Република България (наричана по-долу "България"), от една страна, и Европейската общност, от друга страна, (наричани по-долу "страните"),
Отбелязвайки, че двустранните спогодби за въздушни съобщения, сключени между България и няколко държави - членки на Европейската общност, съдържат разпоредби, които са несъвместими с правото на Общността;
Отбелязвайки, че Европейската общност има изключителна компетентност по отношение на няколко аспекта, които могат да бъдат включени в двустранните спогодби за въздушни съобщения между държави - членки на Европейската общност, и трети страни;
Отбелязвайки, че по силата на правото на Европейската общност въздушните превозвачи на Общността, установени в една държава членка, имат право на достъп без дискриминация до въздушните маршрути между държавите - членки на Европейската общност, и трети страни;
Имайки предвид споразуменията между Европейската общност и някои трети страни, осигуряващи възможността граждани на тези трети страни да придобиват собственост във въздушни превозвачи, получили лиценз в съответствие с правото на Европейската общност;
Признавайки, че разпоредбите на двустранните спогодби за въздушни съобщения между България и държави - членки на Европейската общност, които са несъвместими с правото на Европейската общност, следва да бъдат приведени в пълно съответствие с него, за да се създаде здрава юридическа основа за въздушни съобщения между България и Европейската общност и да се запази непрекъснатостта на тези въздушни съобщения;
Отбелязвайки, че при тези преговори Европейската общност няма за цел да увеличава общия обем на въздушния трафик между България и Европейската общност, нито да засяга баланса между въздушните превозвачи на България и въздушните превозвачи на Общността, нито да преговаря за изменения на разпоредбите относно търговските права в съществуващите двустранни спогодби за въздушни съобщения,
се договориха за следното:

Член 1
Общи разпоредби

1. По смисъла на това споразумение "държави членки" означава държави - членки на Европейската общност.
2. Позоваването във всяка от спогодбите, посочени в приложение I, на граждани на държавата членка, която е страна по тази спогодба, се разбира като позоваване на гражданите на държавите - членки на Европейската общност.
3. Позоваването във всяка от спогодбите, посочени в приложение I , на въздушни превозвачи или авиокомпании на държавата членка, която е страна по тази спогодба, се разбира като позоваване на въздушните превозвачи или авиокомпаниите, назначени от тази държава членка.

