Убедени в необходимостта и ползата от междуправителствена организация, която да разглежда в рамките на възможното всички аспекти на международния железопътен превоз на равнището на държавите,
Вземайки предвид, че за тази цел и с оглед прилагането на COTIF 1980 от 39 държави в Европа, Азия и Африка, както и от предприятията за железопътен превоз в тези държави, OTIF е най-подходящата Организация,
Вземайки предвид необходимостта да се развие COTIF 1980, конкретно Единните правила CIV и Единните правила CIM, с оглед тяхното приспособяване към новите потребности на международните железопътни превози,
Вземайки предвид, че сигурността при превоза на опасни товари в международно железопътно съобщение изисква да се преобразува RID в режим на публично право, чието приложение не зависи вече от сключването на договор за превоз, подчинен на Единните правила CIM,
Вземайки предвид, че от подписването на Конвенцията на 9 май 1980 г. политическите, икономическите и юридическите промени, настъпили в голям брой от държавите членки, налагат установяването и развиването на единни предписания, обхващащи други правни области от важност за международното железопътно движение,
Вземайки предвид, че с оглед на особени обществени интереси държавите би трябвало да предприемат по-ефикасни мерки за отстраняване на пречките, които още съществуват при преминаването на границите в международно железопътно съобщение,
Вземайки предвид, че в интерес на международните железопътни превози е важно да се актуализират съществуващите многостранни международни спогодби и споразумения в областта на железопътните превози и при нужда да се включат в Конвенцията,
Общото събрание реши следното:
Член 1
Ново съдържание на Конвенцията
Член 2
Временен депозитар
§ 2. Временният депозитар уведомява държавите членки:
а) за подписванията на този Протокол и за депозирането на инструментите за ратифициране, приемане, утвърждаване или присъединяване,
b) за датата, на която този Протокол влиза в сила в приложение на своя член 4, и поема другите функции на депозитар такива, каквито са изложени в част VII на Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г.
Член 3
Подписване. Ратифициране. Приемане. Утвърждаване. Присъединяване
§ 2. Съгласно член 20, § 1 от COTIF 1980 този Протокол подлежи на ратифициране, приемане или утвърждаване. Инструментите за ратифициране, приемане или утвърждаване се депозират във възможно най-кратък срок при Временния депозитар.
§ 3. Държавите членки, които не са подписали този Протокол в срока, предвиден в § 1, както и държавите, чиято молба за присъединяване към COTIF 1980 е удовлетворена пълноправно в съответствие с нейния член 23, § 2, могат преди влизането в сила на този Протокол да се присъединят към него, като депозират инструмент за присъединяване при Временния депозитар.
§ 4. Присъединяването към COTIF 1980 в съответствие с нейния член 23 на държава, чиято молба е отправена след откриването за подписване на този Протокол, но преди неговото влизане в сила, важи както за COTIF 1980, така и за Конвенцията в нейното съдържание от Приложението към този Протокол.
Член 4
Влизане в сила
§ 2. Независимо от това член 3 се прилага от откриването за подписване на този Протокол.
Член 5
Декларации и резерви
Член 6
Временни разпоредби
а) определи членовете на Административния комитет за следващия период (член 14, § 2, буква b) от COTIF в съдържанието от Приложението към този Протокол) и при нужда да вземе решение за края на мандата на действащия Административен комитет;
b) определи на период от шест години максималния размер, който могат да достигнат разходите на Организацията през всеки бюджетен период (член 14, § 2, буква е) от COTIF в съдържанието от Приложението към този Протокол);
с) пристъпи при нужда към избирането на Генералния секретар (член 14, § 2, буква с) от COTIF в съдържанието от Приложението към този Протокол).
§ 2. Най-късно три месеца след влизането в сила на този Протокол Генералният секретар на OTIF свиква Комисията от технически експерти.
§ 3. След влизането в сила на този Протокол мандатът на Административния комитет, определен в съответствие с член 6, § 2, буква b) от COTIF 1980, приключва на датата, посочена от Общото събрание, която трябва да съвпада с началото на мандата на избраните от него членове и заместник-членове на Административния комитет (член 14, § 2, буква b) от COTIF в съдържанието от Приложението към този Протокол).
§ 4. Мандатът на главния директор на Централната служба, действащ в момента на влизане в сила на този Протокол, приключва с изтичането на периода, за който той е бил назначен в съответствие с член 7, § 2, буква d) от COTIF 1980. От момента на влизане в сила на този Протокол той упражнява функциите на Генерален секретар.
§ 5. Дори след влизането в сила на този Протокол целесъобразните разпоредби на членове 6, 7 и 11 от COTIF 1980 остават приложими по отношение на:
а) проверяването на сметките и одобряването на годишните сметки на Организацията;
b) определянето на окончателните вноски на държавите членки по разходите на Организацията;
c) плащането на вноските;
d) максималния размер, който могат да достигнат разходите на Организацията в течение на един петгодишен период, определен преди влизането в сила на този Протокол.
Букви а) и c) се отнасят за годината, през която този Протокол влиза в сила, както и за годината, която я предшества.
§ 6. Окончателните вноски на държавите членки, дължими за годината, през която този Протокол влиза в сила, се изчисляват въз основа на член 11, § 1 от COTIF 1980.
§ 7. По молба на държавата членка, чиято вноска, изчислена съгласно член 26 от Конвенцията в съдържанието от Приложението към този Протокол, превишава вноската, дължима за 1999 г., Общото събрание може да определи вноската на тази държава за трите години, които следват годината на влизане в сила на този Протокол, като се съобрази със следните принципи:
а) основата за определяне на преходната вноска е минималната вноска, посочена в упоменатия член 26, § 3, или вноската, дължима за година 1999, ако тя надвишава минималната вноска;
b) вноската се привежда в съответствие на максимум три последователни етапа, докато достигне размера на окончателната вноска, изчислена съгласно упоменатия член 26. Тази разпоредба не се прилага по отношение на държавите членки, дължащи минималната вноска, която във всички случаи остава дължима.
§ 8. Договорите за превоз на пътници или на стоки в международно съобщение между държавите членки, сключени в съответствие с Единните правила CIV 1980 или с Единните правила CIM 1980, остават подчинени на Единните правила, действащи в момента на сключването на договора, дори след влизането в сила на този Протокол.
§ 9. Обвързващите разпоредби на Единните правила CUV и на Единните правила CUI се прилагат по отношение на договорите, сключени преди влизането в сила на този Протокол, една година след неговото влизане в сила.
Член 7
Текстове на Протокола
§ 2. По предложение на една от заинтересованите държави членки Организацията публикува официални преводи на този Протокол на други езици, доколкото един от тези езици е официален език на територията на поне две държави членки. Тези преводи се изработват в сътрудничество с компетентните служби на заинтересованите държави членки.
В уверение на което долуподписаните пълномощници, надлежно упълномощени от съответните си правителства, подписаха този Протокол.
Съставен във Вилнюс на 3 юни 1999 г. в един-единствен оригинален екземпляр на всеки от езиците френски, немски и английски; тези екземпляри остават депозирани в архивите на OTIF. Заверени копия от тях ще бъдат връчени на всяка от държавите членки:
|
Република Албания, Алжирска демократична и народна република, Федерална република Германия, Република Австрия, Кралство Белгия, Република Босна и Херцеговина, Република България, Република Хърватия, Кралство Дания, Кралство Испания, Финландия, Френска република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Гърция, Република Унгария, Ирак, Ислямска република Иран, Република Ирландия, Република Италия, Ливанска република, |
Княжество |
ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ (CIV - ПРИТУРКА А КЪМ КОНВЕНЦИЯТА)
Раздел I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Член 1
Обсег на действие
§ 1. Настоящите Единни правила се прилагат при всеки договор за железопътен превоз на пътници, платен или безплатен, когато мястото на тръгване и местоназначението се намират в две различни държави членки. Това е в сила независимо от местоживеенето или седалището и националността (гражданството) на страните по договора за превоз.
§ 2. Когато международен превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор, включва в допълнение към железопътния трансграничен превоз превоз по шосе или по вътрешен воден път във вътрешно съобщение на държава членка, настоящите Единни правила се прилагат.
§ 3. Когато международен превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор, включва в допълнение към железопътния превоз морски превоз или трансграничен превоз по вътрешен воден път, настоящите Единни правила се прилагат, ако морският превоз или превозът по вътрешен воден път се осъществява по линии, вписани в списъка на линиите, предвиден в член 24, § 1 на Конвенцията.
§ 4. Настоящите Единни правила се прилагат също по отношение на отговорността на превозвача в случай на смърт и на наранявания на пътници за лицата, придружаващи пратка, чийто превоз се осъществява в съответствие с Единните правила CIM.
§ 5. Настоящите Единни правила не се прилагат при превозите, които се извършват между гари, разположени на територията на граничещи държави, когато инфраструктурата на тези гари се управлява от един или повече управители на инфраструктура, принадлежащи към една и съща от тези държави.
§ 6. Всяка държава, страна по конвенция за директен международен железопътен превоз на пътници от характер, сравним с настоящите Единни правила, може, когато отправя молба за присъединяване към Конвенцията, да декларира, че ще прилага тези Единни правила само по отношение на превозите, осъществявани върху част от железопътната инфраструктура, разположена на нейна територия. Тази част от железопътната инфраструктура трябва да бъде точно определена и да бъде свързана с железопътната инфраструктура на държава членка. Когато една държава е направила упоменатата декларация, тези Единни правила се прилагат само при условие че:
а) мястото на тръгване или местоназначението, както и маршрутът, предвидени в договора за превоз, са разположени върху посочената инфраструктура; или
b) посочената инфраструктура свързва инфраструктурата на две държави членки и е била предвидена в договора за превоз като маршрут за транзитен превоз.
§ 7. Държавата, направила декларация в съответствие с § 6, може да се откаже от нея във всеки момент, като уведоми депозитаря. Това отказване поражда действие един месец след датата, на която депозитарят съобщи за него на държавите членки. Декларацията преустановява действието си, когато конвенцията, упомената в § 6, първо изречение, престане да бъде в сила за тази държава.
Член 2
Декларация за отговорността в случай на смърт и на наранявания на пътници
§ 2. Държавата, направила декларация в съответствие с § 1, може да се откаже от нея във всеки момент, като уведоми депозитаря. Това отказване поражда действие един месец след датата, на която депозитарят запознае с него държавите членки.
Член 3
Определения
а) "превозвач" означава договорния превозвач, с когото пътникът е сключил договора за превоз по силата на тези Единни правила, или последващ превозвач, който е отговорен на основание на този договор;
b) "превозвач подизпълнител" означава превозвач, който не е сключил договора за превоз с пътника, но на когото превозвачът, упоменат в буква а), е поверил изцяло или отчасти изпълнението на железопътния превоз;
с) "Общи условия на превоз" означава условията на превозвача под формата на общи условия или на тарифи в законна сила във всяка държава членка, които със сключването на договора за превоз са станали неразделна част от него;
d) "транспортно средство" означава моторно превозно средство или ремарке, превозвани във връзка с превоз на пътници.
Член 4
Отклонения
§ 2. За превозите, извършвани между две държави членки с транзитно преминаване през държава нечленка, заинтересованите държави могат да сключват споразумения, които се отклоняват от настоящите Единни правила.
§ 3. Ако не съществуват други международни публичноправни разпоредби, две или повече държави членки могат да определят помежду си условията, при които превозвачите се подчиняват на задължението за превозване на пътници, багаж, животни и транспортни средства в съобщение между тези държави.
§ 4. Споразуменията, упоменати в § 1 - 3, както и тяхното въвеждане в сила се съобщават на Междуправителствената организация за международни железопътни превози. Генералният секретар на Организацията уведомява за тях държавите членки и заинтересованите предприятия.
Член 5
Обвързващи норми
Раздел II
СКЛЮЧВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕВОЗ
Член 6
Договор за превоз
§ 1. С договора за превоз превозвачът се задължава да превози пътника, както и при нужда - багаж и транспортни средства, до местоназначението и да достави багажа и транспортните средства на местоназначението.
§ 2. Договорът за превоз трябва да бъде установен с един или повече документи за превоз, връчени на пътника. Въпреки това, без да се нарушават разпоредбите на член 9, липсата, нередовността или изгубването на документа за превоз не засяга нито съществуването, нито валидността на договора, който остава подчинен на настоящите Единни правила.
§ 3. Документът за превоз удостоверява до доказване на противното сключването и съдържанието на договора за превоз.
Член 7
Документ за превоз
§ 2. В документа за превоз трябва да бъдат вписани най-малко:
а) превозвачът или превозвачите;
b) указанието, че превозът е подчинен независимо от всякаква противоположна клауза на настоящите Единни правила; това може да бъде направено с означението "CIV";
с) всяко друго указание, необходимо за доказване на сключването и съдържанието на договора за превоз и позволяващо на пътника да предяви правата, които произтичат от този договор.
§ 3. Пътникът трябва да се увери при получаването на документа за превоз, че той е съставен съобразно неговите указания.
§ 4. Документът за превоз може да бъде преотстъпван, ако не е поименен и ако пътуването не е започнало.
§ 5. Документът за превоз може да бъде съставен под формата на електронно регистриране на данни, позволяващо преобразуването им в четими писмени знаци. Методите, използвани за регистрирането и обработката на данните, трябва да бъдат равностойни от функционална гледна точка, конкретно по отношение на доказателствената сила на документа за превоз, представляван от тези данни.
Член 8
Плащане и възстановяване на превозната цена
Член 9
Право на превоз. Изключване от превоз
а) че пътник, който не представи валиден документ за превоз, освен превозната цена трябва да заплати допълнителна такса;
b) че пътник, който откаже да заплати незабавно превозната цена или допълнителната такса, може да бъде изключен от превоза;
с) дали и при какви условия се прилага възстановяване на допълнителната такса.
§ 2. Общите условия на превоз могат да предвиждат, че от превоза се изключват или от превоза могат да бъдат изключени по време на пътуването пътниците, които:
а) представляват опасност за сигурността и доброто функциониране на железницата или за сигурността на другите пътници;
b) смущават по недопустим начин другите пътници; и че тези лица нямат право на възстановяване нито на превозната цена, нито на цената, която са заплатили за превоза на багажите си.
Член 10
Изпълняване на административните формалности
Член 11
Отменяне и закъснение на влак. Изпусната връзка
Раздел III
ПРЕВОЗ НА РЪЧЕН БАГАЖ, ЖИВОТНИ, БАГАЖ И ТРАНСПОРТНИ СРЕДСТВА
Глава I
Обичайни разпоредби
Член 12
Допускани предмети и животни
§ 1. Пътникът може да вземе със себе си леснопреносими предмети (ръчен багаж), както и живи животни в съответствие с Общите условия на превоз. От друга страна, пътникът може да вземе със себе си обемисти предмети в съответствие с особените разпоредби, съдържащи се в Общите условия на превоз. От превоза се изключват предмети и животни, които поради естеството си могат да пречат или да създават неудобство на пътниците или да причиняват вреда.
§ 2. Пътникът може да изпраща като багажни пратки предмети и животни в съответствие с Общите условия на превоз.
§ 3. Превозвачът може да допуска превоз на транспортни средства във връзка с превоз на пътници в съответствие с особените разпоредби, съдържащи се в Общите условия на превоз.
§ 4. Превозът на опасни товари под формата на ръчен багаж или багажни пратки, както и във или върху транспортни средства, които съгласно този раздел се превозват по релсов път, трябва да съответства на Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID).
Член 13
Проверка
§ 2. Ако се установи, че условията за превоз не са били спазени, превозвачът може да изиска от пътника да заплати разноските, произтичащи от проверката.
Член 14
Изпълняване на административните формалности
Глава II
Ръчен багаж и животни
Член 15
Наблюдение
Наблюдението на ръчния багаж и животните, които взема със себе си, е в тежест на пътника.
Глава III
Багаж
Член 16
Изпращане на багажа
§ 1. Договорните задължения, свързани с отправянето на багажа, трябва да бъдат установени с багажна разписка, връчена на пътника.
§ 2. Без да се нарушават разпоредбите на член 22, липсата, нередовността или изгубването на багажната разписка не засяга нито съществуването, нито валидността на споразуменията относно отправянето на багажа, които остават подчинени на настоящите Единни правила.
