Правителството на Peпублика България и правителството на Съединените американски щати, наричани по-нататък "страните",
като имат предвид, че нарушенията на митническото законодателство са в ущърб на икономическите, финансовите, търговските, социалните и културните интереси на съответните им страни;
като имат предвид значението, което има осигуряването на точното определяне на митата и другите данъци;
загрижени от мащаба и разрастването на трансграничната престъпност и контрабандата с противозаконни вещества и считайки, че тя представлява опасност за общественото здраве и за обществото;
като признават нуждата от международно сътрудничество по въпроси, отнасящи се до администрирането и прилагането на митническото зaконодателство на техните страни;
като имат предвид международните конвенции, съдържащи забрани, ограничения и специални мерки за контрол по отношение на специфични стоки;
убедени, че действията срещу митническите нарушения могат да станат по-ефективни чрез сътрудничество между техните митнически администрации; и
като имат предвид също и действащите за двете страни международни конвенции в митническата област, както и Препоръката на Съвета за митническо сътрудничество относно взаимната административна помощ от 5 декември 1953 г.,
се договориха, както следва:

Член 1
Дефиниции

За целите на тази спогодба:
1. Терминът "митническа администрация" означава в Република България - Агенция "Митници", Министерство на финансите, а в Съединените американски щати - Митническата служба на Съединените щати, Департамент по финансите.
2. Терминът "митническо законодателство" означава законите и разпоредбите, прилагани от митническите администрации, относно вноса, износа и транзита или движението на стоките, доколкото тези закони и разпоредби се отнасят до мита, такси и други данъци или до забрани, ограничения и друг подобен контрол, по отношение движението на контролирани артикули през националните граници.
3. Терминът "информация" означава данни във всякаква форма, заверени или легализирани копия на документи, архиви и доклади.
4. Терминът "нарушение" означава всяко нарушение или опит за нарушаване на митническото законодателство.
5. Терминът "лице" означава всяко физическо или юридическо лице.
6. Терминът "собственост" означава активи от всякакъв вид, било то веществени или невеществени, движими или недвижими, материални или нематериални, и правни документи или инструменти, доказващи правото върху или интереса по отношение на такива активи.
7. Терминът "временни мерки" включва "запор" или "възбрана", което означава:
а. временна забрана за преобразуване, разпореждане със, движение или прехвърляне на собствеността, или
б. временно възлагане управлението или контрола върху собственост въз основа на заповед, издадена от съд или компетентен орган.
8. "Отнемане" означава лишаването от собственост чрез заповед на съд или компетентен орган и включва конфискация, когато е приложима.
9. Терминът "молеща администрация" означава митническата администрация, която иска помощ.
10. Терминът "замолена администрация" означава митническата администрация, от която се иска помощ.

Член 2
Обхват на спогодбата

1. Страните чрез своите митнически администрации си оказват една на друга помощ съгласно разпоредбите на тази спогодба при предотвратяването, разследването и ограничаването на нарушенията.
2. Всяка митническа администрация изпълнява отправените в изпълнение на тази спогодба искания за помощ в съответствие с националното си законодателство.
3. Цел на тази спогодба е единствено взаимната помощ между страните. Разпоредбите на спогодбата не пораждат правото за никое частно лице да получава, ограничава или изключва някое доказателство или да възпрепятства изпълнението на искане за помощ.

Член 3
Обхват на общата помощ

1. При поискване митническата администрация предоставя помощ под формата на информация, необходима за гарантиране прилагането на митническото законодателство и точното определяне на митата и другите данъци от митническите администрации.
2. При поискване или по собствена инициатива митническата администрация може да предостави помощ под формата на информация, включваща, но без да се ограничава до информация относно:
а. методи и техники за обработка на пътници и товари;
б. успешното използване на помощта и техниките, свързани с прилагането на законодателството;
в. действия по прилагането на законодателството, които биха могли да бъдат полезни за ограничаване на нарушенията и по-конкретно специални средства за борба срещу нарушенията; и
г. нови методи, използвани за извършване на нарушения.
3. Митническите администрации си сътрудничат при:
а. установяването и поддържането на канали за връзка с цел улесняване на сигурната и бърза размяна на информация;
б. осигуряването на ефективна координация;
в. обсъждането и тестването на ново оборудване или процедури; и
г. всички други общи административни въпроси, които могат от време на време да изискват техните съвместни действия.

