Правителството на Република България и правителството на Ирландия, оттук нататък наричани "договарящата страна" или "договарящите страни" в зависимост от случая,
в желанието си да подобрят сътрудничеството между двете договарящи страни с оглед по-доброто прилагане на разпоредбите, свързани с движението на лица и с правата и гаранциите, и в съответствие с действащото законодателство в двете държави,
водени от желанието си за борба с незаконната имиграция на реципрочна основа и за да улеснят връщането на лица, които пребивават незаконно на териториите на техните държави, както и транзитното преминаване на тези лица при тяхното прехвърляне в трета държава,
се договориха, както следва:

Член 1
Терминология

За целите на тази спогодба посочените по-долу изрази имат следното значение:
1. "Гражданин на трета държава" означава лице, което няма гражданството на държавата на някоя от договарящите страни, включително лице без гражданство.
2. "Виза", включително многократна виза, означава валидно разрешение, издадено от компетентните органи на едната договаряща страна, което позволява на дадено лице да влезе на територията на държавата на тази договаряща страна без прекъсване за определен срок, в съответствие с националните законови изисквания на договарящата страна, която е издала визата.
3. "Разрешение за пребиваване" означава валидно разрешение, издадено от компетентните органи на едната договаряща страна, което позволява на дадено лице да пребивава на територията на държавата на тази договаряща страна. Разрешението за пребиваване не означава виза или разрешение за оставане на територията на държавата на договарящата страна по време на преценяването на молба за убежище или в хода на процедура по експулсиране или депортиране, съответно за всяка договаряща страна.

Член 2
Обратно приемане на собствени граждани

1. Всяка договаряща страна приема обратно по молба на другата договаряща страна и без особени формалности всяко лице, което не отговаря или е престанало да отговаря на действащите условия за влизане или за пребиваване на територията на държавата на молещата договаряща страна, при условие че е установено или може да бъде предположено с основание, че това лице е гражданин на държавата на замолената договаряща страна.
2. По молба от молещата договаряща страна замолената договаряща страна следва незабавно да издаде на лицето, подлежащо на връщане, необходимите за неговото репатриране пътнически документи.
3. В случай че в резултат на последваща проверка бъде доказано, че обратно приетото лице не е било гражданин на замолената договаряща страна в момента, в който лицето е напуснало територията на държавата на молещата договаряща страна, и то не отговаря на условията, предвидени в алинея 1 по-горе или в член 4, молещата договаряща страна приема обратно това лице.

Член 3
Доказване на гражданството

1. В съответствие с член 2 от тази спогодба доказването на гражданството става чрез:
а) удостоверение за гражданство, което може безспорно да се свърже с лицето;
б) всякакъв вид паспорти (национални паспорти, колективни паспорти, дипломатически паспорти, служебни паспорти и заместващи паспорти);
в) лични карти, включително временни карти;
г) военни книжки и военни лични карти;
д) официални документи, които посочват гражданството на лицето;
е) регистрационни моряшки книжки и корабни служебни карти;
ж) недвусмислена информация, предоставена от компетентните органи на молещата договаряща страна.
2. При условията на член 2, алинея 3, ако бъдат представени подкрепящи документи, посочени в алинея 1 на този член, договарящите страни взаимно признават гражданството.
3. Данни prima facie относно гражданството могат в частност да бъдат предоставени чрез:
а) копие от който и да е документ измежду посочените в алинея 1;
б) шофьорски книжки;
в) фирмени идентификационни карти;
г) удостоверения за раждане;
д) копия от посочените документи;
е) показания на свидетели, снети от компетентните органи;
ж) обяснения на лицето, снети от компетентните органи;
з) езика, на който говори лицето, както и чрез всеки друг документ, който би могъл да помогне за установяване на гражданството на лицето.
4. При предоставяне на данни prima facie за гражданство договарящите страни взаимно ще считат гражданството за установено, освен ако замолената договаряща страна докаже обратното.
5. Документите, посочени в алинеи 1 и 3 на този член, се считат за доказателство или prima facie данни за гражданството, дори ако техният срок на валидност е изтекъл. 6. Когато данните или данните prima facie, предвидени в алинеи 1 и 3, не са достатъчни за удостоверяване или за основателно предполагане на гражданството, компетентното дипломатическо представителство на замолената договаряща страна ще изслуша съответното лице незабавно, за да установи неговото гражданство.

