Правителството на Република България и правителството на Република Македония, наричани по-нататък "договарящи страни",
Като се споразумяха за провеждане на разговори по въпроси, свързани с политиката и сигурността, и за разширяване и активизиране на политическото, военното и икономическото сътрудничество,
Водени от убеждението за промените в политическата и военната ситуация в света и отчитайки важната роля на сътрудничеството между двете страни за стабилизирането на мира, международната сигурност и взаимното доверие,
Разбирайки, че при ползотворното сътрудничество е възможно да се наложи обмен на класифицираната информация между договарящите страни,
Желаейки да създадат правила, регулиращи взаимната защита на класифицирана информация, които ще се прилагат спрямо споразуменията за сътрудничество, които предстоят да се подпишат, и класифицираните договори, които ще се изпълняват между договарящите страни, съдържащи или включващи класифицирана информация,
се договориха за следното:
Член 1
Определения
(1) "Класифицирана информация" е:
- за Република България: информацията, определена съгласно националното законодателство, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред;
- за Република Македония: информация, която се защитава от нерегламентиран достъп или употреба и която се определя с ниво на класификация.
(2) "Нерегламентиран достъп" означава разгласяване, злоупотреба, промяна, увреждане, предоставяне, унищожаване на класифицирана информация, както и всякакви други действия, водещи до нарушаване защитата й или до загубване на такава информация. За нерегламентиран достъп се счита и всеки пропуск да се класифицира информация с поставяне на съответен гриф за сигурност или неправилното класифициране, както и всяко действие или бездействие, довело до узнаване от лице, което няма съответното разрешение или потвърждение за това.
(3) "Класифициран документ" е всяка записана класифицирана информация независимо от физическата й форма или характеристика, включително следните носители на информация: ръчно или машинно написан материал, печати, програми за обработка на данни, карти, таблици, снимки, рисунки, оцветявания, гравюри, чертежи или части от тях, скици, чернови, работни бележки, индигов лист, мастилени ленти или възпроизвеждане чрез каквито и да е средства или процеси звук, глас, магнитни записи, видеозаписи, електронни записи, оптични записи в каквато и да е форма, портативни съоръжения или уреди за автоматизирана обработка на данни с постоянен носител на информация или с преносим носител на информация и други.
(4) "Класифициран материал" е документ или всякакъв друг предмет от техническо естество, съоръжение, оборудване, устройство или въоръжение, произведени или в процес на производство, както и съставни части от тях, използвани за производството им, носител на класифицирана информация.
(5) "Ниво на класификация за сигурност" означава категория, която според националното законодателство характеризира значимостта на класифицираната информация, нивото на ограничаване на достъпа до нея и нивото на защитата й от договарящите страни, а също така категория, въз основа на която се маркира съответната информация.
(6) "Гриф за сигурност" означава маркировка върху какъвто и да е класифициран материал, която показва нивото на класификация.
(7) "Разрешение за достъп"/"удостоверение за сигурност" означава положително решение, произтичащо от процедура по проучване, което установява лоялността и надеждността на физическо или юридическо лице, както и други аспекти на сигурността в съответствие с националните правни норми. Това решение дава право на достъп на физическото или юридическото лице и му дава възможност да борави с класифицирана информация на определено ниво без риск за сигурността. (8) "Страна източник" означава страна, от която изхожда класифицирана информация.
(9) "Страна получател" означава страна, на която е предоставена класифицирана информация.
(10) "Компетентен орган" означава органа, който в съответствие с националното законодателство на съответната договаряща страна провежда държавната политика за защита на класифицираната информация, упражнява общ контрол в тази сфера, както и провежда изпълнението на това споразумение, и е определен като такъв в чл.5 на споразумението.
(11) "Ползвател" означава юридическо или физическо лице, което взема участие в съответни дейности по сътрудничеството или в изпълнение на класифицирани договори, по отношение на които се прилага това споразумение.
(12) "Класифициран договор" означава споразумение между двама или повече ползватели, което съдържа или предполага достъп до класифицирана информация.
(13) "Контрагент" е физическо или юридическо лице, което има правоспособност да сключва договори, и/или страна по класифициран договор, попадащ под разпоредбите на това споразумение.
(14) "Трета страна" означава всеки субект, който няма необходимост да знае и не му е разрешен достъп.
