Страните от Северна и Централна Европа са изправени пред значителен финансов натиск, свързан с жилищата и комуналните услуги, най-вероятно предизвикан от по-високите разходи за енергия или по-скъпите жилищни пазари.
Разходите за поддръжката на жилище в България намаляват с 2,6% за период от 20 години. През 2022 г. българите са харчели средно по 18.4% за поддръжката на дом, колкото и румънците. Тази цифра е под средната за Европейския съюз – 24,1% и далеч зад лидерите от Словакия, Финландия и Дания, където са отделяни средно между 29-30%, съобщава „Евронюз“, цитиран от БГНЕС.
Делът на разходите на домакинствата за жилище, вода, електроенергия, газ и други горива се е увеличил значително през последните 20 години. „Евронюз“ разглежда по-подробно кои държави са отбелязали най-голямо увеличение.
Увеличаващите се разходи за живот са най-наболелият проблем за повече от 90% от европейците според проучването Евробарометър на Европейския парламент от есента на 2022 г. Официалните данни хвърлят светлина върху това какво стои зад тази нарастваща тревога. Потребителските разходи на домакинствата показват разпределението на разходите, направени от домакинствата на резидентите за посрещане на ежедневните им нужди, като храна, наем, облекло, енергия, здравеопазване и транспорт.
По данни на Евростат през 2022 г. най-голям дял в потреблението на домакинствата в ЕС имат жилищата, водата, електроенергията, газта и другите горива - 24,1%. След това се нареждат храните и безалкохолните напитки с 13,6%, а транспортните разходи са 12,5%. Макар че подреждането на тези категории остава постоянно през последните 20 години, техните относителни дялове се променят с течение на времето.
Според Евростат тези разходи включват: действителните наеми за жилища; предполагаеми наеми за жилища; поддръжка и ремонт на жилището; водоснабдяване и различни услуги, свързани с жилището; електричество, газ и други горива.
Сравнявайки данните от 2002 г. с тези от 2022 г., най-значителната промяна е настъпила при разходите на домакинствата, които са се увеличили от 21,1% на 24,1%. Това представлява увеличение с 3 процентни пункта (пр.п.) за двете десетилетия. Това означава, че ако през 2002 г. общите разходи на едно домакинство са възлизали на 1000 евро, то е трябвало да похарчи 211 евро за жилище. До 2022 г. тази сума скача на 241 евро.
Това увеличение подчертава нарастващата финансова тежест на основните разходи за живот за европейските домакинства, която вероятно е предизвикана от нарастващите цени на жилищата и енергията през последните две десетилетия.
Когато разглеждаме разходите за здравеопазване, те са се увеличили с 22% в сравнение с 14% увеличение на разходите за жилища. Тъй като обаче делът на разходите за жилище е значително по-голям, цялостното въздействие на увеличението на разходите за жилище е много по-голямо.
Започвайки от малко над 20% в началото на 2000 г., делът на разходите на домакинствата за жилище и комунални услуги непрекъснато нараства, достигайки през 2013 г. връх от почти 25%. През този период се наблюдава най-значителното нарастване, което подчертава нарастващите разходи, свързани с жилището и комуналните услуги.
След лек спад делът отново нарасна по време на пандемията от Ковид-19, като през 2020 г. достигна рекордно високи стойности от 25,6%.
Общото увеличение на разходите за жилища и комунални услуги през последните две десетилетия показва, че тези разходи стават все по-съществена част от бюджетите на домакинствата, което отразява по-широкия икономически натиск и промените в разходите за живот в ЕС.
В някои държави увеличението е по-силно изразено и надхвърля 5 процентни пункта. Между 2002 г. и 2022 г. най-значително увеличение е отчетено в Ирландия, където то е зашеметяващо - 7,1 процентни пункта, следвана от Испания и Италия, където увеличението е съответно 6,3 процентни пункта и 5,4 процентни пункта. В 10 държави от ЕС увеличението надхвърля 4 процентни пункта, което подчертава широко разпространената възходяща тенденция в целия регион.
Няколко източноевропейски държави, както и Швеция и Обединеното кралство, отбелязаха спад в дела на разходите за жилища. Най-значителен спад бе отбелязан в Румъния - 4,1 процентни пункта, докато в Босна и Херцеговина и Сърбия също се наблюдаваше забележителен спад.
По време на Ковид пандемията делът на разходите на домакинствата за жилища нарасна в почти всички държави, достигайки рекордни стойности. През 2022 г. обаче, с отшумяването на пандемията, този дял започва да намалява.
Разходите за жилище, вода, електроенергия, газ и други горива като процент от общите разходи на домакинствата варират значително в Европа. През 2022 г. Словакия е начело на списъка с над 30% от разходите, предназначени за жилище, вода, електроенергия, газ и други горива. Финландия и Дания са следвани плътно, съответно с 29,6% и 29,1% разходи за жилище и сметки.
Тези данни показват, че страните от Северна и Централна Европа са изправени пред значителен финансов натиск, свързан с жилищата и комуналните услуги, най-вероятно предизвикан от по-високите разходи за енергия или по-скъпите жилищни пазари.
За разлика от тях страните от Южна и Източна Европа, като Черна гора, Турция и Албания, имат много по-ниски дялове: Черна гора - едва 11,6%, а Турция и Албания - съответно 12,4% и 12,5%.
В неотдавнашен доклад на ОИСР за достъпните жилища се подчертава, че разходите за жилища могат да наложат голяма финансова тежест на домакинствата, особено на тези с по-ниски доходи. Процентът на свръхнатоварване с жилищни разходи е тревожно висок сред водещите европейски икономики. През 2022 г. почти половината от частните наематели с ниски доходи в Обединеното кралство (49%) са изразходвали над 40% от доходите си за наем, следвани от 32% във Франция и 28% в Италия.