Член 2
Назначаване

1. Разпоредбите на ал. 2 и 3 от този член отменят съответните разпоредби на членовете, посочени в приложение II (а) и (б) респективно, по отношение назначаването на въздушен превозвач от съответната държава членка, неговите експлоатационни разрешения и разрешения за полети, предоставени от България, както и отказа, отнемането, временното прекратяване или ограничаването на експлоатационните разрешения и разрешенията за полети на въздушния превозвач, респективно. Разпоредбите на ал. 4 и 5 от този член отменят съответните разпоредби на членовете, посочени в приложение II (а) и (б) респективно, по отношение назначаването на въздушен превозвач от България, неговите експлоатационни разрешения и разрешения за полети, предоставени от съответната държава членка, както и отказа, отнемането, временното прекратяване или ограничаването на експлоатационните разрешения и разрешенията за полети на въздушния превозвач, респективно.
2. При получаване на назначение от държава членка България предоставя необходимите експлоатационни разрешения и разрешения за полети с минимално процедурно забавяне, при условие че:
(i) въздушният превозвач е установен на територията на назначаващата държава членка съгласно Договора за Европейската общност и притежава валиден Оперативен лиценз в съответствие с правото на Европейската общност;
(ii) ефективният регулаторен контрол на въздушния превозвач се упражнява и поддържа от държавата членка, отговорна за издаването на неговото Свидетелство за авиационен оператор, и съответните въздухоплавателни власти са ясно посочени при назначаването; и
(iii) въздушният превозвач е собственост и продължава да бъде собственост пряко или чрез мажоритарен дял на държави членки и/или граждани на държави членки или на други държави, посочени в приложение III, и/или на граждани на тези други държави и по всяко време е ефективно контролиран от такива държави и/или такива граждани.
3. България може да откаже, отнеме, прекрати временно или ограничи експлоатационните разрешения или разрешенията за полети на въздушен превозвач, назначен от държава членка, когато:
(i) въздушният превозвач не е установен на територията на назначаващата държава членка съгласно Договора за Европейската общност или не притежава валиден Оперативен лиценз в съответствие с правото на Европейската общност;
(ii) ефективният регулаторен контрол на въздушния превозвач не се упражнява или не се поддържа от държавата членка, отговорна за издаването на неговото Свидетелство за авиационен оператор, или съответните въздухоплавателни власти не са ясно посочени при назначаването; или
(iii) въздушният превозвач не е собственост на и не е ефективно контролиран от, пряко или чрез мажоритарен дял, държави членки и/или граждани на държави членки, или други държави, посочени в приложение III, и/или граждани на тези други държави. Упражнявайки своето право по тази алинея, България няма да прави разлика между въздушните превозвачи на Общността на основата на националност.
4. При получаване на назначение от България държава членка предоставя необходимите експлоатационни разрешения и разрешения за полети с минимално процедурно забавяне, при условие че:
(i) въздушният превозвач притежава валиден лиценз за въздушен превозвач, издаден в съответствие с българското законодателство;
(ii) ефективният регулаторен контрол на въздушния превозвач се упражнява и поддържа от България, която е отговорна за издаването на неговото Свидетелство за авиационен оператор; и
(iii) въздушният превозвач е собственост и продължава да бъде собственост пряко или чрез мажоритарен дял на България и/или нейни граждани или юридически лица и по всяко време е ефективно контролиран от България и/или нейни граждани или юридически лица.
5. Държава членка може да откаже, отнеме, прекрати временно или ограничи експлоатационното разрешение или разрешението за полети на въздушен превозвач, назначен от България, когато:
(i) въздушният превозвач не притежава валиден лиценз за въздушен превозвач, издаден в съответствие с българското законодателство;
(ii) ефективният регулаторен контрол на въздушния превозвач не се упражнява или не се поддържа от България, която е отговорна за издаването на неговото Свидетелство за авиационен оператор; или
(iii) въздушният превозвач не е собственост на и не е ефективно контролиран от, пряко или чрез мажоритарен дял, България и/или нейни граждани или юридически лица.

Член 3
Права по отношение на регулаторния контрол

1. Разпоредбите на ал.2 на този член допълват членовете, посочени в приложение II (в).
2. Когато една държава членка е назначила въздушен превозвач, чийто регулаторен контрол се упражнява и поддържа от друга държава членка, правата на България по силата на разпоредбите за безопасност, съдържащи се в спогодбата между България и държавата членка, която е назначила превозвача, се прилагат при равни условия и към приемането, упражняването или поддържането на стандартите за безопасност от другата държава членка, както и към експлоатационното разрешение на въздушния превозвач.

Член 4
Облагане на авиационното гориво

1. Разпоредбите на ал. 2 от този член допълват съответните разпоредби на членовете, посочени в приложение II (г).
2. Независимо от всяка друга противоречаща разпоредба нищо в спогодбите, посочени в приложение II (г), не възпрепятства държава членка от налагането на данъци, вземания, сборове, такси или плащания върху горивото, което се доставя на нейна територия за използване във въздухоплавателно средство на назначения от България въздушен превозвач, който оперира между пункт на територията на тази държава членка и друг пункт на територията на тази държава членка или на територията на друга държава членка.

Член 5
Тарифи за превоз на територията на Европейската общност

1. Разпоредбите на ал. 2 от този член допълват членовете, посочени в приложение II (д).
2. Тарифите на въздушния(те) превозвач(и), назначен(и) от България по спогодба, посочена в приложение I, която съдържа разпоредба, посочена в приложение II (д), за превоз изцяло на територията на Европейската общност се подчиняват на правото на Европейската общност.

Член 6
Приложения към споразумението

Приложенията към това споразумение са неделима част от него.