(15) "Декласифициране на информацията" е премахване на нивото на класификация на информацията. Предмет на това споразумение е защитата на класифицираната информация, обменяна пряко или непряко между договарящите страни. Договарящите страни по споразумението приемат, че следните нива на класификация на информацията са еквивалентни и съответстват на нивата на класификация, определени в националното законодателство на съответната договаряща страна.
| За Република България | Еквивалент на английски | За Република Македония |
| СТРОГО СЕКРЕТНО | TOP SECRET | ДРЖАВНА ТАJНА |
| СЕКРЕТНО | SECRET | СТРОГО ДОВЕРЛИВО |
| ПОВЕРИТЕЛНО | CONFIDENTIAL | ДОВЕРЛИВО |
| ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ | RESTRICTED | ИНТЕРНО |
Член 4
Мерки за защита на класифицираната информация на национално ниво
(2) Договарящите страни своевременно взаимно се информират за настъпили промени в националното законодателство, които ще повлияят върху защитата на класифицираната информация. В тези случаи договарящите страни се информират по реда на чл. 5, ал. 3 и 4, за да обсъдят възможните изменения в това споразумение. Междувременно класифицираната информация се опазва според клаузите на споразумението, с изключение на случаите, когато има други договорености в писмена форма.
(3) Не се предоставя достъп до класифицирана информация единствено на основание на ранг, длъжност или разрешение за достъп/удостоверение за сигурност. Достъпът до класифицирана информация се дава само на тези лица, които имат разрешение за достъп/удостоверение за сигурност в съответствие с националното законодателство на договарящата страна и заеманата от тях длъжност налага даването на такъв достъп.
(4) Страната получател се задължава:
а) да не предоставя класифицирана информация на трета страна без предварително писмено съгласие на страната източник;
б) да осигури ниво на класификация на класифицираната информация, съответно на нивото, дадено от страната източник;
в) да не използва класифицираната информация за друга цел освен за тази, за която е предоставена;
г) да гарантира частните права, като патентни, авторски права или търговски тайни, включени в класифицираната информация.
(5) Ако между договарящите страни има сключени други споразумения, включващи по-строги правила, засягащи обмена или защитата на класифицираната информация, прилагат се тези правила. (1) Компетентните органи на договарящите страни са:
За Република България:
Държавна комисия по сигурността на информацията
За Република Македония:
Дирекциjа за безбедност на класифицирани информации.
(2) Компетентните органи взаимно си предоставят официалните си реквизити.
(3) Компетентните органи взаимно се информират за действащото си национално законодателство, регламентиращо защитата на класифицираната информация.
(4) С цел постигането на по-тясно сътрудничество при изпълнението на това споразумение по молба на единия компетентен орган компетентните органи могат да провеждат консултации.
(5) С цел постигане и поддържане на сходни стандарти за сигурност компетентните органи при молба ще си предоставят взаимно информация относно стандартите за сигурност, процедурите и практиката за защита на класифицираната информация в съответната договаряща страна.
(6) Компетентните органи могат да подписват документи в изпълнение на това споразумение.
Член 6
Предаване на класифицирана информация
(2) Класифицираната информация може да се предава чрез защитени телекомуникационни системи, мрежи или електромагнитни средства, одобрени от компетентните органи и разполагащи със сертификат, издаден съгласно националното законодателство на договарящите страни.
(3) Други одобрени средства за предаване на класифицирана информация могат да се използват само по взаимна договореност на компетентните органи.
(4) В случай че трябва да се предаде голяма пратка, съдържаща класифицирана информация, компетентните органи взаимно се договорят и определят средствата за транспортирането, маршрута и мерките за сигурност.
Член 7
Превод, размножаване, унищожаване
(2) Всички преводи на класифицирана информация трябва да се извършват от лица, на които е издадено разрешение за достъп. Тези преводи носят подходящ гриф за сигурност и подходяща анотация на езика, на който са преведени, в която се посочва, че преводът съдържа класифицирана информация на страната източник.
(3) При размножаване на класифицирана информация грифът за сигурност на оригинала също трябва да бъде размножен или отбелязан на всяко копие. Тази размножена информация трябва да бъде поставена под същия контрол като оригиналната информация. Броят на копията трябва да бъде в рамките на необходимия брой за официални цели.
(4) Класифицираните материали се унищожават или видоизменят по такъв начин, че да не може да бъдат възстановени изцяло или отчасти.
(5) Страната източник може изрично да забрани размножаването, видоизменянето или унищожаването на класифициран материал или документ чрез отбелязване върху съответния носител на класифицирана информация или последващо писмено уведомление. В този случай подлежащият на унищожаване класифициран материал или документ се изпраща обратно на страната източник. (1) Класифицирани договори се сключват и изпълняват в съответствие с националното законодателство на всяка договаряща страна. При поискване компетентният орган на всяка договаряща страна предоставя информация за това, дали предложеният контрагент има национално разрешение за достъп/удостоверение за сигурност, съответно на изискваното ниво на класификация. Ако предложеният контрагент не притежава разрешение за достъп/удостоверение за сигурност, компетентният орган на всяка договаряща страна може да поиска контрагентът да бъде проучен за издаване на разрешение за достъп/удостоверение за сигурност.
