Регистрация на осигурители и самоосигуряващи се лица

Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице

I. Задължени лица: Държавното обществено осигуряване (ДОО) разграничава две групи лица, според това дали като субекти на осигурително право са задължени по Кодекса за социално осигуряване (КСО) да правят вноски за себе си или за други лица.

1. Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Т.е. това е субект, чиито правен статут е сред изброените в легалната дефиниция на чл.5, ал.1 от КСО: физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество и т.н. Изключени от кръга на лицата, които могат да придобият качеството осигурител са клоновете и поделенията на юридическите лица, което е задължено по силата на закона да внася осигурителни вноски за други лица. Осигурителни вноски се внасят за осигурени лица, които са винаги физически лица. На първо място за осигурителите възниква задължението да внасят осигурителните вноски, които са за сметка на осигурителите, както и на осигурителните вноски, които са за сметка на съответните физически лица. Второто основно задължение на осигурителите е периодично да представят данни в Национална агенция за приходите.

2. Самоосигуряващо се лице: физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, т.е за себе си. По своята същност самоосигуряващите се са комбинация между осигурител и осигурено лице. Самоосигуряващите се са „осигурители" за самите себе си - длъжни са да внасят осигурителни вноски за своя сметка при упражняване на трудова дейност и същевременно са осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски. Вноски за държавното обществено осигуряване за своя сметка внасят:

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, - лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица

- членове на неперсонифицирани дружества

- регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводителите

За самоосигуряващите се лица също е валидно задължението за периодично предоставяне на данни в Национална агенция за приходите (НАП).

Легалната дефиниция на осигурено лице за целите на ДОО разграничава морските лица от самоосигуряващите се лица. Независимо че се осигуряват изцяло за своя сметка морските лица не се третират като самоосигуряващи се лица за целите на ДОО, поради следното: морските лица не работят за свой риск и за своя сметка, а полагат труд по трудово правоотношение; осигурителните вноски за морските лица се внасят от работодателят им, който е и техен осигуритеl, морските лица нямат задължение да подават данни по Наредба Н-8 от 29 Декември 2005 г.

II. Регистрация на осигурители и самоосигуряващи се лица

Юридическите лица, клоновете им и техните поделения и едноличните търговци до края на 2005 г. имаха задължение да се регистрират в съответните териториални поделения на НОИ. Считано от 01 януари 2006 г., с влизането в сила на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) регистрацията в НОИ се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на НАП, която създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. Не подлежат на вписване в регистъра местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък. Регистърът съдържа данни относно компетентната териториална дирекция, името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице, единния идентификационен код (ЕИК), определен от Агенцията по вписванията, или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца, адрес, името и идентификационния номер на лицата, които го представляват по закон, както и други данни, идентифициращи лицето. ДОПК определя като задължени лица: физическите и юридическите лица, които са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, лицата, задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски, както и тези, които отговарят за задължението на тези лица. Със закон може да се предвиди воденето на специални регистри като част от регистъра на задължените лица. Чл.8 от ДОПК указва коя е компетентната ТД на НАП спрямо задължените по кодекса лица. Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра въз основа на:

а/ данни от Търговския регистър и от Регистър БУЛСТАТ - чл.82, ал.3 от ДОПК

Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието води и поддържа регистър БУЛСТАТ като единен национален административен регистър. Регистрацията в регистъра на НАП се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра. Въз основа на данните от търговския регистър и от регистър БУЛСТАТ компетентната ТД на НАП служебно вписва данните за лицата, вписани в търговския регистър, и за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ. Агенцията по вписванията има задължение по закон да осигурява автоматизирано подаване на информация за вписване в регистър БУЛСТАТ на данни към информационната система на НАП, както и информацията за несъответствията между данните в представените документи и в Националната база данни на регистър БУЛСТАТ и в други регистри и информационни системи, до които има достъп регистър БУЛСТАТ. Агенцията по вписванията предоставят на НАП копия от документите по чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за регистър БУЛСТАТ и от заявлението по чл. 11 от същия закон. При открити несъответствия в данните, вписани в регистър БУЛСТАТ, НАП уведомява службите по вписванията. Компетентна е ТД на НАП по седалището на местно юридическо лице или по седалището на клона. За Едноличните търговци компетентна е ТД на НАП по постоянен адрес на физическите лица, а не ТД на НАП по седалище на ЕТ.

