Върховният административен съд в състав: председател: Стефка Стоева, и членове: Светлана Йонкова, Дима Йорданова, Славка Найденова, Марияна Дечева, при участието на секретар-протоколиста Мария Попинска разгледа административно дело № 1995 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2005 г., докладвано от съдията Славка Найденова.
Производството по делото е образувано по реда на чл. 23 във връзка с чл. 5, ал. 1 ЗВАС по жалба на Юлиян Димитров Македонски от София за обявяване за противозаконна нормата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.XII.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони на министъра на регионалното развитие и благоустройството (ПНУОВТУЗ), (обн., ДВ, бр. 3 от 2004 г.; изм., бр. 10 и 11 от 2005 г.), като противоречаща на чл. 16, ал. 4 и чл. 19, ал. 1 - 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България (КРБ). Развиват се оплаквания, че с чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България е предвидено отчуждаването на собствен имот да се извършва само въз основа на закон, което настъпва след предварително и равностойно обезщетение, в съответствие на който принцип е и разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ЗУТ. А съгласно последния текст с влизане на подробния устройствен план (ПУП) в сила за "територии с неурегулирани поземлени имоти" от всеки собственик се взема количествена част от поземления имот и едновременно с това той придобива "урегулиран поземлен имот", поради което с урегулирането на имота и влизането на ПУП в сила последният е отчуждително-обезщетителен акт. Жалбоподателят твърди, че чл. 46, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.XII.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони на министъра на регионалното развитие и благоустройството е в противоречие с посочените по-горе норми, тъй като се постановява задължително прокарване на регулационните линии по съществуващите граници и не се спазват нормативите за лице и площ. Немотивирано се поддържа и противоречие на подзаконовата норма и с чл. 19, ал. 1 - 5 ЗУТ. Моли Върховния административен съд, петчленен състав, да отмени чл. 46, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.XII.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони на министъра на регионалното развитие и благоустройството, наричана по-долу "наредбата".
Ответникът по жалбата - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като чл. 16 ЗУТ е неприложим за случаите по чл. 46, ал. 2 от наредбата, а последният е с оглед неприлагане ограниченията по чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Иска се да се отхвърли като неоснователна жалбата на Юлиян Македонски.
Върховният административен съд в настоящия петчленен състав приема, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирана страна. Касае се до обжалване на подзаконов нормативен акт, който е с неограничен кръг от адресати. Правен интерес от обжалването му имат всички физически или юридически лица, които считат, че противоречи на текстове от нормативен акт с по-висок ранг, поради което жалбоподателят като адресат на обжалваната от него наредба е активно легитимиран да я обжалва, без да е необходимо да доказва пряк или личен интерес. Като обсъди събраните по делото писмени доказателства и извърши правен анализ на цитираните в жалбата норми, приема, че жалбата е основателна частично.
Смисълът на подадената жалба срещу чл. 46, ал. 2 от наредбата в частта й за противоречието на текста на чл. 17, ал. 5 КРБ и чл. 16, ал. 4 ЗУТ е, че при урегулиране на земи за земеделско ползване и отдих (земи по § 4 ПЗРЗСПЗЗ) не би се спазило изискването за равностойност при разместване на собственост и стойностното им съответствие, когато с ПУП се прехвърлят части до 25 % от урегулирани за първи път имоти в полза на общината за определяне необходимите площи за изграждане на обекти на социалната инфраструктура. Съгласно чл. 46, ал. 2 от наредбата, когато земи за земеделско ползване и отдих (земи по § 4 ПЗРЗСПЗЗ) променят предназначението си и се обособяват като вилни или жилищни зони, с подробния устройствен план регулационните линии на поземлените имоти се прокарват по техните съществуващи граници, без да се спазват нормативите за лице и площ, но като се държи сметка за осигуряване на необходимите улици и обслужващи обекти. Текстът регламентира посочените в него земи, когато за първи път влизат в регулация и се регулират с промяна предназначението им, за тях не следва да се спазват нормативите за лице и площ, които са посочени в чл. 19 ЗУТ. Втората част от текста гласи, че при урегулирането им се държи сметка за осигуряване на необходимите улици и обслужващи обекти. От това следва, че след промяна предназначението на земите по § 4 ПЗРЗСПЗЗ и включването им в регулация с ПУП следва да се определят необходимите площи за изграждане на обекти на социалната инфраструктура, включително и за улици, за да се осигури на същите лице, което ще се извърши при спазването на разпоредбите на чл. 16 ЗУТ, съгласно който при прехвърляне от имотите в полза на общината не повече от 25 % от площта на регулираните имоти, за предвиждане на улици и за други обслужващи обекти, на всеки собственик на такъв имот общината определя равностоен урегулиран имот, като се съобразява с местоположението им в местността и пр. С оглед на това обжалваният чл. 46, ал. 2 от Наредба № 7 не противоречи на чл. 16 ЗУТ, както и не противоречи на чл. 17, ал. 5 КРБ, тъй като при отнемане на части от урегулираните имоти за първи път за земите по § 4 ПЗРЗСПЗЗ за определяне на обектите на социалната инфраструктура собствениците им ще получат и съответно равностойно (имотно) обезщетение, като разместването на собственост ще се извършва по силата на законови разпоредби, тези по чл. 16, ал. 1 - 5 ЗУТ. На този извод сочи и обстоятелството, че чл. 46, ал. 2 ЗУТ е по приложението на чл. 16 ЗУТ и чл. 17 ЗУТ, които касаят урегулирането на неурегулирани дотогава поземлени имоти, каквито са и тези по § 4 ПЗРЗСПЗЗ. С оглед на изложеното обжалваният текст от наредбата не противоречи на чл. 17, ал. 5 КРБ и чл. 16, ал. 4 ЗУТ.
