Върховният административен съд в състав: председател: Светла Петкова, и членове: Андрей Икономов, Елена Златинова, Галя Костова, Георги Ангелов, при участието на секретар-протоколиста Нина Спасова разгледа адм. д. № 9931 по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, за 2003 г., докладвано от съдията Галя Костова.

Производството е по чл.5, т. 1 във връзка с чл.23 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), образувано по жалба на Христо Цолов Марински, председател на Българската федерация на любителите на исторически оръжия (БФЛИО) със седалище София, подадена срещу Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ППЗКВВООБ), приет с ПМС № 169 от 25.VIII.1999 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 1999 г.; изм., бр. 58 от 2001 г., бр. 1 и 115 от 2002 г., бр. 24 от 2003 г.). Поддържа се становище за незаконосъобразност на разпоредбите на чл.41а, т. 2, чл.45, чл.55, ал. 2, т. 1 и 2, чл.58, ал. 1, т. 4, чл.80, ал. 4, § 1, т. 1 и 3 в частта "придобити по реда на правилника" от ДР на правилника с подробно изложени съображения за отмяната им.

Ответникът по жалбата - Министерският съвет на Република България, в представено по делото писмено становище поддържа неоснователност на жалбата по съображения, че правилникът прецизира законови текстове и урежда други отношения по регулираната със закона материя, при което се касае за изпълнение на закона, а не до нарушаването му.

Конституираната по реда на чл.21 ЗВАС заинтересувана страна - Министерството на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Николова в писмени бележки излага доводи за неоснователност на жалбата с молба за отхвърлянето й.

По допустимостта на жалбата:

Обжалват се разпоредби на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.7, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), издаден по делегация на § 9 от допълнителните разпоредби на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ), като подаването на жалбата съгласно чл.13, ал. 1 ЗВАС не е ограничено във времето.

Процесуалното право на жалба е гарантирано с разпоредбата на чл.120 от Конституцията на Република България, установяваща принципа на съдебен контрол за законосъобразност на всички административни актове, засягащи правата на гражданите и юридическите лица, освен изрично посочените със закон. Нормативните актове имат неограничен кръг адресати, с тях се създават общи правила за поведение, поради което при обжалването им не се изисква доказването на пряк личен интерес.

Единствена положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата срещу нормативен акт е този акт или конкретно атакуваната негова норма да са действащи, т.е. жалбата да има предмет. Тази предпоставка не се установява по отношение на процесната жалба в частта й досежно претенцията за отмяна на разпоредбата на чл.80, ал. 4 от правилника. Действащата редакция на тази разпоредба, изм., ДВ, бр. 24 от 2003 г., гласи: "Бракуваните по ал. 1 и 2 огнестрелни оръжия, които представляват паметници на културата, се предават безвъзмездно на Министерството на културата със съгласието на собственика." В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на разпоредбата в редакцията в ДВ, бр. 78 от 1999 г., която е била със следното съдържание: "Бракуваните огнестрелни оръжия се предават безвъзмездно на органите на МВР, а когато представляват паметници на културата - на Министерството на културата със съгласието на собственика." Предвид новото съдържание на текста жалбата в тази й част е без предмет, процесуално недопустима е, поради което следва на основание чл.20 ЗВАС да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати.

В останалата част жалбата е допустима и частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл.1 ЗКВВООБ урежда контрола върху дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите в Република България, осъществявани от физически, юридически лица и търговци по смисъла на Търговския закон. Така формулирана, целта на закона е да обслужва обществените отношения, възникващи във връзка с упражняване на дейностите с особена категория обекти на собственост, производство и пр., каквито в частност са огнестрелните оръжия. Като цяло законът установява разрешителен режим при упражняване на дейностите, визирани в него, съобразно целите по чл.5, ал. 1. Възприетият законодателен подход е с препращане за конкретизация, условия, предпоставки и изисквания към отделните правни субекти при осъществяване на различните по вид дейности към разпоредби на правилника.

