Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали този Протокол № 2 към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти; като имат предвид сключването на 9 ноември 1995 г. на Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция във връзка с правните последици на осъществените действия в рамките на трансгранично сътрудничество и правния статут на всички органи за сътрудничество, създадени по силата на споразумения за трансгранично сътрудничество; като имат предвид, че за ефективното осъществяване на функциите им териториалните общности или власти все по-често си сътрудничат не само със съседни общности от други държави (трансгранично сътрудничество), но и с несъседни чуждестранни общности с общи интереси (интертериториално сътрудничество), като извършват това само в рамките на органи за трансгранично сътрудничество и сдружения на териториални общности или власти, но също и на двустранна основа; като вземат предвид Виенската декларация от 1993 г., в която държавните и правителствените глави на държавите членки признават ролята на Съвета на Европа за създаването на толерантна и просперираща Европа чрез трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти; като отбелязват, че в областта на интертериториалното сътрудничество няма инструмент, който може да се сравни с Рамковата конвенция; като желаят да дадат на интертериториалното сътрудничество международна правна рамка; се договориха следните разпоредби:

Член 1

По смисъла на този протокол интертериториално сътрудничество означава всяко съгласувано действие, което има за цел установяване на връзки между териториални общности или власти от две или повече договарящи страни, които са различни от връзките на трансгранично сътрудничество между съседни общности, включително и сключване на споразумения с териториални общности или власти от други държави.

Член 2

1. Всяка договаряща страна признава и спазва правото на териториалните общности или власти под нейна юрисдикция и посочените в чл. 1 и 2 от Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти (наричана по-нататък "Рамкова конвенция") да обсъждат и да сключват споразумения за интертериториално сътрудничество в общи области на компетентност в съответствие с определените в техния статут процедури и съгласно националното законодателство и при спазване на международните ангажименти, поети от съответната договаряща страна.
2. Единствено териториалните общности или власти носят отговорност за споразумение за трансгранично сътрудничество, което те са сключили.

Член 3

Договарящите страни по този протокол прилагат Рамковата конвенция mutatis mutandis спрямо интертериториалното сътрудничество.

Член 4

Договарящите страни по този протокол, които са също договарящи страни по Допълнителния протокол към Рамковата конвенция (наричан по-нататък "Допълнителен протокол"), прилагат mutatis mutandis този протокол спрямо интертериториалното сътрудничество.

Член 5

По смисъла на този протокол mutatis mutandis означава, че в Рамковата конвенция и Допълнителния протокол терминът "трансгранично сътрудничество" се чете като "интертериториално сътрудничество" и че се прилагат членовете на Рамковата конвенция и на Допълнителния протокол, освен ако в този протокол не е предвидено друго.

Член 6

1. Всяка договаряща страна по Рамковата конвенция и Допълнителния протокол при подписването на този протокол или при депозирането на документ за ратифициране, приемане или одобрение декларира дали ще прилага съгласно чл. 4 от този протокол разпоредбите на членове 4 и 5 от Допълнителния протокол или само на един от тези членове.
2. Тази декларация може впоследствие да бъде изменяна с декларация, адресирана до генералния секретар.

Член 7

Не се допускат резерви по отношение на разпоредбите на този протокол.

Член 8

1. Този протокол е открит за подписване от държавите, подписали Рамковата конвенция, които могат да изразят съгласието си да се обвържат чрез:
а. подписване без резерва за ратифициране, приемане или одобрение; или
б. подписване с резерва за последващо ратифициране, приемане или одобрение, последвано от ратифициране, приемане или одобрение.
2. Държава - членка на Съвета на Европа, не може да подпише този протокол без резерви по отношение на ратифицирането, приемането или одобрението или да депозира документ за ратифициране, приемане или одобрение, освен ако вече не е депозирала или ако не депозира едновременно документ за ратифициране, приемане или одобрение на Рамковата конвенция.
3. Документите за ратифициране, приемане и одобрение се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 9

1. Този протокол влиза в сила три месеца от датата, на която четири държави - членки на Съвета на Европа, са изразили съгласието си да се обвържат с този протокол в съответствие с чл. 8.
2. За всяка държава членка, която впоследствие изрази съгласието си да се обвърже с протокола, същият влиза в сила три месеца от датата на подписването му или на депозирането на документа за неговото ратифициране, приемане или утвърждаване.

Член 10

1. След влизането в сила на този протокол всяка държава, присъединила се към Рамковата конвенция, може да се присъедини и към този протокол.
2. Присъединяването се осъществява чрез депозиране при генералния секретар на Съвета на Европа на документ за присъединяване, който влиза в сила три месеца от датата на депозирането му.

Член 11

1. Всяка договаряща страна може по всяко време да денонсира този протокол, като изпрати уведомление, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Денонсирането влиза в сила шест месеца от датата на получаване на уведомлението от страна на генералния секретар на Съвета на Европа.

Член 12

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите - членки на Съвета на Европа, и всяка държава, присъединила се към този протокол, за:
a) всяка декларация, представена от договаряща страна в съответствие с член 6;
б) всяко подписване на този протокол;
в) депозирането на всеки документ за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване;
г) всяка дата на влизане в сила на този протокол в съответствие с чл. 9 и чл. 10;
д) всяка друга мярка, уведомление или съобщение, свързани с този протокол. В потвърждение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за целта, подписаха този протокол.

Съставен в Страсбург на 5 май 1998 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа ще изпрати заверени копия на всяка от държавите - членки на Съвета на Европа, и на всяка държава, присъединила се към този протокол.