(2) Религиозен обред може да се извърши само след сключването на граждански брак. Този обред няма правно действие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Когато някой от встъпващите в брак поради уважителни причини не може да се яви в общината, по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние бракът може да бъде сключен и на друго място.

(2) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на страните, представените от тях декларации и медицински свидетелства. Ако няма пречка за встъпване в брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва страните дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след утвърдителен отговор съставя акт за сключване на брак, който се подписва от страните, от двама свидетели и от него.

(3) Бракът се счита за сключен с подписването на акта от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.

(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на председателя на районния съд по местожителството на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и са от различни райони, разрешението се дава от председателя на районния съд по местожителството на единия от встъпващите в брак по техен избор. Председателят изслушва непълнолетния, неговите родители или неговия попечител. Мнението на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.

(3) Непълнолетният с встъпването в брак става дееспособен, но той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд по местоживеенето му.

1. което е свързано с друг брак;

2. което е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;

3. което страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако болестта е опасна само за другия съпруг и той знае за нея.

(2) Не могат да сключват брак помежду си:

1. роднини по права линия;

2. братя и сестри, техните деца и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;

3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри.

(2) Съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството.

(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.

(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на професия.

(2) Когато вещите, правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество по предходната алинея, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

(2) Разпореждането с общи движими и недвижими вещи и права върху тях се извършва съвместно от двамата съпрузи.

(3) Разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред.

(4) Разпореждане с обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, няма сила за този съпруг, ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласието на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ се прилага предходната алинея.

(5) С влога се разпорежда съпругът, на чието име е открит. Когато действията на разпореждане застрашават интересите на семейството или на другия съпруг, по негово искане съдът може да постанови тези действия да се извършват по общо съгласие на двамата съпрузи.

(2) За задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.

(2) Имуществената общност може да се прекрати по съдебен ред и през време на брака, ако важни причини налагат това.

(3) Принудителното изпълнение върху отделни вещи, които са съпружеска общност, за личен дълг на единия от съпрузите прекратява общността върху тези вещи.

(2) Съпругът, на когото са предоставени за отглеждане и възпитаване ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, които са предназначени за тяхното отглеждане и възпитаване.

(3) При прекратяване на общността поради развод или по реда на чл. 26, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.

(2) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.

(3) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на другото лице, което оспорва произхода, и във всички случаи детето.

(2) Ако детето е родено, преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се счита съпругът на майката от новия брак.

(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт - от датата на предполагаемата смърт.

(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от раждането.

(3) В случая на чл. 32, ал. 2, ако оспорването от страна на втория съпруг бъде уважено, за баща на детето се счита първият съпруг, който може да предяви иск за оспорване на бащинството до изтичане на една година от узнаването на решението, но не по-късно от три години от влизането му в сила.

(4) Не се допуска оспорване на бащинство, когато майката с писмено съгласие на съпруга си, дадено пред управителя на съответното заведение, е оплодена изкуствено или е родила дете, заченато с генетичен материал от друга жена.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е пълнолетно, и на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от извършването му.

(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаването на съобщението да предяви иск за установяване на произход.

(3) Ако при припознаването детето не е навършило пълнолетие, то може да го оспори до изтичането на три години от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако това узнаване е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.

(2) Когато бащата или майката са починали, искът за установяване или оспорване на произход се предявява срещу техните наследници.

(2) Родство по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото.

(2) Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина.

(2) В линията и степента, в които едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг.

(3) Степента на родството по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се определя, като се съберат степените на родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини.

(4) Съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство във втора степен.

(5) Родството по сватовство има правно значение само в предвидените от закона случаи.

(2) Дядото и бабата или един от тях могат да осиновят свой внук само когато той е роден извън брак или когато са починали двамата или единият от родителите му. Съдът изслушва и другите дядо и баба на осиновявания.

(3) При искане за осиновяване на внук от дядото и бабата и по майчина, и по бащина линия съдът решава въпроса с оглед интересите на детето.

(2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Тази забрана не се прилага по отношение на съпруга на осиновителя.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг и при осиновяване на внук от дядо и баба или от единия от тях.

(2) Регистърът съдържа информация за:

1. личните данни на детето;

2. здравословното състояние и проведените медицински изследвания на детето, както и за специалните му нужди;

3. наличието или липсата на съгласие за пълно осиновяване, дадено от родителите;

4. личните данни на родителите и другите членове на семейството, както и данни за здравословното им състояние;

5. контактите на детето с родителите и другите членове на семейството;

6. специализираните институции, приемните семейства или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него;

7. причините за извършеното настаняване;

8. други важни обстоятелства от значение за осиновяването.

(3) Условията и редът за водене и съхраняване на регистъра се определят с наредба на министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика.

(2) За дете, настанено в приемно семейство или при други лица с дадено съгласие от родителите му за пълно осиновяване или чиито родители са неизвестни, директорът на дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на детето уведомява писмено в тридневен срок от настаняването съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра.