Член 4
Обхват на специфичната помощ

1. При поискване митническите администрации се уведомяват взаимно дали стоките, изнесени от територията на едната страна, са законно внесени на територията на другата страна. Ако е поискано, информацията съдържа митническия режим или процедура, под която са поставени стоките при тяхното митническо оформяне.
2. При поискване замолената администрация упражнява в обхвата на своите възможности и в рамките на наличните си ресурси специален контрол над:
а. лица, за които на молещата администрация й е известно, че са извършили митническо нарушение или са заподозрени в извършване на такова, особено тези, влизащи и излизащи от нейна територия;
б. стоки по време на транспорт или на склад, идентифицирани от молещата администрация, за които се знае или се подозира, че са замесени в незаконен трафик, насочен или идващ от нейната територия; и
в. транспортни средства, за които се знае или се подозира, че се използват за извършване на нарушения на територията на молещата страна.
3. При поискване или по своя собствена инициатива митническите администрации си предоставят една на друга информация относно деяния, които могат да доведат до нарушения на територията на другата страна.
4. При случаи, които биха могли да доведат до значителна вреда за икономиката, общественото здраве, обществената сигурност или подобен жизненоважен интерес на другата страна, свързани с трансгранична престъпност и/или контрабанда на незаконни вещества или стоки, митническите администрации си предоставят една на друга информация, без да бъдат изрично замолени за това.
5. Страните си предоставят помощ посредством използването на временни мерки и отнемане и в производства, засягащи собствеността, постъпленията и средствата, за които са предвидени тези временни мерки и отнемане.
6. Страните могат:
а. да разполагат със собственост, постъпления и средства, отнети в резултат на помощта по тази спогодба в съответствие с националното законодателство на страната, в чийто контрол са собствеността, постъпленията и средствата; и
б. доколкото е позволено от съответното им национално законодателство, да прехвърлят отнетата собственост, постъпления или средства или постъпленията от тяхната продажба на другата страна при такива условия, каквито могат да бъдат договорени.

Член 5
Преписки и документи

1. При поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки.
2. Молещата администрация може да поиска копия или легализирани копия от преписки, документи и други материали.
3. Доколкото молещата администрация не изисква непременно копия, замолената администрация може да предаде компютърна информация във всякаква форма. Едновременно с това замолената администрация предоставя всички необходими указания за тълкуването или използването на компютърната информация.
4. Ако замолената администрация е съгласна, назначени от молещата администрация служители могат да преглеждат в митническите бюра на замолената администрация информация, отнасяща се до дадено нарушение, и да правят копия или извадки от нея.

Член 6
Свидетели

1. Замолената администрация може да упълномощава свои служители да се явяват като свидетели по съдебни или административни производства на територията на другата страна и да представят преписки, документи или други материали или легализирани копия от тях.
2. Когато митнически служител, помолен да се яви като свидетел, притежава дипломатически или консулски имунитет, замолената страна със симпатия ще прецени снемане на имунитета при такива условия, каквито тя определи за уместни.

Член 7
Предаване на искания

1. Исканията съгласно тази спогодба се отправят в писмена форма директно между служителите, определени от ръководителите на съответните митнически администрации. Информацията, считана за полезна при изпълнението на исканията, придружава искането. При спешни ситуации могат да се отправят и приемат устни искания, но те трябва незабавно да бъдат потвърдени в писмена форма.
2. Исканията включват:
а. наименованието на органа, отправящ искането;
б. естеството на въпроса или производствата;
в. кратко описание на фактите и нарушенията в тази връзка;
г. причината за искането; и
д. имената и адресите на страните, засегнати от въпроса или производството, ако са известни.

Член 8
Изпълнение на исканията

1. Замолената администрация предприема всички основателни мерки за изпълнението на определено искане и полага усилия да осигури всякакви административни или съдебни мерки, необходими за тази цел.
2. Ако замолената администрация не е компетентното ведомство за изпълнение на определено искане, тя незабавно го препраща на компетентното по изпълнението на искането ведомство и уведомява за това молещата администрация.
3. Замолената администрация провежда или разрешава на молещата администрация да проведе такива проверки, сравнения, фактологични разследвания или други действия на митническо разследване, включително и разпитване на експерти, свидетели и лица, за които се знае или се подозира, че са извършили нарушение, каквито са необходими за изпълнението на искането.
4. При поискване молещата администрация ще бъде уведомена за времето и мястото на действието, което ще бъде предприето в изпълнение на искането.
5. При поискване замолената страна дава възможно най-широките пълномощия на служители от молещата страна да присъстват на нейната територия, за да окажат помощ при изпълнение на искането.
6. Замолената администрация изпълнява искането дотолкова, доколкото такава процедура не е забранена от нейното национално законодателство.

