Върховният административен съд в състав: председател - Светла Петкова, и членове: Иван Трендафилов, Александър Еленков, Ангел Калинов, Жанета Петрова, при участието на секретар-протоколиста Магдалена Михайлова разгледа административно дело № 10980 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2003 г., докладвано от председателя Светла Петкова.

Производството по делото пред Върховния административен съд - 5-членен състав, е на основание чл.5, т. 1 във връзка с чл.23 ЗВАС.

Образувано е по жалба на Софийския университет "Св. Климент Охридски" срещу разпоредби на Постановление № 234 на Министерския съвет от 10.XI.2000 г. за създаване на Архитектурно-парков комплекс "Двореца" към министъра на културата (ДВ, бр. 94 от 2000 г.).

Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл.2 от ПМС № 234 от 2000 г. в частта си относно израза "опазване и популяризиране на природното богатство в комплекса" е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправни разпоредби на Закона за висшето образование (ЗВО). Счита, че разпоредбата е незаконосъобразна и в частта относно израза "осигуряване на почивна база за социален отдих на служители от Министерството на културата" поради противоречие с разпоредби на ЗВО във връзка с текстове от Закона за държавната собственост (ЗДС), уреждащи управлението на имотите - публична държавна собственост. Жалбоподателят моли за отмяна на тези текстове на основание чл.12, т. 4 ЗВАС.

Ответникът по делото - министърът на културата, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Конституираният като заинтересована страна по делото АПК "Двореца" - Балчик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и иска оставянето й без разглеждане като недопустима или отхвърлянето й като неоснователна. Същият е направил искане за прогласяване на нищожност на заповед № XVI-1426 от 27.VII.1955 г. на министъра на културата.

Върховният административен съд - 5-членен състав, като прецени предпоставките за допустимост и основателност на жалбата и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл.120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Разпоредбата на чл.5 във връзка с чл.23 ЗВАС урежда възможността за обжалване на нормативните актове на министри. Всяко противоречие на подзаконов нормативен акт от по-висока степен създава опасност от засягане на права или законни интереси на жалбоподателя. В съответствие с чл.13 ЗВАС жалба срещу нормативен акт може да се подава без ограничение във времето. По изложените съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима.

От предоставените доказателства от фактическа страна по делото е установено следното:

Със заповед № XVI-1426 от 27.VII.1955 г. на министъра на културата в почивната станция на Министерството на културата в Балчик е създаден филиал на Ботаническата градина при Софийския университет. Филиалът е създаден с оглед "използването му за учебни и други цели" и за "провеждане на производствена практика на студентите и запазване на ценни видове растения и дървета". За осъществяването на предвидените цели на Софийския университет безвъзмездно са предоставени за ползване конкретно посочени в заповедта отделни обекти - обособени части от почивната база на Министерството на културата.

С акт за държавна публична собственост № 604 от 2.II.1998 г. на АПК "Двореца" са предоставени права върху недвижим имот, намиращ се в община Балчик, н.м. Балчик, м-ст "Двореца", Архитектурен комплекс "Двореца". Въз основа на заповед № РД-11-332 от 29.VI.2000 г. и заповед № РД-11-483 от 14.VIII.2000 г. на областния управител на област с административен център гр. Добрич на СУ "Св. Климент Охридски" са предоставени права върху обособени части от същия недвижим имот.

С Постановление № 234 на Министерския съвет от 10.XI.2000 г. (ДВ, бр. 94 от 2000 г.) е създаден Архитектурно-парков комплекс "Двореца" към министъра на културата със статут на юридическо лице - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

На основание чл.11 от Закона за администрацията във връзка с чл.3 от ПМС № 234 от 2000 г. министърът на културата е издал Устройствен правилник на Архитектурно-парков комплекс "Двореца" - Балчик. С решение № 8040 от 31.VII.2003 г. на Върховния административен съд са отменени изцяло като незаконосъобразни разпоредбите на чл.3, ал. 3, т. 1 и 2 и на чл.6, ал. 1, т. 11, 13 и 14 от устройствения правилник. Отменени са частично и отделни изрази в текстовете на чл.4, т. 1 и 3, както и в чл.6, ал. 1, т. 7 от същия правилник.

Заинтересованата страна по това дело - АПК "Двореца", в писмена защита, представена по делото, твърди, че заповед № XVI-1426 от 27.VII.1955 г., издадена от министъра на културата, е нищожна. Като основание за това твърдение сочи противоречие със закона, а именно, че заповедта не е издадена от компетентния орган и по предвидения в закона ред.

Към момента на издаване на цитираната заповед са били в сила редакцията на Закона за собствеността от 1951 г. и Правилникът за държавните имоти (отм.), приет с ПМС № 545 от 5.VII.1952 г. Петчленният състав на Върховния административен съд намира, че процедурата по създаване на филиал на Ботаническата градина при Софийския университет е спазена и отговаря на действащата към тогавашния момент редакция на Закона за собствеността, както и на изискванията на чл.15, ал. 1, буква "б" от Правилника за държавните имоти. Предвид гореизложеното съдът не намира цитираната заповед № XVI-1426 от 27.VII.1955 г., издадена от министъра на културата, за нищожна.

Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл.2 от ПМС № 234 от 10.XI.2000 г. в частта си относно израза "опазване и популяризиране на природното богатство в комплекса" е незаконосъобразна поради противоречие с разпоредбите на ЗВО, прогласяващи принципите на академична автономия и самоуправление на висшето училище. Твърди също така, че текстът на чл. 2 от ПМС № 234 от 10.XI.2000 г. е незаконосъобразен и в частта си по отношение на израза "осигуряване на почивна база за социален отдих на служители от Министерството на културата" поради противоречие с разпоредбата на чл.89, ал. 2 и 3 от ЗВО във връзка с текстовете на ЗДС, уреждащи управлението на имоти - публична държавна собственост - чл.14, ал. 1 и 2 и чл.16, ал. 1 ЗДС.

Петчленният състав на Върховния административен съд намира изложените от жалбоподателя доводи за основателни.

С обжалваната по това дело разпоредба на чл.2 от ПМС № 234 от 2000 г. е уреден предметът на дейност на АПК "Двореца". Така регламентиран, предметът на дейност на АПК "Двореца" до голяма степен дублира дейността на СУ "Св. Климент Охридски".

В мотивите към решение № 8040 от 31.VII.2003 г. по адм. дело № 3041 от 2003 г. по описа на Върховния административен съд - 5-членен състав, Върховният административен съд се е произнесъл по въпроса за правата и обектите на територията на Архитектурно-парковия комплекс "Двореца", предоставени на СУ "Св. Климент Охридски". Съдът е установил, че на Софийския университет е предоставено право на управление и ползване върху част от обектите на територията на комплекса.

АПК "Двореца" и СУ "Св. Климент Охридски" са два различни правни субекта със специфични и обособени цели и предмет на дейност. Дейността на АПК "Двореца" се регулира съобразно Устройствения правилник на Архитектурно-парков комплекс "Двореца" - Балчик. Редакцията на текстовете в ПМС № 234 от 10.XI.2000 г. относно предмета на дейност на АПК "Двореца" не отчита факта, че Устройственият правилник на АПК "Двореца" не може да урежда дейностите, които ще се провеждат на територията на целия обект, тъй като части от него са под управлението на СУ "Св. Климент Охридски".

Съгласно чл.21, ал. 1, т. 2 и 10 от ЗВО академичното управление се изразява в правото на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие със ЗВО. В чл.22, т. 1 ЗВО е установена забрана за намеса в дейността на висшето училище освен в случаите, изрично посочени в закон.

Текстът на чл.2 от ПМС № 234 от 2000 г. в частта относно израза "и природното богатство" припокрива дейността на висшето училище, тъй като СУ "Св. Климент Охридски" упражнява право на управление върху част от обектите на територията на Архитектурно-парковия комплекс "Двореца". Това право е предоставено на СУ "Св. Климент Охридски" с оглед опазването и популяризирането на природното богатство в комплекса, а именно Университетската ботаническа градина. Правомощията, предоставени на АПК "Двореца", по опазване и популяризиране на природното богатство в комплекса дублират дейността, присъща на висшето училище. Налице е противоречие с принципа за академична автономия на висшето училище, уреден в чл.22, т. 1 ЗВО.

Оплакването на жалбоподателя, че "осигуряването на почивна база за социален отдих на служители от Министерството на културата" води до използване на недвижим имот - публична държавна собственост, не по предназначение, също е основателно. Оспореният текст не посочва изрично, че осигуряването на социален отдих се отнася само до тези обекти от комплекса, които са предоставени на АПК "Двореца". Упражняването на това право е недопустимо спрямо останалите обекти, които са част от филиала на Университетската ботаническа градина, тъй като те имат различен предмет на дейност, а именно: създадени са за "учебни и други цели" и за "провеждане на производствена практика на студенти и запазване на ценни видове растения и дървета". Налице е противоречие с материалноправните разпоредби на чл.89, ал. 2 и 3 ЗВО.

Атакуваният текст противоречи и на чл.14, ал. 2 и чл.16, ал. 1 ЗДС, тъй като допуска използване на имоти - публична държавна собственост, несъобразено с предназначението им, без да се отчитат правата на СУ "Св. Климент Охридски", признати с АДС № 604 от 2.II.1998 г. По смисъла на чл.16, ал. 2 ЗДС тези имоти трябва да се използват съобразно предназначението им, без да се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.

Предвид изложените съображения съдът намира обжалваната разпоредба на чл.2 от ПМС № 234 от 2000 г. за незаконосъобразна в частта й относно израза "и природното богатство в комплекса" и по отношение на израза "и осигуряване на почивна база за социален отдих на служители от Министерството на културата" поради противоречие с посочените разпоредби на ЗДС и ЗВО. С оглед на това и на основание чл.12, т. 4 ЗВАС оспорената разпоредба на чл.2 от ПМС № 234 от 2000 г. следва да бъде отменена в частите, които противоречат на материалноправни разпоредби на закона.

Водим от горното и на основание чл.23 ЗВАС, Върховният административен съд - 5-членен състав,

РЕШИ:

Отменя частично като незаконосъобразна разпоредбата на чл.2 от Постановление № 234 на Министерския съвет от 10.XI.2000 г. (ДВ, бр. 94 от 17.XI.2000 г.) относно изразите "и природното богатство", както и "и осигуряване на почивна база за социален отдих на служители от Министерството на културата".

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Председател: К. Пенчев