Правителството на Република България и правителствата на държавите от Бенелюкс (Кралство Белгия, Кралство Нидерландия и Великото херцогство Люксембург), действащи съвместно по силата на Конвенцията Бенелюкс от 1960 г.,
наричани по-нататък "договарящи страни",
водени от желанието да подпомагат обратното приемане на незаконно пребиваващите лица на територията на държавата на друга договаряща страна, т. е. на лица, които не отговарят или вече не отговарят на действащите условия за влизане или пребиваване, както и транзитното преминаване на репатрирани лица,
в дух на сътрудничество и на основата на взаимност,
се споразумяха за следното:

Член 1
Определения и област на приложение

1. По смисъла на тази спогодба под територия следва да се разбира:
1) на Република България - територията на Република България;
2) на Бенелюкс - съвкупността от териториите на Кралство Белгия, Кралство Нидерландия и Великото херцогство Люксембург.
2. По смисъла на тази спогодба следва да се разбира под:
1) "трети държави" - всяка друга държава, освен Република България и една от държавите от Бенелюкс;
2) "гражданин на трета държава" - всяко лице, което не е гражданин на Република България или на държава от Бенелюкс;
3) "външни граници":
а) първата прекосена граница, която не е обща за договарящите страни;
б) всяко летище или морско пристанище, разположено на територията на Република България или на територията на държава от Бенелюкс, през което се извършва движение на лица от или към трета държава.

Член 2
Обратно приемане на собствени граждани

1. Всяка договаряща страна приема обратно на територията на своята държава по молба на другата договаряща страна и без формалности всяко намиращо се на територията на молещата договаряща страна лице, което не отговаря или вече не отговаря на действащите условия за влизане или пребиваване, когато може да се установи или с основание да се предположи, че то притежава гражданството на държавата на замолената договаряща страна. Същото се прилага и по отношение на лице, което след влизането му на територията на държавата на молещата договаряща страна е било освободено от гражданството на държавата на замолената договаряща страна и не е получило поне уверение за натурализация от молещата договаряща страна.
2. По искане на молещата договаряща страна и в съответствие с разпоредбите на чл.6 замолената договаряща страна издава незабавно необходимите документи за пътуване на лицата, подлежащи на обратно приемане.
3. Молещата договаряща страна приема обратно при същите условия това лице, ако при последваща проверка се установи, че към момента на напускане на територията на държавата на молещата договаряща страна то не е притежавало гражданството на държавата на замолената договаряща страна. Това не се прилага, ако задължението за обратно приемане е в резултат от факта, че замолената договаряща страна е отнела гражданството на това лице след влизането му на територията на държавата на молещата договаряща страна и то не е получило поне уверение за натурализация от молещата договаряща страна.

Член 3
Обратно приемане на граждани на трети държави

1. Всяка договаряща страна приема обратно на своя територия по молба на другата договаряща страна и без формалности граждани на трета държава, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане или пребиваване на територията на държавата на молещата договаряща страна, когато може да се установи или с основание да се допусне, че тези граждани на трета държава са преминали транзитно или са пребивавали на територията на държавата на замолената договаряща страна.
2. Задължението за обратно приемане по ал. 1 не се прилага спрямо гражданин на трета държава, който при влизането си на територията на държавата на молещата договаряща страна е притежавал валиден документ за пребиваване, издаден от тази договаряща страна или на когото същата е издала такъв документ след влизането му на нейна територия.
3. Договарящите страни полагат всички усилия за приоритетното връщане на гражданите на държави, с които имат обща граница, в съответните държави на произход.
4. Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат, когато молещата договаряща страна прилага безвизов режим спрямо третата държава, чийто гражданин е съответното лице.

Член 4
Обратно приемане на граждани на трети държави от договарящата страна, отговорна за влизането

1. Ако лице, пристигнало на територията на държавата на молещата договаряща страна, не отговаря на действащите условия за влизане или пребиваване в нея и притежава валидна виза или валидно разрешение за пребиваване, издадени от замолената договаряща страна, последната договаряща страна приема обратно това лице на територията на своята държава без формалности по молба на молещата договаряща страна.
2. Ако и двете договарящи страни са издали виза или разрешение за пребиваване, компетентна е тази договаряща страна, валидността на чиято виза или разрешение за пребиваване изтича по-късно.
3. Алинеи 1 и 2 не се прилагат в случай на издадена транзитна виза.

Член 5
Документи за пребиваване

Документ за пребиваване по смисъла на член 3, ал. 2 и чл.4 е каквото и да е разрешение, издадено от една от договарящите страни, даващо право за пребиваване на територията на нейната държава. Тук не се включва временното разрешение за пребиваване на територията на договарящите страни, което се издава във връзка с обработването на подадена молба за убежище.