(3) Извън случаите по ал. 1 дете, отглеждано в специализирана институция, което не е потърсено шест месеца след изтичането на срока, за който е настанено, може да бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по местонахождението на специализираната институция. Ръководителят на специализираната институция уведомява писмено в тридневен срок за това съответната регионална дирекция за социално подпомагане или съответния районен прокурор.

(4) Извън случаите по ал. 1 - 3 дете, чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, може да бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по постоянния адрес на детето. Настойникът, съответно попечителят, уведомява писмено за това съответната регионална дирекция за социално подпомагане или съответния районен прокурор.

(5) Дете, което не е настанено в специализирана институция, в приемно семейство или при други лица, може да бъде осиновено при условията на пълно осиновяване, след като по искане на родителите бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по постоянния адрес на детето. Молбата се подава чрез регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на детето. Към молбата се прилага писмено съгласие за осиновяване.

(6) Уведомленията по ал. 1 - 4 и молбата по ал. 5 съдържат информацията, посочена в чл. 53в, ал. 2.

(7) В случаите по ал. 1 - 5 уведомлението, съответно сезирането на съда, може да се извършва и от прокурора.

(2) Предложението, искането и молбата по ал. 1 съдържат информацията, посочена в чл. 53в, ал. 2.

(3) В производството по ал. 1 участват прокурорът, родителите, съответно настойникът или попечителят, детето, ако е навършило 14 години, както и представител на регионалната дирекция за социално подпомагане.

(4) Решението може да бъде обжалвано от лицата по ал. 3 пред окръжния съд. Решението на окръжния съд е окончателно.

(2) Заличаване в регистъра се извършва при:

1. допуснато осиновяване;

2. навършване на пълнолетие;

3. установяване на произхода на детето;

4. оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие за осиновяване;

5. възстановяване на родителските права;

6. смърт на детето.

(3) Отбелязването и заличаването се извършват със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане при спазване изискванията на чл. 53в.

1. осиновяващия;

2. родителите на осиновявания;

3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;

4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Съгласието на майката по ал. 1, т. 2 може да бъде дадено най-рано четиринадесет дни след раждането.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Съгласието на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 не се изисква, ако те са малолетни, поставени под запрещение или ако постоянният им адрес е неизвестен.

(5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" разяснява на лицата по ал. 1 последиците от допускането на осиновяването преди даване на съгласие от тях.

(6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Лицата по ал. 1 представят писмена декларация с нотариално заверен подпис, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага.

(2) Мнение за осиновяването дават:

1. настойникът или попечителят;

2. родителите, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права;

3. съпрузите, ако са поставени под ограничено запрещение.

(2) Съгласието на осиновяващия, на родителите на осиновявания и на съпрузите на осиновяващия и осиновявания, както и мнението на родителите и съпрузите, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, и на настойника или попечителя могат да бъдат дадени пред съда лично или писмено с нотариално заверен подпис или чрез особен пълномощник. Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Писменото съгласие в случаите на пълно осиновяване се дава във форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато той е оставил детето за отглеждане в специализирана институция и не го е потърсил в шестмесечен срок от деня, когато е трябвало да го вземе.

(3) В случаите по предходните алинеи родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.

(2) Дирекция "Социално подпомагане" извършва социално проучване на лицето по ал. 1 за годността му да осинови дете.

(3) Проучването се извършва в срок до три месеца от подаване на заявлението и съдържа информация за:

1. личните данни на осиновяващия;

2. здравословното състояние на осиновяващия;

3. семейството на осиновяващия;

4. личните данни на членовете на семейството му, както и данни за здравословното им състояние;

5. икономическото и социалното положение на осиновяващия;

6. мотивите за осиновяването;

7. други обстоятелства от значение за осиновяването.

(4) За резултатите от проучването се изготвя доклад, въз основа на който директорът на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от представянето му издава разрешение на лицето по ал. 1.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Разрешението се издава за срок две години. При промяна на обстоятелства от значение за издаване на разрешението лицето, което желае да осинови дете, е длъжно да информира дирекция "Социално подпомагане". Ако промяната е от съществено значение, се извършва ново социално проучване и разрешението може да се прекрати по преценка на органа по ал. 4.

(7) Условията и редът за извършване на социалното проучване, както и условията и редът за издаване и прекратяване на разрешението за вписване в регистъра се уреждат с наредбата по чл. 53в, ал. 3.

(2) Лице, получило разрешение от дирекция "Социално подпомагане", служебно се вписва в регистъра на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, а по негово искане - и в регистрите на други регионални дирекции.

(3) В регистъра се вписват номерът и датата на издаденото разрешение, както и информацията по чл. 57а, ал. 3.

(4) Условията и редът за водене и съхраняване на регистрите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 53в, ал. 3.

(2) Съветът по осиновяване се състои от председател - директорът на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, и членове - ръководителят на съответната специализирана институция, юрист, определен от областния управител, лекар, определен от териториалния орган по здравеопазване, педагог, определен от регионалния инспекторат по образование, и психолог, определен от дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на детето.