§ 3. Багажната разписка удостоверява до доказване на противното регистрирането на багажа и условията за неговия превоз.
§ 4. До доказване на противното се предполага, че при приемането за превоз от превозвача багажът е бил в добро видимо състояние и че броят и масата на колетите са съответствали на данните, вписани в багажната разписка.
Член 17
Багажна разписка
§ 2. В багажната разписка трябва да бъдат вписани най-малко:
а) превозвачът или превозвачите;
b) указанието, че превозът е подчинен независимо от всякаква противоположна клауза на настоящите Единни правила; това може да бъде направено с означението "CIV";
с) всяко друго указание, необходимо за доказване на договорните задължения по отправянето на багажа и позволяващо на пътника да предяви правата, които произтичат от договора за превоз.
§ 3. Пътникът трябва да се увери при получаването на багажната разписка, че тя е издадена съгласно неговите указания.
Член 18
Регистриране и превоз
§ 2. Ако Общите условия на превоз предвиждат, че багажът може да бъде допуснат за превоз без представяне на документ за превоз, разпоредбите на настоящите Единни правила, определящи правата и задълженията на пътника по отношение на неговия багаж, се прилагат по аналогия за изпращача на багаж.
§ 3. Превозвачът може да отправи багажа с друг влак или друго превозно средство и по различен маршрут спрямо тези, които ползва пътникът.
Член 19
Заплащане на цената за превоз на багажа
Член 20
Маркиране на багажа
а) своето име и своя адрес;
b) местоназначението.
Член 21
Право на разпореждане с багажа
§ 2. Общите условия на превоз могат да предвиждат други разпоредби относно правото на разпореждане с багажа, конкретно изменения на местоназначението и евентуалните финансови последици, които пътникът следва да понесе.
Член 22
Доставяне
§ 2. Към доставяне на багажа на предявителя на багажната разписка се приравняват, когато са извършени съобразно разпоредбите, действащи на местоназначението:
а) предаването на багажа на митническите или бариерните органи в техните експедиционни помещения или в техните складове, когато те не са под наблюдението на превозвача;
b) поверяването на живите животни на трето лице.
§ 3. Предявителят на багажната разписка може да поиска доставяне на багажа на местоназначението веднага след изтичане на договореното време, както и при нужда времето, необходимо за извършваните от митническите или други административни органи операции.
§ 4. При непредаване на багажната разписка превозвачът е задължен да достави багажа само на онзи, който представи доказателство за правото си; ако това доказателство изглежда недостатъчно, превозвачът може да изиска гаранция.
§ 5. Багажът се доставя на местоназначението, за което е бил регистриран.
§ 6. Предявителят на багажната разписка, на когото багажът не е доставен, може да изиска удостоверяване в багажната разписка на деня и часа, в които е поискал доставянето в съответствие с § 3.
§ 7. Правоимащият може да откаже да получи багажа, ако превозвачът не изпълни искането му да пристъпи към проверка на багажа с оглед установяването на посочена вреда.
§ 8. Извън това доставянето на багажа се извършва съгласно разпоредбите, действащи на местоназначението.
Глава IV
Транспортни средства
Член 23
Условия за превоз
Особените разпоредби за превоз на транспортни средства, съдържащи се в Общите условия на превоз, определят конкретно условията на допускане за превоз, регистриране, натоварване и превоз, разтоварване и доставяне, както и задълженията на пътника.
Член 24
Товарно писмо
§ 2. Формата и съдържанието на товарното писмо, както и езикът и азбуката, на които то трябва да бъде напечатано и попълнено, се определят от особените разпоредби за превоз на транспортни средства, съдържащи се в Общите условия на превоз. Член 7, § 5 се прилага по аналогия.
§ 3. В товарното писмо трябва да бъдат вписани най-малко:
а) превозвачът или превозвачите;
b) указанието, че превозът е подчинен независимо от всякаква противоположна клауза на настоящите Единни правила; това може да бъде направено с означението "CIV";
с) всяко друго указание, необходимо за доказване на договорните задължения по превозите на транспортни средства и позволяващо на пътника да предяви правата, които произтичат от договора за превоз.
§ 4. Пътникът трябва да се увери при получаването на товарното писмо, че то е издадено съгласно неговите указания.
Член 25
Приложими разпоредби
Раздел IV
ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА
Глава I
Отговорност в случай на смърт и на наранявания на пътници
Член 26
Основание на отговорността
§ 1. Превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от смъртта, от нараняванията или от всяко друго увреждане на физическата или психическата цялост на пътника, причинено от произшествие във връзка с железопътната експлоатация, настъпило, докато пътникът пребивава в железопътните превозни средства, докато влиза в тях или излиза от тях, независимо от използваната железопътна инфраструктура.
§ 2. Превозвачът е освободен от тази отговорност:
а) ако произшествието е предизвикано от външни по отношение на железопътната експлоатация обстоятелства, които превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати;
b) доколкото произшествието се дължи на грешка на пътника;
с) ако произшествието се дължи на поведението на трето лице, което превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати; друго предприятие, използващо същата железопътна инфраструктура, не се смята за трето лице; правото на обратен иск не се накърнява.
§ 3. Ако произшествието се дължи на поведението на трето лице и ако въпреки това превозвачът не е напълно освободен от своята отговорност в съответствие с § 2, буква с), той отговаря само в границите на настоящите Единни правила и без да се накърнява правото му на евентуален обратен иск срещу третото лице.
§ 4. Разпоредбите на настоящите Единни правила не засягат отговорността, която може да тежи на превозвача за случаи, непредвидени в § 1.
§ 5. Когато превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор за превоз, се осъществява от последователни превозвачи, в случай на смърт и на наранявания на пътници е отговорен превозвачът, задължен съгласно договора за превоз да предостави транспортната услуга, по време на която е настъпило произшествието. Ако тази услуга не е била предоставена от превозвача, а от превозвач подизпълнител, двамата превозвачи са отговорни солидарно в съответствие с настоящите Единни правила.
Член 27
Обезщетяване за вреди и загуби в случай на смърт
а) необходимите разноски вследствие на смъртта, конкретно разноските по превоза на тялото и погребението;
b) ако смъртта не е настъпила незабавно, обезщетението за вреди и загуби, предвидено в член 28.
§ 2. Ако поради смъртта на пътника лица, към които той по закон е имал или е щял да има в бъдеще задължение за издръжка, са лишени от издръжката си, има основание те да бъдат обезщетени за тази загуба. Искът за обезщетяване за вреди и загуби на лицата, чиято издръжка пътникът е поемал, без да е задължен за това по закон, остава подчинен на националното право.
Член 28
Обезщетяване за вреди и загуби в случай на наранявания
а) необходимите разноски, конкретно за лечение и превоз;
b) възстановяване на вредата, причинена било поради пълната или частичната нетрудоспособност, било поради нарастването на нуждите.
Член 29
Обезщетяване за други телесни повреди
Член 30
Форма и размер на обезщетението при смърт и наранявания
§ 2. Размерът на обезщетението, което следва да се заплати в съответствие с § 1, се определя според националното право. За прилагането на настоящите Единни правила обаче се определя максимална граница от 175 000 разчетни единици за всеки пътник в еднократно изплатена сума или в годишна рента, съответстваща на тази сума, в случай че националното право предвижда максимална граница в по-нисък размер.
Член 31
Други превозни средства
§ 2. Когато железопътните превозни средства обаче се превозват с ферибот, разпоредбите за отговорността в случай на смърт и на наранявания на пътници се прилагат по отношение на вредите, посочени в член 26, § 1 и член 33, § 1, причинени от произшествие във връзка с железопътната експлоатация, настъпило, докато пътникът пребивава в упоменатото железопътно превозно средство, докато влиза в него или излиза от него.
§ 3. Когато поради извънредни обстоятелства железопътната експлоатация е временно прекъсната и пътниците се превозват с друго превозно средство, превозвачът е отговорен в съответствие с настоящите Единни правила.
Глава II
Отговорност при неспазване на разписанието
Член 32
Отговорност при отменяне на влак, закъснение или изпусната връзка
§ 1. Превозвачът е отговорен пред пътника за вредата, произтичаща от това, че поради отменяне на влак, закъснение или изпускане на връзка пътуването не може да продължи същия ден или че неговото продължаване не е разумно изискуемо същия ден при дадените обстоятелства. Обезщетението за вреди и загуби включва разумните разноски по настаняване, както и разумните разноски, свързани с уведомяването на лицата, очакващи пътника.
§ 2. Превозвачът е освободен от тази отговорност, когато отменянето на влак, закъснението или изпускането на връзка се дължат на една от следните причини:
а) външни по отношение на железопътната експлоатация обстоятелства, които превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати;
b) грешка на пътника; или
с) поведението на трето лице, което превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати; друго предприятие, използващо същата железопътна инфраструктура, не се смята за трето лице; правото на обратен иск не се накърнява.
§ 3. Националното право определя дали и в каква степен превозвачът трябва да заплати обезщетение за вреди, различни от вредите, предвидени в § 1. Тази разпоредба не засяга разпоредбите на член 44.
Глава III
Отговорност за ръчния багаж, животните, багажа и превозните средства
Подраздел 1
Ръчен багаж и животни
Член 33
Отговорност
§ 1. В случай на смърт и на наранявания на пътници превозвачът е отговорен също за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване или от повреждането на предметите, които пътникът е имал или върху себе си, или със себе си като ръчен багаж; това важи също за животните, които пътникът е взел със себе си. Член 26 се прилага по аналогия.
§ 2. От друга страна, превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване или от повреждането на предметите, ръчния багаж или животните, чието наблюдение е задължение на пътника съгласно член 15, само ако тази вреда се дължи на грешка на превозвача. Другите членове на раздел IV, с изключение на член 51, и на раздел VI не са приложими в този случай.
Член 34
Ограничаване на обезщетенията за вреди и загуби при изгубване или повреждане на предмети
Член 35
Освобождаване от отговорност
Подраздел 2
Багаж
Член 36
Основание на отговорността
§ 1. Превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване и от повреждането на багажа, възникнало от приемането на багажа за превоз до доставянето, както и от забавянето на доставянето.
§ 2. Превозвачът е освободен от тази отговорност, доколкото изгубването, повреждането или забавянето на доставянето се дължат на грешка на пътника, на нареждане на последния, непроизтичащо от грешка на превозвача, на недостатък, присъщ на багажа, или на обстоятелства, които превозвачът не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати.
§ 3. Превозвачът е освободен от тази отговорност, доколкото изгубването или повреждането произтича от специфичните рискове, присъщи на един или повече от следните фактори:
а) липса или неизправност на опаковката;
b) особено естество на багажа;
с) изпращане под формата на багажни пратки на предмети, изключени от превоза.
Член 37
Доказателствена тежест
§ 2. Когато превозвачът установи, че изгубването или повреждането е могло да произтече предвид конкретните обстоятелства от един или повече от специфичните рискове, предвидени в член 36, § 3, съществува презумпцията, че то произтича именно от тях. Правоимащият обаче запазва правото да докаже, че вредата не се дължи изцяло или отчасти на един от тези рискове.
Член 38
Последователни превозвачи
Член 39
Превозвач подизпълнител
§ 2. Всички разпоредби на настоящите Единни правила, регламентиращи отговорността на превозвача, се прилагат също към отговорността на превозвача подизпълнител за извършения от него превоз. Членове 48 и 52 се прилагат, когато е предявен иск срещу служителите и всички други лица, към чиито услуги превозвачът подизпълнител прибягва за изпълнението на превоза.
§ 3. Когато със специфично споразумение превозвачът поема задължения, които не му тежат по силата на настоящите Единни правила, или се отказва от права, които му се дават от тези Единни правила, това споразумение е без правни последици за превозвача подизпълнител, ако той не го е приел изрично и писмено. Независимо дали превозвачът подизпълнител го е приел или не, превозвачът остава обвързан със задълженията или отказите, които произтичат от това специфично споразумение.
§ 4. Ако и доколкото превозвачът и превозвачът подизпълнител са отговорни, тяхната отговорност е солидарна.
§ 5. Общият размер на обезщетението, дължимо от превозвача, превозвача подизпълнител, както и от техните служители и другите лица, към чиито услуги те прибягват за изпълнението на превоза, не надхвърля границите, предвидени в настоящите Единни правила.
§ 6. Разпоредбите на този член не засягат правата на обратни искове, които могат да съществуват между превозвача и превозвача подизпълнител.
Член 40
Презумпция за изгубване
§ 2. Когато колет, смятан за изгубен, бъде намерен в течение на годината, която следва искането за доставяне, превозвачът трябва да уведоми правоимащия, ако неговият адрес е известен или може да бъде открит.
§ 3. В срок от трийсет дни след получаване на уведомлението, упоменато в § 2, правоимащият може да изиска колетът да му бъде предаден. В този случай той трябва да заплати разноските по превоза на колета от мястото на изпращане до мястото, където се извършва предаването, и да възстанови полученото обезщетение след приспадане, ако има основание, на разноските, включени в това обезщетение. Той обаче запазва правата си на обезщетение за закъснение при доставянето, предвидени в член 43.
§ 4. Ако намереният колет не бъде поискан в срока, предвиден в § 3, или ако колетът бъде намерен повече от една година след искането за доставяне, превозвачът се разпорежда с него съобразно законите и нормите, действащи на мястото, където се намира колетът.
Член 41
Обезщетение при изгубване
а) ако размерът на вредата е доказан - обезщетение, равностойно на този размер, без при това то да надхвърля 80 разчетни единици на липсващ килограм брутна маса или 1200 разчетни единици на колет;
b) ако размерът на вредата не е доказан - твърдо обезщетение от 20 разчетни единици на липсващ килограм брутна маса или 300 разчетни единици на колет. Формата на обезщетяване на липсващ килограм или на колет се определя от Общите условия на превоз.
§ 2. Превозвачът трябва да възстанови освен това цената за превоза на багажа и другите суми, изразходвани по превоза на изгубения колет, както и вече издължените мита и акцизи.
Член 42
Обезщетение при повреждане
§ 2. Обезщетението не надхвърля:
а) ако целият багаж е обезценен поради повреждането - размера, който би достигнало при пълно изгубване;
b) ако само част от багажа е обезценена поради повреждането - размера, който би достигнало при изгубване на обезценената част.
Член 43
Обезщетение при забавяне на доставянето
а) ако правоимащият докаже, че дадена вреда, включително повреждане, произтича от това - обезщетение, равностойно на размера на вредата, до максимум 0,80 разчетни единици на килограм брутна маса от багажа или 14 разчетни единици на колет, доставен със закъснение;
b) ако правоимащият не докаже, че вредата произтича от това - твърдо обезщетение от 0,14 разчетни единици на килограм брутна маса от багажа или 2,80 разчетни единици на колет, доставен със закъснение. Формата на обезщетяване на килограм или на колет се определя от Общите условия на превоз.
§ 2. В случай на пълно изгубване на багажа обезщетението, предвидено в § 1, не се натрупва с обезщетението, предвидено в член 41.
§ 3. В случай на частично изгубване на багажа обезщетението, предвидено в § 1, се плаща за неизгубената част.
§ 4. В случай на повреждане на багажа, което не произтича от забавяне на доставянето, обезщетението, предвидено в § 1, се натрупва, ако има основание, с обезщетението, предвидено в член 42.
§ 5. В никой случай натрупването на обезщетението, предвидено в § 1, с обезщетенията, предвидени в членове 41 и 42, не дава основание за заплащане на обезщетение, надхвърлящо обезщетението, дължимо при пълно изгубване на багажа.
Подраздел 3
Транспортни средства
Член 44
Обезщетение при забавяне
§ 1. При забавяне на натоварването по причина, отдавана на превозвача, или при забавяне на доставянето на транспортно средство превозвачът трябва да заплати, ако правоимащият докаже, че дадена вреда е произлязла от това, обезщетение, чийто размер не надхвърля цената на превоза.
§ 2. Ако при забавяне на натоварването по причина, отдавана на превозвача, правоимащият се откаже от договора за превоз, цената за превоза се възстановява на правоимащия. Ако правоимащият докаже, че от това забавяне е произтекла вреда, той може да поиска също обезщетение, чийто размер не надхвърля цената на превоза.
Член 45
Обезщетение при изгубване
Член 46
Отговорност за други предмети
§ 2. По отношение на предмети, закрепени от външната страна на транспортното средство, включително багажниците, упоменати в § 1, превозвачът е отговорен само ако се докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено от превозвача било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.
