимална помощ

Чл. 25.
(1) Размерът на минималната помощ по чл.1, ал. 6 от закона се изчислява, като:
1. помощ под формата на субсидия е пълният размер на субсидията заедно с дължимите във връзка с нея данъци;
2. помощ под всяка друга форма, различна от субсидия, е помощта в размера на нейния брутен паричен еквивалент;
3. помощ, изплащана на части, се приравнява до размера й към момента на нейното предоставяне; лихвеният процент, който се използва за целите на дисконтирането и за изчисляване размера на помощ под формата на заем, е приложимият референтен лихвен процент към момента на предоставянето на помощта.
(2) Минималната помощ е допустима за всички предприятия независимо от тяхната големина и положението на пазара.
(3) Всеки, който предоставя минимална помощ, е длъжен да уведоми в срок 5 дни от предоставянето й министъра на финансите съгласно чл. 26, ал. 1 и да изпълнява задълженията по чл. 37, ал. 2.

Pаздел VI
Производство пред Комисията за защита на конкуренцията

Чл. 26.
(1) Уведомлението по чл.7 от закона се изготвя в писмена форма, на български език и да съдържа данните, посочени в приложение № 24, както и следните данни:
1. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл. 2 - данните, посочени в приложение № 25;
2. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл. 3 - данните, посочени в приложение № 26;
3. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл. 4 - данните, посочени в приложение № 27;
4. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл. 5 - данните, посочени в приложение № 28;
5. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл. 6 - данните, посочени в приложение № 29;
6. за индивидуалните помощи по чл. 7 - данните, посочени в приложение № 30;
7. за схемите на помощ по чл. 7 - данните, посочени в приложение № 31;
8. за индивидуалните помощи и схемите на помощ по чл. 8 - данните, посочени в приложение № 32;
9. за индивидуалните помощи за оздравяване на предприятия в затруднение по чл. 9 - данните, посочени в приложение № 33;
10. за схемите на помощ за оздравяване на предприятия в затруднение по чл. 9 - данните, посочени в приложение № 34;
11. за индивидуалните помощи за преструктуриране на предприятия в затруднение по чл. 9 - данните, посочени в приложение № 35;
12. за схемите на помощ за преструктуриране на предприятия в затруднение по чл. 9 - данните, посочени в приложение № 36;
13. за схемите на помощ за рисков капитал по чл. 10 - данните, посочени в приложение № 37;
14. за индивидуални държавни помощи за преструктуриране на предприятия в затруднение, опериращи в областта на въздушния транспорт, по чл. 9 - данните, посочени в приложение № 38;
15. за схемите на държавна помощ за морския транспорт по чл. 21 - данните, посочени в приложение № 39;
16. за индивидуални помощи и схеми на помощ за комбиниран транспорт по чл. 23 - данните, посочени в приложение № 40;
17. за индивидуалните помощи и схемите на помощ за транспортна инфраструктура по чл. 23 - данните, посочени в приложение № 41;
18. за схемите на помощ за кинематографични и други аудио-визуални произведения по чл. 24 - данните, посочени в приложение № 42.
(2) Молбата по чл.9, ал. 1, т. 2 от закона се изготвя на български език и съдържа:
1. името, съдебната регистрация, предмета на дейност, седалището и адреса на управление:
а) на предприятието, което я подава;
б) на предприятието - получател на държавната помощ;
2. изложение на обстоятелствата, на които се основава молбата, като изрично се посочи органът или лицето, което предоставя държавната помощ, и нейният размер;
3. искане към комисията;
4. подпис на лицето, представляващо предприятието.
(3) С молбата по ал. 2 се представят:
1. удостоверения за актуалното състояние на предприятията по ал. 2;
2. доказателства в подкрепа на твърденията за извършено нарушение на закона;
3. пълномощно - когато молбата се подава от пълномощник на дружеството.
(4) Документите по ал. 3 се изготвят на български език или се придружават с легализиран превод. Когато са приложени копия, те надлежно се заверяват за вярност с оригиналите.
(5) Уведомленията, свързани с държавните помощи, предвидени в проектобюджета за следващата финансова година, се изготвят и изпращат в комисията в 7-дневен срок считано от датата на приемането му от Министерския съвет.
(6) (Нова, ДВ, бр. 31 от 2005 г.) Уведомлението по чл. 7 от закона задължително се съгласува методически с Министерството на финансите преди изпращането му в комисията.