Вписването в регистър БУЛСТАТ на лицата, упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност, на земеделските производители и на тютюнопроизводителите се извършва в службите по вписванията по техния постоянен адрес. В компетентната ТД на НАП по постоянен адрес се извършва и служебното им вписване в регистъра на НАП. Вписванията за осигурителните каси се извършват в службите по вписванията по адреса на управление на касата, вписан в регистъра на осигурителните каси на НАП.

Когато се установи, че са получени документи за задължени лица, за които компетентна е друга ТД на НАП, в тридневен срок преписката се изпраща на компетентната дирекция, като уведомява за това заинтересованите лица.

Агенцията по вписванията определя уникален единен идентификационен код (ЕИК) - код по БУЛСТАТ. Физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, както и други физически лица-осигурители се вписват в регистър БУЛСТАТ с 10-значен код по БУЛСТАТ, който съвпада с единния граждански номер на лицето, съответно с личния номер на чужденец. Кодът по БУЛСТАТ на чуждестранните физически лица, които не притежават единен граждански номер или личен номер на чужденец и извършват търговска дейност или оказват независими лични услуги в страната, включително и чрез място на стопанска дейност или определена база или обект, или притежават недвижимо имущество в страната, или са осигурители е 9-значен. Земеделските производители и тютюнопроизводители също се вписват с 10-значен код по БУЛСТАТ, а тези от тях, които преди 11 август 2005 г. са регистрирани с 9 значен ЕИК по регистър БУЛСТАТ провеждат осигуряването си с този код. Осигурителните каси се вписват в регистър БУЛСТАТ с 9-значен код по БУЛСТАТ. Регистрираните в регистъра на НАП лица се идентифицират чрез:

- единен идентификационен код по БУЛСТАТ - за вписаните в регистър БУЛСТАТ лица;

- единен идентификационен код, издаден от Агенцията по вписванията, съответно личен номер на чужденец, и единен идентификационен код по БУЛСТАТ - за едноличните търговци;

 - единния граждански номер или личния номер на чужденец - за физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ;

 - служебен номер - за лицата, които не притежават единен граждански номер или личен номер на чужденец, или не подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ.

Регистрираното лице в подаваните от него декларации, в цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите, както и когато това се изисква в нормативен акт е длъжно да посочва идентификацията и адреса си за кореспонденция.

б/ първа подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски - чл.82, ал.2 от ДОПК

в/ вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите - чл.82, ал. 4

Съгласно чл. 25 от ЗНАП външни институции и организации, в т.ч. и търговските банки имат задължение за текущо предоставяне на информация от поддържаните от тях регистри за задължените лица. Данните се отразяват в регистъра на НАП. При получаване на информация, че определено лице следва да се регистрира в НАП като задължено лице, се предприемат следните действия:

 - за местно физическо лице - извършва се служебно вписване на данни в регистъра на НАП. При липса на данни, свързани с постоянния адрес на лицето, данните се попълват от регистър ЕСГРАОН;

 - за юридическо или приравнено на тях лице, подлежащо на вписване в регистър БУЛСТАТ, но не вписано до момента в регистъра - на Агенцията по вписване се изпраща информация за това лице, за предприемане на действия по компетентност и извършване на служебно вписване в регистър БУЛСТАТ;

 - за чуждестранно физическо лице, невписано в регистър БУЛСТАТ - извършва се служебно вписване на данни за лицето в регистъра на НАП. При липса на данни, свързани с адрес на пребиваване на чуждестранно физическо лице, данните се попълват от регистъра на чуждестранните физически лица.