Член 47
Приложими разпоредби
Глава IV
Обичайни разпоредби
Член 48
Изгубване на правото на ограничаване на отговорността
Ограничаването на отговорността, предвидено в настоящите Единни правила, както и разпоредбите на националното право, които ограничават обезщетенията до определен размер, не се прилагат, ако се докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено от превозвача било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.
Член 49
Превръщане и лихви
§ 2. Правоимащият може да поиска върху обезщетението да се начисляват лихви в размер на пет процента годишно считано от деня на рекламацията, предвидена в член 55, или ако не е имало рекламация - от деня на предявяване на съдебния иск.
§ 3. При обезщетенията, дължими в съответствие с членове 27 и 28 обаче, лихвите текат едва от деня, в който са възникнали фактите, послужили за определяне на размера на обезщетението, ако този ден е по-късен от деня на подаване на рекламацията или на предявяване на съдебния иск.
§ 4. По отношение на багажа лихви се дължат само ако обезщетението надхвърля 16 разчетни единици на багажна разписка.
§ 5. По отношение на багажа, ако правоимащият не предаде на превозвача в определения му подходящ срок подкрепящите документи, необходими за окончателното уреждане на рекламацията, лихвите не текат между изтичането на определения срок и действителното предаване на тези документи.
Член 50
Отговорност при ядрен инцидент
Член 51
Лица, за които превозвачът е отговорен
Член 52
Други искове
§ 2. Същото важи за всеки иск, предявен срещу служители на превозвача и други лица, за които той е отговорен съгласно член 51.
Раздел V
ОТГОВОРНОСТ НА ПЪТНИКА
Член 53
Особени принципи на отговорност
Пътникът е отговорен пред превозвача за всяка вреда:
а) произтичаща от неспазване на неговите задължения в съответствие със:
1. членове 10, 14 и 20,
2. особените разпоредби за превоз на транспортни средства, съдържащи се в Общите условия на превоз, или
3. Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID), или
b) причинена от предметите или животните, които взема със себе си, освен ако докаже, че вредата се дължи на обстоятелства, които той не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати, въпреки че е проявил старанието, което се изисква от съзнателен пътник. Тази разпоредба не засяга отговорността, която може да тежи на превозвача в съответствие с член 26 и член 33, § 1.
Раздел VI
УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА
Член 54
Констатиране на частично изгубване или повреждане
§ 1. Когато превозвачът открие или предположи частично изгубване или повреждане на предмет, превозван под негово наблюдение (багажни пратки, транспортни средства), или когато правоимащият посочи такова, превозвачът трябва незабавно и по възможност в присъствие на правоимащия да състави протокол, установяващ според естеството на вредата състоянието на предмета и доколкото е възможно, размера на вредата, причината за нея и момента, в който тя е възникнала.
§ 2. Копие от констативния протокол трябва да бъде връчено безплатно на правоимащия.
§ 3. Ако правоимащият не приема заключенията на констативния протокол, той може да поиска състоянието на багажа или на транспортното средство, както и причината за вредата и нейният размер да бъдат установени от експерт, назначен от страните по договора за превоз, или по съдебен ред. Процедурата се подчинява на законите и разпоредбите на държавата, в която се извършва констатацията.
Член 55
Рекламации
§ 2. Другите рекламации по договора за превоз трябва да бъдат изпратени писмено до превозвача, посочен в член 56, § 2 и 3.
§ 3. Документите, които правоимащият прецени за необходимо да приложи към рекламацията, трябва да бъдат представени или в оригинали, или в копия, при нужда надлежно заверени, ако превозвачът го поиска. При уреждането на рекламацията превозвачът може да изиска връщането на документа за превоз, багажната разписка и товарното писмо.
Член 56
Превозвачи, срещу които може да бъде предявен съдебен иск
§ 2. Извън § 4 другите съдебни искове на пътниците, основани на договора за превоз, могат да бъдат предявени само срещу първия или последния превозвач или срещу превозвача, изпълнявал частта от превоза, по време на която е възникнало обстоятелството, породило иска.
§ 3. Когато при превози, изпълнявани от последователни превозвачи, превозвачът, който е трябвало да достави багажа или транспортното средство, е вписан с негово съгласие в багажната разписка или в товарното писмо, срещу него може да бъде предявен съдебен иск в съответствие с § 2, дори ако той не е получил багажа или транспортното средство.
§ 4. Съдебният иск за възстановяване на сума, платена съгласно договора за превоз, може да бъде предявен срещу превозвача, получил тази сума, или срещу онзи, в полза на когото тя е била получена.
§ 5. Съдебният иск може да бъде предявен срещу превозвач, различен от превозвачите, посочени в § 2 и 4, когато е подаден като обратен иск или като възражение за недопустимост пред инстанцията по главен иск, основан на същия договор за превоз.
§ 6. Доколкото настоящите Единни правила се прилагат по отношение на превозвача подизпълнител, срещу него също може да бъде предявен съдебен иск.
§ 7. Ако ищецът може да избира между няколко превозвачи, неговото право на избор се погасява от момента, в който съдебният иск бъде предявен срещу един от тях; това важи също, ако ищецът може да избира между един или повече превозвачи и превозвач подизпълнител.
Член 57
Юрисдикция
§ 2. Когато съдебен иск, основан на настоящите Единни правила, се разглежда от съд, компетентен по смисъла на § 1, или когато по такъв спор е произнесено решение от такъв съд, никакъв нов съдебен иск не може да бъде предявен на същото основание между същите страни, освен ако решението на съда, пред който е подаден първият иск, подлежи на изпълнение в държавата, където се предявява новият иск.
Член 58
Погасяване на правото на иск в случай на смърт и наранявания
§ 2. Правото на иск обаче не се погасява, ако:
а) в срока, предвиден в § 1, правоимащият е предявил рекламация пред един от превозвачите, посочени в член 55, § 1;
b) в срока, предвиден в § 1, отговорният превозвач е бил уведомен по друг път за произшествието, станало с пътника;
с) за произшествието не е било сигнализирано или е било сигнализирано със закъснение поради обстоятелства, които не се дължат на правоимащия;
d) правоимащият докаже, че произшествието е предизвикано от грешка на превозвача.
Член 59
Погасяване на правото на иск по превоза на багаж
§ 2. Правото на иск обаче не се погасява:
а) в случай на частично изгубване или повреждане, ако:
1. изгубването или повреждането е констатирано в съответствие с член 54 преди получаването на багажа от правоимащия;
2. констатацията, която е трябвало да се извърши в съответствие с член 54, не е била извършена единствено по вина на превозвача;
b) в случай на неявна вреда, чието съществуване е установено след приемането на багажа от правоимащия, ако той:
1. поиска констатация в съответствие с член 54 веднага след откриването на вредата и най-късно в срок три дни след получаването на багажа; и
2. докаже освен това, че вредата е възникнала между приемането на багажа за превоз от превозвача и доставянето;
с) в случай на забавяне на доставянето, ако правоимащият е предявил в срок от двайсет и един дни правата си пред един от превозвачите, посочени в член 56, § 3;
d) ако правоимащият докаже, че вредата произтича от грешка на превозвача.
Член 60
Давност
а) за пътника - три години считано от деня след произшествието;
b) за другите правоимащи - три години считано от деня след смъртта на пътника, без при това този срок да може да превишава пет години считано от деня след произшествието.
§ 2. Другите искове, породени от договора за превоз, са с давност една година. Давността обаче е две години, ако се отнася за иск по вреда, произтичаща от действие или бездействие, извършено било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.
§ 3. Давността, предвидена в § 2, тече за делото:
а) за обезщетение за пълно изгубване: от четиринайсетия ден след изтичането на срока, предвиден в член 22, § 3;
b) за обезщетение за частично изгубване, повреждане или забавяне на доставянето: от деня, в който доставянето се е състояло;
с) във всички други случаи по отношение на превоза на пътниците: от деня на изтичане на валидността на документа за превоз. Денят, посочен като начален за давността, никога не е включен в срока.
§ 4. При писмена рекламация, подадена в съответствие с член 55 заедно с необходимите подкрепящи документи, давността се преустановява до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи. При частично приемане на рекламацията давността започва да тече отново за частта от рекламацията, която остава спорна. Доказателството за получаването на рекламацията или на отговора и това за връщането на документите са в тежест на страната, която се позовава на този факт. Последващи рекламации, които имат същия предмет, не преустановяват давността.
§ 5. Искът с изтекла давност не може повече да бъде предявен, дори под формата на насрещен иск или на възражение за недопустимост.
§ 6. Извън това преустановяването и прекратяването на давността се регламентират от националното право.
Раздел VII
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ПРЕВОЗВАЧИТЕ
Член 61
Поделяне на превозната цена
§ 1. Всеки превозвач е длъжен да изплати на заинтересованите превозвачи полагаемата им се част от цена на превоз, която той е събрал или която би трябвало да събере. Условията на плащане се определят със споразумение между превозвачите.
§ 2. Член 6, § 3, член 16, § 3 и член 25 се прилагат също за взаимоотношенията между последователни превозвачи.
Член 62
Право на обратен иск
а) превозвачът, причинил вредата, е единствено отговорен за нея;
b) когато вредата е причинена от няколко превозвачи, всеки от тях отговаря за причинената от него вреда; ако разграничението е невъзможно, обезщетението се разпределя между тях в съответствие с буква с);
с) ако не може да бъде доказано кой от превозвачите е причинил вредата, обезщетението се разпределя между всички превозвачи, участвали в превоза, с изключение на онези, които докажат, че вредата не е била причинена от тях; разпределението е пропорционално на частта от превозната цена, която се полага на всеки от превозвачите.
§ 2. При несъстоятелност на един от тези превозвачи тежащата му и незаплатена от него част се разпределя между всички други превозвачи, участвали в превоза, пропорционално на частта от превозната цена, която се полага на всеки от тях.
Член 63
Процедура при обратни искове
§ 2. Превозвачът, който упражнява правото си на обратен иск, трябва да изложи пред една и съща инстанция исковата си молба срещу всички превозвачи, с които не е постигнал споразумение, под страх да изгуби правото си на обратен иск срещу онези, които не е призовал.
§ 3. Съдът трябва да се произнесе с едно и също решение по всички обратни искове, по които е сезиран.
§ 4. Превозвачът, който иска да предяви правото си на обратен иск, може да сезира правораздавателните органи на държавата, на чиято територия се намира седалището на един от превозвачите, участвали в превоза, или неговият филиал, или агенцията, сключила договора за превоз.
§ 5. Когато искът трябва да бъде предявен срещу няколко превозвачи, превозвачът, който упражнява правото на обратен иск, може да избере между правораздавателните органи, компетентни по смисъла на § 4, съда, пред който да подаде обратния си иск.
§ 6. Обратни искове не могат да бъдат подавани пред инстанцията, която разглежда иск за обезщетение, предявен от правоимащия по договора за превоз.
Член 64
Споразумения относно обратните искове
ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ (CIM - ПРИТУРКА В КЪМ КОНВЕНЦИЯТА)
Раздел I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Член 1
Обсег на действие
§ 1. Настоящите Единни правила се прилагат при всеки договор за железопътен превоз на товари срещу заплащане, когато мястото на приемането на товара за превоз и мястото, предвидено за доставянето, са разположени в две различни държави членки. Това е в сила независимо от седалището и националността на страните по договора за превоз.
§ 2. Настоящите Единни правила се прилагат също при договорите за железопътен превоз на товари срещу заплащане, когато мястото на приемането на товара за превоз и мястото, предвидено за доставянето, са разположени в две различни държави, от които поне едната е държава членка, и когато страните по договора се споразумеят, че договорът е подчинен на тези Единни правила.
§ 3. Когато международен превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор, включва в допълнение към железопътния трансграничен превоз превоз по шосе или по вътрешен воден път във вътрешно съобщение на държава членка, настоящите Единни правила се прилагат.
§ 4. Когато международен превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор, включва в допълнение към железопътния превоз морски превоз или трансграничен превоз по вътрешен воден път, настоящите Единни правила се прилагат, ако морският превоз или превозът по вътрешен воден път се осъществява по линии, вписани в списъка на линиите, предвиден в член 24, § 1 на Конвенцията.
§ 5. Настоящите Единни правила не се прилагат при превозите, които се извършват между гари, разположени на територията на граничещи държави, когато инфраструктурата на тези гари се управлява от един или няколко управители на инфраструктури, принадлежащи към една и съща от тези държави.
§ 6. Всяка държава, страна по конвенция за директен международен железопътен превоз на товари от характер, сравним с настоящите Единни правила, може, когато отправя молба за присъединяване към Конвенцията, да декларира, че ще прилага тези Единни правила само по отношение на превозите, осъществявани върху част от железопътната инфраструктура, разположена на нейна територия. Тази част от железопътната инфраструктура трябва да бъде точно определена и да бъде свързана с железопътната инфраструктура на държава членка. Когато една държава е направила упоменатата декларация, тези Единни правила се прилагат само при условие че:
а) мястото на приемането на товара за превоз или мястото за доставянето, както и маршрутът, предвидени в договора за превоз, са разположени върху посочената инфраструктура; или
b) посочената инфраструктура свързва инфраструктурата на две държави членки и е била предвидена в договора за превоз като маршрут за транзитен превоз.
§ 7. Държавата, направила декларация в съответствие с § 6, може да се откаже от нея във всеки момент, като уведоми депозитаря. Това отказване поражда действие един месец след датата, на която депозитарят съобщи за него на държавите членки. Декларацията преустановява действието си, когато конвенцията, упомената в § 6, първо изречение, престане да бъде в сила за тази държава.
Член 2
Публичноправни норми
Член 3
Определения
а) "превозвач" означава договорния превозвач, с когото изпращачът е сключил договора за превоз по силата на тези Единни правила, или последващ превозвач, отговорен на основание на този договор;
b) "превозвач подизпълнител" означава превозвач, който не е сключил договора за превоз с изпращача, но на когото превозвачът, посочен в буква а), е поверил изцяло или отчасти изпълнението на железопътния превоз;
с) "Общи условия на превоз" означава условията на превозвача под формата на общи условия или на тарифи в законна сила във всяка държава членка, които със сключването на договора за превоз са станали неразделна част от него;
d) "интермодална транспортна единица" означава контейнерите, касамобилите, полуремаркетата или другите сходни товарни единици, използвани в интермодален превоз.
Член 4
Отклонения
§ 2. За превозите, извършвани между две държави членки, преминаващи транзитно през държава нечленка, заинтересованите държави могат да сключват споразумения, които се отклоняват от настоящите Единни правила.
§ 3. Споразуменията, посочени в § 1 и 2, както и тяхното въвеждане в сила, се съобщават на Междуправителствената организация за международни железопътни превози. Генералният секретар на Организацията уведомява за тях държавите членки и заинтересованите предприятия.
Член 5
Обвързващи норми
Раздел II
СКЛЮЧВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕВОЗ
Член 6
Договор за превоз
§ 1. С договора за превоз превозвачът се задължава да превози товара срещу заплащане до местоназначението и там да го предаде на получателя.
§ 2. Договорът за превоз трябва да бъде установен с товарителница, съставена според единен образец. Въпреки това липсата, нередовността или изгубването на товарителницата не засягат нито съществуването, нито валидността на договора, който остава подчинен на настоящите Единни правила.
§ 3. Товарителницата се подписва от изпращача и превозвача. Подписът може да бъде заменен с печат, код на брояча или всеки друг съобразен способ.
§ 4. Превозвачът трябва да удостовери в подходяща форма върху дубликата от товарителницата приемането на товара за превоз и да връчи дубликата на изпращача.
§ 5. Товарителницата няма стойност на коносамент.
§ 6. За всяка пратка трябва да бъде съставена отделна товарителница. Освен при противоположно споразумение между изпращача и превозвача една и съща товарителница може да се отнася само за товара на един вагон.
§ 7. В случай на превоз, навлизащ в митническата територия на Европейската общност или в територията, на която се прилага процедурата за общ транзит, всяка пратка трябва да бъде придружена от товарителница, отговаряща на изискванията по член 7.
