Новогодишната нощ и денят след нея са ни стрували над 210 милиона лева, показват данните на Националната агенция за приходите. Екипът ни провери за какво харчим най-често на 31 декември и 1 януари.

Традиционно голяма част от българите харчат пари в хотелите, ресторантите, баровете и къщите за гости. Друга част пък предпочитат да празнуват у дома като харчат преди това значителни суми в хранителните магазини, за да приготвят празничната трапеза.

В последния ден на 2023 година сме похарчили над 160 милиона лева, а в първия ден от новата година значително по-малко – почти 50 милиона. За сравнение - по същото време преди година сме били с около 30 милиона по-щедри в харчовете.

Според икономисти разходите за посрещането на 2023 г. са изпреварили тези за 2024 г. заради спокойствието, обзело домакинствата след преминаването на вълната от COVID-19.

„Тогава беше едно много сериозно харчене за развлечения, за култура, за почивки. Това се отразява. 2023 г. вече сме напълно забравили и за тази еуфория след пандемията, и за много тежките ограничения, т.е. вече влизаме в по-нормално русло“, казва икономистът Адриан Николов.

Психолозите отчитат, че харченето на пари по празниците носи еуфория, но под нейно въздействие често харчим повече, отколкото можем да си позволим. Да зарадваме близките, многото реклами, удоволствието да се покажем пред другите са факторите, които ни карат да отваряме по-лесно портфейла си.

„Малко хора биха направили избора - предпочитам да почивам през януари и да остана на Нова година вкъщи. Не е прието, какво ще постна после в социалните мрежи“, обяснява психологът Маргарита Бакрачева.

За да не изпадаме в дългове, е добре да мислим за празниците от рано. А ако не сме го направили - да свием разходите през януари.