Правителството на Република България и правителството на Република Словения, наричани "договарящи страни",
като потвърждават стремежа си да развиват морското търговско корабоплаване между страните на основата на равноправието и взаимната изгода,
в желанието си да съдействат за укрепването на сътрудничеството в областта на морското търговско корабоплаване на основата на принципа на свободата на търговското корабоплаване,
се договориха за следното:

Член 1

В тази спогодба
1. Терминът "кораб на договарящата страна" означава всеки кораб, регистриран в съответствие с нейното законодателство и плаващ под флага на тази страна, както и всеки чартиран кораб. Под "чартиран кораб" се разбира кораб, който е регистриран в трета държава в съответствие с нейното законодателство и плаващ под флага на тази държава и е експлоатиран от физическо или юридическо лице на една от договарящите страни съгласно нейното законодателство. Този термин не включва военните и другите кораби, експлоатирани с нетърговски цели, а също и хидрографските, научноизследователските и риболовните кораби.
2. Терминът "член на екипажа" означава капитана или всяко друго лице, което по време на рейса действително е заето на борда на кораба със задължения, свързани с експлоатацията на кораба или с обслужването и което е включено в екипажния списък.
3. Компетентните морски органи са:
от българска страна - Министерството на транспорта;
от словенска страна - Министерството на транспорта и комуникациите.

Член 2

Тази спогодба се прилага на територията на Република България и на територията на Република Словения.

Член 3

Сътрудничеството между Република България и Република Словения в областта на морското търговско корабоплаване се основава на принципите на равноправието, зачитането на националния суверенитет, взаимната изгода и взаимните интереси.
Договарящите страни съдействат по всякакъв начин за реализирането на принципа на свободата на търговското корабоплаване и се въздържат от действия, които биха могли да бъдат в ущърб на нормалното развитие на международното корабоплаване.

Член 4

Договарящите страни съдействат за установяването на контакти между техните предприятия, организации и служби, осъществяващи дейност в областта на морския транспорт.

Член 5

1. Договарящите страни се съгласиха:
а) да подпомагат участието на кораби на договарящите страни в морски превози между пристанищата на техните страни;
б) да си сътрудничат при отстраняването на препятствия, които биха могли да затруднят развитието на превозите между пристанищата на техните страни;
в) да не препятстват корабите на едната договаряща страна да извършват превози по море между пристанищата на другата договаряща страна и пристанищата на трети страни.
2. Разпоредбите на т.1 на този член не засягат правото на корабите на трети страни да участват в превозите по море между пристанищата на договарящите страни.

Член 6

1. Всяка от договарящите страни предоставя на корабите на другата договаряща страна, участващи в международните морски превози, същия режим както на собствените си кораби по отношение на свободния достъп до пристанищата, предоставянето на кейови места и на товарно-разтоварно оборудване, слизането и качването на пътници, събирането на пристанищни такси и използването на услуги, свързани с морското търговско корабоплаване.
2. Разпоредбите на т.1 на този член:
а) не се прилагат за пристанищата, затворени за чуждестранни кораби;
б) не се прилагат по отношение на дейност, която всяка от договарящите страни резервира за своите предприятия и организации, като каботаж, спасителни операции и влачене;
в) не се отнасят до изключенията от правилата за задължителен пилотаж;
г) не засягат прилагането на правилата на всяка една от договарящите страни, отнасящи се до влизането, престоя и излизането на чужденци.

Член 7

Договарящите страни в рамките на тяхното национално законодателство и пристанищни правила вземат всички необходими мерки за облекчаване и ускоряване на морските превози, за предотвратяване на необоснованото задържане на кораби и за възможното ускоряване и опростяване на уреждането на митническите и всички други формалности в пристанищата.

Член 8

1. Документите, удостоверяващи националността на корабите, мерителните свидетелства и другите корабни документи, издадени или признати от едната договаряща страна, се признават и от другата договаряща страна.
2. Корабите на едната договаряща страна, снабдени със законно издадени Международни свидетелства за тонажа в съответствие с Международната конвенция от 1969 г. за измерване тонажа на кораби, се освобождават от ново измерване в пристанищата на другата договаряща страна. Тези свидетелства се приемат за база при изчисляването на пристанищните такси.

Член 9

Всяка от договарящите страни признава удостоверенията за самоличност на моряците, издадени от компетентните органи на другата договаряща страна.
Такива удостоверения за самоличност са:
за Република България - моряшки паспорт;
за Република Словения - моряшка книжка.

Член 10

На лицата, притежаващи споменатите в чл.9 на тази спогодба валидни удостоверения за самоличност като членове на екипаж на кораб на договарящата страна, издала удостоверението, се разрешава по време на престоя на кораба в пристанището на другата договаряща страна да слизат на брега и да пребивават в пристанищния град без виза в съответствие със законодателството на тази страна при условие, че капитанът на кораба е предал на местните компетентни органи списък на членовете на екипажа.
При слизането на брега и завръщането им на борда на кораба тези лица трябва да преминават през установения съгласно действащото законодателство на тази страна контрол.

Член 11

1. Лицата, притежаващи споменатите в чл.9 на тази спогодба удостоверения за самоличност на моряците, издадени от едната договаряща страна, могат да слизат на територията на другата договаряща страна или да преминат през нейната територия независимо с какво транспортно средство с цел да се завърнат на своя кораб, в своята страна или с друга цел, призната за приемлива от компетентните органи на другата договаряща страна, независимо от вида на използваното превозно средство, като спазват законите и правилата на тази договаряща страна.
2. Компетентните органи на едната договаряща страна разрешават пребиваването в болница на своя територия на член на екипажа на кораб на другата договаряща страна за времето, необходимо за лечение.
Всяка от договарящите страни оказва необходимата медицинска помощ на членовете на екипажа на корабите на другата договаряща страна в съответствие с вътрешното си законодателство.