§ 8. Единните образци на товарителница се изготвят от международните асоциации на превозвачите в съгласуваност с международните асоциации на клиентите и с компетентните в областта на митническото право ведомства в държавите членки, както и с всяка междуправителствена организация за регионална икономическа интеграция, имаща компетенцията за свое собствено митническо законодателство.
§ 9. Товарителницата, включително нейният дубликат, може да бъде съставена под формата на електронно регистриране на данните, позволяващо превръщането им в четими писмени знаци. Методите, използвани за регистрирането и обработката на данните, трябва да бъдат равностойни от функционална гледна точка, конкретно по отношение на доказателствената сила на товарителницата, представлявана от тези данни.
Член 7
Съдържание на товарителницата
а) мястото и датата на съставянето й;
b) името и адреса на изпращача;
с) името и адреса на превозвача, сключил договора за превоз;
d) името и адреса на онзи, на когото товарът действително е предаден, ако той не е превозвачът, упоменат в буква с);
е) мястото и датата на приемането на товара за превоз;
f) мястото на доставяне;
g) името и адреса на получателя;
h) наименованието на естеството на товара и на вида опаковка, а за опасните товари - наименованието, предвидено в Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID);
i) броя на колетите и специфичните означения и номера, необходими за идентифицирането на дребните пратки;
j) номера на вагона при превозите на вагонни пратки;
k) номера на железопътното средство, движещо се на собствени колооси, ако е предадено за превоз като товар;
l) освен това в случаите на интермодални транспортни единици - категорията, номера или други характеристики, необходими за идентифицирането им;
m) брутната маса на товара или количеството товар, изразено по друг начин;
n) подробно изброяване на документите, изисквани от митниците или от други административни органи, приложени към товарителницата или държани на разположение на превозвача при надлежно посочен орган или при орган, определен в договора;
о) разходите, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разноски, митнически сборове и други разходи, възникващи от сключването на договора до доставянето), доколкото те трябва да бъдат заплатени от получателя, или всяко друго указание, че разходите се дължат от получателя;
р) указанието, че превозът е подчинен въпреки всякаква противоположна клауза на настоящите Единни правила.
§ 2. При нужда товарителницата трябва да съдържа освен това следните указания:
а) в случай на превоз от последователни превозвачи - превозвача, който трябва да достави товара, когато той е дал съгласието си за вписване в товарителницата;
b) разходите, които изпращачът поема;
с) сумата на наложения платеж, която следва да бъде събрана при доставянето на товара;
d) декларираната стойност на товара и сумата, представляваща особения интерес при доставянето;
е) договорения срок, в който трябва да бъде извършен превозът;
f) договорения маршрут;
g) списък на документите, неупоменати в § 1, буква n), предадени на превозвача;
h) вписванията от изпращача относно броя и означението на пломбите, които той е поставил на вагона.
§ 3. Страните по договора за превоз могат да нанесат в товарителницата всяко друго указание, което преценят за необходимо.
Член 8
Отговорност за данните, вписани в товарителницата
а) вписвания от изпращача в товарителницата на неправилни, неточни, непълни или нанесени на различно от предвиденото за всяка от тях място бележки; или
b) пропускане от изпращача на бележки, предписани от RID.
§ 2. Ако превозвачът впише в товарителницата бележки по искане на изпращача, той се смята до доказване на противното като действащ за сметка на изпращача.
§ 3. Ако товарителницата не съдържа указанието, предвидено в член 7, § 1, буква р), превозвачът е отговорен за всички разноски и вреди, понесени от правоимащия поради този пропуск.
Член 9
Опасни товари
Член 10
Заплащане на разходите
§ 2. Когато по силата на споразумение между изпращача и превозвача разходите са отнесени за сметка на получателя и когато получателят не е приел товарителницата, нито предявил правата си в съответствие с член 17, § 3, нито изменил договора за превоз в съотвествие с член 18, заплащането на разходите остава да се дължи от изпращача.
Член 11
Проверка
§ 2. Ако пратката не отговаря на данните, вписани в товарителницата, или ако разпоредбите относно превоза на товари, допускани с условие, не са били спазени, резултатът от проверката трябва да бъде отбелязан върху листа от товарителницата, който придружава товара, а ако превозвачът още държи дубликата от товарителницата, и върху него. В този случай разходите, предизвикани от проверката, обременяват товара, освен ако не са били заплатени незабавно.
§ 3. Когато натоварването се извършва от изпращача, той има правото да изиска проверка от превозвача на състоянието на товара и на неговата опаковка, както и на точността на данните в товарителницата относно броя на колетите, техните означения и техните номера, както и относно брутното тегло или указаното по друг начин количество. Превозвачът е задължен да пристъпи към проверката само ако разполага с подходящите средства за това. Превозвачът може да поиска заплащане на разходите по проверката. Резултатът от проверките се отразява в товарителницата.
Член 12
Доказателствена сила на товарителницата
§ 2. Когато натоварването е извършено от превозвача, товарителницата удостоверява до доказване на противното състоянието на товара и на неговата опаковка, посочено в товарителницата, или при отсъствие на такива указания - доброто видимо състояние в момента на приемането на товара за превоз от превозвача и точността на данните в товарителницата относно броя на колетите, техните означения и техните номера, както и относно брутното тегло или указаното по друг начин количество.
§ 3. Когато натоварването е извършено от изпращача, товарителницата удостоверява до доказване на противното състоянието на товара и на неговата опаковка, посочено в товарителницата, или при отсъствие на такива указания - доброто видимо състояние и точността на данните, упоменати в § 2, единствено в случай, че превозвачът ги е проверил и е вписал съвпадащия резултат от проверката си в товарителницата.
§ 4. Товарителницата не удостоверява вписаните сведения в случай, че съдържа обоснована резерва. Една резерва може да бъда обоснована конкретно с факта, че превозвачът не разполага с подходящите средства да провери дали пратката отговаря на данните, нанесени в товарителницата.
Член 13
Натоварване и разтоварване на стоката
§ 2. Изпращачът е отговорен за всички последствия от извършено от него неправилно натоварване и трябва конкретно да възстанови вредата, понесена поради това от превозвача. Доказването на неправилното натоварване е в тежест на превозвача.
Член 14
Опаковка
Изпращачът е отговорен пред превозвача за всички вреди и разходи, които биха възникнали поради липса или неизправност на опаковката на товара, освен ако при явна или известна на превозвача в момента на приемането на стоката неизправност той не е изказал резерви по отношение на нея.
Член 15
Изпълняване на административните формалности
§ 1. За изпълняването на формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи преди доставянето на товара, изпращачът трябва да приложи към товарителницата или да предостави на превозвача нужните документи, както и да му даде всички необходими сведения.
§ 2. Превозвачът не е длъжен да проверява дали тези документи и сведения са достатъчни или точни. Изпращачът е отговорен пред превозвача за всички вреди, които биха произтекли от липсата, недостатъчността или неточността на тези документи и сведения, освен в случай на грешка на превозвача.
§ 3. Превозвачът е отговорен за последиците от изгубването или от неправилното използване на документите, указани в товарителницата, които я придружават или са му били поверени, освен ако изгубването или вредата, причинена от неправилното използване на тези документи, са предизвикани от обстоятелства, които превозвачът не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати. Евентуалното обезщетение обаче не надхвърля обезщетението, предвидено в случай на изгубване на товара.
§ 4. Изпращачът чрез указание, вписано в товарителницата, или получателят чрез нареждане в съответствие с член 18, § 3 може да поиска:
а) да присъства лично на изпълняването на формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи, или да бъде представен на него от пълномощник, за да даде всички сведения и направи всички необходими забележки;
b) да изпълни сам изискваните от митниците или от други административни органи формалности или да възложи изпълняването им на пълномощник, доколкото го позволяват законите и нормите на държавата, в която те се извършват;
с) да пристъпи към плащането на митническите сборове и други разходи, когато самият той или негов пълномощник присъства на изпълняването или изпълнява формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи, доколкото го позволяват законите и нормите на държавата, в която те се извършват. В тези случаи нито изпращачът, нито получателят, който има правото на разпореждане, нито техен пълномощник могат да влязат във владение на товара.
§ 5. Ако за изпълняването на формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи, изпращачът е посочил място, където действащите разпоредби не позволяват тяхното изпълняване, или ако е предписал всякакъв друг начин за извършването на тези формалности, който не може да бъде изпълнен, превозвачът постъпва по начина, който му се струва най-благоприятен за правоимащия, и уведомява изпращача за взетите мерки.
§ 6. Ако изпращачът е поел заплащането на митническите сборове, превозвачът може да изпълни митническите формалности по свой избор било по пътя, било на местоназначението.
§ 7. Превозвачът при това може да процедира съобразно § 5, ако получателят не е приел товарителницата в срока, предвиден от действащите на местоназначението разпоредби.
§ 8. Изпращачът трябва да се съобрази с разпоредбите на митниците или на други административни органи по отношение на опаковката и на покриването на товарите с вагонна мушама. Ако изпращачът не е опаковал или покрил товарите съгласно разпоредбите, това може да бъде направено от превозвача; произтичащите разходи обременяват стоката.
Член 16
Срокове за доставяне
§ 2. Извън разпоредбите на § 3 и 4 максималните срокове за доставяне са следните:
а) за вагонни пратки: срок за изпращане - 12 часа; срок за превозване, на неделима отсечка от 400 км - 24 часа;
b) за дребни пратки: срок за изпращане - 24 часа; срок за превозване, на неделима отсечка от 200 км - 24 часа. Разстоянията се отнасят за договорения маршрут, при отсъствие на договореност - за най-краткия възможен маршрут.
§ 3. Превозвачът може да определи допълнителни срокове с установена продължителност в следните случаи:
а) при пратки, превозвани: по линии с различно междурелсие, по море или вътрешен воден път, по шосе, ако не съществува железопътна връзка;
b) при извънредни обстоятелства, предизвикващи нередовно протичане на движението или необикновени експлоатационни затруднения. Продължителността на допълнителните срокове трябва да бъде посочена в Общите условия на превоз.
§ 4. Срокът за доставяне започва да тече от приемането на товара за превоз; той се удължава с времетраенето на престоя, причинен не по вина на превозвача. Срокът за доставяне не тече през неделните и официалните празнични дни.
Член 17
Доставяне
§ 2. Към доставянето на получателя се приравняват, когато са извършени съобразно действащите на мястото на доставяне разпоредби:
а) предаването на товара на митническите или бариерни органи в техните експедиционни помещения или в техните магазии, когато те не са под надзора на превозвача;
b) поставянето на товара на съхранение в магазиите на превозвача, в склад на комисионер-спедитор или в обществени магазии.
§ 3. След пристигането на товара на мястото на доставяне получателят може да поиска от превозвача да му предаде товарителницата и стоката. Ако се установи, че стоката липсва или ако тя не е пристигнала до изтичането на срока, предвиден в член 29, § 1, получателят може да предяви от свое име към превозвача правата, които произтичат за него от договора за превоз.
§ 4. Правоимащият може да откаже да приеме товара дори след като е получил товарителницата и заплатил задълженията, произтичащи от договора за превоз, ако не е извършена поисканата от него проверка за установяване на посочена вреда.
§ 5. Извън това предаването на товара се извършва съобразно действащите на мястото на доставяне разпоредби.
§ 6. Ако стоката е предадена без предварително инкасиране на наложен платеж, с какъвто товарът е обременен, превозвачът е длъжен да заплати на изпращача обезщетение до размера на наложения платеж, освен при предявен от него иск срещу получателя.
Член 18
Право на разпореждане с товара
а) да преустанови превоза на товара;
b) да отложи доставянето на товара;
с) да предаде товара на получател, различен от получателя, вписан в товарителницата;
d) да достави товара на място, различно от мястото, вписано в товарителницата.
§ 2. Правото на изпращача да изменя договора за превоз дори ако притежава дубликата от товарителницата, се погасява, когато получателят:
а) приеме товарителницата;
b) приеме товара;
с) предяви правата си в съответствие с член 17, § 3;
d) е в правото съгласно § 3 да дава нареждания; от този момент превозвачът трябва да се съобразява с нарежданията и указанията на получателя.
§ 3. Правото на изменяне на договора за превоз принадлежи на получателя от момента на съставянето на товарителницата, освен при противоположно указание, вписано в нея от изпращача.
§ 4. Правото на получателя да изменя договора за превоз се погасява, когато той:
а) приеме товарителницата;
b) приеме товара;
с) предяви правата си в съответствие с член 17, § 3;
d) е предписал в съответствие с § 5 товарът да бъде предаден на трето лице и когато това лице предяви правата си в съответствие с член 17, § 3.
§ 5. Ако получателят е предписал товарът да бъде предаден на трето лице, това лице не е упълномощено да изменя договора за превоз.
Член 19
Упражняване на правото на разпореждане
§ 2. Изпращачът или в случая по член 18, § 3 получателят трябва да заплати на превозвача обезщетение за разходите и вредата, произтичащи от изпълняването на последващите изменения.
§ 3. Изпълняването на последващите изменения трябва да бъде възможно, редно и разумно изискуемо в момента, когато нарежданията бъдат получени от онзи, който следва да ги изпълни; то не трябва конкретно нито да възпрепятства нормалната експлоатация на предприятието на превозвача, нито да причинява вреда на изпращачите или получателите на други пратки.
§ 4. Последващите нареждания не трябва да водят до разделяне на пратката.
§ 5. Когато поради условията, предвидени в § 3, превозвачът не може да изпълни получените нареждания, той трябва незабавно да уведоми за това онзи, от когото идват нарежданията.
§ 6. При грешка на превозвача той е отговорен за последиците от неизпълнението или от неправилното изпълнение на последващо изменение. Евентуалното обезщетение обаче не надхвърля обезщетението, предвидено при изгубване на товара.
§ 7. Превозвачът, който изпълни поисканите от изпращача последващи изменения, без да изиска представянето на дубликата от товарителницата, е отговорен за произтичащата от това вреда пред получателя, ако дубликатът от товарителницата е бил предаден на последния. Евентуалното обезщетение обаче не надхвърля обезщетението, предвидено при изгубване на товара.
Член 20
Възпрепятстване при превоза
§ 2. Ако продължаването на превоза не е възможно, превозвачът иска указания от онзи, който има правото на разпореждане с товара. Ако превозвачът не може да получи указанията своевременно, той трябва да вземе мерките, преценени от него като най-благоприятни за интересите на онзи, който има правото на разпореждане с товара.
Член 21
Възпрепятстване при доставянето
§ 2. Когато възпрепятстването при доставянето се прекрати, преди указанията на изпращача да се получат от превозвача, товарът се предава на получателя. Изпращачът трябва незабавно да бъде уведомен за това.
§ 3. Ако получателят откаже товара, изпращачът има правото да даде указания, въпреки че не може да представи дубликата от товарителницата.
§ 4. Ако възпрепятстването при доставянето възникне, след като получателят е изменил договора за превоз в съответствие с член 18, § 3 - 5, превозвачът трябва да уведоми този получател.
Член 22
Последици от възпрепятстването при превоза и при доставянето
а) неговото искане на указания,
b) изпълняването на получените указания,
с) фактът, че не получава или че не получава своевременно поисканите указания,
d) фактът, че е взел решение в съответствие с член 20, § 1, без да е поискал указания, освен ако тези разноски не са последица от негова грешка. Той може конкретно да получи превозната цена, приложима за поетия маршрут, и разполага със сроковете, съответстващи на този маршрут.
§ 2. В случаите, предвидени в член 20, § 2 и в член 21, § 1, превозвачът може да разтовари незабавно стоката на разноски на правоимащия. След това разтоварване превозът се смята за приключен. Превозвачът тогава поема съхранението на стоката за сметка на правоимащия. При това той може да повери товара на трето лице и в такъв случай е отговорен само за правилния избор на това трето лице. Товарът остава обременен със задълженията, произтичащи от договора за превоз, и с всички други разноски.
§ 3. Превозвачът може да пристъпи към продажба на стоката, без да чака указания от правоимащия, когато податливото на разваляне естество или състоянието на товара го оправдава или когато разходите по съхранението са несъразмерни спрямо стойността на товара. В останалите случаи той може да пристъпи към продажба и ако в разумен срок не е получил от правоимащия противоположни указания, чието изпълнение може основателно да бъде изисквано.
§ 4. Ако стоката бъде продадена, получената от продажбата сума след приспадане на разноските, обременяващи товара, следва да се предостави на правоимащия. Ако получената сума не покрива разноските, изпращачът трябва да заплати разликата.
