Върховният административен съд в състав: председател: Светлана Йонкова, и членове: Веселина Тенева, Ангел Калинов, Надежда Джелепова, Джузепе Роджери, при участието на секретар-протоколиста Мария Попинска разгледа административно дело № 4402 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2005 г., докладвано от съдията Веселина Тенева.
Производството е по чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 23 от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по жалба на Росица Павлова Белчева от Пловдив и Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Пловдив, ул. Хан Кубрат 2, ет. 3, срещу т. 12, буква "б", графа "Забележка" от приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет с Постановление № 343 на Министерския съвет от 17.XII.2004 г. (ДВ, бр. 115 от 30.XII.2004 г., в сила от 1.I.2005 г.), поради противоречието й с чл. 6 от Конституцията на Република България, чл. 14 ЕКЗПЧОС, чл. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания,чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията.
В жалбата се излагат следните обстоятелства: жалбоподателката Росица Белчева е българска гражданка, постоянно живееща в България. С експертно решение на ТЕЛК от 23.IX.2004 г. й е определена 95,2 % загубена работоспособност, с потребност от инвалидна количка с акумулатор. Жалбоподателите се позовават на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за инвалидите и хората с увреждания (ППЗИХУ), според който: "Видовете помощни средства, приспособления и съоръжения, за които лицата ползват целева помощ, медицинските удостоверения за отпускането им, експлоатационните им срокове и необходимите медицински документи са посочени в приложение № 7." Приложение № 7 към ППЗИХУ съдържа подробен списък на посочените в чл. 40, ал. 1 помощни средства и съоръжения. Точка 12, буква "б" от приложение № 7 визира условията, при които се отпускат акумулаторни колички. Излага се, че медицинското условие за това е " увреждане на горните крайници, което не позволява самостоятелно използване на обикновени колички". Твърди се, че такова е физическото увреждане на жалбоподателката. Позовават се на графа "Забележка" от таблицата на приложение № 7, т. 12, буква "б", в която е въведено следното допълнително условие: "Право на акумулаторна количка имат мъжете до 65-годишна възраст и жените до 60-годишна възраст", и считат, че това възрастово ограничение е в противоречие на императивни норми от по-висш юридически ранг, а именно чл. 6 от Конституцията на Република България, чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, чл. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания ичл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията. В жалбата се излагат подробни съображения за противоречието с посочените нормативни актове, както и съображения, че атакуваната разпоредба въвежда неравенство по още един признак на хората с увреждания - пол. Молят Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени разпоредбата на т. 12, буква "б", графа "Забележка" от приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ, приет с Постановление № 343 на Министерския съвет от 17.XII.2004 г. (ДВ, бр.115 от 30.XII.2004 г., в сила от 1.I.2004 г.).
Ответникът по жалбата - Министерският съвет, излага становище за неоснователност на жалбата. Съображенията са, че нормативният акт е за приложение на закона в неговата цялост и като такъв той следва да уреди в максимална степен неуредените от закона обществени отношения в областта на изпълнително-разпоредителната дейност на Министерския съвет по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Закона за нормативните актове. В този случай правомощията на административния орган са доста по-широки, което е видно от § 4, в който са изброени редица текстове на ЗИХУ, делегиращи правото на МС да уреди една или друга сфера на обществените отношения.
Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе, прие за установено следното:
При обжалването на подзаконови нормативни актове не е необходимо жалбоподателите да доказват пряк и личен интерес от отмяната на атакувания акт, но в случая жалбоподателката Росица Павлова Белчева има пряк и личен интерес да обжалва. По силата на чл. 13 ЗВАС жалба срещу нормативен акт може да се подава без ограничение във времето.
Жалбата е допустима, а разгледана по същество, е основателна:
Видно от § 4 на цитирания правилник той е приет на основание чл. 9, ал. 6, чл. 13, ал. 5, чл. 25, ал. 6, чл. 26, т. 1, чл. 28, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, чл. 42, ал. 12, чл. 44, ал. 4 и чл. 52 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Недопустимо е обаче противоречието на някои негови разпоредби с целите на закона. Визираните в закона цели определят приложното поле и регулираните със закона правоотношения, поради което подзаконовият нормативен акт, издаден на основание посочените в § 4 текстове на закона, също следва да регулира правоотношения в рамките на целите на закона, като в противен случай му противоречи.
Разпоредбата на чл. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания, за която жалбоподателите твърдят, че цитираната разпоредба от правилника й противоречи, предвижда следното: "Този закон има за цел създаване на условия и гаранции за:
1. равнопоставеност на хората с увреждания;
2. социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им;
3. подкрепа на хората с увреждания и техните семейства;
4. интегриране на хората с увреждания в работна среда.
След като основните цели на закона намират правна опора в чл. 2 в глава първа "Общи положения" на Закона за интеграция на хората с увреждания и равнопоставеността на хората с увреждания е една от тези цели, същата цел следва да залегне и в правилника, издаден за прилагане на този закон, и това е законно установен принцип.
Недопустимо е този принцип на закона да бъде нарушаван с въвеждане на ограничения с нормативен акт от по-нисък ранг, предвиждащ различни критерии, водещи до ограничение на правата на хора с увреждания, при които са налице медицинските условия за отпускане на техническо помощно средство, каквито ограничения в конкретния случай са въведената възрастова граница и различната възраст за отпускане на техническо помощно средство в зависимост от пола.
Достатъчно основание е лицето да отговаря на медицинските условия за отпускане на техническото помощно средство за придвижване - акумулаторна количка, които условия в правилника в графа "Забележка", буква "б" са конкретизирани, както следва: "Увреждане и на горните крайници, което не позволява самостоятелно използване на количките по буква "а", и ако лицето е физически и психически годно да управлява такава количка".
Въведеното с цитираната разпоредба от правилника ограничение обуславя незаконосъобразността и противоречието на подзаконовата норма с такава разпоредба от по-висок по степен нормативен акт съобразно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове "Нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен", а съгласно чл. 6, ал. 2 от същия закон Министерският съвет издава постановления, когато урежда съобразно законите и указите неуредени от тях обществени отношения в областта на своята изпълнителна и разпоредителна дейност. По изложените по-горе съображения Върховният административен съд в настоящия петчленен състав приема, че в конкретния случай цитираната норма от правилника е в противоречие с норма на нормативен акт от по-висок ранг, какъвто е Законът за интеграция на хората с увреждания, а също така с нормата на подзаконов нормативен акт Министерският съвет е уредил обществени отношения, без да се съобрази с действащия закон. Противоречието на нормата от подзаконов нормативен акт на закона, на основание на който е издадена, е основание за отмяната й като незаконосъобразна, поради което не е необходимо да се обсъждат и останалите изложени в жалбата доводи за противоречие и на други закони, както и на Конституцията на Република България. С оглед на изложеното и на основание чл. 5, т. 1 във връзка с чл. 12, т. 5, чл. 23 ЗВАС Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

Председател: Константин Пенчев