Член 46, ал. 2 от наредбата противоречи на чл. 19, ал. 1 - 5 ЗУТ. В жалбата не са развити оплаквания в какво се изразява това противоречие, но при сезиране с жалба срещу административен акт съдът в образуваното производство не се ограничава само до проверката на посочените в жалбата основания за отмяна, а проверява служебно наличието на петте основания за законосъобразност на атакувания административен акт с оглед правомощията по чл. 11 ЗВАС във връзка с чл. 41, ал. 3 ЗАП. Това правило се отнася до оспорването на всички видове административни актове - индивидуални, общи и нормативни. При спор за законосъобразността на подзаконов нормативен акт или на отделни негови разпоредби компетентният съд осъществява и служебно проверка за съответствие на акта с действащото към момента законодателство в Република България - Конституция, закони и други подзаконови актове с по-висок ранг от проверявания нормативен акт или част от него. Съдът не е обвързан от посочените основания за отмяна, както и с неизлагането на фактическите основания за това. Той осъществява контрол за законосъобразност служебно и може да постанови отмяна на акта или на негова разпоредба и без да са развити оплаквания или на различно от посочените от жалбоподателя основания. В чл. 19 ЗУТ изчерпателно са посочени правилата за урегулиране на имоти, които се прилагат и спрямо имоти, които за първи път влизат в ПУП, като с оглед на предназначението им (за ниско жилищно застрояване, за свободно или свързано, както и за местонахождението им - в градове, курортни населени места и селищни образувания, във вилни зони, в села и пр.) са предвидени съответни задължителни изисквания за площ и лице. В текста са посочени и изключенията, както и случаите, когато тези изключения могат да се приложат. В чл. 17, ал. 1 ЗУТ е посочено, че при урегулиране за първи път на имоти вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните, а в ал. 2 e посочено кои имоти се урегулират и по какъв начин. В обжалвания текст от наредбата е посочено ново изключение за определен кръг от поземлени имоти - земи за земеделско ползване и отдих (земи по § 4 ПЗРЗСПЗЗ), при урегулирането им с промяна на предназначението, т. е. за първи път, и с обособяването им като вилни или жилищни зони, да не се спазват нормативите за лице и площ, като се имат предвид тези по чл. 19 ЗУТ. Това е недопустимо, тъй като с подзаконов нормативен акт е недопустимо допълването на закон със създаването на нови правила, непредвидени в него. Предвиждането в чл. 46, ал. 2 от наредбата на ново правило извън тези правила (общи и изключения от тях) по чл. 19 ЗУТ, а именно при урегулирането на които да не се спазват изискванията за лице и площ, е недопустимо. С оглед на това чл. 46, ал. 2 от наредбата, в частта му "без да се спазват нормативите за лице и площ", противоречи на чл. 19 ЗУТ, както и на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Това е така, защото чл. 7, ал. 2 ЗНА предвижда наредба да се издава за прилагането на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен, от което следва, че е недопустимо да се допълва нормативният акт, за прилагането на който тя е приета. Текстът в първата си част не противоречи на разпоредби на ЗУТ, тъй като по него е допустимо регулационните граници да минават по съществуващите имотни граници.
Неоснователно е възражението на ответника, че обжалваният текст от наредбата е за прилагането на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като в него недвусмислено е посочен изразът "без да се спазват нормативите за лице и площ", а площ и лице са определени само в чл. 16 ЗУТ.
Като се има предвид изложеното, жалбата е основателна частично и следва да се уважи частично, като се отмени чл. 46, ал. 2 от наредбата в частта му "без да се спазват нормативите за лице и площ", в която част противоречи на чл. 19 ЗУТ и чл. 7, ал. 2 ЗНА. В останалата част жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим от горното, Върховният административен съд, в петчленен състав, на основание чл. 23 ЗВАС

РЕШИ:

Председател: Константин Пенчев