Член 6

1. Самоличността и гражданството на лицето, което подлежи на обратно приемане по реда на чл.2, ал. 1 и на чл.3 и 4, се удостоверяват чрез следните документи:
- валиден национален документ за самоличност;
- валиден паспорт или заместващ го документ за пътуване със снимка (лесе-пасе);
- военна книжка или друг документ за самоличност на военнослужещ със снимка.
2. Самоличността и гражданството с основание се предполагат на основание на следните документи:
- документ от рода на посочените по-горе, чийто срок на валидност е изтекъл към датата на получаване на молбата за обратно приемане;
- друг официален документ, освен посочените в предходната алинея, който позволява да се установи самоличността на лицето (шофьорска книжка и др.);
- документ за консулска регистрация, удостоверение за гражданство или документ за гражданско състояние.
3. Презумпцията за самоличност или гражданство може да бъде обоснована и чрез:
- протоколирани показания на добросъвестен свидетел, надлежно взети от компетентните власти на молещата договаряща страна;
- други документи, способстващи да се установи самоличността на лицето;
- фотокопия на документите, посочени в предходните алинеи;
- протоколирани обяснения на лицето, надлежно взети от компетентните власти на молещата договаряща страна;
- езика, на който говори лицето.

Член 7
Отправяне на искане за реадмисия

1. Всяка молба за обратно приемане ще бъде отправена писмено и ще съдържа:
а) лични данни на лицето (лично, бащино и фамилно име, евентуално предишни имена, псевдоним или прякор, друго име, дата и място на раждане, пол, последно местожителство);
б) описание на паспорта или на заместващия го документ за пътуване (номер на серията, дата и място на издаване, срок на валидност, орган, който го е издал) и/или други доказателства под формата на документ, позволяващи да се удостовери или да се предположи гражданството на лицето;
в) 2 лични снимки.
2. Молещата договаряща страна може да предостави на замолената договаряща страна всяка друга информация, която може да е полезна за процедурата за обратно приемане.
3. Молбата за обратно приемане се предава на компетентното дипломатическо или консулско представителство на замолената договаряща страна заедно с посочените в молбата документи. За предаването/приемането на молбата и приложените към нея документи се изготвя протокол.

Член 8
Срокове

1. Замолената договаряща страна отговаря незабавно на отправените към нея молби за обратно приемане, като максималният срок е 5 дни.
2. Замолената договаряща страна незабавно приема обратно на територията на своята държава лицето, за чието обратно приемане е дала съгласие, като максималният срок е един месец. По искане на молещата договаряща страна този срок може да бъде удължен до решаването на проблеми от правно или практическо естество.

Член 9
Срокове, след чието изтичане отпада задължението за обратно приемане

1. Молба за обратно приемане на гражданин на държава на една от договарящите страни може да бъде представена по всяко време.
2. Молбата за обратно приемане на гражданин на трета държава трябва да бъде представена в срок максимум от една година от датата, от която молещата договаряща страна е констатирала влизането и незаконното пребиваване на своя територия на този гражданин.

Член 10
Транзитно преминаване

1. При спазване на чл.14 договарящите страни по молба на друга договаряща страна разрешават транзитното преминаване през тяхна територия на граждани на трети страни, ако транзитът през евентуални трети държави и приемането им в държавата - цел на пътуването, са гарантирани.
2. Не е необходимо замолената договаряща страна да издава транзитна виза.
3. Независимо от даденото разрешение лицата, на които е позволено транзитно преминаване, могат да бъдат върнати на молещата договаряща страна, ако възникнат или впоследствие станат известни обстоятелства, възпрепятстващи транзитното преминаване по смисъла на чл.14, или ако не е осигурено по-нататъшното им пътуване или приемане в държавата - цел на пътуването.
4. Договарящите страни ще се стремят да ограничат транзитните операции по ал. 1 до граждани на трети държави, които не могат да бъдат директно върнати в страните на произход.

Член 11
Защита на данните

Доколкото изпълнението на тази спогодба изисква да бъдат съобщавани лични данни, подобна информация може да се отнася само за:
1) личните данни за лицето, което подлежи на обратно приемане, и когато е необходимо, за членовете на неговото семейство (лично, бащино и фамилно име, предишни имена, прякори или псевдоними, други имена, дата и място на раждане, пол, настоящо и предишно гражданство);
2) паспорт, карта за самоличност и други документи за самоличност или за пътуване и лесе-пасе (номер, срок на валидност, дата на издаване, учреждението, което го е издало, място на издаването и т. н.);
3) други данни, необходими за идентифициране на лицето, което подлежи на обратно приемане;
4) местата, на които е пребивавало лицето, и маршрут на пътуването;
5) разрешенията за пребиваване или визите, издадени от една от договарящите страни.