§ 5. Начинът на процедиране в случай на продажба се определя от законите и нормите, действащи на мястото, където се намира товарът, или от практиката на това място.
§ 6. Ако в случай на възпрепятстване при превоза или при доставянето изпращачът не даде своевременно указания и ако възпрепятстването при превоза или при доставянето не може да бъде отстранено в съответствие с § 2 и 3, превозвачът може да изпрати обратно товара на изпращача или ако е оправдано, да го унищожи на разноски на последния.
Раздел III
ОТГОВОРНОСТ
Член 23
Основание на отговорността
§ 1. Превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване и от повреждането на товара, настъпили от приемането за превоз до доставянето, както и за вредата, произтичаща от превишаването на срока за доставяне, независимо от използваната железопътна инфраструктура.
§ 2. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато изгубването, повреждането или превишаването на срока за доставяне се дължи на грешка на правоимащия, на нареждане на правоимащия, което не произтича от грешка на превозвача, на недостатък, свойствен на товара (вътрешна развала, фира и т.н.), или на обстоятелства, които превозвачът не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати.
§ 3. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато изгубването или повреждането произтича от специфичните рискове, присъщи на един или повече от следните фактори:
а) превоз, извършван в открит вагон съгласно Общите условия на превоз или когато това е било изрично договорено и вписано в товарителницата; освен по отношение на вредите, претърпени вследствие на атмосферни влияния, стоките, натоварени в интермодални транспортни единици и в шосейни превозни средства от затворен тип, направлявани от вагони, не се смятат за превозвани в открит вагон; ако за превоза на товарите в открити вагони изпращачът използва вагонни мушами, превозвачът поема същата отговорност като тази, която му тежи при превоз в открити вагони без мушами, дори когато се отнася за стоки, които съгласно Общите условия на превоз не се превозват в открити вагони;
b) липса или неизправност на опаковката при товари, които поради естеството си са изложени на загуби или повреди, ако не са опаковани или са недобре опаковани;
с) натоварване на стоките от изпращача или разтоварване от получателя;
d) естество на някои товари, които по присъщи на самото него причини са изложени на пълно или частично изгубване или повреждане, конкретно чрез счупване, ръждясване, естествена вътрешна развала, изсушаване, разпиляване;
е) неправилно, неточно или непълно обозначаване или номериране на колети;
f) превоз на живи животни;
g) превоз на товари, които съгласно приложимите разпоредби или съгласно споразумения, сключени между изпращача и превозвача и указани в товарителницата, трябва да бъдат придружавани, ако изгубването или повреждането произтича от риск, който придружаването е имало за цел да предотврати.
Член 24
Отговорност при превоз на подвижен състав като товар
§ 2. Превозвачът не е отговорен за вредата, произтичаща от изгубването на принадлежностите, които не са записани на двете страни на транспортното средство или не са упоменати в описа, който го придружава.
Член 25
Доказателствена тежест
§ 2. Когато превозвачът установи, че изгубването или повреждането може да произтича предвид конкретните обстоятелства от един или повече от специфичните рискове, предвидени в член 23, § 3, съществува презумпцията, че то произтича именно от тях. Правоимащият обаче запазва правото да докаже, че вредата не се дължи изцяло или отчасти на един от тези рискове.
§ 3. Презумпцията по § 2 не е приложима в случая, предвиден в член 23, § 3, буква а), ако е налице необикновено голяма липса или липса на колети.
Член 26
Последователни превозвачи
Член 27
Превозвач подизпълнител
§ 2. Всички разпоредби на настоящите Единни правила, регламентиращи отговорността на превозвача, се прилагат също към отговорността на превозвача подизпълнител за извършения от него превоз. Членове 36 и 41 се прилагат, когато е предявен иск срещу служителите и всички други лица, към чиито услуги превозвачът подизпълнител прибягва за изпълнението на превоза.
§ 3. Когато със специфично споразумение превозвачът поема задължения, които не му тежат по силата на настоящите Единни правила, или се отказва от права, които му се дават от тези Единни правила, това споразумение е без правни последици за превозвача подизпълнител, ако той не го е приел изрично и писмено. Независимо дали превозвачът подизпълнител го е приел или не, превозвачът остава обвързан със задълженията или отказите, които произтичат от това специфично споразумение.
§ 4. Ако и доколкото превозвачът и превозвачът подизпълнител са отговорни, тяхната отговорност е солидарна.
§ 5. Общият размер на обезщетението, дължимо от превозвача, превозвача подизпълнител, както и от техните служители и другите лица, към чиито услуги те прибягват за изпълнението на превоза, не надхвърля границите, предвидени в настоящите Единни правила.
§ 6. Разпоредбите на този член не засягат правата на обратни искове, които могат да съществуват между превозвача и превозвача подизпълнител.
Член 28
Презумпция за вреда при препращане
§ 2. Тази презумпция е приложима също, когато договорът за превоз, предшестващ препращането, не е бил подчинен на настоящите Единни правила, при условие че те биха се прилагали в случай на директен превоз между първото място на изпращане и последното местоназначение.
§ 3. Тази презумпция е приложима освен това, когато договорът за превоз, предшестващ препращането, е бил подчинен на друга международна спогодба за директен международен железопътен превоз на товари от естество, сравнимо с настоящите Единни правила, и тази спогодба съдържа също такава презумпция в полза на пратките, предадени за превоз съгласно тези Единни правила.
Член 29
Презумпция за изгубване на товара
§ 2. При получаване на обезщетението за изгубен товар правоимащият може писмено да поиска да бъде уведомен незабавно в случай, че товарът се намери през годината, която следва изплащането на обезщетението. Превозвачът му издава документ за това искане.
§ 3. В срок от трийсет дни след получаване на уведомлението, упоменато в § 2, правоимащият може да изиска товарът да му бъде предаден срещу заплащане на задълженията, произтичащи от договора за превоз, и срещу връщане на полученото обезщетение след приспадане, ако има основание, на разноските, включени в това обезщетение. Той обаче запазва правата си на обезщетение за превишаване на срока за доставяне, предвидени в членове 33 и 35.
§ 4. При отсъствие било на искането, посочено в § 2, било на указания, дадени в срока, предвиден в § 3, или още ако товарът бъде намерен повече от една година след изплащането на обезщетението, превозвачът разполага с него съобразно законите и нормите, действащи на мястото, където се намира товарът.
Член 30
Обезщетение при изгубване
§ 2. Обезщетението не надхвърля 17 разчетни единици на липсващ килограм брутно тегло.
§ 3. При изгубване на железопътно транспортно средство, движещо се на собствени колооси и предадено за превоз като товар, на интермодална транспортна единица или на техни части обезщетението се ограничава извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби до обичайната цена на транспортното средство, на интермодалната транспортна единица или на техните части за деня и мястото на изгубването. Ако е невъзможно да се установи денят или мястото на изгубването, обезщетението се ограничава до обичайната цена за деня и мястото на приемане за превоз.
§ 4. Превозвачът трябва да възстанови освен това превозната цена, заплатените митнически сборове и другите суми, изразходвани по превоза на изгубения товар, с изключение на акцизите, относими към стоки в обращение при преустановяване на тези акцизи.
Член 31
Отговорност при пътна фира
а) два процента от масата за течните или предадени за превоз във влажно състояние товари;
b) един процент от масата за сухите товари.
§ 2. Ограничаването на отговорността, предвидено в § 1, не е приложимо, ако се докаже предвид конкретните обстоятелства, че намаляването на теглото не се дължи на причините, които оправдават толеранса.
§ 3. Когато няколко колета се превозват с една и съща товарителница, пътната фира се изчислява за всеки колет, ако неговата маса при приемането за превоз е указана отделно в товарителницата или може да бъде установена по друг начин.
§ 4. В случай на пълно изгубване на товара или в случай на изгубване на колети не се прави никакво приспадане за пътна фира при изчисляване на обезщетението. § 5. Разпоредбите на този член не засягат разпоредбите на членове 23 и 25.
Член 32
Обезщетение при повреждане
§ 2. Обезщетението не надхвърля:
а) размера, който би достигнало при пълно изгубване на товара, ако цялата пратка е обезценена поради повреждането;
b) размера, който би достигнало при изгубване на обезценената част от товара, ако само част от пратката е обезценена поради повреждането.
§ 3. При повреждане на железопътно транспортно средство, движещо се на собствени колооси и предадено за превоз като товар, на интермодална транспортна единица или на техни части обезщетението се ограничава извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби до цената на ремонта им. Обезщетението не надхвърля размера, дължим в случай на изгубване.
§ 4. Превозвачът трябва да възстанови освен това в съотношението, определено съгласно § 1, разходите, посочени в член 30, § 4.
Член 33
Обезщетение при превишаване на срока за доставяне
§ 2. В случай на пълно изгубване на товара обезщетението, предвидено в § 1, не се натрупва с обезщетението, предвидено в член 30.
§ 3. В случай на частично изгубване на товара обезщетението, предвидено в § 1, не надхвърля четворния размер на превозната цена за неизгубената част от пратката.
§ 4. При повреждане на товара, непроизтичащо от превишаване на срока за доставяне, обезщетението, предвидено в § 1, се натрупва, ако има основание, с обезщетението, предвидено в член 32.
§ 5. В никакъв случай натрупването на обезщетението по § 1 с обезщетенията, предвидени в членове 30 и 32, не дава основание за заплащане на обезщетение, превишаващо дължимото в случай на пълно изгубване на товара.
§ 6. Когато в съответствие с член 16, § 1 срокът за доставяне е определен със споразумение, това споразумение може да предвижда условия на обезщетяване, различни от посочените в § 1. Ако в този случай сроковете за доставяне, определени в член 16, § 2 - 4, са превишени, правоимащият може да поиска било обезщетението, предвидено в упоменатото споразумение, било обезщетението, предвидено в § 1 - 5.
Член 34
Обезщетяване при декларирана стойност
Член 35
Обезщетяване при деклариран интерес при доставянето
Член 36
Изгубване на правото на ограничаване на отговорността
Член 37
Превръщане и лихви
§ 2. Правоимащият може да поиска върху обезщетението да се начисляват лихви в размер на пет процента годишно считано от деня на рекламацията, предвидена в член 43, или ако не е имало рекламация, от деня на предявяване на съдебния иск.
§ 3. Ако правоимащият не предаде на превозвача в определения му подходящ срок подкрепящите документи, необходими за окончателното уреждане на рекламацията, лихвите не текат между изтичането на определения срок и действителното предаване на тези документи.
Член 38
Отговорност при съобщение железница-море
а) пожар, ако превозвачът докаже, че пожарът не е бил причинен от негово действие или негова грешка, от действие или грешка на капитана, моряците, лоцмана или служители на превозвача;
b) спасяване или опит за спасяване на живот или на имущество в морето;
с) натоварване на стоката на палубата на кораба, при условие че тя е натоварена на палубата със съгласието на изпращача, отразено в товарителницата, и че не е във вагон;
d) рискове, опасности или произшествия по море или по други плавателни води.
§ 2. Превозвачът може да се позове на основанията за освобождаване от отговорност, посочени в § 1, само ако докаже, че изгубването, повреждането или превишаването на срока за доставяне е възникнало при превоза по море, от натоварването на стоката на борда на кораба до разтоварването и от кораба.
§ 3. Когато се позовава на основанията за освобождаване от отговорност, посочени в § 1, превозвачът остава въпреки това отговорен, ако правоимащият докаже, че изгубването, повреждането или превишаването на срока за доставяне се дължи на грешка на превозвача, капитана, моряците, лоцмана или на служители на превозвача.
§ 4. Когато една и съща морска отсечка се обслужва от няколко предприятия, вписани в списъка на линиите в съответствие с член 24, § 1 на Конвенцията, приложимият за отсечката режим на отговорността трябва да бъде еднакъв за всички тези предприятия. Освен това, когато предприятията са вписани в списъка по искане на няколко държави членки, приемането на този режим трябва да бъде предмет на предварително споразумение между тези държави.
§ 5. Мерките, взети в съответствие с § 1 и 4, се съобщават на Генералния секретар. Те влизат в сила най-рано при изтичането на срок от трийсет дни считано от деня, в който Генералният секретар уведоми за тях другите държави членки. Упоменатите мерки не засягат пратките в процес на превозване.
Член 39
Отговорност при ядрен инцидент
Член 40
Лица, за които превозвачът е отговорен
Член 41
Други искове
§ 2. Същото важи за всеки иск, предявен срещу служители на превозвача и други лица, за които той е отговорен съгласно член 40.
Раздел IV
УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА
Член 42
Констативен протокол
§ 1. Когато превозвачът открие или предположи частично изгубване или повреждане на товара или когато правоимащият посочи такова, превозвачът трябва незабавно и по възможност в присъствие на правоимащия да състави констативен протокол, установяващ естеството на вредата, състоянието на товара, неговата маса и доколкото е възможно, размера на вредата, причината за нея и момента, в който тя е възникнала.
§ 2. Копие от констативния протокол трябва да бъде връчено безплатно на правоимащия.
§ 3. Ако правоимащият не приема заключенията на констативния протокол, той може да поиска състоянието и масата на товара, както и причината за вредата и нейният размер да бъдат установени от експерт, назначен от страните по договора за превоз или по съдебен ред. Процедурата се подчинява на законите и разпоредбите на държавата, в която се извършва констатацията.
Член 43
Рекламации
§ 2. Право да подадат рекламация имат лицата, които имат правото да предявят иск срещу превозвача.
§ 3. За да подаде рекламация, изпращачът трябва да представи дубликата от товарителницата. При липса на дубликат той трябва да представи разрешение от получателя или да приведе доказателство, че последният е отказал стоката.
§ 4. За да подаде рекламация, получателят трябва да представи товарителницата, ако тя му е била предадена.
§ 5. Товарителницата, дубликатът от товарителницата и другите документи, които правоимащият прецени за необходимо да приложи към рекламацията, трябва да бъдат представени или в оригинали, или в копия, при нужда надлежно заверени, ако превозвачът поиска това.
§ 6. При уреждането на рекламацията превозвачът може да изиска представяне в оригинал на товарителницата, на дубликата от товарителницата или на разписката за наложен платеж, за да се отрази в него уреждането на рекламацията.
Член 44
Лица, които могат да предявят съдебен иск срещу превозвача
а) на изпращача до момента, в който получателят:
1. приеме товарителницата,
2. приеме товара, или
3. предяви правата, които му се полагат съгласно член 17, § 3 или член 18, § 3;
b) на получателя от момента, в който:
1. приеме товарителницата,
2. приеме товара, или
3. предяви правата, които му се полагат съгласно член 17, § 3 или член 18, § 3.
§ 2. Правото на получателя да предяви съдебен иск се погасява от момента, в който лицето, посочено от получателя в съответствие с член 18, § 5, приеме товарителницата, приеме товара или предяви правата, които му се полагат съгласно член 17, § 3.
§ 3. Правото да предяви съдебен иск за възстановяване на сума, платена съгласно договора за превоз, принадлежи само на онзи, който е извършил плащането.
§ 4. Правото да предяви съдебен иск относно наложените платежи принадлежи само на изпращача.
§ 5. За да упражни правото на съдебни искове, изпращачът трябва да представи дубликата от товарителницата. При липса на такъв той следва да представи разрешение от получателя или да приведе доказателство, че последният е отказал стоката. Ако е необходимо, изпращачът трябва да докаже липсата или изгубването на товарителницата.
§ 6. За да упражни правото на съдебни искове, получателят трябва да представи товарителницата, ако тя му е била предадена.
Член 45
Превозвачи, срещу които може да бъде предявен съдебен иск
§ 2. Когато при превози, изпълнявани от последователни превозвачи, превозвачът, който е трябвало да достави товара, е вписан с негово съгласие в товарителницата, срещу него може да бъде предявен съдебен иск в съответствие с § 1 дори ако той не е получил нито товара, нито товарителницата.
§ 3. Съдебният иск за възстановяване на сума, платена съгласно договора за превоз, може да бъде предявен срещу превозвача, получил тази сума, или срещу онзи, в полза на когото тя е била получена.
§ 4. Съдебният иск относно наложените платежи може да бъде предявен само срещу превозвача, приел товара за превоз на мястото на изпращане.