По т. 1 от жалбата с претенция за отмяна се атакува разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ППЗКВВООБ, която има следното съдържание: "Огнестрелни оръжия" са и съставните им части - цев, цевна кутия, затворен блок, рама и пълнител." В тази част жалбата е основателна.

В чл.4 ЗКВВООБ дава легално определение на понятието "огнестрелни оръжия" като "технически уреди, които чрез използване енергия на взривни вещества могат да изхвърлят твърди предмети, имащи дулен пробег, които получават целенасочено движение и причиняват механично поразяване на целта". Законът дефинира "огнестрелните оръжия" като "технически уреди", система от съставни части, която сработва при определени условия. Всяка от тези съставни части сама по себе си не би могла да осигури условия за изхвърляне на твърд предмет с дулен пробег, да придаде на този предмет целенасочено движение с цел механично поразяване на целта, както и да се вмести в понятието "технически уред". В нарушение на законовото определение правилникът в посочената разпоредба разширява понятието "огнестрелни оръжия", придавайки това качество и на "съставните им части", поради което тази разпоредба като противоречаща на чл.4 ЗКВВООБ следва да бъде отменена.

С т. 2 от жалбата се претендира отмяната на текста на т. 3 от § 1 от ДР в частта на израза "придобити по реда на правилника". Целият текст има следното съдържание: "Колекциониране на оръжия и боеприпаси" е съхраняването на ръчни огнестрелни оръжия и боеприпаси от физически и юридически лица, придобити по реда на правилника." Претенцията за незаконосъобразност е мотивирана с противоречието на разпоредбата с конституционната гаранция на правото на собственост и наследяване. Твърди се, че изразът "придобити по реда на правилника" отнема възможността за колекциониране на огнестрелни оръжия и боеприпаси, придобити по наследство или дарение между близки, за които няма документи за покупко-продажба и разрешение за притежаване, с което се отнема възможността за "узаконяване" на исторически огнестрелни оръжия, образци до 1945 г., за които собствениците не притежават документи за собственост или разрешение за притежаването им от органите на МВР. Изразът противоречал и на разпоредбите на чл.3, букви "д" и "е" и чл.10, ал. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ).

В обжалваната й част разпоредбата не противоречи на закона. Съгласно чл.5, ал. 1 ЗКВВООБ според предназначението субектите, които го използват, и техническата му характеристика огнестрелното оръжие е за служебни и граждански цели - самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди по ал. 3, като дейността "колекциониране" е посочена в т. 4 като вид гражданска, обслужваща културни нужди, цел. Регламентирайки реда за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси, законът не прави разлика по отношение на различните видове граждански цели, като изрично по отношение дейността "колекциониране" с чл.14д, ал. 2 препраща към разпоредбите на правилника. Съгласно чл.1 ППЗКВВООБ урежда условията и реда за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси, вкл. "колекциониране", като дейност по смисъла на закона. Разпоредбата на чл.39, ал. 1 ППЗКВВООБ визира наследяването като един от способите за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси, а чл.41, ал. 7 конкретизира, че за придобиването им по наследство физическото лице представя документи, удостоверяващи съответно наследяването и произхода им. Тези разпоредби не ограничават правото на собственост и наследяване, а обслужвайки целта на закона, поставят съответни изисквания към физическите лица-наследници при снабдяване с разрешение за придобиване в хипотезата на наследяване. Следва да бъде посочено, че на разрешителен режим придобиването, респ. носенето, държането и пр., на огнестрелните оръжия е било поставено и от Закона за взривните вещества и оръжията от 1912 г., както и от Закона за контрол над взривовете, оръжията и боеприпасите от 1950 г., действал до 1998 г. с изменено (ДВ, бр. 51 от 1965 г.) заглавие - "Закон за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите". Прочитът на тези отменени закони налага извода, че и при действието им законодателят не е държал сметка за незаконно притежаваните огнестрелни оръжия. Такава сметка не държи и сега действащият ЗКВВООБ, поради което разпоредбата на § 1, т. 3 в обжалваната й част не ограничава правото на собственост и наследяване по отношение специфичните обекти на собственост, каквито са огнестрелните оръжия. Нещо повече, разпоредбата на § 8 от ДР на ЗКВВООБ поставя извън обсега на закона определена категория огнестрелни оръжия, предмет в най-голяма степен на колекциониране. Не се констатира несъответствие и с разпоредбите на чл.3, букви "д" и "е" от ЗПКМ, определящи като паметници на културата предмети с научна и художествена стойност, носещи информация за важни исторически събития и процеси и за живота на изтъкнати личности, каквито могат да бъдат и огнестрелните оръжия. В контекста на оплакванията по жалбата следва да се посочи, че ППЗКВВООБ не препятства възможността на отделни правни субекти да притежават такива предмети. Становището на жалбоподателя, в случай че бъде възприето, би довело до липсата на какъвто и да е контрол над старинните огнестрелни оръжия (били винаги под разрешителен режим), както и до възможността всяко незаконно придобито огнестрелно оръжие да бъде "узаконено", представено като придобито по наследство. Оплакването за противоречие с чл.10, ал. 1 от ЗПКМ не следва да бъде обсъждано предвид отмяната на този законов текст - ДВ, бр. 112 от 1995 г. При тези правни изводи обсъдената претенция се явява неоснователна и не подлежи на уважаване.

