България е втората страна в Европейския съюз по разстояние, изминато със самолет. Общо 16.3% от всички километри, изминати с някакъв основен вид транспорт от българи, се падат на полетите. Данните за 2021 г. поставят на първо място Хърватия с 25.4%, а на трето Испания с 13.1%. Средният показател за ЕС е 7.3%.

Почти десет пъти по-малко разстояние са изминали пътниците от България с влак - едва 1.7% от т.нар. пътникокилометри. Над два пъти по-малко от самолетните полети са изминати с автобуси - 6.7%. Господството на леките коли е тотално, защото три четвърти, 75.3%, от покритите разстояния се падат на тях.

Последното не е изненадващо, защото така е в целия ЕС, показват данните от Евростат. При леките коли делът е дори още по-висок, отколкото в България - 79.1%.

Сравнението с тенденцията през последните 10 години разкрива, че ударът от ограниченията покрай пандемията от COVID-19 върху пътуванията със самолет и автобус още не е превъзмогнат.

Автобусните превозвачи са изминали през 2021 г. с почти 2 процентни пункта по-малко разстояние, отколкото през 2011 г. (от 9% на 7.1%). При влаковете намалението е от 1 пункт (от 6.6% на 5.6%). При самолетите обаче има постоянно увеличение от 10.9% през 2011 г. до 15% през 2019 г., последната нормална година преди пандемията, в първата година от която (2020 г.) този дял е рухнал до 5.7%, за да се възстанови частично на следващата година до 7.3%.

Публикацията на Евростат е по повод европейската Седмица на мобилността (16 - 22 септември), за която е разпространен и доклад на "Грийнпийс", критикуващ: "Eвропа систематично избира автомобилите пред влаковете и три десетилетия (от 1995 г. насам, т.е. далеч преди разширяването на изток) харчи 66% повече средства за автомобилни пътища (нови и поддръжка, отколкото за жп линии, чиято мрежа намалява драматично." Става дума за 1.5 трилиона евро за автопътища срещу 930 милиарда евро за железопътни линии, които организацията определя като "устойчиви и достъпен обществен транспорт".

Това принуждава европейците да притежават автомобили, за да могат да се придвижват нормално, и това важи с пълна сила за България, се казва в съобщението за доклада. Търсенето на моторни превозни средства се е увеличило с 29% до 2019 г. - а те отговарят за 72% от увреждащите климата транспортни емисии (от влаковете идват само 0.4%). От 1995 г. насам цялата европейска влакова мрежа е намаляла с 6.5% - или с 15 650 км, изброяват от "Грийнпийс".

И допълват за България:

Между 1995 и 2021 г. страната инвестира около 9.6 милиарда евро в магистрали, но в железопътни линии само 2.4 милиарда евро.

От 1995 г. насам магистралите в България са се увеличили със 157% (от 314 на 806 км). В същото време дължината на железопътната мрежа е намаляла с 6% (263 км).

Липсата на инвестиции в българската железопътна система вървят ръка за ръка с унищожаването на регионалната железопътна мрежа. От 1995 г. 13 регионални железопътни линии с обща дължина 348 километра са били затворени за пътнически транспорт, отрязвайки хиляди хора от достъп до влаковете.

Релсите по всички закрити линии са били демонтирани или са оставени в такова състояние, че не могат да бъдат използвани отново без голяма инвестиция.

"Ако Европа иска да има устойчиво и справедливо бъдеще, правителствата и ЕС трябва да спрат да затварят регионални влакови линии и гари, да вкарат отново в употреба неизползваната железопътна инфраструктура и рязко да пренасочат финансирането от автомобилен и въздушен към железопътен транспорт" - подчертава разкрива Хервиг Шустър от "Грийнпийс".