(3) Съветът по осиновяване определя за всяко дете от регистъра в регионалната дирекция за социално подпомагане подходящ осиновяващ съобразно поредността на вписването му в регистъра, неговите качества, дали не е бил определян за подходящ осиновяващ на друго дете и не е подал в срок молба за осиновяване, както и другите обстоятелства от значение за осиновяването.

(4) Регионалната дирекция за социално подпомагане писмено уведомява определеното по ал. 3 лице за детето и неговите данни, както и за условията, при които може да осъществи личен контакт с него със съдействието на съответната дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на детето.

(5) Регионалната дирекция за социално подпомагане уведомява писмено съответната специализирана институция, приемно семейство или лицата, които се грижат за детето, както и дирекцията "Социално подпомагане", за необходимостта от подпомагане на осиновяващия при осъществяване на личния контакт.

(6) В срок един месец от получаване на уведомлението осиновяващият, който желае да осинови детето, подава молба за осиновяване пред съда чрез регионалната дирекция за социално подпомагане.

(7) Регионалната дирекция за социално подпомагане изпраща на съда молбата за осиновяване заедно с цялата преписка в тридневен срок от получаването й и уведомява за това регионалните дирекции, в чиито регистри е вписан осиновяващият.

(8) В случай че определеното лице откаже предложението или не подаде молба за осиновяване в срока по ал. 6, Съветът по осиновяване в 14-дневен срок определя друг подходящ осиновяващ за детето. Отказът или неподаването на молба се отбелязва в регистрите, в които е вписан осиновяващият.

(9) Ако в шестмесечен срок от вписването на детето в регистъра са определени поне трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването му или за него не е определен подходящ осиновяващ, и детето отговаря на изискването по чл. 136, ал. 2, съветът уведомява Съвета по международни осиновявания при Министерството на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ чужденец. Това обстоятелство се отбелязва в регистъра на децата за пълно осиновяване.

(10) Министърът на правосъдието, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на труда и социалната политика издават правилник за дейността на съвета по ал. 1.

(2) В случаите по ал. 1 или служебно, регионалната дирекция за социално подпомагане може да поиска ново социално проучване.

(3) При изменение на вписаните обстоятелства се извършва отбелязване в регистъра.

(4) Заличаване в регистъра се извършва по искане на осиновяващия, както и когато е отпаднала годността му за осиновяване.

(5) Отбелязването и заличаването се извършват по реда на чл. 57б.

(2) Осиновяването се допуска само ако е в интерес на осиновявания.

(2) В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в съдебно заседание при закрити врати се произнася с решение, което е окончателно.

1. дете на неизвестни родители;

2. оставен в специализирана институция с предварително дадено съгласие от родителите за пълно осиновяване;

3. оставен в специализирана институция и не е потърсен в шестмесечен срок от датата, на която е трябвало да бъде взет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) В случаите по ал. 1 между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват. Същите последици настъпват и когато лицата по чл. 54, ал. 1 дадат съгласие за това, без пълното осиновяване да е задължително. Пречките за сключване на брак поради родство по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2 не отпадат.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя.

(2) За наблюдението се изготвят годишни доклади, които се предоставят на регионалната дирекция за социално подпомагане.

1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) при унищожаемост поради нарушение на чл. 49, чл. 50, чл. 51, чл. 52, ал. 1 и 2, чл. 53, чл. 53г, ал. 1 до 5, чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2, 3 и 5;

2. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения, когато двамата са дееспособни в случаите на непълно осиновяване;

3. при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.

(2) Иск за унищожаване на осиновяването поради нарушение на чл. 54, ал. 1, точки 1, 2 и 4 може да се предяви в едногодишен срок, който тече за осиновителя и родителите на осиновения от узнаването, а за осиновения - от навършване на пълнолетие.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Извън случаите на предходната алинея прекратяване на осиновяването по ал. 1, точка 1 могат да поискат осиновителят, осиновеният и родителите на осиновения, а по ал. 1, точка 3 - осиновителят и осиновеният. Ако е засегнат обществен интерес, прекратяване на осиновяването може да поиска и прокурорът. В случаите на международно осиновяване прекратяване на осиновяването може да поиска и министърът на правосъдието.

(4) Участието на прокурор по делата за прекратяване на осиновяването по ал. 1, точки 1 и 3 е задължително.

(2) При осиновяване по чл. 62, ако единственият или двамата осиновители починат, осиновяването се счита за прекратено, но осиновеният наследява осиновителя.

(2) Длъжностните лица пазят в тайна данните за децата и осиновяващите, които са им станали известни при и по повод изпълнението на задълженията им.

(2) Решението на окръжния съд може да се обжалва по общия ред от лицата по ал. 1.

(2) Вторият баща и втората майка са длъжни да съдействуват на родителя при изпълнението на тези задължения.

(2) Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни, нетрудоспособни или болни родители.

