Върховният административен съд в състав: председател: Константин Пенчев, и членове: Светлана Йонкова, Дима Йорданова, Веселина Тенева, Елена Златинова, при участието на секретар-протоколиста Мария Цветкова разгледа адм. дело № 8467 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2004 г., докладвано от съдията Веселина Тенева.

Производството е по чл.23 във връзка с чл.5, ал. 1 ЗВАС.

Образувано е по жалба на Юлиян Димитров Македонски от София за обявяване на противозаконна нормата на чл.82, ал. 4 и 5 от Наредба № 7 от 22.ХII.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ПНУОВТУЗ) на министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 3 от 13.I.2004 г., в сила от 13.I.2004 г.), като противоречаща на чл.21, ал. 2 ЗУТ. Като основен аргумент в подкрепа на довода за противоречие на подзаконовата норма със законовата жалбоподателят сочи следното: чл.21, ал. 2 ЗУТ гласи, че "Сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно", като цитираната разпоредба е императивна. В противоречие на нея и като допуснато изключение в чл.82, ал. 4 и 5 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ на министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидена възможност за непокриване на част от калканната стена при следните условия: при нарушение на други нормативи за височина и отстояния и при стръмни улици с наклон над 10 на сто. Моли Върховния административен съд, петчленен състав, да отмени чл.82, ал. 4 и 5 ПНУОВТУЗ на министъра на регионалното развитие и благоустройството като издадени в противоречие с цитираната норма на ЗУТ.

Ответникът по жалбата - министърът на регионалното развитие и благоустройството, изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като чл.82, ал. 4 от Наредба № 7 се отнася само за заварена калканна стена до влизане в сила на ЗУТ, докато законовата норма се отнася до свързано застрояване, което ще се осъществява при действието на ЗУТ, т.е. след влизането му в сила. Нормата на чл.82, ал.4 от наредбата визира изключения, допустими при посочените условия, и не разширява обхвата на задължителните условия, предвидени в ЗУТ. С нея се детайлизира нормативната уредба на съответните обществени отношения съгласно чл.7, ал. 2 от Закона за нормативните актове, а ЗУТ урежда основни обществени отношения с траен характер. По отношение на разпоредбата на чл.82, ал. 5 от наредбата счита, че тя не въвежда разграничение на основно и допълващо застрояване, каквото се съдържа в нормата на чл.21, ал. 2 ЗУТ. Излага доводи, че целта на тази разпоредба е да детайлизира уредбата на обществените отношения, отнасящи се до свързаното застрояване, доколкото законът урежда основни обществени отношения, а правилата и нормативите за отделните видове територии и устройствени зони, т.е. детайлната регламентация, съгласно чл.13, ал. 1 ЗУТ се определя от министъра на регионалното развитие и благоустройството с подзаконов нормативен акт - наредба. Освен това счита, че съгласно чл.15, ал. 2 от Закона за нормативните актове ако подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висша степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, като по отношение на този довод се позовава на решение на тричленния състав на ВАС, в което съдът не е отчел наличие на противоречие между чл.21, ал. 2 ЗУТ и чл.93, ал. 4 от Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията (отм.), като подзаконова разпоредба, аналогична на чл.84, ал. 4 от Наредба № 7 от 22.XII.2003 г. С тези съображения моли петчленния състав на ВАС да отхвърли като неоснователна жалбата на Юлиян Македонски.

Върховният административен съд - 5-членен състав, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и извърши правен анализ на цитираните в жалбата норми, приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Разпоредбата на чл.21 ЗУТ систематично намира място в раздел III на ЗУТ "Видове застрояване и параметри на застрояване", поради което в ал.1 е определен начинът на застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти като свободно или свързано застрояване. Алинея 2 от същата разпоредба предвижда възможността сградите на основното застрояване да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно. С тази разпоредба се въвежда безусловно правилото за напълно покриване на калканните стени, като изключения не са предвидени.

Член 82 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ на министъра на регионалното развитие и благоустройството урежда техническите правила при свързано застрояване в съседни урегулирани жилищни имоти, като ал. 4 предвижда следното: " Когато покриването на заварената калканна стена води до нарушаване на други нормативи за височина и отстояния, с работен устройствен план, когато не се изисква такъв, или с инвестиционен проект може да се предвиди непокриване на част от калканната стена."

Тази разпоредба от наредбата въвежда изключение от правилото за напълно покриване на калканните стени, регламентирано в чл.21, ал. 2 ЗУТ. Аналогично е и предвиденото в ал. 5 от чл.82 на наредбата, според която "При стръмни улици с наклон над 10 на сто се допуска непокриване на част от калканната стена на по-високо разположената сграда, но не повече от 1,0 м." С тази разпоредба също е допуснато изключение, при което калканната стена не се покрива напълно, при наклонен терен над 10 на сто на по-високо разположената сграда.

Законът за устройство на територията не съдържа изрична нормировка, визираща изключения от принципа за напълно покриване на калканни стени, и не предвижда частично непокриване на заварена калканна стена, от което следва изводът, че както за новостроящите се сгради, така и за заварена калканна стена също е приложима разпоредбата на чл.21, ал. 2 ЗУТ, а тази по чл.82, ал. 4 от Наредба № 7, въвеждаща изключение от визираната в закона норма, му противоречи. Аналогично е и регламентираното в ал. 5 от чл.82 на Наредба № 7.

Съгласно § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 7 от 22.ХII.2003 г. за ПНУОВТУЗ на министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 3 от 13.I.2004 г., в сила от 13.I.2004 г.) същата е издадена на основание чл.13, ал. 1 от Закона за устройство на територията и съгласно чл.7, ал. 2 от Закона за нормативните актове е издадена за прилагането на Закона за устройство на територията, който е нормативен акт от по-висок ранг.

В конкретния случай с нормативен акт от по-нисък ранг - наредба, са предвидени правила, които въвеждат изключения от императивно визираните с нормативен акт от по-висок ранг правоотношения, какъвто е ЗУТ, и тези правила в цитираната норма на наредбата са в противоречие със съответните регламентирани технически правила в ЗУТ.

Неоснователен е доводът на ответника, позоваващ се на чл.15, ал. 2 от Закона за нормативните актове, съгласно който, когато подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висша степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. За илюстрация се позовава на решение на тричленния състав на ВАС, като сочи, че съдът не е отчел наличие на противоречие между чл.21, ал. 2 ЗУТ и чл.93, ал. 4 от Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията (отм.), като подзаконова разпоредба, аналогична на нормата на чл.84, ал. 4 от Наредба № 7 от 2003 г.

Върховният административен съд приема, че след като с Наредба № 7 е отменена Наредба № 5, то действащата наредба регламентира правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, които следва да се прилагат от влизането є в сила за в бъдеще, поради което, след като посочените по-горе норми противоречат на ЗУТ, те следва да се отменят като незаконосъобразни.

Незаконосъобразността на подзаконовия нормативен акт в частта, предмет на това дело, е установена по отношение на действащи към момента законови правни норми, поради което подлежи на отмяна в обжалваната част.

По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна.

Воден от горното и на основание чл.23 ЗВАС, Върховният административен съд, 5-членен състав,

РЕШИ:

Отменя като незаконосъобразни ал. 4 и 5 на чл.82 от Наредба № 7 от 22.ХII.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони на министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 3 от 13.I.2004 г.) като противоречащи на чл.21, ал. 2 ЗУТ.

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".

Председател: Константин Пенчев