Върховният административен съд в състав: председател: Константин Пенчев, и членове: Андрей Икономов, Марина Михайлова, Жанета Петрова, Таня Вачева, при участието на секретар-протоколиста Мария Попинска разгледа административно дело № 6882 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2005 г., докладвано от съдията Жанета Петрова.

Фондация с общественополезна дейност "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" със седалище и адрес на управление Пловдив е подала жалба срещу разпоредбите на чл.11, ал. 2, 3 и 4 от Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок, приета с Постановление № 57 от 12 март 2004 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 24 от 2003 г.). Направено е искане за тяхната отмяна поради противоречието им с чл.114 от Конституцията на Република България, чл.9, ал. 1 и чл.12 от Закона за нормативните актове, както и с чл.10, ал. 5 от Закона за пътищата.

Министерският съвет на Република България е поискал отхвърлянето на жалбата.

Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери допустимостта на жалбата и законосъобразността на нормативния акт в атакуваната му част, прие следното:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу подзаконов нормативен акт, чието обжалване не е ограничено със срок, от юридическо лице с нестопанска цел, с основен предмет на дейност: оказване на достъпна правна помощ и защита на гражданите, чиито права и свободи са накърнени или застрашени.

Обжалваните нормативни разпоредби се съдържат в наредба, приета с постановление на Министерския съвет на Република България, както изисква чл.6.1 от Закона за нормативните актове. Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок (в сила от 1.IV.2004 г.) е издадена по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл.10, ал. 7 от Закона за пътищата. Подзаконовият нормативен акт урежда прилагането на чл.10 - чл.10г от Закона за пътищата, с които се въвежда заплащането на такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса. Според чл.10а, ал. 5 от Закона за пътищата "при заплащане на винетната такса се издава документ, който удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, наречен "винетка". Винетката се състои от две части, като частта от винетката - "винетен стикер", който удостоверява плащането на винетната такса, се залепва в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство, а другата част се съхранява от водача на пътното превозно средство и е доказателство за платената винетна такса за използване на републиканските пътища при увреждане или унищожаване на винетния стикер."

Оспорените от жалбоподателя разпоредби на чл.11, ал. 2, 3 и 4 на Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок имат следното съдържание:
"...…(2) При унищожаване на залепената част от годишния винетен стикер в резултат на производствен дефект на винетката или счупване на предното стъкло и при предявяване на втората част от годишната винетка се издава дубликат, валиден до изтичането на срока на първоначално издадения винетен стикер.
(3) Счупването на предното стъкло се установява с констативен акт на КАТ, а производственият дефект на винетката - при оглед, извършен от представители на областните звена на Изпълнителна агенция "Пътища".
(4) Производството за издаване на дубликат започва от собственика или ползвателя на пътното превозно средство с молба до ръководителя на областното звено на Изпълнителна агенция "Пътища", към което се прилагат копие от акта за собственост или ползване на пътното превозно средство, актът за констатиране на счупването или производствения дефект, втората част от годишния винетен стикер и частта, която е била залепена на счупеното стъкло, или частта с фабричния дефект (отлепена след извършване на огледа за установяване на нейната негодност)."

Според оплакването в жалбата посочените правни норми противоречат на чл.114 от Конституцията на Република България: "Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.", както и на чл.12 от Закона за нормативните актове, който гласи: "Актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден." Липсвала първична регламентация, а също и законова делегация, по силата на която да бъде създадена процедура за замяната на повредени, унищожени или откраднати винетни стикери. Министерският съвет бил оправомощен да определи само реда и условията за събиране на винетни такси. Уредбата противоречала и на чл.10а, ал. 5 от Закона за пътищата, според който доказателство за платената винетна такса представлява само другата половина от документа. Различието между законовата регламентация и атакуваните разпоредби можело да доведе до фактическа невъзможност за част от лицата, чийто винетен стикер липсва, например поради кражбата на предното стъкло, да докажат плащането на пътната такса.

Петчленният състав на Върховния административен съд намира, че разпоредбите по чл.11, ал. 2, 3 и 4 от Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок не противоречат на чл.114 от Конституцията на Република България, който съдържа изброяване на подзаконовите нормативни актове, издавани от Министерския съвет. Не може да бъде споделен и доводът за противоречие на тези разпоредби с чл.12 от Закона за нормативните актове, както и с чл.10, ал. 7 от Закона за пътищата.

Отношенията по издаване на дубликат при унищожаване на залепената част от годишния винетен стикер в резултат на производствен дефект на винетката или счупване на предното стъкло представлява част от производството по събиране на винетните такси, което включва и издаването на документи, удостоверяващи извършеното плащане. Поради това оспорените текстове не попадат извън установения със закона предмет на наредбата, приета за прилагането на отделни негови разпоредби.

Предвижданията на чл.11, ал. 2, 3 и 4 от наредбата обаче противоречат на по-високия по степен нормативен акт, който не въвежда изискване за издаването на дубликат в случаите на повреждане или унищожаване на винетния стикер. Според закона при повреждане или унищожаване на винетния стикер плащането на винетната такса се доказва с другата половина от винетката, която се съхранява от водача на пътното превозно средство. Според текстовете на наредбата за доказване плащането на винетната такса е необходимо да бъде представена не само втората част от документа, а също и писмени и веществени доказателства за вида на повредата на винетния стикер. При възприетата от закона широка формулировка "унищожаване или повреждане" текстът на чл.11, ал. 2 от наредбата посочва само два случая на повреждане на винетния стикер - в резултат на производствен дефект или при счупване на стъклото, когато следва да бъде подадена молба за издаване на дубликат на винетката. Възможни са обаче и други случаи на повреждане или унищожаване, до пълната липса на поставения на предното стъкло на пътното превозно средство винетен стикер. След като тези случаи не се уреждат от подзаконовия нормативен акт, за собственика или ползвателя на пътното превозно средство не възниква задължение за снабдяване с дубликат на документа за плащане на винетната такса, каквото обаче съществува за споменатите две категории лица. Същевременно, прегледът на текстовете на Закона за движението по пътищата показва, че управлението на пътно превозно средство с унищожен или повреден винетен стикер не представлява административно нарушение. Съгласно чл.179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата с глоба се наказва водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, без да е заплатена съответната винетна такса по чл.10, ал. 2 от Закона за пътищата, или управлява пътно превозно средство, на което е поставен невалиден винетен стикер или винетен стикер с изтекъл срок.

Оспорените с жалбата текстове от наредбата установяват по-неблагоприятен режим за някои от собствениците или ползвателите на пътни превозни средства, което противоречи на принципа за равенството на гражданите пред закона, предвиден в чл.6, ал. 2 от Конституцията на Република България. При едни и същи, предвидени от нормативния акт, условия неговите адресати следва да имат едни и същи права и задължения. Това гарантира точното и еднаквото прилагане на нормативния акт, както и постигането на неговата цел.

Поради противоречието с чл.6, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл.10а, ал. 5 от Закона за пътищата разпоредбите на чл.11, ал. 2, 3 и 4 от наредбата следва да се отменят.

По изложените съображения и на основание чл.23 ЗВАС петчленният състав на Върховния административен съд

РЕШИ:

Отменя разпоредбите на чл.11, ал. 2, 3 и 4 от Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок, приета с Постановление № 57 от 12 март 2004 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 24 от 2003 г.), поради противоречието им с чл.6, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл.10а, ал. 5 от Закона за пътищата.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Константин Пенчев