(2) Дядото и бабата имат право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци. Ако се пречи на поддържането на личните отношения, районният съд по местожителството на внуците по искане на дядото и бабата определя мерки за лични отношения с тях освен ако това не е в интерес на децата.

(2) Когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд по местопребиваването на децата, след като бъдат изслушани, ако са навършили десет години. Решението може да се обжалва по общия ред.

(2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза.

(3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.

(2) Такива мерки се вземат и когато родителят поради продължителна физическа или душевна болест или поради продължително отсъствие или други обективни причини не е в състояние да упражнява родителските си права.

1. при особено тежки случаи по предходния член;

2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка;

3. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) когато е оставил детето за отглеждане в специализирана институция и не го е потърсил в шестмесечен срок от деня, в който е трябвало да го вземе.

(2) Производството за лишаване от родителски права се образува служебно от районния съд или по искане на другия родител или на прокурора. Делото се разглежда по исков ред с участие на съдебни заседатели.

(3) По делото задължително се изслушват прокурорът и родителят, чието лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини.

(2) Родителят може да поиска от съда да възстанови родителските му права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях.

(2) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Исковете за издръжка и нейното увеличение се разглеждат по реда на глава двадесет и пета "Бързо производство" на Гражданския процесуален кодекс.

1. от съпруг или бивш съпруг;

2. от деца;

3. от родители;

4. от внуци и правнуци;

5. от братя и сестри;

6. от дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.

(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.

(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно с лихвата.

1. на деца, съпруг или бивш съпруг;

2. на родители;

3. на внуци и правнуци;

4. на братя и сестри;

5. на дядо и баба и на възходящи от по-горна степен.

(2) Родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение.

(3) Издръжката по предходната алинея се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите.

(2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-голям срок. Съдът може да продължи тези срокове, ако получаващият издръжката бивш съпруг е в особено тежко състояние, а другият може да я дава без особени затруднения.

(3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак.

(2) Съдът може да определи издръжка под установения минимален размер, когато:

1. детето се намира на държавна издръжка;

2. други важни обстоятелства налагат това.

(3) Съдът може да определи издръжка над установения максимален размер, когато трябва да бъдат задоволени изключителни нужди на детето и родителят може да я дава без особени затруднения.

(2) Предходната разпоредба не се прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст.

(3) Лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа децата си. Лишеният от родителски права поради виновно поведение не може да иска издръжка от децата си.

1. със смъртта на единия от съпрузите;

2. с унищожаването на брака;

3. с развод.

(2) Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, прекратеният брак не се възстановява.

1. при сключването му са били нарушени чл. 12 и 13;

2. встъпващият в брак е бил принуден да го сключи чрез заплашване с тежка и предстояща опасност за неговия или на негови близки живот, здраве или чест.

(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.

1. при нарушаване на чл. 12 - само от непълнолетния съпруг, не по-късно от шест месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;

2. в случая на чл. 96, ал. 1, точка 2 - само от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;

3. в случая на чл. 13, ал. 1, точка 1 - от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;

4. в случаите на чл. 13, ал. 1, точки 2 и 3 и ал. 2 - от всеки от съпрузите и от прокурора.

(2) Искът по чл. 13, ал. 1, точка 2 може да се предяви не по-късно от шест месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението.

(3) При нарушение на чл. 13, ал. 1, точка 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.

(4) Прокурорът може да поиска да се установи наличието на основание за унищожаване на брака, сключен в нарушение на чл. 13, ал. 1, точка 1, и след смъртта на единия от съпрузите.

(5) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.

(2) Заченатите или родените през време на унищожения брак деца се считат за брачни и за тях важи предположението за бащинство по чл. 32.

(2) С решението за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за разстройството на брака освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите.

(3) Съдът не се произнася относно вината за разстройството на брака, ако съпрузите заявят това и изложат своето споразумение, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползуването на семейното жилище, издръжката между тях и фамилното име.

(4) Развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът.

(2) Искане за развод по взаимно съгласие не може да се предяви, преди да са изтекли три години от сключването на брака.

(2) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за изправяне на недостатъците на споразумението. Когато в дадения срок недостатъците не бъдат отстранени, съдът отхвърля искането за развод.

(3) Искове относно упражняването на родителските права и издръжката на децата след прекратяване на брака по взаимно съгласие се допускат при изменение на обстоятелствата.

(2) Съдът отхвърля иска, ако преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака.

(2) Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши той да продължи да носи същото име.

(3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.

(2) Искът по предходната алинея може да се предяви до изтичане на една година от развода.

(2) Съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Тези права не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, ако това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата.

(3) Съдът изслушва родителите и децата,ако са навършили четиринадесет години. Ако е уместно, той изслушва и децата, навършили десет години, както и близки на семейството.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) По изключение, ако интересите на децата налагат, съдът може да постанови те да живеят при дядо, баба други роднини или близки, с тяхно съгласие, в приемно семейство или в специализирана институция.

(5) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

(2) Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползуването на невиновния съпруг само за определен срок.

