Морските пастири в открито море

Sea Shepherd Conservation Society (SSCS), което на български бихме свели до „Общество за опазване на околната среда „Морски пастир“, е неправителствена организация (НПО). „Пастирите“ се занимават с опазването на обитателите на открито море, а дейността им се координира от главния им щаб на остров Сан Хуан, Вашингтон, САЩ.

Групировката е няколко идеи по-радикална от принципните екоорганизации и поради това е едновременно приветствана от едни и обвинявана в „екотероризъм“ от други. Част от похватите на активистите са блокиране и дори превземане на абордаж на китоловни кораби на различни правителства, нахлуване по време на лов на тюлени в Канада и Намибия, употребяване на лазери и други устройства за разсейване на китоловци, мятане на бутилки с бутирична киселина по плавателни съдове в открито море и унищожаване на заложени мрежи. По думите на Sea Shepherd, действията им са крайни, но са също толкова крайно наложителни поради безотговорността на международната общност в сферата на опазването на китове и други застрашени животински видове, обитаващи открито море.

Между полюсите на обществената оценка, SSCS е хвалена от редица организации, активисти и известни личности. През 2008 година известният канал Animal Planet започва излъчването на седмичното предаване „Whale Wars”, което е базирано на спречкванията между SSCS и японските китоловни кораби. Същевременно организации със сходна насоченост на „пастирите“ - като „Грийнпийс“ например, осъждат действията им.

Ясно е, че правителствата на страните, които практикуват лов на китове (Япония като най-ярък пример), няма да са привърженици на действията на Sea Shepherd, но дори австралийските и новозеландските управници (противници на лова) имат негативно мнение за организацията. Канадското, американското и японското правителства пък слагат на SSCS официалния етикет на „екотерористична организация“.

 Историята

През втората половина на 70-те години на XX век Пол Уотсън е изгонен от „Грийнпийс“ поради остри противоречия между ръководителите на НПО-то. Към него са отправени критики за директните му, прекалено радикални действия. През 1977 година Уотсън основава „Earth Force Society”, а година по-късно успява да осигури финансиране за първия плавателен съд на организацията - „Sea Shepherd”. През 1979 година е първата по-директна акция, насочена срещу лова на тюлени в Залива на Свети Лоурънс, Канада.

SSCS еволюира постепенно през десетилетията, разширявайки своя обхват и дори на моменти партнирайки си с някои правителства за операциите си. Това се случва в т.нар. „антибракониерски“ акции на „пастирите“, които осъществяват строг надзор над отношението на хората към специфични видове морски обитатели.

Финансите на организацията, според официалните доклади и мониторинг, се усвояват по следния начин: 83,2% от приходите се оползотворяват по линията на различни програми, а 16,7% се харчат за административни отговорности и кампании за набиране на средства. Организацията се субсидира както от физически лица, така и от корпорации и юридически лица, отдаващи дарения. Приходи идват и по линията на лекциите на Пол Уотсън, рекламирането в интернет, както и от най-различни спечелени награди. Екипът на SSCS e по-скоро малък, като се разчита на известен брой доброволци.

Финансиране идва и от множество известни личности, включително актьори, бизнесмени, активисти, музиканти, спортисти и други. Сред тях са телеводещият Боб Баркър, актьорите Дарил Хана и Ричърд Дийн Андерсън, които даже са се включвали в демонстрации и протести на организацията. Други известни техни колеги като Едуард Нортън, Пиърс Броснан, Крисчън Бейл и Емили Дешанел са отделили от личните си средства, за да субсидират екоактивистите.

Флагът на Sea Shepherd. Снимка: Wikimedia.org

Починалият Хийт Леджър също се включва с режисирането на видео клипа на „King Rat” на Modest Mouse. Видеото цели привличането на общественото внимание към лова на китове в Австралия. Въпреки, че Леджър умира преди клипът да бъде завършен, останалите участващи го довършват. При пилотния месец от излизането на „King Rat”, всички приходи от iTunes се даряват на Sea Shepherd.

Музикалната индустрия също не остава назад, като Антъни Кидис от Red Hot Chili Peppers, Леона Люис, Рик Рубин и групите The Red Paintings и Gojira спонсорират активно неправителствената органзиация.

Козметичната компания Lush, която има политика на опазване на правата на животните при изготвяне на продуктите си, също обединява сили със SSCS.

2012

2012 се оказа една много интересна година за „пастирите“. През март 2012 Уотсън обвини малтийските политици в масови корупционни практики и приемане на рушвети от страна на индустрията, ловяща и предлагаща на пазара застрашен вид риба тон. В резултат на това Лорънс Гонзи, премиерът на Малта, обяви, че правителството ще заведе дело за клевета срещу основателя на Sea Shepherd.

През месец май пък Уотсън бе задържан от немските власти след кацането си на летището във Франкфурт. Арестът му бе осъществен по настояване на правителството на Коста Рика. Според показанията при сблъсък между плавателен съд на организацията и търговски плавателен съд под знамето на Коста Рика, Уотсън и екипажът са се опитали да убият костариканците. От организацията отрекоха такива обвинения и изтъкнаха, че плавателният съд е осъществявал незаконен лов на акули.

След пускане под гаранция срещу 250 хиляди евро, немските власти наредиха на Уотсън да се явява периодично в полицията, докато не се реши дали да бъде депортиран в Коста Рика. В края на месец юли обаче активистът напусна немска територия и потърси убежище във все още неясна дестинация. В момента той е търсен от властите на държави от три континента и изтъква, че въпреки всичко, Sea Shepherd ще продължава със своята дейност.

