Сивата икономика в България е 33%, обяви пред депутатите от парламентарната комисия по труда и социалната политика проф. Емилия Ченгелова – от Института по философия и социология към БАН, представяйки изследване на екип социолози.

Тя обърна внимание на тревожния извод от проучването си, че в България, в сравнение с целия Европейския съюз, търпимостта към сивия сектор е най-висока. По думите й тази тенденция най-ясно се откроява сред най-младите анкетирани (между 15 и 24 годишна възраст), които изобщо не държат да работят на трудов договор и не смятат, че това е някакво нарушение.

Проф. Ченгелова посочи, че работодатели се оплакват как имат служители, които им казват, че от тях искат чисти 3500 лева заплата и не ги интересува как тези пари ще бъдат осигурени и по какъв начин ще бъдат изплатени. Ето защо и самите работодатели смятат, че и работникът трябва да бъде санкциониран, когато се съгласи да работи без трудов договор.

Депутатът от ИТН – Цветан Предов не се съгласи с мнението на работодателите, а по-специално с това, че работникът трябва да понася санкция. Той добави, че дори и това да се приеме, то работодателят трябва да плати по-високата глоба.

На следващо място като сериозен проблем Ченгелова открои нарушенията на финансовата дисциплина. “Има сектори, които отчитат само 30%-40% от реално направените продажби”, уточни социологът.

На въпрос какъв е делът на сивата икономика в развитите европейски държави, Ченгелова отговори, че в Германия той е между 7% и 11%, като в последно време има тенденция за повишаването му. За положителен пример се смятат САЩ, където той е между 5.6% и 6 процента.

Ченгелова обърна внимание, че у нас делът на сивата икономика от доста време е около 30% и 33% и не може да падне по-надолу. Добави и че през 2010 г. процентите са били 40% и 50%, но после е последвала тенденция на изсветляване на икономиката ни. За да успокои депутатите, тя даде пример с Република Северна Македония, където са много по-зле от нас, тъй като делът на сивата им икономика е 45 процента. В Гърция и Румъния той също е около 30-32 процента.

По отношение на търпимостта към “сивите” практики, Ченгелова коментира, че най-чувствителни към тях са Швейцария и Люксембург. По отношение на Германия тя призна, че когато германски бизнесмени дойдат да работят в България, на тях им трябват само три месеца, за да се адаптират и също да станат недисциплинирани като българите.

В отговор на въпрос от страна на депутати какви мерки прилагат другите европейски държави за справяне със сивата икономика, проф. Ченгелова посочи, че те са два типа. Едните са твърди и са насочени към санкциониране на работодателите, а вторият – са меки и целят информиране на населението, така че то да има по-висока данъчна култура.

Проф. Ченгелова добави, че когато в България дойдат европейски експерти по икономика в сянка, те ни критикуват, че и данъчният ни морал, и данъчната ни култура са на много ниско ниво. За сравнение Прибалтийските държави много по-стриктно спазвали законите и били по-дисциплинирани при плащането на данъците.

Председателят на парламентарната комисия – Деница Сачева от ГЕРБ-СДС – обобщи представените данни с думите, че за депутатите е много важно да познават онова, което искат да реформират и да имат понятие от нещата и от тяхната взаимна свързаност.

Тя добави, че често се случвало някой възмутен народен представител от свой личен случай или от казус, засягащ негов приятел или колега, да реши да промени цялото законодателство, без да си дава сметка, че всичко е взаимно свързано и една малка промяна може да доведе до много по-сериозни други промени.

Сачева обясни и защо сред анкетираните преобладавало мнението, че да си на светло, е неизгодно за бизнеса ти. По думите й причината е, че се предприемат множество законодателни инициативи, при които обаче няма холистичен (цялостен) подход. Затова и се случвало в един закон да има противоречиви текстове, които да дават възможност за свободни интерпретации в зависимост от човека, който трябва да ги прилага.

Ето защо Сачева подчерта, че за да не се стига до подобни случаи, парламентарната й комисия ще възлага анализи. По този повод на 24 февруари Икономическият и социален съвет ще проведе дискусия на тема “Пенсионна реформа”, обяви Сачева какво предстои на колегите й в рамките на бъдещите заседания на парламентарната комисия по труда и социалната политика.