(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползуването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.

(4) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок.

(5) Ползуването на семейното жилище по ал. 2-4 се прекратява и преди изтичането на срока, ако ползуващият сключи нов брак.

(6) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползуването на семейното жилище.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Попечителство се учредява над непълнолетни (деца, от четиринадесет до осемнадесет години), родителите на които са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права, а също и над лица, поставени под ограничено запрещение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Длъжностни лица, обществени организации и граждани, на които стане известно, че е необходимо учредяване на настойничество или на попечителство над някое лице, са длъжни незабавно да уведомят общината по местожителството или местопребиваването на лицето.

(2) При възможност в състава на настойническия съвет се включват и лица с педагогическа подготовка.

(2) Преди да се произнесе относно промените по предходната алинея, органът по настойничество и по попечителство взема мнението и на близки на поставения под настойничество или попечителство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Когато е необходимо, органът по настойничество и по попечителство може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" настаняване на детето в приемно семейство или в специализирана институция.

(2) Настойникът е длъжен да се грижи за поставения под настойничество, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Той е длъжен да се грижи за отглеждането, възпитанието и образованието на малолетния.

(3) Настойникът в срок от един месец е длъжен да уведоми органа по настойничество и по попечителство за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа.

(2) Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.

(2) Когато местоживеенето бъде променено без съгласието на настойника, той може да иска от районния съд да издаде заповед за връщането на поставения под настойничество в определеното му място на живеене. Тази заповед може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Заповедта се изпълнява по административен ред.

(2) Попечителят е длъжен да се грижи за личността и за запазване интересите на поставения под попечителство. Той дава съгласие за извършване на правни действия от последния. Длъжен е да се грижи и за отглеждането, възпитанието и образованието на непълнолетния.

(3) Правилата на чл. 117, ал. 3, 118, ал. 1, и 120 се прилагат съответно и при попечителството. За теглене на суми от паричните влогове се изисква разрешение от районния съд.

(2) Тази разпоредба се прилага съответно и за заместник-попечителя.

(2) Попечителят при поискване от органа по настойничество и по попечителство в присъствието на заместник-попечителя дава обяснение за своята дейност.

(3) Органът по настойничество и по попечителство се произнася по отчета на настойника и по обясненията на попечителя и ако констатира нередовности, изисква отстраняването им.

(4) По искане на органа по настойничество и по попечителство районният съд издава изпълнителен лист срещу настойника за неотчетени суми.

(5) Когато настойникът или попечителят без уважителни причини не се яви или не представи отчет, съответно обяснение, органът по настойничество и по попечителство съставя акт, въз основа на който председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет налага глоба в размер до 0,20 лева. Органът по настойничество и по попечителство може да изиска отчета, съответно обяснението, от заместник-настойника или от заместник-попечителя.

(6) Установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление стават по реда, определен от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) При преминаване от пълно към ограничено запрещение до назначаването на попечител дейността се изпълнява от настойника.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Попечител на непълнолетен с неизвестни родители е управителят на специализираната институция, в която е настанен непълнолетният.

(3) Настойник на поставения под пълно запрещение или попечител на поставения под ограничено запрещение съпруг е неговият дееспособен съпруг. Ако няма такъв, родителските права и задължения се упражняват от неговите родители освен ако те са неизвестни, починали, лишени от тези права или са в невъзможност да ги упражняват.

(4) В случаите на предходните алинеи не се назначава настойнически съвет и заместник-попечител и не се образуват настойнически дела.

(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.) Български гражданин, който е навършил една година, може да бъде осиновен от чужденец, представил разрешение за осиновяване на дете съгласно отечественото си право. По изключение, с оглед здравословното състояние на детето или когато са налице други важни обстоятелства, то може да бъде осиновено и преди да е навършило една година, ако това е в негов изключителен интерес.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

(6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) При осиновяване на дете - гражданин на държава - страна по Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, наричана по-нататък "Конвенцията", осиновяването се признава след представяне на удостоверение от централния орган. Министерството на правосъдието изпраща служебно акта за раждане за отразяване в регистрите за гражданското състояние.

(7) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

(8) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

(9) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

(2) Министерството на правосъдието:

1. предприема мерки за предоставяне на централните органи, на другите държавни органи и на акредитираните организации по Конвенцията информация за:

а) действащото в страната законодателство в областта на осиновяването, както и за статистически данни и утвърдени типови формуляри;

б) приложението на Конвенцията;

2. подпомага сътрудничеството между българските компетентни органи и компетентните органи на държавите - страни по Конвенцията, както и между българските и чуждестранните акредитирани организации, за ефективна защита на децата и за постигане целите на Конвенцията;

3. актуализира и предоставя на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право данни относно имената и адресите на акредитираните организации, получили разрешение от министъра на правосъдието;

4. изисква и поддържа актуална информация относно имената и адресите на акредитираните организации на държавите - страни по Конвенцията;

5. дава съгласие пред централните органи на държавите - страни по Конвенцията относно възможността да се даде ход на процедурата по осиновяване;