Член 7
Преразглеждане или изменение

Страните могат по всяко време да преразгледат или изменят това споразумение по взаимно съгласие.

Член 8
Влизане в сила и временно прилагане

1. Това споразумение влиза в сила, когато страните се уведомят взаимно в писмена форма, че техните съответни вътрешни процедури за влизане в сила са изпълнени.
2. Независимо от ал. 1 страните са съгласни да прилагат временно това споразумение от първия ден на месеца, следващ датата, на която страните са се уведомили взаимно за изпълнението на процедурите, необходими за тази цел.
3. Спогодби и други договорености между България и държавите членки, които към датата на подписване на това споразумение не са влезли в сила и не са прилагани временно, са посочени в приложение I(б). Това споразумение се прилага по отношение на такива споразумения и договорености от датата на тяхното влизане в сила или временно прилагане.

Член 9
Прекратяване

1. В случай на прекратяване на спогодба, посочена в приложение I, всички разпоредби на това споразумение, които се отнасят до съответната спогодба, посочена в приложение I, се прекратяват в същото време.
2. В случай че всички спогодби, посочени в приложение I, се прекратят, това споразумение се прекратява в същото време.
В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за тази цел, подписаха това споразумение.

Съставено в Залцбург на петия ден от месец май през две хиляди и шеста година в два екземпляра на български, чешки, датски, холандски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, унгарски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, полски, португалски, словашки, словенски, испански и шведски език.

Приложение I

Списък на спогодби, които са споменати в чл.1 на това споразумение

(а) Спогодби за въздушни съобщения между България и държави - членки на Европейската общност, които към датата на подписване на това споразумение са били сключени, подписани и/или се прилагат временно:
- Спогодба за въздушен транспорт между правителството на Република България и Австрийското федерално правителство, подписана в София на 4 ноември 1997 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Австрия"; Да се чете заедно с Меморандум за разбирателство, съставен във Виена на 28 юни 1996 г.
- Спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Кралство Белгия за въздушен транспорт, подписана в София на 14 май 1957 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Белгия".
- Спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Република Кипър за редовни търговски въздушни линии, подписана в Никозия на 8 май 1965 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Кипър".
- Спогодба за въздушни съобщения между правителството на Народна република България и правителството на Чехословашката социалистическа република, подписана в София на 25 септември 1967 г., по отношение на която Чешката Република декларира, че е обвързана с разпоредбите є, наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Чешка република".
- Спогодба между правителството на Народна република България и Правителството на Кралство Дания за граждански въздушен транспорт, подписана в София на 24 май 1958 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Дания"; Последно допълнение чрез размяна на писма от 24 май 1958 г.
- Спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Република Финландия за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана в Хелзинки на 19 март 1970 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Финландия".
- Спогодба за въздушен транспорт между правителството Народна република България и правителството на Френската република, подписана в Париж на 4 август 1965 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Франция"; Допълнена чрез размяна на писма от 4 август 1965 г.; Изменена чрез размяна на писма от 12 юни и 10 юли 1969 г.; Последно изменение чрез Меморандум за разбирателство, съставен в София на 26 януари 2000 г.
