Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Светлана Йонкова, Йордан Златарев, Марина Михайлова, Здравка Шуменска, при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа административно дело № 1251 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2003 г., докладвано от съдията Марина Михайлова.

Производството по делото е образувано на основание чл.5, т. 1 във връзка с чл.23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Подадена е жалба от Асоциация по физикална медицина и рехабилитация, представлявана от доц. д-р Марин Маринкев, със съдебен адрес: София, бул. Възкресение 1-в, срещу Постановление № 125 на Министерския съвет от 24.VI.2002 г. за утвърждаване на Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления, с искане за отмяна на т. 7.5 от същото като незаконосъобразна. В жалбата се твърди, че професионалното направление рехабилитация и кинезитерапия е част от професионалното направление медицина, като класификаторът неправилно отделя първото от второто направление. С допълнителна молба е дадено уточнение на жалбата в насока, че в Закона за висшето образование липсва правна норма, която да овластява МС да определя като отделни специалности “Кинезитерапия и рехабилитация” от специалността “Медицина”, които са нейни подотрасли. Това представлява вътрешно противоречие между т. 7.1 и 7.4 с т. 7.5 от ПМС № 125 от 2002 г. Поискана е отмяна на посочения текст като противоречащ на чл.1а, ал. 1 и чл.88, ал. 1 от Закона за народното здраве (ЗНЗ). Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата, като подробни съображения излага в писмена защита. Заинтересуваната страна - Съюзът на кинезитерапевтите в България, чрез пълномощника си оспорва жалбата и счита същата за недопустима и неоснователна. Представя писмено становище. Заинтересуваната страна - Национална спортна академия “В. Левски”, София, чрез процесуалния си представител поддържа становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Заинтересуваната страна - Асоциация на кинезитерапевтите и рехабилитаторите в България, чрез пълномощника си оспорва жалбата и представя подробно писмено становище за нейната недопустимост и неоснователност. Заинтересуваната страна - министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. >I. По допустимостта на жалбата Подадената жалба е процесуално допустима. Жалба срещу нормативен акт на Министерския съвет може да бъде подадена без ограничение във времето от всеки, който като правен субект се явява адресат на формулираните с нормативните актове общи правила за поведение. В жалбата срещу нормативен административен акт не е необходимо да се доказва личен и пряк правен интерес от отмяната на обжалвания акт. Нормативният акт урежда широк кръг обществени отношения и се прилага за неопределен кръг правни субекти. Всяко лице в Република България в различна степен е потенциален участник в обществените отношения, с оглед на което има интерес от тяхното обжалване. Правата, които могат да бъдат засегнати, не са само конкретни права или законни интереси на отделното физическо или юридическо лице, но и правото всички нормативни актове, изграждащи правната система на държавата, да бъдат законосъобразни. Самият факт на незаконосъобразност на нормативен административен акт следва да се приеме като засягане правната сфера на жалбоподателя. Предвид тези съображения възражението на заинтересуваните страни по делото - Съюз на кинезитерапевтите в България, Асоциация на кинезитерапевтите и рехабилитаторите в България и Национална спортна академия “В. Левски”, за недопустимост на жалбата е неоснователно.