6. удостоверява, че извършените осиновявания са в съответствие с Конвенцията;

7. води:

а) регистър на децата, които могат да бъдат осиновени от чужденци при условията на пълно осиновяване;

б) регистър на осиновяващи - чужденци, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване;

в) регистър на осиновяващи - български граждани, които желаят да осиновят дете - чужд гражданин, с постоянно местопребиваване в чужбина;

г) регистър на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания;

8. събира, съхранява и обменя с компетентните органи или определени от тях организации информация относно положението на детето и на бъдещите осиновители, доколкото това е необходимо за извършване на осиновяването;

9. извършва действия и уведомява компетентните органи в страната и чужбина за необходимостта от извършване на действия по предотвратяване получаването на недължими финансови или други облаги във връзка с осиновяването;

10. упражнява контрол върху състава и дейността на акредитираните организации за посредничество при международни осиновявания, както и относно спазване изискванията на този кодекс и на издаденото разрешение;

11. организира приемането, регистрирането и обработването на молби за осиновяване;

12. изпраща до чуждестранните компетентни органи и организации молбите на българските граждани, които желаят да осиновят дете - чужд гражданин;

13. предприема действия относно установяване липсата на пречки за влизане и пребиваване на детето в приемащата държава;

14. съдейства при осъществяването на контакт между детето и определените за осиновяващи чужденци;

15. изпраща молбата за осиновяване на чужд гражданин с преписката в Софийския градски съд за произнасяне по осиновяването;

16. оказва съдействие през периода след извършване на осиновяването; получава, проучва и съхранява необходимата следосиновителна документация;

17. организира консултации, семинари и обучение в областта на осиновяването;

18. изготвя и обменя с компетентните органи на други държави обобщаващи доклади за оценка на опита в областта на международното осиновяване.

(3) Регистрите по ал. 2, т. 7, букви "а", "б" и "в" съдържат съответно информацията по чл. 53в, ал. 2 и чл. 57а, ал. 3.

(4) Регистърът по ал. 2, т. 7, буква "г" съдържа информация относно:

1. наименованието на организацията;

2. седалището и адреса на управление на организацията и данни за лицата, които я представляват;

3. номера и датата на разрешението за посредническа дейност;

4. органа, издал разрешението;

5. условията на разрешението по т. 3;

6. срока и условията на разрешението за осъществяване на посредническа дейност, издадено от чуждестранен компетентен орган;

7. други данни, вписвани в Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(5) Регионалните дирекции за социално подпомагане изпращат в Министерството на правосъдието в края на всеки месец информация за децата, които са вписани в регистъра по чл. 53в, ал. 1 и които отговарят на изискванията на чл. 136, ал. 2. Информацията съдържа данните, определени в наредбата по чл. 53в, ал. 3, както и сведения за възможностите за отглеждане и осиновяване на детето в съответната община.

(6) Съдържанието и редът за воденето на регистрите по ал. 2, т. 7 се определят с наредбата по чл. 136, ал. 7.

(2) В управителния орган на организацията могат да бъдат избирани само неосъждани лица с висше образование и с общ трудов стаж не по-малък от 5 години.

(3) В организацията работят юристи, психолози, педагози, лекари, както и други специалисти с подготовка и опит в областта на международното осиновяване.

(4) За издаване на разрешение за посредничество при международно осиновяване, организацията подава заявление до министъра на правосъдието, придружено със:

1. документи, издадени от съда и от Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, отразяващи актуалното състояние на организацията;

2. копие от учредителния акт или от устава на организацията;

3. информация за разноските и разходите на организацията, свързани с посредническата дейност, както и максималния размер на хонорарите за осъществяването й;

4. посочване на държавите, по отношение на които ще се осъществява посредничеството;

5. други данни, свързани с посредническата дейност.

(5) Заявленията за издаване на разрешение се подават до края на втория календарен месец на всяка година. В двумесечен срок от изтичане на срока за подаване на заявленията, министърът на правосъдието по предложение на Съвета за международно осиновяване издава разрешение или мотивирано отказва издаването му. Отказът за издаване на разрешението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

(6) Разрешението по ал. 1 се издава за срок от 2 години и се вписва в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "г", който е публичен.

(7) Разрешението не може да се преотстъпва или прехвърля.

(8) Акредитираната организация е задължена да постави разрешението на видно място и да посочва неговия номер в кореспонденцията си.

(9) За издаване на разрешението се заплаща такса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(10) Чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, получило акредитация за посредничество в областта на международните осиновявания от съответния чуждестранен орган, може да упражнява дейността си в Република България при спазване на условията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, след получаване на разрешение от министъра на правосъдието за извършване на посредническа дейност със съответната държава.

(11) Разрешението по ал. 10 се издава за срок от 2 години, но не по-дълъг от срока, за който е издадено разрешението от компетентния чуждестранен орган.