§ 5. Съдебният иск може да бъде предявен срещу превозвач, различен от превозвачите, посочени в § 1 - 4, когато е подаден като обратен иск или като възражение за недопустимост пред инстанцията по главен иск, основан на същия договор за превоз.
§ 6. Доколкото настоящите Единни правила се прилагат по отношение на превозвача подизпълнител, срещу него също може да бъде предявен съдебен иск.
§ 7. Ако ищецът може да избира между няколко превозвачи, неговото право на избор се погасява от момента, в който съдебният иск бъде предявен срещу един от тях; това важи също, ако ищецът може да избира между един или повече превозвачи и превозвач подизпълнител.
Член 46
Юрисдикция
а) се намира местоживеенето или обичайното местожителство на ответника, неговото седалище, филиалът или агенцията, сключила договора за превоз; или
b) се намира мястото на приемане на товара за превоз или мястото, предвидено за доставянето. Други правораздавателни органи не могат да бъдат сезирани.
§ 2. Когато съдебен иск, основан на настоящите Единни правила, се разглежда от съд, компетентен по смисъла на § 1, или когато по такъв спор е произнесено решение от такъв съд, никакъв нов съдебен иск не може да бъде предявен на същото основание между същите страни, освен ако решението на съда, пред който е подаден първият иск, подлежи на изпълнение в държавата, където се предявява новият иск.
Член 47
Погасяване на правото на иск
§ 2. Правото на иск обаче не се погасява:
а) в случай на частично изгубване или повреждане, ако:
1. изгубването или повреждането е констатирано в съответствие с член 42 преди приемането на стоката от правоимащия;
2. констатацията, която е трябвало да се извърши в съответствие с член 42, не е била извършена единствено по вина на превозвача;
b) в случай на неявна вреда, чието съществуване е установено след приемането на стоката от правоимащия, ако той:
1. поиска констатация в съответствие с член 42 веднага след откриването на вредата и най-късно в срок от седем дни след приемането на стоката; и
2. докаже освен това, че вредата е възникнала между приемането на товара за превоз и доставянето;
с) в случай на превишаване на срока за доставяне, ако в срок от шейсет дни правоимащият е предявил правата си пред един от превозвачите, упоменати в член 45, § 1;
d) ако правоимащият докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.
§ 3. Ако товарът е бил обект на препращане в съответствие с член 28, исковете при частично изгубване или повреждане, породени от един от предшестващите договори за превоз, се погасяват както ако се отнася за един-единствен договор.
Член 48
Давност
а) за изплащане на наложен платеж, който превозвачът е събрал от получателя;
b) за изплащане на сума, получена от продажба, която превозвачът е извършил;
с) по вреда, произтичаща от действие или бездействие, извършено било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече;
d) основан на един от договорите за превоз, предшестващи препращането, в случая, предвиден в член 28.
§ 2. Давността тече за иска:
а) за обезщетение за пълно изгубване: от трийсетия ден след изтичането на срока за доставяне;
b) за обезщетение за частично изгубване, повреждане или превишаване на срока за доставяне: от деня, в който доставянето се е състояло;
с) във всички други случаи: от деня, в който правото е можело да бъде упражнено. Денят, посочен като начален за давността, никога не е включен в срока.
§ 3. При писмена рекламация, подадена в съответствие с член 43, давността се преустановява до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи. При частично приемане на рекламацията давността започва да тече отново за частта от рекламацията, която остава спорна. Доказателството за получаването на рекламацията или на отговора и това за връщането на документите са в тежест на страната, която се позовава на този факт. Последващите рекламации, които имат същия предмет, не преустановяват давността.
§ 4. Искът с изтекла давност не може повече да бъде предявен дори под формата на обратен иск или на възражение за недопустимост.
§ 5. Извън това преустановяването и прекратяването на давността се регламентират от националното право.
Раздел V
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ПРЕВОЗВАЧИТЕ
Член 49
Разплащане
§ 1. Всеки превозвач, който е събрал било при тръгването, било при пристигането разноските или други вземания, произтичащи от договора за превоз, или който би трябвало да събере тези разноски или други вземания, е длъжен да изплати на заинтересованите превозвачи частта, която им се полага. Условията на плащане се определят със споразумение между превозвачите.
§ 2. Член 12 се прилага също за взаимоотношенията между последователни превозвачи.
Член 50
Право на обратен иск
а) превозвачът, причинил вредата, е единствено отговорен за нея;
b) когато вредата е причинена от няколко превозвачи, всеки от тях отговаря за причинената от него вреда; ако разграничението е невъзможно, обезщетението се разпределя между тях в съответствие с буква с);
с) ако не може да бъде доказано кой от превозвачите е причинил вредата, обезщетението се разпределя между всички превозвачи, участвали в превоза, с изключение на онези, които докажат, че вредата не е била причинена от тях; разпределението е пропорционално на частта от превозната цена, която се полага на всеки от превозвачите.
§ 2. При несъстоятелност на един от тези превозвачи тежащата му и неплатена от него част се разпределя между всички други превозвачи, участвали в превоза, пропорционално на частта от превозната цена, която се полага на всеки от тях.
Член 51
Процедура при обратни искове
§ 2. Превозвачът, който упражнява правото си на обратен иск, трябва да изложи пред една и съща инстанция исковата си молба срещу всички превозвачи, с които не е постигнал споразумение, под страх да изгуби правото си на обратен иск срещу онези, които не е призовал.
§ 3. Съдът трябва да се произнесе с едно и също решение по всички обратни искове, по които е сезиран.
§ 4. Превозвачът, който иска да предяви правото си на обратен иск, може да сезира правораздавателните органи на държавата, на чиято територия се намира седалището на един от превозвачите, участвали в превоза, или неговият филиал, или агенцията, сключила договора за превоз.
§ 5. Когато искът трябва да бъде предявен срещу няколко правозвачи, превозвачът, който упражнява правото на обратен иск, може да избере между правораздавателните органи, компетентни по смисъла на § 4, съда, пред който да подаде обратния си иск.
§ 6. Обратни искове не могат да бъдат подавани пред инстанцията, която разглежда иска за обезщетение, предявен от правоимащия по договора за превоз.
Член 52
Споразумения относно обратните искове
ПРАВИЛНИК ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРЕВОЗ НА ОПАСНИ ТОВАРИ (RID - ПРИТУРКА С КЪМ КОНВЕНЦИЯТА)
Член 1
Обсег на действие
§ 1. Настоящият Правилник се прилага:
а) при международните железопътни превози на опасни товари на територията на държавите членки,
b) при превозите в допълнение към железопътен превоз, за които са приложими Единните правила CIM, освен ако е предвидено друго в международните разпоредби, регламентиращи превозите с друг вид транспорт, както и при дейностите, посочени в Приложението към настоящия Правилник.
§ 2. Опасните товари, чийто превоз Приложението изключва, не трябва да бъдат обект на международен превоз.
Член 2
Освобождаване
Член 3
Ограничения
Член 4
Други разпоредби
Член 5
Допускан вид влакове. Превоз под формата на ръчен багаж, багажни пратки или на борда на моторни превозни средства
а) опасните товари, допускани за превоз съгласно Приложението, при спазване на съобразените максимални количества и на специфичните условия за превоз във влакове, които не са товарни;
b) опасните товари, превозвани при специфичните условия, посочени в Приложението, под формата на ръчен багаж, багажни пратки или във или върху моторни превозни средства в съответствие с член 12 на Единните правила CIV.
§ 2. Пътникът не може да взема със себе си опасни товари под формата на ръчен багаж или да ги изпраща като багажни пратки или на борда на моторни превозни средства, ако те не отговарят на специфичните условия, посочени в Приложението.
Член 6
Приложение
* * *
Приложението ще получи съдържанието, което Комисията от експерти по превоза на опасни товари определи, в момента на влизане в сила на Протокола от 3 юни 1999 г., внасящ изменение в Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., в съответствие с член 19, § 4 от тази Конвенция.ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА ДОГОВОРИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОДВИЖЕН СЪСТАВ В МЕЖДУНАРОДНО ЖЕЛЕЗОПЪТНО СЪОБЩЕНИЕ (CUV - ПРИТУРКА D КЪМ КОНВЕНЦИЯТА)
Член 1
Обсег на действие
Настоящите Единни правила се прилагат при двустранните или многостранните договори за използване на железопътен подвижен състав като транспортно средство за осъществяване на превози съгласно Единните правила CIV и съгласно Единните правила CIM.
Член 2
Определения
а) "предприятие за железопътен превоз" означава всяко предприятие с частен или обществен статут, оторизирано да превозва хора или товари, като осигурява тракцията;
b) "подвижен състав" означава всяко превозно средство, способно да се движи на собствени колооси по релсов път, без собствена двигателна тяга;
с) "ползвател" означава онзи, който експлоатира икономически за траен период подвижен състав като транспортно средство независимо дали е негов собственик, или има правото на разпореждане върху него;
d) "гара на домуване" означава мястото, което е изписано върху превозното средство и на което това превозно средство може или трябва да бъде препратено съгласно условията на договора за използване.
Член 3
Означения и надписи върху подвижния състав
а) указание за ползвателя;
b) при нужда указание за предприятието за железопътен превоз, към чийто парк от подвижен състав е зачислено превозното средство;
с) при нужда указание за гарата на домуване;
d) други означения и надписи съгласно договора за използване.
§ 2. Означенията и надписите, предвидени в § 1, могат да бъдат допълнени със средства за електронно идентифициране.
Член 4
Отговорност при изгубване или повреждане на подвижен състав
§ 2. Предприятието за железопътен превоз не отговаря за вредата, произтичаща от изгубване на принадлежностите, които не са записани върху двете страни на превозното средство или които не са упоменати в придружаващия го опис.
§ 3. При изгубване на подвижния състав или на неговите принадлежности обезщетението се ограничава извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби до обичайната цена на подвижния състав или на неговите принадлежности за мястото и момента на изгубване. Ако е невъзможно да се установи денят или мястото на изгубване, обезщетението се ограничава до обичайната цена за деня и мястото на отдаване на подвижния състав за използване.
§ 4. При повреждане на подвижния състав или на неговите принадлежности обезщетението се ограничава извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби до разноските по ремонтирането му. Обезщетението не надхвърля размера, дължим в случай на изгубване.
§ 5. Страните по договора могат да договорят разпоредби, които се отклоняват от § 1 - 4.
Член 5
Изгубване на правото на ограничаване на отговорността
Член 6
Презумпция за изгубване на подвижен състав
§ 2. Ако подвижният състав, смятан за изгубен, бъде намерен след изплащане на обезщетението, правоимащият може в срок от шест месеца считано от получаването на уведомлението за това да изиска от предприятието за железопътен превоз, на което е отдал подвижния състав за използване като транспортно средство, подвижният състав да му бъде предаден без разноски и срещу възстановяване на обезщетението в гарата на домуване или на друго договорено място.
§ 3. Ако искането, упоменато в § 2, не бъде предявено или ако подвижният състав бъде намерен повече от една година след изплащане на обезщетението, предприятието за железопътен превоз, на което правоимащият е отдал подвижния състав за използване като транспортно средство, се разпорежда с него съобразно законите и правните норми, действащи на мястото, където се намира подвижният състав.
§ 4. Страните по договора могат да договорят разпоредби, които се отклоняват от § 1 - 3.
Член 7
Отговорност за вредите, причинени от подвижен състав
§ 2. Страните по договора могат да се споразумеят за разпоредби, които се отклоняват от § 1.
Член 8
Суброгация
а) че без да се нарушава правото му на обратен иск, то ги замества по отношение на тяхната отговорност към ползвателя в случай на изгубване или повреждане на подвижния състав или на неговите принадлежности;
b) че единствено ползвателят е отговорен пред другите предприятия за железопътен превоз за вредите, причинени от подвижния състав, но че единствено предприятието за железопътен превоз, което е договорният партньор на ползвателя, е оторизирано да предяви правата на другите предприятия за железопътен превоз.
Член 9
Отговорност за служителите и други лица
§ 2. Освен при противоположно споразумение между страните по договора управителите на инфраструктурата, върху която предприятието за железопътен превоз използва подвижния състав като транспортно средство, се смятат за лица, към чиито услуги предприятието за железопътен превоз прибягва.
§ 3. Параграфи 1 и 2 се прилагат също при суброгация в съответствие с член 8.
Член 10
Други искове
§ 2. Параграф 1 се прилага също при суброгация в съответствие с член 8.
§ 3. Същото важи за всеки иск, предявен срещу служителите и другите лица, за които отговаря предприятието за железопътен превоз, на което подвижният състав е бил отдаден за използване като транспортно средство.
Член 11
Юрисдикция
§ 2. Освен при противоположно споразумение между страните компетентната юрисдикция е тази на държавата членка, в която се намира седалището на ответника. Ако седалището на ответника не е в държава членка, компетентната юрисдикция е тази на държавата членка, в която е възникнала вредата.
Член 12
Давност
§ 2. Давностният срок тече:
а) за исковете, основани на член 4 - от деня, в който е установено изгубването или повреждането на подвижния състав, или от деня, в който правоимащият е могъл да смята подвижния състав за изгубен в съответствие с член 6, § 1 или § 4;
b) за исковете, основани на член 7 - от деня, в който е възникнала вредата.
ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА ДОГОВОРА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА В МЕЖДУНАРОДНО ЖЕЛЕЗОПЪТНО СЪОБЩЕНИЕ (CUI - ПРИТУРКА Е КЪМ КОНВЕНЦИЯТА)
Раздел I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Член 1
Обсег на действие
§ 1. Настоящите Единни правила се прилагат при всеки договор за използване на железопътна инфраструктура за целите на международните превози по смисъла на Единните правила CIV и на Единните правила CIM. Това е в сила независимо от седалището и националността на страните по договора. Настоящите Единни правила се прилагат дори когато железопътната инфраструктура се управлява или използва от държави или от правителствени институции или организации.
§ 2. Извън разпоредбите на член 21 настоящите Единни правила не се прилагат за други правни отношения, като конкретно:
а) отговорността на превозвача или на управителя към техните служители или други лица, към чиито услуги те прибягват за изпълнението на задачите си;
b) отговорността между превозвача или управителя, от една страна, и трети лица, от друга страна.
Член 2
Декларация за отговорността при телесни вреди
§ 2. Държавата, направила декларация в съответствие с § 1, може да се откаже от нея във всеки момент, като уведоми депозитаря. Това отказване поражда действие един месец след датата, на която депозитарят го съобщи на държавите членки.
Член 3
Определения
а) "железопътна инфраструктура" означава всички железни пътища и стационарни съоръжения, доколкото те са необходими за движението на железопътните превозни средства и за безопасността на съобщението;
b) "управител" означава онзи, който предоставя железопътна инфраструктура;
с) "превозвач" означава онзи, който превозва по релсов път хора или товари в международно съобщение при режима на Единните правила CIV или на Единните правила CIM;
d) "помощник" означава служителите или другите лица, към чиито услуги превозвачът или управителят прибягва за изпълнението на договора, когато тези служители или тези други лица действат в упражняване на функциите си;
е) "трето лице" означава всяко лице, различно от управителя, превозвача и техните помощници;
f) "лиценз" означава разрешителното на превозвача, издадено в съответствие със законите и правните норми на държавата, в която се намира седалището по неговата основна дейност, да упражнява дейността на железопътен превозвач;
g) "сертификат за безопасност" означава документа, удостоверяващ в съответствие със законите и правните норми на държавата, в която се намира използваната инфраструктура, че по отношение на превозвача вътрешната организация на предприятието, както и персоналът, който ще се наема, и подвижният състав, който ще се използва по тази инфраструктура, отговарят на утвърдените изисквания в областта на безопасността с оглед да се осигури безаварийно обслужване по тази инфраструктура.
Член 4
Обвързващи норми
Раздел II
ДОГОВОР ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ
Член 5
Съдържание и форма
§ 1. Отношенията между управителя и превозвача се уреждат с договор за използване.
§ 2. Договорът урежда конкретно административните, техническите и финансовите условия на използването. Той съдържа най-малко следните указания:
а) инфраструктурата, която ще се използва,
b) обсега на използване,
с) задълженията на управителя,
d) задълженията на превозвача,
е) персонала, който ще се наема,
f) подвижния състав, който ще се използва,
g) финансовите условия.