Чл. 27.
(1) Уведомлението и молбата се завеждат в деловодството на комисията.
(2) В срок 5 дни от постъпване на уведомлението или молбата главният секретар на комисията съвместно с директора на дирекция "Политика на държавното подпомагане на предприятията" извършва проверка на редовността им. Ако уведомлението или молбата не отговаря на изискванията на чл. 26, на подателя се изпраща съобщение да отстрани допуснатите непълноти и нередовности и му се дава подходящ срок за това.
(3) Ако подателят на уведомлението не отстрани посочените непълноти и/или нередовности в срока по ал. 2, изпраща му се уведомително писмо, че не е изпълнил задължението по чл.7 от закона, за което е предвидено налагането на глоба, и му се дава нов 7-дневен срок за привеждане на уведомлението в съответствие с изискванията на чл. 26. Ако и в този срок непълнотите и нередовностите не бъдат отстранени, комисията преценява дали да образува производство по собствена инициатива.
(4) Ако подателят на молбата не отстрани посочените непълноти и/или нередовности в срока по ал. 2, приема се, че тя е оттеглена и се отнася към дело.

Чл. 28.
(1) Когато уведомлението или молбата са редовни, председателят на комисията в 7-дневен срок, считано от датата на постъпване на уведомлението или молбата или от отстраняване на непълнотите и/или нередовностите по чл. 27, ал. 2 и 3, образува преписка и я възлага на член на комисията - докладчик.
(2) При образуване на производство по собствена инициатива решението на комисията се отбелязва в протокола от заседанието й. Председателят на комисията образува преписка и я възлага на член на комисията - докладчик, в 7-дневен срок от вземане на решението.
(3) След образуване на преписката копие от уведомлението, молбата или решението по ал. 2 се изпраща в Министерството на финансите.

Чл. 29.
(1) При проверка на обстоятелствата по преписката по чл.10, ал. 1 от закона може да бъде привлечен и външен експерт.
(2) В протокола по чл.10, ал. 1, т. 1 от закона се отразява и предоставянето на писмени доказателства от страните по време на снемане на устните им обяснения.

Чл. 30.
(1) След приключване на проучването докладчикът по преписката определя фактите и обстоятелствата, които представляват търговска или служебна тайна на страните по чл.10, ал. 3 от закона, и разпорежда съхраняването им в отделна папка.
(2) След запознаване със събраните доказателства съгласно чл.10, ал. 6 от закона страните имат право да правят искания, бележки и възражения, които се записват в протокол и се подписват от страната и от докладчика или от определен от него член на работната група.

Чл. 31. В случаите на допълнително проучване, ако комисията не се произнесе в срока по чл.11, ал. 3 от закона, държавната помощ се предоставя при условията, посочени в първоначалното уведомление. Органът, предоставящ помощта, изпраща на Министерството на финансите информацията, необходима за вписването й в централния регистър на държавните помощи.

Чл. 32. В случаите по чл.10, ал. 5 от закона, когато преписката не е изяснена пълно и всестранно, комисията с определение връща преписката за допълнително проучване с конкретни указания, които са задължителни за докладчика.

Чл. 33.
(1) Заседанията на комисията са открити и закрити.
(2) По време на заседанието се води протокол, който се подписва от председателя и от протоколчика.

Чл. 34.
(1) Решението на комисията по чл.15 от закона се подписва от всички членове, участвали в гласуването.
(2) Членът на комисията, който е подписал решението с особено мнение, го представя в 3-дневен срок от подписване на решението.

Чл. 35.
(1) При обжалване на решение на комисията председателят на комисията в 3-дневен срок от получаването на жалбата изпраща във Върховния административен съд цялата преписка, включително обжалваното решение.
(2) Когато преписката съдържа и материали, съставляващи търговска или служебна тайна на страните, те се изпращат в отделна папка с изрично указание за това.

Раздел VII
Наблюдение на държавните помощи

Чл. 36.
(1) До 31 март на текущата година всеки, който е предоставял, изменял или администрирал държавни помощи, представя на министъра на финансите годишен доклад за отпуснатите държавни помощи на базата на отчетните данни за предходната година съгласно приложение № 43. В доклада се включват и данни за предоставените минимални помощи, като се посочват и отделните получатели на минимална помощ. При констатиране неспазване на одобрените с решение от комисията условия за предоставяне на държавната помощ министърът на финансите изпраща съответния доклад на комисията.
(2) На базата на получените доклади министърът на финансите изготвя консолидиран годишен доклад за държавните помощи, който представя общото количество и разпределение на държавните помощи в Република България на национално и регионално равнище.
(3) Консолидираният годишен доклад се представя на Народното събрание, Министерския съвет, Европейската комисия и на Комисията за защита на конкуренцията. Докладът се публикува в официалната страница на Министерството на финансите в интернет и в списание "Бюджетът".

