46 от всички 257 града в страната са увеличили населението си през миналата година, а само пет от тях са областни центрове. Това показва съпоставяне на данните на текущата демографска статистика на Националния статистически институт за население по градове и пол към 31 декември 2023 г. с тези от година по-рано, направено от БТА.
Областните центрове, които увеличават жителите си, са Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив и София. В останалите 211 града хората са намалели с различен брой. Градовете, чието население е под 1000 души, са 11. Така в групата на най-малкия български град Мелник (165 ж.) попадат още Антоново (968 ж.), Бобошево (955 ж.), Болярово (991 ж.), Брусарци (873 ж.), Грамада (945 ж.), Димово (917 ж.), Китен (809 ж.), Клисура (829 ж.), Маджарово (475 ж.) и Плиска (775 ж.).
Данните сочат, че най-голямо увеличение на жителите е регистрирано в трите най-големи по население града в страната. Населението на столицата се увеличава с 6550 души и вече достига 1 196 806. След София най-много "скача" населението на Пловдив. Жителите на града под тепетата се увеличават с 3661 души и са вече 325 485, а във Варна населението нараства с 3514 души и става 314 607. С четирицифрен брой жители през миналата година увеличават населението си още Несебър и Свети Влас, съответно с 2734 и 1283 обитатели.
С 549 души през 2023 година е нараснало населението на Поморие. В други три града - Кърджали, Ракитово и Банско, жителите се увеличават с повече от 400. Кърджали нараства с 464 души, Ракитово - с 405, а Банско - с 401. В два български града населението се е увеличило с повече от 200 души. Това са Приморско - с 233, и Созопол - с 209 души.
В 5 града броят на постоянните жители "скача" с повече от 100 души. Това са Китен със 188 души, Бяла (Варненско) със 179 д., Велико Търново (със 165 д.), Момчилград (със 160 д.) и Черноморец (със 146 д.). С двуцифрен брой жители се повишава населението на 23 от градовете в страната. Това са Балчик - с 88 жители, Земен - със 70 ж., Копривщица - с 62 ж., Ахелой и Обзор - с по 51 ж., Джебел - с 50 ж., Маджарово - с 43 ж., Ардино - с 39 ж., Златарица - с 37 ж., Бобошево и Мелник - с по 29 ж., Димово, Долна Баня и Садово - с по 24 ж., Кермен - с 23 ж., Сапарева баня - с 22 ж., Гурково - с 19 ж., Глоджево, Костандово, Летница и Угърчин - с по 18 ж., Елин Пелин - с 11 ж. и Върбица с точно 10 души.
В само седем от градовете населението се увеличава с едноцифрен брой. Жителите на Банкя и Ветово се увеличават с по девет души, в Ахтопол - с осем д., в Пещера - с пет д., в Дунавци - с четирима, в Николаево - с трима, и Павел баня само с един човек.
Градовете, в които се отчита увеличение на населението през 2023 година, са разположени в 19 от 28-те области, сочат данните. За разлика от предишни години, през миналата няма област, в която всички градове да увеличават жителите си.
Половината от 20-те града в Бургаска област са с нарастващ брой на населението през миналата година. Това са Ахелой, Ахтопол, Китен, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Свети Влас, Созопол и Черноморец.
Следва област Кърджали, в която освен областният център, населението си са увеличили и Ардино, Джебел и Момчилград или жители "трупат" 80 процента от градовете, които са общо пет.
В областите Пазарджик, София-област и Стара Загора се намират по три града с повишаващо се население. В Пазарджишко това са Костандово, Пещера и Ракитово, в София област - Долна баня, Елин Пелин и Копривщица, а в третия регион - Гурково, Николаево и Павел баня.
В девет области са разположени по два от градовете с увеличаващо се население. Това са в Благоевградско - Банско и Мелник, във Варненско - Бяла и областният център, във Великотърновско - областният град и Златарица, във Видинско - Димово и Дунавци, в Кюстендилско - Бобошево и Сапарева баня, в Ловешко - Летница и Угърчин, в Пловдивско - областният център и Садово, в Русенско - Ветово и Глоджево и в София-град - Банкя и столицата.
Останалите градове са разположени в областите Добрич - Балчик, Перник - Земен, Сливен - Кермен, Хасково - Маджарово, Шумен - Върбица.