- Спогодба между Република България и Федерална република Германия за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана в София на 11 юни 1993 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Германия"; Допълнена с Меморандум за разбирателство, съставен в София на 1 октомври 2001г.; Да се чете заедно с Ноти от 15 август 2002 г. и 20 април 2004 г.
- Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана в Атина на 1 ноември 2002 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Гърция"; Да се чете заедно с Меморандум за разбирателство, съставен в Атина на 23 февруари 2000 г.
- Спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Унгарската народна република за въздушни съобщения, подписана в София на 29 август 1969 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Унгария".
- Спогодба за въздушни съобщения между правителството на Република България и Правителството на Ирландия, подписана в Дъблин на 27 юли 1995 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Ирландия".
- Спогодба между Правителството на Народна република България и правителството на Италианската република за граждански въздушен транспорт, подписана в София на 27 май 1974 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Италия"; Да се чете заедно с Протокол, съставен в Рим на 4 април 1974 г.; Последно изменение чрез Меморандум за разбирателство, съставен в Рим на 25 юли 1997 г.
- Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Латвия за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана във Варшава на 19 май 1999 г., наричана по-нататък в приложение II " Спогодба България - Латвия".
- Спогодба за въздушен транспорт между Народна република България и Великото херцогство Люксембург, подписана в София на 8 май 1965 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Люксембург".
- Спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Република Малта за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана във Варна на 23 юли 1982 г., наричана по-нататък в приложение II " Спогодба България - Малта"; Да се чете заедно с Меморандум за разбирателство, съставен в Малта на 12 април 1981 г.
- Спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Кралство Холандия за въздушен транспорт, подписана в София на 7 февруари 1958 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Холандия"; Последно изменение чрез Меморандум за разбирателство, съставен в Хага на 6 август 2002 г.
- Спогодба за въздушен транспорт между правителството на Народна република България и правителството на Полската република, подписана във Варшава на 16 май 1949 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Полша".
- Спогодба за въздушен транспорт между правителството на Народна република България и правителството на Португалия, подписана в Лисабон на 22 октомври 1975 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Португалия".
- Спогодба за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на Словашката република, подписана в София на 8 декември 1995 г., наричана по-нататък в приложение II " Спогодба България - Словакия".
- Спогодба за въздушни съобщения между правителството на Народна република България и правителството на Испания, подписана в София на 6 ноември 1971 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Испания"; Последно изменение чрез Протокол, съставен в София на 21 октомври 1978 г.
- Спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Кралство Швеция за граждански въздушен транспорт, подписана в София на 17 април 1957 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Швеция".
- Спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, подписана в Лондон на 28 май 1970 г., наричана по-нататък в приложение II "Спогодба България - Обединеното кралство"; Изменена чрез размяна на Ноти от 23 август 1973 г.; Да се чете заедно с Меморандум за разбирателство, съставен в Лондон на 15 януари 1998 г.
(б) Спогодби за въздушни съобщения и други договорености, парафирани или подписани между България и държави - членки на Европейската общност, които към датата на подписване на това споразумение, не са влезли в сила и не се прилагат временно.