Член 4
Обратно приемане на граждани на трети страни

1. Всяка договаряща страна по молба на другата договаряща страна приема обратно гражданин на трета държава, който е пристигнал на територията на държавата на молещата договаряща страна директно от територията на държавата на замолената договаряща страна и който не отговаря на действащите условия за влизане или пребиваване.
2. Всяка договаряща страна по молба на другата договаряща страна приема обратно гражданин на трета държава, който пребивава без разрешение на територията на държавата на молещата договаряща страна и има валидно разрешение за пребиваване или виза, издадена от компетентните органи на замолената договаряща страна.

Член 5
Задължение за обратно приемане

1. Всяка договаряща страна приема отново по молба на другата договаряща страна всяко лице, изведено или преместено от нейната територия в съответствие с разпоредбите на член 4, алинея 1 от тази спогодба, когато последващи проверки установят, че обратно приетото лице по време на извеждането му от територията на молещата договаряща страна в действителност не е влизало или пребивавало на територията на замолената договаряща страна.
2. Всяка договаряща страна приема отново по молба на другата договаряща страна всяко лице, изведено или преместено от нейната територия в съответствие с разпоредбите на член 4, алинея 2 от тази спогодба, когато последващи проверки установят, че обратно приетото лице по време на извеждането му от територията на молещата договаряща страна не е притежавало валидна виза или валидно разрешение за пребиваване и не е имало право да влиза и да пребивава в замолената договаряща страна в съответствие с нейното законодателство.
3. В случаите, в които се прилагат разпоредбите на алинеи 1 и 2 на този член, договарящата страна, която първоначално е приела обратно такива лица, информира другата договаряща страна за причините за отказа си и предава всички документи, получени във връзка с процедурата за тяхното първоначално обратно приемане.

Член 6
Изключение от задължението за обратно приемане на гражданин на трети страни

1. Задължението за обратно приемане, така както е предвидено в член 4, не намира приложение, когато става въпрос за:
а) граждани на трета държава, която има обща държавна граница с държавата на молещата договаряща страна;
б) граждани на трета държава, които, след като са напуснали територията на държавата на замолената договаряща страна или след като са влезли на територията на държавата на молещата договаряща страна, са получили виза или разрешение за пребиваване от последната;
в) граждани на трета държава, които законно са пребивавали на територията на държавата на молещата договаряща страна най-малко три месеца;
г) граждани на трета държава, на които молещата договаряща страна е дала или статут на бежанци на основание разпоредбите на Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г., вкл. Протокола за статута на бежанците, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г., или статут на лица без гражданство на основание Конвенцията за статута на лицата без гражданство, подписана в Ню Йорк на 28 септември 1954 г.;
д) граждани на трета държава, поискали убежище в молещата договаряща страна, по чиято молба няма произнесено окончателно решение от страна на компетентните органи.
2. Ако и двете договарящи страни са издали входна виза или разрешение за пребиваване на гражданин на трета държава, договарящата страна, чиято виза или разрешение за пребиваване изтича по-късно, приема обратно това лице.

Член 7
Транзит

1. Всяка договаряща страна, съгласно националното си законодателство, по молба на другата договаряща страна, разрешава на граждани на трета държава да преминат транзитно през територията на нейната държава, за да се върнат в трета държава. Молещата договаряща страна поема пълната отговорност за продължаване на пътуването на такова лице до държавата - крайна цел, и приема обратно това лице, ако неговото връщане не може да бъде осъществено, независимо от причината за това. Замолената договаряща страна може да поиска представител на компетентните органи на молещата договаряща страна да осигури ескортирането на такива транзитно преминаващи граждани на трети държави по време на тяхното транзитно преминаване през територията на нейната държава.
2. Замолената договаряща страна издава безплатно транзитна виза на лицето(лицата), което (които) преминават транзитно и на всяко лице(а), осигуряващо(и) ескортирането на такова лице(а) в съответствие с националните си законови изисквания.
3. Договарящите страни са длъжни да полагат усилия за ограничаване на транзитните преминавания до граждани на трети държави, които не могат да бъдат върнати директно до своята държава на произход.

