Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Андрей Икономов, Елена Златинова, Галя Костова, Георги Ангелов, при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа адм. д. № 7322 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2003 г., докладвано от съдията Андрей Икономов.

Производството е по реда на чл.23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС). Образувано е по жалба на Димчо Георгиев Попов от Карлово за обявяване противозаконността на чл.60 от Наредбата за организацията на видовете плащания на военнослужещите от поделенията на бюджетна издръжка от Министерството на отбраната (наредбата), одобрена със заповед на министъра на отбраната на РБ (МЗ) № ОХ-404/30.Х.1996 г., изменена с МЗ № ОХ-71/26.I.1999 г., МЗ № ОХ-1077/30.ХII.1999 г. и МЗ № ОХ-112/18.II.2000 г.

Подаването на жалба против подзаконов нормативен акт не е ограничено във времето, поради което тя се явява подадена в срок и е процесуално допустима.

Текстът на обжалвания чл.60 на наредбата гласи:
(1) За база при определяне на размера на еднократното парично обезщетение по чл.57 на кадрови военнослужещи, освободени от 1-во число на месеца, се взема размерът на брутното месечно възнаграждение, получено през месеца, предхождащ датата на освобождаването.
(2) Размерът на брутното месечно възнаграждение, което служи за база при определяне на еднократното парично обезщетение по чл.57 на кадрови военнослужещ, освободен през месеца, се определя, като полученото среднодневно брутно възнаграждение към датата на освобождаването се умножи по броя на работните дни за същия месец.
(3) В размера на брутното месечно възнаграждение по предходната алинея не се включват възнагражденията, изплатени през месеца, правото на вземането на които е възникнало през минали месеци.

От своя страна чл.57 от наредбата урежда размера на получаваното еднократно парично обезщетение при видовете освобождаване от кадрова военна служба по смисъла на чл.237 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (ЗОВС).

Недоволен от така посочения текст на чл.60 от наредбата, Попов го обжалва. Счита, че той противоречи на чл.238, ал. 3 ЗОВС, получил своето автентично тълкуване с § 2 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на същия закон. Моли да се отмени като противоречащ на разпоредба на нормативен акт от по-висока степен. Претендира за разноски.

Ответникът - министърът на отбраната на РБ, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли нейното отхвърляне.

Заинтересуваната страна - министърът на труда и социалната политика, счита жалбата за основателна и моли отмяна на обжалвания текст от наредбата.

Уведоменият за правото да встъпи като заинтересувана страна министър на финансите не взема становище по жалбата.

Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе по жалбата, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото липсват доказателства, че наредбата е публикувана в "Държавен вестник" (ДВ).

С чл.238, ал. 3 ЗОВС е обявено, че "За база при изчисляване на еднократното парично обезщетение се взема размерът на брутното месечно възнаграждение, получено преди датата на освобождаването от кадрова военна служба". Параграф 2 от ПЗР на ЗОВС дава легално и автентично тълкуване и уточнение на базата за определяне на размера на обезщетенията, полагащи се по ЗОВС: "Обезщетенията по този закон се изчисляват към размера на брутното месечно възнаграждение, получавано през месеца, предхождащ датата на освобождаването, увреждането или смъртта на военнослужещия." Т.е. § 2 от ПЗР ЗОВС безусловно препраща към размера на полученото брутно трудово възнаграждение, получено през месеца, предхождащ датата на освобождаване, увреждане или смъртта на военнослужещия. По същия начин е решен и въпросът с чл.238, ал. 3 за базата за изчисляване на еднократното парично обезщетение по чл.237 ЗОВС.

При така установеното петчленният състав на Върховния административен съд счита, че жалбата е основателна. При издаването на наредбата са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл.12, т. 3 и 4 ЗВАС.

Съгласно чл.5, ал. 5 от Конституцията на РБ всички нормативни актове се публикуват. Предвид обстоятелството, че наредбата определя правила и засяга правата и интересите на неограничен кръг лица, тя е подзаконов нормативен акт. С непубликуването й в ДВ е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила за издаването й.