II. По основателността на жалбата Съгласно § 2 от заключителните разпоредби на ПМС № 125 от 24.VI.2002 г. същото се приема на основание чл.9, ал. 3, т. 3 от Закона за висшето образование (ЗВО), който в редакцията си, обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 53 от 2002 г., гласи, че “МС утвърждава класификатор на областите на висше образование и професионалните направления”. С оглед на тази регламентация следва да се приеме, че е налице законова делегация за утвърждаване класификатора на областите на висше образование и професионалните направления. В този смисъл ПМС № 125 от 2002 г. е издадено при наличие на компетентност на издателя му - Министерски съвет на Република България. Извършено е съгласуване на проекта за постановление на МС за утвърждаване на Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления с Министерството на здравеопазването без забележки по проекта - видно от писмо изх. № 04-12-37 от 11.VI.2002 г. В раздел 7. Здравеопазване и спорт на класификатора са посочени следните професионални направления: 7.1. Медицина; 7.2. Стоматология; 7.3. Фармация; 7.4. Здравни грижи; 7.5. Кинезитерапия и рехабилитация; 7.6. Спорт. Твърденията в жалбата са, че с така утвърдения класификатор МС не е овластен да отделя като отделни специалности “Кинезитерапия и рехабилитация” от специалността “Медицина”, които са нейни подотрасли. Това отделяне противоречи на разпоредбите на чл.1а, ал. 1 и чл.88, ал. 1 ЗНЗ. Според разпоредбата на чл.1а, ал. 1 ЗНЗ “Медицинска помощ се оказва само от правоспособни медицински специалисти”. Член 88, ал. 1 ЗНЗ предвижда, че право да упражняват медицинска професия в Република България имат български граждани, завършили медицинско образование в законно признато медицинско училище в Република България или завършили медицинско образование в чужбина, чиито дипломи са легализирани по съответния ред. От приложените по делото фотокопия от учебници по “Основи на медико-социалната рехабилитация”, “Практическо ръководство по лечебна физкултура” и “Ръководство по физикална терапия” се установява от научна гледна точка, че кинезитерапията и рехабилитацията са част от медицината, като кинезитерапията в буквален превод означава лечение посредством движение. Кинезитерапията е физикален метод, при който се ползват движението, целенасоченият покой, както и въздействието върху организма на специални ръчни и апаратни форми за раздвижване на тъканите и ставите с лечебна и профилактична цел. Кинезитерапията е само една от многото ползвани форми за медицинска рехабилитация на болните. Рехабилитацията е комплекс от медико-социални мероприятия при застрашени или инвалидизирани болни. В писмо на министъра на здравеопазването изх. № 21-00-25 от 24.VI.2003 г. до председателя на Комисията по здравеопазване е видно, че по данни на Министерството на образованието и науката специалността “Кинезитерапия” се изучава в Национална спортна академия, Югозападен университет “Неофит Рилски” - Благоевград, и Русенски университет “Ангел Кънчев”, като тази специалност не е акредитирана в нито едно висше учебно заведение съгласно изискванията на ЗВО. В писмото е изразено становище, че специалността “Кинезитерапия” като част от професионалното направление “Кинезитерапия и рехабилитация” не е медицинска специалност. Препоръчва се професионалната област “Здравеопазване” да бъде отделена от областта “Спорт” в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, като в област “Здравеопазване” следва да останат професионалните направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Здравни грижи”, а в област “Спорт” да останат професионалните направления “Кинезитерапия и рехабилитация” и “Спорт”. В структурата на Класификацията на областите на образование и класификация, 1999 г., на Международна стандартна класификация на образованието, в областите на образование - т. 7 са посочени Здравеопазване и Социални грижи, 72 - Здравеопазване, 721 - Медицина и 726 - Терапия и рехабилитация (кинезитерапия, рехабилитация за възстановяване на физически състояния, професионална рехабилитация, трудотерапия, медицински масаж, хранене (диетика, говорна терапия). В съвместната декларация на европейските министри на висшето образование, подписана и от България в Болоня на 19.VI.1999 г., са определени краткосрочните цели в образователната политика на Европейския съюз и неговите граждани, които следва да бъдат постигнати до 10 години от началото на третото хилядолетие. Българският отговор на целите на Болонската декларация следва да се търси в две направления: законодателни инициативи и определяне на приоритетите в развитието на висшето образование, в т.ч. и практически мерки за постигане на тези приоритети. Във връзка с направените промени в ЗВО от 2.VI.2002 г. влиза в сила и Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления, който въвежда общоприетите в световната образователна практика области и направления, към които бакалавърските програми ще бъдат ориентирани. Хармонизацията на българското законодателство в областта на висшето образование обаче не следва да бъде прилагана буквално, без да се отчитат националните особености на българското законодателство, както и съобразяването на ЗВО (въз основа на който е утвърден Класификаторът на областите на висше образование и професионалните направления) и с останалите закони, които имат отношение към така утвърдения класификатор. В случая следва да бъдат отчетени разпоредбите на ЗНЗ, които в чл.1а, ал. 1 и чл.88, ал. 1 определят, че медицинската помощ се оказва само от правоспособни медицински специалисти, които са завършили медицинско образование в законно признато медицинско училище в Република България или завършили медицинско образование в чужбина, чиито дипломи са легализирани по съответния ред. По делото нито ответникът, нито заинтересуваните страни оспорват факта, който се установява и от становището на Министерството на здравеопазването и на Министерството на образованието и науката, че специалността “Кинезитерапия” не е медицинска специалност и образованието по тази специалност се придобива в учебни заведения, които не са медицински училища. Следователно в класификатора неправилно са обособени професионалните направления “Кинезитерапия и рехабилитация” като отделни от медицината отрасли, които при така утвърдената редакция се определят като равнопоставени отрасли на медицинските специалности. Такива специалности могат да съществуват и да бъдат изучавани в други висши учебни заведения, но те не могат да бъдат приравнявани към медицинските специалности. Медицинското образование, медицинската професия, медицински специалисти са термини, използвани само за лекарите. Другите професии и специалисти в здравеопазването (фармацевти, сестри, акушерки, кинезитерапевти, трудотерапевти) са здравни професии и тяхното образование следва да бъде определено в съответното професионално направление. Такова образование и професионална квалификация се признават, ако са придобити и дипломата е присъдена от акредитирана образователна институция и отговаря на националните и международните критерии. Тук следва да бъде отбелязано още веднъж, че специалността “Кинезитерапия” не е акредитирана в нито едно от висшите учебни заведения, в които се изучава до настоящия момент. В подкрепа на това становище е и приложеното по делото извлечение от Общи програми на ЮНЕСКО, в което в раздел 72 - Здраве и социални грижи като отделни специалности са посочени “Медицина”, “Медицински услуги” (в които е включена рехабилитация), “Медицински сестри” и “Зъболекарски услуги”. Следователно професионалното направление “Кинезитерапия и рехабилитация” следва да бъде определено като подотрасъл на “Здравни грижи” или “Спорт”, но неправилно е посочено като равнопоставен отрасъл на медицинските специалности”, отразени в т. 7.1 до 7.3 на раздел 7 на класификатора. Предвид изложеното е налице вътрешно противоречие между т. 7.1 до 7.3 и т. 7.5 от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и противоречие на т. 7.5 от същия с нормите на чл.1а, ал. 1 и чл.88, ал. 1 ЗНЗ. Поради това е налице отменителното основание по чл.12, т. 4 ЗВАС и т. 7.5 следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Воден от горното, на основание чл.23 ЗВАС Върховният административен съд - петчленен състав,

РЕШИ:

Отменя като незаконосъобразна т. 7.5 от Постановление № 125 от 24.VI.2002 г. на Министерския съвет за утвърждаване на Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления. Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”.

И. д. председател: Светла Петкова