По т. 4 от жалбата се претендира незаконосъобразност на разпоредбите на чл.55, ал. 2, т. 1 и 2 ППЗКВВООБ, които имат следното съдържание: т. 1 - "в патронника на оръжието се монтира чрез набиване плътна метална вложка от цветен метал с диаметър, гарантиращ неподвижността й; при монтажа на вложката основата й стои на 10 мм от задния срез на цевта; дъното на получения отвор се залива с червен восък и се поставя печатът на съответния контролен орган, водещ на отчет оръжието; номерът на печата се посочва в протокола, който се съставя за извършеното обезопасяване", и т. 2 - "действията по т. 1 се извършват задължително и за резервните части на оръжието, ако има такива". Становището за незаконосъобразност жалбоподателят мотивира с довода, че извършено по предвидения в разпоредбата начин, обезопасяването на огнестрелни оръжия води до поставянето им в състояние на негодност с невъзможност за използването им по предназначение. Оплакването е неоснователно. Разпоредбата на чл.5, ал. 3, т. 4 ЗКВВООБ (доп., ДВ, бр. 99 от 2002 г.) въвежда изискване за обезопасяване на оръжията за културни цели, вкл. "колекциониране", от нежелателен достъп и сработване по предназначение, като по отношение на реда за това препраща към правилника. Цитираният текст представлява законова основа за приетото изменение на атакуваната разпоредба (обн., ДВ, бр. 24 от 2003 г.), нещо повече, в действащата си редакция атакуваният текст, в сравнение с редакцията преди изменението (обн., ДВ, бр. 78 от 1999 г.), разширява възможността за колекциониране на образци огнестрелни оръжия, произведени без ограничение във времето. Ето защо обсъдената разпоредба е не само в съответствие със закона, а и в духа на демократичните промени в страната. Доводите по жалбата в тази им част, неподкрепени с доказателства, касаят техническото изпълнение на действията по обезопасяване, гаранция за прецизното изпълнение на които е дадена в разпоредбата на ал. 3 на текста, предвиждаща специален ред и компетентност при извършването им. Предвид изложеното се налага извод за неоснователност на претенцията за отмяна на разпоредбите на чл.55, ал. 2, т. 1 и 2 ППЗКВВООБ.