Член 12

Разпоредбите на чл.9 и чл.10 се прилагат за всяко лице, което не е гражданин на нито една от договарящите страни, но има удостоверение за самоличност, съответстващо на разпоредбите на Конвенцията за облекчаване на морското корабоплаване от 1965 г. и приложението към нея или на Конвенция No 108 на Международната организация на труда за националните удостоверения за самоличност на моряците. Такова удостоверение за самоличност трябва да бъде издадено от държава, която е участничка в съответната конвенция, и да гарантира на притежателя му връщане в страната, издала удостоверението.

Член 13

1. При спазване на чл.9, чл.10 и чл.11 от тази спогодба на територията на договарящите страни правилата относно влизането и напускането на чужденци запазват силата си.
2. Всяка от договарящите страни си запазва правото да отказва влизане и пребиваване на своята територия на лица, считани от нея за нежелани.

Член 14

1. Ако кораб на едната от договарящите страни претърпи корабокрушение, заседне, бъде изхвърлен на брега или претърпи друга авария край бреговете на другата договаряща страна, компетентните органи на тази страна оказват на пътниците, екипажа, а също и на кораба и неговия товар такава помощ и съдействие, каквато и на кораб под свой собствен флаг.
2. Ако кораб на едната от договарящите страни е претърпял авария на територията на другата договаряща страна, неговият товар, запаси и друго имущество не се облагат с данък върху добавената стойност, мита и данъци, с изключение на случаите, когато те са предназначени за пряко потребление и използване на територията на последната.
3. Разпоредбите на т. 2 от този член не отменят прилагането на законите и правилата, свързани с временното складиране на товари, прилагани на територията на договарящите страни.

Член 15

Корабоплавателните предприятия и организации на всяка от договарящите страни имат право да учредяват представителства на територията на другата договаряща страна. Дейността на тези представителства е в съответствие със законите на страната, на чиято територия са учредени.

Член 16

1. Всяка от договарящите страни предоставя право да бъдат използвани за плащания доходите и другите постъпления, получени при морските превози на нейна територия от корабоплавателните предприятия и организации на другата договаряща страна.
Корабоплавателните предприятия и организации на всяка от договарящите страни имат правото да превеждат в държавата на своя произход в съответствие с действащото национално законодателство всички постъпления, оставащи след извършването на гореспоменатите плащания.
2. Всички плащания, произтичащи от дейности, извършвани в съответствие с тази спогодба, се осъществяват в свободно конвертируема валута, взаимно приемлива за заинтересуваните организации на двете договарящи страни.

Член 17

1. Компетентните органи на едната договаряща страна не разглеждат гражданските спорове между корабособственика, капитана и другите членове на екипажа, възникнали във връзка с трудовите правоотношения и работата на борда на кораб, плаващ под флага на другата договаряща страна.
2. Компетентните органи на едната договаряща страна не осъществяват наказателна юрисдикция по отношение на престъпление, извършено на борда на кораб на другата договаряща страна, преминаващ през териториалното море, с изключение на случаите:
а) ако престъплението води до нарушаване на спокойствието и реда в териториалните й води;
б) ако последиците от престъплението се разпространяват върху територията на държавата, където се намира корабът;
в) за пресичане на незаконната търговия с наркотични, психотропни и радиоактивни вещества;
г) ако е налице съгласието на компетентно дипломатическо или консулско длъжностно лице на държавата, под чийто флаг плава корабът;
д) ако престъплението е против мира и човечеството.
3. Разпоредбите на т. 2 на този член не засягат правото на властите на всяка от договарящите страни на контрол и разследване на произшествията в съответствие със своето законодателство.
4. В съответствие с вътрешното си законодателство всяка от договарящите страни прилага наказателна юрисдикция по отношение на всяко престъпление, извършено на борда на кораб на другата договаряща страна, по време на пребиваването му в нейните пристанища или във вътрешните морски води.

Член 18

Представители на компетентните морски органи на договарящите страни при необходимост се срещат поредно в Република България и в Република Словения за провеждане на консултации по въпроси, свързани с изпълнението на тази спогодба, и по други въпроси от взаимен интерес, свързани с корабоплаването.

Член 19

Всеки спор, отнасящ се до тълкуването или прилагането на тази спогодба, се разрешава по пътя на преките преговори между компетентните органи на договарящите страни. Ако споменатите органи не постигнат съгласие, спорът се решава по дипломатически канали.

Член 20

Тази спогодба влиза в сила 30 дни след датата на получаване на втората от двете дипломатически ноти, с които двете договарящи страни се информират една друга за приключването на процедурите за влизането й в сила съгласно националните им законодателства.
Тази спогодба се сключва за неопределен срок и остава в сила шест месеца от деня, в който едната от договарящите страни уведоми в писмена форма другата договаряща страна за желанието си да денонсира спогодбата.
Съставена в Любляна на 27 октомври 1999 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, словенски и английски език, като и трите текста имат еднаква юридическа сила. В случай че възникнат разногласия, свързани с тълкуването на текста на тази спогодба, за меродавен се приема текстът на английски език.