(2) Неразделна част от всеки класифициран договор или договор с подизпълнител трябва да бъде т. нар. Анекс по сигурността. В този анекс контрагентът на страната източник уточнява коя класифицирана информация ще бъде предоставена на или създадена от страната получател и кое съответно ниво на класификация е било определено на тази информация.
(3) Задължението на контрагента да защитава класифицираната информация във всички случаи се отнася най-малко до следното:
а) задължение на контрагента да разкрива класифицирана информация само на лице, което предварително е било проучено във връзка със съответните действия по договора, при спазване на принципа "необходимост да се знае", и което е наето или ангажирано при изпълнението на договора;
б) да отказва достъп до класифицирана информация на всяко лице, което преди това не е получило разрешение за достъп във връзка със съответните действия по договора, което няма "необходимост да се знае" и което не е наето или ангажирано при изпълнението на договора;
в) каналите, които ще бъдат използвани за пренасяне на класифицирана информация;
г) процедурите и механизмите за информиране относно промените, които могат да възникнат във връзка с класифицираната информация поради изменение на нивото на класификация или отпадане на необходимостта от по-нататъшната й защита;
д) процедурата за одобрение на посещенията, достъпа или инспекциите от служители на една от договарящите страни до съоръженията на другата договаряща страна, свързани с договора;
е) задължение да бъде уведомен компетентният орган на контрагента за осъществен нерегламентиран достъп, за опит или подозрение за такъв достъп до класифицирана информация, свързана с договора;
ж) използване на класифицирана информация, свързана с договора само за целите на предмета на договора;
з) стриктно спазване на процедурите за унищожаване на класифицирана информация и материали;
и) предоставяне на класифицирана информация по договора на трета страна само с изричното съгласие на страната източник.
(4) Необходимите мерки за защита на класифицираната информация, както и процедурата за оценка и обезщетение на възможни загуби, причинени на контрагентите от нерегламентиран достъп до класифицирана информация, следва да се регламентират детайлно в съответния класифициран договор.
(5) Договори, сключени с контрагенти, съдържащи класифицирана информация с ниво на класификация ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ/ RESTRICTED/ ИНТЕРНО, съдържат подходяща клауза, определяща минималните мерки, които трябва да се приложат за защитата на такава класифицирана информация. Контрагентите не е необходимо да притежават разрешение за достъп/удостоверение за сигурност, за да получат информация с ниво на класификация ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ/ RESTRICTED/ ИНТЕРНО. (1) Експертите по сигурността от компетентните органи могат да провеждат периодични срещи, на които да обсъждат процедурите за защита на класифицираната информация.
(2) Когато е необходим достъп до класифицирана информация или до помещения, в които се изготвя, обработва или съхранява такава информация, лицата, които ще извършват посещение, е необходимо предварително да са одобрени от компетентния орган на договарящата страна домакин.
(3) Редът за осъществяване на посещения трябва да бъде съгласуван между компетентните органи.
(4) Всяка договаряща страна гарантира защитата на личните данни на лицата, които извършват посещение на територията на нейната държава, в съответствие с националното си законодателство.
Член 10
Нарушаване на мерките за сигурност
(2) В случаите, когато нерегламентираният достъп или разкриването се извърши в друга държава, различна от договарящите страни, компетентният орган от изпращащата договаряща страна трябва да предприеме действията по ал. 1.
(3) Във всички случаи другата договаряща страна трябва да бъде информирана за резултатите от разследването и трябва да получи окончателното становище за причините и размера на щетите. Всяка от договарящите страни понася съответно разходите, свързани с изпълнение на задълженията й по прилагане на това споразумение.
Член 12
Заключителни разпоредби
(2) По взаимно съгласие на договарящите страни в това споразумение могат да се внасят изменения и допълнения, които се извършват в писмена форма и влизат в сила съгласно процедурата, предвидена за влизане в сила на самото споразумение.
(3) Всяка договаряща страна може да прекрати това споразумение с писмено предизвестие по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила след изтичането на 6 месеца считано от датата на връчване на нотата за прекратяване на другата договаряща страна. Независимо от прекратяването на споразумението всяка класифицирана информация, предоставена по споразумението, трябва да продължи да бъде защитавана съгласно посочените по-горе разпоредби до момента, в който страната източник освободи страната получател от това задължение.
(4) Спорните въпроси, възникнали във връзка с тълкуването или изпълнението на това споразумение, се решават чрез консултации и преговори между договарящите страни без намеса на външна юрисдикция.
Подписано на 7 октомври 2005 г. в Благоевград в два оригинални екземпляра, всеки от които на български език съгласно Конституцията на Република България, македонски език съгласно Конституцията на Република Македония и английски език, като трите текста имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването меродавен е текстът на английски език.
|
За правителството на Република България: Цвета Маркова, председател на Държавната комисия по сигурността на информацията |
За правителството на |
