Като взе предвид:
- член 14, ал.1 ЗЗК, който оправомощава Комисията за защита на конкуренцията с решение да обяви, че забраната по чл.9, ал.1 не се прилага за определен вид договори, когато те отговарят на изискванията по чл.13, ал.1 от същия закон;
- членове 69 и 70 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна, които определят сближаването на законодателството на Република България, включително и в областта на конкуренцията, с това на Общността като важно условие за интеграцията на България с Европейския съюз;
- член 6 от Правилата за въвеждане и прилагане на разпоредбите в областта на конкуренцията, предвидени в чл.64, ал.1, точки i и ii и ал.2 ЕСА, който задължава Комисията за защита на конкуренцията да се информира за всяка процедура, свързана с приемането, премахването или промяната от страна на Общността на освобождаването по категории, както и да следи за цялостното спазване на принципите за освобождаване по категории, които са в сила в Общността;
- регламент No 2658/2000/ЕС на Комисията на Европейските общности за приложението на чл.81 (3) от Договора за създаване на Европейската икономическа общност към категориите споразумения за специализация, в сила от 1 януари 2001 г.;
- досегашната практика по приложението на чл.13 ЗЗК, която позволява да се направи изводът, че положителното въздействие на определени видове споразумения за специализация, когато участниците в тях имат общ пазарен дял под определено ниво, като цяло ще бъде по-голямо в сравнение с отрицателното въздействие върху конкуренцията;
- необходимостта да се гарантира правната сигурност на предприятията, като се определят категориите споразумения, решения и съгласувани практики, за които се отнася освобождаването; ограниченията или клаузите, които могат или не могат да се включат в споразуменията, решенията и съгласуваните практики, както и условията, които задължително се включват в споразуменията, решенията и съгласуваните практики, за да бъдат те освободени от забрана;
- значението на икономическия подход, при който, за да се постанови освобождаване от забрана, най-съществено значение има оценката на пазарната структура на съответния пазар и въздействието на споразуменията върху него;
- вероятността при наличието на ефективна конкуренция потребителите също да получат по косвен път справедлив дял от получените ползи, както предвижда чл.13, ал.1 ЗЗК;
- обстоятелството, че предимството, което осигурява груповото освобождаване от забрана, следва да се ограничи само до споразуменията, за които с достатъчна сигурност може да се приеме, че отговарят на условията по чл.13, ал.1 ЗЗК;
- обстоятелството, че споразуменията за производствена специализация обикновено допринасят за подобряване на производството или дистрибуцията на стоките, тъй като предприятията могат да съсредоточат усилията си в производството на определени продукти и по този начин да повишат ефективността си и да предложат стоки с по-ниски цени;
- обстоятелството, че споразуменията за специализация, които са свързани с предоставянето на услуги, в повечето случаи също водят до изброените предимства;
- обстоятелството, че такива предимства могат да възникнат в еднаква степен от:
- споразуменията, при които един от участниците се отказва да произвежда определени продукти или да предоставя определени услуги в полза на друг участник ("едностранна специализация");
- споразуменията, при които всички участници се отказват от производството на определени продукти или от предоставянето на определени услуги в полза на друг участник ("реципрочна специализация"), както и от
- споразуменията, при които участниците се задължават съвместно да произвеждат определени продукти или да предоставят определени услуги ("съвместно производство");
- обстоятелството, че по отношение на споразуменията за едностранна специализация между предприятия, които не са конкуренти, могат да бъдат приложени разпоредбите на Решение No 44 на Комисията за защита на конкуренцията от 2001 г. за групово освобождаване от забраната по чл.9, ал.1 ЗЗК на определен вид договори, когато те отговарят на изискванията по чл.13, ал.1 от същия закон (ДВ,бр.44 от 2001 г.), поради което приложението на това решение следва да се ограничи само до споразуменията за едностранна специализация между конкуренти; всички други споразумения между предприятия, които са свързани с условията, при които страните се специализират в производството на стоки и/или услуги, следва да попаднат под разпоредбите на това решение.