Член 8
Срокове

1. Замолената договаряща страна е длъжна да отговори на изпратената до нея молба за обратно приемане в писмен вид незабавно и във всеки случай не по-късно от 20 дни от нейното получаване. Молбата за обратно приемане може да бъде изпратена на компетентните органи на замолената договаряща страна по пощата, да бъде връчена на ръка или да бъде изпратена по какъвто и да е друг начин, включително чрез подаването й в компетентната дипломатическа мисия на замолената договаряща страна. Всеки отказ на такава молба трябва да бъде придружен с мотиви.
2. Замолената договаряща страна поема контрола над лицето, подлежащо на обратно приемане, незабавно след одобряването на молбата за обратно приемане и във всеки случай не по-късно от 3 месеца от датата на одобряването на молбата. При уведомяване от молещата договаряща страна този срок може да бъде удължен за период, необходим на молещата договаряща страна да се справи с всякакви юридически или практически препятствия.

Член 9
Срок за предоставяне на молбата за обратно приемане

Молбата за обратно приемане на лице съгласно тази спогодба се представя на компетентните органи на замолената договаряща страна до дванадесет месеца от приключването на всички необходими вътрешни, в това число юридически процедури на територията на държавата на молещата договаряща страна.

Член 10
Необходима информация/Защита на информацията

1. Доколкото е необходима обмяна на лична информация от компетентните органи на договарящите с оглед приложението на тази спогодба, такава информация може да засяга единствено:
а) лични данни за лицето, подлежащо на обратно приемане или допуснато за транзитно преминаване, и когато е необходимо, за членовете на неговото семейство, като: фамилно име, лично име, предишно име, прякор или псевдоним, измислено име, личните и фамилните имена на родителите, дата и място на раждане, пол, настоящо и всякакво предишно гражданство, последен адрес и предишен адрес(и) на територията на държавата на замолената договаряща страна, ако такъв е известен на молещата договаряща страна;
б) паспорт, документи за пътуване, laissez-passer или друг документ за самоличност (номер, дата на издаване, издаващ орган, място на издаване, срок на валидност и др.);
в) други подробности, необходими за идентифициране на лицето, подлежащо на обратно приемане или допуснато за транзитно преминаване;
г) данни, от които може да бъде удостоверено или предположено гражданството;
д) всякаква друга информация, поискана от една от договарящите страни, необходима за разглеждане на молбата за обратно приемане в съответствие с тази спогодба;
е) маршрути, места, билети или други данни за пътуването и разрешения за пребиваване, или визи, издадени от някоя от договарящите страни или от трета държава, и техните описания, ако има такива.
2. Предвидената в алинея 1 информация, както и всяка друга информация, предадена при условията на тази спогодба, се обменят в съответствие с националното право на държавата на всяка договаряща страна.
3. Лични данни могат да бъдат съобщавани само на компетентните органи на всяка договаряща страна. Компетентните органи на всяка договаряща страна осигуряват защитата на цялата информация, получена съгласно тази спогодба, в съответствие с тяхното национално законодателство.
4. В частност всяка договаряща страна поема задължението да:
а) използва информацията, получена съгласно тази спогодба, само за целта, за която тя е била поискана;
б) държи в тайна такава информация, изпратена на замолената договаряща страна, и да не я разкрива пред трета страна, освен когато това бъде разрешено от молещата договаряща страна;
в) предпазва такава информация от инцидентна загуба, неразрешен достъп, промяна или разкриване;
г) унищожи такава информация в съответствие с изискванията, поставени от молещата договаряща страна, а ако липсват такива изисквания - веднага след като информацията престане да бъде необходима за целта, за която е изпратена.

Член 11
Разноски

1. Молещата договаряща страна поема всички разноски по транспортирането на лица, подлежащи на обратно приемане или допуснати транзитно съгласно тази спогодба, включително за техния ескорт, до границата на държавата на замолената договаряща страна или в зависимост от случая до границата на държавата - крайна цел.
2. Молещата договаряща страна поема също и разходите по транспортирането, възникнали в резултат на задължението за обратно приемане на лица в съответствие с член 2, алинея 3.
3. Ако е необходимо, молещата договаряща страна поема и всички останали разходи, свързани с обратното приемане на лица.