§ 3. Договорът трябва да бъде установен писмено или под равнозначна форма. Отсъствието или нередовността на писмен или под равнозначна форма документ или отсъствието на някое от указанията, предвидени в § 2, не засягат нито съществуването, нито валидността на договора, който остава подчинен на настоящите Единни правила.
Член 6
Специфични задължения на превозвача и на управителя
§ 2. Превозвачът е длъжен да запознава управителя с всеки факт, който може да се отрази на валидността на неговия лиценз, на неговите сертификати за безопасност или на другите доказателствени документи.
§ 3. Управителят може да изиска превозвачът да докаже, че е сключил достатъчна застраховка отговорност или че е взел равностойни мерки за посрещане на всички искове, на каквото и да било основание, предвидени в членове 9 - 21. Превозвачът трябва всяка година да доказва посредством удостоверение в дължимата форма, че застраховката отговорност или равностойните мерки продължават да съществуват; той е длъжен да уведомява управителя за всяко свързано с тях изменение преди възникването на неговите последици.
§ 4. Страните по договора са задължени да се уведомяват взаимно за всеки факт, който може да попречи на изпълнението на сключения от тях договор.
Член 7
Срок на договора
§ 2. Управителят може да денонсира договора за използване незабавно, ако:
а) превозвачът вече не е оторизиран да упражнява дейността на железопътен превозвач;
b) персоналът, който се наема, и подвижният състав, който се използва, вече не отговарят на изискванията за безопасност;
с) превозвачът е просрочил плащане, а именно:
1. два последователни падежа, при което сумата е в размер, превишаващ обичайната равностойност за един месец, или
2. с период, обхващащ повече от два падежа, при което сумата е в размер на обичайната равностойност за два месеца;
d) превозвачът явно е нарушил някое от специфичните задължения, предвидени в член 6, § 2 и 3.
§ 3. Превозвачът може да денонсира договора за използване незабавно, ако управителят изгуби правото си да управлява инфраструктурата.
§ 4. Всяка страна по договора за използване може да го денонсира незабавно в случай на явно нарушаване на някое от основните задължения от другата страна по договора, когато това задължение засяга безопасността на хората и имуществото; страните по договора могат да се споразумеят за формите на упражняване на това право.
§ 5. Страната по договора, дала основание за неговото денонсиране, е отговорна пред другата страна за произтичащата от това вреда, освен ако докаже, че вредата не се дължи на нейна грешка.
§ 6. Страните по договора могат да се споразумеят за условия, които се отклоняват от разпоредбите на § 2, букви с) и d) и на § 5.
Раздел III
ОТГОВОРНОСТ
Член 8
Отговорност на управителя
§ 1. Управителят е отговорен:
а) за телесните вреди (смърт, наранявания или всякакво друго увреждане на физическата или психическа цялост),
b) за имуществените вреди (разрушаване или повреждане на движимо и недвижимо имущество),
с) за финансовите вреди вследствие на обезщетения, дължими от превозвача в съответствие с Единните правила CIV и Единните правила CIM, причинени на превозвача или на неговите помощници по време на използването на инфраструктурата и произтичащи от инфраструктурата.
§ 2. Управителят е освободен от тази отговорност:
а) в случай на телесни вреди и на финансови вреди вследствие на обезщетения, дължими от превозвача в съответствие с Единните правила CIV:
1. ако вредоносният факт е причинен от външни по отношение на експлоатацията обстоятелства, които управителят въпреки дължимата според особеностите на случая грижа не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати,
2. доколкото вредоносният факт се дължи на грешка на лицето, претърпяло вредата,
3. ако вредоносният факт се дължи на поведението на трето лице, което управителят въпреки дължимата според особеностите на случая грижа не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати;
b) в случай на имуществени вреди и на финансови вреди вследствие на обезщетения, дължими от превозвача в съответствие с Единните правила CIM, ако вредата произтича от грешка на превозвача или от нареждане на превозвача, което не може да бъде отдадено на управителя, или от обстоятелства, които управителят не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати.
§ 3. Ако вредоносният факт се дължи на поведението на трето лице и ако въпреки това управителят не е напълно освободен от своята отговорност в съответствие с § 2, буква а), той е отговорен само в границите на настоящите Единни правила и без да се нарушава правото му на евентуален обратен иск срещу третото лице.
§ 4. Страните по договора могат да се споразумеят дали и в каква степен управителят е отговорен за вредите, причинени на превозвача от забавяне или от смущения в експлоатацията.
Член 9
Отговорност на превозвача
а) за телесните вреди (смърт, наранявания или всякакво друго увреждане на физическата или психическата цялост),
b) за имуществените вреди (разрушаване или повреждане на движимо и недвижимо имущество), причинени на управителя или на неговите помощници по време на използването на инфраструктурата от използваните превозни средства или от превозваните лица или товари.
§ 2. Превозвачът е освободен от тази отговорност:
а) в случай на телесни вреди:
| 1. | ако вредоносният факт е причинен от външни по отношение на на експлоатацията обстоятелства, които превозвачът въпреки дължимата според особеностите на случая грижа не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати, |
| 2. | доколкото вредоносният факт се дължи на грешка на лицето, претърпяло вредата, |
| 3. | ако вредоносният факт се дължи на поведението на трето лице, което превозвачът въпреки дължимата според особеностите на случая грижа не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати; |
§ 3. Ако вредоносният факт се дължи на поведението на трето лице и ако въпреки това превозвачът не е напълно освободен от своята отговорност в съответствие с § 2, буква а), той е отговорен само в границите на настоящите Единни правила и без да се нарушава правото му на евентуален обратен иск срещу третото лице.
§ 4. Страните по договора могат да се споразумеят дали и в каква степен превозвачът е отговорен за вредите, причинени на управителя от смущение в експлоатацията.
Член 10
Съвкупност от причини
§ 2. Параграф 1 е приложим по аналогия, когато за вредата са допринесли причини, отдавани на управителя, и причини, отдавани на няколко превозвачи, използващи същата железопътна инфраструктура.
§ 3. Параграф 1, първо изречение е приложим по аналогия при вреди, упоменати в член 9, когато за вредата са допринесли причини, отдавани на няколко превозвачи, използващи същата инфраструктура. Ако е невъзможно да се установи в каква степен съответните причини са допринесли за вредата, превозвачите са отговорни поравно пред управителя.
Член 11
Обезщетяване за вреди и загуби в случай на смърт
а) необходимите разноски вследствие на смъртта, конкретно разноските по превоза на тялото и погребението;
b) ако смъртта не е настъпила незабавно, обезщетението за вреди и загуби, предвидено в член 12.
§ 2. Ако поради смъртта лица, към които починалото лице по закон е имало или е щяло да има в бъдеще задължение за издръжка, са лишени от издръжката си, има основание те да бъдат обезщетени за тази загуба. Искът за обезщетяване за вреди и загуби на лицата, чиято издръжка починалото лице е поемало, без да е задължено за това по закон, остава подчинен на националното право.
Член 12
Обезщетяване за вреди и загуби в случай на наранявания
а) необходимите разноски, конкретно за лечение и превоз;
b) поправяне на вредата, произтичаща както от пълната или частичната нетрудоспособност, така и от нарастването на нуждите.
Член 13
Обезщетяване при други телесни увреждания
Член 14
Форма и размер на обезщетението при смърт и наранявания
§ 2. Размерът на обезщетението, което следва да се заплати в съответствие с § 1, се определя от националното право. За прилагането на настоящите Единни правила обаче се определя максимална граница от 175 000 разчетни единици за всяко лице в еднократно изплатена сума или в годишна рента, съответстваща на тази сума, в случай че националното право предвижда максимална граница в по-нисък размер.
Член 15
Изгубване на правото на ограничаване на отговорността
Член 16
Превръщане и лихви
§ 2. Правоимащият може да поиска върху обезщетението да се начисляват лихви в размер на пет процента годишно считано от деня на започване на процедура за спогодба, на сезиране на арбитражния съд, предвиден в раздел V на Конвенцията, или на предявяване на съдебния иск.
Член 17
Отговорност при ядрен инцидент
Член 18
Отговорност за помощниците
Член 19
Други искове
§ 2. Същото важи за всеки иск, предявен срещу помощниците, за които управителят или превозвачът отговаря съгласно член 18.
Член 20
Споразумения-спорове
Раздел IV
ИСКОВЕ НА ПОМОЩНИЦИТЕ
Член 21
Искове срещу управителя или срещу превозвача
§ 1. Всеки иск за отговорност на помощниците на превозвача срещу управителя за причинени от него вреди, на каквото и да било основание, може да бъде предявен само при условията и ограниченията на настоящите Единни правила.
§ 2. Всеки иск за отговорност на помощниците на управителя срещу превозвача за причинени от него вреди, на каквото и да било основание, може да бъде предявен само при условията и ограниченията на настоящите Единни правила.
Раздел V
УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА
Член 22
Процедура за спогодба
Страните по договора могат да се споразумеят за процедури за спогодба или да се обърнат към арбитражния съд, предвиден в раздел V на Конвенцията.
Член 23
Обратни искове
Член 24
Юрисдикция
§ 2. Освен при противоположно споразумение между страните компетентната юрисдикция е тази на държавата членка, в която се намира седалището на управителя.
Член 25
Давност
§ 2. Давностният срок тече считано от деня, в който е възникнала вредата.
§ 3. В случай на смърт на лица исковете са с давност три години считано от деня след смъртта, без при това този срок да може да превишава пет години считано от деня след вредоносния факт.
§ 4. Жалба на лице, от което се търси отговорност, може да бъде подадена и след изтичане на давностния срок, предвиден в § 1, ако това бъде направено в срока, определен от закона на държавата, където е започнало съдебното преследване. При това този срок не може да бъде по-кратък от деветдесет дни считано от датата, на която лицето, упражняващо правото на жалба, е уредило рекламацията или самото то е било призовано.
§ 5. Давностният срок спира да тече, когато страните по спора се споразумеят за процедура за спогодба или когато сезират арбитражния съд, предвиден в раздел V на Конвенцията.
§ 6. Извън това спирането и прекъсването на давността се регламентират от националното право.
ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКИ НОРМИ И ПРИЕМАНЕ НА ЕДИННИ ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕДПИСАНИЯ ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ СРЕДСТВА, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ В МЕЖДУНАРОДНО СЪОБЩЕНИЕ (APTU - ПРИТУРКА F КЪМ КОНВЕНЦИЯТА)
Член 1
Обсег на действие
Настоящите Единни правила определят процедурата за утвърждаване на технически норми и приемане на единни технически предписания, приложими за железопътните средства, предназначени да бъдат използвани в международно съобщение.
Член 2
Определения
а) "държава страна" означава всяка държава - членка на Организацията, която не е направила декларация относно тези Единни правила в съответствие с член 42, § 1, първо изречение на Конвенцията;
b) "международно съобщение" означава движение на подвижен железопътен състав по железопътни линии, навлизащи в територията на поне две държави страни;
с) "предприятие за железопътен транспорт" означава всяко предприятие с частен или обществен статут, оторизирано да превозва хора или товари, като осигурява тракцията;
d) "управител на инфраструктура" означава всяко предприятие или всяко ведомство, управляващо железопътна инфраструктура;
е) "железопътни средства" означава всички железопътни средства, предназначени за използване в международно съобщение, конкретно подвижния състав и железопътната инфраструктура;
f) "подвижен състав" означава всяко превозно средство, способно да се движи по железни пътища на собствени колооси, със или без собствена двигателна тяга;
g) "двигателно превозно средство" означава железопътно превозно средство със собствена двигателна тяга;
h) "товарен вагон" означава железопътно превозно средство без собствена двигателна тяга, предназначено за превоз на товари;
i) "пътнически вагон" означава железопътно превозно средство без собствена двигателна тяга, предназначено за превоз на пътници;
j) "железопътна инфраструктура" означава всички железни пътища и стационарни съоръжения, доколкото те са необходими за движението на подвижния състав и за безопасността на съобщението;
k) "техническа норма" означава всяка техническа спецификация, приета от признат национален или международен институт за стандартизация съобразно прилаганите от него процедури; всяка техническа спецификация, изготвена в рамките на Европейските общности, се приравнява към техническа норма;
l) "техническо предписание" означава всяко правило, различно от техническа норма, относно конструкцията, експлоатацията, поддръжката или процедура, засягаща железопътните средства;
m) "Комисия от технически експерти" означава Комисията, предвидена в член 13, § 1, буква f) на Конвенцията.
Член 3
Цел
а) улесняват свободното движение на подвижен състав и свободното използване на други железопътни средства в международно съобщение;
b) допринасят за осигуряване на безопасността, надеждността и безпрепятствеността в международно съобщение;
с) държат сметка за опазването на околната среда и общественото здраве.
§ 2. При утвърждаването на технически норми или приемането на единни технически предписания се вземат под внимание само онези, които са изготвени на международно равнище.
§ 3. Доколкото е възможно:
а) трябва да се осигурява съвместимост на техническите системи и компоненти, необходими в международно съобщение;
b) техническите норми и единните технически предписания се фокусират върху експлоатационните качества; при нужда те съдържат варианти.
Член 4
Изготвяне на технически норми и предписания
§ 2. Стандартизацията на изделията и на индустриалните производствени методи е от ресора на признатите национални и международни институти по стандартизация.
Член 5
Утвърждаване на технически норми
а) всяка държава страна;
b) всяка регионална организация за икономическа интеграция, на която нейните държави членки са прехвърлили компетенции по законодателство в областта на техническите норми за железопътните средства;
с) всеки национален или международен институт по стандартизация, натоварен с дейността по стандартизацията в железопътната област;
d) всяка представителна международна асоциация, за чиито членове съществуването на технически норми за железопътните средства е необходимо по причини, свързани с безопасността и рационалността при упражняването на тяхната дейност.
§ 2. Решение за утвърждаване на техническа норма се взема от Комисията от технически експерти по процедурата, предвидена в членове 16, 20 и член 33, § 6 на Конвенцията. Решенията влизат в сила съгласно разпоредбите на член 35, § 3 и 4 на Конвенцията.
Член 6
Приемане на единни технически предписания
а) всяка държава страна;
b) всяка регионална организация за икономическа интеграция, на която нейните държави членки са прехвърлили компетенции по законодателство в областта на техническите предписания относно железопътните средства;
с) всяка представителна международна асоциация, за чиито членове съществуването на единни технически предписания относно железопътните средства е необходимо по причини, свързани с безопасността и рационалността при упражняването на тяхната дейност.
§ 2. Решение за приемане на единно техническо предписание се взема от Комисията от технически експерти по процедурата, предвидена в членове 16, 20 и член 33, § 6 на Конвенцията. Решенията влизат в сила съгласно разпоредбите на член 35, § 3 и 4 на Конвенцията.
Член 7
Форма на заявленията
Член 8
Технически приложения
а) Технически норми и единни технически предписания за подвижния състав като цяло (приложение 1);
b) Технически норми и единни технически предписания за двигателните превозни средства (приложение 2);
с) Технически норми и единни технически предписания за товарните вагони (приложение 3);
d) Технически норми и единни технически предписания за пътническите вагони (приложение 4);
е) Технически норми и единни технически предписания за инфраструктурните съоръжения извън посочените в буква f) (приложение 5);
f) Технически норми и единни технически предписания за системите за безопасност и регулиране на движението (приложение 6);
g) Технически норми и единни технически предписания в областта на информационно-технологичните системи (приложение 7);
h) Технически норми и единни технически предписания за всички други железопътни средства (приложение 8).
§ 2. Приложенията са неразделна част от настоящите Единни правила. Тяхната структура трябва да отчита особеностите на междурелсието, габарита, системите за енергийно захранване и системите за безопасност и регулиране на движението в държавите страни.
§ 3. Приложенията ще съдържат редакцията, която бъде приета след влизането в сила на Протокола от 3 юни 1999 г., внасящ изменение в Конвенцията, от Комисията от технически експерти по същата процедура като предвидената в членове 16, 20 и член 33, § 6 от Конвенцията за изменения на приложенията.
Член 9
Декларации
§ 2. Държавите страни, направили декларация в съответствие с § 1, не се вземат под внимание при определянето на броя на държавите, които трябва да формулират възражение в съответствие с член 35, § 4 от Конвенцията, за да не влезе в сила решението на Комисията от технически експерти.