Член 12
Разходи

1. Разходите по транспортирането на лицата, които ще бъдат приети обратно в съответствие с чл.2, 3 и 4 до границата на замолената договаряща страна, се поемат от молещата страна.
2. Разходите за транзитното преминаване до границата на държавата - цел на пътуването, а когато е необходимо, и разходите, възникващи от обратното пътуване, се поемат от молещата договаряща страна в съответствие с чл.10.

Член 13
Експертен комитет

1. Договарящите страни взаимно ще си съдействат при изпълнението и тълкуването на тази спогодба. В тази връзка се създава Експертен комитет, чиято задача е:
(а) да съблюдава за прилагането на тази спогодба;
(б) да внася предложения за решаване на проблемите, свързани с прилагането на тази спогодба;
(в) да предлага предложения за промяна и допълване на тази спогодба;
(г) да подготвя и препоръчва съответни мерки за борба срещу нелегалната имиграция.
2. Договарящите страни си запазват правото да приемат или да не приемат предложените от комитета мерки.
3. В състава на комитета влизат един представител за Република България и трима представители за Бенелюкс. Сред тях договарящите страни избират председателя и негови заместници. Те определят и алтернативни членове. Към консултациите могат да се присъединяват и други експерти.
4. Комитетът се събира по предложение на една от договарящите страни поне веднъж в годината.

Член 14
Клауза за незасягане на международни договори и конвенции

Тази спогодба не засяга задълженията, произтичащи от:
1) Конвенцията за статута на бежанците от 28.07.1951 г., изменена с Протокола за статута на бежанците от 31.01.1967 г.;
2) международни договори за екстрадиция и транзит;
3) Конвенцията за защита на правата на човека и на основните свободи, подписана на 4.11.1950 г.;
4) Правото на Европейските общности за Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия;
5) Шенгенската спогодба за постепенното премахване на контрола по общите граници от 14.06.1985 г. и Конвенцията за прилагането на Шенгенската спогодба от 19.06.1990 г.;
6) международни конвенции относно правото на убежище, в частност Дъблинската конвенция от 15.06.1990 г., определяща държавата, отговорна за разглеждането на молбите за убежище, подадени в една от държавите - членки на Европейския съюз;
7) международни конвенции и спогодби за обратно приемане на чужди граждани.

Член 15
Протокол за прилагане

Всички други разпоредби от практическо естество, необходими за прилагането на тази спогодба, са определени в Протокола за прилагане.

Член 16
Териториално прилагане

Що се отнася до Кралство Нидерландия, прилагането на тази спогодба може да бъде разширено към нидерландските Антилски острови и Аруба, за което ще се изпрати съответно писмено уведомление на правителството на Кралство Белгия, депозитар на тази спогодба, което ще информира останалите договарящи страни.

Член 17
Влизане в сила

1. Тази спогодба влиза в сила в първия ден на втория месец след датата на получаването на нотификацията, чрез която последната от договарящите страни е уведомила правителството на Кралство Белгия, че е изпълнила съответните вътрешни формалности за влизането й в сила.
2. Правителството на Кралство Белгия уведомява всяка от договарящите страни за нотификациите, визирани в алинея 1, и за датата на влизане в сила на тази спогодба.

Член 18
Спиране на действието, прекратяване

1. Тази спогодба се сключва за неопределен период от време.
2. Правителството на Република България и правителството на Кралство Белгия, правителството на Кралство Нидерландия и правителството на Великото херцогство Люксембург съвместно могат, след като съобщят на правителството на Кралство Белгия, което ще уведоми другите договарящи страни, да спрат действието на тази спогодба по важни причини, по-специално по причини, свързани с опазване на сигурността на държавата, на обществения ред и здраве. Договарящите страни се уведомяват веднага по дипломатически път за отменянето на подобна мярка.
3. Правителството на Република България и Правителството на Кралство Белгия, правителството на Кралство Нидерландия и правителството на Великото херцогство Люксембург съвместно могат, след като съобщят на правителството на Кралство Белгия, което ще уведоми другите договарящи страни, да прекратят действието на тази спогодба поради важни причини.
4. Спирането на действието или прекратяването на тази спогодба влиза в сила в първия ден на втория месец след месеца, в който правителството на Кралство Белгия е получило писменото уведомление, упоменато съответно в ал. 2 и 3.

Член 19
Депозитар

Правителството на Кралство Белгия е депозитар на тази спогодба.
По силата на което представителите на договарящите страни, надлежно упълномощени за тази цел, подписаха тази спогодба.

Изготвена в Брюксел на 7 октомври 1998 г. в четири екземпляра на български, френски и нидерландски език, като всеки от трите текста има еднаква сила.

За правителството на Република България: Надежда Михайлова, министър на външните работи	За правителството на Кралство Белгия: Ерик Дерайке, министър на външните работи
За правителството на Кралство Нидерландия: Едуард Рюел, посланик	За правителството на Великото херцогство Люксембург: Жан-Жак Кастел, посланик