Чл. 1.
(1) Националният център по обществено здраве, наричан по-нататък "центърът", е юридическо лице към Министерството на здравеопазването на бюджетна издръжка с предмет на дейност: анализ на системи и модели за здравно обслужване; разработване на проекти за осъществяване на националната здравна стратегия и промоция на мерки за укрепване на здравето. (2) Центърът осъществява своята дейност самостоятелно или във взаимодействие с други органи и заведения на Министерството на здравеопазването и други институции и организации в страната и в чужбина.

Раздел II
Основни функции

Чл. 2. Центърът осъществява следните основни функции:
1. по развитието и прилагането на националната здравна политика:
а) разработва и прилага технологии за мониторинг на националната здравна политика в областите, включени в предмета на дейност на центъра;
б) разработва мерки за усъвършенстване и адаптиране на националната здравна политика към промените на социално-икономическите условия в страната, динамиката на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, развитието на здравната мрежа;
в) разработва и осъществява програми за обучение на медицински и немедицински специалисти;
2. по анализа и развитието на системите и моделите за здравно обслужване:
а) разработва методи и подходи за установяване и оценка на диференцираните потребности от медицинска помощ и профилактични и промотивни дейности за различни категории и групи от населението на страната;
б) разработва технологии за оценка на адекватността на здравната мрежа и нейната дейност спрямо здравните потребности на нацията;
в) разработва модели за изграждане и развитие на здравеопазването като интегрална система от публични и частни институции и мерки за повишаване на нейната здравна и социална ефективност;
3. по профилактиката на болестите и промоция на здравето:
а) извършва приложни изследвания и анализи относно поведенческите рискови фактори на здравето и отношението на различни групи от населението към здравето и здравеопазването;
б) разработва и прилага системи за здравно възпитание на населението съобразно неговите възрастови, образователни, етнически и религиозни особености;
в) разработва, предлага и координира програми за интегрирана профилактика на проблемните заболявания и за промоция на здравето;
г) организира формирането на здравновъзпитателна информационна среда в обществото с участието на масмедиите и неправителствени организации;
д) извършва анализи относно резултатите и ефективността на профилактичната и промотивната дейност.

Чл. 3.
(1) По посочените в чл. 2 функции центърът е:
1. консултативен и експертен орган на Министерството на здравеопазването и подпомага други държавни органи и органите на местното самоуправление с консултативна и експертна работа;
2. структура за приложна изследователска дейност и за повишаване на квалификацията на специалисти от здравеопазването и други отрасли;
3. консултант и методичен ръководител на здравната мрежа.
(2) Центърът осъществява и международно сътрудничество със Световната здравна организация и други организации по предмета на своята дейност.

Раздел III
Основни задачи

Чл. 4. Центърът изпълнява следните основни задачи:
1. систематизира и анализира актуалния международен опит в областта на общественото здраве, изграждането и развитието на здравеопазните системи и опита от здравните реформи в европейския регион и други страни;
2. изучава и анализира националния опит в областта на здравната политика и осъществяването на здравната реформа в страната;
3. разработва, обосновава и предлага проекти и модели за изграждането, организацията и управлението на здравеопазната система, за изискванията за балансирано развитие на здравеопазването и различните форми на собственост;
4. разработва критерии, технологии и подходи за оценка и подобряване на качеството на диагностично-лечебните, рехабилитационните, профилактичните и промотивните дейности в здравеопазването;
5. разработва социологични и демоскопски аспекти на общественото здраве и изследва етномедицинските проблеми с оглед диференцираното задоволяване на здравните потребности и адекватното използване на здравните ресурси;
6. съдейства и подпомага развитието на междусекторното сътрудничество по проблемите на здравословния начин на живот, за формиране на движения, коалиции, групи, центрове за разпространение на здравни знания, обучение в умения, консултации във връзка с профилактиката на болестите и промоцията на здравето;
7. разработва приложни модели и подходи за оценка на проекти и резултати в дейността на здравната мрежа;
8. организира симпозиуми, конференции, сесии, работни групи и други по проблемите на общественото здраве и участва в национални и международни научни прояви;
9. организира различни форми за квалификация на специалисти от здравеопазната система и извън нея;
10. подготвя, публикува и разпространява печатни и аудио-визуални материали, свързани с обучението на специалисти и разпространяването на здравни знания сред гражданите;
11. разработва проекти и предложения за нормативни актове по предмета на своята дейност.

Раздел IV
Устройство

Чл. 5.
(1) Структурата на центъра включва секции и сектори, както и административни, финансови, стопански и други спомагателни звена.
(2) При изпълнение на своите функции центърът сътрудничи с районните центрове за здравеопазване, медицинските и други висши училища и научни заведения.

Раздел V
Управление

Чл. 6.
(1) Ръководството на центъра се осъществява от директор. Трудовият договор с директора на центъра се сключва с министъра на здравеопазването.
(2) Директорът:
1. ръководи и отговаря за цялостната дейност на центъра и го представлява пред всички държавни органи и учреждения, организации, фирми, институти, физически и юридически лица в страната и в чужбина;
2. има функции на работодател в съответствие с Кодекса на труда по отношение на всички служители в центъра и определя размера на индивидуалните им трудови възнаграждения и другите материални стимули в съответствие със законодателството и наличните фондове;
3. се разпорежда с кредитите, предоставени от бюджета и други източници.

Чл. 7.
(1) В центъра функционира директорски съвет, който е съвещателен орган и се състои от директора, ръководителите на секции и главния счетоводител.
(2) Директорският съвет има консултативни функции по отношение на осъществяване и координиране дейността на центъра, управлението на неговия щат, бюджет и материална база.
(3) При обсъждане на въпроси със социален и трудовоправен характер в директорския съвет могат да участват и представители на синдикатите.

Чл. 8. Общото събрание на центъра се състои от всички служители и има следните функции:
1. приема решения за начина на използване на средствата, определени за социално-битови мероприятия;
2. осъществява други функции, предписани със закон.

Чл. 9.
(1) Към центъра функционира научно-учебен съвет, който обсъжда и дава становище по:
1. приложните изследователски проекти съгласно функциите на центъра;
2. резултатите от приложните разработки и начините на тяхното прилагане в практиката;
3. представяните от центъра анализи и други материали, предназначени за Министерството на здравеопазването и други държавни органи и здравната мрежа;
4. проектите и програмите за конференции, симпозиуми, работни групи, курсове и семинари за обучение;
5. организирането на медийната политика и комуникациите на центъра;
6. професионалното развитие на специалистите с висше образование във връзка с тяхната изследователска, преподавателска, консултативна и експертна дейност.
(2) Съставът на научно-учебния съвет се утвърждава от директора, който е и негов председател.

Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Този правилник се издава на основание § 1 от заключителните разпоредби на Постановление N: 268 на Министерския съвет от 1998 г. за структурни промени в здравеопазването (ДВ, бр. 146 от 1998 г.).