Освен това от изложеното следва, че чл.60, ал. 2 от наредбата въвежда начин за определяне на базата за изчисляване на обезщетенията по чл.57 от нея, различен от посочения в закона. Възприетият в наредбата такъв е зависим от броя на работните дни в месеца, през който е станало освобождаването, увреждането или смъртта на военнослужещия, и от размера на среднодневното брутно възнаграждение (за същия месец) към датата на освобождаването. Въведени са критерии, несъществуващи в закона и различни от там посочените. От тази гледна точка на обстоятелството, че размерът на месечното брутно възнаграждение на военнослужещите по принцип не зависи от броя на работните дни в месеца, а е постоянна величина, първият от въведените с наредбата критерии може да засегне негативно интересите на военнослужещите предвид наличието и на месеци в годината с по-малък брой работни дни, през които месеци също може да стане освобождаването. Вторият от тях, в зависимост от това дали през този месец военнослужещият е получавал или не допълнителни трудови възнаграждения, може да доведе до увеличаване или намаляване на базата за изчисляване на обезщетенията, т.е. да засегне позитивно или негативно интересите му. В същото време, видно от чл.60, ал. 3 от наредбата, допълнително е въведен нов, непознат на закона критерий, който на практика ограничава и не позволява базата да бъде определена в полза на военнослужещия. С последния текст е забранено включване в базата на възнаграждения, изплащани през месеца, правото на вземане на които е възникнало през минали месеци. Така въведеният критерий не съответства на посочените законови текстове. Практически правото на вземане на всички възнаграждения, изплатени през месеца на освобождаване, увреждане или смъртта на военнослужещия, е възникнало "през минали месеци". Това са основното възнаграждение за военно звание - чл.224, ал. 1 ЗОВС, и допълнителните такива за: продължителна служба по чл.225, ал. 1 от закона; специфични условия на труд по чл.226, ал. 1; годишни резултати по чл.227; заместване или съвместяване на длъжности по чл.228. Всички те по силата на чл.230, ал. 1 с.з. са включени в брутното месечно възнаграждение. Правото на вземане на така посочените възнаграждения няма да е възникнало "през минали месеци" само в случай, че освобождаването, увреждането или смъртта са настъпили през месеца, когато е започнала кадровата военна служба на военнослужещия. Разпоредбите на чл.60, ал. 2 и 3 от наредбата противоречат и на чл.230, ал. 2 ЗОВС, определящ брутното месечно възнаграждение по смисъла на ал. 1 като основа за изплащане на обезщетенията, предвидени в закона. Налице е стремеж за защита на финансовите интереси на Министерството на отбраната за сметка на освобождаваните от кадрова военна служба военнослужещи, дори с цената на нарушение на закона.

Доводът, изложен от министъра на отбраната, в защита на обжалвания текст от наредбата, че с него се доразвива неизчерпателният текст на чл.238, ал. 2 ЗОВС, който при това се явява специален по отношение този на § 2 от ПЗР на закона, е неоснователен. На първо място следва да се посочи, че съотношението между двата текста - чл.238, ал. 3 и § 2 от ПЗР на ЗОВС, не са в отношение на общ към специален такъв. Параграф 2 допълва и уточнява чл.238, ал. 3, без да предлага друго законодателно решение на въпроса, поради което двата следва да се прилагат едновременно, а не само единият от тях. Освен това, по силата на чл.15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, нормативните актове трябва да съответстват на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В случая посочените несъответствия между чл.60, ал. 2 и 3 от наредбата с текстовете на чл.230, ал. 2, чл.238, ал. 3 и § 2 от ПЗР на ЗОВС налагат тяхната отмяна.

Ирелевантен е примерът, даден от ответника със съотношението между текста на чл.228 от Кодекса на труда и този на § 6 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с ПМС № 133/14.VII.1993 г. Посочените текстове уреждат сходни, но не идентични отношения, поради което не могат да бъдат давани като пример. Освен това предмет на жалбата по настоящото дело е искане за произнасяне по въпроса за законосъобразността на чл.60 от наредбата. При наличието на изрични законови норми съобразяването на подзаконовите актове с тях е задължително и евентуално друго разрешение в различни обществени отношения не може да бъде аргумент при преценка на тяхната законосъобразност.

С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав не констатира наличие на противоречие на текста на чл.60, ал. 1 от наредбата с посочените (или други) текстове от ЗОВС. Същият в цялост съответства на чл.230, ал. 2, чл.238, ал. 3 и § 2 от ПЗР на ЗОВС.

При посочените правни изводи на съда искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. Същото е доказано до размер 50 лв. Следва да бъде осъдено Министерството на отбраната да му заплати същата сума.

Предвид горното, жалбата на Попов се явява частично основателна. Тя следва да се уважи в частта й, отнасяща се до чл.60, ал. 2 и 3 от наредбата, като се отменят те като противозаконни, и да се отхвърли по отношение на чл.60, ал. 1 от нея, поради което и на основание чл.23 ЗОВС Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

Отменя като незаконосъобразни чл.60, ал. 2 и 3 от Наредба за организацията на видовете плащания на военнослужащите от поделенията на бюджетна издръжка от Министерството на отбраната, одобрена със заповед на министъра на отбраната на РБ № ОХ-404/30.Х.1996 г., изменена с МЗ № ОХ-71/26.I.1999 г., МЗ № ОХ-1077/30.ХII.1999 г. и МЗ № ОХ-112/18.II.2000 г., като противоречащи на чл.230, ал. 2, чл.238, ал. 3 и § 2 от ПЗР на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Отхвърля като неоснователна жалбата на Димчо Георгиев Попов от Карлово за обявяване противозаконността на чл.60, ал. 1 от същата наредба.

Осъжда Министерството на отбраната да заплати на Димчо Георгиев Попов от Карлово, ул. Генерал Карцов, бл. 54, вх. Б, ет. 2, ап. 4, ЕГ № 6012154364, сумата 50 лв. направени разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и в отменителната му част влиза в сила в деня на обнародването му в "Държавен вестник".

И. д. председател: Светла Петкова