По същите съображения неоснователна се явява и претенцията по т. 5 от жалбата за отмяна разпоредбата на чл.58, ал. 1, т. 4 ППЗКВВООБ в частта на израза "обезопасени по реда на чл.55, ал. 2". Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл.55, предвиждаща реда за обезопасяване на огнестрелните оръжия, предназначени за колекциониране, е в съответствие със закона, поради което законосъобразна е и разпоредбата на чл.58, ал. 1, т. 4, предоставяща възможност за придобиване за културни цели на изчерпателно посочени видове огнестрелни оръжия с единствено изискване тези оръжия да бъдат обезопасени по надлежния ред.

Неоснователна се явява и претенцията по т. 6 от жалбата за отмяна на разпоредбата на чл.41а (нов - ДВ, бр. 24 от 2003 г.) в частта на т. 2 досежно израза "и употреба и разрешение за съхраняване". Текстът като цяло гласи: "Лицата, получили разрешение за придобиване на ООБ, подават искане за издаване на: т. 1 - разрешение за съхраняване, или т. 2 - разрешение за носене и употреба и разрешение за съхраняване." "Употребата и съхраняването" на ООБ са част от дейностите, визирани в раздел II на глава първа от закона, поставени на разрешителен режим. Ето защо не се констатира несъответствие на цитирания текст в обжалваната му част с разпоредбите на закона. Конкретните доводи за незаконосъобразност, изложени в жалбата, не следва да бъдат обсъждани, тъй като се основават на несъответствие на разпоредбата на чл.41а, т. 2 в обжалваната й част с Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси, приета с ПМС № 53 от 1998 г. (ДВ, бр. 27 от 1998 г.). Тарифата представлява подзаконов нормативен акт от по-ниска степен, поради което при противоречие или неяснота следва тя да бъде приведена в съответствие с обжалвания правилник, а не това да бъде основание за отмяна на конкретна разпоредба от този правилник.

В последната т. 7 от жалбата се претендира отмяна на разпоредбата на чл.45 ППЗКВВООБ в частта на израза "и пълнител". Текстът е със следното съдържание: "Лицата, на които е издадено разрешение за дейностите с ООБ, могат да придобиват резервни части за тях без разрешение, с изключение на цев, цевна кутия, затворен блок, рама и пълнител." Така изброени в цитираната разпоредба, съставните (резервните) части следва да бъдат разгледани на плоскостта на признака "трайно" прикрепени към огнестрелните оръжия. Пълнителят е съставна част, която за разлика от останалите не е трайно прикрепена към огнестрелното оръжие, поради което основателно се явява възражението по жалбата за отмяна на разпоредбата в тази й част. Придобиването без разрешение на посочената съставна част от лица, притежаващи разрешение за дейности с ООБ, не освобождава тези лица от задължението по чл.56 от правилника за представяне на комплектуваното с новата част оръжие за задължително прострелване. Ето защо в тази част жалбата е основателна и следва да бъде уважена с отмяна на обсъдения текст в частта на израза "и пълнител".

С оглед изложеното и на основание чл.5, т. 1 във връзка с чл.12, т. 4, чл.20 и 23 ЗВАС Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

Отменя като незаконосъобразни разпоредбите на чл.45 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите в частта на израза "и пълнител" и изцяло на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на същия правилник.

Отхвърля като неоснователна жалбата на Българската федерация на любителите на историческо оръжие със седалище София, представлявана от председателя Христо Цолов Марински, в частта за отмяна на чл.41а, т. 2 в частта "и употреба и разрешение за съхраняване", на чл.55, ал. 2, т. 1 и 2, на чл.58, ал. 1, т. 4 в частта "обезопасени по реда на чл.55" и на § 1, т. 3 от ДР в частта "придобити по реда на правилника" на ППЗКВВООБ.

Оставя без разглеждане като процесуално недопустима жалбата в частта за отмяна на разпоредбата на чл.80, ал. 4 от ППЗКВВООБ, като прекратява производството по делото в тази част.

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

и. д. председател: Светла Петкова