§ 3. Държавата, направила декларация в съответствие с § 1, може да се откаже от нея във всеки момент, като уведоми Генералния секретар. Това отказване поражда действие от първия ден на втория месец след уведомлението.
Член 10
Отменяне на Международната спогодба за техническо единство на железниците
Член 11
Първенство на приложенията
§ 2. След влизането в сила на приложенията, приети от Комисията от технически експерти в съответствие с член 8, § 3, настоящите Единни правила, както и техническите норми и единните технически предписания, съдържащи се в техните приложения, имат първенство в държавите страни пред техническите разпоредби на:
а) Правилника за взаимно използване на пътническите вагони и фургоните в международно съобщение (RIC);
b) Правилника за взаимно използване на товарните вагони в международно съобщение (RIV).
Приложение 1
Технически норми и единни технически предписания за подвижния състав като цяло
А. Междурелсие1. Железници с нормално междурелсие (1435 mm)
2. Железници с широко междурелсие (руско) (1520 mm)
3. Железници с широко междурелсие (финландско) (1524 mm)
4. Железници с широко междурелсие (ирландско) (1600 mm)
5. Железници с широко междурелсие (иберийско) (1688 mm)
6. Други железници
B. Габарит
1. Железници с нормално междурелсие на Европейския континент
2. Железници с нормално междурелсие във Великобритания
3. ............ С. ............
Приложение 2
Технически норми и единни технически предписания за двигателните превозни средства
А. Системи за енергийно захранване1. Постоянен ток 3000 V
2. Постоянен ток 1500 V и по-малко
3. Променлив ток 25 kV / 50 Hz
4. Променлив ток 15 kV / 16 2/3 Hz
В. Системи за безопасност и регулиране на движението
Приложение 3
Технически норми и единни технически предписания за товарните вагони
Приложение 4
Технически норми и единни технически предписания за пътническите вагони
Приложение 5
Технически норми и единни технически предписания за инфраструктурните съоръжения
Приложение 6
Технически норми и единни технически предписания за системите за безопасност и регули- ране на движението
Приложение 7
Технически норми и единни технически предписания в областта на информационно-технологичните системи
Приложение 8
Технически норми и единни технически предписания за всички други железопътни средства
* * *
На първо време вече съществуващите и признати на международно равнище технически норми и единни технически предписания за железопътните средства, такива, каквито фигурират в Международната спогодба за техническо единство на железниците, в RIV и RIC, както и в техническите фишове на UIC ще бъдат включени в упоменатите приложения.
ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА ТЕХНИЧЕСКО ПРИЕМАНЕ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИ СРЕДСТВА, ИЗПОЛЗВАНИ В МЕЖДУНАРОДНО СЪОБЩЕНИЕ (ATMF - ПРИТУРКА G КЪМ КОНВЕНЦИЯТА)
Член 1
Обсег на действие
Настоящите Единни правила определят процедурата, по която железопътният подвижен състав се приема за движение и други железопътни средства - за използване в международно съобщение.
Член 2
Определения
а) "държава страна" означава всяка държава - членка на Организацията, която не е направила декларация относно тези Единни правила в съответствие с член 42, § 1, първо изречение от Конвенцията;
b) "международно съобщение" означава движението на железопътния подвижен състав по железопътни линии, навлизащи в територията на поне две държави страни;
с) "предприятие за железопътен превоз" означава всяко предприятие с частен или обществен статут, оторизирано да превозва хора или товари, като осигурява тракцията;
d) "управител на инфраструктура" означава всяко предприятие или всяко ведомство, управляващо железопътна инфраструктура;
е) "ползвател" означава онзи, който експлоатира икономически за траен период железопътен подвижен състав като транспортно средство независимо дали е негов собственик, или има правото на разпореждане върху него;
f) "техническо приемане" означава процедурата, провеждана от компетентния орган, за приемане на подвижен състав за движение и на други железопътни средства - за използване в международно съобщение;
g) "приемане на тип конструкция" означава процедурата относно даден тип конструкция на подвижен състав, провеждана от компетентния орган, след приключване на която той предоставя правото за издаване по опростена процедура на одобрение за експлоатация на подвижен състав, отговарящ на този тип конструкция;
h) "приемане за експлоатация" означава правото, давано от компетентния орган за всяко отделно железопътно превозно средство да се движи в международно съобщение;
i) "подвижен състав" означава всяко железопътно превозно средство, способно да се движи по релсови пътища на собствени колооси, със или без собствена двигателна тяга;
j) "други железопътни средства" означава всички железопътни средства, които не са подвижен състав, предназначени да бъдат използвани в международно съобщение;
k) "Комисия от технически експерти" означава Комисията, предвидена в член 13, § 1, буква f) на Конвенцията.
Член 3
Допускане за движение в международно съобщение
§ 2. Техническото приемане има за цел да установи, че подвижният състав отговаря на:
а) предписанията за конструкция, съдържащи се в приложенията на Единните правила APTU,
b) предписанията за конструкция и оборудване, съдържащи се в Приложението на RID,
с) специфичните условия за приемане в съответствие с член 7, § 2 или § 3.
§ 3. Параграфи 1 и 2, както и следващите членове се прилагат по аналогия за техническото приемане на други железопътни средства и за елементите на конструкцията както на подвижен състав, така и на други железопътни средства.
Член 4
Процедура
а) или само на един етап с издаване на одобрение за експлоатация на дадено отделно превозно средство,
b) или на два последователни етапа с издаване на:
| 1. | одобрение на тип конструкция на даден тип подвижен състав; |
| 2. | след това на одобрение за експлоатация на отделните превозни средства, отговарящи на този тип конструкция, по опростена процедура за потвърждаване на принадлежността им към този тип. |
Член 5
Компетентен орган
§ 2. Органите, упоменати в § 1, могат да прехвърлят на ведомства, признати за правоспособни, компетенцията да издават техническо одобрение при условие, че те осигуряват наблюдението им. Прехвърляне на правомощието за издаване на техническо одобрение на предприятие за железопътен превоз, изключващо други от това правомощие, не се допуска. Изключва се освен това прехвърлянето на управител на инфраструктура, който участва пряко или косвено в конструирането на железопътни средства.
Член 6
Признаване на техническото приемане
Член 7
Предписания за конструкция, приложими за подвижния състав
а) на предписанията за конструкция, съдържащи се в приложенията към Единните правила APTU;
b) на предписанията за конструкция и оборудване, съдържащи се в Приложението на RID.
§ 2. При отсъствие на изрични разпоредби в приложенията към Единните правила APTU при техническото приемане се прилагат общопризнатите технически правила. Една техническа норма, дори да не е утвърдена съгласно процедурата, предвидена в Единните правила APTU, е доказателство, че съдържащото се в тази норма ноу-хау представлява общопризнато техническо правило.
§ 3. За да се даде възможност за техническо усъвършенстване, се допускат отклонения от общопризнатите технически правила и от предписанията за конструкция, съдържащи се в приложенията към Единните правила APTU, при условие да е доказано, че:
а) безопасност, поне равна на безопасността, която произтича от спазването на тези правила и на тези предписания,
b) както и съвместимостта остават гарантирани.
§ 4. Когато една държава страна възнамерява да извърши техническо приемане на подвижен състав в съответствие с § 2 или § 3, тя уведомява незабавно за това Генералния секретар на Организацията. Генералният секретар съобщава тази информация на другите държави страни. В срок от един месец след получаване на съобщението от Генералния секретар една държава страна може да поиска свикване на Комисията от технически експерти с оглед тя да провери дали условията за прилагане на § 2 или на § 3 са изпълнени. Комисията взема решение в срок от три месеца считано от получаването от Генералния секретар на искането за свикване.
Член 8
Предписания за конструкция, приложими за други железопътни средства
§ 2. Член 7, § 2 - 4 се прилага по аналогия.
§ 3. Задълженията, произтичащи за държавите - страни от Европейското споразумение за основните международни железопътни линии (AGC) от 31 май 1985 г. и Европейското споразумение за важните международни линии за комбиниран транспорт и свързаните с тях инсталации (AGTC) от 1 февруари 1991 г., по които те също са страни, остават приложими.
Член 9
Предписания за експлоатация
§ 2. Предприятията или ведомствата, които в държавите страни управляват железопътна инфраструктура, предназначена и годна да бъде експлоатирана в международно съобщение, включително системите за безопасност и регулиране на движението, са задължени да спазват техническите предписания, фигуриращи в приложенията към Единните правила APTU, и постоянно да се придържат към тях при изграждането или управляването на тази инфраструктура.
Член 10
Техническо приемане
§ 2. Техническо приемане може да бъде поискано от:
а) конструктора,
b) предприятие за железопътен превоз,
с) ползвателя на подвижния състав,
d) собственика на подвижния състав. Заявлението може да бъде подадено пред всеки компетентен орган, посочен в член 5, на една от държавите страни.
§ 3. Лицето, което подава заявление за приемане за експлоатация на подвижен състав по опростената процедура на техническо приемане (член 4, § 1, буква b), трябва да приложи към заявлението си сертификат за приемане на тип конструкция, съставен в съответствие с член 11, § 2, и да докаже по подходящ начин, че подвижният състав, за който иска приемане за експлоатация, отговаря на този тип конструкция.
§ 4. Техническо одобрение следва да се издава без оглед на качеството на заявителя.
§ 5. Техническо одобрение се издава по правило за неограничен срок; то може да бъде общо или ограничено.
§ 6. Одобрение на тип конструкция може да бъде оттеглено, ако безопасността, общественото здраве или опазването на околната среда вече не са гарантирани поради движението на подвижен състав, който е бил конструиран или предстои да бъде конструиран съобразно този тип конструкция.
§ 7. Одобрението за експлоатация може да бъде оттеглено:
а) ако подвижният състав вече не отговаря на предписанията за конструкция, съдържащи се в приложенията към Единните правила APTU, на специфичните условия за приемане в съответствие с член 7, § 2 или § 3 или на предписанията за конструкция и оборудване, съдържащи се в Приложението към RID, и ако ползвателят не изпълни изискването на компетентния орган да поправи недостатъците в определения срок;
b) ако задълженията или условията, произтичащи от ограничено одобрение съгласно § 5, не са изпълнени или спазени.
§ 8. Само органът, издал одобрение на тип конструкция или одобрение за експлоатация, може да ги оттегли.
§ 9. Одобрението за експлоатация се преустановява:
а) ако не са извършени техническото наблюдение, периодичните прегледи, операциите по поддържане и основните прегледи на подвижния състав, предписани в приложенията към Единните правила APTU, в специфичните условия за приемане в съответствие с член 7, § 2 или § 3 или в предписанията за конструкция и оборудване, съдържащи се в Приложението към RID;
b) ако при сериозна повреда на подвижен състав нареждането на компетентния орган за представяне на подвижния състав не е изпълнено;
с) при нарушаване на настоящите Единни правила и на предписанията от приложенията към Единните правила APTU;
d) когато компетентният орган реши така.
§ 10. Одобрението за експлоатация губи сила при извеждане на подвижния състав от употреба. Извеждането от употреба трябва да бъде съобщено на компетентния орган, издал одобрението за експлоатация.
§ 11. При отсъствие на изрични разпоредби в настоящите Единни правила процедурата на техническо приемане се регламентира от националното право на държавата страна, в която е подадено заявлението за техническо приемане.
Член 11
Сертификати
§ 2. В Сертификата за приемане на тип конструкция трябва да бъдат указани:
а) конструкторът на типа конструкция на даден подвижен състав;
b) всички технически характеристики, необходими за идентифициране на типа конструкция на даден подвижен състав;
с) при нужда специфичните условия за движение за типа конструкция на даден подвижен състав и подвижният състав, отговарящ на този тип конструкция.
§ 3. В Сертификата за приемане за експлоатация трябва да бъдат указани:
а) ползвателят на подвижния състав;
b) всички технически характеристики, необходими за идентифицирането на подвижния състав, което може да бъде направено и чрез препращане към Сертификата за приемане на тип конструкция;
с) при нужда специфичните условия за движение на подвижния състав;
d) при нужда неговият срок на валидност;
е) основните прегледи на подвижния състав, предписани в приложенията към Единните правила APTU, в специфичните условия за приемане в съответствие с член 7, § 2 или § 3 или в предписанията за конструкция и оборудване, съдържащи се в Приложението към RID, както и другите технически прегледи по отношение на елементи на конструкцията и определени системи на подвижния състав.
§ 4. Сертификатите трябва да бъдат напечатани най-малко на два езика, поне единият от които трябва да бъде избран между работните езици на Организацията.
Член 12
Единни образци
§ 2. Член 35, § 1 и 3 - 5 от Конвенцията се прилага по аналогия.
Член 13
Банка данни
§ 2. Компетентните органи или при нужда ведомствата, упълномощени от тях да приемат подвижен състав за експлоатация, съобщават незабавно на Организацията необходимите за целите на настоящите Единни правила данни за подвижния състав, приет за движение в международно съобщение. Необходимите данни се определят от Комисията от технически експерти. Само тези данни се регистрират в банката данни. Във всички случаи извеждането от употреба, официалното спиране от движение, оттеглянето на одобрение за експлоатация и модификациите на подвижен състав, които се отклоняват от приетия тип конструкция, се съобщават на Организацията.
§ 3. Данните, регистрирани в банката данни, се смятат само за опровержимо доказателство за техническото приемане на подвижен състав.
§ 4. До регистрираните данни могат да се допитват:
а) държавите страни;
b) предприятията за железопътен превоз, участващи в международното съобщение, чието седалище се намира в държава страна;
с) управителите на инфраструктура, по чиято инфраструктура се осъществява международно съобщение, със седалище в държава страна;
d) конструкторите на подвижен състав по отношение на техния подвижен състав;
е) ползвателите на подвижен състав по отношение на техния подвижен състав.
§ 5. Данните, до които правоимащите, упоменати в § 4, имат достъп, както и условията за този достъп се определят в приложение към настоящите Единни правила. Това приложение е неразделна част от Единните правила. То получава съдържанието, което Ревизионната комисия реши в съответствие с процедурата, предвидена в членове 16, 17 и член 33, § 4 от Конвенцията.
Член 14
Надписи и означения
а) знак, който удостоверява ясно, че е приет за движение в международно съобщение в съответствие с настоящите Единни правила; и
b) другите надписи и означения, предписани в приложенията към Единните правила APTU.
§ 2. Комисията от технически експерти определя знака, предвиден в § 1, буква а), както и преходните срокове, през които подвижният състав, приет за движение в международно съобщение, може да носи надписи и означения, отклоняващи се от предписаните в съответствие с § 1.
§ 3. Член 35, § 1 и 3 - 5 от Конвенцията се прилага по аналогия.
Член 15
Поддържане
Член 16
Произшествия и сериозни повреди
а) да вземат незабавно всички необходими мерки за осигуряване на безопасността на железопътното движение, опазването на околната среда и общественото здраве; и
b) да установят причините за произшествието или сериозната повреда.
§ 2. Подвижният състав се смята за сериозно повреден, ако вече не може да бъде поправен с несъществена операция, която да позволи включването му във влакова композиция и движението му на собствени колооси без опасност за експлоатацията.
§ 3. Произшествията и сериозните повреди се съобщават незабавно на органа, приел подвижния състав за движение. Този орган може да поиска представяне на повредения подвижен състав, евентуално вече поправен, за преглед на валидността на издаденото одобрение за експлоатация. При нужда процедурата по издаване на одобрение за експлоатация трябва да бъде подновена.
§ 4. Компетентните органи на държавите страни уведомяват Организацията за причините за произшествия и сериозни повреди в международно съобщение. По искане на държава страна Комисията от технически експерти може да разгледа причините за сериозни произшествия в международно съобщение с оглед на евентуалното усъвършенстване на предписанията за конструкция и експлоатация на подвижния състав и другите железопътни средства, съдържащи се в приложенията към Единните правила APTU.
Член 17
Спиране от движение и отказване на подвижен състав
Член 18
Неспазване на разпоредбите
§ 2. Гражданскоправните и наказателноправните последици, произтичащи от неспазване на настоящите Единни правила и на предписанията от приложенията към Единните правила APTU, се регламентират по отношение на инфраструктурата от националното право, включително нормите относно стълкновенията на закони, на държавата страна, в която се намира седалището на управителя на инфраструктурата.
Член 19
Спорове
* * *
Приложенията към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) се обнародват като притурка на "Държавен вестник".
