Върховният административен съд в състав: председател: Константин Пенчев, и членове: Светлана Йонкова, Надежда Джелепова, Джузепе Роджери, Марияна Дечева, при участието на секретар-протоколиста Григоринка Любенова разгледа административно дело № 8456 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2005 г., докладвано от съдията Марияна Дечева.
Производството по делото е образувано на основание чл.5, т. 1 във връзка с чл.23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Подадена е жалба от Славчо Йосифов Дулев срещу § 14, 20 и 30 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на Министерството на транспорта и съобщенията, наричана по-долу "наредбата". Излагат се доводи, че последните противоречат на разпоредбите на т. 5 и 5.3 от приложение № 1: Правило № 1; на т. 4 от приложението и на приложение № 2, т. 1 от Спогодбата за приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и за взаимното признаване на тези прегледи, обнародвана в ДВ, бр. 37 от 2004 г., ратифицирана на 21.V.2003 г. и влязла в сила. Иска да се постанови решение, с което да се отменят като незаконосъобразни § 14, 20 и 30 от наредбата.
Ответникът - министърът на транспорта и съобщенията, чрез процесуалния си представител - юрк. Геренска, взема становище да се остави без уважение жалбата като неоснователна.
Върховният административен съд - 5-членен състав, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е подзаконов нормативен акт с неограничен кръг адресати, поради което правен интерес от обжалването му имат всички физически и юридически лица, които считат, че противоречи на норми от по-висок ранг, без да е необходимо да доказват пряк и личен интерес. Съгласно прогласения в чл.4, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) основополагащ принцип за законност Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната. От този принцип произтича изискването за конституционосъобразност и законосъобразност на всички нормативни актове, изграждащи правната система на държавата. Гаранция за неговото спазване е регламентираната с чл.120, ал. 2 КРБ правна възможност на гражданите и юридическите лица да обжалват пред съдилищата всички административни актове - нормативни, общи и индивидуални, които засягат права и законни интереси, освен изрично изключените със закон. Подзаконовите нормативни актове са с неограничен кръг адресати, поради което в интерес на цялото общество е всеки правен субект да може да ги атакува като незаконосъобразни, като противоречащи на правна норма от по-висок ранг. Това е достатъчно материалноправно основание за наличие на процесуалноправния интерес, респ. допустимостта на жалбата, без да е необходимо обследване на обстоятелствата, сочещи на пряк и личен интерес от конкретно засегнати материални права на жалбоподателя. Съгласно чл.13, ал. 1 ЗВАС жалба срещу нормативен акт се подава без ограничение във времето. Предвид това жалбата се явява процесуално допустима.
Допустимостта на жалбата следва да бъде преценена и на второ самостоятелно основание - действащ ли е към момента атакуваният текст на наредбата, т. е. налице ли е подлежащ на обжалване нормативен акт.
Предвид горното настоящият 5-членен състав на Върховния административен съд намира, че жалбата е също допустима, а разгледана по същество, е частично основателна.
Спогодбата за приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и за взаимното признаване на тези прегледи е ратифицирана със закон на 21.V.2003 г. и е влязла в сила на 9.IX.2003 г. Съгласно чл.5, ал. 4 КРБ спогодбата е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми, които й противоречат. От влизането в сила на спогодбата за България е възникнало задължение да я прилага, включително и чрез възпроизвеждане на текстове от нея във вътрешното право. С обжалвания § 14 от наредбата се създава ал. 2 към чл.30, съгласно който "прегледите за проверка на техническата изправност на ППС се извършват съгласно методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (приложение № 14). Целта на последната е да се определят еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, като последната въвежда осем критерия за оценка на изправност на отделните елементи, като в раздел I е заложена идентификация на ППС, а в раздел II - "Преглед за проверка на техническата изправност", не е отразен критерий "ниво на шума", въведен от спогодбата - Правило № 1, т. 3, като един от елементите за минимално изискване към прегледите.
С § 20 се създава нов чл.37а:
"Чл. 37а. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него лица издават международните удостоверения за преглед за проверка на техническата изправност на ППС по реда на Спогодбата за приемане на еднакви правила за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и за взаимното признаване на тези прегледи (ДВ, бр. 37 от 2004 г.).
(2) Удостоверенията се издават след представяне на втория екземпляр на протокола за преглед за проверка на техническата изправност на ППС (приложения № 6 и 6А), извършен в КТП от I или III категория, или на документ за извършен технически преглед по реда на Наредба № I-45 за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях."
Протоколът по ал. 2 на чл.37а за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС се издава, като се спазва методиката, въведена с новата ал. 2 на чл.30 (приложение № 14), и в последния не фигурира елементът "ниво на шума", видно от § 30 и 31.
Разпоредбата на чл.15 ЗНА е императивна и съгласно последната нормативните актове трябва да съответстват на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В противоречие с това правило създадената с § 14 разпоредба на ал. 2 на чл.30 и приложение № 14 и измененото приложение № 6 към чл.31, ал. 2 с § 30 от наредбата не съответстват на разпоредбите на т. 5 и 5.3 от приложение 1: Правило № 1 - ниво на шума, и т. 4 от приложението. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че в конкретния случай съдът не може да влезе във функциите на административния орган, издал наредбата, и да допише нормативния акт, като го приведе в съответствие с Правило № 1 от спогодбата - т. 3 "ниво на шума". Последното е изцяло в компетентността на Министерството на транспорта и съобщенията. Тъй като съгласно чл.5, ал. 4 КРБ спогодбата, която е ратифицирана със закон от 21.05.2003 г. и е влязла в сила, е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми, които й противоречат, то последната следва да се прилага до приемане на нови изменения в съответствие с последната. Изхождайки от горното, жалбата срещу наредбата за отмяна като незаконосъобразни на § 14, 30 и 20, с който се създава нов чл.37а, ал. 2, следва да се остави без уважение.
С § 20 от наредбата се създава нов чл.37а, а съгласно ал. 1 от същия, подробно отразен по-горе, международните удостоверения за преглед за проверка на техническата изправност на ППС по реда на спогодбата се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или от упълномощено от него лице. Съгласно приложение № 2, т. 1 от спогодбата международното удостоверение за преглед се издава от упълномощените контролно-технически пунктове за извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Горното води на извода, че чл.37а, ал. 1 от наредбата противоречи на приложение № 2, т. 1 от спогодбата, като се изземват правомощията, дадени по спогодбата на контролно-техническите пунктове, за извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, поради което последната в тази част е незаконосъобразна, тъй като противоречи на нормативен акт с по-висок ранг, който е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми, които му противоречат. Предвид горното жалбата в тази част се явява основателна и следва да се постанови решение, с което да се отмени § 20, с който се създава нов чл.37а, ал. 1 от наредбата.
Водим от горното, Върховният административен съд - 5-членен състав - II колегия,
РЕШИ:
Отменя като незаконосъобразен § 20, с който се създава нов чл.37а, ал. 1 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на Министерството на транспорта и съобщенията.
Отхвърля жалбата на Славчо Йосифов Дулев за отмяна като незаконосъобразни на § 14, § 20, с който се създава нов чл.37а, ал. 2, и § 30 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на Министерството на транспорта и съобщенията.
Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Председател: Константин Пенчев