(12) Редът за издаване, отказване и отнемане на разрешението по ал. 1 и ал. 10 се определя с наредбата по чл. 136, ал. 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

1. с изтичането на срока, за който е издадено;

2. по молба на акредитираната организация;

3. с прекратяване на юридическото лице;

4. при заличаване на вписването по чл. 48, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

5. когато съответният компетентен орган е отнел разрешението за посредничество на чуждестранното юридическо лице по чл. 136б, ал. 10.

1. представя на Министерството на правосъдието искането за осиновяване и документите на осиновяващия, както и всяка друга информация за него, която е необходима за защита на интересите на детето;

2. предоставя на осиновяващия подробна информация за правата и задълженията при осиновяване и за правните последици при пълното осиновяване съобразно действащите законодателства в държавите, чиито граждани са осиновяваният и осиновяващият, както и в държавата по местопребиваване на осиновяващия;

3. уведомява осиновяващия за съгласието на министъра на правосъдието по чл. 136, ал. 1;

4. представя на Министерството на правосъдието молбата за осиновяване заедно с цялата преписка;

5. посредничи при установяването на контакт между определения осиновяващ и осиновявания и предоставя на осиновяващия изготвения от Министерството на правосъдието доклад относно личните данни на осиновявания, здравословното му състояние, социалния му статус, снимка, а ако е необходимо и видеозаписи и други материали относно детето;

6. осигурява на българските граждани, които искат да осиновят дете - чужд гражданин, предоставената от съответния орган или организация информация за конкретното дете;

7. уведомява Министерството на правосъдието за съгласието или несъгласието за осиновяването на предложеното дете, изразено от осиновяващия;

8. представя на всеки 6 месеца на Министерството на правосъдието доклад за състоянието на детето до две години след осиновяването му; докладът съдържа и оценка на акредитираната организация относно условията на живот, напредъка, нивото на физическо, умствено и емоционално развитие на детето, привързаността му към осиновителите, родителските грижи и умения, мерките за насърчаване на културната идентичност на детето и други;

9. осигурява представителство на осиновяващия пред съда;

10. посредничи при издаването на разрешение за напускане от детето на държавата по произход и за влизане в приемащата държава, както и на разрешение за постоянно пребиваване на детето в приемащата държава;

11. осигурява безопасността и подходящите условия за транспортиране на детето, а при решение на осиновителите - осъществява транспортирането или осигурява придружаване на детето;

12. предприема действия по осигуряване връщане на детето в държавата по произход, в случай че решението на българския съд не бъде признато в приемащата държава до една година от влизането му в сила и следи за състоянието на детето през този период.

(2) Редът за осъществяване на дейността по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 136, ал. 7.

(2) Съветът по международни осиновявания:

1. прави предложение пред министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ - чужденец;

2. прави предложение пред министъра на правосъдието по молбите за издаване на разрешение по чл. 136б, ал. 1 и ал. 10, след проучване на организацията и събеседване;

3. изразява мнение и дава препоръки по изпълнението на изискванията за международните осиновявания;

4. изразява мнение пред министъра на правосъдието относно молбите на български граждани за осиновяване на дете - чужд гражданин;

5. дава мнение за разпределяне на средствата от фонд "Подпомагане на деца".

(3) Министърът на правосъдието определя поименния състав на съвета по ал. 1 по предложение на ръководителите на съответните ведомства и издава правилник за дейността му.

(2) В случаите, когато български гражданин желае да осинови дете - гражданин на държава, страна по Конвенцията, молбата се изпраща от Министерството на правосъдието до съответния централен орган или акредитирана организация.

(2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му. В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в съдебно заседание при закрити врати се произнася с решение, което е окончателно.

(3) (Нова - ДВ, бр. 84 от 2003 г.) По тези производства участието на прокурор е задължително.

(2) Осиновяването се допуска, ако молбата за осиновяване се подаде в тримесечен срок от влизане на този кодекс в сила и с оглед на създадените фактически отношения е обществено оправдано и е в интерес на осиновявания.

Раздел I

Изменение на Закона за лицата и семейството (Обн., ДВ, бр. 182 от 1949 г.; попр., бр. 193 от 1949 г., изм., Изв., бр. 12 от 1951 г., бр. 12 и 92 от 1952 г., бр. 15 от 1953 г.; попр., бр. 16 от 1953 г.; изм., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 50 от 1961 г.; ДВ, бр. 23 от 1968 г. и бр. 36 от 1979 г.)

"При осиновяване по чл. 62 от Семейния кодекс осиновеният може да приеме собственото и фамилното име на осиновителя като свое бащино и фамилно име. Тази промяна трябва да се впише в решението, с което се допуска осиновяването."

Раздел II

Изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (Обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г. и бр. 28 от 1983 г.)

Брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако единият от съпрузите е български гражданин.

Българските съдилища разглеждат брачни искове между чужди граждани, ако местожителството на ответника е в България или ако единият от съпрузите живее в България и законите на държавата, чиито граждани са съпрузите, не изключват подведомствеността на българските съдилища."