Като приема, че:
- груповото освобождаване от забрана, предвидено в това решение, следва да се прилага и по отношение на клаузите, включени в споразуменията, които макар и да не съставляват основния им предмет, са пряко свързани с тях и са необходими за изпълнението на тези споразумения и на някои свързани с тях споразумения за покупка и продажба;
- за да се осигури постигането на положителното въздействие от специализацията, без да се наложи някое от предприятията, попадащи в низходящата производствена верига, да напусне пазара, споразуменията за едностранна и реципрочна специализация следва да бъдат предмет на настоящото решение, когато в тях са предвидени задължения за доставка и покупка; тези задължения могат, без това да е задължително, да бъдат изключителни по своето естество;
- когато пазарният дял на участващите предприятия на съответния пазар е по-малък от 20 %, споразуменията за специализация в повечето случаи ще осигурят предимства под формата на икономии от мащаба или по-добри производствени технологии, като същевременно осигурят на потребителите справедлив дял от получените ползи;
- споразуменията за специализация, които съдържат ограничения, които не са необходими за постигане на посоченото по-горе положително въздействие, не следва да бъдат освободени по реда на това решение, като това се отнася преди всичко до споразуменията, които съдържат силно ограничаващи конкуренцията клаузи, като: определяне на цени при препродажба; ограничаване на производството или продажбите; разпределяне на пазари и клиенти; в тези случаи пазарният дял на предприятията - страни по споразумението, е без значение;
- с ограничаването на пазарния дял, при наличието на който споразуменията могат да бъдат освободени от забрана, и с определянето на споразуменията и условията, които не подлежат на освобождаване по реда на това решение, се гарантира, че със споразуменията, за които се прилага освобождаването, не се създава възможност участващите предприятия да премахнат конкуренцията по отношение на значителна част от съответните стоки или услуги;
- в случаите, в които споразуменията, предвидени в това решение, въпреки всичко водят до последствия, които не съответстват на изискванията по чл.13, ал.1 ЗЗК, Комисията за защита на конкуренцията може да постанови, че груповото освобождаване от забрана е неприложимо и да възстанови забраната по чл.9 от същия закон.
Комисията за защита на конкуренцията прие това решение за групово освобождаване от забрана.
1. Освобождаване
1.1. Освобождават се от забраната по чл.9, ал.1 ЗЗК споразумения, решения на сдружения от предприятия или съгласувана практика между две и повече предприятия (наричани по-нататък в текста "страни"), свързани с условията, при които тези предприятия се специализират в производството на продукти (наричани по-нататък в текста "споразумения за специализация"), като:
а) споразумения за едностранна специализация, по силата на които едната от страните се съгласява да спре производството на някои продукти или да се въздържа от производството на тези продукти и да ги купува от предприятие конкурент, когато последното е съгласно да произвежда и доставя тези продукти;
б) споразумения за реципрочна специализация, по силата на които две или повече страни на реципрочна основа се съгласяват да спрат производството или да се въздържат от производството на някои продукти и да купуват тези продукти от другите страни, които са съгласни да ги снабдяват;
в) споразумения за съвместно производство, по силата на които две или повече страни се съгласяват да произвеждат някои продукти съвместно,
освобождаването се прилага дотолкова, доколкото изброените споразумения за специализация не съдържат ограничения за конкуренцията, попадащи в обхвата на чл.9, ал.1 ЗЗК.
1.2. Груповото освобождаване, предвидено в т.1.1, се прилага и по отношение на клаузи, включени в споразуменията за специализация, които макар и да не са основен предмет на тези споразумения, са пряко свързани с тях и са необходими за изпълнението им, като например клаузите относно прехвърлянето или използването на права на интелектуална собственост.
1.3. Не могат да бъдат освободени от забрана клаузи, които имат за цел изброените в т.4.1 ограничения на конкуренцията.
2. Освобождаване на споразумения за покупка и продажба
Освобождаването от забраната по чл.9, ал.1 ЗЗК, предвидено в т.1, се прилага също така и когато:
а) страните поемат задължение за изключителна покупка и/или за изключителна доставка по повод на споразумение за едностранна или реципрочна специализация, или за съвместно производство, или
б) страните не продават продуктите, които са предмет на споразумението за специализация, самостоятелно, а осигуряват съвместно дистрибуцията им или се съгласяват да възложат това на трета страна - дистрибутор с изключителни или без изключителни права в рамките на споразумението за съвместно производство; в този случай третата страна следва да не е предприятие - конкурент на страните по споразумението за специализация.
3. Размер на пазарния дял
Груповото освобождаване от забрана, предвидено в това решение, се прилага при условие, че общият пазарен дял на участващите предприятия не надвишава 20 % от съответния пазар.
4. Споразумения, които не подлежат на групово освобождаване от забрана
4.1. Груповото освобождаване, предвидено в т.1, не се прилага за споразумения, които пряко или непряко, самостоятелно или заедно с други фактори, върху които страните могат да влияят, имат за предмет:
а) определяне на цени за продажба на продуктите на трети страни;
б) ограничаване на производството или продажбите; или
в) разпределяне на пазари или клиенти.
4.2. Точка 4.1 не се прилага за:
а) клаузи, включени в споразуменията за едностранна или реципрочна специализация, с които се договаря количество на продуктите, или за клаузи в споразумения за съвместно производство, ако в тях се определят производствените мощности и обемът на производството в съвместно производствено предприятие;
б) определяне размера на продажбите и на продажните цени, които съвместното производствено предприятие прилага по отношение на преките си клиенти по т.2, буква "б".
