С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

Сделката се извършва пред нотариус, имащ правомощия в района по местонахождението на недвижимия имот, обект на договора за покупко-продажба;

Продавач може да бъде собственикът на недвижимия имот, ако е пълнолетен и дееспособен (в определени от закона случаи прехвърлителни сделки могат да извършват и непълнолетните или поставените под запрещение, но с разрешение на районния съд по местоживеенето им и на законните им представители – родители, настойници или попечители или чрез самите законни представители);

Производството започва с писмена молба на страните до нотариуса, подадена в деловодството му;

Необходими документи:

1. Проект за нотариален акт, ако актът не се изготвя от нотариуса, в 5 екземпляра;
2. Пълномощно, ако в сделката участва пълномощник (включително и прокуристи, търговски пълномощници, представители на търговски дружества – упълномощават се с изрично пълномощно), в което подробно се описва недвижимият имот, като се посочват границите и съседите, съобразно нотариалния акт за собственост или актуалната скица, ако това е поземлен имот. Пълномощното трябва да бъде с нотариално заверени подписи;
3. Документ, удостоверяващ правото на собственост на продавача върху недвижимия имот (например нотариален акт, договор за продажба или замяна на държавен или общински имот, съдебно решение и др.);
4. Удостоверение за наследници и документи, удостоверяващи правото на собственост на наследодателя, в случай че имотът е придобит по наследство;
5. Акт за граждански брак, ако се прехвърля недвижим имот, който е съпружеска имуществена общност;
6. При прехвърляне на идеална част от съсобствен имот на трето лице, продавачът е длъжен да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение – чл.33 от Закона за собствеността;
7. Удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот. В данъчната оценка трябва да е удостоверена липсата на непогасени публични задължения на продавача, съгласно чл.226, ал.1 от ДПК, а ако имотът е съсобствен или е съпружеска имуществена общност, в данъчната оценка се отбелязва и липсата на данъчни задължения на съпруга или на всеки от съсобствениците.
8. Декларация на продавача, че няма непогасени публични държавни и общински вземания по чл.226, ал.1 от ДПК – по 2 броя.
9. Декларация за гражданство и гражданско състояние по образец. Ако продавачите или купувачите са съпрузи, подават обща декларация;
10. Базисна пазарна оценка на имота, издадена от общината по местонахождението му, ако такава бъде поискана от нотариуса;
11. Скица на имота (виза), ако се продава поземлен имот - от техническата служба към общината, а ако поземленият имот е земеделска земя, скица се издава от общинската служба по земеделие и гори. След одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия, скици - копия от кадастралната карта ще се издават от Агенцията по кадастъра.
12. Ако в сделката участва юридическо лице – удостоверение за актуално състояние, съдебно решение за регистрация, протокол с решение на управителния орган за придобиване / прехвърляне на недвижим имот;
13. Банково бордеро за платен местен данък.

Дължими данъци и такси:

• Местен данък: Заплаща се преди изповядване на сделката с подаване на данъчна декларация от купувача или продавача, в зависимост от това какво е уговорено, в териториалната данъчна дирекция по местонахождение на недвижимия имот, съгласно чл.45 и чл.49 от ЗМДТ. Основа за определянето на данъка е по-високата стойност между данъчната оценка на имота и уговорената продажна цена, вписана в проекта за нотариален акт. Данъкът е в размер на 2 % от посочената оценка. Данъкът се заплаща от купувача, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно.  Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от продавача, другата страна е поръчител. Когато купувачът е в чужбина, данъчно задължен е продавачът.
• Нотариална такса: Нотариалната такса се определя на основа по-високата между уговорената в проекта за нотариален акт продажна цена и данъчната оценка на имота. Таксата се определя съгласно т.8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД. Таксата се плаща по сметка на нотариуса при изповядване на сделката или част от нея – предварително, по искане на нотариуса.
• Такса за вписване: Определя се на основание чл.4, б.а от Правилника за вписванията. Основа за определянето и е сумата, върху която е определена нотариалната такса. Размерът на таксата е 0,1% от посочената оценка, но не по-малко от 5 лв. Таксата се внася по сметка на Агенцията по вписванията.

Изповядване на сделката:

• Нотариусът проверява дали недвижимият имот се намира в неговия район
• Нотариусът проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица
• Нотариусът проверява дали не са налице законови пречки за прехвърляне на имота
• Нотариусът се уверява, че представеният проект за нотариален акт отговаря на законовите изисквания
• Нотариусът проверява дали продавачът е собственик на имота
• Нотариусът прочита на страните съдържанието на проекта за нотариален акт и страните потвърждават пред нотариуса волеизявленията си, отразени в проекта за нотариален акт
• Нотариалният акт се подписва от страните и от нотариуса
• В деня на изповядване на сделката, нотариусът представя нотариалния акт в службата по вписванията по местонахождение на недвижимия имот
• Съдията по вписванията разпорежда вписване на акта
• Нотариусът снабдява страните с препис от нотариалния акт