Член 9
Поверителност на информацията

1. На информацията, получена по силата на тази спогодба, се придава от получаващата страна същата степен на поверителност, каквато тази страна прилага по отношение на подобна информация, която е под нейно разпореждане.
2. Получената по силата на тази спогодба информация може да се използва или разкрива само за целите, определени в тази спогодба, включително за използване при съдебни, административни или наказателни производства. Такава информация може да се използва или разкрива за други цели или от други органи, ако предоставящата я митническа администрация по най-бърз начин и в писмена форма е одобрила такова използване или разкриване.
3. При поискване от замолената страна молещата страна третира получената информация като поверителна, като я освобождава по изключение до степента на поверителност, необходима за постигане целите на тази спогодба, или до степента, до която замолената администрация е дала съгласието си. Замолената страна декларира причините, поради които прави искане за поверителност.
4. Този член не възпрепятства ползването или разкриването на информация до степента, до която съществува задължение по силата на Конституцията или друго приложимо национално законодателство на молещата страна това да бъде направено във връзка с наказателно преследване. Молещата страна уведомява предварително замолената страна за всяко такова предложено разкриване.

Член 10
Освобождаване от отговорност

1. Когато замолената страна установи със сигурност, че оказването на помощ би накърнило нейния суверенитет, сигурност, държавна политика или друг съществен национален интерес или би било несъвместимо с националното й законодателство и разпоредби, тя може да откаже или да се въздържи от оказване на помощ или може да окаже такава при условие, че бъдат удовлетворени известни условия или изисквания.
2. Ако молещата администрация не би могла да изпълни искане, ако подобно на него й бъде отправено от замолената администрация, тя трябва да обърне внимание на този факт в своето искане. Изпълнението на подобно искане е по преценка на замолената администрация.
3. Замолената администрация може да отложи помощта на основание, че тя би представлявала намеса в разследване, наказателно или съдебно производство, което е в ход. В такъв случай замолената администрация провежда консултации с молещата администрация, за да реши дали помощта може да се окаже при такива условия, каквито замолената администрация би поставила.
4. В случай че дадено искане не може да бъде удовлетворено, молещата администрация ще бъде незабавно уведомена и ще й бъде предоставено становище относно причините за отлагането или отказа на искането. Обстоятелствата, които биха били от значение за по-нататъшното развитие на въпроса, също така ще бъдат предоставени на молещата администрация.

Член 11
Техническа помощ

Митническите администрации си сътрудничат до степента на техните възможности и в рамките на наличните им ресурси в модернизирането на техните администрации, включващо:
1. организация, структура, работни методи и процедури;
2. размяната на технически експерти, обучаващи и друг персонал;
3. развитието и усъвършенстването на програмите за обучение и на персонала;
4. работата на лабораториите и обмен на научна и техническа информация, свързана с прилагането на митническото законодателство; и
5. всяка друга техническа помощ, която страните счетат за необходима за постигане целите на тази спогодба.

Член 12
Разходи

1. Страните обикновено се отказват от всички искания за възстановяване на разходите, направени при изпълнението на тази спогодба, с изключение на разходите за експерти и свидетели, такси за експерти и разходите за преводачи, които не са държавни служители.
2. Ако за изпълнение на искането са необходими или ще се изискват значителни разходи и такива от изключителен характер, митническите администрации се консултират, за да определят сроковете и условията, в рамките на които ще се изпълни искането, както и начина, по който се поемат разходите.

Член 13
Изпълнение на спогодбата

1. Агенция "Митници", Министерство на финансите на Република България, и Митническата служба на Съединените щати, Департамент по финансите на Съединените американски щати:
а. комуникират директно по въпроси, произтичащи от тази спогодба;
б. след консултация издават всякакви административни указания, необходими за прилагането на тази спогодба; и
в. се стремят да решават проблеми или въпроси, произтичащи от тълкуването или прилагането на спогодбата, по взаимно съгласие.
2. Спорове, за които не може да се намери разрешение, ще се уреждат по дипломатически път.

Член 14
Приложение

Тази спогодба се прилага на митническите територии на двете страни, така както е определено в техните национални законови и административни разпоредби.

Член 15
Влизане в сила и прекратяване

1. Тази спогодба влиза в сила на първия ден от месеца, следващ датата на получаване на втората нота, с която страните се уведомяват взаимно по дипломатически път, че са изпълнили изискванията на националното си законодателство за влизане в сила на спогодбата.
2. Всяка страна може да прекрати тази спогодба по всяко време чрез уведомление по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила три месеца от датата на нотата, с която другата страна се уведомява за прекратяването. Независимо от това процедурите, които са в ход в момента на прекратяването, се приключват в съответствие с разпоредбите на тази спогодба.
3. Митническите администрации се срещат за преглед на тази спогодба, когато е необходимо или на края на петата година от нейното влизане в сила, освен ако не се уведомят взаимно в писмена форма, че не е необходим такъв преглед.
В уверение на горното долуподписаните, бидейки надлежно упълномощени от техните правителства, подписаха тази спогодба.

Съставена в София, в два еднообразни екземпляра, на 6.XI.2000 г., на български и английски език, като и двата текста имат еднаква сила.

За правителството на Република България: Пламен Минев, заместник-министър на финансите

За правителството на Съединените американски щати: Ричард Майлс, извънреден и пълномощен посланик на Съединените американски щати в Република България