Чл. 37.
(1) Министърът на финансите поддържа централен регистър на държавните помощи, който представлява електронна база от данни, която се съхранява и актуализира от определени от министъра на финансите служители от администрацията на Министерството на финансите и съдържа минимално необходимата информация съгласно приложение № 44. Информацията се съхранява за срок 10 години от датата на последното плащане по схема на помощ или на индивидуалната помощ, включително на минимална помощ.
(2) Всеки, който предоставя държавна помощ, е длъжен да поддържа собствен регистър на държавните помощи по образец на годишния доклад и да осигури необходимия административен капацитет за това. Информацията в регистъра, както и първичната документация се съхраняват за срок 10 години от датата на последното плащане по дадена схема на помощ или на индивидуална помощ.
(3) Всеки, който предоставя, изменя или администрира държавна помощ, отговаря за правилното съхраняване и достоверността на данните в неговия регистър и при необходимост осигурява достъп на представител на Министерството на финансите до този регистър.
(4) Министърът на финансите поддържа и актуализира текущо регистъра на държавните помощи с данните:
1. съдържащи се в уведомленията и решенията, предоставени от комисията;
2. съдържащи се в докладите по чл. 36, ал. 1;
3. за предоставените минимални помощи с цел проследяване на натрупването им.
(5) Данните от централния регистър се използват от министъра на финансите при подготовката на консолидирания годишен доклад за държавните помощи, както и за изготвяне на специфични доклади, експертизи, становища по конкретни случаи на държавни помощи, поискани от Министерския съвет, от Комисията за защита на конкуренцията и от Европейската комисия.

Чл. 38.
(1) Министърът на финансите съвместно с Европейската комисия извършва оценка на максималния интензитет на помощта и на специфичния местен обхват на районите в Република България, приемливи за регионална помощ. За целта министърът на финансите разработва регионална карта на държавните помощи, която се одобрява от Министерския съвет, след което се предлага за приемане от Съвета по асоцииране.
(2) При поискване Националният статистически институт предоставя на министъра на финансите данни за брутния вътрешен продукт на глава от населението и други конкретни показатели за шестте района за планиране на статистическо ниво НТЕС (Номенклатура на териториалните единици за статистически цели) за 3 последователни предходни години в съответствие с методологията, възприета в Европейския съюз.
(3) Срокът на валидност на регионална карта за държавните помощи е 31 декември 2006 г. или до датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз в зависимост от това, кое от двете събития ще настъпи по-рано.

Раздел VIII
Референтен лихвен процент и фактор за преобразуване

Чл. 39.
(1) За изчисляване елемента на държавна помощ приложимият референтен лихвен процент е референтният лихвен процент, определен от министъра на финансите за съответната година, съгласувано с Европейската комисия.
(2) Референтният лихвен процент за следващата календарна година се изчислява на базата на средния процент на доходност на 5-годишните държавни ценни книжа за периода септември - ноември на текущата година плюс премия от 25 базисни пункта. Референтният лихвен процент се коригира отново в течение на годината, ако се различава с повече от 15 на сто средноаритметично от показателния процент за последните 3 месеца, за които има информация. За всяка промяна на референтния лихвен процент през годината се уведомява Европейската комисия.
(3) При всеки конкретен случай на помощ, включващ допълнителен риск, произтичащ от състоянието на предприятието - получател на помощта, или поради условията на самата сделка, включително при заем или друга подобна сделка, по която частна банка не би приела да предостави заем или да участва като страна по нея, комисията може да увеличи референтния лихвен процент и при изчисляване на стойността му премията да достигне до 400 и повече базисни пункта.
(4) Без да изключва общата разпоредба на ал. 2, състоянието на предприятието - получател на помощта, обхваща случаи на предприятие в затруднение, а условията на самата сделка обхващат случаи, при които не е налице сигурността, която частна банка нормално изисква.

Чл. 40. Министърът на финансите ежегодно определя фактор за преобразуване на брутния паричен еквивалент на държавната помощ в нетен еквивалент.

Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Правилникът се приема на основание § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавните помощи.