Кървавата Северна Ирландия

В по-модерната си история (нека бъдат последните 100 години), светът помни три кървави недели. Две от тях са „собственост“ на Северна Ирландия. Трагизмът на едната – тази през печалната 1972 година, се предава до днес в творчеството на множество хора на изкуството, като например U2.

В Северна Ирландия бушува един от най-ожесточените и дълготрайни конфликти може би не само в Европа, а в света. Неговата фанатичност отчасти е толкова силна поради факта, че не става дума само за политически интереси, а и за силно присъстващ религиозен елемент. От едната страна стоят лоялистите, които са главно протестанти по вероизповедание и са в подкрепа на оставането на Северна Ирландия в рамките на Великобритания. Републиканците са предимно католици, а целите им се определят като „сепаратистки“ от международната общност – цели, включващи независимостта на Северна Ирландия и отделянето ѝ от Великобритания, за да може да се обедини със суверенната Ирландия.

Раждането на ИРА

В условията на този конфликт едно име се откроява ярко и това е Ирланската републиканска армия (ИРА). Както всичко политическо, и тази групировка, определяна най-често като „терористична“, претърпява много промени в състава си през годините. Нещо повече, разцепленията на републиканците водят до множество дъщерни организации, някои от които не се признават една друга и дори изпадат в конфликт помежду си – въпреки общата кауза.

„Първородната“ ИРА, често наричана и „старата ИРА“ води тежка война срещу британската власт в Ирландия по време на Войната за независимост на Ирландия. Бойните действия продължават от 1919 до 1921 година, като впоследствие на 6 декември 1921 година е подписан Англо-ирландският договор. Краят на този конфликт води обаче до друг, а именно - гражданската война между застъпниците на договора и неговите противници, която допълнително опустошава ирландските територии между 1922 и 1923 година.

Проблемите

Най-важна част от модерната история на северноирландския казус заемат „Проблемите“ („The Troubles”) - конфликт, който най-често се смята за обхващащ период от края на 60-те години на XX век до Белфасткото споразумение от 1998 година.

Графити с оръжия на ИРА в Дери. Снимка: Wikimedia.org.

Ключов за „проблемните“ времена е именно този политическо-религиозен конфликт, разделящ Северна Ирландия на две, като фокусът пада върху конституционния статут на страната и желанието на републиканците за нейна независимост от Великобритания. Срещу една вече променена ИРА – ИРА-временни (Provisional Irish Republican Army), се изправят лоялистки екстремисти като Доброволческите сили на Ълстър (UVF) и други организации. Не е нужно да се споменава и за активното участие на британски и ирландски правителствени сили, което води до един многостранен и изключително кървав конфликт.

70-те години на XX век са най-тежкият период от конфликта. Повече от половината загинали британски войници, убити от ИРА-временни, са загинали именно в годините между 1971 и 1973. През 1972 година пък се случват двата  кървави дни. На 30 януари в Дери, Северна Ирландия, британски войници разстрелват 26 невъоръжени цивилни, и денят остава завинаги споменаван като „Кървавата неделя“. ИРА-временни отговаря със свой „Кървав петък“ - на 21 юли същата година 22 бомби взимат живота на 9 души и раняват още 130.

ИРА-временни води ожесточена битка, въоръжавана освен всичко друго и от режима на Муамар Кадафи в Либия. Кадафи е воден от лични мотиви в този случай – той е недоволен от политиката на тогавашния британски лидер Маргарет Тачър, подкрепила бомбардировката в Триполи през 1986 година, осъществена от кабинета на американския президент Роналд Рейгън.

Към края на 80-те официалното политическо крило на групировката - Шин Фейн (Sinn Féin), започва да търси споразумение за разрешаване на конфликта. Това не спира въоръжените действия от двете страни на барикадата, а самият лидер на политическата партия Гери Адамс е напълно наясно колко бавен и трудоемък процес е пътят към мира.

Отново графити и слогани на стените на къщи в Дери. Снимка: Wikimedia.org

Трябват няколко години, за да се стигне до 1994 година, когато лоялистките и републиканските терористични групировки обявят прекратяване на въоръжената борба. Ходът е предприет след огромни усилия от страна на Адамс, неговия колега Мартин МакГинес, както и редица политици от ирландска и великобританска страна. Надеждите обаче се попарват, когато през 1996 г. ИРА осъществява тежки бомбардировки, убивайки двама души. Началните трусове се успокояват, когато Шин Фейн е включена в подготовката на Белфасткото споразумение от 1998 година. Известно още като Споразумението от Разпети петък, то е предназначено да определи какво ще е бъдещето на Северна Ирландия.

В новия век

Самата ИРА-временни обявява пълно разоръжаване през 2005 година. Кървавата статистика за „Проблемите“ сочи, че между 1969 и 2001 година са убити общо 3526 души, половината от които – цивилни. Републиканците са отговорни за над половината от взетите животи, но лоялистите също имат своят немалък дял.

Това обаче не значи, че конфликтът е изкоренен. Ежегодно по времето на „сезона на парадите“ се стига до сблъсъци между католичестката и протестантската общност, както и между отделните протестиращи фракции и органите на реда.

Преди броени месеци пък – през юли 2012 година, в. The Guardian обяви, че три от четирите водещи екстремистки групировки на територията на страната ще се обединят. Целта ще е възраждането на ИРА, като според експерти паравоенната групировка ще може да разчита на стотици участници, някои от които останали от славните времена на терористичната групировка. Несъгласни с части от Белфасткото споразумение и присъствието на британски военни части в Северна Ирландия, организациите обявиха, че са готови за твърд курс на нападение – при нужда, срещу великобританските сили за сигурност.