5. Определяне на размера на пазарния дял
5.1. Определянето на размера на пазарния дял, предвиден в т.3, се осъществява по следните правила:
а) пазарният дял се изчислява на основата на стойността на реализираните продажби; ако няма данни за стойността на реализираните продажби, при изчисляване на пазарния дял на предприятията могат да се ползват разчети, основаващи се на друга надеждна информация за пазара, включително и относно обема на продажбите на съответния пазар;
б) пазарният дял се изчислява на основата на данни за предходната приключила финансова година;
в) пазарният дял на свързаните предприятия по т.7.3, буква "д" се разпределя поравно между всички предприятия, които имат правата или правомощията, изброени в т.7.3, буква "а".
5.2. Когато пазарният дял, предвиден в т.3, първоначално не надвишава 20 %, но впоследствие се повиши над този размер, без да превишава 25 %, груповото освобождаване от забрана по т.1 се запазва за срок от две последователни календарни години след годината, през която за пръв път е превишен прагът от 20 %.
5.3. Когато пазарният дял, предвиден в т.3, първоначално не надвишава 20 %, но впоследствие се повиши над 25 %, освобождаването, предвидено в т.1, се запазва за срок от една календарна година след годината, през която за пръв път е превишен прагът от 25 %.
5.4. Срокът от две календарни години по т.5.2 не може да бъде удължен чрез обединяване със срока по т.5.3.
6. Оттегляне на груповото освобождаване от забрана
Комисията за защита на конкуренцията може да оттегли груповото освобождаване от забрана, ако по собствена инициатива или по искане на физическо или юридическо лице, което има законен интерес от това, установи за всеки конкретен случай, че споразумението, за което прилага освобождаването по т.1, въпреки изброените условия има ефект, който е несъвместим с изискванията по чл.13, ал.1 ЗЗК, и по-специално, когато:
а) споразумението не води до съществено рационализиране на дейността или потребителите не получават справедлив дял от полученото предимство, или
б) продуктите, които са предмет на споразумението за специализация, не срещат конкурентен натиск от страна на идентични продукти или продукти, считани от потребителите за взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени.
7. Допълнителни разпоредби
По смисъла на това решение за групово освобождаване от забрана:
7.1. "Споразумение" е споразумение, решение на сдружение на предприятия или съгласувана практика.
7.2. "Участващи предприятия" са предприятията страни по споразумението и съответните свързани с тях предприятия.
7.3. "Свързани предприятия" са:
а) предприятията, в които страна по споразумението, пряко или непряко: притежава повече от половината капитал с право на глас или има право да назначава повече от половината членове на контролните и управителните органи или законните представители, или има право да управлява предприятието;
б) предприятията, които пряко или непряко имат по отношение на страна по споразумението правата или правомощията, изброени в буква "а";
в) предприятията, в които предприятие, посочено в буква "б", има пряко или непряко правата или правомощията, изброени в буква "а";
г) предприятията, в които страна по споразумението заедно с едно или повече предприятия от посочените в букви "а", "б" или "в", или в което две или повече от последните предприятия съвместно имат правата или правомощията, изброени в буква "а";
д) предприятия, в които правата или правомощията, изброени в буква "а", се упражняват съвместно от: страните по споразумението или съответните им свързани предприятия, посочени в букви от "а" до "г", или една или повече от страните по споразумението или една или повече от свързаните им предприятия, посочени в букви от "а" до "г", и една или повече трети страни.
7.4. "Продукт" е стока и/или услуга, включително и междинните и крайните стоки и/или услуги, с изключение на услугите за дистрибуция и отдаване под наем.
7.5. "Производство" е създаването на стоки или предоставянето на услуги и включва и производството чрез подизпълнители.
7.6. "Предприятие конкурент" е предприятието, което осъществява дейност на съответния пазар (действителен конкурент), или предприятието, за което има реални основания да се счита, че би могло да направи необходимите допълнителни инвестиции или други разходи, което ще му позволи да навлезе на съответния пазар в резултат на малко и постоянно нарастване на цените (потенциален конкурент).
7.7. "Задължение за изключителна доставка" е задължението да не се доставя продуктът, за който се отнася споразумението за специализация, на предприятие конкурент, което не е страна по споразумението.
7.8. "Задължение за изключителна покупка" е задължението за закупуване на продукта, за който се отнася споразумението за специализация, само от предприятие, което е страна по споразумението за доставка.
Това решение влиза в сила на 1.I.2004 г. и е в действие до 31.XII.2013 г.
Председател: Н. Павлов