 - за задължено лице, което не притежава единен граждански номер или личен номер на чужденец, или не подлежи на вписване в регистър БУЛСТАТ - извършва се служебно вписване на данни за лицето в регистъра на НАП, като лицето получава служебен номер.

• Самоосигуряващите се лица, които не подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ, се регистрират чрез подаване на декларация по образец в ТД на НАП.
• Съдружниците в търговски дружества и кооператорите са длъжни да подават чрез дружествата декларация по образец за започването на трудовата дейност, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, която декларация им служи като основание за регистрация в ТД на НАП като самоосигуряващи се лица

Специални регистри по ДОПК: Вписването и прекратяването на регистрацията в специалните регистри се извършва на основанията и в сроковете, предвидени в съответните нормативни актове. Вписването в специалните регистри се извършва от органа по приходите:

 - служебно

 - има действие от деня на връчването на акта за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията);

 - по искане на лицето - след извършване на проверка за наличие на основанията за вписване.

На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка, в която се отразяват:

• размерът на данъците и лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
• размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят;
• размерът на вноските за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители", лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
• постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта;
• сумите, постъпили в резултат от действия по принудително изпълнение;
• извършените прихващания и възстановявания на суми и основанието за това;
• други обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг;
• данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях.

Сметката се води и след прекратяване на регистрацията и се приключва след погасяването на всички задължения, отразени в нея. Според ДОПК видът, съдържанието, редът за създаването, поддържането и достъпът до базите данни се определят със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и в този смисъл информацията от данъчно-осигурителната сметка на всеки задължен по ДОПК субект се архивира и се съхранява в срок и по начин, определени в тази заповед.

По искане на регистрираното лице органът по приходите предоставя информация за всички обстоятелства, отразени в сметката.  Органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.  Освен в случаите, когато се предоставя въз основа на акт на съда, тази или удостоверение за наличие на задължения се получава лично от субекта на задълженията по ДОПК или от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице или по електронен път. В срок до 1 юли на съответната година осигурените лица трябва да получават информация за осигурителния си доход.

Прекратяване на регистрацията на осигурител или самоосигуряващо:

- за физическото лице - със смъртта му;

- за всички останали случаи: с отпадане на основанието за извършването й.

В регистъра се поддържа и съхранява архив за лицата с прекратена регистрация. Срокът и начините за съхраняване на архива се определят със заповед от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите..

Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случаите, когато нарушението е извършено от орган или служител на НАП, актът за установяване на административно нарушение се съставя и наказателното постановление се издава от длъжностни лица, определени от министъра на финансите. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на ЗАНН.

Служител от НАП, на когото е възложено приемането на декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски, който откаже да приеме надлежно попълнена и подписана декларация, включително чрез пълномощник, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 300 до 600 лв. Същото наказание се налага и на служител от НАП, който не отрази подаването на декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски, във входящия регистър на съответната териториална дирекция или не издаде документ, удостоверяващ подаването (чл.272 от ДОПК). Лицата имащи по закон достъп до данъчна и осигурителна информация, които разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин факти и обстоятелства, представляващи данъчна и осигурителна информация, ако не подлежат на по-тежко наказание, се наказват с глоба от 1000 лв. до 5000 лв., а в особено тежки случаи - от 5000 лв. до 10 000 лв. Освен тази глоба служителите на НАП, публичните изпълнители и специалистите могат да бъдат лишени от правото да заемат съответната длъжност за срок от 1 до 3 години - чл.270 от ДОПК.

Актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри се обжалват по реда на чл.144 и сл. от ДОПК, предвиден за обжалване на ревизионните актове. Непроизнасянето в срок за извършването на регистрация или дерегистрация в специален регистър се смята за отказ, който може да се обжалва по реда за обжалване на ревизионните актове в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.