Свободното зидарство (франкмасонството) се смята за най-древното и масово световно движение с етично-нравствена насоченост. Широкоизвестно е и като "тайно общество”, въпреки че не е много ясно – толкова ли е тайно в действителност, или е по-скоро "общество на тайните”, пишат от Jenite.bg.

В крайна сметка, всеки човек с поне малко обща култура знае за съществуването му и може да намери сведения относно структурата и ритуалите.

Освен това, доколкото ни е известно, масоните имат право да се разкрият пред света като такива, стига да имат желание за това. А онези, които са го направили, твърдят, че движението няма нищо общо с каквито и да било тъмни дела или наказания. Целта му е просто да събира в едно братство достойни и уважавани хора, които да помагат – един на друг, а и за прогрес на цялото общество.

Историята на движението изглежда като прашен сборник с най-чудните приказки от всевъзможни времена и народи. Според някои версии, основите на масонството са поставени още в библейски времена. Други споделят убеждението, че движението е нещо като продължение на Ордена на тамплиерите.

Трета версия: в началото на XVIII век група зидари в Шотландия създали първата ложа с тайни обреди и посвещения, която смесвала средновековната митология с идеи от Ренесанса, алхимията, астрологията, кабала и какво ли не още. Тези първи "масони" се познавали по слънчевите часовници, които поставяли на къщите си въпреки мрачното време. Повечето учени обаче не вярват в последната теория. Приемат за рождена дата на свободното зидарство 24 юни 1717 година, когато в лондонската кръчма "Гъската и скарата” четирите гореспоменати ложи се обединили и била основана Великата ложа на Англия.

Що се отнася до дамите официално се счита (особено в ложите, които произхождат от Обединената велика ложа на Англия), че на жените е забранено да стават масони. При постъпването си в някои ложи, мъжете дори се заклеват никога да не присъстват на ритуал, в който дама е приемана за член на братството. Или дори да не присъстват в ложа, в която членува жена. 

Въпреки всичко това, независимо кой какво се е клел, жени масони съществуват. Съществували са и преди. Ще разгледаме някои от най-любопитните случаи.

Първите истории за дами, приети в масонското общество, датират от XVIII век и имат сходен сюжет: в дома на бащата или чичото на определена жена се провеждали събрания на масоните. Тя се скривала някъде и тайничко наблюдавала какво се случва; накрая обаче я откривали и за да я накарат да се закълне в мълчание, я заставяли да премине през ритуала за приемане на нов член на ложата. Има сведения за много такива примери.

Повече за историите около приемането на жени за масони и дали Моцарт е бил такъв може да прочетете на Jenite.bg.