"Чл. 259. Производството по иск за развод започва с помирително заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Неявяването на ответника не е пречка за разглеждане на молбата, но съдът може да разпореди да се яви лично.

Помирителното заседание се провежда при закрити врати. Съдът задължително изслушва становищата на страните, изисква обяснения за причините, поради които е направено искането за развод, и им изяснява неблагоприятните последици от развода за тях, за децата и за обществото, като ги поканва да се помирят.

Ново помирително заседание се насрочва не по-рано от два месеца, когато:

а) съдът е разпоредил ответникът да се яви лично;

б) съпрузите или единият от тях желаят да продължат усилията си за помирение и заздравяване на брака;

в) съдът прецени, че може да се постигне помирение.

Съдът може да призове за помирителното заседание представители на обществените организации по местоживеенето или по местоработата на съпрузите и да поиска от тях да съдействуват за помирение.

При помирение, ако страните пожелаят, съдът уведомява общинския народен съвет по местожителството им, предприятието или учреждението, в което работят, ръководствата на обществените организации по местоработата и местоживеенето, за да съдействуват при решаване на някои социално-битови въпроси, които са от значение за укрепването на брака.

Мерки за помирение не се предприемат, когато поради запрещение, отсъствие или друга мъчно преодолима причина не може да се очаква помирение между страните.

Когато не се постигне помирение, съдът насрочва делото не по-рано от четири месеца от датата на последното помирително заседание. Ако се убеди, че отлагането на делото за такъв срок е вредно за децата, съпрузите и обществото, той може да насрочи делото и по-рано."

"Чл. 260. При развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили до приключване на устните състезания и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползуването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име. С брачните искове могат да бъдат съединени и исковете за имуществените отношения между съпрузите.

Разпоредбите на предходните алинеи се отнасят и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.

Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, точка 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен."

1. Създава се нова ал. 3:

"Съпругът не може да предяви иск за развод без съгласието на съпругата си, ако тя е бременна, и до навършване на дванадесетмесечна възраст на детето."

2. Сегашната ал. 3 става ал. 4.

"Решение по брачен иск на чуждестранен съд, отнасящо се до български граждани, се признава и без наличието на условията по ал. 1, ако по време на предявяване на иска ответникът е имал местожителство в страната, където е постановено решението."

1. В ал. 4 изречение първо се изменя така:

"Запорното съобщение по вземане на държавата или на социалистическа организация се вписва в трудовата книжка, а по вземане за издръжка - в трудовата книжка и в личния паспорт на длъжника от лицето, което изплаща трудовото възнаграждение на длъжника в учреждението, предприятието или организацията"; в изречение второ думите "трудовата книжка" се заличават.

2. В ал. 5 думите "в трудовата книжка" се заличават.

Раздел III

Изменение на Закона за наследството (Обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 275 от 1950 г.)

"При осиновяване по чл. 62 от Семейния кодекс осиновените и техните низходящи не наследяват роднините на осиновителя."

Раздел IV

Изменение и допълнение на Закона за Държавната спестовна каса (Обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм., бр. 21 от 1975 г. и бр. 83 от 1978 г.)

1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:

"Съпрузите могат да притежават влогове на името на двамата."

2. Алинея 2 става ал. 3.

§ 29. Висящите дела при влизането в сила на този закон по чл. 58 от Семейния кодекс и по чл. 2 от Указ № 1336 за прилагане на чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс се разглеждат по досегашните изисквания и ред.

(2) Молбите на чужденци, получили разрешение за осиновяване от съответния компетентен орган на държава - страна по Конвенцията, регистрирани в специализираните институции у нас до 31 август 2002 г., се разглеждат при досегашните изисквания и ред, ако до влизането в сила на този закон в Министерството на правосъдието е получено предложение от тях за осиновяване на детето.

(2) Децата, за които към влизането в сила на този закон има най-малко три отказа за осиновяване от български граждани, се вписват в регистъра по чл. 136а, ал. 2, т. 7, буква "а".

(3) Български граждани, подали молби за осиновяване до влизането в сила на този закон, се вписват служебно в регистъра по чл. 57б, ал. 1.

(2) В тримесечен срок от влизане в сила на този закон директорите на специализираните институции изпращат на съответните регионални дирекции за социално подпомагане всички молби за осиновяване, подадени до влизането в сила на този закон от български граждани, заедно с приложените към тях документи, за което уведомяват подателите.

(2) Ако родителят не предприеме някое от действията по ал. 1, директорът на специализираната институция уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане или районния прокурор за започване на съдебно производство по включване на детето в регистъра.

§ 18. Законът влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник" на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г., съответно на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г., с изключение на § 2, 3, 4, 5, § 8 - в частта относно чл. 423а, ал. 1, § 12, 15, 16 и 17, а § 10 влиза в сила от деня на влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 105 от 2002 г.).

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:

1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";

2. параграф 2, ал. 4;

3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;

4. параграф 4, ал. 2;

5. параграф 24;

6. параграф 60,

които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".