Член 12
Транспортиране на законно придобити лични вещи

1. Молещата договаряща страна разрешава на лицето, което подлежи на връщане, да вземе със себе си до държавата - крайна цел, всички лични вещи, които са законно придобити от него, в съответствие с националните законови изисквания.
2. Молещата договаряща страна не е длъжна да покрива разходите по транспортирането на такива лични вещи.

Член 13
Разпоредби по прилагане

1. След влизането в сила на тази спогодба договарящите страни се информират взаимно по дипломатически канали относно компетентните органи, които отговарят за нейното прилагане, техните адреси и друга информация, необходима за улесняване на връзката между тях. Договарящите страни се информират също за всяка промяна, свързана с тези органи или с друга предоставена информация.
2. Компетентните органи поддържат връзка и се срещат при необходимост, както и вземат решения по практически въпроси, необходими за прилагането на тази спогодба.
3. Компетентните органи вземат решения и по други въпроси, свързани с прилагането на тази спогодба, а именно:
а) мерки за предаване и осъществяване на транзитно преминаване, включително: данни за пътуването, подробности относно спирки и маршрути, дата, време и място на предаване, заявление, посочващо, че лицето, подлежащо на трансфер, може да има нужда от съдействие, помощ или грижи в резултат на болест или напреднала възраст, при условие че лицето се е съгласило да бъде направено такова заявление, както и всякакви други мерки за закрила или сигурност, които могат да се окажат необходими в конкретния случай на трансфер;
б) установяване на граничните контролно-пропускателни пунктове и определяне на дати за обратно приемане;
в) условия за транзитно транспортиране на гражданин на трета държава под ескорта на компетентните органи;
г) подробности относно доказателствата или предположенията, които биха могли да удостоверят, че гражданин на трета държава е пристигнал директно от територията на държавата на едната договаряща страна на територията на държавата на другата договаряща страна.

Член 14
Връзка с други международни споразумения

Тази спогодба не засяга правата и задълженията на всяка от договарящите страни по международни договори, конвенции и други споразумения.

Член 15
Заключителни разпоредби

1. Тази спогодба се сключва за неопределен срок.
2. Всяка договаряща страна уведомява писмено другата по дипломатически канали, че съответните национални законови процедури, необходими за влизането в сила на тази спогодба, и всякакви изменения или допълнения в съответствие с алинея 4 от този член са били изпълнени в техните съответни държави. Спогодбата влиза в сила деветдесет дни след датата на получаването на по-късната от двете нотификации.
3. Всяка договаряща страна може временно да спре действието на тази спогодба изцяло или частично, с изключение на член 2, на основание защита на националната сигурност, обществения ред или общественото здраве, като уведоми писмено за това другата договаряща страна. Другата договаряща страна се уведомява незабавно по дипломатически канали за спирането, което влиза в сила от датата, посочена в нотификацията.
4. Всяка договаряща страна може в съответствие с националните си законови изисквания да се съгласи на изменения или допълнения в тази спогодба. Измененията и допълненията влизат в сила в съответствие с алинея 2 на този член.
5. Всяка договаряща страна може да прекрати действието на тази спогодба, като уведоми за това другата договаряща страна. Прекратяването на действието влиза в сила тридесет дни след като писменото уведомление е било получено от другата договаряща страна.
6. Тази спогодба се прилага по отношение на всички лица, които пребивават на териториите на държавите на договарящите страни към момента на влизането й в сила и след този момент.

Член 16
Преразглеждане

Всяка договаряща страна може да поиска преразглеждане на тази спогодба, което се извършва на най-ранната възможна дата.

Сключена в гр. Дъблин на 31 януари 2002 г. в два екземпляра всеки един на български и английски език, като и двата текста имат еднаква сила.

За правителството на Република България: Георги Петканов, министър на вътрешните работи

За правителството на Ирландия: Джон О'Донъху, министър на правосъдието и правната реформа