От всички областни центрове в страната шест са намалели с по повече от 1000 души през миналата година, сочи съпоставката на данните. Това са Видин, Враца, Добрич, Монтана, Плевен и Русе. С най-много намалява населението на Добрич - 1536 души. Плевен губи 1179 души от населението си. Жителите на Монтана са по-малко с 1165. Другите два центъра в Северозападна България - Враца и Видин, губят съответно 1163 и 1055 души от населението си.
В крайдунавския Русе обитателите намаляват с 1018.
От областните градове с повече от 800 души намалява населението на Ямбол - с 886. С повече от 700 намаляват жителите на Хасково - със 788, Сливен - със 735 и Перник - със 730. В четири областни центъра населението спада с повече от 500 души. Шумен губи 587 жители, Пазарджик - 568 ж., Габрово - 554 ж., и Ловеч - 541 души.
В Кюстендил и Силистра населението намалява с повече от 400 души. Градът в Западна България е станал по-малък с 475 души, а крайдунавският - с 457. Спадът на населението в Стара Загора и Смолян е с по над 300 души, като в първия град намалението е с 375 жители, а във втория - с 328 ж.
С над 200 души са по-малко жителите в Разград и Търговище, като спадът е съответно с 275 души и 229 д. Последните два областни центъра с намаление на населението са Благоевград и Бургас, който губят съответно 178 и 128 от обитателите си.
Справката сочи, че към края на миналата година всички градове в десетката на най-големите необластни населени места губят различен брой от своето население. Асеновград, Казанлък и Димитровград са в топ 3 по брой на населението сред тези градове.
Асеновград е с 45 322 души, Казанлък - с 41 657, а Димитровград - с 30 620. Класацията на най-големите необластни градове продължава с Дупница (26 527 ж.), Петрич (26 018 ж.), Горна Оряховица (25 279 ж.), Самоков (24 024 ж.), Сандански (23 649 ж.), Велинград (20 015 ж.) и Карлово (19 016 ж.).
В края на миналата година Димитровград е начело на негативната класация за най-голямо намаление на населението сред необластните градове. Той е загуби 567 души от жителите си. Веднага след него е Горна Оряховица, която е с 485 обитатели по-малко. След тях в тази класация попада Дупница, чиито жители намаляват с 446 души.
Други четири необластни градове намаляват с по повече от 300 души през изминалата година, сочат данните. Карлово намалява с 357 жители, Карнобат - с 349 ж., Лом - с 338 ж., и Свищов с 302 ж.
С повече от 200 души намалява населението на други шест града. Населението на Троян спада с 273 души, а на Мездра - с 250 д. Провадия губи 232 от обитателите си, Червен бряг - 230, а Попово и Севлиево - по 202.
Данните сочат, че с най-малко жители през изминалата година са намалели Бяла черква и Стралджа - с по 9 жители, Куклен, Сухиндол и Харманли - с по 8 ж., Долни Дъбник - с 6 ж., Добринище - с 5 ж., Рила - с 4 ж., Алфатар, Грамада, Малко Търново, Плиска и Сърница - с по 3 ж., Белово, Девня и Каолиново - с по 2 ж., и с по един човек - Болярово и Брусарци.
В края на миналата година в 20 от българските градове живеят повече мъже отколкото жени.
"Силният" пол преобладава в Алфатар, Батак, Белене, Бобов дол, Бойчиновци, Земен, Златарица, Каолиново, Костандово, Крън, Маджарово, Мелник, Обзор, Ракитово, Сеново, Стралджа, Сърница, Твърдица, Угърчин и Шивачево. През 2023 година има едва два града, в които живеят равен брой мъже и жени. Това са Белослав (по 3334 господа и дами) и Плиска (по 386 мъже и жени).
Към 31 декември 2023 г. населените места в България без нито един жител са 201, сочат данните от Националната статистика.
Най-много обезлюдени села има в областите Велико Търново (67), Габрово (67), Кюстендил (10) и Кърджали (9).
В 1453 села живеят само между 1 до 49 души. И ако има нещо положително, то е че в сравнение с 2022, обезлюдените населени места у нас са намалели с 4.
Най-много обезлюдени села има в областите Велико Търново (67), Габрово (67), Кюстендил (10) и Кърджали (9).
В 1453 села живеят само между 1 до 49 души. И ако има нещо положително, то е че в сравнение с 2022, обезлюдените населени места у нас са намалели с 4.