Приложение II

Списък на членове в спогодбите, посочени в приложение I и споменати в чл.2 до 5 от това Споразумение

(а) Назначаване от държава членка:
- Член 3 от Спогодбата България - Австрия;
- Член 2 от Спогодбата България - Белгия;
- Член 3 от Спогодбата България - Кипър;
- Член 2 от Спогодбата България - Чешка република;
- Член 2 от Спогодбата България - Дания;
- Член 3 от Спогодбата България - Финландия;
- Член 3 от Спогодбата България - Франция;
- Член 3 от Спогодбата България - Германия;
- Член 3 от Спогодбата България - Гърция;
- Член 3 от Спогодбата България - Унгария;
- Член 3 от Спогодбата България - Ирландия;
- Член 3 от Спогодбата България - Италия;
- Член 3 от Спогодбата България - Латвия;
- Член 3 от Спогодбата България - Люксембург;
- Член 3 от Спогодбата България - Малта;
- Член 2 от Спогодбата България - Холандия;
- Член 2 от Спогодбата България - Полша;
- Член 3 от Спогодбата България - Португалия;
- Член 3 от Спогодбата България - Словакия;
- Член 4 от Спогодбата България - Испания;
- Член 2 от Спогодбата България - Швеция;
- Член 3 от Спогодбата България - Обединеното кралство.
(б) Отказ, отнемане, временно прекратяване или ограничаване на експлоатационните разрешения или разрешенията за полети:
- Член 4 от Спогодбата България - Австрия;
- Член 2 от Спогодбата България - Белгия;
- Член 4 от Спогодбата България - Кипър;
- Член 2 от Спогодбата България - Дания;
- Член 3, 4 от Спогодбата България - Финландия;
- Член 3 от Спогодбата България - Франция;
- Член 4 от Спогодбата България - Германия;
- Член 4 от Спогодбата България - Гърция;
- Член 4 от Спогодбата България - Унгария;
- Член 3 от Спогодбата България - Ирландия;
- Член 4 от Спогодбата България - Италия;
- Член 4 от Спогодбата България - Латвия;
- Член 4 от Спогодбата България - Люксембург;
- Член 4 от Спогодбата България - Малта;
- Член 2 от Спогодбата България - Холандия;
- Член 6 от Спогодбата България - Полша;
- Член 5 от Спогодбата България - Португалия;
- Член 4 от Спогодбата България - Словакия;
- Член 4 от Спогодбата България - Испания;
- Член 2 от Спогодбата България - Швеция;
- Член 4 от Спогодбата България - Обедине- ното кралство.
(в) Регулаторен контрол:
- Член 7 от Спогодбата България - Гърция;
- Член 11а от Спогодбата България - Германия;
- Член 12 бис от Спогодбата България - Франция;
- Член 9 тер от Спогодбата България - Италия.
(г) Облагане на авиационното гориво:
- Член 7 от Спогодбата България - Австрия;
- Член 5 от Спогодбата България - Белгия;
- Член 8 от Спогодбата България - Кипър;
- Член 4 от Спогодбата България - Чешка република;
- Член 5 от Спогодбата България - Дания;
- Член 6 от Спогодбата България - Финландия;
- Член 10 от Спогодбата България - Франция;
- Член 7 от Спогодбата България - Германия;
- Член 10 от Спогодбата България - Гърция;
- Член 12 от Спогодбата България - Унгария;
- Член 11 от Спогодбата България - Ирландия;
- Член 8 от Спогодбата България - Италия;
- Член 7 от Спогодбата България - Латвия;
- Член 7 от Спогодбата България - Люксембург;
- Член 6 от Спогодбата България - Малта;
- Член 4 от Спогодбата България - Холандия;
- Член 3 от Спогодбата България - Полша;
- Член 7 от Спогодбата България - Португалия;
- Член 8 от Спогодбата България - Словакия;
- Член 11 от Спогодбата България - Испания;
- Член 5 от Спогодбата България - Швеция;
- Член 5 от Спогодбата България - Обедине- ното кралство.
(д) Тарифи за превоз изцяло на територията на Европейската Общност:
- Член 11 от Спогодбата България - Австрия;
- Член 4 от Спогодбата България - Белгия;
- Член 6 от Спогодбата България - Кипър;
- Член 10 от Спогодбата България - Чешка република;
- Член 6 от Спогодбата България - Дания;
- Член 8 от Спогодбата България - Финландия;
- Член 13 от Спогодбата България - Франция;
- Член 8 от Спогодбата България - Германия;
- Член 13 от Спогодбата България - Гърция;
- Член 6 от Спогодбата България - Унгария;
- Член 6 от Спогодбата България - Ирландия;
- Член 7 от Спогодбата България - Италия;
- Член 9 от Спогодбата България - Латвия;
- Член 5 от Спогодбата България - Люксембург;
- Член 9 от Спогодбата България - Малта;
- Член 3 на Спогодбата България - Холандия;
- Член 4 на Приложението към Спогодбата България - Полша;
- Член 10 от Спогодбата България - Португалия;
- Член 10 от Спогодбата България - Словакия;
- Член 6 от Спогодбата България - Испания;
- Член 6 от Спогодбата България - Швеция;
- Член 9 от Спогодбата България - Обедине- ното кралство.

Приложение III

Списък на други държави, посочени в член 2 на това споразумение

(а) Република Исландия (съгласно Споразумението за Европейско икономическо пространство);
(б) Княжество Лихтенщайн (съгласно Споразумението за Европейско икономическо пространство);
(в) Кралство Норвегия (съгласно Споразумението за Европейско икономическо пространство);
(г) Конфедерация Швейцария (съгласно Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за въздушен транспорт).